Bulgarian council on refugees and migrants
Анализ на мерките в Приоритетна област 7 „Жилищно настаняване” Предвидени мерки
Изтегляне 0.98 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Идентифицирани проблеми
- Препоръки и добри практики
- Добри практики
- Предвидени мерки и препоръки
- – трябва да бъде част от НОВА Приоритетна област – п редоставяне на първоначален интеграционнен пакет.
- Изграждане на административен капацитет”, където да бъдат включени всички обучения, нужни за държавните и общински служители. 2.10. Анализ
- Предвидени мерки В Националния план
- Анализ
2.8. Анализ на мерките в Приоритетна област 7 „Жилищно настаняване” Предвидени мерки Мярка 1: Подпомагане за намиране на жилища на свободен наем. Мярка 2: Месечна помощ за наем по време на участието в Националната програма за интеграция на лицата, получили международна закрила. Мярка 3: Разработване на програми на общинско ниво за стимулиране на наемодатели и за контрол на наемните взаимоотношения. Идентифицирани проблеми През 2014 г. проблемът с жилищното настаняване е допълнително усложнен поради липсата на целенасочени интеграционни мерки за подпомагане на бежанците и лицата с хуманитарен статут. Срокът за напускане на РПЦ за новопризнатите лица e 14 дни след получаването на статут. Този изключително кратък срок за напускане на центровете за настаняване на ДАБ вече беше идентифициран като един от факторите за бездомност сред лицата с бежански и хуманитарен статут още през 2012 г. и липсата на финансово подпомагане за осигуряване на жилище допълнително увеличава този риск 48. Като временна мярка този срок може да бъде удължен до 6 месеца след получване на статут, особено за представители на уязвимите групи. Механизъм за идентификация на тези групи липсва и това създава предпоставки за произвол при настаняването на едни и откази за такова при други. Чрез проведените интервюта е регистрирана и информация за наличието на корупционни схеми със служители на ДАБ (комендантите), които принуждават някои семейства да напуснат, ако „не си платят”. Като дългосрочен непреодолим проблем се очертава невъзможността бежанците да кандидатстват и да бъдат настанявани в общински жилища веднага след получаване на решението за закрила. Това се дължи основно на факта, че в наредбите на общинските съвети е въведено изискване за българско гражданство на поне един от членовете на семейството, което кандидатства за жилище, и определен период на постоянна регистрация на територията на общината, както и поради липсата на свободни общински жилища, особено в големите градове. Единствената възможност за повечето лица, получили закрила, е да наемат жилища чрез агенции за недвижими имоти, познати или сънародници, което за хора, които не могат да разчитат на финансова помощ, изпращана от роднини, или работна заплата, е почти невъзможно. Въз основа на проведените интервюта са регистрирани множество проблеми:
Препоръки и добри практики
Подпомагането за намиране на жилища на свободен наем трябва да е услуга, която се предоставя от ИКЦ и мрежата от социални медиатори в сътрудничесто с НПО и агенции за недвижими имоти. Препоръчително е да бъде съпътствано от мерки за повишаване на информираността сред потенциалите наемодатели и посреднически агенции – разработване на информационни материали и/или информационни срещи за правата на лицата с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, за техния бит и култура, които да бъдат разпространявани сред потенциални наемодатели на жилища.
Такава беше практиката в рамките на НПИБРБ, затова при планирането на новия План трябва да се има предвид натрупаният вече опит. Всички интервюирани лица, участвали в Програмата през 2012 и 2013 г., споделят, че финансовата помощ за жилищно настаняване е крайно недостатъчна като времетраене и размер. Според бежанците и лицата с хуманитарен статут помощта трудно стига за наемане на жилище според нуждите им, тъй като не бе актуализирана в съответствие с пазарните промени всяка година. Въпреки че НПИБРБ регламентираше възможността за финансово подпомагне за покриване на режийни разходи, ежемесечното финансово подпомагане се изплащаше само въз основа на сумата в представения договор за наем на жилище. Тъй като по Програмата не се осигуряваше финансова помощ за обзавеждане и предмети от първа необходимост, участниците в Програмата разчитаха основно на помощта на НПО като „Съвета на жените бежанки в България”, неформални групи като „Приятели на бежанците” и др., които организират дарителски кампании за набиране на употребявани дрехи, посуда и мебели за нуждаещите се бежанци. Изискването за първоначален депозит в размера на наема и комисионната за агентите на недвижими имоти допълнително утежнява финансовото положение на тези новопризнати, които не могат да разчитат на допълнителна финансова помощ от роднини в чужбина. Също така поради неефективния координационен механизъм между ДАБ и БЧК за изплащане на месечната помощ за наем, както и поради времето, нужно за оформянето на документите за включване в Програмата, се наблюдаваше голямо забавяне при изплащането на тази финансова помощ. Това бе една от причините участниците да отпaдат от Програмата, тъй като бяха принудени да търсят работа, за да издържат себе си и семействата си.
Един от големите успехи на настоящата Стратегия, План за действие и нова Национална програма би бил включването на общините в България в разработването и прилагането на политиките и мерките за интеграция на бежанците в страната. Натрупаният опит при осъществяване на НПИБРБ показа, че въпреки положените усилия за привличането им в интеграционния процес на бежанците в България чрез организирането на работни срещи и семинари всяка година, сътрудничество с общините не бе осъществено. Изпълнението на мярка „Разработване на програми на общинско ниво за стимулиране на наемодатели и за контрол на наемните взаимоотношения” зависи от това дали ще бъдат привлечени като равностоен партньор в интеграционния процес. Според интервюираните държавни и общински служители общините имат готовност да се включат в изпълнението на новата интеграционна програма, ако държавата отпусне финансиране за това и бъде изработен финансов разчет, който покрива техните нужди. Добри практики в област „Жилищно настаняване” Финландия Добра практика в това отношение представлява проектът „Спирит”, осъществен от финландския Червен кръст 49, който насърчава общините да се ангажират активно в процеса на прием и интеграция на търсещите закрила и бежанците във Финландия. В рамките на проекта: - Развита е доброволческа мрежа, разработен е наръчник за доброволчески дейности по отношение на приема и интеграцията на търсещите закрила и бежанците на местно ниво и така е осигурена подкрепа за бежанците в процеса на тяхната интеграция на местно ниво; - Проведени са информационни семинари за общините; - Проведена е информационна кампания, насочена към местната общност, вкл. и в училищата; - Разработен е обучителен модул, насочен към общините, училищата и други заинтересовани страни, който цели да повишава информираността на местно ниво за проблемите, пред които са изправени бежанците, и какви са механизмите, за да се отговори на техните нужди. Австрия „Помощ на хората, Австрия Виена – Проект Флатуъркс” (People’s Aid Austria Vienna – Flatworks Project): Този проект е насочен към признати бежанци и лица със субсидиарна закрила и предоставя кооперативни жилища, консултации и ориентация. Организацията действа като посредник и помага за разбирането им на австрийското общество, система и хора. Предлага се и съфинансиране за жилища, които наемателят трябва да изплати до две години. Недостатъкът на проекта е, че е малък и с твърде малко налични жилища. „Интеграционна къща /Диакония/ Помощ на хората – Проект Космополис” (Integration House /Diakonia/ People’s Aid – Kosmopolis Project). Целевата група на този проект са работещи бежанци, тези със субсидиарна защита, мигранти, както и местните жители на определени места. Той предоставя подкрепа с настаняване и интеграция, цялостна консултация и финансови съвети относно наемни правоотношения, административни процедури, система „другарче“ (buddy system) и справяне с конфликти във Виена. Бежанска служба „Диакония” Виена- Проект „Бъдещо пространство” (Zukunftsraum). Този проект е ориентиран към признати бежанци над 18 г., които преди това са били част от системата за социално подпомагане във Виена, и им помага в първите им стъпки към самостоятелен живот. Проектът предлага настаняване в интеграционно-ориентирани апартаменти, консултации и планиране и осигурява професионална ориентация и стажове. Франция Различни организации са фокусирани върху предлагане на временно настаняване за бежанци с цел да се осигури по-добра ротационна система в приемателните центрове и да се предостави временна подкрепа за бежанци без възможности за настаняване. Това включва: - „Временно настаняване на бежанци” (Le Dispositif provisoire d'hébergement des réfugiés, DPHRS) предлага 6-месечно споделено настаняване на бежанци с други бежански семейства с възможност за удължаване и предлага подкрепа в намирането на дългротрайно настаняване. - „Комитет за помощ на бежанци” (Comité d'Aide aux Réfugiés, CAAR) в Боа-Коломб предлага 6-месечно преходно настаняване на 9 бежански семейства в замяна на 20 % от техния доход. - „Група за прием и солидарност” (Groupe Accueil et Solidarité, GAS) във Вилжуиф предлага 20 апартамента за временно настаняване на бежански семейства за срок от 1 г. с възможност за удължаване. - „Служба за включване на бежанци” (Service d’Insertion Réfugiés) в департамента О-Рен помага на над 45 домакинства да придобият достъп до публично или частно настаняване.
2.9. Анализ на мерките в Приоритетна област 8 „Интеграция на бежанците в социалния, икономическия, културния и гражданския живот на българското общество” Предвидени мерки и препоръки Предложените мерки в тази област мерки не трябва да бъдат обособявани отделно, а трябва да съпътстват различните проритетни области, като те бъдат разделени на отговорни нива – отговорности на институциите на национално ниво (централна администрация) и на местно ниво. Смущаващ е фактът, че успехът на новия подход към интеграцията на лицата, получили закрила, разчита основно на участието на общините в процеса, но тепърва се планират мерки за задълбочаване на работния диалог със структурите на местното самоуправление. Обикновенно такъв тип мярка предхожда инициирнето на дадена публична политика. Мярка 1: Осигуряване на средства за транспорт при насочване в съответната община – трябва да бъде част от НОВА Приоритетна област – предоставяне на първоначален интеграционнен пакет. Мярка 2: Изпълнение на съвместни програми, проекти и споразумения с образователни институции – университети, училища, институти, школи и пр. за организиране на съвместни дейности между български граждани и бежанци за тяхната интеграция, по въпросите на дискриминацията и равнопоставеността – трябва да бъде част от Приоритетна област 1 – предоставяне на информация или обособена в област, посветена на защитата от дискриминация. Мярка 3: Изпълнение на програми, проекти и споразумения с българските и чуждестранните медии за популяризиране образа на получилите закрила в България и повишаване на информираността – трябва да бъде част от Приоритетна област 1 – предоставяне на информация. Мярка 4: Изпълнение на програми, проекти и споразумения с българския бизнес за скъсяване на разстоянието и достъпа до пазара на труда в България – трябва да бъде част от Приоритетна област 3 – заетост. Мярка 5: Задълбочаване на работния диалог със структурите на местното самоуправление – организиране на съвместни семинари, кръгли маси, обучения. Мярка 6: Обучение за работа с лица, получили международна закрила, на служители от институции, ангажирани пряко с предоставянето на информация и услуги – трябва да бъде част от всяка приоритетна област. Мярка 7: Мотивационни обучения за деца, учители и родители за подкрепа и популяризиране на интеграцията в образователната система – трябва да бъде част от Приоритетна област 2 – образование. Мярка 8: Организиране на кръгли маси с участието на представители на изпълнителната власт, местната власт, неправителствени организации, академични представители, както и популярни личности, ангажирани с каузата – трябва да бъде част от Приоритетна област 1 – предоставяне на информация. Мярка 9: Разработване на квалификационни курсове в магистърски програми и програми за продължаващо обучение за подготовка на специализирани кадри за работа с международна закрила – много важна мярка, която трябва да бъде включена в област „Образование” и осъществена в сътрудничество с университетите или да бъде създадена отделна област „Изграждане на административен капацитет”, където да бъдат включени всички обучения, нужни за държавните и общински служители. 2.10. Анализ на мерките в Специфична област 1 „Интеграция на уязвими лица със специфични нужди (бременни, самотни майки, лица с увреждания, изтезавани лица или такива с тежки форми на физическо, психическо или сексуално и свързано с пола насилие)” Предвидени мерки В Националния план: Мярка 1: Разработване и прилагане на специализирани програми за индивидуална работа с уязвими лица, получили международна закрила, предназначени за специалистите от социалната сфера. Мярка 2: Разработване и прилагане на индивидуални програми за обучение и грижа за новопризнати уязвими и уязвими лица със специфични нужди. Стратегията предвижда малко по-конкретни мерки за преодоляване на трудностите в интеграцията на тази специфична група в НПДИ се предвижда: Мярка 1: Осигуряване изучаване на български език и професия чрез гъвкави форми на обучение. Мярка 2: Предоставяне на психологическа помощ, която да бъде навременна и да отчита особеното положение на тези категории лица. Мярка 3: Осигуряване на достъп до рехабилитационни и подкрепящи услуги в общността на включените в целевата група лица, съобразно техните потребности и индивидуални особености. Идентифицирани проблеми През последните години се наблюдава устойчива тенденция на увеличаване на бежанците и лицата с хуманитарен статут от уязвими групи, потвърдена и от интервюираните служители в ДАБ. Уязвимите лица страдат от същите проблеми като всички останали поради липсата на интеграционни мерки, но още в по-голяма степен, като информационният дефицит, липсата на финансова подкрепа и психологична помощ се очертават като най-често идентифицираните проблеми. Според интервюираните служители на ДАБ „работата с тези групи e напреднала”. Създаден е нов отдел „Социално-уязвими групи“ в дирекция „Социална дейност и адаптация“, който се занимава само с уязвими групи. Създаден е и специален регистър, в който се регистрират лицата със специални нужди, уязвимите и непридружените малолетни и непълнолетни, търсещи и получили закрила. Предстои и разработването на матрица за качество при работата със специални групи, която ще бъде разработена в сътрудничество с Европейската служба за подпомагане в областта на убежището, която да улесни работата на екипа. Препоръки В рамките на НПИБРН през 2011 г. бе приет Правилник за прилагане на мерки за социална защита на лица със специални нужди, търсещи или получили закрила, който определя условията и реда за подпомагане на тази група лица, мерките за тяхната социална защита и интеграция в българското общество, които е добре да се вземат предвид при разработването на предвидените програми, Стратегията и Плана. Поради ограничените ресурси предоставяните мерки на практика не се различаваха в голяма степен от тези, предвидени за всички останали новопризнати бежанци и лица с хуманитарен статут. Въпреки това мярката, залегнала в тези Правила, за изготвянето на индивидуален интеграционен план трябва да е в основата и на новия интеграционен подход към получилите статут лица със специални нужди. Въз основа на интервю и представена документация на всяко лице се изготвя индивидуална програма, описана в индивидуален интеграционен план. В нея се отбелязва нуждата от психологическа помощ, рехабилитация, преквалификация и т.н. Предоставянето на гъвкави форми на обучение по български език и професионална квалификация трябва да е задължителна част от мерките, предвидени за тази целева група. 2.11. Анализ на мерките в Специфична област 2 „Закрила и интеграция на непридружени малолетни и непълнолетни лица” Предвидени мерки Мярка 1: Осигуряване на представителството на непридружени малолетни и непълнолетни лица от законен настойник/попечител или, при необходимост, от организация, отговаряща за грижите и за благосъстоянието на непълнолетни лица, или от всякаква друга подходяща форма на представителство, вкл. и произтичаща от законодателство или от съдебно решение. Мярка 2: Съдействие и насочване към социални услуги в общността на малолетните и непълнолетните лица, получили международна закрила, и настаняване в места, отговарящи на най – добрия им интерес. Предприемане на мерки за закрила, съгласно разпоредбите на действащото в страната законодателство: настаняване в семейства на роднини и близки, в приемни семейства, социални услуги от резидентен тип или в специализирани институции. Мярка 3: Разработване и прилагане на специализирани програми за интеграция на деца и преодоляване на рисково поведение. Идентифицирани проблеми Основният проблем в тази област остава лисата за законово регламентирана процедура за назначаване на попечител/настойник, който може да бъде преодолян само чрез приемането на изменения в ЗУБ 50. ДАЗД продължава да работи ефективно по изпълнението на споразумение за взаимодействие между ДАБ и ДАЗД за подобряване на достъпа на децата до техните права, подписано на 26.11.2013 г. Споразумението предвижда предприемане на мерки за приоритетно включване на всички непридружени в социални услуги (особено за деца на междинна възраст – между непълнолетни/малолетни). Споразумението уреди и достъпа на екипи на ДАЗД в центровете за настаняване на ДАБ с цел наблюдение, оказване на подкрепа, предоставяне на консултация за спазване на правата и интересите на децата. ДАБ подава регулярно информация към ДАЗД по изработена информационна карта. Също така интервюираните експери от ДАБ информират, че РПЦ – с. Баня е определен да приема непридружените деца от тук нататък, като за целта се строят допълнителни къщи. ДАБ продължава да съдейства на ДАЗД с преводачи от редки езици при настаняването на деца в специални услуги. В периода януари – октомври 2014 г. са обхванати общо 9 непълнолетни лица – 2 са настанени в семейна среда, 1 е настанено в специализирана институция, а 6 – в социални центрове от резидентен тип. Като страни на произход те са от Сирия (4 деца), Кот д'Ивоар (непълнолетна майка и нейното бебе), Гана (1 дете), Пакистан (1 дете), Ирак (1 дете). Разработена е и допълнителна програма към методиката за приемна грижа за обучение на професионални приемни семейства за работа с деца, получили или търсещи закрила. Според експертите на ДАЗД има желаещи за приемни родители и е осигурено финансиране за това. Препоръки
Според интервюирания експерт на ДАЗД въпреки че е подобрена междуинституционалната координация в сравнение с предходни години, има нужда от унифициране на процедурите за работа с тази целева група, уеднаквяване на документацията и работатa в различните центрове. ДАЗД може да координира този процес, вкл. по отношение на процедурите по проследяване на непридружените, събиране и начин на получаване на информация за техния случай, проучване на потенциални попечители/настойници.
Нужно е да се осигурят повече човешки и материални ресурси в РПЦ в с. Баня по модела, който съществува в София – да има социални работници, които да имат възможност за повече индивидуална работа с целевата група, да се оказва организационна подкрепа от национално ниво на регионалните структури на АСП и да се подпомагат РПЦ. Нужни са и регулярни обучения за повишаване/поддържане на капацитета, за да се гарантира най-добрият интерес на детето. Също така са нужни средства за специализиран превод при работата на служителите на АСП на терен, тъй като в дългосрочен план не може да се разчита само на преводачите на ДАБ.
Според ДАЗД Центровете за настаняване от семеен тип и за обществена подкрепа имат желание да работят с тези деца. Те могат да подпомогнат тяхната първоначална интеграция – чрез психологическа помощ, изучаване на български език, логопедична помощ, запознаване с българската култура, образование, традиции. В центровете за настаняване от семеен тип е добре сред българските деца да бъдат настанявани и деца бежанци, за да се улесни процеса на взаимна адаптация. Също така има нужда от предоставянето на социални и образователни дейности в РПЦ в с. Баня, каквито има във всички центрове в София, в съответствие с Приемателната директива. Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 0.98 Mb. Сподели с приятели:
|