Бюлетин съдебна практика по



страница1/4
Дата25.07.2016
Размер0.51 Mb.
  1   2   3   4


ЕЛЕКТРОННО ИЗДАНИЕ


БЮЛЕТИН
СЪДЕБНА ПРАКТИКА ПО

ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
Брой 4, декември 2010 г.

Съдържание

В настоящия четвърти бюлетин „Съдебна практика по правата на човека“ ще намерите кратко резюме на решенията, постановени през декември 2010 г. от Европейския съд по правата на човека („ЕСПЧ”) по дела срещу България, подбрани решения на ЕСПЧ по дела срещу други държави, както и решения на Съда на Европейския съюз („СЕС”) по дела, касаещи защитата на правата на човека. Отразени са и жалби, комуникирани от ЕСПЧ на българското правителство, които поставят значими или нови проблеми в защитата на правата на човека в България. Бюлетинът излиза в електронен вариант дванадесет последователни месеца и се разпространява безплатно.

Подбрани и представени са решения в следните области:


Амбицията на фондация „Български адвокати за правата на човека“ е този бюлетин да достига до максимално широк кръг представители на юридическата професия и да ги подпомага в работата им по прилагане на европейските правозащитни стандарти в България.




  1. ПРАВО НА ЖИВОТ


  • ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ


Държавата е нарушила позитивните си задължения по чл. 2 от Европейската конвенция за правата на човека („Конвенцията”), тъй като разследването на смърт, причинена от трети лица, е продължило повече от седем години и са допуснати редица пропуски, вследствие на което не е имало нито едно годно доказателство, което да свързва обвиняемите с престъплението.
Решение на Съда по делото Zashevi v. Bulgaria (no. 19406/05)
Фактите: Синът на жалбоподателите бил убит на 03.02.1997 г. при въоръжен грабеж в дома на леля му в с. Ставерци. От местопрестъплението били иззети куршуми и гилзи. Впоследствие били предприети редица други следствени действия, включително разпит на свидетели. Свидетелят В. К. бил задържан за няколко дни, през които бил разпитван и от показанията му произтичало, че извършители били три конкретни лица, които той откарал до местопрестъплението с автомобил и изчакал да се върнат по нареждане на четвърто лице – П. Т., за което той работел. Впоследствие разследващите органи открили автомобила, в който имало тъмно петно с подозрение, че е от кръв. През 1998 г. било установено, че балистичните доказателства от местопрестъплението са изгубени и на практика никога не са били подлагани на балистична експертиза. По-късно В.К. заявил, че е бил заплашван от обвиняемите и че му бил оказан натиск по време на разпитите в полицията, и променил показанията си, заявявайки, че не познава никого от извършителите. През 2004 г. прокуратурата внесла обвинение, но съдът оправдал тримата предполагаеми извършители и П. Т. поради липса на каквито и да е валидно събрани доказателства срещу тях. Оправдателната присъда била оставена в сила от апелативната инстанция.
Решението: ЕСПЧ припомня, че позитивното задължение на държавата по чл. 2 § 1 от Конвенцията да разследва ефективно смъртта на сина на жалбоподателите, макар тя да не е причинена от служители на държавата, представлява „самостоятелно и автономно задължение”. Националните съдилища са оправдали заподозрените, констатирайки, че вследствие на редица пропуски по време на разследването не е имало нито едно доказателство, което да ги свързва с извършеното престъпление. Не били взети проби от местопрестъплението, намерените балистични доказателства били изгубени преди да бъдат изследвани, иззетият автомобил не бил изследван достатъчно бързо, ключовият свидетел на прокуратурата бил притискан от полицията, за да свидетелства по определен начин, не му била предоставена ефективна защита, а очните ставки с негово участие не били проведени правилно. Съдът отбелязва, че макар разследването да е започнало бързо, впоследствие е имало дълги забавяния, включително пълно бездействие на властите в периода между май 1998 г. и март 2001 г., а общата продължителност на досъдебното производство е била от повече от седем години. Отчитайки тези пропуски, Съдът преценява, че разследването не е било ефективно и че това е в нарушение на чл. 2 от Конвенцията, и присъжда на жалбоподателите 20 000 евро за неимуществени вреди и 4000 евро за разноски.
Решението съдържа подробен преглед на практиката на ЕСПЧ в сферата на позитивните задължения на държавите по чл. 2 от Конвенцията.



Неоказването на адекватна медицинска помощ на задържан в полицията глухоням човек, в резултат на което той починал, и липсата на независимо и своевременно разследване на обстоятелствата около смъртта му са в нарушение на чл. 2 от Конвенцията (право на живот).
Решение на Съда по делото Jasinskis v. Latvia (no. 45744/08)
Фактите: През нощта на 26.02.2005 г. синът на жалбоподателя, Валдис, паднал по стълбите на бар, където бил с приятели. На полицаите, пристигнали по сигнал, било казано, че Валдис е загубил съзнание след като си е ударил главата в пода и че е повикана линейка. Било им казано също, че Валдис е глухоням. Полицаите решили да не изчакват линейката и отвели Валдис в полицията, където, убедени, че той е пиян, го затворили в отрезвителна килия, без да го прегледа лекар. Преди да заспи Валдис продължително блъскал по вратата и стените на килията си. Никой от полицаите не разбирал какво казва със знаци, а той не можел да комуникира с тях по друг начин, защото му били взели бележника. Сутринта на следващия ден – седем часа след задържането на Валдис – полицаите направили неуспешен опит да го събудят. Още седем часа по-късно, притеснени, че задържаният не се събужда твърде дълго време, полицаите повикали линейка. Екипът на линейката, явно приемайки, че Валдис се преструва, отказали да го отведат в болница. След множество молби и настоявания от страна на жалбоподателя привечер синът му бил откаран в болница, където починал. Като причина за смъртта били посочени множество наранявания на главата и мозъка, включително фрактура на черепа и церебрален оток.
При последвалото разследване от комисия към медицинския инспекторат било установено, че лекарят в болницата не е могъл да предотврати смъртта на сина на жалбоподателя. Комисията отбелязала липсата на лечение в полицейското управление, липсата на информация за здравословното състояние на задържания и факта, че не била повикана навреме линейка. В рамките на полицейското управление била образувана вътрешна проверка. Производството било прехвърляно от полицията към прокуратурата и обратно и в крайна сметка било прекратено през ноември 2005 г. със становище, че нараняванията на Валдис са били незабележими и действията на полицаите са били законосъобразни. През септември 2006 г., по искане на жалбоподателя и след съдействие от главния прокурор, преписката била изпратена за допълнително разследване в Бюрото за вътрешна сигурност на полицията. Производството било разделено на две: срещу лицето, което вероятно било бутнало синът на г н Jasinkskis по стълбите, и срещу полицейските служители във връзка с пропуска им да потърсят медицинска помощ. И двете производства били прекратени през следващите месеци поради липса на доказателства за извършено престъпление.
Решението: ЕСПЧ намира нарушение на материалния аспект на чл. 2 от Конвенцията заради това, че латвийската полиция не е изпълнила задължението си да запази живота на сина на г-н Jasinkskis като му предостави адекватно медицинско лечение. Съдът посочва, че по чл. 2 от Конвенцията държавите имат задължението да предприемат подходящи мерки, за да гарантират живота на онези под тяхната юрисдикция. Съдът подчертава, че задържаните лица са особено уязвими и властите имат задължение да ги защитават. Това се отнася още повече за лица в неравностойно положение, на които трябва да се осигурят условия, съответстващи на нуждите им (съобразно Конвенцията на ООН за правата на лицата в неравностойно положение).
В случая обаче правителството не е обяснило защо полицията, въпреки че е знаела за падането на Валдис и е била информирана за неговия недъг, не е намерила за необходимо да изчака линейката или, след довеждането му в участъка, да повика медицинско лице, което да го прегледа. Нещо повече, на сина на жалбоподателя никога не е била дадена възможност да даде информация за здравословното си състояние, дори и след като продължавал да блъска по стените на килията. Като са били наясно с увреждането на сина на г-н Jasinkskis, полицаите са имали едно просто задължение – поне да му дадат лист и молив, за да може да комуникира с тях. Съдът е притеснен и от факта, че са изминали седем часа от сутринта, когато синът на г-н Jasinkskis не е могъл да бъде събуден, и извикването на линейката.
Съдът намира нарушение и на процедурния аспект на чл. 2 заради липсата на ефективно разследване на обстоятелствата около смъртта на сина на жалбоподателя. Разследването е било проведено от полицейското управление, в което служели разследваните полицаи. Съдът намира, че производството е било неефективно, тъй като не е било съобразено с минималните стандарти за независимост на разследващите органи. Повторното разследване, проведено от Бюрото за вътрешно разследване, не е било своевременно, тъй като е започнало 18 месеца след инцидента – така спомените на свидетелите на падането вече не са били така ясни, не е можело да бъде извършен оглед на самото място на инцидента и на килията. Не били направени и никакви опити да се разследват пропуските, установени в доклада на медицинския инспекторат, като например да се провери дали действията и бездействията на полицейските служители са били съобразени с техните служебни задължения.



  1. ЗАБРАНА ЗА ИЗТЕЗАНИE И НЕЧОВЕШКО И УНИЗИТЕЛНО ОТНАСЯНЕ




  • ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ


ЕСПЧ комуникира по чл. 3 от Конвенцията (забрана за изтезание и нечовешко и унизително отнасяне) оплакването на жалбоподателка, която била оставена от полицията в продължение на час и половина заключена с белезници на улицата.
Жалба, комуникирана от Съда на българското правителство, по делото M.T. v. Bulgaria (no. 37723/08)
Жалбоподателката, която била задържана от полицията след като се скарала с други хора в бюро по труда, прекарала час и половина заключена с белезници за улична лампа пред полицейското управление, пред погледите на минувачите. Последвалото наказателно дело по чл. 142а от НК срещу полицейския служител, отговорен за заключването й на улицата, завършило с оправдателна присъда, тъй като според съда бил налице законен повод за задържане и начинът, по който това се случило, макар и унизителен за жалбоподателката, не се отразил на законността на задържането.
Пред ЕСПЧ жалбоподателката твърди, че заключването й с белезници на улицата, пред погледа на минувачите, представлява нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Съдът задава въпроси на страните и относно процедурния аспект на защитата по чл. 3 във връзка с наказателното производство срещу полицая, отговорен за заключването й на улицата.
ЕСПЧ комуникира по чл. 3 от Конвенцията жалба по висящо пред него дело, свързано с медицинска интервенция, извършена въпреки изричния отказ на пациента от лечение.
Жалба, комуникирана от Съда на българското правителство, по делото Daskalovi v. Bulgaria (no. 27915/06) - виж раздел 5


  • ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ


Поставянето на затворник в условия, довели до заболяването му от туберкулоза, е в нарушение на чл. 3 от Конвенцията.
Решение на Съда по делото Dobri v. Romania (no. 25153/04)
Фактите: През октомври 2002 г. г-н Dobri бил арестуван по подозрение, че е извършил кражба. През април 2003 г. бил осъден на четири и половина години затвор. При първоначалния му арест той бил прегледан от лекар, който отбелязал в картона му, че е „клинично здрав”. На 11.07.2003 г. при пореден медицински преглед лекарите отбелязали, че имат съмнения за туберкулоза. Диагнозата била потвърдена на 30.07.2003 г., след което жалбоподателят постъпил за лечение в болница.
Решението: ЕСПЧ отбелязва, че при медицинския преглед на жалбоподателя през октомври 2002 г. лекарят отбелязал, че той е здрав. Няколко месеца по-късно жалбоподателят развил туберкулоза. Съдът припомня, че в предишни дела вече е намирал, че пренаселеността на килиите, недостатъчният брой легла и плачевната хигиена в затвора, където е бил задържан и жалбоподателят, водят до нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Следователно, а и тъй като правителството-ответник не е доказало обратното, най-вероятно болестта се е развила в затвора, вследствие на мизерните условия на живот. При всяко положение, дори жалбоподателят да е носел в тялото си бацила, причиняващ туберкулоза, условията на задържане са спомогнали за развитието на болестта, още повече че затворническите власти са го оставили в тези условия дори след като вече имало съмнения, че е болен от туберкулоза. Макар действията на властите да не са имали за цел да влошат положението на жалбоподателя, Съдът е на мнение, че липсата на умисъл не може да предотврати извода, че е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията (Peers v. Grееce, no. 28524/95).
Липсата на адекватно разследване на нападения срещу религиозен лидер и на мерки с цел предотвратяване на последващи нападения представлява нарушение на забраната за нечовешко и унизително отнасяне.
Решение на Съда по делото Milanović v. Serbia (no. 44614/07) - виж раздел 7





  1. ПРАВО НА СВОБОДА И СИГУРНОСТ


  • ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ


Задържането на жалбоподателя на основание чл. 185 от действалия към 1999 г. НПК и настаняването му в психиатрично заведение, за да се установи необходимостта от принудително медицинско лечение, е в нарушение на чл. 5 § 1(e) от Конвенцията (законосъобразно задържане на душевноболно лице).
Решение на Съда по делото Stoychev v. Bulgaria (no. 29381/04)
Фактите: На 04.03.1999 г. г-н Стойчев бил задържан от полицията по сигнал на майка му, която твърдяла, че я е заплашвал с убийство. На следващия ден, по заповед на прокурор на основание чл. 185 от тогава действалия НПК, жалбоподателят бил настанен в психиатрично заведение, за да се установи дали е необходимо принудително лечение в съответствие с чл. 36 от тогава действалия Закон за народното здраве. След около месец, на 02.04.1999 г. била изготвена психиатрична експертиза, според която жалбоподателят страдал от душевно разстройство, но състоянието му не изисквало задължително настаняване в психиатрично заведение. Няколко дни по-късно г-н Стойчев бил освободен. Подал иск за вреди срещу прокуратурата и полицията, който бил отхвърлен на три инстанции.
Решението: ЕСПЧ преценява, че престоят на г-н Стойчев в психиатрично заведение против неговата воля съставлява „лишаване от свобода”, което следва да отговаря на изискванията на чл. 5 § 1(e) от Конвенцията – да бъде „предвидено в закона” и „обосновано”, тоест състоянието на лицето да е сигурно установено, душевното заболяване да е от вид или в степен, оправдаващи задържането, и продължаването на лишаването от свобода да зависи от продължаването на заболяването. Съдът припомня, че в серия от дела срещу България вече е установил, че тогава приложимото българско законодателство не предоставя изискваната от Конвенцията степен на защита срещу произвол, понеже не изисква становището на лекар като условие за вземане на решение за задържане с оглед извършване на задължителни психиатрични изследвания (Varbanov v. Bulgaria, no. 31365/96; Kayadjieva v. Bulgaria, no. 56272/00). Още повече, че в конкретния случай, макар и поведението на жалбоподателя да е налагало вземането на някакви спешни мерки, той е бил задържан в резултат единствено на твърденията на майка му. Следователно, Съдът е на мнение, че задържането му не съставлява „законосъобразно лишаване от свобода на душевноболно лице” и е в нарушение на чл. 5 § 1(e) от Конвенцията. По оплакването по чл. 5 § 4 (съдебен контрол върху законността на лишаването от свобода) Съдът също намира нарушение, като констатира, че първоначалното решение за настаняване в психиатрично заведение е взето от прокурор и може да се обжалва само пред горестоящия прокурор, които не са независими. По оплакването на жалбоподателя по чл. 5 § 5 от Конвенцията за липса на вътрешно средство за упражняване на правото на обезщетение при незаконно лишаване от свобода, Съдът преценява, че Законът за отговорността на държавата и общините за вреди не съставлява такова средство, тъй като неговият чл. 2, т. 1 изисква актовете, породили вреди, да са били „отменени поради липса на законно основание”. Следователно, има нарушение и на чл. 5 § 5. На жалбоподателя са присъдени 4000 евро за неимуществени вреди и 600 евро за разноски.

  • ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ


Лишаването от свобода на непълнолетни не е допустимо по чл. 5 § 1(d) от Конвенцията (лишаване от свобода на непълнолетни лица), ако центърът за задържане служи само за изолация на младежите от обществото и те не участват във възпитателни и образователни дейности.
Решение на Съда по делото Ichin and others v. Ukraine (nos. 28189/04 and 28192/04)
Фактите: Жалбоподателите са две майки и техните двама сина. През 2003 г. двете момчета (тогава на 12 и 13 години) откраднали храна и прибори от ученически стол. Пет дни по-късно били разпитани от полицаи, признали си извършеното и върнали част от откраднатото. Въпреки това било образувано наказателно производство срещу неизвестен извършител. Момчетата били разпитани като свидетели и съдът постановил задържането им в център за задържане на младежи, тъй като можело да извършат общественоопасно деяние или да попречат на разследването. Момчетата останали в центъра един месец. Двадесет дни след освобождаването им било повдигнато обвинение, което впоследствие било прекратено, тъй като момчетата били малолетни и не можели да носят наказателна отговорност.
Решението: ЕСПЧ припомня, че лишаването от свобода е позволено само в случаите, изчерпателно изброени в чл. 5 § 1 от Конвенцията. В конкретния случай задържането на момчетата не попада в нито една от хипотезите и следователно е налице нарушение на Конвенцията. Що се отнася до чл. 5 § 1(с), от фактите по делото е видно, че решението за задържане не преследва нито една от целите на тази разпоредба – момчетата били признали и върнали част от откраднатото, през периода на задържането им не били извършвани следствени действия, а наказателното производство било прекратено с оглед възрастта им.
Съдът отчита на следващо място, че центърът за задържане, в който били настанени момчетата, не е представлявал място за „надзор с възпитателна цел”, както изисква чл. 5 § 1(d) от Конвенцията във връзка със задържането на непълнолетни. Съдът припомня, че в контекста на задържането на непълнолетни „надзорът с възпитателна цел” трябва да обхваща множество аспекти на родителските права, упражнявани от страна на институцията в полза и в защита на засегнатото лице. От данните по делото не става ясно момчетата да са участвали в каквито и да било възпитателни или образователни дейности по време на престоя си в центъра. Следователно лишаването им от свобода не попада в нито една от допустимите хипотези и на чл. 5 § 1(d).
Има нарушение на чл. 5 § 1(f) от Конвенцията при задържането на чужденец, против когото са предприети действия за депортиране, тъй като не е било спазено изискването на националния закон да се докаже, че е съществувал риск той да се укрие.
Решение на Съда по делото Jusic v. Switzerland (no. 4691/06)
Фактите: Жалбоподателят е гражданин на Босна и Херцеговина и заедно със семейството си живее в Швейцария. На семейството бил отказан бежански статут и през 2005 г. те били приканени да напуснат страната. На 3.08.2005 г. жалбоподателят бил арестуван и изправен пред съд. След като заявил, че не желае да се върне в родината си, съдът наредил задържането му с оглед депортирането му от територията на Швейцария. Жалбоподателят бил освободен на 25.08.2005 г.
Решението: ЕСПЧ приема, че задържането на г-н Jusic попада под чл. 5 § 1(f) от Конвенцията, тъй като срещу него са били предприети мерки, целящи депортирането му от страната. Задържането обаче не е било „законосъобразно” и съответно е било в нарушение на тази разпоредба, тъй като приложимото вътрешно право е изисквало да се докаже опасност лицето да се укрие. Не е имало конкретни данни, че жалбоподателят планира да се укрие, тъй като дотогава той се е отзовавал на всички призовки да се яви пред властите. Освен това е трябвало да се грижи за четирите си малолетни деца, а съпругата му е била с психично заболяване.



  1. ПРАВО НА СПРАВЕДЛИВ СЪДЕБЕН ПРОЦЕС




  • ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ


Административните съдилища не осъществяват пълен съдебен контрол и така нарушават правото на достъп до съд, като отказват да подложат на независим анализ методиката на министерството на икономиката за определяне стойността на акциите, дължими като обезщетение за национализирана пивоварна.
Решение на Съда по делото Putter v. Bulgaria (no. 38780/02)
Фактите: Жалбоподателите, Паул, Виктор и Йоханес Пютер, са наследници на собствениците на 9.375 % от национализираната пивоварна Каменица. След приемането на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти през 1992 г. те получили съответен дял от земята и сградите на пивоварната. През същата година влязъл в сила Законът  за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и семейство Пютер поискали да се възползват от неговите разпоредби и да бъдат компенсирани с акции от дружеството. Междувременно 70 % от "Каменица" били приватизирани. Според Агенцията за приватизация делът от активите на “Каменица”, на който имали право тримата наследници, бил около 8 %, т.е. около 12 000 акции; впоследствие обаче в Министерството на икономиката било взето решение семейство Пютер да получат 998 акции от пивоварната, всяка с цена 1000 стари лева, представляващи 0,65 % от активите на фирмата. След като жалбоподателите обжалвали това решение, съдилищата назначили две експертизи за оценка на техните реституционни дялове, но в края на краищата отказали да ги вземат предвид, премайки, че приватизационната оценка и определеното въз основа на нея обезщетение под формата на акции не подлежат на съдебен контрол.
Решението: Според ЕСПЧ българските административни съдилища са отказали да разгледат съществени за спора въпроси, свързани с оценката на реституционните дялове на жалбоподателите, приемайки, че са обвързани от оценката, извършена в Министерството на икономиката, и то въпреки изрично предвиденото в закона право на обжалване на приватизационните оценки. Така вътрешните съдилища не са упражнили пълен съдебен контрол по всички свързани с предмета на делото фактически и правни въпроси, както изисква правото на справедлив процес по чл. 6 § 1 от Конвенцията. Нито Върховният административен съд, нито българското правителство са се опитали да оправдаят ограничаването на достъпа до съд като мярка, пропорционална на една преследвана легитимна цел.
ЕСПЧ подчертава, че семейство Пютер имат възможност да поискат отмяна на влезлите в сила съдебни решения по административното дело и възобновяване на производството, при което техните искания биха могли да бъдат разгледани в пълния им обем. Що се отнася до искането за неимуществени вреди, България е осъдена да плати 4000 евро на наследниците на първия жалбоподател, починал в хода на производството пред ЕСПЧ, и по 2000 евро на втория и третия жалбоподател, както и 1460 евро общо за разноски.
  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница