Бунтът на масите I явлението тълпи



страница14/14
Дата16.12.2017
Размер2.25 Mb.
#36833
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   14

______________
* За да обрисува положението, през месец април кореспондентът на „Таймс” в Барселона изпрати за своя вестник информация, съдържаща най-подробни данни и цифри. Но разсъжденията му, които дават смисъл на всички тези подробни данни и цифри, изхождат от предположението, че наши предшественици са маврите. Това е достатъчно доказателство, че този корес­пондент, независимо от своята трудолюбивост или безпристрастност, напълно е лишен от способността да информира за действителния испански живот. Очевидно е, че новите начини за взаимно опознаване на народите изискват дълбока реформа на журналистическата фауна.

Докато в Мадрид комунистите и сродните им души, удобно настанени в кабинети или клубове, защитени от всякакъв на­тиск, под заплахата на най-тежки наказания заставяха писатели и учители да подписват манифести, да говорят по радиото и т. н., едни от най-видните английски писатели подписваха друг манифест, който даваше гаранция, че тези комунисти и сродни­те им души са защитници на свободата. Нека не се отдаваме на маниерничене и фразеология, но позволете ми да приканя английския читател да си представи първата ми реакция пред подобен факт на границата между гротесковото и трагичното. Не е лесно да се сблъскаш с по-голямо несъответствие. За щастие, през целия си живот съм се стремял да изградя в психофизичния си апарат силна система от задръжки — може би цивилизацията е именно такава система, която, както Данте казва:


che saelta previsa vien piu lenta,
не позволи на изумлението да ме извади от равновесие. От много години насам съм се посветил на заниманието да изтък­вам лекомислието и безотговорността на европейския интелек­туалец, за които винаги съм казвал, че са първостепенен фактор за настоящото безредие. Но тази моя случайна въздържаност не е естествена. Естествено би било сега аз да водя гореща борба срещу тези английски писатели. Това е конкретен пример за войнствения механизъм, създаден от взаимното непознаване между народите.

Преди известно време Алберт Айнщайн си въобрази, че има „право” да си състави мнение за Испанската гражданска война и да заеме някаква позиция по отношение на нея. Е добре, Алберт Айнщайн въплатява крайно невежество относно съби­тията в Испания днес, преди векове и винаги. Духът, водещ до такова безочливо вмешателство, е същият, който от много време насам става причина за всеобщата загуба на престиж на интелектуалеца, който, от своя страна, отклонява света от правилната посока, защото е лишен от pouvoir spirituel.

Отбележете, че Испанската гражданска война, за която говоря, е само един от многото примери; пример, с който аз най-добре съм запознат и затова ще помоля английския читател само за миг да предположи, че може, въпреки обилната „ин­формация”, да не е добре информиран. Възможно е това да го накара да коригира недостатъчното си познание за останалите нации, което е най-решаващата предпоставка в света никога вече да не се възвърне редът.

Но ето друг, по-общ пример. Преди време Конгресът на Лейбъристката партия отхвърли с 2 100 000 гласа срещу 300 000 гласа съюза с комунистите, т. е. формирането на английски „Народен фронт”. Но същата тази партия и масите, които предвожда, по много конкретен и ефикасен начин подпомагат и поощряват „Народния фронт” в другите страни. Оставям на страна въпроса, дали един „Народен фронт” е плодотворен или катастрофален, и само ще съпоставя два начина на поведение на една и съща група от хора, поддържаща определено мнение, като подчертавам тяхната пагубна несъвместимост. Разликата в броя на гласовете е онази количествена разлика, която според Хегел автоматично се превръща в качествена разлика. Тези цифри сочат, че за блока на Лейбъристката партия съюзът с комунизма, „Народният фронт”, не е въпрос от по-голямо или по-малко значение, а представлява ужасна болест за английс­ката нация. И едновременно същата тази група развъжда в други страни същия този микроб, а това вече е вмешателство, нещо повече, би могло да се каже, че е военно вмешателство, тъй като има не малко сходни черти с химическата война. Докато съществуват подобни явления, всички надежди мирът да се възцари в света, повтарям, са обречени любовни терзания. Защото това несъвместимо поведение, тази двойственост на лейбъристките преценки, извън Англия могат да възбуждат само раздразнение.

Не е необходимо да отбелязвам, че това вмешателство дразни част от народа, в чийто живот сме се намесили, но се нрави на останалата част. Фактът е прекалено очевиден, за да бъде правдоподобен. Ясно е, че облагодетелстваните за момен­та от чуждото мнение ще се опитат да се възползуват от тази намеса. Противното би било пълна глупост. Но под привидната и временна благодарност се крие действително преживяното от цялата страна. В края на краищата нацията се закрепва в „своята истина”, в наистина случилото се, и двете враждебни партии се отъждествяват с нея, независимо дали го заявяват или не. И ето че се обединяват срещу несъвместимостта на чуждото мнение. Това чуждо мнение може да се надява на трайна благодарност дотолкова, доколкото случайно налучква или е по-малко несъвместимо с живата „истина”. Всяка непозната действителност подготвя своето отмъщение. Тъкмо тази е причината за катастрофите в човешката история. Пагубно е да отхвърляме факта, че всеки народ, подобно на всяка личност, макар и по друг начин и поради други причини, е интимност — т. е. система от тайни, които не могат да бъдат разкрити отвън. Не искам да навеждам читателя на мисли за нещо отвлечено и мистично. Нека вземем за пример която и да е колективна функция, например езика. Всички знаят, че практически е невъз-можно изцяло (интимно) да познаваме чуждия език, кол­кото и много да го изучаваме. А да вярваме, че познаването на политическата действителност в чужда страна е нещо лесно, не е ли проява на нездравомислие?

Твърдя, че новата структура на света превръща вълненията на общественото мнение в една страна по отношение на съби­тията в друга — вълнения, които в миналото бяха почти безвредни — в истински нашествия. Това обяснява защо в момент, когато европейските нации бяха най-близко до по-вис­шето обединяване, те изведнъж започнаха да се затварят в себе си, да херметизират своето съществуване и да превръщат границите си в изолиращи скафандри.

Мисля, че успоредно с въпроса за правото, който разгле­дахме по-горе, тук възниква друг първостепенен проблем. Преди поставихме изискването за нова юридическа система, а сега призоваваме към нова техника на взаимоотношенията между народите. В Англия индивидът е привикнал към сдър­жаност, когато си изгражда мнение за друг индивид. Същест­вува закон за памфлета и чудесно диктаторство на „добрите маниери”. Няма причини мнението на един народ по отношение на друг да не бъде регулирано по аналогичен начин.

Това предполага приемането на един основен принцип, а именно: че народите, нациите съществуват. Старият и евтин „интернационализъм”, породил настоящите тегоби, в главни линии мислеше противното. Неговите доктрини и действия са неразбираеми, ако не открием, че в основата му лежи пълното непознаване на нацията, защото нациите са действителност, с която трябва да се съобразяваме. Много странен беше онзи интернационализъм, който все забравяше да включи в сметките си малката подробност, че има нации.*



______________

* Най-големите опасности, които като буреносни облаци се трупат на хоризонта, произтичат пряко не от политиката, а от икономиката. До каква степен е неизбежна една ужасна икономическа катастрофа в света? Икономис­тите би трябвало да .ни предложат "нещо. което да възвърне доверието ни в тяхната диагноза. Но те въобще не са се разбързали.

Може би сега читателят ще постави искането за позитивна доктрина. Нямам нищо против да обясня своята, въпреки че се излагам на всички рискове, съдържащи се в схематичното изложение.

В книгата „The Revolt of the Masses”,* която беше доста четена в Англия, защитавам и оповестявам установяването на по-напреднала форма на европейско съжителство — крачка напред в юридическото и политическото устройство на негово­то единство. Тази европейска идея е със знак, обратен на знака на оня неразбираем интернационализъм. Европа не е и няма да бъде интернация, защото това от гледна точка на историческите понятия означава празнина, вакуум и нищо. Европа ще бъде ултранацията. Същото вдъхновение, което формира, западните нации, продължава да действува под повърхността с бавната и спокойна пролиферация на коралите. Методичната заблуда — интернационализмът — не ни позволи да видим, че единствено след определен етап на изострен национализъм може да се стигне до конкретното и пълно единство на Европа. Никоя нова форма на живот не успява да се затвърди на планетата, преди старата и традиционната да се е изчерпала напълно. Европейс­ките нации достигат до своите собствени предели и ударът ще роди новата интеграция на Европа. Именно за това стана въпрос. Нациите не трябва да бъдат подложени на валцуване, а да бъдат интегрирани, като Западът запази своя богат и многостранен облик. Понастоящем, както вече казах, европейското общество като че ли е изчерпано. Но грешка би било да мислим, че то се загубва или безвъзвратно се разпилява. Настоящото състояние на пълна анархия и крайно разединение в европейското общество е още едно доказателство* че то съществува. В Европа се разгръща такъв процес, защото общата й вяра, европейската вяра, законната сила, на която се подчи­нява нейната социализация, са в криза. Споходилата я болест е обща. Важното тук не е, че Европа е болна, а че определени нации се радват на добро здраве и следователно е възможно Европа да изчезне или да бъде заменена от друга форма на историческа действителност — например, отделните нации или една разединена Източна Европа, стигаща до корените на Западна Европа. Разбира се, подобни перспективи не се очер­тават, но тъй като болестта е обща и европейска, общо и европейско ще бъде възстановяването. Скоро Европа ще приеме две различни форми на обществен живот: формата на нов либерализъм и формата, носеща неточното определение „тота­литарна”. По-малките нации ще приемат преходни и междинни форми. Това ще бъде спасението на Европа. Още веднъж ще стане ясно, че всяка форма на живот се нуждае от своята противоположност. „Тоталитаризмът” ще спаси „либерализ­ма”, ще избледнее пред него, ще го прочисти, и благодарение на това скоро нов либерализъм ще смекчи авторитарните режи­ми. Това чисто механично и временно равновесие ще роди нов етап, етап на кратък отдих, необходим, за да бликне отново в леса на човешката душевност изворът на нова вяра. Това е истинската сила на историческото съзидание, но тя не извира от вълнението, а от спокойствието на самовглъбяването.


Париж, декември 1937 година

______________
* Английски превод на настоящата книга. Издадена в Лондон от George Allen and ,Ь nwin.




Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница