Бюлетин съдебна практика по



страница2/4
Дата25.07.2016
Размер0.51 Mb.
1   2   3   4

Осъждането на жалбоподателя да заплати разноските за преводач в наказателното производство състав-лява нарушение на чл. 6 § 3(e) от Конвенцията (право на безплатен преводач).
Решение на Съда по делото Hovanesian v. Bulgaria (no. 31814/03)
Фактите: Жалбоподателят, г-н Хованесян, е арменски гражданин, пребиваващ в България от 1997 г. На 02.09.1999 г. той бил задържан от полицията по подозрение, че е нападнал с нож двама души. При разпита, проведен веднага след ареста, той признал, че е извършил деянието, като заявил, че разбира какво му се казва на български език. Не е запазено копие от заповедта за задържането му, от която да стане ясно дали е бил запознат с правото си на адвокатска защита. На следващия ден, в присъствието на адвокат и преводач, на жалбоподателя било повдигнато обвинение в опит за убийство. На 02.06.2002 г. окръжният съд го признал за виновен и го осъдил да заплати съдебни разноски, в това число разходите за преводач. Апелативният съд и Върховният касационен съд („ВКС”) потвърдили присъдата и осъдили г н Хованесян за заплати допълнителни разноски за преводач.
Решението: Жалбоподателят се оплаква по чл. 6 § 3(e) от Конвенцията, че е бил осъден да заплати разноските за преводач. ЕСПЧ отбелязва, че практиката на ВКС относно заплащането на разноските за преводач от осъденото лице е противоречива и в конкретния случай тълкуването на закона от страна на националните съдилища е довело до това на жалбоподателя да бъде отказано правото да ползва безплатно услугите на преводач в наказателното производство. Следователно има нарушение на чл. 6 § 3(e).
Жалбоподателят се оплаква още, че при първоначалното си задържане на 02.09.1999 г. не е имал адвокат и преводач. Съдът констатира, че показанията, които жалбоподателят е дал на тази дата, не са използвани от съдилищата и не са послужили при постановяване на присъдата, и постановява, че дори жалбоподателят да не се е консултирал с адвокат и да не е можел да ползва услугите на преводач през първите часове от задържането му, това не е попречило съществено на защитата му и не съставлява нарушение на правото на справедлив процес по чл. 6 от Конвенцията (Salduz v. Turkey, no. 36391/02).
Съдът присъжда на жалбоподателя 194 евро за имуществени вреди (заплатените от него суми за преводач) и 600 евро за разноски, като постановява, че заключението за нарушение по чл. 6 § 3(e) представлява достатъчно обезщетение за претърпените морални вреди.
Дела за прекомерна продължителност на производството
Nikova v. Bulgaria (no. 4434/05) – гражданско дело относно подялбата на апартамент между бивши съпрузи. Производството продължило 10 години и 2 месеца. Признавайки относителната сложност на дела за делба, ЕСПЧ въпреки това намира нарушение на чл. 6 § 1 от Конвенцията и присъжда на жалбоподателката 1200 евро за неимуществени вреди и 92 евро за разноски.
Nachev v. Bulgaria (no. 27402/05) – наказателно производство срещу жалбоподателя за опит за убийство, продължило 11 години и 4 месеца за досъдебно производство и три съдебни инстанции. ЕСПЧ преценява, че в конкретните обстоятелства по делото фактът, че националните съдилища са отчели продължителността на производството като смекчаващо обстоятелство не лишава жалбоподателя от статута му на „жертва” на твърдените нарушения, тъй като не може да се прецени доколко наказанието му е намалено поради тази причина, а и намаляването не е съпроводено от изрично признание, че е налице нарушение на чл. 6 § 1 Конвенцията (Beck v. Norway, no. 26390/95). Съдът намира нарушение на чл. 6 § 1 и чл. 13 и присъжда на жалбоподателя 3000 евро за неимуществени вреди и 600 евро за разноски.
Atanasov v. Bulgaria (no. 19315/04) наказателно производство, продължило повече от 6 години и 5 месеца. Въпреки сложността на досъдебното производство по дело за убийство и изнудване, Съдът намира нарушение на правото на справедлив процес по чл. 6 § 1 от Конвенцията, тъй като властите са бездействали през продължителен период от време. България е осъдена да заплати на г-н Атанасов 2400 евро за неимуществени вреди и 600 евро за разноски.
Kostov and оthers v. Bulgaria (no. 35549/04) наказателно производство с продължи-телност 12 години. През 1992 г. тримата жалбоподатели били обвинени в кражба на добитък, като през 2004 г. делото приключило със споразумение пред първоинстанционния съд. Съдът намира нарушение на чл. 6 § 1 от Конвенцията поради прекомерната продължителност на производството, както и на правото на ефективни вътрешноправни средства по чл. 13, и присъжда на всеки от жалбоподателите 2400 евро обезщетение за неимуществени вреди, заедно с общо 600 евро за разноски.
Arabadzhiev and Alexiev v. Bulgaria (no. 20484/05) наказателно производ-ство, продължило 10 години. През 1994 г. двамата жалбоподатели били обвинени в хулиганство, а производството приключило през 2004 г. със споразумение. Поради дългото бездействие на властите, ЕСПЧ намира нарушения на правото на справедлив процес в разумен срок по чл. 6 § 1 от Конвенцията и на правото на ефективно вътрешноправно средство по чл. 13. Съдът присъжда по 2500 евро обезщетение за неимуществени вреди на всеки от жалбоподателите и общо 500 евро за разноски.


  • ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ


Пилотно решение срещу Гърция, касаещо оплакване за дължина на съдебно производство.
Решение на Съда по делото Vassilios Athanasiou and оthers v. Greece (no. 50973/08)
Съдът намира нарушение на чл. 6 § 1 и 13 от Конвенцията по повод дължината на административно производство, продължило повече от 13 години. По чл. 46 от Конвенцията („Задължителна сила и изпълнение на решенията”), посочвайки, че прекомерната продължителност на съдебните производства е хроничен проблем в страната и че между 1999 и 2009 г. е намерил нарушения на Конвенцията в този аспект в около 300 решения срещу гръцката държава, Съдът препоръчва на гръцкото правителство в рамките на една година от влизането на настоящото решение в сила да въведе вътрешноправно средство, позволяващо предоставянето на адекватно и достатъчно обезщетение в случаите на прекомерна дължина на производството.
Спор, касаещ разрешение за отпуск на затворник, за да се подготви за реинтеграция в обществото след излизане от затвора, е граждански по смисъла на чл. 6 § 1 от Конвенцията. Невъзможността този спор да бъде отнесен пред съд означава, че е нарушено правото на жалбоподателя на достъп до съд, гарантирано от тази разпоредба.
Решение на Съда по делото Boulois v. Luxembourg (no. 37575/04)
Фактите: От 1998 г. жалбоподателят, г н Boulois, излежава присъда от 15 години лишаване от свобода. Между 2003 и 2006 г. той подал шест молби да му бъде разрешен отпуск, за да следва курсове за обучение и да се погрижи за различни административни формалности, свързани с професионалната и социалната му адаптация след излизането от затвора. Молбите му били отхвърлени от комисия, съставена от магистрати. Г-н Boulois обжалвал решенията й пред административните съдилища, които обаче приели, че не са компетентни да разгледат жалбите му.

Решението: ЕСПЧ приема, че властите е трябвало да осигурят на г-н Boulois достъп до съд, тъй като молбите да му бъде разрешен отпуск, за да се подготви за реинтеграция в обществото, касаят директно спор за негови „граждански права и задължения” по смисъла на чл. 6 § 1 от Конвенцията. Комисията, която е разгледала молбите, не е отговаряла на изискванията за „съд” по смисъла на тази разпоредба, тъй като производството пред нея не се е развивало на базата на стриктни процесуални правила. Жалбоподателят не е имал достъп до съд и след това, за да обжалва решенията на комисията. Следователно е налице нарушение на чл. 6 § 1. Съдът се позовава и на чл. 46 от Конвенцията („Задължителна сила и изпълнение на решенията”), като указва на властите в Люксембург да предприемат мерки, позволяващи молби за разрешаване на отпуск, подадени от затворници, да бъдат разглеждани от съдебен орган, отговарящ на изискванията на чл. 6 § 1 от Конвенцията.
Чл. 6 § 1 от Конвенцията гарантира достъп до съд за оспорване законността на заповед за претърсване и протоколи за изземване на документи и вещи от офисите на търговски дружества.
Решение на Съда по делото Société Canal Plus and оthers v. France (no. 29408/08)
Фактите: Жалбоподателите са търговски дружества, чиито офиси били претърсени по заповеди на съдия в рамките на разследване на Съвета за защита на конкуренцията. Били иззети документи и носители на информация. Жалбоподателите оспорили заповедите за претърсване и протоколите за изземване пред съд, който обаче не бил компетентен да преразгледа фактите по делото, а само приложението на закона. Жалбата на дружествата била отхвърлена. Те се оплакват, че са били лишени от достъп до съд.
Решението: ЕСПЧ следва практиката си по делото Ravon and оthers v. France (no. 18497/03), че когато се извършват претърсване и изземване, заинтересованите лица следва да имат достъп до съд, компетентен както да установи фактите, така и да обсъди законността на заповедта за претърсване и протоколите за изземване. В случаите, в които изискването за законност не е спазено, заинтересованите лица следва да имат достъп до средство, което или да спре претърсването, или, ако то вече е извършено, да им предостави адекватно обезщетение. В случая Съдът намира нарушение на чл. 6 § 1 от Конвенцията, тъй като жалбоподателите не са имали достъп до съд, компетентен да преразгледа фактите по делото.


  • ДЕЛА НА СЕС


Националният съд трябва да провери дали условията за предоставяне на правна помощ представляват ограничение на правото на достъп до съд по отношение на юридическо лице, което поради финансова нестабилност не може да упражни пред съд претенцията си към държавата, тъй като е в невъзможност да заплати авансово съдебните разноски и хонорара на адвокат.
Решение на Съда на ЕС по преюдициално запитване по дело C-279/09 DEB
Фактите: Deutsche Energiehandels- und Beratungsgesellschaft mbH (DEB) е юридическо лице, което иска правна помощ, за да предяви срещу Република Германия иск за вреди, основан на правото на Съюза относно правилата за вътрешния пазар на природен газ. Дружеството иска обезщетение заради забавено прилагане от страна на споменатата държава-членка на приложимото право, което е трябвало да даде недискриминационен достъп до националните газови мрежи. Поради това забавено прилагане ищецът в главното производство не успял да изиска от германските оператори достъп до техните газови мрежи, поради което не реализирал печалба в размер на около 3,7 милиарда евро по сключени договори за доставка на газ. Поради липсата на приходи и имущество DEB, което в момента няма нито служители, нито кредитори, не може да заплати авансово съдебните разноски, съответно и да упражни своята претенция към държавата. То няма и средства да се представлява от адвокат, което е задължително в главното производство според националното право на Германия.
Решението: Правото на ефективен достъп до правосъдие и следователно до ефективна съдебна защита представлява основен принцип на правото на Съюза – провъзгласено е както в чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС („Хартата”), така и в чл. 6 и 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи („ЕКПЧ”). В Хартата се уточнява, че доколкото тя съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от ЕКПЧ, съдържанието и обхватът на гарантираните права се определят не само от текста на ЕКПЧ, но по-специално и от практиката на Европейския съд по правата на човека, като това не пречи правото на Съюза да предоставя по-широка защита.1
За да прецени дали предоставянето на правна помощ е необходимо с оглед гарантирането на справедлив процес, националният съд трябва да провери дали условията за предоставяне на правна помощ ограничават правото на достъп до съд до такава степен, че да се накърнява самата му същност, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между така съществуващите ограничения на достъпа до съд и поставената легитимна цел. В рамките на тази преценка националният съд може да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и на конкретното производство и възможността на молителя ефективно да защитава сам позицията си по делото. За да прецени пропорционалността, националният съд може също да вземе под внимание и размера на разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие.
От практиката на ЕСПЧ е видно, че предоставянето на правна помощ на юридически лица по принцип не е изключено, но трябва да се преценява с оглед на приложимите правила и на положението на съответното дружество. Следователно, принципът на ефективна съдебна защита, закрепен в член 47 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че не се изключва възможността юридически лица да се позовават на него. Предоставената в приложение на този принцип помощ може да обхваща по-специално освобождаването от авансово плащане на разноски във връзка с производството и/или съдействие от адвокат.
Националният съд може да вземе под внимание положението на юридическите лица, най-вече правно-организационната им форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата.




  1. ПРАВО НА ЗАЧИТАНЕ НА ЛИЧНИЯ И СЕМЕЕН ЖИВОТ, НА ДОМА И КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА


  • ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ


Липсата на законови средства, позволяващи на биологичния баща да установи произхода от себе си на децата, родени по време на съжителството му с омъжена жена, не съставлява нарушение на чл. 8 от Конвенцията (право на зачитане на личния и семейния живот).
Решение на Съда по делото Chavdarov v. Bulgaria (no. 3465/03)
Фактите: През 1989 г. жалбоподателят, г н Чавдаров, заживял с омъжена жена, която между 1990 и 1998 г., по време на съвместното ми съжителство, родила три деца. В удостоверенията им за раждане като баща бил вписан съпругът й, с когото тя нямала развод. През 2002 г. жената напуснала жалбоподателя и оттогава той се грижи за трите деца. Непосредствено след раздялата жалбоподателят потърсил професионален съвет относно възможността да припознае децата като техен баща, но установил, че според българското законодателство не е легитимиран да предяви иск за оспорване на произхода от бащата (легитимирани в различни срокове били майката, презумираният баща, а според новия Семеен кодекс и децата). Жалбоподателят не е водил дела в България.
Решението: Жалбоподателят се оплаква, че невъзможността по собствена инициатива да установи бащинството си по отношение на трите деца съставлява неоправдана намеса в правото му на зачитане на семейния живот и е в нарушение на чл. 8 от Конвенцията. Българското правителство подчертава, че жалбоподателят е могъл да припознае децата след успешно оспорване на презумпцията за бащинство от правоимащите лица. Според правителството така законодателната уредба в тази област цели да постигне справедлив баланс между интересите на децата и законните родители, като взема предвид и интереса на биологичния баща.
ЕСПЧ припомня, че при преценката дали е нарушен чл. 8 от Конвенцията следва да се отчита дали е постигнат баланс между интересите на отделните лица и на обществото, като се има предвид, че държавата разполага с известна свобода на преценка как това да бъде постигнато. Според Съда дългият период на съжителство на жалбоподателя и партньорката му и раждането на три деца е достатъчно доказателство, че става въпрос за de facto семейна единица, в рамките на която жалбоподателят се е привързал към трите деца, а непосредствено след раздялата с майка им е предприел стъпки за установяване на връзката с децата и те са останали да живеят при него. Следователно връзката между жалбоподателя и децата съставлява „семеен живот” по смисъла на чл. 8. Държавата разполага с определена свобода да реши как да осъществи позитивното си задължение и да осигури ефективно зачитане на семейния живот и в конкретния случай тази свобода се осъществява чрез избора на законодателно решение в материята на произход от бащата.
От направения сравнителноправен анализ на законодателството на 24 европейски държави Съдът констатира, че в Европа няма единен подход по отношение възможността биологичният баща да оспори презумираното бащинство на съпруга на майката, и подчертава, че задачата му не е да преценява абстрактно съответствието на законодателното решение с чл. 8, а да установи дали в конкретния случай е постигнат справедлив баланс. В тази връзка Съдът посочва, че нито майката, нито съпругът й, нито властите са пречели на жалбоподателя да живее с децата след раздялата си с майка им, а относно практическите неудобства, произтичащи от тази ситуация, е можело да се използват институтите, приложими при трайно неполагане на грижи от страна на родителите, като настаняване извън семейството по чл. 25 от Закона за закрила на детето или осиновяване. Така Съдът стига до извода, че не е налице нарушение на чл. 8 от Конвенцията.
Няма нарушение на правата на жалбоподателя по чл. 8 от Конвенцията (право на зачитане на личния живот и дома) при изпълнението на план за рекултивиране на хвостохранилище, тъй като не е доказано тези му права да са засегнати в съществена степен и по-конкретно да се е влошило здравето му.
Решение на Съда по делото Ivan Atanasov v. Bulgaria (no. 12853/03)
Фактите: Къщата на г-н Атанасов в с. Елшица се намира на около километър от хвостохранилище и обогатителна фабрика на бивша мина за добив на медна руда, функционирала до 1999 г. Г-н Атанасов притежава и обработва и земеделска земя, разположена на около 4 километра от хранилището. Като мерки за рекултивиране и съхраняване на хвостохранилището през 1994 г. бил одобрен план за обогатяване на почвата и засяване на растителност, чието изпълнение било спряно през 1999 г., когато бил предложен нов модел за рекултивиране. Въпреки негативните оценки на Регионалната инспекция по околната среда и водите и на местните власти, Министерството на икономиката одобрило реализацията му. След установяване на нарушение при изпълнението на плана, поради липсата на изискуемия лиценз, компанията-изпълнител била глобена, а впоследствие лиценз бил издаден от Министерството на околната среда и водите. Г-н Атанасов обжалвал решението за издаване на лиценз пред Върховния административен съд, аргументирайки правния си интерес с конституционните си права, сред които и това на здравословна и благоприятна околна среда. В крайна сметка обаче делото било прекратено, тъй като към момента въпросният лиценз вече бил изтекъл. В израз на ширещото се местно недоволство срещу плана за рекултивиране били предприемани неколкократно мерки за спиране на неговото изпълнение и в резултат бил поискан експертен доклад за състоянието на околната среда и влиянието на плана върху здравето на местното население, чиито методи и резултати били спорни.
Решението: По оплакването по чл. 8 от Конвенцията, че допускайки привеждането на плана за рекултивиране в изпълнение властите са нарушили националния закон и са застрашили здравето на жалбоподателя и това на семейството му, ЕСПЧ отбелязва, че държавата носи отговорност по чл. 8 тогава, когато е налице действителна намеса в правата, гарантирани от тази разпоредба. Съдът стига до извода, че в случая няма такава намеса, тъй като жалбоподателят не е доказал, че здравето му или това на близките му се е влошило, нито че твърдяното замърсяване на околната среда е повишило нивото на заболеваемост в с. Елшица. Съдът смята, че не са засегнати правата на жалбоподателя на неприкосновеност на личния живот и на дома и поради сравнителната отдалеченост на дома му от хранилището, както и поради липсата на активен производствен процес, който би могъл да доведе до внезапно изхвърляне на големи количества вредни вещества в природата.
По оплакването на жалбоподателя по чл. 1 от Протокол 1 (право на собственост), че не е могъл да ползва пълно собствеността си и е претърпял загуби заради замърсяването, както и че стойността на имотите му е спаднала поради обществения отзвук на екологичните проблеми в региона, Съдът не намира нарушение. Той отбелязва, че чл. 1 от Протокол 1 не гарантира ползване на притежанията в благоприятна околна среда, както и че и жалбоподателят не е доказал останалите си твърдения.
Отварянето от затворническите власти на писма от Съда до лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода, нарушава правото на неприкосновеност на кореспонден-цията по чл. 8 от Конвенцията.
Решение на Съда по делото Petkov v. Bulgaria (no. 1399/04)
Фактите: Г-н Петков излежавал присъда лишаване от свобода в затвора във Варна. Твърди, че писма, изпращани му от Съда, били системно проверявани от социалните работници в затвора, ксерокопирани и показвани на управата на затвора и на прокуратурата. При един от тези случаи на въпроса защо му се връчва разпечатан плик от Съда му било отговорено, че писмото е било проверено за наличието на наркотици.
Решението: ЕСПЧ припомня, че подобна намеса в правото на неприкосновеност на кореспонденцията е допустима само когато е „предвидена в закон”, преследва легитимна цел и е „необходима в едно демократично общество”. Съдът признава, че контролът върху кореспонденцията на затворниците има за легитимна цел предотвратяването на безредици и престъпления по смисъла на чл. 8 § 2 от Конвенцията. Що се отнася до пропорционалността на намесата обаче Съдът е на мнение, че възможността за проверка на затворническата кореспонденция, предвидена в действалия тогава Закон за изпълнение на наказанията, не е съчетана с необходимите гаранции за защита от произвол и следователно е налице нарушение на правото по чл. 8. Още повече, че в конкретния случай нито националните власти, нито правителството в своето становище са посочили причини, които да оправдаят проверката на писма, изпратени от Съда. България е осъдена да заплати на жалбоподателя 1000 евро за неимуществени вреди.
1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница