Бюлетин на деф информационно издание на Дунавски екологичен форум

Бюлетин на ДЕФ

Информационно издание на Дунавски екологичен форум

Представители на множество обществени структури търсят начини за обединение на нуждите и интересите на различни култури. Възможно е да се окаже, че в търсене на изкуствени връзки сме пренебрегнали естествените, които съществуват от множество години. Природата е намерила начини да обвърже хората, екосистемите, природните процеси от незапомнени времена. Реките, които се вливат една в друга обединяват живите същества във водата както помежду им, така и с тези на сушата и в морето. Досега човечеството не е открило толкова силна зависимост, която да окаже еднакво влияние върху множество различни култури. Нашият всекидневен живот зависи от водата в реките, от нейното количество и качество. Въпреки това, човекът гради собствени връзки, като често разрушава крехкото природно наследство.

Неправителствените организации в дунавския басейн следват естествените връзки, изградени от река Дунав и нейните притоци и обединяват хората, които зависят от реката, за да осигурят дългосрочно опазване на водното богатство. Второто издание на бюлетина на ДЕФ, което е пред вас, по замисъл е предназначено за неправителствените организации в дунавските страни. Чрез него те обменят информация за своите дейности. Настоящият брой представя успешни проекти на НПО, свързани с участие на обществеността в дейности по река Дунав.
Какво е ДЕФ?

Дунавският екологичен форум (ДЕФ) съществува от 1999 като широка платформа за Дунавския Басейн на неправителствени, нестопански и политически неутрални природозащитни организации. Създаден е с цел да се предприеме единен подход за опазване на природните богатства на река Дунав. От 1999 ДЕФ има статус на наблюдател в Международната комисия за опазване на река Дунав (ICPDR).

Досега членовете на Дунавски екологичен форум работиха за подобряване на координацията при дейности на НПО на регионално ниво. Представителите на третия сектор имат голямо желание за сътрудничество. Бордът, Секретариатът и националните представители на ДЕФ в 13 държави изградиха механизми на ефективно функционираща мрежа, в чиито дейности участват представители на НПО от горепосочените държави. През последните 6 месеца броят на членовете на ДЕФ нарастна на 110 неправителствени организации.

Днес, благодарение на възможностите и предизвикателствата на Дунавски регионален проект на ПРООН/ГФОС, неправителствените организации в дунавския регион показват, че са в състояние да си сътрудничат и да обединят своите усилия на много високо ниво. По-нататъшните дейности на мрежата на ДЕФ ще бъдат свързани с подобряване на националните мрежи, разпространение на информация за замърсявяне на водите сред повече заинтересовани страни, оценка на националните нужди от специални НПО публикации за биогенните и токсични вещества във водите. В тази публикация ще бъде акцентирано върху възможностите отделни хора и специфични заинтересовани страни (земеделци, рибари, лесовъди) да допринесат за намаляване на замърсяването на водите. Публикацията ще бъде завършена през зимата на 2003/2004 и ще бъде издадена на 11 езика на дунавските държави.

Последната среща на Борда на ДЕФ на 24 и 25 март 2003 г. в Мурска Собота, Словения показа, че НПО са подготвени да предприемат бъдещи действия. Тяхната работа и сътрудничество ще доведе до партньорство между правителствата и третия сектор, особено по отношение на прилагането на Рамковата директива за водите (РДВ). Членовете на ДЕФ ще приложат уменията и познанията си, натрупани по време на дългогодишната работа в областта на общественото участие в подкрепа на развитието и приложението на Стратегия за участие на обществеността в дунавския басейн.

Понастоящем ДЕФ развива собствена стратегия за участие на обществеността, съобразно Плана за управление на басейна на река Дунав и с оглед на други инициативи за участие на обществеността в региона (МКОРД, ГПВ, СФДП). Регионалните инициативи на ДЕФ ще бъдат координирани от Борда и Секретариата, в рамките на мрежата. Усилията на ДЕФ са насочени към установяване на успешно сътрудничество с отговорните представители на държавните институции, с фокус върху сътрудничеството при опазване на водите на национално и местно ниво. Всеки национален представител на ДЕФ ще избере и номинира НПО представител за прилагане на РДВ и участие на обществеността. Тази личност ще поддържа контакт с отговорните държавни институции и ще работи за транспониране на РДВ в националното законодателство и за приспособяване на Наръчника за участие на обществеността към националните условия.
Обучение за НПО за възстановяване на влажни зони и намаляване на биогенното замърсяване

През пролетта на 2003 г. националните представители на ДЕФ в 11 дунавски страни организираха национално Обучение за възстановяване на влажни зони и намаляване на биогенното замърсяване. Целта беше да се изградят умения у представителите на НПО за управление на влажни зони и намаляване на замърсявания и да се разпространи информация за Дунавски регионален проект на ПРООН/ГФОС. Обучението беше структурирано подобно на Международния семинар от есента на 2002 г. Съдържанието и целите на обучението бяха адаптирани към националните приоритети за опазване на водите във всяка страна. Например в Чехия и Украина опазването на влажните зони се определя като главен приоритет. От друга страна в Молдова, Босна и Херцеговина беше поставен акцент върху наличието на биогенни и токсични вещества във водите и възможностите за тяхното отстраняване. В повечето държави и двете теми бяха засегнати. Бяха обучени общо 340 представители на НПО, университети, местни общности и медии от дунавските държави.

Освен обмена на информация и опит, усвояването на нови умения за управление на водите и отстраняване на биогенни замърсявания, имаше други общи прояви във всички дунавски страни. Активните дискусии по време на обучението задълбочиха диалога между НПО. Връзката с международното обучение от есента на 2002г. и съзнанието, че НПО в целия дунавски басейн работят заедно за намаляване на биогенното и токсично замърсяване, повиши значението на националните семинари. Във всяка от страните бяха поканени да участват представители на Глобално партньорство за водите и Международната комисия за опазване на река Дунав, както и представители на други институции, които оказват влияние върху водната политика на отделните страни. Тази инициатива, като част от Дунавски регионален проект, подобри и разшири сътрудничеството между НПО, както и между третия сектор и превителствата в единайсетте страни.
Международно обучение на ДЕФ през 2003 г.

През есента на 2003 г. ДЕФ ще организира международно обучение за подобряване на уменията на НПО в областта на общественото участие по отношение на Рамковата директива за водите, комуникациите и работата с медии, за да се подобри ефективното участие на НСО в тези процеси на регионално и национално ниво.

За региона на Централна и Източна Европа е характерна трудната адаптация към настоящата ситуация след промените в политическия живот, социални и икономически промени в началото на 90те години на миналия век. Множество градове и региони, които в продължение на десетилетия са били двигател на икономическото развитие понастоящем са изправени пред социално–икономически и екологични проблеми.

В страните от Централна и Източна Европа и Западните Балкани тези проблеми се проявяват в областта на тежката металургия и в областта на минното дело. Сложната политическа ситуация и отрицателните фактори на бизнес средата създадоха условия, при които минната промишленост функционира много трудно. В последните няколко години производството в множество мини беше спряно напълно, което доведе до загуба на пазари. В резултат на това мините бяха затворени.

Екологичните проблеми, възникнали в резултат на замърсяване на водите от мините и други минни дейности са проблем, който изисква специално внимание. Краткосрочното и дългосрочно замърсяване от действащи и изоставени мини в региона все още е една от най-сериозните заплахи.

В добавка дългогодишното неразумно управление, финансовия недостиг и липсата на природозащитно съзнание оставиха лошо наследство. Натрупването на социални, икономически и екологични проблеми (здравни проблеми, безработица, разрушени и не възстановени земи и др.) не води до разрешаване на проблема за собствеността. Този извод беше направен в резултат на два регионални проекта, които разкриха голямата зависимост между проблемите на околната среда и социално-икономическата ситуация в промишлените зони.

Единият от проектите, наречен “Екологично регулиране на водите от минното дело (http://www.minewater.net/ermite) доведе до обобщаване на последиците от минното дело в страните от Европа, включително и Западните Балкани. За всяка европейска държава е изготвена изчерпателна оценка на законовите, институционални, социално-икономически и технически аспекти на управление и регулация на минните води.

Друга инициатива е регионалният проект “Участие на местната общност в контрола на замърсяването от минното дело” (http://www.coor.ba/en/rec.html), който продължава изследванията в този аспект и включва участие на обществеността в процеса на взимане на решения. Проектът се провежда от Центъра за устойчиво развитие на околната среда от Босна и Херцеговина съвместно с неправителствени организации от Македония и Сърбия и Черна Гора. Като част от дейностите по проекта и с оглед на повишаването на информираността на обществеността за екологичното замърсяване, причинено от минните отпадъчни води, беше публикувана брошурата “Минните води и околната среда” (http://www.coor.ba/en/rec03.html/materials).

Брошурата информира за начина на образуване на минните води и дава научно описание на тяхното въздействие върху околната среда. Брошурата също така съдържа оценка на настоящото състояние на проблема във всички страни, участващи в проекта (Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна Гора, Македония).

Проучванията в двата проекта потвърждават, че страните в Европа, и конкретно тези в Централна и Източна Европа и Западните Балкани, са изправени пред нарастващия проблем на минната индустрия, която причинява щети на околната среда и социално-икономически проблеми на национално и регионално ниво. Много хора считат, че изходът от ситуацията е преориентиране от минно дело към други форми на заетост, най-вече към развитие на туризъм, земеделие, дребно производство и др.

Сред приоритетите, очертани от тези проекти в аспектите на законово и политическо развитие, най-голямо предимство се дава на дейностите за подготовка на нови планове за устойчиво развитие и планве за пространствено развитие, както и на развитието на законова база. Същевременно що се отнася до техническите приоритети, предимство се дава на дейности, съсредоточени върху възстановяване на замърсени обекти и третиране на отпадни води от мините. Освен тези две категории от приоритети, в документа също се посочват дейности в областта на институционалните проблеми, разпространение на информация, образование и научно-изследователска работа, участие на обществеността и социално-икономически аспекти на проблема.

Приоритетните области и дейности, определени в двата проекта, трябва да послужат като основа за бъдещи дейности в областта на контрола върху замърсяването на водите от дейностите в мините. Очаква се препоръките, направени в доклада да доведат до действия за подобряване на състоянието на околната среда в региони, засегнати от минната дейност.

Игор Паланджич, igor.palandzic@heis.com.ba
Кампании за спестяване на вода в българските селища

Членовете и партньорите на ДЕФ в България провеждат редица дейности през 2003 г. за популяризиране на ефективно използване на водите чрез икономии. За тази цел Министерство на околната среда и водите в сътрудничество с Информационен и учебен център по екология, национален представител на ДЕФ в България издадоха брошура за ефективно използване на водите. Публикацията дава полезни съвети за спестяване на вода в бита и съдържа интересна статистика за потреблението. Брушурата беше разпростеранена сред широката общественост по време на националната кампания, посветена на Деня на Земята.

Същевременно дейности за ефективно използване на водите се провеждат от партньорите на ДЕФ на местно ниво: Дружеството за информация и устойчиво развитие и Екомисия 21 започнаха съвместен едногодишен проект за спестяване на водите в град Ловеч.

Един от основните проблеми на града, разположен по поречието на дунавския приток Осъм, е недостига на питейна вода. За тази цел двете неправителствени организации в сътрудничество с местни заинтересовани страни и община Ловеч, планираха съвместни дейности за подобряване на потреблението на ценния ресурс. Сред пилотните дейности е ремонт и техническо подобрение на водопроводната система в детска градина в града. Водопроводът ще бъде снабден с механизъм за регулиране на налягането, като се очаква това да доведе до икономия на вода.

Партньорите по проекта са планирали да разгласят резултатите чрез дейности за информиране на обществеността и обучение, като очакват по този начин тази пилотна дейност да се превърне в разпространена практика. Целевата група включва както деца, така и техните родители.

Спестяването на вода в басейна на река Осъм е устойчива алтернатива на строежа на язовир Черни Осъм. Местни природолюбители и представители на НСО проведоха няколко протести и кампании за информиране на обществеността, за да предотвратят строежа на язовира, който ще доведе до разрушаване на ценни природни местообитания.

През 2002 г. Информационен и учебен център по екология проведе множество дейности (обшествени дискусии, публикации в медиите, изследване на общественото мнение и разпространение на информационни материали), за да популяризира евтини и природосъобразни алтернативи на язовира в градовете Ловеч, Плевен и Троян. Представителите на природозащитните НСО считат, че екологичните и социо-икономически фактори трябва да имат предимство пред корпоративните интереси при взимането на решение за строеж на язовира.

Станислава Бошнакова, ceie@iterra.net
Горещи теми в дунавския регион в Германия

По отношение на прилагането на Рамковата директива за водите, включително и на приложение към Баварския закон за водите националният представител на ДЕФ и други НПО са направили множество предложения за неговото подобряване и за използване на по-добри дефиниции, защото не са доволни от приложението и неговите постановления. По отношение на участието на обществеността имаше специална конференция, където нашата организация и други НСО събраха информация, чрез която да предложат бъдещо сътрудничество. Като цяло в Германия имаме добра мрежа по отношение на Рамковата директива за водите. Неправителствените организации в нашата страна поставят акцент върху подобряване на възможностите за участие на обществеността и активно работят за постигането на тази цел.

По отношение на река Дунав в Бавария има четири основни сфери на действие:

1. Предотвратяване на строеж на нови водни електроцентрали и язовири в свободно течащата зона между Щраубинг и Вилхофен. Баварското правителство не приема решението на немското правителство срещу строежа на централата. Ние все още работим по този проблем като генерираме голямо количество обществена информация и провеждаме застъпнически дейности.

2. Естествен контрол на наводненията едновременно с възстановяване на заливно гори и влажни зони. Съществуват много проблематични планове на правителството да бъдат инсталирани полдери като техническа мярка за контрол на наводненията в определени области, където може да се получат разливи без трайно възстановяване на засегнатите райони. Ние предлагаме разширяване на заливните гори и намаляване на язовирите. (По-нататъшна информация: “Контрол на наводненията в басейна на река Дунав в Бавария – възможност за екосистемите на заливните гори?”, публикация на “Natur und Landschaft” 4/2003: 130-137, на немски).

3. Проекти за възстановяване : участваме в няколко проекта за опазване и възстановяване на влажните зони в “Донарийд”, голямо мочурливо пространство между Улм и Донавьорт. Предприемаме дейности за опазване на ценните ливадни формации на влажните зони.

4. Обществена информация за екологичната стойност на река Дунав, проблемите, свързани с нея и дейностите, необходими за нейната амелиорация.

Кристин Марграф, ch.margraf@fa.bund-naturschutz.de
Дейности за участие на обществеността в Сърбия и Черна Гора

Дунавски екологичен форум в Сърбия и Черна Гора участва в ежедневното разпространение на информация за околната среда чрез дускусионния лист на ДЕФ в страната и чрез дускусионния лист на националната електронна мрежа на НСО “Волвокс” (volvox@recyu.org). В добавка, широката общественост има възможността да чете тази информация на интернет страницата на Центъра за екологични ресурси http://www.erc.org.yu

От март до края на май от националния представител на ДЕФ в Словения бяха проведени редица промоционални дейности.

На втори април се проведе национално обучение в замъка Раче. Обучението беше озаглавено “Влажни зони – значение и заплахи”. Присъстваха седем обучаващи специалисти от различни области. Бяха обсъдени осем различни теми, сред които въздействие на изкуствения сняг върху влажните зони, замърсяване на реките и проблеми на седиментите, значение на влажните зони, Рамсарска конвенция и други примери от местната природозащита. В обучението участваха 25 представители на НСО от Словения. Сред участниците имаше представители на училища, местната общност, държавни учреждения, Министерството на околната среда, планирането и енергетиката. В резултат на срещата беше публикувана книга с извадки от лекциите, която може да бъде открита в основните библиотеки в Словения, както и в он-лайн каталога COBISS-ID под код 49928705.

Успяхме да създадем добро партньорство и база за сътрудничество с националните представители на Глобално партньорство за водите, Рамсар и министерството на околната среда, планирането и енергетиката, както и с местната общност. Всички присъстващи бяха поканени да вземат участие в бъдещи срещи.

Бяха изнесени лекции за влажните зони, живият плет и неговото значение за екологичното земеделие, за ползите от учлищата, сдружения на ловци и фермерски общности. Ние организираме учебни пътувания на училища до влажни зони, където учениците се запознават с флората и фауната.

Наскоро беше публикуван новият брой на “Биота” – нашето списание за биология и екология на английски език.

За популяризирането на нашите дейности проведохме няколко интервюта и прес конференция, реализирахме публикация за прблемите в Дунавския басейн. Обучението през септември беше отразено от един от водещите словенки вестници.

Нашите бъдещи планове включват провеждане на повече лекции и образователни екскурзии за училища и други заинтересувани страни, защото за нас подобни дейности са от първостепенно значение. Едновременно с горепосочените задачи, скоро ще публикувамев следващото издание на списание “Биота”, което ще бъде разпространено сред училища, заедно с пощенски картички на застрашени животни, за да се информира обществеността за опасностите, които грозят тези животни.

Международен младежки изследователски лагер “Мура” ще се проведе в Словения по поречието на река Мура (североизточна Словения) от 1 до 10 август 2003. Лагерът е предназначен за млади хора (+17) от средни училища в Дунавския басейн. Лагерът е с безплатно участие. Единствената цена, която се заплаща е разходите за пътуване до лагера и обратно.

Участниците в младежкия лагер ще работят в шест различни групи, вероятно в областта на ботаниката, херпетология, оданотология, орнитологията, качество на водите и екологично планиране на ландшафта.

Всяка група ще се ръководи от експерт, който ще работи с учениците на терен и в лаборатория.

Участниците тряба да бъдат подготвени за променливо време (по това време на годината температурата е около 30°C), физическо натоварване и преходи сред кал и вода сред множество комари! Последно, но не и по важност – доброто чувство за хумор е съществено!

Ако проявявате интерес, моля обърнете се за допълнителна информация към Дружество за изследване на птиците и опазване на природата: milan.vogrin@guest.arnes.si).

Тази дейности за информиране на обществеността на Клуб на младите натуралисти е създадена въз основа на теоретичното и практическо образование, провеждане на образователни упражнения и организирани дейности в областта на опазване на околната среда. От основаването й през 1979 дейностите на нашата организация са насочени към организиране на годишни обучителни серии от лекции в средните училища, по време на които учащите имат възможност да се срещнат лично с известни унгарски експерти. До сега са проведени над 400 лекции с около 9000 участници.

Интересен пример за успешно теренно изследване на нашата организация е Програмата за опазване на “Езерото на жабите” (Béka-tó), която започна през 2002. В рамките на тази програма ние се стремим да насочим вниманието на учениците от средните училища и студенитите към значението на малките езера и необходимостта от по-стриктно опазване на тези обекти, които се посещават от множество туристи. “Езерото на жабите” е с ширина няколко квадратни метра и е разположено в планините Буда, близо до един от най-популярните маршрути на Будапеща. Въпреки малкия си размер, езерото е богато на насекоми и земноводни.

През пролетта на 2002 решихме да изследваме езерото и да организираме дейности и образователни програми за неговото по-добро опазване. По време на подготовката планирахме тези програми, които могат да предоставят възможности за разпространение на информация и организиране на теренни изследвания през годината. В процеса на организиране членовете на работните групи на Клуб на младите натуралисти разпространиха програмата в университети, средни училища и начални училища и установиха контакти с преподаватели и ученици.

До сега са изнесени 9 лекции до езерото и в неговите околности (всеки месец), направени са две 24 часови измервания на микроклимата (едни през всеки сезон). Участниците в двата вида теренни изследвания бяха от местни начални и средни училища. 24 часовите измервания на микроклимата привлякоха повече хора, в следствие на което имаха възможност не само да участват в лекцията, но и в извършването на измерванията. Това позволи на участниците да изградят емоционална връзка с езерото и заобикалящата го среда.

Ще използваме нашите резултати за да отправим предложения за устойчиво третиране на езерото и бъдещата му защита.

Ние провеждаме още две програми за участие на обществеността – една в Национален парк Йорсег за опазване на строго защитено торфено блато и друга програма за опазване и изучаване на застрашени видове раци, рибата – камък (Austropotamobius torrentium). Ако проявявате интерес към програмата, се обръщайте към Клуб на младите натуралисти.

Чила Дорогман, csillahbabe@freemail.hu
Устойчиви мерки за опазване от наводнения на реките Морава и Беква в Чехия

Река Морава, заедно с главния си приток река Беква, е единствения приток на Дунав, който извира в Чехия.

Катастрофалните наводнения от 1997 г., по време на които низините на Морава и Беква бяха наводнени, предизвикаха сериозна дискусия относно мерките за предотвратяване на наводнения. Властите, отговорни за водите в района на Морава и Беква предложиха изграждане на нови големи водохранилища и приспособяване на спорният, предстоящ да бъде ратифициран проект за канал Дунав – Одра – Елба като нова мярка за борба с наводненията.

От друга страна, Съюзът за река Морава посочи, че новите водохранилища и канали ще окажат отрицателно въздействие върху околната среда и че ще струват много скъпо.

Поради това съюзът проведе алтернативно изследване, съобразно “Природно устойчиви мерки за предотвратяване на наводненията за реките Морава и Беква”, където се препоръчват следните мерки:

Повишаване на способността за задържане на водата на зоните около реките Морава и Беква, застрашени от максимално преливане, особено около изворите на реките.

Опазване на урбанизираните зони и основни промишлени и земеделски обекти по реките чрез пригодени мерки за предотвратяване на наводнения.

Поддържане или увеличаване на способността за задържане на водата на низините около реките Морава и Беква до оптемален размер. Изграждане на пространство за преливане.

Подобряване на информационната система за отичащи се води. Предоставяне на по-голям достъп до информация за отичащи се води, за да се осъществи прогнозирането на наводнения и оток.

Компенсиране на изгубеното място за съхраняване на прииждащи води в низините чрез мерки, подобряващи потенциала за задържане на речния басейн и низината.

Пригодените мерки срещу наводненията са подготвени за конкретни части от Морава и Беква, с оглед на разходите и възможните финансови източници.

Кратка версия на английски и пълна версия на чешки на изследването са на адрес www.sweb.cz/uprm/.

През 2001г. е поставен крайъгълният камък на сътрудничеството между неправителствените организации “Дафне” (Словакия), “Дистилферайн” (Австрия), “Вероника” (Словакия) и Дунавско-карпатската програма на СФДП за опазване на заливните гори Морава – Дайе. Министерствата на околната среда на Австрия, Словакия и Чехия подписаха Меморандум за разбирателство за изграждане на Тристранна рамсарска платформа (ТРП), включваща представители на министерства и управленски институции, за създаване на тристранен рамсарски обект и план за управление на заливните гори Морава – Дайе.

По време на Осмата конференция на страните по Рамсарската конвенция усилията на НПО за осъществяване на този процес бяха удостоени с Награда за опазване на влажните зони 2002 и специалната награда на Евиан.

С оглед на целите на ТРП неправителствените организации подготвиха Общи цели и принципи за Тристранния план за управление на заливните гори Морава – Дайе, необходими за подготовката на плана. Този документ беше обсъден от национални експерти и в последствие представен на рамсарската платформа. На 21 май 2003г. Тристранната рамсарска платформа изрази съгласие за съвместно изготвяне на документа, като по този начин се оформиха обстоятелствата за бъдещо управление на обекта. Въпреки, че са необходими национална консултация и окончателно одобрение от ТРП, съгласуваните цели и принципи са ефективна основа за бъдещата обща стратегия за управление.

Във връзка с този процес, петата тристранна конференция “Планиране на бъдещето: Тристранен рамсарски план за управление и Натура 2000” се състоя в Братислава на 20-21 май. Общо 42 участници от Словакия, Чехия и Австрия присъстваха на конференцията. В това число приръстваха представители на министерства, регионални и местни власти, институции за управление на водите, природозащитници, специалисти по възстановяване на влажни зони и НПО представители. Беше обменена информация за целите и работата на ТРП, развитието на Общи цели и принципи за заливните гори Морава – Дайе, развитие на план за управление на Словашкия рамсарски обект по река Морава, изграждането на Натура 2000, изолзването на фондовете САПАРД за влажните зони и естествените ливадни системи. Участниците от Словакия и Чехия намират за полезна информацията за изграждане на Натура 2000 в Долна Австрия и използването на фондовете на ЕС за управление на обектите от Натура 2000. По-нататъшната дискусия установи, че е необходимо да се определят по-прецизно фокусът и процедурата по ТРП, за да се ускори работата й. Изграждането на Натура 2000 в Словакия ще изисква своевременна комуникация между местните заинтересовани страни, за да се избегне конфликт със собствениците на земи, както е било в Долна Австрия. Тъй като не съществуват други инструменти за финансиране на Натура 2000 освен ЛАЙФ ІІІ, ЕС трябва да преразгледа политиката си на финансиране на бъдещото изграждане и управление на Натура 2000.

Милан Янак, daphne@changenet.sk
Настоящи дейности на ДЕФ в Украина

Понастоящем НПО общността в Украина работи за решаване на проблема с езерото Сасик. Този проблем е тясно свързан с река Дунав, защото каналът Дунав-Сасик прекосява Стантсивско-Жебрианивските влажни зони и по този начин разрушава дунавските влажни зони. Тези обекти са включени в рамсарския списък. Какво може да бъде направено, за да се разрешат проблемите? Потенциално решение за екосистемите в Сасик е възстановяването на хидрологичните условия във влажните зони. Възстановяването може да бъде извършено по съшия начин като при морския залив. Ще се извърши естественото възстановяване на Стантсивско-Жебрианивските влажни зони. ДЕФ-Украина лобира за този проект и вече е подготвена програма за дейностите.

Голямо количество биогенни вещества, тежки метали и др. попадат в езерото Сасик чрез канала Дунав-Сасик. Нещо повече, този канал преминава през Килийски регион, зона на оризови площадки, откъдето във влажните зони попадат отпадъци. Важно е да се отбележи, че Сасик е затворен водоем, няма прилив на морска вода, каналът е комбинация от два типа води, различаващи се в химичния и йонен състав. Малки региони в горната част на Сасик (Кохилник и Сарата) са разрушени и битовите отпадъци от градовете от двата бряга попадат във водата. Те допринасят за бум в растежа на водораслите. По този начин допълнително се натрупват токсични агенти и смъртоносни вещества и се влошава качеството на водата, която задоволява питейни и други нужди на населението. Тази вода попада в морето.

Тази есен ДЕФ в Украина ще осъществи сътрудничество с местното население на езерото Сасик. Постигнато е съгласие с председателите на Съветите на селата чрез информационна и образователна дейност с местните общности и управленски структури да се минимизират щетите върху екосистемите на Сасик от местните канализации и отпадни продукти. Съветите на селата са отговорни за наредбите за управление на отпадъците на всеки шест месеца, за разрешаване на проблемите с огражденията за добитъка и местата за погребване на животни.

В сътрудничество с офиса на Средиземноморската програма на СФДП, Зелена акция работи за регионално опазване на връх Велебит и региона на Лика, чрез проекта “Зелен колан Велебит”. Разпределени са четири маки финансирания за местни НПО: създаване на образователна пътека в местните селища Кутерево и Косинджи, отваряне на Интернет център в село Ловинак, наблюдение на ендемични растения и птици и подготовка на карта за регулиране на катерачеството в региона Дабарски кукови.

Тези проекти са възможност за местните хора и власти да участват по-активно в опазването на природата и устойчиви дейности, като главна цел на проекта “Зелен колан Велебит”.

Зелена акция провежда кампания срещу проекта “Друаеба Адрия”за износ на руски петрол през морето на Хърватска, който може да доведе до икономическа и екологична катастрофа. Обществеността е поканена да участва и да реши дали искат този проект да започне, а ние понастоящем организираме подписване на петиция, която е преведена и на Браил, за да могат слепите хора да участват.

Зелена акция отбеляза десетата годишнина на “Зелен телефон”, която е показател за съществуващата традиция сред нашите граждани да използват тази услуга за разрешаване на местните екологични проблеми. В Хърватска съществува мрежа от зелени телефони, която покрива почти цялата страна.

Ирма Попович, zelena-akcija@zg.hinet.hr
Eднодневно пътуване с лодки по река Тара

Присъединете се към нас за еднодневното пътуване до сърцето на национален парк Дурмитор, от Сльиванско до Левер Тара (12км).

В добавка към изключителната природна красота на Каньон Тара – най-дълбок в Европа и вероятно най-красив в света, по време на това страхотно пътешествие ще видите следното:

Лютица – водата прониква в скалите от височинен район между върховете Дурмитор (1500 м) и след седем дневно подземно пътуване, река Тара се появява в каньона на надморска височина 650 м. Това е най-пълноводният поток в Европа (дебит 1 000 л/сек през пролетта).

Мостът на река Тара, построен през 1938, представлява най-ценната архитектурна творба на 20 век в Черна Гора. Преминаването през неговата извита арка с височина 150 м и широчина 365 м е незабравимо приключение.

Манастир “Св. Архангел Михаил”, построен през 13 век и възстановен през 1998.

Левери – жилище на бившия път от Дубровник до Кариград. Има светилище на бог Митра и могила от бронзовата епоха.

След това вълнуващо пътешествие в продължение на два часа и половина, на участниците ще бъде поднесен обяд (традиционно агнешко с картофи) на фона на прекрасна музика – бълбукането и шумоленето на чистата вода на река Тара.

Анди Гарнър, специалист по околна среда, Дунавски регионален проект на ПРООН/ГФОС

(16.07.03)

Кои заинтересовани страни трябва да участват при планирането на мерките за управление на р. Дунав и как? Какъв вид участие се очаква (информиране, консултация, активно участие при взимането на решения) и как може да бъде осигурено това? 45 представители на правителства, НПО, включително и ДЕФ, ГФОС, ГПВ и др., които присъстваха на семинарът на ПРООН/ГФОС за участие на обществеността в Братислава, Словакия, през април 2003 г. от името на Международната комисия за опазване на река Дунав потърсиха отговори на тези въпроси и допринесоха за развитието на първата Стратегия за участие на обществеността в Дунавския басейн.

По силата на РДВ в дунавския регион е необходимо обществеността да участва в процеса на управление на речния басейн. Официалният Наръчник на ЕС за участие на обществеността съобразно РДВ препоръчва общественото участие да започне незабавно! Ето защо семинарът от април имаше за цел да постави начало на процеса на участие на обществеността в дунавския басейн.

Днес Рамковата директива за водите на ЕС е основният документ, свързан с управлението на водите в Европа. Дунавските страни постигнаха съгласие да следват строга времева рамка за изпълнение на изискванията на директивата, включваща определяне на характеристиките на дунавския басейн, идентифициране на опасностите и въздействията, определяне на мерки за отстраняване на негативните последствия и др. Всички мерки ще бъдат посочени в Планът за управление на дунавския басейн.

По време на семинара се установи, че необходимостта от обществено участие зависи от естеството на съответните задачи според РДВ. Изясни се, че процесът на планиране за река Дунав, който се осъществява в момента до 2009, когато първият План за управление на река Дунав ще бъде завършен, е огромна възможност за рзлични заинтересовани страни (включително членовете и партньорите на ДЕФ) да участват. Посланието на семинарът беше ясно: Участвайте сега, за да окажете влияние върху процеса!

Природозащитните НПО в дунавския басейн в повечето случаи имат опит в обществено участие (в редица случаи единствения опит !). Благодарение на Дунавско-карпатската програма на СФДП и дейностите на Глобално партньорство за водите МКОРД постави на челно място в своя дневен ред общественото участие. По този начин прилагането на европейската РДВ е възможност за членовете на ДЕФ и НПО в целият дунавски басейн да използват тази законодателна основа, за да осигурят гласност на всички заинтересовани страни, които да посочат своите виждания за речния басейн, да бъдат сигурни, че ще извлекат необходимите ползи и накратко, да се оптимизира управлението на дунавския басейн.

Мнозина ще се съгласят, че интегрирането на общественото участие в дейностите за управление на водите е необходимо за постигане на подобрение на качеството на водите, опазването и възстановяването на екосистемите в пресните води и осигуряване на екологични ползи в дунавския басейн. Множество НПО, включително тези от мрежата на ДЕФ, вече работят активно за осигуряване на обществено участие, както и за осигуряване на собственото си участие.

Семинарът за участие на обществеността показа, че това участие е необходимо на различни нива: на регионално или общодунавско ниво, на суб-басейново ниво (например за Тиса, Сава, Драва, Прут и др.), на национално ниво и на местно ниво. Голямо предизвикателство е да се осигури необходимата връзка между отделните нива.Процесът на участие в България трябва да се съчетае с процесите на регионално общодунавско ниво. По същият начин участието на суб-басейново ниво, например в басейна на Тиса, трябва да се съчетае с участието на местно, национално и регионално ниво.

Въз основа на стратегията за участие на обществеността от есента на 2003г. ще бъдат подготвени редица дейности (например дейности на регионално ниво под ръководството на МКОРД, по силата на Планът за действие на комисията). Друга стъпка, по силата на Стратегията за участие на обществеността в дунавския басейн, е да се подкрепят дунавските страни в развитието на национални планове за осъществяване на обществено участие. С конкретни дейности съобразно времевата рамка на РДВ (от 2003 до 2009), този процес на национално ниво може да започне от 2004 със семинари за национални заинтересовани страни, за да се определи процесът на национално ниво.

За допълнителна информация:

• 
  Резултати от семинара, основна документация, чернова на Стратегия за участие на обществеността в дунавския басейн са на разположение на страницата на ДРП www.icpdr.org/undp-drp , "Ongoing Activities" , 1.1.11 Public Participation.
  
• 
  Ел поща на автора: andy.garner@unvienna.org
  

Лавина от отпадъци заплашва река Дунав

Белград, юни 2003г. – Депо, което замърсява дунавски приток, може да попадне в река Дунав, ако се осъществят плановете за разширяване на сръбско бунище.

Основното депо за отпадъци на Белград е сред най-големите проблеми за благоустройството на града. Депото, разположено на 14 километра от град Винца, приема повечето от твърдите битови отпадъци на 1.6 милионния град.

Градът произвежда около 1 200 тона отпадъци на ден. Ежедневно 160 камиона с отпадъци се извозват до мястото, количеството намалява с незначителен размер през почивните дни.

Местните власти планират да разширят депото, което функционира от 1970, от 50 хектара на 130 хектара. Това ще се постигне чрез издълбаване на сметището в долината.

Според експерти от Международната група па управление на отпадъците (IWMG), отпадъчната маса, чиято дебелина достига 60 метра на места, може да пропадне надолу по долината до Дунав. Нищо не може да спре огромната лавина, дори и овощните градини в ниските склонове на долината.

Депото граничи със съседна долина на река Дунав, отпадъците се депонират както дойде. Мястото не е оградено, притокът на реката минава по средата на бунището – на някои места директно през пластове боклук. Няма никаква гаранция за предпазване на повърхностните води, отоци и канали.

Природозащитниците апелират за изграждане на система за разделно събиране на битовите отпадъци в Белград, но ще бъдат необходими огромни инвестиции, за да се закупят няколко хиляди контейнера, автомобили за транспортиране на отпадъците и подходящи машини за рециклиране, които да се използват от промишлените предприятия.

Този проблем съществува не само в Белград, но и в цяла Сърбия и Черна Гора. Счита се, че проблема може да бъде разрешен само с чуждестранни инвестиции.

Екофорум, ел. поща: repc_eko@yahoo.com, www.repc.net

Еко-машина използва енергия от природата

Гъста растителност, течаща вода и разнообразие от животински видове са обичайните резултати от програмите за опазване на околната среда. Oрганизацията “Оушън Аркс Интернешънъл” промени изцяло тази концепция. Тяхното новаторско изобретение впряга природната сила за опазване на околната среда.

Използването на определени растения, морски водорасли, субстрат и живи същества като риба и охлюви, еко-машината пречиства отпадните води. Настоящите методи за пречистване на водите включват хлорирането като метод за пречистване от патогенни елементи. Същевременно цял набор от замърсители – тежки метали, вируси и вещества, които разрушават ендокринната система като естрогена, който причинява полови мутации при жабите и рибите не се унищожават.

“Тези токсини в нашите отпадни води са гибелни за потоците и езерата, а някои попадат в питейната вода.”, твърди доктор Джон Тод, основател на “Оушън Аркс” през 1981г. През 1989г. той създава първата експериментална еко-машина в Провидънс, Роуд Айлънд.

“Беше мрачно място, в съседство на кучешко езеро и пречиствателна станция, която миришеше ужасно”, каза Тод. “По средата се намираше нашият парник, мъничък оазис, разположен в същия водоем където беше и пречиствателната станция.”

Експериментът се оказва успешен, но това е само началото. Еко-машината на “Оушън Аркс” привлича вниманието на природозащитници, биолози, химически инженери и експерти по компютърно моделиране от Океанографската институция Уудс Хоул (Масачузетс), Университета в Масачузетс и Международната служба за изследване на природосъобразното земеделие в Холандия. Финансирането за формиране на съвместен изследователски екип за изследване на екологичния метод за третиране на отпадни води на стойност 559 638 долара дойде от фондация Мот през 1990 –1992 г.

С помощта на това финансиране екипът събира и анализира информация за функционирането и ефективността на природосъобразното третиране на отпадни води. Екипът изследва въздействието на светлината, аерацията и увеличаването на нитрификацията и денитрификацията, за да определи кои процеси са най-ефективни. Екипът беше в състояние да повиши количеството на отпадните води, които се пречистват от системата, да определят кои растения са най-ефективни при третиране на отпадните води и да произведат вода, годна за пиене без химикали.

Изледване на тежките метали в системата установи, че тежките метали се привличат от водораслите отстрани на резервоара, докато вътрешността остава чиста. Изследователите установяват, че металите се привличат от популацията на водораслите и затова изменят резервоара така, че отстрани да прониква светлина, която да стимулира растежа на водораслите.

Едно от най-успешните приложения на еко-машината беше в Центъра Адам Джоузеф Луис за изследване на околната среда, институция за свободни изкуства в североизточен Охайо. По думите на д-р Оро, председател на програмата за изследване на околната среда в колежа, сред предимствата на еко-машината е, че третира отпадните води чрез метод, който е едновременно биологично ефективен и интересен за учащите.

Центърът Луис е изграден около еко-машината, която е едновременно нтересен обект и служи за лаборатория на колежаните. Други екологични компоненти са включени в дизайна на сградата, както и в заобикалящите я обекти. Влажни зони, овощни градини, цистерни за отпадни компоненти, геотермални кладенци и градина със специфични растения са част от дизайна. Центърът Луис е признат за една от най-значимите сгради на 20 век.

В Хаваи еко-машина, която използва растения и животни от местните екосистеми, се използва за третиране на отпадни води от кланица. Редките местни растения успешно премахва замърсяванията. Чрез култивиране и прилагане на застрашените видове в екомашината, те се опазват по-ефективно.

Фондация Мот е инвестирала 90 000 долара в изследване на ползите, енергийната ефективност, дълготрайност, устойчивост и социалното приложение на еко-машината. От Оушън Аркс смятат, че с помощтта на еко-машината изцяло ще бъде променено отношението на бизнеса, местните общности и институциите към околната среда.

Оушън Аркс Интернешънъл, www.oceanarcs.org
Oдобрените концепции в рамките на Дунавска програма за България, Дунавски регионален проект - 2003/2004

Природозащитно дружество - Белоградчик - "Намаляване на замърсяването с органични вещества в басейна на р. Дунав чрез изграждане на "Reedbed" инсталация за пречистване на отпадни води от малък туристически комплекс"

Природозащитно дружество - Белоградчик - "Подобряване на екологичното състояние на язовир "Дъбравка"

Международен център за координация на екологическата информация за р. Дунав – Белене - "Какво ще оставим на идващите след нас?"

СНЦ "Зелени Балкани" – Пловдив - "Опазване и моделно възстановяване на заливни гори - принос към намаляване на биогенното замърсяване"

НД "Екогласност" - секция Велико Търново - "Изграждане на партньорство за намаляване на замърсяването в басейна на р. Янтра"

Черноморска мрежа на неправителствените организации – Варна - "Екоакцент - растениевъдството в Добруджа"

СНЦ "Екомисия 21 век" – Ловеч - "Грижа и отговорност за нашата река"

Регионален екологичен център – клон България, rec@rec-bg.org
Календар на събитията:

12-13.7.2003 – Живият Дунав – Германия. Информация: ch.margraf@fa.bundaturschutz.de

14 - 28. 7. 2003 –Международен работен къмпинг в Специален природен резерват “Засавица”, организиран от Екологично движение на Сремска Митровица и Млади изследователи на Сърбия. Информация: defyu@EUnet.yu

1 – 8.8.2003: Първи Международен младежки изследователски лагер “Мура” ,Словения. Информация: Milan.vorgin@guest.arnes.si

9.8.2003: Лекция за корабоплаването на “Bund Naturschutz”, която ще се проведе в последната свободно течаща част на Дунав в Бавария, едновременно нагоре и надолу от Дегендорф. Срещите на експерти ще бъдат разнообразени с музика и четения. Информация: bund_naturschutz_deg@degnet.de

or ch.margraf@fa.bund-naturschutz.de

12 – 22.8.2003: Семинар във Вишеград “Възстановяване на водите в естествените екосистеми на Карпатите”, Нижне Репаце, Словакия Информация: kravcik@changenet.sk

11 – 14.9.2003: фестивал “Дни на славянската гора”, Нашице, Хърватска. На 12 август ще се проведе кръгла маса “Славянски заливни гори в басейните на Драва и Дунав”. Информация: zelena-akcija@zg.hinet.hr

6. – 7.12.2003: Международен конгрес за река Дунав
Условия за членство в ДЕФ

Членството в ДЕФ е достъпно за НПО от Австрия, Босна и Херцеговина, България, Хърватска,Чехия, Германия, Унгария, Молдова, Румъния, Словакия, Словения, Украина и Югославия.

Процедура за приемане на членове:

Всеки член на ДЕФ може да номинира кандидат за за членство чрез писмено съобщение, изпратено до Секретариата поне 60 дни преди предстоящата Генерална Асамблея. Генералната Асамблея взима решението за приемане на членове.

Нови членове могат да бъдат приети чрез електронна конференция на управителния съвет на ДЕФ(Националния представител трябва да номинира кандидата). Кандидатстващата организация е задължена да попълни формуларите за регистрация, на разположение в Секретариата на ДЕФ.

Всяка организация- кандидат за членство трябва да се обърне към националния представител в своята страна. Членството в ДЕФ е безплатно.

Бюлетин на ДЕФ

Информационно издание на Дунавски екологичен форум

2 брой, юли 2003, издание на български език

The newsletter is also available in national languages of 11 countries of Danube River Basin.
Издател: Секретариат на ДЕФ

DEF Secretariat/DAPHNE - Institute for Applied Ecology

Hanulova 5/D, 844 40 Bratislava, Slovakia

Tel./fax: (421-2)654 442 78

e-mail: def@changenet.sk; www.de-forum.org

Издание за България: ДЕФ – Българиа

ИУЦЕ – национален представител на ДЕФ

ул. Софроний Врачански, 17А, 1303 София

тел./факс: (02) 9892785, e-mail: ceie@iterra.net

Редактор: Моника Ковачова (DAPHNE), Станислава Бошнакова (ИУЦЕ)

Дизайн: Ричард Вацка (DAPHNE)

Тази публикация е реализирана в рамките на Дунавски регионален проект на ПРООН/ГФОС
Разпространява се безплатно

Каталог: bulletins -> def bulletins
def bulletins -> Бюлетин на дунавски екологичен форум
def bulletins -> 3 брой – ноември 2003 г. Информационно издание на Дунавски екологичен форум
def bulletins -> Бюлетин на дунавски екологичен форум бр. 2/2005 в този брой: Уводна статия

Изтегляне 295.98 Kb.

Сподели с приятели: