Бунтът на роботите

ПОЛИТИКАТА НА ХОРАТА

Един от най-големите митове, познати на човешката раса, е, че политиците имат власт. Това просто не е истина.

Как могат 365 члена на Британския парламент да имат власт над население от около 57 милиона? Или президентът да има власт над 250 милиона американци? Не може. Тяхната единствена власт е в убеждаването ни, че имат власт. Подобно на всичко на това физическо ниво, това е илюзия.

По-рано споменах, че към края на британското управление в Индия Ганди казал на колониалното правителство: "100000 англичани не могат да контролират 300 милиона индийци, ако тези индийци не им сътрудничат." В това изречение можете да видите къде лежи истинската власт. Тя е в нас, в масата от хора, а не в правителства, армии, индустриални конгломерати или Братството. Те само привидно имат власт заради апатията и втълпеното у роботите. Когато достатъчно на брой роботи се пробудят и въстанат, ще видим каква ловка измама е всъщност тази работа с "властта". Съчувствам на политиците. В много отношения те са най-големите жертви, най-програмираните от роботите. Те не променят нищо, което е неприемливо за Систе­мата. Икономическата лудост, на която са помогнали да се разпростре по света, държи в плен тях и техните последователи. Те не са по-свободни да действат по важни въпроси от един затворник в Дартмур или Сан Куентин. По време на избори те трябва да казват на хората онова, което вярват, че достатъчно голям брой избиратели искат да чуят. Ако не го направят, няма да бъдат избрани. А какво искат да чуят повечето хора от своите политици? Онова, което системата им е втълпила да искат. По-голям растеж, повече притежания, пари и икономически "успех" за тяхната страна.

Политиците са пешки, местени по дъската от Братството, програмирано население и взаимна зависимост, създадени от Системата. Политиците не могат да действат самостоятелно в една страна, защото са свързани със система, която изисква те да играят по нейните правила. Ако се опитат да ограничат вноса на ненужни стоки, които тяхната държава е в състояние сама да произведе, другите незабавно ще предприемат стъп­ки, за да блокират износа. Дори онези политици, които виждат системата такава, каквато е - а те са страшно малко - биха се ужасили от перспективата да предприемат действия, които биха довели до изпълнен с хаос, но жизненоважен период на преход, докато икономиката се възстановява от силния удар от загубата на приходите от експорта и се пренасочва към производство на стоките, които до този момент е внасяла.

Всяко правителство, което се е опитало да го направи, е било отхвърляно или по демократичен път, или със сила. Системата принуждава политиците да изпълняват робски нейните желания чрез манипулиране, индоктриниране и страх. Те никога няма да направят нужната стъпка за освобождаване на човечеството от неговия затвор или планетата от нейното наказание. Само с краха на Системата и замяната й с друг начин на мислене можем да се освободим от зависимостта си и да навлезем в ерата на икономическата трезвост.

От решаващо значение за това е да се сложи край на политиката такава, каквато я знаем. Представителите на хо­рата са избрани да служат на тези хора, не на своята партия или на егоизма си. Такава обида е за думата демокрация да гледаш как политиците позволяват да бъдат използвани като говеда, които гласуват в Конгреса, Камарата на общините и другите парламенти по света по начин, постановен им от техните партийни лидери. Те са затворници на системата на партийния организатор. Партийните организатори на парла­ментарните групи са партийни функционери, които се грижат членовете на парламента, избрани от народа, да следват же­ланията на своята партия и никога подтиците на своята съвест или онова, което смятат за потребности на хората. Съответно парламентите представляват микрокосмос на цялата систе­ма. На върха са шепа хора като премиер-министъра и правителството или президента и неговите съветници, които се опитват да принудят своя парламент или Конгрес да се при­държат към тяхната линия. На свой ред те служат на неизборното Братство над тях, като мнозина от тях не го осъзнават. Политическите лидери често говорят за необходимостта хо­рата да демонстрират чувство за собствена отговорност, но те са последните, които искат да видят нещо подобно -особено в собствената им партия. Когато членовете на парла­мента поемат отговорност за собствените си мисли и гласуват съобразно убежденията си, те са "наказвани" от своята партия и им се съобщава, че никога няма да получат повишение. И това е демокрация?

Спомням си, че когато бях говорител на Британската зелена партия, консервативното правителство въведе "данък на глава", който беше крайно несправедлив, тъй като изиск­ваше бедните да плащат толкова, колкото богатите. Размахът на протестите и кампанията за неплащане принудиха прави­телството да го отхвърли (отново властта на хората). На времето секретарят по околната среда страстно подкрепяше данъка и заклейми онези, които оспориха неговата несправед­ливост. Именно той внесе законопроекта в парламента, за да влезе в сила "данъка на глава". Няколко години по-късно същият мъж бе интервюиран в една програма, която се връ­щаше назад към годините на Маргарет Тачър като премиер министър. Той каза, че винаги е вярвал, че "данъкът на глава" няма да заработи и че никога не е трябвало да бъде въвеждан. Той твърдеше, че дори бил казал това на Маргарет Тачър, преди да се съгласи с въвеждането му. В същата програма министърът на финансите по времето на "данъка на глава" каза, че той също бил казал на г-жа Тачър, че идеята е абсурдна. Камерата се пренесе от него към архивен филм, показващ как Маргарет Тачър прокламира "данъка на глава" на конференция на Консервативната партия. Наблизо седеше и ръкопляскаше на всичко, което тя казваше, същият този министър на финансите, който в частен разговор казвал, че този данък никога не трябва да се въвежда.

Истории като тази и много, много по-неприятни могат да се повтарят безброй пъти в парламентите по целия свят. Нека не се отклоняваме от темата. Политическата система и ико номическата система са едно и също. Те са неделими. И двете са болни, корумпирани, глупави, самоунищожаващи се и кон­тролирани от Братството. Подобно на икономическия ред, политическият цирк е създал механизми и структури за про­извеждане на роботи и клоуни, от които се нуждае, за да оцелее. Ако не служите на системата, ако не спазвате стриктно изискванията й, вие ще се борите, за да бъдете избрани да представлявате някоя голяма партия по време на избори. Някои хора със самостоятелно мислене се изплъзват от тази мрежа, но те са толкова малко, че могат да бъдат заставени да мълчат или да ги направят импотентни, дори и да бъдат избрани. Отношението към живота, което трябва да имате, за да станете член на парламента или сенатор, е точно обратното на онова, което е нужно за едно честно, справедливо и вдъх­новено правителство.

Подобно на икономическата система, политиката е ста­нала още по-централизирана през този век. Местното британ­ско управление носи отговорността и взима решения по много въпроси, иззети от Уестминстър; а Уестминстър предава отговорностите си на Европейската общност. Други са напра­вили същото. Всичко това води към мечтата на Братството за Световно правителство и аз дори съм чувал някои интелиген­тни, загрижени хора да подкрепят идеята, водени от най-доб­ри намерения. Отново и отново ще кажа... Не, не, не. Както е с много промени, които поставят властта в ръцете на малцина, и това може да бъде представено като много желателно. Ако имахме Световно правителство, казват те, бихме могли да спрем това или да спрем онова, да направим това или онова. Други вярват, че насочването към Световно правителство е естествена част от нашата еволюция и пътуване към целостта. Започнали сме от племена и комуни, внушава този начин на мислене, и се развиваме през национални и континентални правителства към Световно правителство. Аз оспорвам този възглед. Световното сътрудничество и Световното правител­ство не са едно и също нещо. Наистина ли някой мисли, че едно Световно правителство, свикано при настоящата систе­ма, ще бъде по-малко болно, корумпирано, глупаво и самоунищожаващо се от националните или международни прави­телства? Не, разбира се. Но тук ние не визираме правителство, което притежава потенциала да наложи всички тези неща на една единствена страна. Говорим за света.

И от двете страни на ляво-десния политически спектър има такива, които подкрепят идеята, но тогава представата за леви и десни е още една илюзия, подобно на повечето неща. Това са различни аспекти на един и същи нереален мехур... и манипулация. Братството няма политическа линия. То ще използва всеки и всичко за своите цели. В неговите редици и под неговото влияние се намират политици от всякакъв вид и убеждения. Комунистите и капиталистите говорят на един и същи език. Така или иначе, комунизмът е просто по-автори­тарна форма на капитализма. Политиците, дори с висок ранг, са само подставени лица в сравнение с онези, които действат зад кулисите. Президентът Рейгън бе отличен пример за това. Той стреляше, но други зареждаха оръжието. Представете си какъв контрол биха имали една малка група хора, ако Светов­ното правителство стане реалност. Това няма да има нищо общо с еволюцията към целостта, а единствено с контроли­рането на живота на шест милиарда души. Начинът за избяг­ване на това е да се предаде взимането на решения и контро­лът надолу по редицата на хората и общностите и да не се създава последно стъпало на стълбата към световно домини­ране. Трябва да настояваме за това и да откажем да сътруд­ничим на сегашната система.

Погледнете примерите за поведението на глобалните политико-икономически организации, които вече съществуват. Тези творения на Братството - Международния валутен фонд и Световната банка - трябва да гарантират, че системата ще се обслужва при всякакви обстоятелства. Когато страните от Третия свят започнат да се борят за връщане на дълговете на богатите, се намесва МВФ, който им заема още пари, които не съществуват и които те няма да могат да изплатят. В замяна на тази "помощ" МВФ настоява за мерки за орязване на средствата за бедните, за здравеопазването, образованието и субсидиите за прехрана.

Това носи още повече болка и страдания на населението. Те настояват също така тези страни да увеличат своя експорт, за да наберат пари. Нови плодородни земи отиват за произ­водството на култури, предназначени изцяло за продан. Но докато МВФ държи сметка на тези страни, пазарът се навод­нява с определени стоки или изделия и цената пада. Всички те изнасят повече, но печелят по-малко. Кой печели? Западът. Той трябва да плаща по-малко за внесените стоки. Световната банка (не я бъркайте със Световната централна банка) се предполага, че инвестира в проекти за подпомагане на по-бед­ните страни. Вместо това, тя е отговорна за инвестициите в страните от Третия свят, унищожили тяхната природа, изх­върлили местните фермери на улицата и обогатили западните компании за сметка на самата страна, която се предполага, че е подкрепяна от банката.

Ако икономическият контрол трябва да се прехвърли на общностите, вземането на политически решения също трябва да се предостави на тях. На това ще се противопоставят националните и международни правителства. Те отчаяно ще се опитват да запазят своя контрол и това е още една причина, поради която икономическият крах е необходим. Отнемете икономиката от националните и международни правителства и на тях няма да им остане почти нищо да правят при сегашния ред. На практика тези правителства са само управители на световната икономическа система от името на банковия елит. Никой няма да им обръща внимание, когато приоритет на всеки ще бъде осигуряването на нещата от първа необходи­мост след краха. Те ще бъдат политици, които няма да имат кого да управляват.

Разпадането на старото може да доведе единствено до връщане към вземането на решения на местно ниво, ако отхвърлим плановете на Братството. Няма да има друг начин да се справим и да реагираме успешно на онова, което ще трябва да се свърши. Накрая ще видим края на политическите партии. Те са продукт на разединеното човечество и нямат място в новото утре. Подобно на всички "изми", те настояват техните членове да служат първо на "изма", а чак след това на сърцето и съвестта си. Те се борят за власт като предлагат една и съща в основата си политика, поднесена на малко по-различен език, но, с изключение на зелените партии, всички те служат на системата, а нейните членове служат на тях. Всъщност някои елементи от политиката на зелените също обслужват системата, без да го осъзнават. Политическите партии също са допринесли за конфронтационния характер на политиката, която отразява липсата на сътрудничество, доминираща в цялата система. Политиците като цяло се стре­мят към постовете, за да получат власт. Те искат абсолютната власт, за да налагат възгледите си на населението. Те ще отхвърлят това твърдение, но точно това искат всички те. Избирателната система във Великобритания предоставя кон­трола при вземане на решения на партиите, които съставляват значително по-малка част от онези, за които населението е гласувало. Това е пълна вековна глупост.

Политиците трябва да дават възможности на хората. Ключовите думи са позволи, разреши и уважавай. Да позво­лите на хората да осъзнаят своя пълен потенциал и да следват собствените си инстинкти; да разрешите на хората да правят каквото искат и да живеят по начина, по който решат, стига да не причинява вреда на другите; и да уважавате правото на всички хора да контролират собствения си живот и да правят своя избор. Представителят е слуга, не диктатор. Съв­ременната политика е смесила двете понятия. Въз основа на тези принципи общностите ще вземат решение за представи­телната система, която им подхожда. След като трансформа­цията започне, няма да има налагане на строги структури от страна на национални и международни правителства. Общ­ностите ще имат контрол. Виждам изборното представителство само като част от действията на общността. С новото съзнание сътрудничеството ще се появи по естествен път без необходимостта от закони и разпоредби от типа, който пре­обладава днес. Светът е затънал в закони и законодателства поради желанието да се контролират хората и в отговор на негативното поведение на онези, които са се откъснали от своя истински Аз. Представителството ще се развие с повишаване на съзнанието и в отговор на краха на старите структури. Но ето някои идеи, които вероятно ще изиграят роля в новата политика в света след Братството:

• Мисля, че ще станем свидетели на съвети от съседи, представящи групи от къщи и улици. Ако някой е самотен или гладен или е изпаднал в нужда, задачата на съседския съвет ще е да предприеме необходимите действия. Те няма да звънят на социалните служби, защото социални служби няма да има в смисъла, който влагаме днес. Всичко ще бъде в по-малък, общински мащаб. Експлозията под формата на държава, обезпе­чаваща социални грижи за всички, и социалните грижи е реакция на краха на общностите. Сега, когато елитът на Братството до голяма степен е постигнал това, те ще се опитат да смачкат социалните грижи. Съседските съвети ще предупреждават хората от своя район какво трябва да се направи и самите те ще намират решение всеки път, когато е възможно. Вие още днес можете да основете съседски съвет там, където живеете. Чрез него бихте могли да координирате грижите за хората от вашия район чрез хората от вашия район. Няма защо да се чака крахът. Трагично е, че толкова много хора дори не знаят кой живее в съседната къща, да не гово­рим в края на улицата. Централизацията и системата на "разделяй и владей" са предизвикали това. Време е нещата да се променят, но няма да бъде лесно. Ще е нужна отдаденост и ще има много хора, които ще се побоят да участват, защото са били програмирани да вярват, че са тук, за да следват, не за да водят. Но тези промени ще настъпят, защото обстоятелствата и про­буждащото се съзнание ще ги наложат. Колкото повечесега се откъсваме от системата и подготвяме почвата за организацията на общността, толкова по-плавен ще е преходът.

• Съседските съвети ще имат един представител в Съве­та на общността. Каква площ ще покриват тези Съвети на общността ще се реши от участниците чрез консул­тации с други общности около тях. Бих искал да видя как избраните съвети на общностите работят във фо­руми на общностите. Тези форуми ще са открити за всеки и всеки ще може да представи своите възгледи и предложения за начините за усъвършенстване на общ­ността. Те ще позволяват да се даде гласност на знани­ята и изобретателността на хората. Днес имаме профе­сионални политици, които взимат решения по въпроси, по които знаят малко или нищо. Онези, които са наясно с тези въпроси, никога не са молени да говорят по време на дебати или да предложат своето виждане за проблемите, с които се сблъскват всеки ден. Да се даде на хората такава възможност в днешната система на централизиран контрол е почти невъзможно, защото има твърде много замесени хора. Но при общностите нещата ще са различни. Всичко ще се извършва в човешки план. Дори сега, при сегашната система, няма причина, поради която форумите на общността да не могат да се организират и да се превърнат в платформа на местните възгледи и действия. Това всъщност ста­ва, докато пробуждащите се хора следват своите ин­стинкти.

Избраният съвет на общността ще присъства на тези редовни форуми и ще изслушва хората, които предс­тавлява. Съветите ще се състоят от хора, избрани из­между цялото общество. Освен представители на всич­ки съседи ще има възможност всички слоеве на общес­твото да имат свой избран говорител - производители на храни, магазинери, работодатели, екологични групи, млади хора, старци и т.н.

Бих предложил подобен дуалистичен подход и към икономическата организация. Избраните представите­ли на икономическия кооператив на общността ще координират ежедневната организация и развитие на икономиката на общността, докато икономическият форум ще позволи на всички да допринесат за диску­сиите по икономически въпроси. Хората са далеч по-ентусиазирани и мотивирани, когато знаят, че имат възможност да допринесат и че са от значение. Ще се учудите колко много очевидно непреодолими пробле­ми могат да се разрешат след като човешката изобре­тателност се впрегне с пълна сила. Задачата на тези икономики на общността през преходния период ще бъде да осигуряват храна, покрив, топлина и дрехи за всеки и да го правят по начин, който подкрепя околната среда.

• Според мен основната роля на регионалното правител­ство ще се изразява в следното: Да подкрепя общност­та в усилията й да разчита на себе си за всички неща от първа необходимост; да гарантира, че нещата от първа необходимост, които не могат да бъдат осигурени на местно ниво, ще се осигуряват от излишъците на други общности; да координира търговията между общнос­тите за взаимна полза и на двете; да бъде форум за обмяна на информация и опитност в общността; да разпространява подробности за нови открития и тех­нологии, които ще допринесат за общността и ще увеличат увереността в собствените й сили; да решава в качеството си на арбитър споровете между общнос­тите; и да се грижи действията на дадена общност да не се отразяват неблагоприятно, било то икономически или екологически, на друга. Регионалното ниво ще бъде особено важно през преходния период при орга­низирането на дистрибуцията на храни до големите градски зони, които не разполагат с достатъчно земя за посев, за да се изхранват сами.

• Не вярвам, че сегашните национални правителства ще бъдат необходими като такива, макар че групи от реги­они може да изберат да се обединят, за да се подкрепят един друг. Следващото ниво на представителство след регионалното ще бъде континенталното. Това ще са области, покрити днес от Европейската общност или САЩ и Канада - с такъв размер. Виждам ги като форуми и координатори, не като правителства. Това е много различно от днешния модел на Европейската общност, който е малко повече от икономически тър­говски блок в служба на системата, мотивиран от цен­трализацията. Континенталният форум, за който мис­ля, ще е място за срещи, където регионалните предс­тавители да могат да обменят идеи и да обсъждат въпроси от взаимен интерес. Това ниво ще служи като арбитър при споровете между регионите, ще гаранти­ра, че даден регион не накърнява икономическите и екологични интереси на другите и ще помага за опре­деляне и насочване на нещата от първа необходимост като храна, топлина, дрехи и покрив към регионите, които все още не са на самоиздръжка или които се борят за момента с последствията от природни бедст­вия. Те освен това ще координират спасителните опе­рации на места, пострадали от природни бедствия, с експертизи, транспорт и технологии, които ще са в пълна готовност да се озоват на необходимото място за възможно най-кратко време. Това ще бъде един вид Глобално международно спасяване, към което ще мо­гат да се обръщат всички общности и региони.

• 
  Другото ниво на представителство ще бъде Светов­ният форум. Това не е същото като Световно правител­ство. Той ще е място, където представителите от кон­тиненталните форуми ще се срещат, за да дискутират теми, засягащи целия свят. Той ще решава в качеството си на арбитър споровете между континентите и ще координира осигуряването на нещата от първа необхо­димост, които даден континент не е в състояние в който и да е момент да си осигури сам. Световният форум няма да има армия на свое разположение и освен правомощията да се намесва за предотвратяване на екологичен упадък, който би имал глобални последици, той няма да има никакви други правомощия да налага своите решения. Всички армии ще бъдат премахнати, когато трансформацията на съзнанието започне. Виж­дам Световния форум и като орган, който ще представ­лява планетата в официалното взаимодействие с други цивилизации от Вселената, които в бъдеще открито ще посещават тази планета, а ние техните, точно както днес посещаваме други страни. Ние отчаяно се нуж­даем от такива форми на демокрация, които дават възможности и ангажират всички хора. Сегашните "де­мокрации" са създадени от Братството с вградени пук­натини, за да се гарантира, че те са само илюзии за свобода:
  

Това предаване на икономическата и представителната власт на общностите с подкрепа, а не с контрол отгоре, съдържа вградени екологични ползи. Хората по принцип не искат да замърсяват близката си околност. Националните правителства дават разрешение за разполагането на заводи, които замърсяват околната среда, само в онези общности, където не им се налага да живеят. Основният мотив на националното правителство е икономическият растеж, не желани­ята на някоя общност. Когато взимането на решения се прех­върли на ниво общност, инициативите за отхвърляне на за­мърсяващите технологии ще бъдат далеч повече. Ако се опит­вате да се самоиздържате, ще се грижите за своята природа като пръв приоритет, защото тя е вашата самоиздръжка. Връзката между поддържаната околна среда и поддържаната икономика ще става все по-силна всеки ден.

Тази структура не е модел за твърдо предопределеното бъдеще. Аз само очертах някои идеи, за да илюстрирам част от насоките, които вече тихо са прокарали пътя си и които ще изпъкнат с напредването на трансформацията, която ще ос­пори кошмара с централизирания контрол на Братството. Очаквам икономиката и представителството на бъдещето да бъдат много по-разнообразни от една единствена, установена структура. Във всяка общност и регион ще има варианти на темата за самоиздръжка по отношение на нещата от първа необходимост и взимането на решения на възможно най-нис­ки нива. Ще има много трудности и затруднения за преодоля­ване, защото тези тенденции се изправят срещу свят, който е бил приведен в действие и създаден, за да служи на една напълно различна система. Общностите и регионите не се разпадат на прилежно пакетирани единици с идеално съотно­шение между обработваемата земя и хората. Ние имаме ужас­ни градски застроени площи и ще е нужно известно време, преди всичко от рода на идеите, които изложих, да се превърне в реалност по целия свят. Ще има хаос, усилена работа и учене от преживяното, преди това да стане. Онова, което можем да направим, е да започнем сега и да се опитаме да се откъснем колкото можем повече от системата.

Заслужава си да се отбележи отново, че колкото по-малко материални желания имаме, толкова по-малко ще трябва да работим и да печелим, за да живеем. Това ни оставя повече време, през което да правим онова, което наистина искаме. Ако опростим нашия материален живот, си даваме възмож­ности, които са ни отказвани, когато работим, работим и работим в преследване на материалната мечта и нейните символи на "успеха". Трябва да се освободим от т. нар. работна етика. Според нея, ако не сме ангажирани с платена работа през целия ден, най-малко пет дни в седмицата, ние сме мързеливи и лениви. Какви глупости. Но какво би било по-добро за системата през последните двеста години от това да вярваме в работната етика и нейния погрешен морал? Koгато хората отхвърлят тази обусловеност и си дадат време и въз-можност да използват пълния си творчески потенциал, ще наблюдаваме промени, които са за добро; взрив в изкуствата като начало. Музиката, в частност, ще изиграе основна роля чрез използването на нейните вибрации за повишаване на честотата на планетата, макар че тя може да се използва за противоположното, ако попадне в неподходящи ръце. С уско­ряването на промените ще открием повече ноти и тонове.

Хората мислят, че крахът на сегашния ред ще доведе до връщането ни в пещерите и палатките во веки веков. Но освобождаването на човешката творческа сила ще ни въведе в един свят на изобилието. Да си беден не е чистота, това е просто бедност, и ние ще притежаваме средствата, за да отстраним този тумор. Наш ще бъде светът, който чества и насърчава красотата, стила и достойнството във всяко нещо. Идеята, изложена от някои, че да живееш тежко е един вид духовно улично кредо, е заблуда според мен. Трансформаци­ята има за цел баланса, докато бедността е очевиден белег на дисбаланса в обществото.

Двете области, свързани с политическата и икономическата промяна, са медиите и онова, което с насмешка наричаме пра­восъдие. Медиите или повечето от тях са пропагандната машина на сегашната система. Никъде преобладаващите вестници, спи­сания, радио и телевизионни програми не поставят под съмне­ние манията за растеж и свободна търговия, с изключение на много редки случаи. Единствените въпроси, които те задават, са как най-добре да се стимулират и двете. Те никога не питат защо тези неща са толкова желани и какви са последиците от тях. Оцеляването на медиите зависи от системата и те й предлагат цялата си подкрепа. Те също са контролирани от Братството. Медиите са позволили да бъдат превърнати в средство за про­дажба на американската култура (на Братството) по света. В своето необработено състояние медиите са като познанието. Те не са нито отрицателни, нито положи-телни. Дали ще са отри­цателни, или положителни, зависи от това как ще се използват. Някои личности в медиите вече вършат забележителна рабо­та, като разобличават експлоатацията и лицемерието и под­чертават несправедливостите, с които трябва да се справим - но те са отчай-ващо малко на брой. Местните радиостанции могат да са прекрасен източник на информация, близък до хората, и те ще бъдат от решаващо значение във времената на вълнения и промяна. Медиите могат да бъдат използвани за предаване на разбирането и информацията, които ще освобо­дят човечеството. Вместо това техният изумителен принос е в полза на затворничеството на нашето мислене, защото тяхно­то собствено мислене е затворник.

В безброй интервюта в пресата съм обяснявал за вечни характер на цялото съзнание, честотите, т. нар. велики мисте­рии на живота, и защо имаме крайности във времето и виж­даме как старият ред се разпада. Само някои от тях са отпе­чатали нещо за това. Те се опитват да ми правят мили очи, а после се връщат при пишещите си машини и подкопават онова, което върша. Всичко, което са искали да направят, е да говоря за частния си живот, а те да представят неправилно казаното от мен, за да насърчат убеждението, че съм луд. Аз оспорвам религията. Те казват, че съм открил религията. Аз поставям под съмнение голяма част от Библията. Те ме пред­ставят като рушител на Библията. Аз оспорвам цялата идея за "месиите". Те казват, че аз твърдя, че съм такъв. И обрабо­тените хора вярват на тези глупости. Те си казват: "Никога не трябва да се вярва на прочетеното във вестника", но продъл­жават да правят точно това.

Един журналист, който приема изказаните от мен теми, написа статия за мен в един вестник. Редакторът я отхвърли, защото била "твърде положителна". През 1991 г. предсказах, че през това десетилетие ще станем свидетели на крайности във времето, чупещи всякакви рекорди, особено дъждове и наводнения. По времето, когато Франция, Холандия и Герма­ния страдаха от ужасни наводнения, а остров Уайт, където живея, бе обсипан от дъждове, които щяха да причинят някои от най-страшните наводнения, виждани на острова, един жур­налист ми позвъни у дома. Искаше ли той да поговорим за времето, защо става така и какво можем да направим? Не съвсем.

"Кой мислите, че трябва да е новия менажер на английс­кия футболен отбор?", попита той.

Веднъж приятел от Шотландия ми разказа за статия в шотландския "Дейли Рекърд", в която се казвало, че аз съм "водач на култ". Тъй като вече бях написал няколко книги, противопоставящи се на цялата идея за култовете, ми беше интересно да видя как вестникът е оправдал подобно твърде­ние. В горната част на страницата имаше гигантско заглавие "Водачите на култове". Отдолу имаше статии за различни хора. Сред тях беше Дейвид Кореш, който беше в центъра на "обсадата в Уако^"1, Тексас, и наред с масовия убиец Чарлз Менсън бях и аз! Писах на редактора, питайки как би оправдал това, и той отговори, че те не искали да кажат, че съм водач на култ! И заради несправедливостта на "правосъдната" сис­тема, която в такива случаи работи единствено за богатите, не можах да направя нищо. Сигурен съм, че ще има нови очер-няния в опит да се дискредитира информацията в тази книга. Това са примери за типа манталитет, който най-вече обуславя историите, които четете и чувате в медиите. Работил съм в местни вестници и в регионалната, и в националните телевизия и радио. Виждал съм как журналистите са едни от най-програмираните същества на планетата. Не всички, но повечето. Особено в извънредни случаи. Страх ме е да си помисля за кармата, която трупат всеки ден, докато вършат своето дело да изопачават, лъжат и разрушават животи. Оно­ва, което причиняват на другите, ще трябва да изпитат на гърба си по време на еволюционното пътуване, ако действията им са мотивирани от отрицателни намерения. Както и поли­тиците, аз ги съжалявам. Те не знаят какво правят. Те са от-
1) "Обсадата в Уако" бе масово убийство, извършено от правителстве­ни агенции. (Вж. видео-касетата "Голямата лъжа" на разположение на Американската съдебна федерация, Индианаполис, Индиана.) (Б.а.)

къснати от своя Висш Аз и са заключени в медийната структура, която ги програмира да програмират другите с техните тривиалности, безсмислици, неистини, ограничено въображение и пропагандата на Братството. Когато напуснат ограниченията на физическото тяло, ще бъдат ужасени от това, че са позволили системата да ги контролира. Повечето журналисти са страхливи марионетки с негативни мисловни модели, но те не трябва да са такива. Те не са лоши хора. Те са объркани и имат шанса да се променят. За щастие процесът на пробуждане е на разположение на всеки и много журналис­ти отварят съзнанието си за новите идеи. Проблемът им е да минат незабелязано покрай редакторите и собствениците на вестници, които блокират информацията, защото не искат да я чуват или да позволят на други да я чуят. Избухвам в смях, когато медиите се оплакват от цензура на пресата, когато най-големите цензори на информацията са самите медии. Наред с икономиката и политиката, сме свидетели на центра­лизация на медийната власт в ръцете на Братството. Те кон­тролират световните новинарски агенции, които подават ин­формация на вестниците и радио- и телевизионните медии по цялата планета.

Медиите на Братството обслужват банкерите на Братст­вото. Не се съмнявам също, че разузнавателните служби като ЦРУ разполагат с технология за използването на телевизион­ните предавания, за да изпращат подсъзнателни съобщения на нашия несъзнателен разум, без ние или дори засегнатата телевизионна станция да го осъзнават. През 1994 г. една полска радиостанция започнала да излъчва недоловим сигнал на своята честота за изгонване на комарите от къщите, слуша­щи тази станция. Както изглежда бил е постигнат голям ефект, но хиляди слушатели започнали да се оплакват, че от него котките им пощурявали. Ако могат да правят това с насекоми и котки, могат да го правят и с хора. Какъв всъщност става от експлозиите по радио- и телевизионните станции по целия свят?

Питам това журналистите или онези, които не могат да видят, че са използвани като пропагандни пудели: Ще продъл­жите ли смирено да служите на своите господари, или ще въстанете? Ако само разберете какво има наум Новият свето­вен ред за вас и вашите медии, щяхте да преглътнете много голяма хапка!

А къде е мястото на журналистическите съюзи във всичко това? Аз им казвам: обединете се, от-ворете очите си и спрете да сътрудничите. Не мога да ви опиша колко много ще съжалявате, ако не го направите. Ще бъда много приятно изненадан, ако такъв журналистически бунт наистина се случи, но засега, въз основа на миналия си опит, не бих заложил на това.

Междувременно трябва да осигурим алтернативни източ-ници на информация и да спрем да ку-пуваме вестници. Алтер нативите се появяват във списанията и вестниците, които се борят за жи-вот по целия свят. Освен това имаме достъп до печатарската преса - фотокопирната машина - до информа­цията от мрежа чрез общностите и далеч напред. Установил съм, че радиото е най-доброто средство за общуване в меди­ите, каквито са днес. Вестниците изопачават отразените неща, а телевизията често търси новини, които са толкова кратки, че е невъзможно да се осъ-ществи ефективно или задълбочено общуване. Мисля, че радиото предлага време за про-странно изразяване и ако е на живо, не си подложен на редактиране. Онова, което казваш, е това, което слушателите чуват. Основ­ната храна на много радиостанции са откритите телефони и вие имате възможност да звъните всеки ден и да коментирате темите от гледната точка, представена в тази книга и безброй други. Пробуждането води до засилващ се интерес към теми, като прераждане, алтернативно лечение, НЛО и други сродни проблеми. Медиите няма да могат да устояват на този интерес безкрайно, защото ще искат да го използват за увелича-ване на продажбите и броя на зрителите. Това само още повече ще стимулира интереса и ще спомогне за пробуждането на повече хора, което пък ще ускори смъртта на системата, от която зависят сегашните медии. В общностите на бъдещето, преда­ването на информация ще бъде много по-разнообразно както по съдържание, така и по отношение на контрола.

Ще има революция и в "правосъдието". Системата полиция-адвокати-съдебни заседатели-съдии обслужва и защита­ва статуквото и е управлявана от тайните общества на Братс­твото, особено от масоните. Един висш съдия разкри отноше­нието, скрито зад нашата версия за "справедливост", когато каза, че погрешно осъдените от системата не трябва да бъдат освобождавани, защото това уронва общественото доверие в британското правосъдие. Нужни са били масови продължи­телни кампании през годините, за да бъдат освободени пог­решно хвърлените в затвора. А някои си остават там. Във Великобритания в затвора лежат трима души за убийството на един вестникар на име Карл Бриджуотър. Четвъртият вече е умрял след като бе неправилно осъден. Отразявах този случай, когато работех за Би Би Си. Те очевидно са невинни и единствената причина да са все още зад решетките е, че много други погрешно осъдени е трябвало да бъдат освободени през последните няколко години, а властите не искат да подхвърлят наказателната система на още по-голям присмех. Те искат да има възможно най-голям промеждутък от време между другите освобождения, привлекли вниманието и освобожда ването на "тримата по случая Бриджуотър". Няма значение, че тази политика налага трима невинни по престъплението, за което са били осъдени, да останат по-дълго в затвора. Систе­мата е на първо място.

Министрите и правителствените служители, които не би трябвало да имат влияние в съдилищата или в публичното следствие, се месят колкото могат, когато определени присъ­ди или решения биха им послужили политически. Някои ми­нистри на вътрешните работи са оповестявали своето отно­шение към подобни случаи и то се е предавало неофициално надолу по редицата и чрез масонската мрежа е стигало до съдията. Не всеки съдия им обръща внимание, но мнозина го правят. Това е добре за бъдещата им кариера и помага на Братството. Съдиите съвсем не са в неведение за това, че присъдите или решенията им са повлияни от тайните знаци, които им подсказват, че защитникът или адвокатът са братя масони. Когато се организира публично следствие, за да се изслушат възраженията във връзка с проекти за шосета, които опустошават общности и околната среда, правителствата се подсигуряват, че за тази цел ще бъде назначен инспектор, който симпатизира на техния възглед и ще отхвърли тези възражения. Ако хората само знаеха какво става зад кулисите, роботите щяха да са въстанали много отдавна.

Победителите в тази шарада (игра на думи чрез драматизирано представяне на отделните им срички и на думите като цяло - б. ред.) на демокрация и справедливост са Систе­мата и юристите, сред които гъмжи от масони, както е и в полицейските сили. Разноските за завеждане на дело в търсене на справедливост отдавна са стигнали фантастични размери. Повечето хора трябва да се откажат от правата си, защото не могат да си позволят да ги потърсят. Това дава всички козове на хората с парите. Те могат да си позволят да си купят правосъдие. Мнозинството не може. Дори юридическата по­мощ, която се предполага, че помага на бедните да платят, за да бъдат законно представяни, се орязва при всяка възмож­ност. Междувременно водещи адвокати и съдии отнасят у дома си огромни хонорари от една система, която повечето хора не могат да си позволят да използват.

Веднъж бях замесен в гражданско дело, което изобщо не трябваше да влиза в съда. Това обаче се случва, когато едната страна иска да преговаря, а другата - не. Всички разноски по делото бяха присъдени на мен. При дадените обстоятелства обстановката беше безобразна, но това е друга история. Соб­ствените ми съдебни разноски възлизаха на 1500 лири. В съда разноските на другата страна бяха оценени на около 2000 лири. Но когато пристигна окончателната им сметка от една адвокатска фирма в Банбъри, Оксфордшър, тя беше нарасна­ла мистериозно до почти 4000 лири! Шокът, който изпитах от всичко това, стана още по-голям, когато прочетох сметката. Само 1756 лири от тази цифра бяха за работата, извършена реално от фирмата. Като връх на всичко те ми бяха взели такса за това, че не беше използван адвокат, който да пледира във висшата съдебна инстанция. Не, не сте прочели погрешно. Наистина казах, че не бе използван адвокат, който да пледира във висшата съдебна инстанция. Това беше едно ясно дело, с което всеки компетентен юрисконсулт би могъл да се справи, и, както казах, изобщо нямаше нужда от изслушване в съда. Но защото те казваха, че са можели да използват адвокат за пледиране във висшата съдебна инстанция, ако били решили, аз трябвало да платя за това, че не са го направили. Не, уверявам ви, не се шегувам. Те са в пълното си право да го направят.

Освен това ми взеха допълнителна такса, защото "през цялото време съм възразявал срещу тяхната молба" и заради "важността на случая за нашия клиент". Аз трябваше да платя и всъщност да бъда финансово наказан от юридическата фирма, защото бях оспорил техните искания и защото това бил важен случай за техния клиент. Тъй като всеки клиент счита съдебните слушания за изключително важни, те биха могли да начисляват тази свръхтакса за всеки случай, с който се заемат. Трябваше да се ощипя, за да съм сигурен, че не сънувам, а същото направи и моят адвокат, който бе точно толкова озадачен и ужасен, колкото бях и аз. Можете да обжалвате пред съда сметки за юридически услуги, когато разходите са били присъдени на вас. Това се нарича таксуване. Аз това и направих и бях убеден, че сметката е толкова глупава и в разрез с всякакви закони и всякаква честна игра, че ще бъде намалена и здравият разум ще възтържествува. Съдът наис­тина намали сметката. Те я намалиха със 135 лири и ми бе наложена такса от 186 лири като разноски за това, че са намалили сметката!

Порази ме, че това беше само едно дело в един съд един следобед с участието на една адвокатска фирма. Само си помислете какво става в съдилищата в Америка и по целия свят. Колко много хора са оскубвани в търсене на правото им на правосъдие или защитавайки се срещу несправедливостта? Една от големите иронии е, че самите юристи, които прекар­ват времето си в преследване или защитаване на незаконни кражби, са отговорни за узаконените кражби, извършвани ден след ден. Законовата система попада в същата категория като икономиката, политиката и голямата част от медиите. Тя е болна, корумпирана, глупава, детинска, самоунищожаваща се и контролирана от Братството. Запитайте онези адвокати, чиито мотиви са да помагат на хората, а не да печелят колкото се може повече, и те ще ви кажат същото. Знам колко разоча­ровани са тези загрижени адвокати, че са принудени да дейс­тват в такава корумпирана и корумпираща система. Но вие разбирате, системата трябва да ни убеди, че ние наистина имаме свободи, че живеем в демокрация и имаме справедлива правосъдна система. Ако не поддържа тази фасада, вероят­ността да въстанем е по-голяма. Време е да го направим.

Правителствата не разглеждат честно и задълбочено при­чините за престъпността, защото ако го направят, ще се окаже, че "ценностите", необходими за икономическия растеж, са същите тези ценности, които насърчават престъпността и насилието. Вместо това те осъждат нарушителите на закона, измиват си ръцете от отговорност и призовават за по-сурови наказания. Затворите са претъпкани, защото обществото на­казва симптомите, без да посочва причината. А какъв е отго­ворът на манталитета за растежа на претъпканите затвори? Досетихте се. Да се построят нови затвори. В Америка, която твърди, че е родината на свободата, справедливостта и циви­лизацията, някои щати все още изпращат хора на електричес­кия стол или на екзекуции. Това не е правосъдие. Това е варварщина. Допитванията до общественото мнение (или по-скоро манипулаторите на общественото мнение) в Британия непрекъснато показват, че повечето от хората са склонни да се върне обесването за някои престъпления. Що за безочли-вост е да мислим, че имаме право да отнемем живота на някой друг и каква гимнастика на ума е нужна, за да кажеш, че убийството е грешно и държавата трябва да убива всеки, който го е извършил! С напредване на десетилетието очаквам да видя как правителствата се опитват да въведат още по-авто­ритарни закони, които ще подкопаят свободите във всички страни. Ние трябва да се противопоставим на това с мирни средства, но с твърдост.

Променящото се съзнание ще отхвърли сегашните мето­ди на "правосъдие". Престъпността ще спадне рязко, когато се приемат новите ценности и измерения на човешкия успех и личните постижения престанат да се измерват с притежания­та. Придвижването към вземането на решения на местно ниво и ангажирането на всички хора в живота и управлението на общността още повече ще намалят негативното поведение. Повторното свързване с нашите висши нива и с цялото онова разбиране, любов и мъдрост ще окаже най-голямо въздейст­вие върху намаляването на престъпността и отрицателното поведение. Преди да дойде това време, ние трябва да се вгледаме в причините, поради които хората действат отрица­телно. Защо хората са се обезчовечили дотолкова, че могат да грабят и осакатяват слаби, стари дами? Начинът да се проме­ни това не е използването на страха от прераждане в някакъв гротесков затвор, който още повече ще ги обезчовечи; а да се отнасяме към тях по начини, които ще върнат човешкото в тяхната ценностна система и дух. Ако някой нападне възрас­тна жена, начинът да го спреш да го направи отново е да го поставиш в ситуация, при която той се среща и работи със старци, като първоначално е под наблюдение. Това ще му позволи да разбере, че онези, които ограбва, не са ненужни, без значение, жертви на хора с голяма физическа сила. Те са човешки същества с чувства.

Виждам как посредничеството между общностите ще замени съдилищата, адвокатите и абсурдните сметки за юри­дически услуги през десетилетията, които ще последват нас­тъпването на новото хилядолетие. Броят на законите ще на­малее, както и броят на хората, необходими за прилагането им. Когато човешкото съзнание е достигнало ниво, при което няма да помисля да наранява Земята по какъвто и да е начин, няма нужда от закони, които да казват, че не трябва да се замърсява. Нито ще има нужда от закони за наказание на насилието, когато няма насилие, защото целият живот се разглежда като нещо свещено. Вярвам, че през годините пре­ди да стане това все повече и повече пробуждащи се хора ще отказват да сътрудничат на икономическата, политическата и законова системи. Оцеляването на системата зависи от масо­вото подчинение и безпрекословното сътрудничество. Може­те да арестувате дузина хора заради мирния им протест. Но не можете да арестувате 100 000. Сътрудничеството е основа­та на новия свят, но то трябва да бъде двупосочно. Еднопо­сочното сътрудничество води единствено до експлоатация. Отказът да се сътрудничи на експлоатацията ще бъде още един начин за падане на Системата.

Да се пише за неща от бъдещето е трудно, защото ще има ясно разграничени фази на промяна. За кратко разпадът на старото ще донесе хаос, объркване и страх. Престъпността ще нарасне, докато хората грабят и крадат онова, което система­та вече не може да осигурява по старите начини. Братството ще поощрява престъпността, дори ще я стимулира чрез сво­ите технологии за контрол над ума, защото то иска обществе­ността да настоява за по-авторитарни полицейски сили със съответстващите им закони. Може да станем свидетели на военновременни закони, на военни преврати и вътрешни кон­фликти по целия свят. Мнозина ще потърсят кого да обвинят за тези поразии и това ще доведе до насърчаване на расовите и етнически предразсъдъци. Умовете на повечето хора са програмирани да прехвърлят отговорността на други. Сред объркването от промяната те ще потърсят някой силен лидер, който да им казва какво да правят. Това е плодотворна почва за диктатори. Ще има напрежение, понякога огромно, между онези, които служат на статуквото, и онези, които се придвиж­ват с честотите. Начинът, по който виждат живота, и онова, което искат да направят, ще влязат в конфликт. Зависи от пробуждащите хора дали ще избягнат насилието при тези обстоятелства. Последното нещо, от което имаме нужда, е още отрицателна енергия, която да се прибави към крайнос­тите, на които вече сме свидетели. В контраст с тези негативни аспекти на прехода, ще видим засилване на положителното поведение сред онези, които следват честотите. Тези хора ще бъдат лечебните отделения всеки път, когато могат. Старите бариери между хората с различен цвят, различна вяра и начин на живот вече няма да се срещат сред онези, които влизат в хармония. Това ще е новото съзнание, което ще изплува след агонията на старото.

По средата на този период, с потъването на Системата под огромната вълна на промяната, мисля, че общностните и регионалните икономики ще се стабилизират и редът ще се завърне. По това време населението на света бързо ще нама­лява, като много ще престанат да се прераждат на Земята. Онези, които устоят на честотите и затворят умовете си, ще са напуснали планетата, тъй като ще са изостанали от ускоря­ващите се вибрации. Нивото на съзнание, което ще населява Земята, ще бъде смирено в смисъл, че няма да си служи с насилие или заблуди, но душевно и емоционално ще бъде силно и мъдро. Когато хаосът утихне и покоят се върне във времето, земната повърхност и човечеството изобщо, на го­леми групи ще пристигнат същества с напреднала еволюция, които ще помогнат за развитието на новите общества.

Много по-далеч в бъдещето светът ще бъде напълно различен от този, който виждаме днес, и дори от онзи, който предвиждам през средния период. Честотите ще са се пови­шили до нива на познание и разбиране, които ще дадат на човечеството способността да се материализира и дематериализира, да пътува във времето и пространството, когато си поиска, да твори със силата на мисълта и да не зависи от нищо друго освен от енергията на самия живот. Тогава вече дори няма да се нуждаем от храната, каквато я знаем. Ние ще абсорбираме всичко, от което се нуждаем, от океана от енер­гия около нас. Всеки ще може съзнателно да напуска тялото си и да преживява други честоти всеки път, когато пожелае. Няма да има притежание на хора или предмети.

Любовта и уважението към всеки и всичко ще бъдат нашата пътеводна светлина.