Бунтът на роботите



страница4/20
Дата22.07.2016
Размер5.34 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20
3

БРАТСТВОТО НА КЛАНОВЕТЕ

Египет също упражнил важно влияние върху предхристиянския свят. Името означава "черна земя" и се отнася до наноса, оставян от придошлия Нил.

Подобно на Шумер, тази цивилизация израснала от сели­щата покрай една голяма река, където плодородната почва щяла да осигури достатъчно храна. Учените смятат, че об­ластта била заселена преди 3000 г. пр. Хр. (а според някои и много по-рано) и била развита система от династии и дикта­тури на фараоните. Според някои извънземните са били много активни в този регион, поне в началото. Приемам, че култура­та е била сериозно повлияна или от легендите и митовете, възникнали в резултат на дейността на извънземните, или от непосредственото появяване на някакво ниво на космически кораби и техните пасажери, а вероятно и от двете. Не съм сигурен как е протекло това взаимодействие, но извънземните отново действат на други нива на реалността. Ако разгледате многобройните статуи, произведения на изкуството и грима на лицата от времето на ранния Египет и Месопотамия, ще видите, че те често наблягат на големите очи. Има още някол­ко цивилизации, разпръснати из Вселената, които имат много по-големи очи в сравнение с нашите. Сигурен съм, че някои египетски "богове" били извънземни по произход, а египтяни­те казвали, че тези "богове" отишли на небето в своите летящи лодки.

Някои учени споделят виждането, че извънземните, някои с човекоподобна форма, идвали редовно на Земята през тези древни времена и поставили началото на традицията на боговете-царе в много цивилизации. В Египет тази традиция се проявила в лицето на Фараона. Смята се, че тези царе били човешкото продължение на отрицателния извънземен конт­рол и че цялата идея за монархията е дошла от желанието им да манипулират човечеството. Според тази теория фараоните и царете били убедени, че се различават от останалата част от човечеството и са представители на боговете (извънземните) на земята. Всъщност тази система от вярвания поддържа, че монарсите били марионетки, използвани от някои хора от Космоса, за да държат масите в неведение и духовен плен. Смята се, че монарсите били внимателно подбирани и внед­рявани. Не знам и няма как да разбера дали в това има някаква истина, но ви го предлагам само като информация, а вие правете с нея, каквото искате. Аз засега съм я оставил наст­рана, тъй като имам по-важна работа.

Един от фараоните, изиграл много важна роля, бил Аменхотеп IV1 . Около пет години след като дошъл на власт той приел името Кху-н-атен (Блясъка на Атон) и днес е известен като Енхатон. Той премахнал идолите и религията с много божества и преместил столицата от Тива в нов град в Среден Египет, наречен Ел-Амарна. Там бил построен храм на Брат­ството под формата на кръст, а фараонът въвел опростеното почитане на Бога на слънцето - Атон. Може би е осъзнавал истинското значение на слънцето като източник на познание и напътствия или вероятно е бил използван от Братството- за създаването на нова религия с едно божество. Някои учени виждат в негово лице проводник на инфилтраторите от Брат­ството, който въвел в заблуждение народа си. Може и да е така. Не съм запознат с истината за него. Всеки може да бъде манипулиран; това важи особено в случаите, когато си напу­снал това физическо ниво и вече не можеш да оспорваш казаното и направеното от твое име. Ами, вижте мъжа, когото наричаме Исус! И отново ще подчертая - тайните общества могат да бъдат използвани за добро или за зло, зависи в чий ръце е властта и в какво общество действа. Френската Съпротива през Втората световна война в известен смисъл предс­тавлява тайно общество. Не може да се изпада в крайности по този въпрос, както правят някои учени. Аз например смятам, че Ехнатон е бил прав - има само един Бог, едно всеобхватно съзнание, но това не означава, че съм съгласен с всичко останало, в което е вярвал. Трябва да можем да подбираме и да се освободим от суровите догми.

Мисля, че след царуването на Ехнатон инфилтрирането па Братството започнало да набира скорост и то продължило да се разширява. Когато Ехнатон починал към 1326 г. пр. Хр., наследниците му върнали двора в Тива и възстановили многобожието. Един от наследниците му имал предпочитания към култа към бог Амен или Амон и сменил името си от Тутанхатен на Тутанкамон.

1) Аменхотеп IV - Управлявал през периода 1419 - ок. 1400 г. пр. Хр. Известен основно с проведената социално-религиозна реформа. (Б. пр.)






Той щял да придобие световна известност хиляди години по-късно, когато в Долината на царете в Луксор щяла да бъде открита гробницата му1 . Ехнатон щял да бъде заклеймен като еретик. Докато царският двор бил преместен обратно в Тива, Братството и неговите мистич­ни школи за посвещение в тайната останали на старото си място. То използвало храма, построен от Ехнатон, като своя главна квартира и така се отделило от държавната йерархия. Агенти на Братството били изпращани от Ел-Амарна, за да създават нови клонове нашир и надлъж. Според мен от този момент египетското Братство вероятно било движено от далеч не благородни намерения и с разширяването на инфилт­рирания Луциферен вариант щяло да започне да разпростра­нява своето влияние чрез манипулиране. Всеки от жреците на Братството в Ел-Амарна бил с избръсната глава и робата му билa препасана с въже, завързано около кръста. Този външен вид по-късно бил възприет от мнозина други, като францисканските монаси през християнската епоха. Мистичните школи служели за предаване на тайните знания било с положител­ни или отрицателни намерения, в зависимост от това кой ги контролирал. Използването на халюциногенни наркотици, сексуални ритуали и човешки жертвоприношения не били непознати. Те били наясно и с техниките за контрол на ума.

Започнали да възникват разклонения на Братството, осо­бено през епохите на Египет и Вавилон. Всяко разклонение имало тайни кодове, символи и ритуали за посвещаване. На нито едно от тези тайни общества не се разрешавало да знае какво става на нивото над тях и това било безкрайно ефектив­но средство за манипулация, използвано през вековете. Такива организации продължават да съществуват и днес под имена като Франкмасонство, Рицари тамплиери, Ордена на рицари­те на св. Йоан, Ордена на търсещите, Малтийските рицари, Кръглата маса и безброй други. Днес Братството привлича към себе си елита и е под контрола на негативно настроеното съзнание. Названията може и да са се променили, а броят на членовете да е нараснал многократно от Древността, но днев­ният ред си остава същият. Не казвам, че всички членове на тези общества съзнателно работят против благото на човечес­твото. Определено не. Повечето от тях са в пълно неведение за начина, по който се използва тяхното общество. Имам предвид, че тези групи, както и други, са контролирани от хора, които се стремят да продължат и доведат до край "Великото дело на вековете" - завземането на властта над планетата и човешкия разум. Какви са предложенията им за осъществяването на тази задача ще видим по-нататък.

Една от най-активните организации на Братството днес са франкмасоните и както изглежда, произходът им води началото си от гилдиите на каменоделците зидари и занаят­чии в Шумер и Египет. Тези гилдии прекопирали много от традициите и ритуалите за посвещаване на Братството и мистичните школи. По онова време титлата "Велик магис­тър", често срещана в повечето тайни клонове на Братството, вече била влязла в употреба. По-късно тези гилдии щели да се развият във франкмасонството, което е открито за всеки, преценен като приемлив (а не само за свободните зидари), и което е служило като параван за скандално поведение и ма­нипулиране. Подобно на цялото инфилтрирано през вековете Братство, масонството има за цел да пази духовното познание от обикновеното население (основата на което беше обяснена в началото на тази книга) и дори да изопачава версията, която предлага на своите посветени членове. В наши дни франкма-сонството е основно оръжие в ръцете на Братството. Пет хиляди години след Древен Египет, Албърт Пайк - Велик командир на Висшия съвет на масоните в Америка, ще опише това тайно общество като:

"Пазителят и съхранителят на великите философски и религиозни истини, непознати на света като цяло и пре­давани от век на век чрез непрекъснатия поток на тради­цията, въплътени в символи, емблеми и алегории."

Често се питаме кои са "те", елитът, за който говорят учените във връзка с конспирацията за контрол над човешката раса. Как е възможно такава амбиция да се поддържа в продължение на хиляди години? Както казва Пайк, познани­ето и дневният ред се предават от поколение на поколение. "Те" са хора, допуснати до най-висшите нива на посвещаване от инфилтрираните общества на Братството. Във всеки един момент от историята през последните 5000 години приетите в най-високите степени са продължавали "Великото дело", като в същото време са търсели хора с потенциал, от който могат да се възползват. Така, докато личният състав се про­менял, дневният ред и методите оставали до голяма степен същите. До елитните нива се допускат
1) Гробницата е открита през 1922 г., запазена и неограбена. В четирите й помещения археолозите намират богатата обстановка на малкия дворец на фараона и непокътнатата му мумия, украсена с диадема, златна маска, изящни скъпоценности, амулети и всички символи на царската власт. (Б. пр.)


само онези, за които се знае със сигурност, че ще продължат делото и ще го запазят в тайна. Единият начин, по който се проверяват евентуалните "посветени", е като им се казва да заплюят кръста. Онези, които откажат, биват поздравявани за готовността им да служат на Бога и да отхвърлят подобна ерес. Но след това те никога не се обсъждат за повишение, защото не може да им се довери и разкрие истинския дневен ред. Онези, които зап­люят кръста, ще се изкачат по стълбицата, защото, наред с другото, вършат каквото им се заповяда.

Според масонската митология началото на човешката цивилизация било поставено от посетители от звездата Сириус, която те свързват с египетската богиня Изида. В шумерските истории се разказва, че тези извънземни приличали на риби - "Ану", за които споменах по-рано - и че давали сведения за строителството, духовния символизъм, науката и изкуството. Египтяните определено са съзнавали значението на Сириус за тях. Символът на пирамидата при масоните и Братството, чийто най-горен камък е изобразен като всевиж-дащото око, води началото си от тези древни времена. Смята се, че то изобразява окото на Сириус - макар че аз го виждам като окото на Луцифер. В племето Догон в Мали, под пусти­нята Сахара в Африка, има легенда, вероятно възникнала в Египет, която е предавана в продължение на пет хиляди годи­ни. В нея се разказва за една звезда, която, твърдели те, обикаляла около Сириус. Те знаели, че тя е най-малката и най-тежката от звездите, съдържащи зародиша на всичко съществуващо, и догоните казвали, че тя тежала толкова много, че "всички земни същества, събрани заедно не могат да я повдигнат". По-нататък в легендата се твърди, че на звездата й били нужни петдесет години, за да обиколи Сириус.

Ако помислите, ще се убедите колко забележително е това, тъй като звездата, която им е била позната преди хиляди години, официално е била открита чак през нашия век и е фотографирана за първи път през 1970 година. Тя е наречена Сириус В, а твърденията на догоните са се оказали верни. Защото наистина са й необходими близо петдесет години, за да направи едно пълно завъртане, а учените предполагат, че един кубически фут от субстанцията на Сириус В би тежал 2000 тона. Очевидно, Сириус е в тясна връзка с онова, което става на тази планета. Как биха могли земните жители да са запоз­нати с такива подробности, ако те не са им били съобщени от онези, които са имали такова познание? Извънземните или много прецизни контактьори.

Вярванията и целите на масонството, подобно на пове­чето тайни общества от инфилтрираното Братство, се осно­вават на почитането на мита за Бога Слънце и Богинята Майка, които били широко разпространени сред древните цивилизации. Тази вяра в Бащата/Майката намерила отраже­ние в египетската божествена троица: Озирис - бащата, Изида - майката, и Хор - синът. Друго название, често използвано за Братството, е неговото латинско име - Илюминати, или "озарените". На този етап от нашия разказ това може да звучи фантастично, но днес светът се контролира от едно Братство на тайните общества, което води началото си от този период. Свастиката, агнецът, обелискът, престилката, с каквато са изобразени някои от египетските божества, както и, разбира се, пирамидата и окото все още са символи на обществата от Братството. Хиляди години след Египет много лесно можете да откриете в Америка символът на пирамидата и окото. Те образуват обратната страна на "Големия печат" на САЩ и се появяват върху всяка доларова банкнота. Истините, препра­щани от негативно настроените тайни общества, са изопачени достатъчно, за да въведат в заблуждение техните членове. Мисля, че египетските вярвания са до известна степен предс­тавени неточно, но, както правилно отбеляза един учен, това е без значение, ако онова, в което вярват, е вярно или ако вие вярвате в него. Докато те вярват в него, всички ние ще бъдем засегнати по начина, по който тяхното мислене влияе върху постъпките им.

Предаването на информация от по-висшите нива на съз­нание било в основата на египетската култура и можело да се използва за контролиране или, както било в много случаи, за трупане на знания, които не можели да се получат от другаде. Точно както Луциферното съзнание иска да контролира хора­та, така и съзнанието на "Светлината" иска да ги освободи, като им осигури достъп до духовните истини, които са им отказани. Предаването на информация от по-висшите нива на съзнание е важен начин за постигането им. Това е една от причините, поради които, въпреки усилията на манипулато­рите, много хора във Вавилон и Египет са притежавали повече духовни познания, отколкото елитът би искал. Медиумите често били търсени за съвет като източници на божествено вдъхновение и имало помещения, наречени "Светая светих" или "светилища", където протичало общуването между чес­тотите. Те били построени върху енергийни точки, където "бог" (непревъплътено съзнание в този случай) можел да общува най-ефективно. Така пророците от Библията получа­вали своята информация. В християнската църква онези, кои­то смятат, че предаването на информация от по-висшите нива на съзнание е почитане на дявола, трябва да знаят, че терминът пророк произлиза от гръцката дума, която означава ме­диум!

През периода на ранния Египет някои почитали бога на слънцето Ра, докато други били последователи на бога Амон или Амен. По-късно двете божества се слели в едно, Амон или Амон Ра. Те произнасяли името на своя бог по подобие на своите жреци и религиозни учения. Тази практика се предала през юдаизма в християнството и днес в църквите по целия свят християните все още приключват своите молитви и тъл­кувания с думата "Амин (Амен)". Колцина знаят, че така произнасят името на един езически бог с медиумен или извън­земен произход, както са правили египтяните? Между друго­то, Амон също така представлява звук, който резонира на определена честота, известна на древните. В египетската ми­тология имало троица от божества в лицето на Озирис -бащата, Изида - майката, и Хор - синът. Египтяните вярвали, че Озирис изтърпял страдания, за да живеят онези, които вярват в него. Той бил известен като Господаря на вечността, Съдника и Спасителя на човешката раса, Възкресението и Живота, Хляба на живота, Избавителя и Посредника, който решавал къде ще прекара вечността мъртвецът - в рая или в ада. Хор бил представян седнал на коляното на майка си и от това изображение щяла да възникне идеята за Мадоната и Младенеца в християнството. Египетското изображение на злото - Сет, в християнската версия се превърнал в Сатана. Кръстът бил египетски символ в продължение на хиляди години, преди да бъде възприет от християнството, а египтя­ните празнували Великден - денят, в който се смятало, че е починал Хор, а след това възкръснал, за да стане едно със своя баща. Всичко това вероятно е било повлияно от вярата на вавилонците в Бел, а двете вярвания са били повлияни от извънземните и информацията, предадена от контактьорите. Всъщност според мен голяма част от този символизъм се отнася до дейността на извънземните и до съзвездията, от които дошли, както и от знанието, че наближава денят, в който силите на дисхармонията (Сет, Сатана, Луцифер и др.) щели да бъдат победени от хармонията. Това време е нашето.

Идеята за божествената троица или три бога в един е тема, която преминава през безброй предхристиянски рели­гии. Християните просто я копирали, както копирали всичко останало. Част от символиката на троицата е свързана с балансирането на енергията. Трите върха на триъгълника символизират баланса между положителното и отрицателно­то и между мъжкото и женското. Триъгълникът е известен езотеричен символ, тъй като е копие на свързаните помежду си триъгълници, познати като "Звездата на Давид". Тя изоб­разява баланса на духовното и баланса на физическото.

Хиляди години преди християнството догматичната ре­лигиозна вяра, основаваща се на неправилно разбиране и изопачени истини, на които наблегнах, вече се използвала от Луциферното съзнание в многобройните му маски, целящи да спрат потенциала на човешкия разум и да го напълни с митове и прозаични интерпретации на символни разкази. Страхът от боговете и ужасите, които щели да сполетят онези, които не вършели това, което им било заповядано, били много ефек­тивно средство за откъсване на масите от опознаване на техния истински Аз. Обожествените царе в различните кул­тури и набиращите мощ свещеници като тълкуватели на бо­жиите желания допринесли за разпространението на религи­озната догма и контрол.

Египетският елит се състоял от напредничави в много отношения за своето време хора, макар че те държали по-го­лямата част от населението във физическо и духовно робство. Те правели операции - намерени са мумии с добре наместени фрактури и изкуствени зъби. И всичко това ставало стотици хиляди години, преди нещо подобно да се появи в Европа. Подобно на вавилонците образованите египтяни разбирали принципите на астрономията и астрологията. Тези две дис­циплини се разглеждали като една неделима наука. По-замож­ните египтяни живеели в прекрасни къщи с елегантни мебели и произведения на изкуството. А три хиляди години по-късно в Англия някои християнски духовници все още осъждали използването на ножа и вилицата като творения на дявола.

Културата и системите от вярвания, развити в Месопота­мия и Египет, вероятно под влиянието на извънземни и източници на информация от по-висшите нива на съзнание, щели да окажат съществено въздействие върху всичко последвало. Индия също създавала забележителна култура в предхристи-янския свят, но отново основата на индуската религия била наследена от Запада, когато към 1500 г. пр. Хр. арийците нахлули и превърнали индийците в свои роби. Следователно боговете на Индия звучат някак си познато. Богът отец на индусите е Брахма и той е част от троицата богове, включващи Кришна, тяхната версия за фигурата на Исус. Кришна е индуският спасител (виж Бел, Озирис и др.). Смята се, че е живял към 1000 г. пр. Хр. и все още се почита и днес подобно на Исус. Текстовете, създадени от индуизма се наричат "Веди" и в тях могат да се открият отпратки, в които както изглежда са документирани мероприятия на извънземни. Нашествениците въвели индуизма, за да създадат строгата йерархична систе­ма, известна като касти. Целта била разделяй и владей. Рели­гиозният апартейд, за който допринася индуизмът чрез своите касти, табута и наказания, е непрекъснато потвърждение, как­то и повечето религии, че на голяма част от прероденото човечество все още му предстои да еволюира след етапа на духовното детство. Но ако имате нужда от система за контрол, той предлага прекрасни възможности и се използва като такава и днес, точно както е бил използван от арийците. По време и след инвазията Индия била посещавана и от мисио­нери от египетското Братство и в резултат тяхната власт започнала бързо да се разширява. Днес Индия е основен център за дейността на Братството.

Петстотин години след физическия живот, приписван на Кришна, дошъл Гаутама Буда, което се превежда като Гаутама Просветения. Днес той е познат просто като Буда и будистката религия е процъфтяла в негово име. Буда е роден в Индия в царско семейство. Той бил принц, но се отказал от тази привилегия и богатството, за да разпространява своята философия, която обединява прераждането и етичния начин на живот, основаващ се на мира и любовта. Не съм съгласен с всичко, в което той е вярвал, но с лекота мога да подкрепя много от тезите му. Той е говорел против тогавашните свеще­ници и е насърчавал търсенето на истината, мъдростта и познанието. Говорел за вселенско братство (положителния вариант!) и равни права за мъжете и жените. Буда изричал прости истини. Той не искал да бъде превръщан в някакъв бог-спасител, нито пък да бъде почитан от последователи, които усложнявали философията му с допълнения, церемонии и йерархия. Всичко, за което се застъпвал - и всичко, от което ние наистина имаме нужда, - е духовното познание, а не безкрайни "изми", които да го усложняват.

След физическата смърт на Буда вярванията му се пре­върнали в доминиращата религия в Индия. През III век цар Ашока приел будизма и изпратил свои представители из целия познат свят, за да пропагандират неговата философия. Те стигнали чак до Александрия и Египет, където будизмът бил разводнен от египетската идея за Озирис, Изида и Хор. Опи­санието на Хор в прегръдките на майка си Изида се превър­нало в Буда в прегръдките на богинята Хатари. Будизмът бил заменен с брахманизма като основна религия в Индия, но бил възприет от други източни страни и нахлул в други части на света. Приносът на Буда за повишаване на планетарното съзнание бил много успешен. Той е прекрасен пример за това как доброволческото съзнание се опитва да работи с прости истини, а не с измами. С отминаването на вековете индуизмът се превърнал в държавна религия в Индия и направил за еволюцията на индийците онова, което християнството пос­тигнало на Запад. Той задържал тяхното душевно и духовно развитие за хиляди години.

Конфуций е друго превъплъщение на доброволец. Той е роден към 551 г. пр. Хр. в Китай. Истинското му име било К'унг Фу-це, което означавало "учителя К'унг", но впоследст­вие било латинизирано на Конфуций. Той работел като учител и наблягал на етичното поведение и колко е важно да даваш пример с личното си поведение. По-късно станал брилянтен магистрат и министър на правосъдието, който енергично настоявал за социални реформи. Но подобно на мнозина други като него, мъдростта му не била оценена в нужната степен приживе, а чак след физическата му смърт. Той почи­нал в разочарование, вярвайки, че не е успял да извърши промяната в поведението, на която се надявал. След кончината му обаче той се превърнал в национален герой и от този момент думите му започнали непрекъснато да се цитират. Понякога, когато се напуска това ниво, може да се освобож­дава енергия, която да въздейства на хората дълго време след това, а онези, които са настроени на това енергийно поле, ще започнат да се съсредоточават върху направеното и казаното от този човек. Една от поговорките на Конфуций гласи: "Не прави на другите това, което не искаш да направят на теб." Тази тема - постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб - е често срещана в много религии и филосо­фии. Мнозина я приписват на себе си, докато тя всъщност е вечна истина. Ако всички ние я спазваме във всекидневието си, колко по-различен би бил светът. В Китай, по времето на Конфуций, живеело и друго силно еволюирало същество на име Лао Дзъ, от което сме наследили даоизма. Неговите възгледи са подобни на възгледите на Буда, но те също са били доусложнени и обезценени по обичайния начин от онези, които следвали "измите", създадени в негово име. През най-великите периоди от историята си китайците предвождали света със своите познания и творчески потенциал. Те открили енергийната мрежа на Земята, която нарекли "Линиите на дракона", и въвели един вид лечение, наречено акупунктура, което балансирало потоците в енергийната мрежа на човеш­кото тяло. Освен това открили противоположните сили, които трябва да бъдат поддържани в равновесие и ги нарекли ин и ян.

Буда, Конфуций, Лао Дзъ, Исус - списъкът продължава. Всички те и други като тях са проявления на съзнанието, което се прераждало, за да донесе на тази честота простичките послания от по-висшите честоти, за да събуди човешкото съзнание и да го издигне над робията на религиите, митовете и невежеството. Като изключителни контактьори, които има­ли достъп до информация и схващания от много висши източ­ници, те насочвали и изключително мощни енергии към пла­нетата. В повечето случаи техните по-късни последователи са ги превръщали в спасители или хора, които трябва да бъдат обожествявани като мистични герои. Това често осквернявало тяхната философия за живота и я превръщало в догми и вероучения. Освен това те си приписвали мъдрости и прежи­вявания, които или изобщо не са се случвали, или са произ­лезли от митове, събития и хора от по-ранна епоха, или станали на други места. Според мен това е последното нещо, което са искали или в което са вярвали, докато са стъпвали по тази Земя.

Преди да оставим зад себе си предхристиянската история на Европа и Изтока, трябва да погледнем и две други цивили­зации, които са оказали огромно влияние върху човешката еволюция - древногръцката и римската. Около Егейско море, хиляди години преди появата на християнството, се прераж­дало доброволческо съзнание. Някои оказали влияние върху народите в областта, където по-късно била съградена Атина, и спомогнали за поставяне на началото на микенската циви­лизация. Други се преродили на остров Крит и станали извес­тни като минойци. В Кносос на о. Крит все още могат да бъдат видени руините от величествения палат, наречен "Лабирин­та". Отидох на почивка на Крит, без да съм запознат с него­вото историческо минало. Когато посетихме Кносос, интуи­цията ми подсказа да заровя в руините на двореца голям кристал, който ми бе даден в Гластънбъри. Явно палатът е бил построен върху силна енергийна точка на земята, подобно на повечето древни дворци и храмове. Древните са разбирали по-добре природата на земните енергии от онези, които дош­ли след тях през епохата на християнството. И пак, когато говоря за преражданията на доброволци, не искам да кажа, че те съставлявали цялата цивилизация, а само определени чле­нове от нея. Понякога в тях се вслушвали, друг път ги пренеб­регвали или дори убивали. Народът на Микена почитал една божествена троица и техният религиозен символ бил кръстът. Те били завладени от арийските племена, които завзели власт­та над земята, наричана от нас Гърция. Те почитали един бог на име Зевс. В онези ранни дни древните гърци (познати още като елини) не били истинска нация. Те били независими племена и се обединили в нация, чак когато Филип Македон­ски взел властта през IV в. пр. Хр. По това време било поставено началото на първите Олимпийски игри.

По онова време гърците нямали държавна религия. Хо­рата можели да почитат онези богове, които считали, че са подходящи за тях, и се консултирали за напътствие с хилядите "оракули" (контактьори) в храмовете и олтарите. Отново сме свидетели на същото неправилно разбиране за непревъплътените същества за свръзка и "боговете", което е предизвикало толкова голямо объркване. Думата "ангел" идва от гръцката "ангелос", която означава пратеник. Вярвало се е, че ангелите са божи пратеници. Това езическо вярване било включено в християнската доктрина. Гърците са родили някои от забеле­жителните примери за доброволческо съзнание. През VI в. пр. Хр. Ксенофан изказал предположението, че Бог не е човек, а разум, който заповядва на Вселената и е отвъд човешкото разбиране. Той казвал, че между всички неща има единство и че "всичко е едно, а едното е Бог". Ксенофан оспорил вярва­нето, че някакъв бог е дошъл на Земята и е изтърпял страда­ния, за да могат да бъдат опростени греховете ни. Както видяхме, това, както и жертвоприношението на агнето са дошли от Бел, а може би и още по-рано. Но по-късно щяло да се появи християнството, което ще продължи този мит за още 2000 години. Великите гръцки мислители, които за съжаление били малцинство, разбирали, че Вселената се управлява от математически закони и силно еволюирало съзнание, а не от митични богове.

През периода 600-300 г. пр. Хр. Гърция достигнала връх в развитието на своите интелектуални възможности. Питагор и Талес пътували до Египет, за да попият неговите знания, които щели да използват заедно със собственото си вдъхно­вение в изследванията си, за да се превърнат в първите гръцки учени. Наука произлиза от латинската дума, означаваща поз­нание. Талес е основоположникът на древногръцката геомет­рия, астрономия и философия, докато Питагор бил превъзхо­ден математик, който, подобно на Филолай, твърдял, че земя­та се върти около слънцето. И то две хиляди години преди това да се превърне в общоприета мъдрост. Питагор бил социален и религиозен реформатор, който се застъпвал за истината и етиката във всяко едно начинание. Неговата нрав­ственост му продиктувала да стане вегетарианец. Лекуването е друг аспект от древногръцкото битие, който се развивал бързо през този период, а Хипократ станал известен като "бащата на медицината". Лекарите все още полагат "Хипократовата клетва". Той отказвал да приеме преобладаващата до този момент идея, че болестта се причинява от грехове или дяволи. В Гърция била развита и хирургията, но християнст­вото щяло да сложи край на всичко това за около 1700 години, защото християните вярвали във възкресението на физичес­кото тяло. Те не искали да възкръсват осакатени тела и с нарастването на християнската мощ древногръцките и римс­ки болници и центрове за лечение щели да бъдат унищожени, а лекарите убити или изгонени. Гърците били първите след епохата на Атлантида, които превърнали географията в наука. Те дали първите историци, те проучили законите на физиката и открили закона за причината и следствието. Демокрит изка­зал предположението, че материята е изградена от атоми 2400 години преди съвременната наука. Гърция дала на света забе­лежителни драматурзи, художници и оратори и сътворила законите и формата на демократичното управление, което е залегнало в основата на онова, което наблюдаваме днес. Думата демокрация е с гръцки произход.

Тримата най-велики философи на това време били Сок-рат, Платон и Аристотел. Те не знаели всичко, нито разбирали правилно всичко и до известна степен били повлияни от културата около тях. Но това били три проявления на добро­волческо съзнание, които по своите разбирания били изпрева­рили своето време с хиляди години. Сократ бил медиум, който общувал с други нива и се стремял към истината, познанието и разбирането с непоколебима решителност. Той говорел по пазарищата и по уличните ъгли, излагайки своите възгледи и задавайки въпроси на хората с цел да натрупат повече знания. Той казвал, че революцията на мисълта е единственият начин за революция на поведението. Сократ бил първият след епо­хата на Атлантида, който дал научно обяснение на мистерията на живота. Той учел, че около Земята има "много жилища за душата". Колко близко е това до израза "много са жилищата в дома на Отца ми" в Библията. Освен това, той твърдял, че онези, с които контактуваме в тези "много жилища", не са свръхестествени богове, а непревъплътени същества като нас. Сократ не бил популярен сред жреците, които все още имали власт, въпреки че тези невероятни мъже подкопавали довери­ето в тях. Докато те се настройвали към изключително вис­шите нива на съзнание, масата от хора все още били под влиянието на невежите жреци. Сократ бил обвинен, че покварява младите като изказва еретични схващания, и бил осъден на смърт да изпие отровно питие, приготвено от бучиниш. Това той направил с пълно спокойствие и увереност, защото знаел къде отива и знаел, че там е по-добре, отколкото тук, долу. Когато приятелят му Критон го попитал как иска да бъде погребан, Сократ отговорил: "Където и да е, ако изобщо си в състояние да ме хванеш. Не е ли странно, че след всичко, което съм казал, за да те убедя, че отивам в обществото на щастлив­ците, ти все още мислиш, че това тяло е Сократ? За мен е по-добре да умра и да се освободя."

Екзекутирането на Сократ, затова че казвал каквото мис­лел, било рядко явление в Атина и то станало през период, когато идеалите за свобода на словото били временно забра­вени. Нормално Атина със своето либерално отношение била в рязък контраст с другите райони на света, където човек можел да бъде убит и за най-умереното оспорване на власт­ващите. Дотогава Сократ можел да се изказва свободно. На практика свободата на речта, религията и политиката били общо взето приети като част от живота, с изключение на отделни периоди, когато тези идеали губели сила. Сократ трябва да е казал неподходящото нещо в неподходящ момент от гледна точка на властите, защото по-късно на неговия ученик Платон било разрешено да продължи да говори със същия дух, без да загуби живота си. Платон бил опустошен от смъртта на приятеля си и напуснал Гърция, за да посети Египет, Палестина, Италия и Сицилия. Той научил много от народите и културите, до които се докосвал, докато нахвърлял своите вярвания в добродетелта и справедливостта където и да отидел. Платон имал куража да говори против тиранията. Той я възприемал като малодушие, каквато, разбира се, е. Владетелят на Сицилия бил толкова оскърбен от това, че заповядал да арестуват Платон и да го продадат в робство. За щастие той бил откупен от един негов поддръжник, който му върнал свободата. Когато сте тук за доброто на планетата и човечеството, другите нива винаги се опитват да ви закрилят във времена на опасност. Те работят чрез другите, които са в достатъчно близък контакт със своя Висш Аз, за да бъдат използвани като средство за общуване чрез техните мисли. В този случай Платон бил купен от свой поддръжник, а не от някой, който би могъл да попречи на прекрасните дела, които му предстоели да извърши.

Платон се върнал в Атина и основал школа по философия, която била наречена "Академията". Тя носела името на гра­дината, в която била построена, и днес все още използваме думата академия за учебно заведение. Хора без предразсъдъ­ци се трупали, за да чуят мъдростите на Платон. Учениците били насърчавани да мислят, да задават въпроси и да гледат на всичко с открит търсещ ум. Всяко мнение се приветствало. Той казвал, че нещата не винаги са такива, каквито изглеждат на пръв поглед. Преди 2300 години той твърдял, че умът е вечната част от нас, която може да съществува извън физи­ческото тяло. Дори днес нашата така наречена художествена наука все още не е осъзнала, че вечният ум и мозък не са едно и също и че съзнанието може да съществува извън тялото. Всъщност това е неговото обичайно състояние. Между друго­то Платон очевидно е бил член на гръцката мистична школа от онова време, което показва, че не всички тайни общества на Братството са били отрицателно настроени към всички. Той е предал много от информацията, която е събрал там.

Точно както Платон се учил от Сократ, така и Аристотел се учел от Платон. Мисля, че Аристотел бил превъплъщение на Сократовото съзнание. Сократ помогнал на Платон да се пробуди за своя истински Аз и чрез прераждането Платон направил същото за него по-късно, когато се превърнал в личността, наречена Аристотел. Виждате как прераждането може да позволи сравнително малко проявления на съзнани­ето да продължат да оказват влияние върху начина на мислене на хората. Когато някой от техните физически животи прик­лючи, започва друг и делото продължава в друго тяло. Смя­там, че Луциферното съзнание действа по абсолютно същия начин. Аристотел е гений на своето време. Той притежавал подробни знания по химия, физика, биология, математика, астрономия, ботаника, анатомия и психология и непрекъснато се стремял към разширяване на познанията си във всички тези дисциплини и отвъд тях. Подобно на Платон, той основал школа. Тя станала известна като "Лицея". Освен това насър­чил основаването на прочутия Университет в Александрия, където хората можели да правят изследвания и да слушат лекции, без вниманието им да бъде отвличано от митичните богове, популяризирани от религиите.

Интелектуалното величие на Атина отслабнало по време на Пелопонеската война, когато спартанците и коринтяните се обединили с други народи, за да разбият атиняните. Войната продължила двадесет и седем години и на превъзходството на Атина бил сложен край. Само за няколко века след християни­зирането й Църквата изгорила всички съчинения на Платон, Аристотел и други древногръцки знания, които излезли на бял свят. За тях човешкото просветление било ерес срещу Библи­ята. Но някои от произведенията оцелели и отново щели да привлекат общественото внимание след Ренесанса в Европа.

Прераждащото се доброволческо съзнание, което изтлас­кало Атина в центъра на интелектуалната мисъл, постигнало огромен успех за повишаване на разбирането и през вековете щяло да продължи да въздейства върху начина на мислене на милиони хора. Но силата на Луциферното съзнание да конт­ролира умовете на безброй много хора не трябва да се подце­нява. Неговите най-важни оръжия са конфликтът, заблудата и невежеството и то било твърдо решено да сложи край на онова, което ставало в Атина. Хората, контролирани от Луцифер в отрицателно настроените тайни общества и другаде, винаги се опитват да стимулират конфликтите. Причината няма значение, докато това се случва. Войните, унищожили интелектуална Атина, и стремежът към по-голямо познание се повтаряли из целия свят и през поколенията, докато борба­та между хармонията и дисхармонията ставала все по-напрег­ната.

Древногръцката философия оказала влияние върху рим­ляните. Към 1000 г. пр. Хр. различни номадски племена се установили край бреговете на река Тибър там, където днес се намира Италия. Те нарекли своите селища Лациум, оттам и латински. Този език бил смесица от арийски и келтски. Той се развил чрез взаимодействието и смесените бракове между арийско говорещи и по-тъмнокожите иберийски келти. Към 753 г. пр. Хр. близо до седемте хълма бил създаден търговски център, наречен Рим. От това начало възникнала огромна империя, която по време на своя най-голям разцвет щяла да включва Испания, Франция (Галия), Италия, Далмация, Ма­кедония, Гърция, Мала Азия, Сирия, Палестина, Либия, Нумидия, Корсика, Сардиния, Сицилия, Крит, Кипър, Египет и по-голяма част от Британия и Месопотамия. Това било пос­тигнато главно чрез насилие и кланета.

Първите римляни били управлявани от царе. Те флирту­вали с републиката, макар че тя трудно би могла да се опише като демокрация. Свещениците с техните празнословия все още имали власт. Имало народен форум, един вид народно събрание, наречено "Комита трибута", но всеки път, когато свещениците казвали, че боговете не желаят провеждането му, той трябвало да се отмени. Свещениците определяли желани­ята на боговете, като изследвали сърцето и черния дроб на принесените в жертва животни. Те вярвали, че сърцето и черният дроб са седалището на разума и че чрез тях боговете могат да им говорят. Хаотичната република била заменена от върволица императори. Това започнало след появата на най-прочутия от тях римлянин - Юлий Цезар, роден през 100 г. пр. Хр. Той бил военен лидер, който воювал, завладявал и тероризирал по-голямата част от Европа. Защото, въпреки таланта си на оратор и генерал, той бил тиранин и убиец. Имал много врагове в Рим, които се страхували от него и негодували от нарастващата му власт. Накрая той нападнал собствената си страна. Пресякъл реката Рубикон, която бележела граница­та между неговата провинция и останалата част от Италия. Завзел властта в Рим и империята му и своевременно си дал титлата "Понтифекс максимус" като глава на държавната религия. Тази титла на върховен жрец на една езическа рели­гия сега е притежание на папата! Повечето от поданиците му смятали Юлий Цезар за божествена фигура и при все това за добър владетел. Цезар отпътувал за Египет и се подвел от прелестите на Клеопатра, която по-късно отвел в Рим. Но през 44 г. пр. Хр. бил убит на Иди (15-ти според римския календар) март от онези, които го мразели заради властта, която имал над тях и над Империята.

Последвала дълга поредица от императори, повечето от тях далеч не мъдри и лишени от състрадание, но в римската цивилизация имало и много хубави неща. Нищо не е само хубаво или само лошо. През деветгодишното управлението на Веспасиан от 70 г. сл. Хр. била въведена образователна сис­тема, повлияна от идеите и вярванията на Платон и Аристо­тел. Той назначил за министър на образованието един испа­нец, станал римски гражданин, на име Квинтилиан, който силно се възхищавал от древногръцките философи. Из цялата Римска империя той организирал сложна система от учили­ща, в които се преподавали добродетелите свобода, справед­ливост и истина, и отвращение към жестокостта и потисни-чеството. Само ако беше позволено на тези училища и шко­лите в Гърция да процъфтят и да се развият в колко по-раз­личен свят щяхме да живеем днес. Вместо това християнство­то обгърнало в своя мрак цялата Римска империя и земите отвъд нея. Училищата били затворени, а учителите заплашва­ни или убивани, защото търсенето на познание извън страни­ците на Библията се смятало за ерес. Голямата библиотека на Александрия била превърната в колеж по теология и мракът и заблуждението се спуснали над колективния разум на чо­вешкия род.

И така, нашата история премина през две ясно разграни­чени фази от човешката история. Имало е времена, когато извънземни са населявали планетата. След това, след края на Атлантида, малцина от тях идвали тук, но те продължили да посещават Земята и били възприемани от хората като богове. Предаването на информация от по-висшите нива на съзнание и съобщенията на медиумите били средствата, чрез които "боговете" са ни оказвали най-голямо влияние. Извънземните, работещи за Светлината - голямото мнозинство - и Съзна­нието на светлината като цяло са действали чрез доброволци и чрез всяко човешко същество, което иска да чуе техните послания за любов и духовна свобода. Но Светлината няма да се намеси в човешката свобода на волята, докато Луциферният поток няма такива скрупули. Той използва всички въз­можни средства, за да поражда конфликти, объркване и неве­жество.

И трите ни припомнят кой е един от най-ефективните инструменти на Луцифер за потискане на познанието, разби­рането и душевното освобождение. То е негово изобретение и е служело на неговата кауза удивително добре. Чак днес, близо 2000 години по-късно, започваме да отхвърляме хомота, на­ложен от него върху човешката еволюция. Това е трагедията, наричана от нас Християнство.




1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница