Бунтът на роботите

ГОЛЯМОТО Е ХУБАВО?

Индустриалната революция започнала във Великобрита­ния през XVIII век с изобретяването на парната машина и за сто години тя изпълнила небето с черен дим, довела до замърсяване и изчерпване на горивата на планетата и превър­нала милиони, а накрая и милиарди хора в роботи, в продъл­жения на една заводска машина.

Бедните и слабите винаги са били експлоатирани от зе­мевладелците или от онези, в чиито ръце е финансовата и физическа сила на деня. Но това ставало в огромен, в основата си световен мащаб след като Братството разпространило своята икономическа култура из целия свят. От провинцията прииждали хора и около фабриките и заводите израснали отвратителни градски селища. Хората работели много часо­ве, често за много ниска надница, и системата, която съм нарекъл "вземи, направи и хвърли", се появила. Магьосникът-измамник, който я създал, бил манията за икономически рас­теж - да се произвежда повече, да се консумира повече и да похабява повече всяка година. Но на практика мрежата от банкери на Братството и техните организации паравани, т. нар. "мозъци", давали тон.

Родила се нова религия. Тя била наречена "наука". Хрис­тиянството все още било силно, но сега неговото влияние временно било западнало. Внезапно ученият станал бог. Тази наука създала епохата на машината и всички еликсири и отрови, довели човешкия живот на ръба на унищожението. Но с отминаването на XIX и с началото на XX век тази нова култура и нов бог били хипнотизирали преобладаващата част от човешкото съзнание. Науката или онова, което минава за такава, решила, че животът след физическата смърт е мит. Всичко можело да бъде обяснено с "логиката" на науката. По същество всички ние сме били плод на космическа случай­ност, продукт на случайно взаимодействие между химикали, атоми и други подобни. Това създало на християнството някои сериозни проблеми, а на човешката раса - още повече. Със същите темпове се засилвала и вярата, че животът е безсмислен. Идеята била, че "животът е кучка, а после уми­раш". Животът в мрачните градове, който хората били при­нудени да понасят, като че ли потвърждавал тази максима. Това било още едно бреме за човешкия дух, вече разбит от автоматизираните изисквания на епохата на машините.

Очевидното безсмислие на догматичните непоклатими твърдения на християнството, че всичко в Библията е чистата истина, не му помагали да спре кръвоизлива, предизвикан от научните "доказателства". Сега то жънело последиците от отказа си да отстъпи от догматиката, приета в Никея, а също през следващите няколко столетия. Но, както казах в предиш­ната глава, възгледът за живота и Сътворението, очертан в тази и други подобни книги, бил потулван не само от христи­янството, както било в продължение на близо две хиляди години, но и от "науката". Християнството и "науката" може привидно да са били в конфликт, но имали общ интерес, който бил от решаващо значение за оцеляването и на двете. Те трябвало да се погрижат възможно най-малък брой хора да вярват, че съзнанието на всеки един е вечно и че то се прераж­да в безброй физически тела по време на еволюционното си пътешествие чрез опита. Ако населението приемело това, то би да означавало "сбогом" на християнството и на повечето други религии и "сбогом" на цялата основа на научното "мис­лене". Едно от най-ефективните оръжия на Братството е да прави така, че самото оцеляване на организациите да зависи от прикриване на знанията.

Резултатът от това бил един свят, роден от петте физи­чески сетива, в услуга единствено на тези сетива. Богът е мъртъв, а идеята за духа е примитивна илюзия. Материализ­мът в пълния смисъл на думата се бил родил. Нашата култура е построена от материални сетива за материални сетива. Този процес не би могъл да породи някакъв друг свят, различен от този, който наблюда-ваме днес. Висшите нива на човека били отхвърлени от "науката" като несъществуващи и единствена­та крайна алтернатива - християнството и неговите религи­озни другари по света, губели доверие с всяка измината годи­на благодарение на дългогодишната опаковка, в която били впримчени. Това оставило духовен вакуум, който едва напос­ледък се запълва с повторното изплуване в съзнанието ни на разбирането за това кои сме. Възгледът за материално-космическата случайност дотолкова завладял тази нова религия, наречена наука, че дори когато членове на същото това веро­изповедание оспорвали това вярване, те били осмивани, отх­върляни или пренебрегвани. Точно както Братството се пог­рижило да стане. Те не искат някакъв си свободомислещ учен да открие истината и да успее да я докаже. Почти всеки истински учен, който е допринесъл за напредъка на човешкото разбиране, се е сблъсквал с подобна реакция и противопоста­вяне. "Науката" била обсебена от физическото ниво и концен­трирала мисълта си върху откриването на тайните и потенци­ала на физическия свят, отказвайки се да търси онези висши нива, където наистина лежат отговорите. Почти от самото начало "науката" е обслужвала системата и Братството, като спомагала за пленничеството на човешката раса. Вършейки това, новата религия просто следвала модела на старата.

При всяка промяна цялата система се основава и опира на експлоатацията: експлоатация на планетата, на човешките роботи в мините и заводите и на хората от т. нар. Трети свят. Повечето от тези "изостанали" страни тогава били под окупа­цията и контрола на Великобритания и други европейски държави. Страни като Великобритания не можели да загубят на този етап. Тя притежавала технологията, наистина прими­тивна, и разполагала с Британската империя. Тя можела да вземе природните "ресурси" от страните, които контролира­ла, да превърне тези ресурси в продукти и да ги продаде обратно с печалба. Тази глобална експлоатация от силните за сметка на слабите унищожила културите на страните от Тре­тия свят и ги лишила от самозадоволяването им с храни. Това било от решаващо значение за продължаването на експлоата­цията. Когато накрая тези страни въстанали срещу физическата окупация, Европа и САЩ трябвало да я заменят с други форми на контрол. Те постигнали това като заменили физи­ческата окупация с финансова окупация. Те направили по-бед­ните страни зависими от индустриализирания свят, който им осигурявал храна и финанси. Американският сенатор Хюбърт Хъмфри го обяснява така:

"Чувал съм, че хората могат да зависят от нас за прехра­ната си. Знам, че това би трябвало да се приеме като лоша новина. За мен това е добра новина, защото хората трябва преди всичко да ядат. И ако търсиш начин да накараш хората да разчитат на теб и да бъдат зависими от теб, за да ти сътрудничат, според мен, зависимостта за прехра­ната ще свърши страхотна работа."

Точно. Този мотив довел до глада и недостига на XX век. Те се съчетавали с експлоатацията на земята с цел максимален добив на култури, отглеждани изцяло за продан по начини, които унищожили плодородната почва; с политически и вът­решни борби в тези страни, често причинявана от последици­те от бедността; с отхвърлянето на режимите явно или тайно, когато не отговаряли на интересите на елита на Братството. То не искало страните от Третия свят да взимат самостоятел­ни решения - то искало те да зависят от същите банкери, които управлявали Запада. Това продължава и днес, като САЩ са водещата сила в продължаващото усилие да се свали от поста му всеки политик или група, която заплашва интересите на Америка или Братството. Свидетелство са Никарагуа и безб­ройните южноамерикански диктатори, наложени и облечени във власт от САЩ. Всичко това е разгледано по-подробно в книгата ми "Не трябва да е така". То е част от дългосрочния план на Братството:

Поразителна е скоростта, с която се случва всичко това. Когато през 1993 г. пътувах през Аризона, спрях в малко кафене на място, наречено Паркър. На стената имаше плакат, на който бяха изобразени подвизите на Бъч Касиди и Сънданс Кид, чиито обири на банки станаха известни от филма със същото заглавие. Онова, което ме порази най-много, беше, че исичко това е станало през нашия век. САЩ извървели пътя от коня до ракетата за по-малко от 70 години, а може би и за по-кратко, ако някои разкази за тайни космически полети през 50-те са истина. В същото време САЩ се превърнали във военна единица на самоунищожението. Всеки, който не вярва в това, нека отиде в някоя гостилница на коя да е улица в Америка и да види точно колко от физическия облик на Земята се изхвърля в кофите за боклук всяка минута. Заради индуст­риализацията и християнизацията си САЩ са изконсумирали повечето от "ресурсите" на Земята и са замърсили планетата повече от всяко друго общество. И трагичното е, че това е културата, заляла света за отрицателно време от живота на Майката Земя.

Ако приемем, че Земята е на една година, при тази вре­мева скала Индустриалната революция е при нас от по-малко от две секунди. През тази частица време ние сме се държали по начин, който сега заплашва способността на планетата да бъде дом за човешкия род. Всеки двадесет и четири часа се унищожава или намалява някоя тропическа гора с размери двадесет и пет на двадесет мили; пустините напредват с подобна скорост; 200 милиона тона отлична земя се губи от ерозия; непрекъснато нараства броят на изчезващите видове; а 100 000 души, половината от които деца, умират от глад или от болести, причинени от глада. Всеки ден.

Но защо да се учудваме? Как би могло да е другояче щом имаме икономическа система, чието оцеляване, да не говорим за успеха й, зависи от ежегодно увеличаващото се взимане, изработване и изхвърляне, за да се отдаде почит пред олтара на икономическия растеж на Братството? Това е абсолютната конвейерна лента, водеща към глобално самоубийство. Пълната истина е, че ако всяка година трябва да консумираме повече, последиците върху човечеството и околната среда ще са огромни и в крайна сметка фатални. Или елитът на Братс­твото е невероятно глупав, или творението им се е изплъзнало от контрол, или имат други мотиви за онова, което причиняват на планетата. Подозирам, че е по малко от всичко. Предлагам ви обобщение на причините, поради които на човешката раса са й били нужни малко повече от двеста години, за да извърви пътя от зората на Индустриалната революция до кашата и хаоса, на които сме свидетели днес, и защо с такава готовност е обслужвала интересите на Братството:

(1) Ако постоянно произвеждате повече и консумирате повече, скоро пресичате точката, където това може да продължи във вашите граници. Налага ви се да продавате навън и да изнасяте своята култура. Налага ви се да промените начина, по който живеят другите, и да им наложите своята еволюция. Това става, като ги правите зависими от вас и като продавате културата си чрез манипулираща реклама. Ако имате продукт, към който човек се пристрастява, като цигарите, толкова по-добре, защото веднъж като се хванат на въдицата, разполагате с пазар от пленници. А веднъж като другите страни се пристрастят към гонитбата на вашата култура, придоби­вате още по-голяма власт, с която да ги накарате, да използват своите ресурси и земя, за да ви снабдяват с онова, от което имате необходимост, така че да им връ­щате готови продукти със значителна печалба. До този момент вие сте унищожили тяхното самозадоволяване с храна и можете да твърдите, че развитият свят помага на изостаналия свят от добро сърце и за успеха на неговата култура, като им "дава" храна, когато на практика мили­они умират от глад, защото вече не могат сами да произ­веждат храна. Дори тогава вие само откликвате с малко­то, което можете да пробутате в ситуации, които са или добре огласени, или отговарят на желанието ви да карате другите да изпълняват волята ви. Както беше казал някой някога: "Когато хванеш някого за топките, сърцето и ума му ще те последват." Със същия успех би могло да се каже и "стомахът". Необходимостта да се увеличава производ­ството и продажбите всяка година означава, че всеки трябва да се състезава с другия. Защото, за да има побе­дител, трябва да има и победени, често мъртвите. Един­ственото изключение е банковият елит. Те не могат да губят. Говорим за желанието за сътрудничество в света и при все това самата основа на икономическия характер е да настройва човек срещу човека, семейство срещу се­мейството, град срещу град, страна срещу страна и тър­говски блок срещу търговски блок в брутална конкурен­ция, докато елитът поделя плячката помежду си.

"За да не оставим време на Гой да помиели и да си вземе бележка, умът му трябва да бъде отклонен към индустрията и търговията. Така всички нации ще бъдат погълнати от гонитбата на печалбата и със­тезавайки се за нея, няма да забележат общия си враг. И отново, за да може свободата веднъж: и завинаги да разложи и унищожи Гой-общностите, трябва да по­ложим индустрията на спекулативна основа; в резул­тат онова, което индустрията отнеме от земята, ще се изплъзне от пръстите и ще премине в спекулация, тоест, в нашите класи." (Протокол 4)

(2) Много важно е също така изхранването и просъществуването на вашето население да зависи от същата сис­тема. Ако имат възможност за избор, те не могат да бъдат принудени да изпълняват волята ви или да стоят до заводската машина през по-голямата част от работния ден. Ефектът от това е да се сломи духът им и да се смаже съпротивата им с пропагандата, с която ги подхранвате чрез услужливите медии, обслужващи системата. Нужда­та от разширяване на системата налага "научните" изс­ледвания да се впрегнат в изобретяването на нови неща, които хората могат да бъдат убедени да купуват; в нами­рането на по-евтини начини за изработването на тези неща чрез технологиите; и в изобретяването на нови оръжия за масово унищожение. Както е при записващите видео-устройства, така е и при насочваните ракетни снаряди. Ако технологиите за производство се развиват неп­рекъснато, хората и страните непрекъснато ще се "осъв­ременяват". Накратко, те ще продължават да купуват едни и същи неща отново и отново, тъй като технологиите систематично превръщат напълно задоволителните про­дукти в "остарели". Науката съществува до голяма степен заради тези цели-близнаци - разработването на продукти и оръжия в служба на икономическата система. Службата в името на човечеството и търсенето на истината опреде­лено са второстепенни мотиви за научните институции, манипулирани от Братството. Производството на оръ­жия също е важно, за да се защитят и да се увеличат богатствата на властимащите, когато войната, при която можете да снабдявате и двете страни, стане икономичес­ки изгодна.

(3) Тази система е толкова очевидно унищожителна и глупава, че ако позволите на хората да видят истинския й характер, те скоро ще видят очевидното. Християнството яростно се съпротивлявало на образованието за масите, тъй като се страхувало от възможните последици от отварянето на очите на хората за глупостта на преобла­даващата част от това вероизповедание. Но те не трябва­ло да се безпокоят. Системата нямала никакво намерение да образова хората, особено младите. Тя иска да втълпя­ва, не да образова, и точно това е постигнала. "Образова­нието" е само за да подготви фураж за системата. Него­вата цел е да убеждава хората да гледат на нещата от нейната гледна точка и да отхвърлят всяка идея, че е възможно да има и друга алтернатива. Има ли нещо по-добро за системата от това да откъсва децата от родния им дом за по-голямата част от деня през години­те, през които те се формират като личности, и да ги захранва с всичко онова, в което те имат нужда да вярват, за да ги превърне в следващото поколение роботи? В тази връзка е напълно уместно да споменем и християнството, защото то не е заплаха за нищо друго освен за самото себе си и за човешкото разбиране. Както видяхме и Системата, и християнството имат голям дял в задържането на човешкото разбиране. Далеч от дома, там, където местните хора още не са подчинени на този икономически контрол над мисълта, им отнемате горите, земите и начина на живот или насила, или чрез християнизиране. С унищо­жаването на тяхната култура те стават зависими и често се опитват да избягат от кошмара с помощта на алкохола и наркотиците. Контролът над света се разширява чрез унищожаването на околната среда.

(4) Необходимастта всяка година да се произвежда и продава повече означава, че бързо ще настъпи моментът, когато хората вече няма да могат сами. да увеличават производството. Създават се машини, които произвеж­дат повече продукти с по-малко хора. Тъй като производ­ството трябва непрекъснато да се увеличава, машините трябва да стават по-мощни и изискват по-малко хора. Безработицата расте. Системата реагира по единствения й познат начин: като подправя цифрите за безработицата, за да скрие колко зле са нещата в действителност; като започва войни; и като увеличава броя на нещата, които хората искат, изопачавайки символите на човешкия успех, така че всички те да са свързани с имуществото. Хората трябва да са недоволни от онова, което имат, и да търсят щастие в натрупването на материални "неща". Това обаче означава, че производството трябва да следва парите, защото бедните не могат да пазаруват. Следователно производството все повече обслужва желанията на за­можното малцинство и се откъсва от нуждите на бедното мнозинство. В резултат на това някои хора притежават всяка вещ, която си пожелаят, докато други спят в кашони на улицата.

Вижте как системата е изопачила Коледа. Доста погреш­но християнството преработило един езически празник в сре­дата на зимата в рожден ден на Исус, а системата го прера­ботила в оргия на консумацията. Казваме, че имаме "тради­ционна Коледа", докато повечето от традициите съществуват едва от началото на Индустриалната революция. Това, което трябва да е време на приятна почивка, веселие и събиране на приятели и семейства, се е превърнало в кошмар за милиони. Децата се бомбардират с телевизионни реклами за скъпи играчки, а родителите им често заемат суми, които не могат да си позволят, защото не искат да ги разочароват на Коледа. През следващата година те с мъка изплащат дълга или пре­карват Коледата с чувство на вина, че не са осигурили на децата си онова, което са приучени да искат. Тази експлоата­ция на чувствата става все по-ужасна и определена с всяка изминала година, защото харченето по Коледа сега е от реша­ващо значение за оцеляването на много магазини и заводи.

Разликата между "имам" и "нямам" се свежда до броя на хартийките, които притежават. Това няма абсолютно нищо общо със способностите им или желанието им да допринесат за благоденствието на обществото. Може да бъдете финансов "победител" и да печелите огромен брой късчета хартия, като изработвате някакви пластмасови глупости, които не служат на никого. Но можете да бъдете финансов губещ, като отда­дете живота си на грижата за другите. От значение е онова, което продавате, а не с какво помагате на човечеството. Както видяхме, най-лесният начин за печелене на пари е да ги изфабрикуваш от нищото. Това изопачава ценностите и желанията, обществата заболяват и настъпва по-голямо деление. Друга естествена последица от тази ежегодна експанзия е, че с механизиризането на производството, инвестициите, необхо­дими, за да се издържи на конкуренцията, стават все по-голе­ми и дребните изпадат край пътя. Голямото става хубаво, а животът става гаден. Икономическата мощ е събрана в ръцете на все по-малко хора в съответствие с плана на Братството, а големите корпорации и банки командват не само избраните политици.

6. 
   В същото време броят на хората, които имат пари да купят тези продукти, става все по-малък. След като голям брой страни имат една и съща амбиция - да произвеждат повече и да продават повече - и преминат точката, в която това може да продължи в собствените им граници, всеки трябва да се състезава с другия за продажби по целия свят. Това се превръща в битка, водеща до икономичес­ката и физическа смърт на най-малко 100 000 души на ден. По-голямата автоматизация налага производството на повече продукти на по-ниска цена, защото всеки трябва да се състезава в намирането на начин за поевтиняване на същия този продукт. По-голямата автоматизация оз­начава по-малко работна сила и по-малко пари в хорските джобове, с които да си купят продуктите, произвеждани от машините. Големите производители започват да пре­насят голяма част от производствата си в страните от Третия свят, защото законите за експлоатацията там са много по-немарливи, отколкото на Запад, и могат да плащат на хората една частица от надницата, изисквана в Европа и Америка.
   
7. 
   В резултат на всичко това сега системата изпитва ужасни затруднения и точно това иска банковият елит, за да оправдае следващата си стъпка - централизираната световна икономика, основаваща се на Световната цент­рална банка. Докато неголямата безработица се смята за добра за системата, защото помага за държането в под­чинение на работещите чрез страха да не загубят работата си, има един етап, в който тя вече е опасна. Това става, когато броят на безработните без шансове да получат работа достигне неконтролируеми размери. Количество­то пари, реализирано от намаляващите продажби, вече не е достатъчно за изплащане на социалните помощи на увеличаващия се брой хора, които са без работа, и за задоволяване на социалните потребности на жертвите, изплюти от системата, когато вече няма нужда от тях. Системата е толкова разнебитена, че за да оцелее, трябва всяка година все повече и повече хора да купуват, а все по-малко хора да изработват онова, което купуват. Тя не може да има и двете, но се нуждае и от двете. Хората ще бъдат в подчинение само докато им се втълпява да вяр­ват, че системата ще се погрижи. Когато стане ясно, че няма да го направи, хората започват да въстават срещу тази система. Този бунт става още по-мощен, когато хората без работа и без изгледи за работа видят как социалните им помощи биват орязвани от политиците, които наблюдават намаляващите индустриални продаж­би в резултат на всичко, описано досега. Илюминатите искат хората да реагират с насилие на всичко това, както ще видим, но отговорът - бунтът на роботите, трябва да бъде мирен, за да бъде осуетен планът им.
   

Престъпленията са друга последица. Ако програмирате хората да разглеждат собствения си успех и този на другите от гледна точка на консумацията и имуществото, не вдигайте ръце от ужас, когато онези, които не могат да спечелят доста­тъчно пари, за да консумират и притежават, изберат друг начин за "преуспяване" от гледна точка на системата - краж­би, нападения, взлом. Във времена на голяма безработица на повече хора се отказва възможността да преуспеят чрез конс­умация или дори да нахранят семействата си и затова броят на престъпленията се покачва. Също ако системата третира човешкия живот като безсмислен, без стойност, като фураж за говеда, без достойнство и уважение, не се учудвайте, че много други започват да гледат на себеподобните си по същия начин. Нарастващото насилие е свидетелство за това. Негодуванието от отхвърлянето от страна на системата води до негодувание срещу всичко и всеки. При такова душевно състояние някой ще ограби някоя стара дама за няколко лири или долара, без да се замисли какво й е причинил. Мотото му ще бъде: "Системата не ме уважава, защо трябва аз да уважавам други­те? Всеки гледа себе си."

Но почакайте за момент. Ако дневният ви ред включва индоктринирането на още по-авторитарни полицейски сили, военна и законова система, от какво най-вече имате нужда, за да поведете общественото мнение след себе си? Колкото повече престъпления, повече насилие и ужас, толкова по-добре.

В една система, в която притежаването на парченца хар­тия е единственият начин да се радвате на храна, покрив и топлина, вие сте изправени пред все по-нарастващия брой хора, станали излишни заради технологиите и рецесията, и те са гладни, без дом и на студено. Има ги и нетрудоспособните, възрастните и недъгавите или неможещи да работят по друга причина. На тях също са им отказани средствата за печелене на късчета хартия. Системата реагира на това по различни начини. В някои страни тя пренебрегва тези хора и потъпква масовия бунт, като засилва полицейските сили и армията и като кара работещите да се страхуват да се изкажат гласно срещу тази жестокост, за да не загубят работата си. На други места правителствата плащат на тези жертви на системата малкото, което успяват да пробутат, макар че в някои по-прос­ветени държави са по-щедри. Но всички си служат с оръжието на страха, за да контролират населението и да предотвратяват сериозни бунтове

Всяка година Системата се изправя пред все по-мащабни законопроекти за престъпленията, полицията, медицинските служби, социалните помощи и всичко останало. Това е неиз­бежна последица от "вземи, направи и изхвърли" и всичко, което върви с тази политика. И как реагират на това Система­та и нейните обработени политици? Като казват, че трябва да увеличим още повече производството и консумацията, за да набавим повече пари, като реализираме по-голям растеж. Тази "политика" бълва нови жертви и изисква изразходването на още повече средства за престъпления, полиция, медицин­ски служби и социални помощи. Онези, които са хипнотизи-рани от пропагандата на Братството, не притежават интели­гентността или проницателността да мислят по друг начин, независимо колко безсмислен може да е този "начин на мис­лене". Както казва Марк Твен: "Ако единственият ти инстру­мент е чукът, всички проблеми ти изглеждат като гвоздеи."

(9) Изискванията на системата и дехуманизирането на хората е довело до експлоатацията на други форми на живот. Чувал съм да се казва, че защитниците на правата на животните трябва да мислят повече за жестокостта към хората, отколкото към животните. Тук е пропусната същността. Жестокостта си е жестокост. Всяко общество, което оправдава ужасяващото отношение към животните днес, няма да изпита никакви скрупули от това, че е жестоко към хората. Животните, също като хората, са се превърнали в друга стока, друга форма на производство. Ние извършваме експерименти с тях, от които най-ужа­сяващите ексцесии на нацистите изглеждат като детска игра. Ние сме свидетели на ужасяващите неща, ставащи в кланиците и заводите от хранителната промишленост -500 милиона пилета във Великобритания са принудени да изживеят окаяния си живот, стоейки върху телени мрежи в мънички клетки, в които едва има място да се настанят. Те са машини за производство на яйца. Около 40 милиона малки пиленца се убиват във Великобритания всяка годи­на само няколко часа след раждането им заради "прес­тъплението", че са мъжки. Те са от породи, генетично, разработени да снасят яйца. Мъжките не могат да снасят яйца, затова не трябва да живеят. Всяка седмица в бри­танските кланици се убиват 8 милиона пилета, 300 000 прасета, 80 000 говеда, 500 000 пуйки, 50 000 зайци и 300 000 овце в условия на отвратителна жестокост и варварщина. Както се казва в поговорката: "Ако стените на кланиците бяха от стъкло, всички щяхме да сме вегетари­анци." Само една човешка раса, откъсната от своя истин­ски Аз и контролирана от съзнание, което иска да унищо­жи нашето състрадание и вътрешна доброта, би позволи­ла това да се случи. Има един британски министър и отявлен християнин догматик, който се присмива на ве­гетарианците при всяка отдала му се възможност. "Ако Бог искаше да сме вегетарианци - казва той, - щеше да ни е дал три стомаха." В отговор бихте могли да кажете, че ако Бог искаше да говорим такива глупости, Той/Тя нямаше да ни е дал мозък.

11. 
    Към всичко, казано от мен, трябва да се добави още едно съществено ограничение пред по-нататъшната екс­панзия на системата. Това е най-важният от всички фак­тори. Ако искате всяка година да консумирате повече, вие разрушавате планетата, от която зависим всички ние. Дори земята се третира като промишлен обект. Тя до такава степен е експлоатирана с химикали, които да до­несат за кратко време максимален добив, че способност­та й да произвежда отслабва с всяка година. Ако имахте машина, която произвежда нещата от първа необходи­мост за оцеляването на човечеството, и това беше един­ствената съществуваща машина от този род, какво щяха да кажат хората, ако бяхте стоварили тежък чук върху нея и я бяхте разбили на дребни парченца? Хората щяха да кажат, че сте луди, щури, откачили. Е, точно това причи­нява човешката раса на планетата. През всяка година от тази Индустриална революция ние сме взимали повече "ресурси" от Земята и сме ги превръщали в по-голямо замърсяване в името на "прогреса". Вършейки това, сис­темата е трябвало да увеличава броя на продуктите за еднократна употреба, които се изхвърлят възможно най-бързо след закупуването им. Само по този начин може да се увеличи производството. Това не може да стане, ако нещата са дълготрайни. Тази икономическа необходи­мост по правилата на системата ни е снабдила с чаши, ножове, вилици, чинии, бръсначки и други неща за еднок­ратна употреба и непрекъснато увеличаващо се количес­тво опаковки за изхвърляне. Нещо, което се използва еднократно и се изхвърля, е като оргазъм за системата; всичко дълготрайно, направено да просъществува въз­можно най-дълго време, е потенциална катастрофа. Как­то казах, САЩ са в челните редици на това самоубийство, но голямата част от света също е замесена. Създали сме такова чудовище, което колкото повече преуспява от своя гледна точка, толкова по-бързо унищожава планетата. Но нашите политици все още говорят за необходимостта да се върнем към пълна работна заетост. При правилата на настоящата система пълната работна заетост в традици­онния смисъл по целия свят ще превърне планетата в пустееща земя. Това е пълно, абсолютно безумие. Това не може да продължава и няма да продължи.
    

Братството, което е създало и организирало тази система за своите собствени цели, знае, че тя е пълна глупост, и първото нещо, което ще направи след запланувания си удар върху човешката раса, е да разруши наложената от него сис­тема:

Те знаят, че Системата е глупава. Такава се очаква да бъде!

Но нека наблегна преди всичко на един момент. Поробе­ното съзнание и напреженията на тази планета могат да затруднят себеизразяването на нашия истински Аз, но това не го прави невъзможно. Само трябва да потърсите в своето общество и в света като цяло и ще видите прекрасни, обични, грижовни и щедри хора. Ние не трябва да сме роботи, нито пък да бъдем контролирани от Братството и мисловните модели на Луцифер; ние сами позволяваме да бъдем такива и можем да спрем да го правим. В собствения си живот и другаде виждаме достатъчно, за да знаем кое е приемливо и кое не; всички ние имаме възможност да започнем да мислим самостоятелно и да живеем според вярата си; всички ние можем да отворим умовете си и отново да се свържем с нашето висше съзнание. Милиони постъпват така днес, а много други са го правили през цялата история, дори през мъчителните векове от живота на планетата Земя. Не трябва да бъде така и ние не трябва да бъдем такива. Човечеството по природа е добро, не зло. Ние можем да дадем израз на тази доброта, ако решим. Колко силна е нашата воля, за да устои на подтиците на Луциферното съзнание? Колко силно е жела­нието ни да следваме гласа на собственото си сърце?

Настоящата трансформация ще донесе - и носи - промя­на в невъобразим мащаб. Контролът на Луцифер над човеш­кото съзнание започва да отслабва и това ще бъде време както на смут, така и на прекрасни възможности. Явно това е тран­сформация, която съвсем не е избързала с появата си.