Компютърджиите с доход 3000 лв., химици и учители - под 700

Компютърджиите с доход 3000 лв., химици и учители - под 700

Педагогиката стана желано направление, но и реализацията, и доходите на завършилите не са никак атрактивни лед последната година се наблюдава, макар и слабо, подобряване в реализацията на завършващите висше образование у нас, но все още са твърде големи различията в зависимост от професионалното направление и завършеното висше училище в средните нива на доходите, безработицата и наемането на работа на позиции, които не изискват висше образование. Това сочат данните от новото издание на Рейтинговата система на висшите училища - за 2016 г., което бе представено вчера в МОН. То включва данни по 100 индикатори за 52 професионални направления и 51 вуза у нас за последните 5 години.

Обновените данни показват, че постепенно се намалява броят на студентите в най-атрактивните досега направления като Икономика и управление и Право, чиито дипломанти трудно вече намират работа по специалността заради пренаситеност на пазара на труда. За сметка на това расте броят на приетите в инженерните науки и в медицината, посочи министърът в оставка Меглена Кунева. За медицината обаче не стана ясно дали увеличеният брой новоприети студенти не е за сметка на хилядите чужденци, набирани напоследък от наши медицински вузове за обучение в техни незаконни звена в чужбина. Според данните в рейтинговата система чуждестранните студенти в направление Медицина са вече почти половината от всички студенти - 46,14%. Интересен е фактът, че педагогиката вече измества правото по брой студенти. Но пък реализацията на завършилите и доходите им не са никак атрактивни, сочат данните от рейтинга.

Има крехка тенденция да се подобрява трудовата реализация на завършилите висшисти у нас и да намалява безработицата сред тях, посочи ръководителят на авторския колектив, съставящ рейтингите, Георги Стойчев. Делът на безработните висшисти е спаднал от 3,74 на сто миналата година на 3,38 на сто през 2016 г. Делът на висшистите, които в първите 5 години след дипломирането си работят на позиция, за която се иска висше образование, е нараснал от 46,54% преди година на 47,34% сега. Спада с малко и делът на младите висшисти, които не се осигуряват в страната (изтичат в чужбина) - от близо 25 на сто през 2015 г. на 23 на сто в новото издание на рейтингите.

Най-ниска безработица (под 1%) и най-високо приложение на придобитото висше образование (над 90%) за поредна година има сред завършилите Медицина, Фармация, Дентална медицина и Военно дело. А най-висока е безработицата сред завършилите направление Социални дейности (5,46%). В момента това е единственото направление, в което безработицата е над 5%, докато миналата година в тази група имаше 6 професионални направления. Най-слаба е реализацията на студентите, завършили Туризъм - едва 19,29% от тях намират работа в бранша.

Може да се определят три групи професионални направления според реализацията на завършилите, посочи Стойчев. Първата група са направленията, чиито завършили винаги си намират работа, независимо от това в кое висше училище са учили - това са Медицина, Стоматология, Фармация и Военно дело. Втората група са направленията, при които реализацията зависи драматично от това кое именно висше училище е завършил специалистът - инженерните специалности и направлението Икономика, администрация и управление. Разликата между наемането на работа на завършилите компютърни науки например е в пъти според това кой именно вуз е завършил студентът. Абсолвентите на ТУ-София например се реализират по-добре от колегите си от техническите вузове в страната, а студентите от УНСС също се котират най-високо. В третата група са направления, в които намирането на работа зависи от конкретната специалност. Например в направлението Архитектура, строителство и геодезия реализацията на завършилите зависи изключително от специалността - едно е например в архитектурата, друго е в пожарна безопасност, която спада към същото направление.

Големи разлики има и в нивото на доходите, които получават след наемането на работа младите висшисти от различните направления. Като цяло средният осигурителен доход на завършилите за последните 5 години нараства от

925 лв. през миналата година до 1020 лв. Най-високи средни доходи очаквано имат завършилите Информатика и компютърни науки; Математика; Обществено здраве; Медицина; Фармация; Електротехника, електроника и автоматика; Проучване и добив на полезни изкопаеми. Странно е, че въпреки високите доходи в последното споменато направление делът на дипломираните е нисък спрямо дела на приетите студенти - едва 44,07% се дипломират. Много високи доходи имат работещите, завършили Информатика и компютърни науки в Софийския университет и завършилите Администрация и управление в Американския университет в Благоевград - над 3000 лв.

Интересна е картината, показваща с какъв успех от дипломата за средно образование са приетите студенти. Най-висок успех от гимназията имат приетите в Медицина (5,55), Фармация (5,50) и Дентална медицина (5,46). А с най-нисък успех от средното образование са първокурсниците в направленията Металургия (4,16), Материали и материалознание (4,25) и Животновъдство (4,32).

У нас непрекъснато се говори, че висшите училища задължително следва да се занимават и с научни изследвания. Каква е картината в това отношение? Софийският университет, ЧУ-София и ХТМУ са трите висши училища с най-висок индекс на цитируемост на научните публикации. Тези три вуза стават все по-видими в международните рейтинги, посочи Стойчев.

Според стандартизираните класации за 2016 г. безспорен лидер е Софийският университет. Той се класира на първо място в 21 от 25 професионални направления, в които обучава студенти. ТУ-София има водещи позиции в 6 от общо 9 професионални направления, с които участва в класациите. МУ-София е първи в 5 от неговите 5 професионални направления. С по три първи места в рейтинга са Аграрният университет в Пловдив, ХТМУ, а две класации оглавява Лесотехническият университет в София. Други 14 вуза имат водещи позиции в по едно професионално направление. Висшите училища извън столицата имат водещи места в 8 класации. Впрочем, рейтинговата система дава възможност да се правят и сравнения само между частните вузове или общо за частни и държавни институции.

Резерв за подобряване на състоянието на висшето ни образование има в две посоки, смята Стойчев. Едното е предприемане на реални мерки за задържане у нас на младите образовани българи, от които всяка година навън "изтичат" над 10 000. Второто е да се подобри качеството на средното образование в дисциплините, свързани с най-необходимите за пазара на труда специалности.

Рейтинговата система е достъпна в интернет на български и английски език на адрес www.rsvu.mon.bg