Бягство към Бога



страница3/8
Дата11.01.2018
Размер2.19 Mb.
#43109
1   2   3   4   5   6   7   8

4.ГЛАВА - ВЪРЗОП ОТ ИЗБОРИ

"изберете днес на кого искате да служите " (Исус Навин 24:15)

Усилиятя ни за опростявяне на живота дадоха чудесни резултати. Забързаността и лудостта на живота бяха изкоренени. Но само това не беше достатъчно да ми донесе каквото и да е продължаващо щастие или мир. Знаех, че Господ ни беше довел на това пусто място с главната цел за нашето духовно израстване. Изучаването на сложните теологични принципи през годините никога не доведе до онези промени в характера ми, които желаех да имам в живота си. Все още страдах от погрешното схващане, че по-голямото познание, по- цялостното изследване и по-съвършенното разбиране на теологията беше всичко, от което се нуждаех, за да се преобрази живота ми.

С тази мисъл в ума си, купих пет книги от пет добре известни и уважавани теолози. Тук в планината, най-после имах и време и желание да получа познание, изработващо спасението ми. Започнах ревностно Да чета. След като свърших и последната книга, у мен се появи объркване, каквото никога не бях познавал. Беше ясно, че нито един от водещите теолози не бе съгласен с мненията на другите. Ако те не можеха да разбират или да се съгласуват с евангелието, то каква надежда можеше да има за мен?

С цялото си сърце чувствах, че евангелието не може да бъде толкова сложно, колкото хората го правеха. Здравият разум ми казваше, че истинското евангелие ще ме спаси в онези области от живота ми, в които моята воля е доказала своята безпомощност. Това евангелие би ми дало силата, с която да контролирам чувствата, мислите и страстите си. Под ръководството на Господ бях направил редици промени в живота си, но все още копнеех за мир с Бога. Копнеех за пълна сигурност в спасението. Както споделих и преди, ние скоро разбрахме, че нашия тесногръд, еснафски живот е твърде сложен и забързан. Едва след като бяхме вече в нашето пусто планинско място започна да ми става ясно, че моята теология страдаше от същите проблеми, които имах, и които бяха така поразяващи живота ми, и в цивилизацията. Беше време, още веднъж да я опростя.

Върнах се към Библията, която изучавах с молитва. Това не беше време, през което доказвах някоя теологична позиция или получаване на някое доктринално разбиране. Обърнах се към Библията като грешник, който се нуждае от спасение. Знаех, че ако не намеря по-добра, по-дълбока, жива опитност, която да спаси Джим Хонбергер от собственото му "аз", бях загубен! Когато подходих към Библията с такъв смирен и изучаващ дух, тя стана извор на жива вода. От нейните страници започна да извира блага вест, кйято беше толкова проста и толкова приложима за живота ми, подобно на тази за планината, където Бог ни призова да живеем.

Библията ме научи на благата вест, която в нейната най-проста форма се отнася до изборите - прости, ясни, всекидневни избори. Тези избори, събрани заедно съставляват ширината и дължината на християнската опитност. Привилегия е за мен, в тази глава, да споделя с вас онези избори, които са били така преобразяващи за моя живот.

Някои могат да недоволстват, че твърде много съм опростил евангелието. Искрено вярвам, че това е невъзможно. Евангелието трябва да бъде представено така просто, че дори и малките деца да го разберат.

Други могат да ме обвинят, че поучавам спасение чрез дела. Нищо не може да бъде по-далеч от истината! Преди да открия истинското евангелие, прекарах целия си "християнски" живот, опитвайки се да бъда добър, да променя себе си със собствената си човешка сила. Нима не разбирах безсмислието на такава опитност? И отново съм безоглив към Христовото евангелие, което не само може, но и ще произведе промени в живота на всеки мъж, жена или дете, който го приема. Тези промени са неизбежния, неминуемия плод на евангелието.

Онези, които не могат да приемат факта, че християнинът може напълно да се покорява и да върши добри дела, никога не са вкусили милостта и не са преживяли сила, извън самите тях. Тази сила "... може да ви предпази от препъване и да ви представи непорочни в радост пред Своята слава" (Юда 24).

Така че, ако сте склонни да критикувате, няма да погледнете благосклонно към следващите страници. Но ако вие, подобно на мен, копнеете за нещо по-добро, отколкото сте преживяли, ако искате да сте напълно сигурни в спасението, а не само от теологичните обяснения, ако желаете мир с Бог и съответстващ на това мир в сърцето, тогава разгърнете следващите страници и изучавайте заедно с мен този куп от избори.

Млада двойка младоженци започваха своя съвместен живот. Докато седяха в креслата на градското летище при Соленото езеро, очаквайки своя полет, те безмълвно се вглеждаха в отворената Библия в ръцете на младия мъж. Той бе скоро назначен евангелски служител, и неговата прилежност и ревност бяха ясно забележими. Младата семейна двойка, явно влюбена, с отворена Библия пред тях, се отличаваше от другите пътници и не можеше да остане незабелязана.

Ал, бизнесмен, посветен мормон я забеляза също. Седеше малко настрана от тях, тъй като чакаше за същия полет. Наблюдаваше двойката възможно най-скрито като извърташе погледа си, ако те погледнеха към него. Ал беше истински мъж и никога не искаше да бъде смятан за невъзпитан като се взира в някого. Твърде късно разбра, че младата двойка бе усетила неговия интерес към тях от известно време. Изведнъж Библията се затвори и младият мъж стана и закрачи към този чужденец, чието внимание те бяха така ясно доловили.

Ал беше посетил моето семейство, няколко месеци преди това. Той беше преуспяващ бизнесмен в Западна Монтана, не много далеч от мястото, където живеехме. Дойде в дома ни с още двама млади мисионери мормони. Предполагам, че целта йм беше да ме просветят за религията на мормоните, но изглежда Бог имаше други планове.

Ал беше очарован от наученото за нашия начин на живот, за целите ни в това населено планинско място и за разбирането ни на евангелието. Сближихме се и между нас започна едно продължително приятелство. Междувременно двамата мисионери бяха притихнали и се чувстваха неудобно, трудно произнасяйки дори и дума, докато Ал подкопаваше истинската цел на посещението им със своя интерес към нашата религия. Открих, че Ал беше обаятелен мъж, независим мислител, който не се страхуваше да оценява собствените си вярвания и ценности. Тази рядко срещана човешка черта ме привлече към него и реших да запазя добрите отношения помежду ни доколкото беше възможно.

Един ден, когато карах колата близо до офиса на Ал, реших да го посетя. Искрено се зарадва да ме види и след размяната на обичайните поздравления, той започна да ми разказва за преживяването си на летището.

"Извинете ме , господине" - казал младият мъж, като се приближил към Ал. - Не можех да не забележа вашия поглед към нас. Мога ли да ви попитам нещо ?

"Разбира се" - отговорил Ал, докато се ядосвал в себе си за безпокойството на тихата млада двойка. "Господине, ако би станала катастрофа с нашия самолет преди да стигнем определеното място и всички загинем, бихте ли били сигурни в спасението ви за вечността?" "Мисля, че да" - отговорил моят приател.

"Това не е достатъчно - отговорил ентусиазирано младия мъж. Вие трябва да знаете! Нека ви попитам отново. Ако бихте умрели днес, щяхте ли да знаете, че сте спасен?" "Не зная" - отговорил честно моят приятел.

"Слушайте - казал служителят, докато разлиствал страниците на Библията си. Той прочел Йоан 3:15, 16: "И всеки, който вярва в него, да не погине, но да има вечен живот. Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.";

Йоан 6:47: "Истина, истина ви казвам:: който вярва в Мен, има вечен живот." И накрая прочел Йоан 11:25: "... Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мен, макар и да умре, ще живее." "Ето - казал той тържествено - сега, ако умрете днес, бихте ли сигурен, че сте спасен ?" "Да вярвам" - отговорил Ал.

"Тогава - казал младият служител оживено - вие сте християнин и ще имате вечен живот."

"Зная - казал Ал на младия мъж - искрено приветствам ентусиазма ви. И аз имах такава ревност

когато отивах да мисионирам."

"Да мисионирате? - почти извикал младият мъж. Вие сте ходили да мисионирате? Да не би да сте от мормоните?" - попитал той отблъскващо. "Да" - отговорил Ал, озадачен от внезапния обрат, "Защо не ми казахте, че сте от мормоните?" "Вие не ме попитахте."

- "Съжалявам - казал евангелският служител — но мормоните няма да бъдат в небето." С тези заключителни думи той се обърнал и си тръгнал.

След като свърши историята си Ал бавно се обърна към мен и ми каза: "Джим, аз съм объркан. Би ли ме осветлил по въпроса?"

- "Ще се опитам" - отговорих аз. Виждаше се ясно, че Ал не беше се засегнал от несправедливото и преднамерено отношение, което бе получил. Беше достатъчно интелигентен, за да не обърне внимание на неуместното пристрастие на младия мъж. Ал се бореше с по-дълбокия спорен въпрос как да узнае, как действително да узнае, дали бе спасен или загубен за вечността.

"Господи - помолих се мислено аз - дай ми мъдрост и думи, с които да удовлетворя този мъж. Помогни ми да прескоча бариерите, които поставяме помежду си поради деноминационна принадлежност и доктринални предубеждения." С цялото си внимание се обърнах към Ал и му казах: "Би ли ми дал лист хартия, за да мога да илюстрирам това, което искам да ти разкрия?" Ал ми даде лист хартия. Извадих химикалката си и започнах. "Ал християнският живот не е създаден от доктрини, вероизповедания, реформи или църковно членство. Той не е съставен и от вярвания, но хпистиянският живот е връзка от избори. Когато Бог дава истини или светлина на разума ни, тя винаги се придружава от избор. Ние трябва да изберем да се покорим на Божията воля или да откажем да направим това. Когато Бог има всички познати на мен избори, тогава аз съм Негов."

- "Нека за илюстрация приемем, че християнския живот в своята цялост е съставен от сто избора." -казах аз, като написах числото сто върху листа. "Спомняш ли си за убиеца на кръста?" - попитах, като погледнах Ал. Той кимна и аз продължих: "Този убиец не знаеше много за християнския живот. Умът му долавяше само шепа избори, които съставляват християнския живот, да кажем например десет на брой. Но с тези десет избора, които единствено знаеше, той напълно се покори на Бог. Христос му даде пълната увереност на спасението му не поради голямото му знание, но защото той избра да се предаде на Бога във всички познати нему избори. Ако бе живял по-дълго, той би имал възможността да напредне в християнския си живот, и изборите му биха се задълбочили и разширили, за да обхванат целия диапазон на християнския живот".



"Там беше и Каяфа, юдейският пьрвосвещеник, който искаше да убие Исус. Той знаеше за много истини от Божието слово. Имаше голяма светлина, която му даваше например седемдесет избора." -казах аз, като написах числото седемдесет. "Но да кажем, че бе избрал доброволно да се покори на Бога само в петдесет избора. Той имаше повече избори, беше се предал на Бог в по-голям брой избори, отколкото убиеца, но независимо от голямото си знание и повече избори, той се бунтуваше спрямо Бога.

Ако той бе на кръста вместо убиеца, Исус не би му дал пълна увереност за спасението му. Защо? Защото той не бе покорил всичките известни нему избори и предал своята воля напълно на Бога, докато убиецът бе направил всичко това.

"Ал - казах аз - вярваш ли, че Исус дойде на земята като твой Заместник и заплати цената на твоите грехове?"

"Да, вярвам."

"Обичаш ли Бога от цялото си сърце , ум и душа?" "Да, обичам Го."

Тогава - казах - ти си приел Исус като твой Заместник. Това е добре, но не е всичко. Трябва да приемеш Исус като Господ на живота си. Сега, в този момент, напълно ли си се покорил на всички известни на теб избори? В мир ли си с Бога?" "Не, не съм" — отговори Ал.

"Тогава, ти не си приел Исус като твой Господ, а без да Го приемеш като Господ, желанието да Го имаш като твой Спасител не е достатъчно да ти донесе мир с Бога в този живот или спасение в бъдещия. Защото двете са едно неразделимо цяло!"

"Виждаш ли, Ал, християнският живот не е толкова въпрос колко много знаеш или колко си активен, но дали всички познати на теб избори си предал на Божията воля. Всичките познати избори на убиеца на кръста бяха предадени. Затова той имаше стопроцентовото Божие уверение, макар и да имаше области в живота му, които се нуждаеха от поправление, за които той не знаеше."

"Но, Ал, ако човек, който и да е той, упорито и постоянно се съпротивлява дори само в една област, това противопоставяне го води в присъединяването му в големия бунт срещу Бога, водещ началото си от Сатана. Няма значение колко много желаеш Исус да бъде твой Спасител, няма значение колко силно чувстваме сърцата си привързани към Него, определеното противопоставяне на Неговото ръководство ще ни погуби в края, така както стана и с Луцифер."

- "Виждам, Джим. Никога не съм разбирал това преди" - каза Ал, явно борещ се с приемането на това ново разбиране. "Благодаря ти."

Разговорът ми с Ал свърши, но имаше още нещо от библейската история, от която можем да се поучим. Научаваме, че и други двама мъже направиха своите избори същия ден. Първият беше Петър. Той следваше Исус по време на Неговото активно служене. Имаше голяма възможност и бе осветен с голяма светлина. Макар и да беше рибар, следването на Исус му даваше много познати избори подобно като тези на първосвещеника. И Петър беше подчинил повечето от тях на Бога. Но в няколко малки области, той не беше сторил това. Желанието му за себевъздигане, поддържаната му гордост и упоритата му самоувереност не бяха предадени на Бога. Така скоро се оказа отричащ се от Исус, макар че Го познаваше. Беше един от дванадесетте ученици на Исус, и въпреки това пропадна, понеже не бе подчинил всичките познати нему избори на Бога.

Исус е другия мъж, обърнат с лице към изборите в същия ден. Той единствено показа пълно предаване и покоряване изборите си на волята на Своя Небесен Баща, но ясно се вижда вътрешната борба в молитвата Му към Неговия Отец в Гетсимания: "Отче Мой, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша; не, обаче, както аз искам, но както Ти искаш...Отче Мой, ако не е възможно да ме отмине тази чаша, без да я пия, нека бъде Твоята воля." (Матей 26:39,42).

*Исус трябваше да избере, така както и ние трябва да избираме. Ако приемем Исусовото

"отношение" на "не Моята воля, а Твоята воля да бъде", това ще ни води да избираме правилно, дори и когато не чувстваме това. Точно в това мнозина са объркани и срещат трудност в живеенето на християнски живот, защото да бъдеш християнин не е веднъж взет избор, но постоянно предаване изборите ни на Божията воля. Това означава всяка минута да предаваме себе си на Бога.

Ден след ден се нуждая да живея за Исус. Моят фокус трябва да бъде насочен в Неговата воля, в Неговия път. Мнозина се опитват да направят това с човешка сила. Разчитат на силната си воля и твърдото поддържане на взетото решение да живеят християнски живот. Това винаги завършва с поражение.

Тогава, как е възможно да живеем всеки ден, всеки час, всяка минута за Божия слава? Много е просто. Трябва да живеем, както Исус живееше. Всяка сутрин Той отделяше време за Бога. Подобно и ние всяка сутрин е нужно да отделяме време, за да отдадем себе си на Бога, нужно е да Му се предадем в началото на всеки ден. Това не бива да става набързо, но да бъде достатъчно време за общуване с Него, за да чуем какво Той ни казва лично. Бог ни говори чрез Библията, чрез природата, чрез Провидението и чрез внушенията на ума. Тогава, след общуването с нашия небесен Баща и след като сме сигурни, че нищо не ни пречи да слушаме Неговия глас, можем да бъдем уверени, че Той ще ни ръководи.

Когато напуснем тихото място на посвещение, трябва да „вземем" Бог с нас, за да общуваме с 1его през целия ден. Нужно е да се научим да питаме: " Какво трябва да направя?"(Деяние 9:6). Бог желае да знаем, че в това не сме сами. Нуждаем се от помощ, идваща от източник извън самите нас в началото на всеки ден и след това през целия ден. Когато се научим да бъдем чувствителни към подтиците на Святия дух в нашите сърца и се научим да покоряваме желанията си винаги да вършат Божията воля, тогава: "...Христос живее в мен..."(Галатяни 2:20).

Но тогава идва и изкушението, вероятно същото онова изкушение, на което често сме се покорявали преди. В миналото ние сме стискали зъби като се опитваме да му се съпротивляваме, докато пропаднем или се насилим да му се подчиним. Няма радост в такава опитност. Приятели, истинският конфликт с изкушението настъпва в сърцето. Първо трябва да реша дали искам то да остане предадено на Бога. Когато предаването е моят избор, тогава собственото "аз" умира, победата е спечелена и Бог осигурява цялата сила да посрещнем изкушението. Това преживяване е трудно, понеже личното аз трябва да умре, но това е единствения път за мир и радост като християнин!

Но изборът не ми носи заслуга пред Бога. Не съм спасен чрез моите избори. Самото желание да направя изборът на покорство към Бога е дар на Неговата благодат. Спасението изцяло е дар от Бога, и освен това то е избор да се покоря, което позволява Бог свободно да преобрази живота ми чрез действието на Неговата благодат върху човешкото сърце.

Жизнено важно е да се осъзнае това, защото мнозина, които са вземали името на Христос, живеят странното смесване на Христос и себелюбието, което се бори да управлява живота. Този вид християнски живот е едно непрекъснато изкачване и падане. Да бъдем родени от Духа, произлиза от опитността да позволим Христос да бъде единственият Управител на живота ни. Когато смесването престане, настъпва почивка за душата.Тогава научаваме истинската наука за спасението и небесния език, които всъщност са как да позволим Христос да има пълния достъп до всички мои решения и тогава чрез Неговата благодат, чрез жива вяра , да кажа Да на Бога и Не на себелюбието.

Всеки избор, до който сме доведени, ни предлага възможност да изберем да предадем волята и пътя си на Бога. Библията говори за това като смърт на собственото "A3". Исус илюстрира тази смърт по следния начин: "...Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но ако умре, дава много плод." (Йоан 12:24). Как житното зърно произраства? То трябва да бъде заровено в земята, или казано по друг начин, да бъде погребано, да бъде поставено в гроб. За останалата част от живота си растението черпи сила от този гроб. Християните трябва да живеят по същия начин, вкоренени в Голготския кръст — не просто съгласни с Голготския кръст, но истинско навлизане в преживяването му.

Не, ние не можем да умрем за греха, както Исус направи това. Но можем да умрем за греха. Апостол Павел пише по този повод в Галатяни 2:20: "Съразпнах се с Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, който ме възлюби и предаде Себе Си за мене." Апостол Павел казва също: "...аз всеки ден умирам" (I Коринтяни 15:31). Очевидно апостол Павел не умира буквално всеки ден, но насочва към истинско християнско преживяване, в което ние трябва да умираме за собственото си "аз" всеки ден. Насърчени сме: да смятаме "... себе си за мъртви за греха, и живи за Бога в Христос Исус" (Римляни 6:11).

Изборът да оставим собственото си "аз" да умре и да се покорим на Божията воля е добре илюстрирано в Библията. Вероятно 2 Коринтяни 4:11 най-добре го изразява: "Защото ние, живите, винаги сме предавани на смърт заради Исус, за да се яви и животът на Исус в нашата смъртна плът." Това е истинско християнство. Нека да го илюстрирам.

Не много отдавна, в една студена зимна утрин се събудих както обикновенно и прекарах повече -от два часа в изследване на Библията и в молитва. Търся Бога сутрин, понеже зная своята немощ и разбирам, че вчерашната опитност няма да ме спаси от днешните трудности. Всяка сутрин преди закуска се събираме заедно цялото семейство на поклонение пред Бога и Го молим за Неговото ръководство и закрила през деня. Това е специално време за семейството ни, което ни сближава чрез силните връзки на любовта, оставаща през целия ден.

След нашето семейно поклонение, аз погледнах през празореца и пред погледа ми се разкри красивата гледка на новия тридесет и пет сантиметров бял пухкав сняг. Жена ми приготвяше вафли и виждах как боровинковия сос кипеше върху тях докато се печаха. Докато любимата ми закуска се приготвяше реших за няколко минути да почистя пътя от снега.

В планинската долина, където живеехме, всяка зима имаше много сняг. За почистването на
снега имаше няколко начина. Можех да използвам специални лопати за сняг - трудният начин - или да използвам голям снегорин - по лекия начин. Скоро след като се преместихме в планината, реших, че се нуждая от снегорин, който да свържа с моята Тойота.

Спомнете си, че живеехме с много малък доход и струващият три хиляди долара снегорин с хидравлична система въобще не се вместваше в нашия бюджет. Но влагайки малко изобретателност и с използването на дървен материал за около шестдесет долара, направих един V-образен снегорин от Дървени греди, които облицовах с ламарина. Прикрипих го към предната част на бронята и той можеше свободно да "плува" по пътя, почиствайки снега и спестявайки ми много време.

Бях много доволен от моя ръчно изработен снегорин и макар, че не бе с необходимата красота, той ми спестяваше много усилия. Като се движех надолу по пътя със снегорина, който почистваше снега от двете страни на пътя, се наслаждавах на красивата природа и на деня, който прекарвах с Бога. Пътят до нашата къща, който се отделя от главния път, бе около шестотин метра дълъг. В края му имаше един твърде голям куп от сняг, оставен от големия снегорин, почистващ главния път.Почувствах тихото, нежно нашепване на Бога, Който ме предупреждаваше да не опитвам да се преборя със снега, но аз реших да го отстраня. В края на краищата, бях изринал купища сняг досега. Снегоринът се издигна над снега и се спусна надолу към пътя. Междувременно, докато снегоринът се спускаше, колата се изтегли над купа от сняг, така че, когато предния и край започна да се връща назад към пътя, тя се заби здраво върху върха на снегорина, повдигайки се във въздуха. Предните гуми не ставаха за нищо. Моята кола с четирите си колела бе заседнала в снега. Но бях блокирал и пътя с нея. Започнах да се притеснявам, понеже по пътя където живеех имаше остър завой и ако някой слизаше по него можеше лесно да ме удари без да има възможност да спре. Когато безпокойството започна да ме обзема, Господ отново повика към сърцето ми: "Джим, предай това на Мене." - ми прошепна същия тих, нежен глас. Тази сутрин бях избрал да предам всички мои избори на Бог. Сега трябваше да подновя този избор. И макар, че мразя да създавам неудобства, аз избрах да предам мислите и чувствата си. И тогава бързо добавих: "Господи, аз съм в опасно положение тук. Зная,че по нашия път няма голямо движение, но моля Те, не допускай да бъда наранен."

Трябваше да направя само едно нещо. Да поставя крика под колата и да освободя предния и край. Това щеше да ми даде възможност да откача снегорина и да го изтегля от пътя. И тогава да снема колата до земята и да закрепя отново снегорина.

Пълзейки под предния край на колата веднага се намерих пред ново безсилие и изкушение да отида при Исус и да дам простор на чувствата си. Знаете ли, когато загребвате бял, пухкав сняг и пълзите под загрятата кола, целият сняг, който се вдига и пада по нея се разтопява. Чувствах се като под душ. Разтопеният сняг слизаше надолу по лицето и врата ми. Това нямаше да бъде чак толкова лошо, ако в очите ми влизаха капки от чист разтопен сняг, но сега в тях влизаха капки, замърсени с всичко, което се намираше по колата и дразнеха очите ми. Веднага се самосъжалих. Бях толкова изкушаван да кажа, че съм нещастен и жалък.

- " Подчини ми се" - Бог ме призова със Своя тих глас в мислите ми.

"Но, Господи - отговорих аз - не желая това!"

"Джим , това не е въпрос дали желаеш. Това е въпрос на желанието ти да предадеш дори тези дразнения на Мен".

Виждате ли, предаването на собственото "аз" е същността на Христовото учение. Аз все още
трябваше да уча този труден урок. -

"Добре, Господи,можеш да имаш тези обстоятелства - отговорих аз - само не допускай да ме наранят тук по средата на пътя."

Почти веднага, чух кола да слиза по пътя. "О, не!" - си помислих и като се втурнах да излизам из под колата, ударих главата си в задната и част. Беше силен удар, от който се появи подутина на главата ми. "Господи - казах аз - това не е честно, и аз не го желая!"

"Предай тези чувства на Мен, Джим. Не им се подчинявай. Аз съм с теб." Още веднъж трябваше да избирам, и още веднъж чрез Божията благодат аз се покорих на Бог и извоювах победа над мислите и чувстгвата си. Вярата не е само вярване в Бога, но и предаване на всички мои избори на Него - всеки ден, всеки час, всяка минута.

Хвърлейки поглед към колата по пътя, забелязах, че тя спря и от нея излязоха двама мъже. Те бяха ловци и дойдоха да видят какво става. Погледнаха към снегорина и бъркотията, в която се намирах, и се засмяха. Без дори да кажат "Здравей", започнаха да се смеят на моя снегорин. Имах желание да "сложа в ред нещата, но Господ отново ми говори и Ме помоли да предам раздразнението си на Него.

- "Защо нямате истински снегорин?" - един от тях ме попита.

Почувствах как в мен се подигна чувството на гняв.Тялото ми искаше да стане и да се отбранява, но отново Исус ме призова да Му предам гнева си и чрез Неговата благодат приета чрез вяра, направих избора да предам чувствата си на Него. Евангелието е доста просто. Това е въпрос да кажеш Да на Бога и Не на себелюбието си. Това е вяра в действие.

- "Погледнете - казах аз - напълно съм застопорен тук. Бихте ли закачили верига за предната част на снегорина ми и с вашата кола да го изтеглите изпод колата. Така ще мога да го закача обратно за минута за моята кола и да го изместя от средата на пътя."

Те се съгласиха и след няколко минути аз отново се залових да чистя снега. Благодарих им и те си тръгнаха. В този момент по-малкият ми син Андрю слизаше по пътя. Жена ми знаеше колко време отнема почистването на снега по нашия път и след като се забавих толкова време, тя си бе помислила, че трябва да имам проблем и бе изпратила Андрю да провери обстановката. Като видя, че бях добре, той попита: "Какво се случи?"

- "Дълга история е " - отговорих аз.

- "Добре, тъй като ти си добре - продължи Андрю - аз ще отида да нахраня кучето на съседите.Тях ги няма и аз обещах да храня Оди."

Чувствах се като че ли съм воювал в битка и съм спечелил. Беше само девет часа сутринта, а аз бях на края на силите си. В миналото всяко едно от тези неприятности бе достатъчно да ме отдели от Исус и дад дам път на собственото си "аз". Тъжно си спомнях всичко много добре, че когато се отделях от Исус и се отдавах на раздразненията си, аз ги пренасях върху жена си и семейството си. Бях нелюбезен и сърдит с тях, кото че ли те баха виновни. Виждате ли какво прави греха в живота ни. Той прави нас и всеки около нас нещастен.

"Андрю - казах аз - защо не се качиш в колат и аз ще те закарам до долу. Ти ще нахраниш кучето , а аз ще почистя пътя им от снега. Сигурно ще бъдат доволни, че няма да разчистват сами снега." "Велико е - каза Андрю и заслизахме надолу на към съседите. Карайки по техния дълъг и наклонен път за дома им, аз почистих по- голямата част от пътя до къщата, когато се натъкнах на четири дървета, които бяха паднали на пътя в снега.

Бях залостен! Не можех да ги повдигна, тъй като снегорина ми беше ръчно направен, нито можех да продължа напред. Почувствах се, като че ли не бях ставал от леглото тази сутрин. Отново трябваше да избера да подчиня чувствата и мислите си на Бога. Защото единствено чрез непрекъснато отричане на "аз"-а и постоянната зависимост от Христос можем да живеем християнски живот.

"Андрю - казах накрая - върви и нахрани кучето,а аз ще се обадя по радиопредавателя и помоля майка ти да изпрати Матей тук с веригата, за да можем да преместим дърветата и да се отправим по пътя за дома си."

Той слезе и отиде в къщата. Сали обеща да изпрати Матей - и аз излязох от колата, за да огледам обстановката и когато погледнах надолу към колата видях, че гумата беше спаднала. "Не, Господи. Това е просто много. Не искам да имам спаднала гума." Зачаках. Точно там чух подигравателните сатанински предложения: "Откажи се! Не си заслужава!". И тогава веднага чух насърчителния глас: "Не бива да се отказваш, Джим. Можеш да избереш да се държиш здраво, ако пожелаеш."

"Добре, Господи. Аз ще те послушам. Но аз съм изморен, Господи." Извадих крика и започнах да сменям гумата. В това време Андрю се върна. "Оди не ме пуска да вляза" - възкликна той.

Пак пожелах да се разстроя от този "друг" проблем и отново почуствах принудата на Господ да ме запази спокоен, за да разговарям любезно с моя син. А и Матей също трябваше да бъде тук досега, но не се виждаше от никъде. Още веднъж човешкото ми естество искаше да се подигне и да мисли по всяккакъв зъл начин за сина'ми, понеже не беше, навреме там, където аз чувствах, че трябваше да бъде.

"Джим - Божият тих и нежен глас говореше в тишината на ума ми - покори тези мисли на Мен. Държал си ги толкова много. Не се отказвай сега. Аз никога няма да те оставя, нито ще те забравя. Моля те, не ме оставяй, Джим."

"Добре, Господи. Аз просто ще отида и ще видя какво става с него".

Тръгнахме да видим какво става с Матей и едва бяхме започнали да изкачваме нанагорнището, когато го видяхме да слиза надолу влачейки верижния трион. Това, което ми направи най-голямо впечатление, бе че той бе работил здраво. Беше изпотен и покрит със стърготини, и дървени трески от триона.

"Татко, аз изрязах дърветата, наведени по пътя за дома и..." "Нищо, сине - казах аз - ще поговорим за това по-късно."

Не можех да повярвам на себе си, да говоря така на моя син. Подтиците от Господа бяха ясни. В допълнение на неръзкъсаните връзки на общуване помежду ни, трионът беше вече тук, и скоро можех да опитам вафлите.

"Матей - казах аз - влез в колата и карай, а аз ще вървя пред теб и ще отрежа дърветата, които са по пътя." Направихме така и скоро последното дърво беше отстранено.

След това казах на момчетата: "Ще отида да почистя мястото пред техния гараж. Матей ще влезеш долу до къщата с брат си и ще му помогнеш да нахрани кучето. Оди те познава достатъчно добре. Сигурен съм, че ще ти позволи да влезеш."

След като направих и последните движения пред гаража, видях, че момчетата имаха проблем. Кучето не им позволяваше да влязат през входа и да го нахранят.

- "Не ни дава да влезем вътре" - каза Матей.

Изкушението да възроптая срещу синовете си веднага се надигна в тялото ми. Искаше ми се да кажа: "Не можете да вършите нищо сами!" Благодаря на Бога, че не ме остави да направя това. Беше все още там, молещ се за моето сърце. Дяволът беше казал: "Откажи се! Върви напред и се откажи!" Но и Бог беше до мен. Той ми шепнеше: "Дръж се здраво, Джим! Дръж се здраво за Мен! Не бива да се отделяш от Мен и да казваш думи, за които ще съжаляваш." Никой от нас не бива да се отделя от Бога. Винаги това е въпрос на избор.

- "Слушайте момчета - казах аз. Ще хвана кучето и ще го завържа, и когато направя това, вие ще изтичате вътре и ще оставите храната и водата колкото е възможно по-бързо. Тогава ще се върнем у дома и ще закусим. Аз съм гладен."

Тогава в себе си добавих: "Господи, моля не ме оставяй кучето да ме нарани! Това ще бъде твърде много!"

Оди не беше малко пуделче. Той бе фоксер от Аляска, голям и силен, каквото е и името на неговата порода. Хванах кучето и му поставих юздичката.той ръмжеше и душеше и се бореше, за всичко, което си заслужаваше. Момчетата никога не бързаха така, както когато поставиха храната и водата на кучето. Излязоха от къщата твърде бързо. Веднага щом пуснах Оди, той се затича към храната и започна да яде. Затворих пътната врата и се качих изморен на шофьорското място.

" Направи всичко много добре, татко" - ме насърчиха синовете ми. Никой не ни познава по-добре, а също и борбите през които минаваме, както нашите семейства. Момчетата знаеха, че техният баща обикновено беше в реална трудност само с частици от проблемите, които ние имахме тази сутрин.

"Слава на Бога - успях едва да кажа - но аз съм изморен. Чувствам се като, че ли съм воювал в Първата световна война, Втората световна война и във войната във Виетнам, с това което се случи с мен тази сутрин. Благодаря на Бога, то свърши, всичко свърши." - казах аз като се движехме по пътя за дома.

В книгата на пророк Амос глава 5, стих 19 се говори за човек, който е имал много проблеми. Той е бягал от лъв, когато го срещнала мечка. Избягвайки от двете животни, най-сетне влиза в къщи, за да опре ръката си в стената и да бъде ухапан от змия. Подобна опитност и аз имах тази сутрин. Бях бягал от лъва и избягах от мечката и отгатнете кой ме очакваше у дома?

Правилно - змията. Никога няма време, когато християнинът може да си почине и да каже всичко свърши. Точно това е момента, в който дяволът обича да ни събаря, знаейки, че сме уморени и започвайки да се отпускаме. Думите: "Благодаря на Бога, всичко свърши", едва излязоха от устата ми, когато дъното на снегорина ми падна, оставяйки мс с изгледа на къщата. "Господи - въздъхнах аз -това не е справедливо. Аз съм много изморен. Почти можех да помириша вафлите, а сега друг проблем."

"Прав си, Джим. Не е справедливо да имате случилите се беди тази сутрин и не беше справедливо, че Аз трябваше да напусна небето и да умра за твоите грехове. Джим, справедливостта няма нищо общо със ситуацията. Ти имаш избор! Може да бъде несправедливо, но ти все още можеш да предадеш проблема си на Мен и да спечелиш победа." "Много добре, Господи - казах аз - можеш да го имаш."

Отидох до гаража да взема чука и няколко пирона. Андрю изнесе вентилаторът за сняг, за да почисти снега около гаража, а Матей отиде да помогне на майка си. Аз продължих да се боря със снегорина. Поставих едно лъжливо дъно върху снегорина, за да го предпазва от събирането на сняг вътре в него и да го натиска надолу. Забих го обратно на мястото му и го изтеглих до дома ни.

Когато приближих гаража видях Андрю да бута вентилатора около ъгъла на гаража. Не трябваше да бута вентилатора за сняг. Той сам се привежда в движение. Бутането можеше да означава само едно -че той беше развален. Не! Просто не можех да понеса друг проблем. Чувствах се изморен и изтощен. Кръвната ми захар беше паднала. Разтреперан, отправяйки се към Андрю, чух как Бог призовава моето сърце, призоваваше ме да предам случилото се на Него. Вместо това, аз избрах да дам израз на волята си! Дадох воля на раздразнението си. Избухнах рязко и гневно: "Кой направи това?!"

Андрю остана неподвижен и не каза нищо. Матей и Сали бяха излязли на верандата, там бях и аз. Всеки видя и чу какво се бе случило. Вдигнах вентилатора и го поставих върху коленете си, за да потърся проблема. Чух Бог да призовава моето сърце: "Върни се, Джим. Оправи нещата!"

Но аз не бях сигурен, че исках това. Разглеждайки вентилатора, видях, че малка гайка, която поддържаше зъбните колела с двигателния вал, липсваше. Живеехме в отдалечено място и отиването до града, за да купя гайката изискваше три часа път. Затваряйки очите си казах: "Господи, ако има някаква милост, моля Те, смили се над мен и ми прости."

Когато отворих очите си, с периферията си забелязах малко черно петънце. Когато отидох на мястото, където се намираше, видях, че беше гайката. Господ ми бе дал да видя повече отколкото дванадесетте стъпки в тридесет и пет сантиметровия сняг. На какъв добър Бог служим! Поставих гайката на мястото и и се присъединих към семейството си на масата за нашата твърде закъсняла закуска.

Засмях се така, че усмивката достигаше до ушите ми. Семейството ми неможеше да повярва! Лесно можех да прочета мислите им: "Как можеш да се смееш? Та ти се отдели от Бога? Ние всички те видяхме да го правиш!"

"Вижте - казах на семейството си - зная, че се чудите защо съм толкова щастлив, но днес аз се държах здраво за Исус в повечето изпитващи обстоятелства, отколкото когато и да е било преди.

Спечелих победи над раздразнението си повече от когато и да е било преди. Да, зная, че се провалих със снежния вентилатор, но въпреки това не изчаках час или ден, или някорко дни, за да се върна при Господа. Веднага се покаях и го пополих за прошение, а сега моля и вас за това. Развълнуван съм не защото предполагах, но защото виждам Господ да действа в живота ми и зная, че Този, който е започнал добро дело в мен, ще го завърши!

Хвала на Бога, че външните обстоятелства не трябва да ни контролират. Когато се научим да избираме постоянно Христос като Първият, Последният и най-Добрият във всичко, скоро изборите ни ще станат навици и навиците ще оформят нашия характер.

Например, семейството ми имаше привилегията да прекара един месец на остров Сейнт Кройкс. Този остров, бивша холандска колония, беше запазил някои

европейски обичаи. Един от тях, който най-добре забелязахме бе карането, на ляво или на погрешната страна на пътя, както ние го виждахме. След като наехме кола на летището, аз отдръпнах колата и помолих семейството си да ми помага да я карам, тъй като абсолютно всичко беше на погрешната страна. Това бе най-мъчителната опитност, която си спомням. Трябваше да се напрягам да не се връщам към старите си навици.

Учудващо е, но след тридесет дни, открих, че можех да карам без дори да се замислям за превъзмогнатите стари навици. Бях се обучил сам и сега ми беше толкова лесно да карам по новия начин, както ми бе и по-стария. След като се върнахме в Щатите, се питахме дали ще имаме същото пренастройване към стария начин на каране. Въобще нямаше преходен период. Карахме просто по същия начин, по който винаги сме правили.

Тук има урок, който лесно можем да приложим в християнския живот. Трудно ни е да променяме начина, по-който винаги сме отговаряли на Бога, и мнозина, които започват да ходят с Него, намират това толкова неприятно и мъчително за себелюбивата си воля, че са склонни да се откажат. Но ако постоянствалите открият, че покоряването им на Бога става все по-лесно и по-лесно.

Но, както и ние открихме, че е така лесно да се кара в САЩ, така и християнинът ще открие, че все още може да избере по всяко време да се върне по стария път на греха. За Господ изборът е скъпоценен и Той никога няма да насили някой да не се отделя от Него. Вместо това ни дава вързоп от избори. Тези избори определят вечното ни местнахождение, както и сегашното ни щастие.Бягството към Бога е просто постоянно връщане и предаване на всички наши избори на Него.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница