ГЛАВА - КЪДЕ СТЕ ВИЕ - КЪДЕ Е БОГ?

Изглежда точно това ние извършихме - избрахме Полбридж, Монтана, краят на света. Петдесет мили ни отделяха от най-близкия асфалтов път и от електрически услуги. И само на няколко мили на север бе границата с Канада. Поради относително малкото население на нашата долина, един инцидент или нараняване можеше да се окаже животозастрашаваща ситуация. Може никой да не мине доста време, часове, а понякога и дни. Така че, нашето упование е винаги в нашия Небесен Приятел. Той никога няма да ни остави сами!

Есента в планината е красив сезон с хладни дни и великолепни цветове. През този особен есенен ден, жена ми учеше синовете ни, и аз излязох да насека дърва за огрев. Опитът беше добър учител. Реших не само да приготвя дърва за наближаващата зима, но и да поработя върху моето дългогодишно намерение да си приготвя дърва под ръка поне за две години. Исках да бъда готов в случай на нараняване или болест, при които няма да бъда в състояние да върша тежка физическа работа. Приготвянето на запас от дърва за две години би ми осигурило достатъчно резерви за преодоляване на кризата.

Нагоре в долината, покрай езерото Типи, потеглих по път. който водеше до местност, в която, рано есента, бях забелязал няколко изсъхнали дървета. Като паркирах колата, видях върху един рид, не по-висок от 10 метра, паднало дърво, което се беше вклинило между друга две дървета. Беше по-сиво, с диаметър около 50 см, явно изсъхнало. Мислено реших да освободя мястото от дървото и тогава да отрежа другите дървета, за които бях дошъл.

Като изкачих рида, застанах откъм страната на дървото по надолнището и започнах да режа от върха към основата му около 40 сантиметрови цепеници за печката ни с дърва. Тъй като всяко отрязано парче падаше на земята, аз го прибутвах с петата си към края на рида зад мен и то се търкаляше надолу по стръмнината. Цепениците спираха близо до колата ми.

Това бе велик метод, и докато изискваше да стоя на ръба на стръмнината, имаше достатъчно място да завърша операцията, и аз никога и не помислих за друг вариант. Когато стигнах до мястото където дървото се беше вклинило между дърветата и започнах да режа, за да освободя дънера, почувствах нашепване, че трябва да се преместя от другата страна на дървото, но аз го отхвърлих. Все пак, моят метод на рязане работеше отлично.

Тази сутрин бях помолил Господ да ме ръководи и упътва. Желаех Той да бъде моя постоянен Спътник и Другар. Бях казал на Господа, че когато Той ми внуши да върша нещо, ще Го послушам. Внушението върху мислите ми отново се появи и този път попитах колебливо: "Господи, Ти ли си? Молиш ли ме да се преместя от другата страна?" - помолих се тихо.

"Да, Джим" - дойде ясния отговор.

"Добре, Господи - казах аз, като застанах от другата страна на дървото - но това е смешно." След завършването на рязането от другата страна на дървото, се втренчих изумен, когато дънера, тежък няколкостотин килограма, се откъсна с трясък и падна на същото място, на което стоях само преди няколко минути. Не подозирах, че падналото дърво се бе вклинило в другите дървета с толкова огромна сила. Всъщност, то бе отхвърлило натоварването, очаквайки ме да го освободя с последния съдбоносен отрязък.

Почувствах слабост като осъзнах, какво би се случило, ако не бях се изместил. Този дънер щеше да принесе кинетичната енергия от освобождаването си в смазващ удар върху краката ми в областта на коленете, който щеше да ме изхвърли от края на рида с все още работещия верижен трион в ръце, за да се търкалям около 10 метра надолу. Вероятно щях да умра от удара и последващото падане надолу с триона. А ако не се случеше това, имаше малък шанс да оживея, докато някой ме открие. Никой не знаеше къде точно се намирах.

* Без съмнение разбрах, че Господ ме бе спасил от много сериозно нараняване, и от възможна смърт. Бях се научил, че Господ, даже в тази ненаселена долина, бе готов да ми помогне, преди аз да разбера, че се нуждая от помощ.

В "Послание към ефесяните", 2 глава, стих 8 се казва: "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога!" Благодатта е Божието постоянно присъствие в живота ми. Тя ме умолява, тя ме вика, опитвайки се да ме спаси от себелюбието ми. И ако аз послушам, Божият Дух ще ме ръководи, ще ме дарява със сили и ще ме пази.

Ако Бог прави всичко това, тогава какъв е моят дял? С желание постоянно трябва да предавам всяко нещо на Божия дух. Това е вяра! Тя е осъзнат избор да сътруднича на Божието присъствие. Тя определя и съществената разлика между това да бъда изхвърлен от края на стръмния рид и да стоя в пътя на нашия небесен Помощник.-

Националният парк Глесиер и заобикалящата го околност поддържа най-голямото съсредоточаване на сиви мечки (гризли) от останалите четиридесет и осем щата. Всяка година ни носи истории за нападения на мечки върху посетителите на парка. Мечките не разчитат топографските карти. Ако вършеха това, биха узнали, че пресичайки реката те напускат националния парк и навлизат в американското горско стопанство, с което граничи нашето място. Но границите, които хората поставят, не означаваха нищо за тези творения, които понякога са непредсказуеми.

Когато се преместихме в планината и се настанихме до резиденцията на тези големи животни, някои наши приятели ни предложиха да се въоръжим срещу възможната заплаха от дивите мечки. Аз отхвърлих тази идея. Не можех да повярвам, че Бог, Който ни доведе така далеч, ще позволи да бъдем нападнати и изядени от мечка. Уповавах на това което знаех, че Бог ще бъде с мен, защото Божията благодат бе тази, която ни доведе със Сали в тази девствена долина.

Приспособяването на Сали към силните ни съседи бе затруднено от нейните минали преживявания. Когато била малка, по-големите й братя се шегували с нея, като й казвали, че под леглото й живее мечка, която ще изскочи от там и ще я изяде. Макар и достатъчно възрастна, за да осъзнае безумието на тази шега, тя живееше със страх, че действително би могло да се случи. Така моята скъпа жена щеше да дойде в планината, в Монтана, с продължителния и дълбоко насаден страх от мечки.

Проблемът беше, ме в Монтана мечките не бяха просто обект на детска фантазия; те бяха ужасна реалност, особено що се отнасяше до Сали. Мечките можеха да не изскочат изпод леглото й, с който страх тя бе израстнала, но те можеха и наистина излизаха от горите без ни най малко предупреждение за присъствието си. Само онези, които са имали контакт с диви мечки, могат да оценят колко безшумно такова голямо животно може да се придвижва през горските местности.

Трудно нещо е да пропъдиш придобити страхове, и още по-трудно е, ако те имат някакво основание в действителността. Точно това Сали трябваше да направи и започна борбата. Тя четеше, че "... съвършената любов пропъжда страха..." (1 Йоан 4:18). Четеше също и: "Аз, Господ ще им бъда Бог... И като сключа с тях завет за мир, ще премахна лютите зверове от земята, така че те ще живеят безопасно в пустинята и ще спят в горите." (Езекиил 34:24, 25). Отново онези стари страхове се бяха надигнали, толкова реални, както никога преди, които тя можеше да избегне само ако ги предадеше на Бога и уповаваше на нейния верен Приятел. Бавно се бе научила, че там където е Бог, страхът не бива да обитава. Беше битка срещу старите навици и наклонности до деня, когато тя не се изправи в сражение с тях лице в лице.

Приятели ни бяха казали, че тази пролет в нашата местност имаше мечка (майка с три мечета). Три близнака са малко по-рядко срещани от два близнака и затова ни се искаше да ги видим. Ние предадохме желанията си на Господа по време на семейното ни богослужение една сутрин и Го помолихме да ни даде възможност да видим майката мечка с нейните мечета.

Разбира се, Сали добави: "но да бъде безопасно, Господи."След богослужението, забелязахме от прозореца, че на около двадесетина метра от него до малко дърво стоеше едно мече. Със сигурност знаехме, че наблизо имаше още две мечета с майка им. Като наблюдавахме от прозореца, видяхме как майката-мечка душеше с носа си и се придвижваше напред, за да открие благоуханието, което достигаше до нея.

"О, погледнете - Сали коментира - сигурна съм, че тя надуши мириса на вафлите ни." Беше точно така! Гледахме страшно изненадани, когато мечката се отправи в лека походка към верандата. Беше топла пролетна утрин и единственото нещо, което пречеше на мечката да влезе в къщата, беше леката врата с мрежа, която тя можеше да преодолее много лесно, само да пожелаеше.

Сали, както винаги практична, бързо отиде да затвори тежката вътрешна врата, но забеляза, че мечката я нямаше по пътя за вратата. Затова тя отвори мрежестата врата, и погледна навън. Мечката се катереше по парапета на верандата, за да достигне до нея. Нищо не й пречеше възпитано да се качи по стъпалата, но явно катеренето й прилягаше повече. Когато си мечка, малко се интересуваш какво мислят хората. Сали отстъпи назад, за да затвори вратата с мрежата, но не се зае да затвори вътрешната врата. Аз и двете момчета гледахме със зяпнали уста, когато тя остана там докато мечката идваше направо към вратата. Сали изглеждаше като закована на мястото, където само една лека врата ги разделяше, и сякаш те се преценяваха една друга.

Тогава Сали започна да говори: "Скъпа моя, твоята козина е така блестяща! Ти си красива!" Жена ми говореше така нежно на мечката! Не можех да повярвам, но на мечката явно й харесваше. Сали излезе, като се възхищаваше на всичко - от дългите около десет сантиметра нокти до големите й зъби, които тя показваше. Тогава тя се обърна към нас и извика: "Елате, излезте да я видите!" Нямахме желание да се приближим по-близо. След малко мечката се обърна и започна да слиза по парапета на верандата. Събра мечетата около себе си и заедно тръгнаха да следват разписанието, което мечешката работа изискваше тази сутрин.

Изведнъж пред Сали просветна, това което бе направила и обръщайки се към мен възкликна: "Аз съм освободена! Аз съм освободена!" Наистина тя беше освободена! Старите й страхове бяха пропъдени. По-късно, когато разговаряхме, я попитах, защо бе постъпила с мечката по този начин. Тя ми отговори с истинската същност на случилото се: "Защото, Господ беше изпратил мечката. Знаех, че това беше безопасно." Божията благодат я бе избавила от вътрешното й естество. Тя наистина беше избавена! Божието постоянно присъствие я поддържаше в изпитанието й. Мечката продължи да ни посещава понякога, давайки ни възможност да завържем продължително приятелство с едно от нейните мечета. Но това е история за бъдеща книга.

За Сали, тази опитност завинаги промени отношението й към мечките. Но, нека ви попитам: "Беше ли Бог се приближил към нас по-близо този ден и бе ли извършил чудо? Или Сали просто ясно осъзна Неговото постоянно присъствие с нас?" Приятели, това е нашето усещане за постоянното Божие присъствие с нас, което отваря големите възможности на сърцето ни да вижда и разбира мощните дела на Бога за неше добро.

Мнозина от нас поддържат схващането за Бога, че Той седи на Своя трон в небето и понякога приклонява ухо към нас, като променя събитията в живота, за да отговори на молбите ни. Мнозина от нас гледат на Бога, като твърде отдалечен, твърде нависоко, подобно на земните монарси, които желаят да ни помогнат, ако е нужно, но рядко общуват с хора без благородническа титла. Ако посетите кое да е останало царство и разговаряте за проблемите, ще откриете, че те са загрижени за най-близките на царското семейство. Подобно, ако вие бяхте в състояние да четете сърцата и мислите на вашите приятели, бихте открили, че мнозина, ако не и всички, се чувстват неловко с идеята за един вечноприсъстващ Бог. Когато някой долови и разбере реалността, че Бог е нашия постоянен Спътник, настъпва съответна промяна в поведението и отношението. Поведението, което се е проявявало вън от разбирането за Царското присъствие, престава да съществува. Това е нормалната реакция на човек, който е разбрал, че е в присъствието на Един, който стои много по-високо от него. Онези, които открият това обкръжение за неудобно, които не поддържат по-висок стандарт, сами ще се отдалечат от Царя.

Но макар че, много грешници желаят да стоят настрана от Бога или да отричат съществуването Му, не е възможно да се скрият от Него. Когато Адам и Ева съгрешиха, в страха си, те се опитаха да се скрият от Създателя. Но въпреки това Бог не ги погуби, Той ги потърси и продължи да ги обича и да се грижи за тях. Алкохол, наркотици, неморалност, материализъм и интелектуално отричане могат да замъгляват чувствата ви, но те никога не могат да направят невъзможното - да ви скрият от Бога. Библията е изпълнена с истории на личности, които са се опитвали да избягат от Бога: Адам и Ева, Павел, Йона, просто споменавам само някои. Всички пропаднаха в опита си да се скрият от Бога. А това и Писанието казва: "Къде да отида от Твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побегна?" (Псалом 139:7).

Библията говори, че Бог не отдава значение на уважението, както правят хората. Това означава, че Той не почита някого повече от другите. Бог не е благоразположен към любимци. Често хората казват: "Искам Бог да ми говори, по начина, който Той използваше в древните времена. Тогава нещата биха били по-лесни."

Приятели, днес не е по трудно! Ако Енох, Илия или Павел можеха да ходят с Бога, то и вие също можете. Ако Бог желае да върви всеки ден с Джим Хонбергер, който е един от най-бавно учещите се и един от най-упоритите мъже на земята, ако Бог желае да ръководи и упътва такъв човек, какъвто съм аз, с моята силна германска воля и характер, то Бог желае да бъде също и вашия Спътник и Водач!

Ако това е толкова лесно, защо тогава се борим? Защо само малцина намират Бог като постоянен Водител? Проблемът, с който се сблъскваме, е в отношението. Ние, хората, толкова сме свикнали да тичаме след собствените си дела, че се противопоставяме на ръководството на нашия любящ небесен Баща. Нужно ни е отношението на Самуил, който казваше: "Говори, защото слугата Ти слуша." (1 Царе 3:10).

Това състояние е пълна зависимост от ръководството на Един, Който вижда и знае това, което ние не знаем. За нас е загуба, да не желаем да слушаме Божия глас, защото това ни лишава от Неговото присъствие. Липсата ни на лесно поддаване в послушание на Неговия глас, прави християнския живот така обременителен. Толкова сме свикнали да бъдем под контрол, че дори когато се опитваме да бъдем чувствителни към Божия Дух, ние сме склонни да не зачитаме Неговото водителство. Тенденцията да се доверявам на собственото си знание повече от Божия подтик и ръководство, едва ли не ми коства всичко красиво, което виждаме около нас.

Когато пътувахме в Нова Зеландия преди няколко години, бях седнал на предното място до шофьора. Нова Зеландия е красива страна и аз се наслаждавах на гледката от планини, зелени пасбища и стада овце. Неочаквано, почувствах тихият, нежен глас на Божия Дух, който ми внушаваше да затворя очите си и така да почина за малко. Беше само 10 часа и 30 минути сутринта, както обикновено, отхвърлих мисълта, мислейки, че знам по-добре нещата от Бога.

Постъпвали ли сте по същия начин към Божието ръководство? Благодаря на Бога, че не ме остави сам, когато Го пренебрегнах и отново ми напомни да затворя очите си за малко. Макар и бавно да се научавах, аз си спомних миналите опитности и особено тази с дънера, който почти не ме погуби, затова реших да се покоря на второто напомняне.

Затворих очи и облегнах главата си назад, все още съмняващ се за целта на напомнянето. Бам! Тряс! Усетих малки стъклени частици върху лицето си преди да се излее поток от тях върху мен. От близкия хълм се бе откъснал къс скала, който падна точно върху прозореца пред мен. За разлика от американските нетрошливи стъкла, този прозорец се разтроиш на множество малки стъклени частици, които обсипаха косата ми, очите ми, бяха по ризата ми, дори и в ноздрите ми. Стоях и треперех.

Знаех, че още веднъж Господ ме бе избавил от сериозно нараняване. Бе спасил очите ми? На какъв добър Бог служим! Побиха ме тръпки при мисълта, че пак почти бях пренебрегнал Неговото ръководство. С все още затворени очи, благодарих на Бога, че Го имам като постоянен Спътник в живота си. Толкова много съм благодарен, че Той не е просто наблюдател, а е с мен във всички мои неволи, във всяко едно действие в ежедневния ми живот.

Господ желае да ни води - вас и мен - по пътя на живота ни на тази земя. Можем да разчитаме на Него, защото където сме ние - и Той е там!

Когато човек се убеди, че Бог винаги присъства сред хората, тогава идва и убеждението, че Той може да извърши велики чудеса за тях. Така беше и за тримата еврейски пленници, описани в книгата на пророк Даниил 3 глава. Те бяха извикани на посвещението на големия златен образ, който цар Навуходоносор беше поставил. Очакваше се всички да се поклонят на златния образ и всички го направиха с изключение на Седрах, Мисах и Авденаго. Царят беше разгневен от това, което той считаше за явно неподчинение и ги заплаши с ужасна смърт, ако откажеха да се подчинят. Щяха да бъдат завързани и хвърлени в пламтящата огнена пещ, за да умрат като пример за всички онези, които отказват да се подчинят на царя.

Младежите тихо отговориха: "... нашият Бог, на Когото ние служим, може да ни отърве от пламтящата огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави." (Даниил 3:17). Нямаше отчаяние от положението, в което се намираха, нито невярваща плахост, а просто тихо, пълно упование, че Бог ще бъде с тях.

Цар Навуходоносор беше така разярен от отговора им, че заповяда да нагорещят пещта твърде много и да ги хвърлят в нея. Това бе необмислено действие породено от един, неконтролируем характер, следващ своя си път и това коства живота на няколкото негови силни войници, които огненият пламък уби, когато хвърляха пленниците в пещта.

Царят не можа дълго да се радва на своя триумф над непокорните еврейски младежи. Поглеждайки към пещта той възкликна: "... Ето, виждам четирима развързани мъже, които ходят сред огъня, без да са засегнати от пламъците; и по изгледа си четвъртия прилича на син на боговете." (Даниил 3:25). Когато кризата дойде, Бог бе до тях, видимо присъстващ, за да насърчава, да ръководи и запази. Той беше там през цялото време. Небето не е по-далеч днес, отколкото тогава, но Бог може да направи малко за нас, когато изгубим усещането за нашата постоянна зависимост от Него.

Историята на тримата еврейски младежи преди всичко е живо доказателство на живот с вяра. Те винаги уповаваха на сила извън самите тях и постоянно се покоряваха на тихия и нежен глас на Един, Който ходеше с тях.

Докато пишех тази книга, аз изпитах силата на вечноприсъстващият Бог и Неговата запазваща ръка. Няколко дни наред валеше силен дъжд. Земята беше прогизнала. През нощта, преди аз и Сали да отлетим за Далас, Тексас за поредица от евангелизационни събития, дъждът премина в сняг и рано сутринта имаше около три сантиметра сняг на земята. За жалост, с много вода върху чакълестия път, той замръзна и се превърна в плъзгаща се маса от лед, камъни и сняг.

Отдалечеността на нашето планинско място изискваше да напуснем дома си рано сутринта, за да бъдем навреме за сутрешния си полет. В тази особена сутрин бяхме на пътя в 4 часа и 30 минути. Карайки надолу по познатия планински път към цивилизацията, стигнахме до остър, подковообразен завой и започнахме да се плъзгаме. Но, когато започвате да се плъзгате с незастопоряващи спирачки вие не се плъзгате на една или друга страна, а право напред без следа от какъвто и да е контрол.

За жалост, в тази част на пътя, право напред означаваше близко запознанство с големите канадски тополи. Ако успеехме да ги избегнем, пътуването нямаше да бъде по-добро, тъй като в този участък склонът беше силно наклонен и без съмнение щяхме да пропътуваме само малко разстояние преди нашият Форд да започне да се върти на 360 градуса по целия път до рекичката долу.

Представих си въздействието от сблъсъка с дърветата и мигновения удар. Извиках: "Господи, не!" и тогава тръгнахме с 60 километра в час.

Изведнъж спряхме. Фордът беше спрял на пътя в участъка на стръмния склон. Канадските тополи бяха само на три сантиметра от вратата на Сали. Излизайки внимателно от колата, взех фенерчето и проучих обстановката. Колата се бе наклонила така силно, че едно от колелетата й бе почти на земята.

Като се върнах отново на пътя, проверих гумите и разбрах, че не можем да обясним по човешки доброто, което ни се бе случило. Гумите бяха насочени право към дърветата и въпреки това нещо или някой ги бе отблъснал настрани в последния възможен момент. Нямаше никакво естествено препятствие, и наклонът щеше да ни бутне още по-силно в дърветата, но вечноприсъстващият Бог ни бе избавил. Часове по-късно, когато работникът от градската пътна помощ успя да освободи колата ни, като я повдигна отстрани на дърветата, установихме, че нямаше дори и драскотина по нея.

Всички ние, включително и аз, сме длъжни да се молим и да развиваме едно все по-нарастващо усещане, по-съвършено чувство за Божието присъствие с нас. Тогава ще можем да отговорим по много no-подходящ начин на Неговите предложения и ръководство. Когато осъзнаем Божието присъствие, сърцата ни ще общуват по-лесно с Господа и ще Го опознават все повече и повече. Нашето сътрудничество ще става все по-съвършено чрез вяра, любов и упражняване. Но това ще изисква много смелост и решителност да се изтръгнем и освободим от властта на бремето ни.

Едно от най-скъпите и привлекателни имена на Исус е Емануил, което означава: "Бог с нас." Нужно е да научим, че Бог не е в някое твърде отдалечено място в небето и само понякога гледа към нас, надолу към земята. Не, когато Исус напусна земята, Той обеща да изпрати Утешителят, Божият Дух, за да бъде винаги с нас. Това е такава утеха за мен сега. Днес аз не се моля на Бог, който е някъде далеч, но аз Го познавам като мой постоянен Спътник и Приятел. И Той е такъв!

6.ГЛАВА - ДА ВИЖДАМЕ НЕВИДИМИЯ

"...Защото издържа като човек, който вижда Невидимия!"(Евреи 11:24)

След битката при Гетисбърг, генерал Робърт Ли, случайно срещнал офицер, който анализирал някои от грешките при Гетисбърг.

Млади човече- казал Ли- Защо не ми казахте това преди сражението? Дори и такъв невеж човек като мене може да види всичко това сега!

Повечето от нас приемат предпоставката на Ли, че двадесет на двадесет от събитията, които са се случили, са неизбежна част на живота ни, но все пак има някои особени спомени. Неудобни спомени за това, което можеше да бъде... ако само.Ако само знаехме тогава, каквото знаем сега. Кой от нас може да погледне назад в историята на живота си без угризение на съвестта си и без болка за сторените грешки или за чувствата на съжаление? За погрешните усилия да съдим другите, за пропуснатите благословения, за изгубените възможности? Дори и когато четете тези редове, минутите преминават една след друга във вечността, оставяйки следа след като бъдат записани, и които ще видим отново в бъдещето. Ще бъде ли вашата бъдеща история така изпълнена със съжаление, както миналото ви?

Приятели, уверявам ви, има път, който мога да ви покажа чрез филма за моя живот като християнин. Никой не ме е научил на това, което споделям с вас. То ми отне години- буквални години-на трудности и пропуски и на много грешки докато си представя и начертая всеки един от принципите. Досега разбрахте, че аз не бях удовлетворен само от интелектуалното знание, но желаех истина, която има практическо приложение в живота ми. Надявам се да може да запаля същото желание и у вас. Това ме стимулира, тъй като религия, отделена от прилагането й всеки ден, всъщност всяка минута в живота, е почти безполезна.

В ранната християнска църква, религията беше жива и силна. Тя променяше живота така пълно, че хората бяха изпълнени със страхопочитание. Беше религия със сила.

А в наши дни намалява членството в църквата и се пренебрегва причината за нейното съществуване. Защо в църквите, във всички християнски църкви, има толкова новоповярвали, които се отделят от тях с възмущение? Защо само малцина от младите в църквите изглежда да се държат здраво за вярата? Защо религията прави само малко различие в броя на разводите сред християнските семейства, сравнени с тези в света? Казано честно, ще спрете ли да си задавате такива въпроси?

Църковните ръководители имат отговори и те са родените твърде много програми, отнасящи се до тези слаби страни. Почти всяка една е тъжен провал! Защо? Защото те се опитват да се справят със симптомите, а не със самия проблем. Голямата загуба в християнството е, че само малко, много малко от онези които изповядват, че са християни (много малко даже от служителите) са завладяни от евангелие, способно да преобразява цялостния им живот.

Това бе смело твърдение. Позволете ми да го покажа нагледно!

Веднъж бях поканен да говоря пред група служители. Аз съм най-обикновен проповедник-мирянин, а не професионален служител. Какво трябваше да кажа когато се обръщах към "експерти"? Когато застанах на подиума, казах: "Желая всеки път когато служителят застане на амвона, голям екран да се спусне надолу зад него и да показва как той е постъпвал през миналата седмица- в дома с децата си и жена си, как е отговарял на изкушенията и трудностите. Бихте ли станали и проповядвали при тези условия?"

Не!- отговориха служителите.

Тогава, приятели, вие не сте открили евангелието.

Исус не би имал никакъв проблем при такова условие. Той знаеше, че Неговите дела бяха така справедливи и чисти, както и доктрините Му.

Историята на ранната църква е записана в книгата "Деяния на апостолите". Делата, не доктрините, нито вярванията, нито проповедите на апостолите, но делата- това бе знака на истинското евангелие. Защото "... по плодовете им ще ги познаете!"-Матей 7:20

Скъпи читателю, желаеш ли да бъдеш поставен пред такъв критичен поглед, пред такова внимателно изследване? Ако не, тогава ще те поканя да направиш нещо различно с тази книга, отколкото си правил, с която и да е друга, която си чел. Това, което държите в ръцете е книга, с която може да се изработи проект, който ще трябва да изградиш в живота си. Тя е за теб, читателят, за да вземеш опитностите описани тук, и да ги обмислиш, да размишляваш над тях, да ги усвоиш в практически аспект, докато те станат твои собствени.

Изисква се твърде малко от теб, за да живееш такъв живот. Нужно е само да развиеш усещането си за Божието присъствие с теб през целия ден и тогава трябва да бъдеш мотивиран да действаш под Негово ръководство. Много е просто-внимавай и виж!

Една вечер ми позвъни мъж, с когото се бях запознал преди няколко години. Той и семейството му ни посетиха, за да видят нашия планински дом и начина ни на живот. Споделихме с тях практическото евангелие, което прилагахме в живота си, но те просто не се интересуваха от него. Сега този мъж ми каза по телефона:"Джим, бих искал твоето семейство да ни гостува в края на седмицата. Зная, че вие сте разбрали практическото евангелие, а ние се нуждаем от помощ за семейството и брака ни!" Казах му, че ще се моля за това. В последствие, след като почувствах, че имам Божието одобрение да го направя, позвъних на Роб и ние уточнихме датата на посещението.

-* След като пристигнахме вечерта в петък, Роб ме помоли да се поразходя с него. Знаете ли, той не ми беше казал цялата история. Роб не предвиждаше, че съдията ще каже:"Всичко е свършено!" Само малко преди да ми позвъни, жена му бе казал, че тя се разделя с него. Била много ядосана.Почти всичко си отивало.Не били останали никакви чувства.Тя планирала да го остави и да вземе децата със себе си.Роб я попитал дали иска да остане,ако той се промени.Жена му се съгласила, ако той действително се промени, тя да остане.Така че Роб имаше уикенд, през който да се промени, ако искаше да спаси брака си.

Роб - казах веднага щом той ми разказа цялата история. Бог, Когото опознах в планината, -Негово евангелие, е така мощно и аз ти гарантирам, че можеш да станеш ново създание в Христос до неделя.Но, Роб - продължих аз - не мога да ти гарантирам, че твоята жена няма да те остави!"

Добре, какво трябва да направя?- попита той.

Просто вземи един текст от Свещеното писание и го приложи за живота си.Този текст се намира в посланието на апЛков 1:19"...нека всеки човек да бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи."

Роб ме погледна и с цялото си изражение казваше: "Така ли?"То бе такова, като че ли говореше: "Толкова пъти съм го чел, и това предполага ли, че ще спаси брака ми?"

Да, това е проблемът, който мнозина от нас имат с Писанията.Четем ги и продължаваме по пътя си, без никога да спрем и да размислим какво практическо приложение имат те за живота ни.

Аз продължих: "Роб, какво според теб означава всеки човек да бъде бърз да слуща?"Това означава, че ти трябва да развиеш у себе си чy^cJГBвrгeлjЮCTJKъм_Бoжвя глас, усещане за Божието присъствие с теб през целия ден.Това че, за първи път в живота си, ще трябваЦа оставиш някой друг да ръководи действията ти. Ще трябва да се научиш да изследваш всяка ситуация и да я филтрираш, да отделиш това, което знаеш и виждаш чрез невидимия Бог, Който знае това, което ти не знаеш."

"Всичко в този свят е планирано да се прилага чрез вяра в невидимия Бог. Видимият свят е врага на невидимия Бог. Светът вдига глъчка за вниманието ти, изградено от чувствата ти и иска настойчиво да го слушаш.Но ти ще трябва да превъзмогнеш този навик и вместо него да слушаш Божия глас".И ушите ти ще слушат зад тебе слово, което... ще казва:Този е пътят, вървете по него(Исая 30:21)

"А сега, Роб, какво означава "бавен^а^вогжцг"? Това означава, че ние пречистваме всяка наша дума чрез Бога, за да може Той да ни ръководи!

Роб нямаше навика да пречиства думите си.Всъщност това бе основната причина да бъде в затруднено положение с жена си.Можех да си обясня — защото и аз съм бил в същото състояние — но сега можех да говоря като човек, видял разликата, която този пречистващ процес извършва.

Спомням си, че една сутрин работех в гаража, където почиствах и наточвах един от верижните си триони. След като го напълних с газ и масло, го поставих на мястото му, готов да бъде използван в бъдеще.Радвах се на стореното с моите ръце, но не обичам мириса на бензин по ръцете си, затова преди да се захвана с друга работа, отидох до задната врата на дома ни, която е близо до банята, за да измия ръцете си. Насапунисвайки ръцете си, чувствах се щастлив от добрия ден, който имах с Господа."Какво правиш, скъпи?"-чу се нежен глас от към вратата. Обърнах се да видя Сали, която гледаше към мен.Изведнъж почувствах нещо да се надига в мен, готвейки се да изрече:"Какво искаш да кажеш? Не виждаш ли, че си мия ръцете.Това е глупав въпрос!"

Във миналото бих казал всичко това, дори много повече.Моят брак би пострадал.Но когато тялото ми се надигаше, аз чух тихия глас на Бога да ми казва:"Постъпи нежно Джим!" Кой глас трябваше да послушам, гласът на тялото, който искаше да възроптая за глупавия въпрос на жена ми или Божия глас?Толкова съм благодарен, че избрах да кажа:"Мия си ръцете, скъпа!"

Добре, скъпи. Аз просто исках да видя как преминава твоя ден - моята мила жена отговори, без да се нарушава хармонията между нас.

Мъже, защо след като сме се оженили за своите съпруги, искаме да вършат всичко и да изразяват всичко точно както ние искаме?Нужно е да разберем, че в нашите съпруги Бог е вложил красиво различие и баланс в живота.Не бих изразил запитването по същия начин, както тя го направи, но истинската причина, поради която бях привлечен към моята съпруга беше, че мисли, действа, гледа и дори помирисва по друг начин различен от моя. Това, джентълмени, е добра вест!

Така че, искам да знаете, всички вие мъже, че моят брак - по-важното, моето отношение към чудесния човек, за когото съм се оженил - рязко се промени, когото веднъж за винаги разбрах и научих да пазя тези различия.Ако искате да подобрите своя брак, научете се да култивирате у себе си усещането за Божието присъствие с вас и да отговаряте на това.То действа всеки път, но Роб все още не беше го откршъ

Роб и аз се разхождахме дълго - разходка, която беше придружена със сълзи.Тази нощ той си легна с много мисли в главата.Така започна един от най-удивителните уикенди, които някога съм преживявал.

Когато се събудихме на другия ден, се питах дали той ще продължи.Молих се за тази двойка, на която никой човек не можеше да помогне, но с която Всемогъщия Бог се бореше.Тази сутрин имаше прекрасна закуска и когато седнахме на масата забелязах, че пред Роб имаше голяма купа овесена каша, от която се издигаше пара.След като благодарихме на Бога за храната, Роб стана и започна да сервира закуската.Сервирането изглеждаше да бъде първото променено отношение, извиращо от него.

Стоях в очакване да видя дали Роб бе отсял и пречистил своите действия чрез Бога, когато той изведнъж спря сервирането, но след мигновена пауза подаде купата на моя син.След това сервира на другия ми син, на жена ми, на мен, на неговата съпруга и на децата си.Докато вършеше това, аз тайничко погледнах към жена му.Тя гледаше съпруга си с широко отворени уста.Знаете ли, искрено вярвах, че през целия им съвместен живот, това бе първият й случай да вижда Роб да сервира на някой друг, освен на себе си.Роб беше станал бърз да слуша.Божият Дух се бе разкрил на съвестта му и той бе започнал да се сътрудничи на Този, който е невидим..

Малко по-късно, по време на закуската, неговата пет годишна дъщеря започна да тича из стаите невъздържано - като казвам невъздържано, имам предвид, че тя пречеше на баща си, когато той говореше.Дали Роб си спомняше какво говорихме предната вечер относно това да бъде бавен да говори и бавен да се гневи?Това наистина си беше естествена наклонност на Роб и той я демонстрира като смъмри дъщеря си грубо и гневно.Изведнъж той спря.Никога не съм виждал някой да прави това, което той направи - просто наведе главата си надолу пред всички нас за момент и след като отново погледна дъщеря си, погледът му беше изпълнен с Божия Дух и всеки можеше да види разликата.Отново погледнах към жена му и я видях учудена от промените в нейния "безнадежден" съпруг.Стоях и гледах всичко това, но дори и аз трудно повярвах на контраста.

Виждах живота на този мъж да се преобразява пред очите ми.Невидимия Бог ръководеше и поучаваше провала му като съпруг и оставайки този процес Роб изработваше спасението си със страх и трепет."Изработвайте спасението си със страх и трепет.Защото Бог е, Който според благоволението Си, действа във вас и да желаете това, и да го изработвате."(Филипяни 2:12,13)

Бих желал да споделя с вас преживяването през целия уикенд, който протичаше все в тази посока.Беше прекрасно!Накрая по време на дискусията ни почти в края на уикенда, Роб имаше възможността да се освободи от една от несправедливостите, упражнявани към жена му.Това беше просто малък, мил сарказъм, на който се смее, но жена му я заболя и тя заплака, тъй като удара бе насочен към нея. А това бе продължавало с години.На края то така я бе закоравило, че не бяха й останали никакви чувства и тя искаше да се разведе.След тишината, която последва след неговата необмислена шега, Роб погледна към жена си и откровено извика:"Защо ти направих това?Правил съм го през целия ни семеен живот.Ще ми простиш ли?"Бихте могли да си представите угризенията на съвестта и себененавиждането, изписани на лицето му .Жена му заплака силно, защото в крайна сметка, тя бе затворникът на надеждата. В неделя следобед четиримата възрастни останахме сами.Исках да узная, какво щеше да направи жена му.Щеше ли да го остави?Не, тя бе решила да остане.

"Виждам малък проблясък на надежда, че нещата ще заработят." - отговори тя.Оставихме ти със светлата надежда за бъдещето, но също и с мисълта, колко лесно Сатана може да преобърне новото преживяване. Надеждата е всичко, което мнозина желаят, дори само проблясък на надежда, че нещата ще заработят, независимо дали проблема е лошо протичащия брак или самотния родител или нещо съвсем различно от това.

Мойсей също имаше проблеми.Беше натоварен с ръководството на целия народ от упорити и себеуповаващи личности, които вървяха към Обещаната земя.Не бих пожелал такава работа на никого!Но Мойсей "...издържа като човек, който вижда Невидимия."(Евреи 11:27). Той се научи да вижда видимите неща - липсата на храна, нямането на вода, буттта, змиите, идолопоклонството – чрез

очите на невидимия Бог.Когато направи това, всички проблеми потънаха в мрак.Нищо не бе трудно и невъзможно за Бога.Ако развиваме у себе си това усещане и доверие в Него, Който знае и вижда всичко бихме видели по-добре Божията ръка във всичко, което се случва в живота ни,

След повече от две години в планината, узнах, че може би ще си намеря някаква работа, без обаче да ми е ясно, какво ще трябва да работя.Вярвах, че моят Небесен Баща знаеше, какво трябваше да правя аз.Но, това беше още в началото на моята опитност и преживявах трудно време за следване на Неговото водителство.Бог трябваше да бъде настойчив, за да привлече вниманието ми.

Докато изпълнявах някои поръчки в града, така се случи, че минах покрай собственика на службата за недвижими имоти. Бяхме работили с Пол, когато за първи път обмисляхме решението си да се преместим в Монтана.Макар и да не бе в състояние да ни помогне, той беше приятелски настроен, нещо типично за жителите на западните щати.Сега той ме посрещна топло и каза:"3наеш ли, напоследък си мисля за теб.Смятам да разширя службата, свързана със земеделска и планинска собственост и мисля да те наема да работиш с мене." Благодарих му, но отхвърлих идеята му.В края на краищата голяма част от живота си бях прекарал в продажби и знаех, че продажбата на недвижими имоти изискваше много време, прекарано в офиса и в участие в съвещания по продажби.Трябваше да получа лиценз, а и не можех да продавам имоти без телефон.По онова време, единствената телефонна връзка в нашата долина бе радиотелефона, който бе толкова скъп, че нямаше смисъл да се мисли за него.

Но идеята не си отиде напълно и скоро започна да се появява всеки път, когато отивах в града и виждах Пол в магазина или на улицата и той винаги ме насърчаваше да помисля за работата при него.Накрая се съгласих да се срещна с него и да поговорим за възможностите.Все още бях сигурен, че тази работа бе загуба на време, но ставаше ясно, че Пол не може да се откаже докато не му представя колко не практична беше тази идея. )

Скоро аз и Сали седяхме срещу Пол в неговия офис.

И така, какво те смущава да започнеш работа при мен, Джим?

Добре - започнах аз - нямам нужния лиценз.Трябва да заплатиш всички разходи за моето обучение, включително за учебниците и за изпитите. Пол кимна с глава и аз продължих.

Когато дойдох в планината работих много усилено, за да придобия контрол над времето си.Ако аз ще участвам в управителния съвет, трябва да ми обещаеш, че няма да присъствам на никакви съвещания.Трябва да бъда оставен да работя много или толкова малко, колкото аз желая.Трябва да ми плащаш всички осигуровки и разходите за реклама.

Това ли е всичко, което искаш, Джим? '

Не! Нужно е да заплатиш поставянето на радиотелефон в дома ми и разходите по него. Това ли е? — попита той. Да - отговорих аз.

Добре, с едва прикрит триумф той бръкна в бюрото си, извади два големи учебника и ми ги подаде.Разбрах, че държах ръководства за вземане на изпити за лиценз.

Ти си луд- успях неясно да кажа. Предлагах му най-лошите неща в света. Никой бизнесмен нямаше да вложи пари без гаранция за тяхната възвращаемост. Пол само се усмихна и каза:

Уведоми ме кога си готов за изпита.

Едва по-късно бях разбрал, че Пол бе проверил как се справям с работата, като се бе свързал с някои свои колеги в Уископсин. Те му бяха казали:"Джим върши най-добрата работа сам. Просто го остави сам и той ще върши всичко добре,"

Със закъснение разбрах, че Бог бе променил събитията и се опитваше да привлече вниманието ми. Реших, че единствения възможен начин за мен беше да подхождам към продажбата на недвижими имоти, по който се Опитвах да подхождам към целия си живот.Винаги се питах:"Господи, какво желаеш да направя сега?" Затова, когато се срещах с клиент се обръщах към Бога да ме ръководи в избора ми на собственост, която да му покажа. И Господ благославяше моята зависимост от Него.

Бях казал на Пол, че е луд, но беше ли наистина такъв? Скоро станах служитер номер едно в общия брутен приход и службата ни зае първото място в щата. Помислете си, ако бях отхвърлил идеята за работа по продажба на недвижими имоти. Независимостта от Бога винаги е била проклятие в живота на Джим Хонбергер. Научавах се ден след ден да ставам все по-малко зависим и уверен в собственото си ръководство. Молих се Господ да ме направи по-чувствителен към ръководството на Неговия Дух. За нещастие, аз съм така бавен да се научавам, че понякога се отчайвам дали ще се науча изобщо. Виждате ли, Бог желае да ръководи всеки един от нас по пътя на живота ,но понякога Неговото ръководство не ни се струва така осезателно , освен ако не погледнем назад в миналото.

Джим, ще се изкачиш ли до парника и да го затвориш за през нощта преди да отидеш на разходка? -ме попита Сали една вечер.

Разбира се - отговорих аз и се заискачвах към него.Той трябваше да се проветрява през топлото време, за да не става задушно в него.Но нощите в планината дори и през лятото, ставаха студени и за това отдушниците трябваше да се затварят, за да се запазят нежните растения.Беше шест часа вечерта, когато свърших работата по парника.Обикновено вечер се разхождах край реката.Това ми помагаше да се разведря и да си почина преди нашето семейно време в шест часа и тридесет минути.Тази вечер промених разходката си и вместо покрай реката реших да се разходя покрай задната част на нашето място.

Тръгвайки, почувствах следното внушение в ума си:"Джим, трябва да кажеш на жена си в каква посока ще вървиш.Можеш да бъдеш разкъсан от сива мечка."Това ми се струваше толкова глупаво.Все пак бях в полезрението на дома си.Така че, аз го отхвърлих, но то отново се появи и отново аз го отхвърлих настрана, но се почувствах неспокоен и все още борещ се с него в ума си.

След като бях извървял два километра, стигнах до един малък остър склон на възвишението на нашето място, което наричахме тераса.След като започнах да слизам по склона, почувствах студ, който нямаше нищо общо с времето.

Оглеждайки се, видях женска мечка с мечета.Стоеше на хълбоците си на около стотина метра от лявата ми страна и гледаше втренчено право към мен.Когато по този начин те гледа мечка, тя не стои просто на мястото си и само да гледа.Тъй като мечките не виждат достатъчно добре, те се отместват малко назад или малко напред, за да фокусират и да насочат погледа си точно към вас.Това е най-обърканото и страшно преживяване, което можете да си представите.Когато гледах към мечката, в съзнанието ми изпъкна отчетливо библейската история за пророк Елисей и присмиващите му се деца, които Бог наказа с две мечки.Те „нашляпаха", така да се каже, четиридесет и две деца.Не можех да помогна, но се питах дали и аз трябваше да бъда нашляпан в случай, че не послушам тихия и нежен глас на Божия Дух. Погледнах към близките дървета и си помислих:"По никакъв начин не мога да го направяГОсвен това, интуитивно знаех, че трябваше да подходя към този видим проблем чрез силата на Невидимия. Исус казва:"Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме слушат"(Иоан 10:27).Осъзнавах, че не бе достатъчно да зная, че Бог ми говори.Не бе достатъчно и да осъзная, че Неговото решение е да ръководи живота ми.Трябваше да Го следвам и точно тук аз се бях провалил.Помолих се:"Господи, прости ми!Какво искаш да направя сега?"

"Тръгни надолу, към подножието на възвишението, за да не те достигне мечката и бързо върви към дома си!"Това бе внушението, което получих и аз тръгнах към подножието на възвишението и започнах бързо да се предвижвам към дома си.Но дори и в този момент, аз не се покорих напълно.Благодаря на Бога, че ни изоставя, когато просто не успяваме да слушаме.На какъв дълготърпелив Бог служим!

Моята майка често ми казваше:"Джим, това твое любопитство ще ти донесе голяма беда някой ден."И докато тичах към подножието на това малко възвишение се питах какво ли прави мечката?Все пак нищо не бе захапало гърба ми докато тичах.Докато се покорих на внушението да се върна към дома си, обърнах гърба си на мечката, а аз мразех да бъда с гръб към една мечка.

Бях стигнал до половината път, когато реших да погледна какво прави мечката.Като погледнах назад видях я на мястото, където очаквах да бъде. Тя бе покачила мечетата си на едно дърво, те ревяха, но внимаваха в пътя на майка си, докато тя се занимаваше с мен. Оглеждайки се наоколо, аз я видях да стои на хълбоците си на мястото, което току що бях напуснал и гледаше право към мен.Познавах мечките достатъчно добре и това състояние означаваше, че тя щеше да връхлети върху мен.Но като чуваше своите мечета да реват върху дървото и запаления огън в очите й ми казваше, че не е доволна от мен.Погледнах към дома си и си казах:"Няма никакъв начин да стигна до него!"

Имате ли идея, колко бързо бяга сивата мечка?Те бягат много по-бързо от мен, даже с повече адреналин в кръвта си! В Псалом 34:6 се казва:"Този сиромах извика и Господ послуша и от всичките му неволи го избави!"На такъв Бог искам да служа!А вие?Бог, Който избавя онези, които викат към Него. В бедата се помолих:"Господи, ще се науча ли някога?" "Остани спокоен, Джим.Всичко ще завърши добре" Когато отново погледнах, видях мечката да слиза надолу като ревеше към мечетата си.Те знаеха как да се подчиняват и започнаха да тичат.Беше месец юни и те бяха все още много малки, като две пухкави топки, но в края на лятото щяха да пораснат достатъчно, за да станат по същия начин хищни и страшни като майка си.С мечетата край себе си, мечката още веднъж се обърна към мен и изрева с отвращение, преди всички те да тръгнат с лека походка към гората.

Преодоляването на навика да игнорираме невидимото присъствие на Господа, може да стане със силата на вярата.Развитието на духовното усещане би трябвало да бъде най-важната цел за ръководство в нелекия път на живота ни.

Аз не съм единствения, който страдам от трудностите, когато изгубя усещането си за вечно присъстващия Бог.Семейството ми също страда.Така е още от времето на навлизането на греха в света.Когато Ева се приближи до Адам със забранения плод, той знаеше, че тя не се бе покорила на Бога.Но тъй като Адам обичаше Ева така силно, беше невъзможно да си мисли върху идеята да се отдели от нея.Той избра да яде от плода, за да остане с нея, даже и ако единственото им бъдеще беше смъртта.Вижте обаче как неговото отношение се промени, така че вече волята и пътищата му да не се предават на Бога.

Когато се срещна със своя проблем, Адам обвини Ева, след това обвини Бога, че я беше създал."Жената която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото та ядох"(Битие 3:12).Винаги откривах, че обикновено жена ми понасяше главния удар от моето безсилие, когато губих от погледа си присъствието на Бога.Но открих също, че нищо не подобряваше толкова брака ми, както научаването ми да филтрирам, да отделям "видимото - моите думи и дела чрез влиянието на "невидимия" Бог.

През годините, в които започнах да работя по продажбата на недвижими имоти в планинския район нещата се промениха много.Сега работех изключително за Бога чрез проповядване и писане, като споделях онова, което Той ме научи.Семейството ми започна да получава покани за разнасянето на евангелието в различни места по света.

Бяхме току що се завърнали от Австралия и Нова Зеландия, където в продължение на два месеца срещнахме много прекрасни хора, на които служихме, според нуждите им.Често гостувахме на семейства, които ни канеха и през тези два месеца ние четиримата, никога не се хранехме сами.Когато слязохме от самолета в Калиспео, Монтана, бяхме твърде изтощени.Чувствахме се като хавлиени кърпи, пуснати в някой стар модел пералня.Цялата ни енергия беше изцедена и копнеехме за уединение и приготвяне на простичка храна.

Поемайки по северното разклонение на пътя, установихме, че по не го има повече от шестдесет сантиметра сняг.Със снегорина пред колата карах по пътя за дома ни.Снегът беше дълбок и колата го изхвърляше пред нас.Когато пристигнахме помолих Сали да запали печката и да приготви проста гозба.

Матей - казах аз - ще занесеш ли нещата, които ще разтоваря от колата?Той се съгласи.После помолих Андрю да вземе устройството за почистване на сняг и да почисти пътеките и мястото около гаража.Всеки пое към своите задължения. Скоро усетих приятен мирис на храната, когато тръгнах за дома след разтоварването на колата.Мнозина правят нещо като на шега и то отново се потвърждава да бъде истина.Изпразних колата и излязох навън от нея да проверя под седалките и да съм сигурен, че нищо не съм забравил.Тогава видях Андрю, свършил работа с почистването на снега и вече готов да се прибере. Бях научил момчетата, че инструментите не бива да се прибират не почистени, а на пълно годни за следваща употреба.Това означаваше да заредим нещата като например верижния трион и да го напълним с бензин. Или да вземем четката и да почистим всичкия сняг от почистващото устройство преди да го внесем в гаража.

Спазвайки наученото, Андрю взе скъпо струващата четка, за да почисти съоръжението.То все още работеше и на него му се стори, че може да притиска четката и бързо и с рязко дърпане назад да премахне снега.Това щеше да му спести усилието да спира и да пуска устройството , докато го докара до гаража.Като всеки един от нас и той беше изморен от двумесечното напрежение.

Бях зает под седалката на колата, когато чух силен метален звън. Нямаше нужда да се надигам, за да узная какво се беше случило. Когато погледнах видях, че перките бяха захванали четката и я бяха така извили, че металната й дръжка приличаше на тирбушон. Андрю беше на колене, опитвайки се да изтръгне четката. Запътих се бързо към сина си с изобличителни уми. Когато застанах до него, той не погледна нагоре към мен, вероятно се страхуваше от моята реакция.

Помислете само за минута. Току що се бяхме завърнали от проповядване на практическото евангелие на другия край на света и той беше загрижен, ама наистина загрижен за поведението на баща си. Толкова съм благодарен, че той не погледна към мен веднага. Това ми даде няколко благословени минути, за да чуя гласа на Бога, който ми казваше:" Джим, ще ме попиташ ли какво трябва да направиш?"

„ Не, Господи, аз зная, че той постъпи погрешно и мисля, че трябва да му предам малък урок, за да се поучи от грешката си" , казах аз, извинявайки себе си. „Просто му се усмихни, Джим."

„ Да му се усмихна?! Това е шега, Господи! Защо, това беше скъпата ми четка, която той просто прахоса."

„Просто му се усмихни, Джим. Естествените последици са достатъчни."

Разбира се всичко това продължи само за част от секундата. Изисква повече време да се прочете,, отколкото да се случи.¹ Андрю погледна към мен и аз му се усмихнах. Казах му: " Хайде да вървим да ядем."

По-късно докато се хранехме, Андрю каза: Татко? Да, синко.

Съжалявам. Постъпих глупаво. Знаете ли, ние всички сме вършили безумни неща в живота си. Господ единствено е прав. Естествените последици от действията на Андрю бяха достатъчни, за да го предпазят от нова грешка. Той никога повече не направи това. Ако аз му бях предал урока, както плътта ми желаеше, той можеше лесно да

бъде напразен. Синът ми щеше да насочи вниманието си към защитата от бащиния гняв, вместо да научи себевладението. Какво би получил Андрю от Евангелието, в което аз вярвах и бях проповядвал два месеца, ако то не бе в състояние да ме задържи от изговарянето на думи, за които бих съжалявал? Знаех какво заключение щеше да си направи и щеше наистина да бъде прав! „Ако някой смята себе си за благочестив, а не обуздава езика си,... неговото благочестие е суетно" (Яков 1:26)

Това е проблемът на християнството днес. Повечето младежи виждат религията на родителите си зад затворената врата суетна, и когато са достатъчно зрели, се отделят от такава безполезна религия. Знаех, че някои деноминации са загубили 75 % от младежите си. Не трябва да ни изненадва този факт, понеже не сме се научили да признаваме Божието невидимо присъствие с нас и да се покоряваме на Неговите нежни умолявания. Бог желае да прилагаме тези принципи във всички наши взаимоотношения, както с наши близки приятели, така и с непознати, които срещаме на улицата. А това включва ли и онези, които не се отнасят с нас мило? Ще ви оставя вие да бъдете съдията.

Когато някой живее в планината, джипът не е лукс, нито остаряла кола от предградията, но абсолютно необходим, ако някой трябва да се придвижва през зимата. Бях зависим от колата, за да не изолирам жена си и семейството си в планината, така че се отнасях твърде грижливо към механичните и нужди.

Когато дойде време да заменя моя джип Тойота, аз отидох в града и купих нова солидна кола. Скоро след купуването и, започнах да чувам звук от една от главите и. Не бе добър звук за слушане от нова кола, затова я закарах до сервиза и там внимателно смениха главата, тъй като колата беше още в гаранционния срок. Към края на този срок, чух същия звук, идващ от главата на другото предно колело. Този път като знаех каква е повредата позвъних направо в сервиза.

Вие трябва да сте разбрали, че е слабост на характера ми да се ядосвам. Трябваше да извървя дълъг път, докато се убедя, че всичко започва да се изглажда. Този път реших да си помогна като потисна изкушенията, за да не загубя самоконтрол и да се гневя. С тази мисъл позвъних в сервиза още в 8 часа - самото начало на работния ден. Обясних какъв е проблема на Брент, помощник - началника и го помолих да ми каже колко време ще отнеме отстраняването на повредата. "Около час " - отговори той.

Реших да се поразходя из града и да изпълня някои дребни поръчки. Планирах това внимателно, така че да се върна обратно към 9 часа и 15 минути. Бях сигурен, че до тогава колата ми ще бъде поправена и нямаше да има основание да се ядосвам.

Когато се върнах, забелязах, че тя все още беше на същото място, където я бях оставил. Възможно бе да я бяха паркирали след отстраняване на повредата, но това малко ме озадачи и обезпокои, и с лошо предчувствие влязох в техническата служба.

Готова ли е колата? - попитах Брент от гишето.

Нямахме възможност да я погледнем - отговори той. Почувствах нещо да се надига в мен.

Кога мислите, че ще можете да я погледнете?

Не зная. Наистина не мисля, че има проблем Джим. Отново почувствах как в мен се надига гнева. Исках да се изправя пред него и да защитя правата си. Благодаря на Господ, че Той е винаги на помощ във време на опасност, а аз бях в опасност, не от службата на мениджъра, а от собственото си тяло, което искаше да има контрол над мен.

"Предай това на Мен" - пошепна Господ в мислите ми.

Брент - попитах със спокоен тон - как можеш да знаеш, че няма повреда, след като даже не си я погледнал?

С явно недоволство той се съгласи да се качи в колата, но съвсем скоро се върна обратно.

Не мисля, че и има нещо - каза той със сигурност.

Не чули звука? - попитах аз.

- Да, чух го. Но мисля, че това е така, защото този джип се движи по сух път, а не по снежен, където е възможно малко плъзгане.

Това беше най - странното обяснение, което някога бях чувал.

Но това е същия звук, който идваше от другата страна, когато имаше повреда. - продължих аз. Не, различен е.

"Господи, това не е честно! Той е с предразсъдъци за положението без да има някакво основание." "Просто остани с Мен, Джим. Ти не бива да се отделяш от Мен, независимо от това как другите се отнасят към теб."

Брент, ако смениш главата и звукът изчезне, би ли се съгласил, че това е проблема? - попитах аз. Не — отговори той.

Не би ли се съгласил, че този е проблема, не зависимо дали ще смениш или не главата на колелото?

Не, не бих се съгласил - отговори той ядосано.

Добре, Брент, явно не мога да те накарам да смениш главата на колелото.

Да, не можеш - отговори убедително той.

Брент, следващата седмица съм планувал да замина за Европа и жена ми трябва да остане сама с колата. Сигурен съм, че е същият проблем какъвто бе и с другата глава. А след като се върна, ще е изтекъл гаранционния срок.

Това е твой проблем - каза той.

Ние просто не се разбираме, нали? - попитах аз.

Да, не се разбираме.

Предполагам, че ще отстраниш повредата, ако закарам колата до дома и се върна обратно, в случай, че стане по - лошо. ,

Да - каза той - можеш да платиш ето там - като ми подаде разписката.

Тръгнах към касата с унил дух. "Господи - помолих се тихо никога не са постъпвали към мен така не справедливо и дори съм принуден да заплатя за това. Твърде много е!" "Довери Ми се, Джим, и предай всичко на Мен."

0, колко е трудно, когато чувстваме, че сме прави, а правата ни са потъпкани и кака плътта ни иска да се бори с неправдата, която са ни сторили.

Без да зная, Сам, началник на службата, бе наблюдавал всичко, което се бе случило. Той се приближи към мен и ме попита: .

Джим, доволен ли си от оказаната помощ?

Въобще не съм доволен - отговорих аз и му обясних цялата ситуация.

Ако аз сменя главата и не се чува повече звук, би ли заплатил за снемането и поставянето и? - Разбира се - отговорих аз - но ако звукът изчезне, бихте ли се съгласили, че проблемът е в главата и бихте ли покрили разходите от гаранцията?

Сам се съгласи и вкара колата в сервиза. Смениха главата и звукът изчезна. Бог държеше положението в ръката си и имаше решение за мен през цялото време. Нямаше нужда да се защитавам, когато Богът на целия Универс бе на моя страна. Аз само трябваше да Му предам всичко.

А вие, в този миг, чувствате ли невидимото присъствие на Бога да призовава вашето сърце? Той желае да бъде ваш Помощник точно сега . "И ушите ти ще слушат зад теб слово, което ... ще казва: Този е пътят, вървете по него" (Исая 30:21). Бог желае да ви даде сили за живот, който не се поддава на покровителството на плътта и на притеглянето на света. А това, става когато света ни вижда избавени в настоящето вместо избавени само от нашето минало, и когато нашия живот показва, че имаме Божия сила, а не само форма на набожност. Днес по-голяма част от църквите са загубили тази сила и мнозина са принудени да си тръгнат от тях. Хората копнеят за сила, която да' ги избави от самите тях, сила, която прави живота ни тук на земята радост. Те желаят повече от неубедителните слова за радост на онзи свят.

Това преживяване може да бъде изпитано от всички. За мен тази опитност не бе преживяна, докато не открих в сърцето си истинския копнеж да сътруднича с Бога всеки ден, всеки час, всяка минута. А от това тя разцъфна. И днес тя продължава да цъфти и да дава плодове когато се обръщаме към видимото чрез невидимия Бог. Не пиша тези редове като някой, който е дошъл до това заключение, без да е преживял напълно възможността, което ни очаква, а като един, който се е убедил. " Които не гледаме на видимите, а на невидимите неща, защото видимите са временни, а невидимите вечни" ( 2 Коринтяни 4:18).

В началото, когато започнах да виждам и да разбирам това преживяване, трябваше да се моля всеки ден: if Господи, моля Те, помогни ми да бг^да^чугзствитеден към Твоето присъствие, за да може и най-тихото нашепване на Исус да раздвижи душата ми." Сега може да пиша като едгТнТкойто е преживял по-дълбокото навлизане в живота и е достигнал до зрелост. И аз не съм единствения. Когато пътувам в различни страни по света, виждам да има малцина тук и там, които с желание полагат усилия, за да направят това преживяване свое.

Мнозина го желаят, но тъй като то включва постоянно себеотричане, малцина изглежда го постигат. Сърцето ми се съкрушава, като виждам, че те са дошли така близо до тази опитност и са почувствали влечението на сърцето си за единство с Бога. Те чувстват и виждат как Бог е бил с тях през целия им живот и съзнават, че промяната на живота им би направила по-лесно предаването им на Бога. Осъзнават, че всичките си избори трябва да подчинят на Него. Осъзнават, че Бог е винаги с нас, за да ни води и направлява, ако желаем да Го следваме. Но те никога не се променят. Това може да бъде само умствено въздействие, но не и истинско сърдечно желание и действие. Не позволявайте това да ви се случи. Роб бе мотивиран да направи реално това преживяване, понеже бе в опасност да загуби цялото си семейство, но много повече са в същата опасност, но не я осъзнават. Какво трябва да ви се случи, за да ви мотивира?

Две седмици, след като посетихме семейството на Роб, у мен се появи желанието да разбера как вървят нещата с тях. Върнал ли се бе Роб по стария си път или бе опазил усещането за Божието присъствие и се бе покорил на Неговото ръководство?

Тогава Роб позвъни: "Джим, жена ми стана моя най-добър приятел! Ти не би повярвал на това, но жена ми и аз всяка вечер стоим и разговаряме до късно през тези две седмици. Знаеш ли, тя трябваше да ми каже нещо. Аз никога не съм го знаел. Никога не и бях дал шанс за това. Искам да ти благодаря - каза той. Искам да ти кажа, че ти също можеш да използваш нашия случай, за да помогнеш и на други да видят и повярват. Аз не знаех, че жена ми мислеше да ме напуска. Наистина не знаех, и ако аз не знаех това, сигурно има и други мъже, жените на които имат същото намерение."

Роб споделяше за риска от временната загуба, но далеч по-лоша би била загубата на съпругата и децата му за небесното царство. Наистина ли вярвате, че те могат да израснат до едно по - висока духовно ниво отколкото е вашето? Заслужава ли си усилието? Христос ни учи, че ние заслужаваме това усилие, защото Той казва: " И заради тях Аз освещавам Себе си ..." (Йоан 17:19). Не трябва ли да направим същото за тези които обичаме?

От всяка житейска ситуация Роб бавно се учеше да вижда невидимия Бог и да бъде ръководен от Него. Вие и аз можем да имаме същото преживяване, но така сме свикнали да следваме наклонностите си, чувствата си и да реагираме на видимия свят около нас, че е нужно време да се "преобучим" да чуваме Божия глас и да чувстваме Неговото присъствие във всяка ситуация. Над хаоса в света, отвъд глъчката на емоциите, по — силно от интелектуалното ни знание е тихото присъствие на Бога, Който очаква единствено нашето приемане и сътрудничество, за да ни ръководи, утешава и упътва. Това е ключът за живот без съжаление и скърби,_