Bulharsko-česká mezijazyková homonymie a paronymie
Изтегляне 1.47 Mb.
|
kuchyně (ž.) 1. místnost vybavená pro přípravu jídel: Kuchyně v bytě. – Кухня в жилище. 2. кухо място в човешкия или в животински организъм, в което са поместени органи: Коремна кухина. – Dutina břišní. ЛАВИЦА – LAVICE ла̀вица (ж.) 1. рафт на шкаф или самостоятелно прикрепена дъска; полица: Лавица с книги. – Polička s knihami. ЛАВКА – LÁVKA ла̀вка (ж.) 1. малко магазинче в училище, казарма, обикновено с обслужване през гише: Има ли закуски на лавката? – Mají v kantýně svačiny? ЛАКОМСТВО – LAKOMSTVÍ ла̀комство (ср.) 1. обикн. мн. вкусни неща за ядене, обикновено сладкиши: Сладки лакомства. – Sladké pamlsky. ЛАСКА – LÁSKA ла̀ска (ж.) 1. проява на нежност, любов; милувка: Жаден за ласки. – Toužící po laskání. 2. проява на добро, приветливо отношение: С ласка в гласа. – S něhou v hlase. ЛЕПЕНКА – LEPENKA лѐпенка (ж.) 1. изделие, обикновено с вид на лента, което от едната страна е пропито или намазано с лепило и служи за 2. souprava nábytku do této místnosti: Bílá kuchyně. – Бяла кухня. 3. způsob úpravy pokrmů; pokrmy určitým způsobem upravené: Řecká kuchyně. – Гръцка кухня. lavice (ž.) 1. sedadlo pro několik osob: Sedět na lavičce v parku. – Cедя на скамейка в парка. lávka (ž.) 1. úzký můstek přes vodu, prohlubeň: Přejít řeku po dřevěné lávce. –Преминавам реката по дървено мостче. lakomství (s.) 1. lakota, přepjaté šetření, skrblení: Dře se do úmoru jen z lakomství. – Той бъхти до изнемога само от алчност. láska (ž.) 1. intenzivní cit náklonnosti (× nenávist): Mateřská láska. – Майчина любов. 2. milostný cit mezi mužem a ženou: Sňatek z lásky. – Женитба по любов. 3. záliba v něčem: Láska k četbě. – Любов към четенето. 4. milovaná osoba; oblíbená věc: Potkal svou první lásku. – Той срещна първата си любов. lepenka (ž.) 1. slisovaný tuhý papír: Lepenkové obaly. – Опаковки от мукава. прикрепяне на едно нещо към друго: Залепвам обява с лепенки. – Přilepit inzerát lepicími štítky. ЛИГА – LIGA лѝга 1 (ж.) 1. гъста слюнка на човек или животно: Kървава лига. – Krvavý hlen. 2. потекла от устата слюнка: Потекоха ми лигите. – Tekly mi sliny. 3. прен. разг. пренебр. несериозен човек, с превзето държание лѝга 2 (ж.) 1. ■ съюз, обединение, организация ЛИХВА – LICHVA лѝхва (ж.) 1. допълнителна сума, която се изплаюа при използване на пари в заем и представлява процент от заема: Банките отпускат пари с висока лихва. – Banky poskytují peníze s vysokým úrokem. 2. такава сума, получавана срещу влагане на пари в банка или в спестовна каса: Получавам 30% лихва. – Získat 30% úrok. ЛИЦЕ – LÍCE лицѐ (ср.) 1. предната част на главата на човек: Изпотено лице. – Zpocený obličej. 2. прен. израз на вътрешното състояние на човек: Весело лице. – Veselý obličej. 3. прен. предна част на нещо: Къщата има хубаво лице. – Dům má pěknou fasádu. 4. прен. индивидуален облик, отиличителни черти: Творческо лице. – Tvůrčí výraz. 5. прен.човек като член на обществото, 2. druh krytiny, izolace apod. liga (ž.) 1. ■ sdružení, svaz, aliance, spolek: Státy Arabské ligy. – Държави от Арабската лига. 2. sezonní soutěž sportovních oddílů: Postoupit do první ligy (v kopané). – Премина в А-група. lichva (ž.) 1. půjčování peněz na nepřiměřeně vysoký úrok: Trestat lichvu. – Наказвам лихварство. líce (s.) 1. kniž. tvář: Být zardělý v líci. – Бузите ми са почервенели. като личност: Две лица чакат в коридора. – Na chodbě čekají dvě osoby. 6. прен. граматическа категория на глагола, която показва субекта на действието: Глаголът е във второ лице. – Sloveso ve druhé osobě. ЛУК – LUK лук (м.) 1. градинско растение, чиито зелени листа и луковицата се ядат, имат лютив вкус и съдържат ценни вещества: Отглеждам лук и домати. – Pěstovat cibuli a rajčata. 2. луковиците и зелените стръкове от това растение: Пържен лук. – Smažená cibule. ЛУКС – LUX лукс1 (м.) 1. удобства, разкош,скъпа обстановка: Живея в лукс. – Žít v přepychu. лукс2 (м.) 1. ■ физ. единица мярка за светлина ЛЮЦЕРНА – LUCERNA люцѐрна (ж.) 1. бобово многогодишно растение, което се отглежда за фураж на добитъка: Суша люцерна. – Sušit vojtěšku. 2. прен. площ, засята с това растение МАГАЗИН – MAGAZÍN магазѝн (м.) 1. помещение за продажба на стоки: Магазин за готово облекло. – Obchod s konfekčními oděvy. 2. място в прибори, апарати, уреди или оръжия във бид на кутия или тръба за поставяне на еднородни предмети luk (m.) 1. dříve zbraň, dnes nářadí pro sport. lukostřelbu, skládající se z pružného oblouku a tětivy a sloužící k metání šípů: Napnout luk. – Опъвам лък. lux 1 (m.) 1. ■ fyz. jednotka osvětlení: единица за светлина lux 2 (m.) 1. (elektrický) vysavač prachu: Vysávat luxem. – Почиствам с прахосмукачка. lucerna (ž.) 1. svítilna, světelný zdroj v uzavřeném, zpravidla skleněném krytu: Na stěnách byly kovové lucerny. – По стените имаше метални фенери. magazín (m.) 1. obrázkový časopis rozmanitého obsahu: Magazíny pro ženy. –Списания за жени. 2. informativní televizní pořad МАРКА – MARKA ма̀рка (ж.) 1. книжен знак, показващ платена сума за дадена услуга: Пощенска марка. – Poštovní známka. 2. търговски знак върху стока, означаващ производителя: Реномирана марка. – Renomovaná značka. 3. ■ парична единица в някои страни: Германска марка. – Německá marka. 4. метални знаци; жетони МАСА – MASA ма̀са 1 (ж.) 1. мебел с плоска хоризонтална повърхност и опори (крака): Кухненска маса. – Kuchyňský stůl. 2. хоризонтална плоскост със специално оборудванне, подобна на легло: Операционна маса. – Operační stůl. ма̀са 2 (ж.) 1. ■ само ед. материя, вещество: Дървесна маса. – Dřevěná hmota. 2. разг. само ед. голямо количество от еднородни предмети; множество: Прочел е маса книги. – Přečetl spoustu knih. 3. ■ само мн. множество хора, народ, широк слой от населението: Народни маси. – Lidové masy. 4. физ. величина, която определя тежестта и инерцията на телата МАТКА – MATKA ма̀тка (ж.) 1. вътрешен орган при жените и живораждащите животни, в който се развива зародишът: Здравата матка е важен компонент на здравата размножителна система. – Zdravá děloha je důležitou součásti zdravého marka (ž.) 1. ■ měnová jednotka a platidlo v některých státech: Finská marka. – Финландска марка. masa (ž.) 1. ■ hmota jako materiál, surovina: Beztvará masa. – Безформена маса. 2. velký shluk hmoty: masy sněhu 3. masy velké množství (lidu); široké vrstvy lidu, lid: Lidové masy. – Народни маси. matka 1 (ž.) 1. žena ve vztahu k svému dítěti: Rodná matka. – Родна майка. 2. žena pečující o někoho: Byla mu matkou. – Беше му като майка. 3. hovor. (zvláště v oslovení) manželka 4. hovor. expr. starší (venkovská) žena 5. ■ zvířecí samice mající mladé; včelí reprodukčního systému. 2. ■ диал. при пчелите тази, която снася яйца, майка на кошер; царица 3. остар. речно легло, русло МЕСТНОСТ – MÍSTNOST мѐстност (ж.) 1. някакво определено място, пространство; част от земната повърхност: Красива местност. – Nádherné místo. МЕЗЕ – MEZ мезѐ (ср.) 1. студена закуска за хапване при пиене на алкохолни напитки, най-често месо, туршия, сирене: Не мога да пия без мезе. – Nemůžu pít bez něčeho k zakousnutí. МИНА – MINA мѝна (ж.) 1. подзенмнна галерия в рудник 2. ■ взрѝвен снаряд, който се поставя в земята или под водата и избухва при натиск: Противотанкова мина. – Protitanková mina. 3. снаряд, изстрелван с уред samička, královna : Včelí matka. – Майка на кошер. 6. kniž. k čemu má člověk vztah jako k matce: Matka vlast. – Майката родина. 7. kniž. původ , zdroj, základ : Opakování je matka moudrosti. – Поврторението е майка на знанието. matka 2 (ž.) 1. matice, součást s vnitřním závitem, která doplňuje součást s vnějším závitem: Nemůžu odšroubovat matku. – Не мога да развия гайката. místnost (ž.) 1. oddělený, uzavřený prostor v stavení: Obytná místnost. – Жилищно помещение. mez (ž.) 1. úzký pruh neobdělané půdy tvořící hranici mezi dvěma pozemky: Jít po mezi. – Вървя по синор. 2. zprav. mn. vymezení, omezení, hranice: V mezích slušnosti. – В рамките на приличието. mina (ž.) 1. těleso s náloží trhavin, přiváděné k výbuchu nárazem, elektrickým proudem ap.: Časovaná mina. – Мина с часовников механизъм. 2. ■ tenkostěnná střela (pro minomet) s trhavinou МРАК – MRAK мрак (м.) 1. само ед. отсъствие на светлина; тъмнина: Нощен мрак. – Noční temnota. НАБОР – NÁBOR на̀бор 1 (м.) 1. мъже, които са родени през една и съща година и отбиват заедно военната си служба: Набор 1970 година. – Odvod ročníku 1970. 2. разг. връстник: Не се захващай с тая работа, наборе. – Tím se netrap, brácho. на̀бор 2 (м.) 1. текст, подготвен за печатане: Набор на книгата. – Sazba knihy. 2. съвкупност от инструменти или други предмети; комплект: Набор за чертане. – Rýsovací náčiní. 3. гънки на дреха или на друга тъкан; дипли: Пола с набор. – Sukně s volány. НАВЕС – NÁVES на̀вес (м.) 1. покрив върху различни подпори за защита при лошо време; заслон, сушина, сайвант: Заваля дъжд и те се скриха под навеса. – Začalo pršet a schovali se pod přístřešek. НАГРАДА – NÁHRADA награ̀да (ж.) 1. почетен знак, медал или предмет, даван за особени заслуги или от на благодарност: Поличи първа награда в конкурса. – Získal první cenu v soutěži. mrak (m.) 1. oblak: Tmavý mrak. – Тъмен облак. 2. co připomíná mrak: Mraky kouře. – Облаци от дим. nábor (m.) 1. hromadné získávání osob (do zaměstnání ap.): Nábor dobrovolníků do armády. – Набиране на доброволци за армията. náves (ž.) 1. prostranství uprostřed vsi: Všichni se scházejí na návsi. – Всички се събират на селския площад. náhrada (ž.) 1. odčinění, zaplacení škody, ztráty, odškodnění: Dostat peněžitou náhradu. – Получа парично обезщетение. 2. osoba nebo věc braná či dávaná místo jiné: Dostat jako náhradu za ztracenou knihu jiné dílo. – Получа НЕВЯРА – NEVĚRA невя̀ра (ж.) 1. само ед. липса на вяра; съмнение, несигурност, недоверие: Невярата в почтеността на другите. – Nedůvěra v poctivost druhých. НЕРЕЗ – NEREZ нѐрез (м.) 1. нескопена мъжка свиня за разплод: Див нерез. – Divoký kanec. НОС – NOS нос (м.) 1. ■ орган на обонянието, разположен върху лицевата част на главата: Вирнат нос. – Ohrnutý nos. 2. предна част на плавателен съд или самолет: Носът на лодката опря о брега. – Příď lodě opřel o břeh. 3. вдадена във водата суша: Пътека отвежда към върха на носа. – Stezka vede na vrchol mysu. ОБИЛИЕ – OBILÍ обѝлие (ср.) 1. само ед. изобилие, наличие на голямо количество от нещо: Обилието от реторични въпроси в текста. – Hojnost řečnických otázek v textu. ОБЛОГ – OBLOHA обло̀г (м.) 1. уговорка между две страни в спор за нещо, предстоящо да стане или да се разбере, според която непозналият или неправият трябва да изпълни поетото задължение; бас: Приемам облог! – Přijímám sázku! като компенсация за изгубена книга друго произведение. nevěra (ž.) 1. porušení věrnosti: Nevěra je jeden z nejvážnějších problémů každého páru. – Изневярата е един от най-сериозните проблеми за всяка двойка. nerez (m.) 1. nerezavějící ocel: Příbor z nerezu. – Прибор от неръждаема стомана. nos (m.) 1. ■ výčnělek uprostřed obličeje, ústrojí čichu: Utírat si nos. – Бърша си носа. obilí (s.) 1. zemědělské plodiny pěstované pro škrobnatá zrna (obilky): Kruhy v obilí. – Kръговете в житата. 2. vymlácená zrna obilnin: Pytel obilí. – Чувал с жито. obloha (ž.) 1. nebeská klenba, nebe: Téměř bezoblačná obloha. – Почти безоблано небе. 2. co obklopuje dokola, pokrývá kolem nebo na povrchu: Zeleninová obloha. – Гарнитура от зеленчуци. ОБМЯНА – OBMĚNA обмя̀на (ж.) 1. даване на един предмет срещу други: Oбмяна на валути. – Výměna valut. 2. споделяне, размяна: Обмяна на идеи. – Výměna myšlenek. ОБОР – OBOR обо̀р (м.) 1. сграда, в която се отглежда едър добитък: Вкара кравите в обора. – Zahnat krávy do chléva. 2. прен. замърсено, запуснато, неподдържано жилище, помещение ОБРАЗ – OBRAZ о̀браз (м.) 1. зрително впечатление от предмет; външен вид 2. ■ изображение: Телевизорът има неясен образ. – Televizor má nejasný obraz. 3. ■ представа за нещо: Светлият образ на Левски. – Světlý obraz Levského. 4. ■ лит. и изк. обобщено отразяване на действителността чрез създаване на конкретни картини за някои нейни страни 5. ■ пресъздаден тип, характер в художественото произведение: Образът на любимата в Яворовата поезия. – Obraz milované ženy v Javorovově poezii. 6. ■ лит. езикови средства за изграждане на литературна творба 7. остар. лице, лик obměna (ž.) 1. menší změna: Obměna vědeckých kádrů. – Размяна на научни кадри. 2. málo odlišná podoba, výsledek změny obor (m.) 1. úsek činnosti; oblast, sféra: Hlavní obor. – Първа специалност. obraz (m.) 1. výtvarné zobrazení, dílo vzniklé malbou, kreslením: Výstava obrazů. – Изложба на картини. 2. ■odraz podoby někoho,něčeho: Obraz ve vodě. – Отражение във вода. 3. podoba: Byla živým obrazem své matky. – Тя беше живо подобие на майка си. 4. vzor: Být obrazem skromnosti. – Олицетворение на скромността съм. 5. kniž. výjev: Uviděl obraz zkázy po zemětřesení. – Той видя картината на раздрушенията след земетресението. 6. ■ kniž. jiné než výtvarné zobrazení: Literární obraz. – Литературен образ. 7. představa, názor: Učinit si obraz o situaci. – Изградя си представа за ситуацията. 8. oddíl dramatu, básně ap.: Hra o pěti obrazech. – Пиеса в пет картини. 9. ■ odb. (umělecký) obraz zvláště forma odrazu skutečnosti v uměleckém díle: Obraz bídy a utrpení. – Образ на мизерия и страдание. ОБРАЗЕЦ – OBRAZEC образѐц (м.) 1. модел, който показва начин за извършване на нещо: Попълнете документа по образеца. – Vyplňte dokumenty podle vzoru. 2. показателно или пробно изделие; вид, мостра: Донесох образци от новото изделие. – Přinesl jsem vzorky nového výrobku. 3. някой или нещо, на които трябва да се подражава: Животът му е образец за успешна кариера. – Jeho život je vzorem úspěšné kariéry. ОБСЕГ – OBSAH о̀бсег (м.) 1. територия, пространство, в което се проявява някаква дейност или влияние, сила Изтегляне 1.47 Mb. Сподели с приятели:
|