Бюлетин съдебна практика по
ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
Изтегляне 0.53 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Излагането на затворник, страдащ от хронично белодробно заболяване, на пасивното пушене на останалите затворници, довело до влошаване на състоянието му, представлява нарушение на чл. 3 от Конвенцията
- Честите премествания на лишен от свобода в различни затвори са оправдани с оглед на личността му и не са в нарушение на чл. 3 от Конвенцията.
- ПРАВО НА СВОБОДА И СИГУРНОСТ ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ
- Решението
- ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
- ПРАВО НА СПРАВЕДЛИВ СЪДЕБЕН ПРОЦЕС ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ
- ЕСПЧ комуникира оплакване по чл. 6, § 2 от Конвенцията (презумпция за невиновност) по повод третирането на задържан под стража като рецидивист преди срещу него да е произнесена окончателна присъда.
- Данъчните спорове по принцип не попадат в обхвата на чл. 6 от Конвенцията, тъй като не касаят „граждански права и задължения”. Следователно оплакванията на жалбоподателите са недопустими.
- – виж раздел 8
ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ Гръцките власти са нарушили правата по чл. 3 от Конвенцията на кандидат за убежище, задържан в мизерни условия, а впоследствие принуден да живее на улицата. Белгийските власти също са нарушили чл. 3, защото са прехвърлили жалбоподателя в Гърция, въпреки неефективното функциониране на системата й за предоставяне на убежище. Решение на Голямото отделение по делото M. S. S. v. Belgium and Greece (no. 30696/09) 
Фактите: Жалбоподателят е гражданин на Афганистан. През 2008 г. той напуснал родината си и пристигнал в Гърция, а в началото на 2009 г. пристигнал в Белгия, където поискал убежище. По силата на така наречения регламент „Дъблин 2” (предвиждащ, че лицата, търсещи убежище в ЕС, следва да подадат молбата си в страната, на чиято територия са пристигнали от страната си на произход) белгийските власти преценили, че искането за убежище следва да се разгледа от Гърция. През май 2009 г. на жалбоподателя било наредено да се върне в Гърция. Той обжалвал заповедта, изтъквайки, че има опасност да бъде задържан в нечовешки условия, че гръцката система за предоставяне на убежище е неефективна и че е възможно въобще да не бъдат разгледани причините, подтикнали го да напусне Афганистан, където животът му бил в опасност. Въпреки жалбата на 15.06.2009 г. той бил трансфериран в Гърция. Веднага след пристигането си на летището в Атина жалбоподателят бил изпратен в център за задържане на чужденци, където, по думите му, бил затворен в килия заедно с още 20 души, достъпът до тоалетна бил ограничен, нямало възможност за разходка на чист въздух, храната била недостатъчна, а задържаните били принудени да спят на мръсни матраци или направо на пода. След няколко дни жалбоподателят бил освободен, но тъй като нямал никакви средства, заживял на улицата. Няколко месеца по-късно, след като се опитал да напусне Гърция с подправени документи, отново бил задържан в същия център. Там прекарал една седмица, след което бил освободен и се върнал на улицата. Решението: Оплаквания срещу Гърция: ЕСПЧ отчита, че жалбоподателят е бил на два пъти задържан в мизерни условия в центъра за задържане за чужденци в Атина, веднъж за четири дни и веднъж за една седмица. Макар и тези периоди да са били кратки, Съдът е на мнение, че Гърция е нарушила правата на жалбоподателя по чл. 3 от Конвенцията да не бъде подлаган на нечовешко и унизително отнасяне. Съдът отчита и факта, че в Гърция съществува системна практика кандидатите за бежанци да бъдат задържани без да им се дава информация за причините за това. ЕСПЧ намира нарушение на чл. 3 и поради крайната бедност, в която жалбоподателят бил принуден да живее след излизането си на свобода. Разглеждането на молбата му за убежище продължило прекалено дълго, а междувременно той нямал реална възможност да работи, тъй като бил изправен пред многобройни административни и практически трудности за това. В същото време Гърция разполагала само с около 1000 легла в приемни центрове, докато кандидатите за бежанци в страната били десетки хиляди и на практика повечето от тях били бездомни. Съдът намира нарушение и на чл. 13 от Конвенцията (право на ефективни средства за защита) заради недостатъците на гръцката процедура за предоставяне на убежище, като липса на достатъчно обучени служители и преводачи и недостатъчни възможности за предоставяне на правна помощ. Така Съдът заключава, че жалбоподателят не е имал реална и адекватна възможност да потърси изход от тежкото си положение. Оплаквания срещу Белгия: Съдът намира, че белгийските власти също са нарушили чл. 3 от Конвенцията, тъй като са прехвърлили жалбоподателя в Гърция въпреки неефективното функциониране на гръцката система за предоставяне на убежище и риска той да бъде принуден да живее в нечовешки и унизителни условия в страната. Така белгийските власти са приложили механично регламента „Дъблин 2”, въпреки че той им е давал право да направят изключение и сами да разгледат молбата за убежище, подадена от жалбоподателя. Излагането на затворник, страдащ от хронично белодробно заболяване, на пасивното пушене на останалите затворници, довело до влошаване на състоянието му, представлява нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Решение на Съда по делото Elefteriadis v. Romania (no. 38427/05)
Фактите: През 1992 г. жалбоподателят бил осъден на доживотно лишаване от свобода. При влизането си в затвора бил здрав. Между 1994 и 2000 г. излежавал наказанието си в затвора в гр. Крайова, където бил настанен в килия с пушачи. През 2005 г. бил преместен в затвора в гр. Рахова, където в продължение на десет месеца отново бил настанен в килия с активни пушачи. Междувременно, многократно бил превозван заедно с други затворници с микробус на затвора, за да се явява на съдебни заседания. По думите му, както в микробуса, който винаги бил пълен, така и в чакалните на съдилищата другите затворници пушели в негово присъствие. През 1999 г. жалбоподателят заболял от фиброза на белите дробове. През 2008 г. било установено, че страда от хронична бронхопневмопатия. През 2009 г. жалбоподателят бил настанен в самостоятелна килия. Решението: ЕСПЧ приема, че не е компетентен да разгледа условията на задържане на жалбоподателя в затвора в Крайова, тъй като твърдяното нарушение на правата му в тази институция е приключило през 2000 г. и оплакването е повдигнато след изтичането на шестмесечния срок по чл. 35, § 1 от Конвенцията. Що се отнася до задържането на жалбоподателя в затвора в гр. Рахова след 2005 г., Съдът подчертава, че държавите са длъжни да организират пенитенициарните си системи по такъв начин, че да запазят достойнството на затворниците, независимо от финансовите или логистични трудности. В конкретния случай за няколко месеца през 2005 г. жалбоподателят бил настанен с килия, където се пушело, а останалите затворници пушели в негово присъствие при пътуванията за участие в съдебни заседания. Като се има предвид обаче, че след 1999 г. жалбоподателят боледувал от фиброза на белите дробове, което е хронично заболяване, и според лекуващите го лекари не трябвало да се излага на цигарен дим, властите е трябвало да вземат мерки, за да запазят здравето му, като го отделят от затворниците пушачи. Това не било направено и състоянието на жалбоподателя се влошило, като през 2008 г. той развил хронична бронхопневмопатия. Въпреки че в момента жалбоподателят е в самостоятелна килия, няма гаранции, че в бъдеще няма пак да бъде настанен с пушачи, тъй като вътрешното право не поставя никакви конкретни изисквания в този смисъл. Следователно, има нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Честите премествания на лишен от свобода в различни затвори са оправдани с оглед на личността му и не са в нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Решение на Съда по делото Payet v. France (no. 19606/08)
Според ЕСПЧ честите премествания на лишен от свобода в различни затвори могат по принцип да имат тежки последици върху благосъстоянието му. Жалбоподателят бил местен 26 пъти между 2003 и 2008 г. В случая обаче мярката е била оправдана с оглед опасността, която той представлявал, предвид, че два пъти успял да избяга от затвора с хеликоптер.
ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ Кумулативното прилагане на чл. 202, 203 и 152a, ал. 3 от отменения НПК като основания за задържане е довело до нарушаване на правата на жалбоподателя по чл. 5, § 1, 3, 4 и 5 от Конвенцията. Решение на Съда по делото Svetoslav Hristov v. Bulgaria (no. 36794/03)
Фактите: Жалбоподателят, г-н Христов, работел в дружество, занимаващо се с въздушен превоз на товари. На 16.05.2003 г. той бил извикан за разпит в следственото управление в Пловдив и задържан по нареждане на следователя по подозрение, че е участвал в контрабанда на цигари чрез един от самолетите на компанията. На 17.05.2003 г. прокурорът по делото продължил задържането до 19.05.2003 г. на основание чл. 202 от тогава действалия НПК. Същия ден защитникът на жалбоподателя подал искане пред районния съд клиентът му да бъде освободен, но искането не било разгледано. На 19.05.2003 г. на жалбоподателя било повдигнато обвинение, а на 22.05.2003 г. бил изправен пред съдия, по чието решение бил задържан под стража. На 31.10.2003 г. жалбоподателят бил освободен срещу гаранция. Последната информация за хода на производството е, че към октомври 2008 г. делото е висящо пред първа инстанция. Решението: Първото оплакване на жалбоподателя е по чл. 5, § 1(с) от Конвенцията (право на свобода и сигурност) относно задържането му за периода 16-22.05.2003 г. ЕСПЧ припомня, че по делото Kolevi v. Bulgaria (no. 1108/02) вече е констатирал, че задържане до 6 дни на основание чл. 202, 203 и 152a, ал 3 от отменения НПК, както е била практиката на следствието и прокуратурата, без заподозреният да бъде изправен пред съдия, противоречи на целта на чл. 5, а именно защита на личността от произволно лишаване от свобода. Въпросните разпоредби не са посочвали максимален срок на задържане без явяване пред съдия, а напротив, са позволявали кумулирането на няколко периода на задържане по решение само на следствените органи. Вследствие на тази законова уредба лишаването на жалбоподателя от свобода в периода 16-22.05.2003 г. не е било в съответствие с принципа на правна сигурност, поради което Съдът намира нарушение на чл. 5, § 1(с) от Конвенцията. Кумулативното прилагане на цитираните разпоредби е довело до прекомерно дългия период от почти 6 дни преди жалбоподателят да бъде изправен пред съдия, което е несъвместимо и с чл. 5, § 3 от Конвенцията и съставлява нарушение на правото на жалбоподателя да бъде своевременно изправен пред съдия. Г-н Христов се е оплаквал и относно невъзможността да оспори законността и необходимостта от задържането си за периода 16-22.05.2003 г. Искането му да бъде освободен, подадено на 17.05.2003 г., не е било разгледано. На 22.05.2003 г. националният съд е преценил дали са налице основателни подозрения жалбоподателят да е извършил престъплението, в което е обвинен, и дали следва да бъде задържан под стража, но не и дали задържането му през периода 16-22.05.2003 г. е било в съответствие с материалните и процесуалните разпоредби на националното законодателство. Правомощия за това са имали прокуратурата и разследващите органи, които не са „съд” по смисъла на чл. 5, § 4 от Конвенцията, следователно той е бил нарушен. Съдът констатира още, че задържането на жалбоподателя през периода 16-22.05.2003 г. не е било обявено за незаконно, а е било заменено с освобождаване под гаранция. Като се има предвид, че към момента наказателното производство е висящо, жалбоподателят не може да търси обезщетение нито по ЗОДОВ, нито по силата на друга разпоредба. Следователно жалбоподателят не разполага с изпълняемо право на обезщетение за нарушенията на правата му по чл. 5, § 1, 3 и 4, което съставлява нарушение и на чл. 5, § 5 от Конвенцията. Съдът присъжда на жалбоподателя 4000 евро неимуществени вреди и 2500 евро за разноски.
Грешката при определянето на режима, при който следва да се изтърпи присъда лишаване от свобода, постановена от чуждестранен съд, довела до две години и половина затвор при строг, вместо при общ режим, и забавянето с четири месеца на предсрочното условно освобождаване на жалбоподателя представлява нарушение на чл. 5, § 1(а) Конвенцията (лишаване от свобода по реда, предвиден от закона). Решение на Съда по делото Somogyi v. Hungary (no. 5770/05)
Освен че постановява, че лишаването от свобода на жалбоподателя е било в нарушение на вътрешното право, следователно и на чл 5, § 1(а) от Конвенцията, ЕСПЧ намира нарушение и на чл. 5, § 5 (право на обезщетение за незаконно лишаване от свобода), тъй като искът на жалбоподателя за вреди е бил отхвърлен от Върховния съд (ВС), който приел, че допуснатата грешка, довела до по-късното му предсрочно условно освобождаване, не представлява груба небрежност и следователно не ангажира отговорността на държавата.
Гражданският съд не би бил обвързан от заключенията на прокуратурата, че не е извършено престъпление. Затова оплакването на жалбоподателя, че след прекратяването на наказателното производство по повод смъртта на сина му не е имал достъп до съд (чл. 6, § 1 от Конвенцията), за да заведе иск за обезщетение, е недопустимо. Решение на Съда по допустимостта на делото Georgi Georgiev v. Bulgaria (no. 34137/03) – виж раздел 1.
ЕСПЧ комуникира оплакване по чл. 6, § 2 от Конвенцията (презумпция за невиновност) по повод третирането на задържан под стража като рецидивист преди срещу него да е произнесена окончателна присъда. Жалба, комуникирана от Съда на българското правителство, по делото Velev v. Bulgaria (no. 16032/07) – виж раздел 9.
Данъчните спорове по принцип не попадат в обхвата на чл. 6 от Конвенцията, тъй като не касаят „граждански права и задължения”. Следователно оплакванията на жалбоподателите са недопустими. Решение на Съда по допустимостта по делото Nazarev and Others v. Bulgaria (nos. 26553/05, 25912/09, 40107/09 and 12509/10) – виж раздел 8.
Дела за прекомерна продължителност на производството Решение на Съда по дело Iliya Kolev v. Bulgaria (no. 21205/04) – наказателно дело за кражба, продължило над 5 години на досъдебната фаза. Образуваното през 1998 г. производство срещу г-н Колев за серия кражби в съучастие с други лица било прекратено от съда през 2004 г. по правилата на чл. 239а от тогавашния НПК. ЕСПЧ намира нарушение на правото на справедлив процес в разумен срок по чл. 6, § 1 от Конвенцията, като изтъква, че жалбоподателят не носи вина за забавянето, а властите са бездействали през дълъг период от време. Съдът намира нарушение и на правото на ефективни вътрешноправни средства за защита по чл. 13, тъй като към момента на влизане в сила на разпоредбата на чл. 239а от НПК вече е имало забавяне от 4 години и 10 месеца от началото на наказателното производство, а преди това не са съществували други ефективни средства. България е осъдена да заплати на жалбоподателя 2200 евро за неимуществени вреди и 1000 евро за разноски.
Решение на Съда по делото Kashavelov v. Bulgaria (no. 891/05) – виж раздел 2.
Решение на Съда по делото Makedonski v. Bulgaria (no. 36036/04) – виж раздел 9.
Неизпълнението на обезпечителна заповед, постановена от конституционния съд и задължаваща министерство да запази един свободен пост до приключване на съдебните производства по оспорване на проведен конкурс за назначаване на адвокат-нотариуси, е в нарушение на правото на достъп до съд по чл. 6, § 1 от Конвенцията. Решение на Съда по делото Kübler v. Germany (no. 32715/06 )
Фактите: Жалбоподателят е практикуващ адвокат от 1989 г. През ноември 2001 г. той кандидатствал за един от обявените от Министерството на правосъдието на Баден-Вюртенберг шест поста за адвокат-нотариуси (позиция, която позволява едновременното практикуване и на двете професии). През март 2002 г. министерството уведомило жалбоподателя, че ще назначи други шестима адвокати. Жалбоподателят неуспешно обжалвал заповедта пред гражданските съдилища и на 09.04.2003 г. подал конституционна жалба до Федералния конституционен съд, като поискал да бъде допуснато обезпечение на жалбата му. На 10.04.2003 г. съдът допуснал обезпечение като разпоредил министерството да запази един свободен пост до постановяване на окончателното му решение. С решение от 8.10.2004 г. Федералният конституционен съд уважил жалбата на жалбоподателя, като постановил, че в процедурата, организирана от министерството, не бил съобразен професионалният му опит. Конституционният съд върнал делото за ново разглеждане от съдилищата, като посочил, че ако не е възможно ново разглеждане на кандидатурата на жалбоподателя, той има интерес да получи обезщетение. Във възобновеното след решението на конституционния съд производство съдилищата оставили без уважение жалбата на жалбоподателя срещу заповедта от март 2002 г., като посочили, че министерството вече е назначило други адвокати на шестте поста и че изискването за стабилност не допуска да бъдат обезсилени тези назначения, а ако бъде отпуснато допълнително място за жалбоподателя, това би нарушило правата на други потенциални кандидати. Съдилищата посочили, че жалбоподателят може да заведе дело за обезщетение срещу държавата. Жалбоподателят завел такова дело, но към момента на постановяване на решението то е все още висящо. Жалбоподателят се оплаква, че отказът на министерството да се съобрази с обезпечителната заповед от 10.04.2003 г. е в нарушение на гарантираното му от чл. 6, § 1 право на ефективен достъп до съд. Решението: По направеното възражение от правителството, че чл. 6 е неприложим, тъй като споровете по назначаването на държавни служители не попадат в обхвата му, Съдът, позовавайки се на делото Vilho Eskelinen and Others v. Finland (no. 63235/00) посочва, че правото на жалбоподателя да бъде назначен на поста адвокат-нотариус е „гражданско” по смисъла на Конвенцията, тъй като той е имал конституционно право да се кандидатира за този пост, а държавата е гарантирала, че споровете относно подбора и назначаването на кандидатите се решават от гражданските съдилища. Съдът приема, че чл. 6 е приложим и към производството пред Федералния конституционен съд, тъй като обезпечителната заповед е имала пряк ефект върху засегнатото гражданско право (Micallef v. Malta, no. 17056/06). По съществото на оплакването Съдът намира, че несъобразяването с обезпечителната заповед, която е била задължителна за министерството, е в нарушение на чл. 6, § 1, защото назначаването на шестима адвокати преди приключване на основното производство е обезсмислило разглеждането на жалбата, подадена от жалбоподателя срещу конкурсната процедура. Следователно жалбоподателят е бил лишен от ефективен достъп до съд. Отхвърлянето на иска на жалбоподателя за обезщетение за вреди, причинени от приключило с оправдателна присъда наказателно производство, не е в нарушение на презумпцията за невиновност (чл. 6, § 2 от Конвенцията). Решение на Съда по делото Bok v. the Netherlands (no. 45482/06)
Фактите: През 1995 г. г-н Bok бил изправен пред съд, но през 1998 г. бил оправдан, тъй като обвиненията срещу него не били доказани. По иск на жалбоподателя, заведен след влизане в сила на оправдателната присъда, гражданският съд му присъдил част от разноските, направени в наказателното производство. Впоследствие жалбоподателят предявил друг иск срещу държавата за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди. Искът бил оставен без уважение, като съдилищата отхвърлили като недоказани твърденията на жалбоподателя, че от самото начало срещу него не е имало обосновано подозрение и следователно не е имало основание за възбуждане на наказателното производство. Г-н Bok твърди, че е бил принуден да доказва, че е невинен за престъпление, за което вече е бил оправдан, в нарушение на чл. 6, § 2 от Конвенцията (презумпция за невиновност). Решението: ЕСПЧ посочва, че никоя от разпоредбите на Конвенцията не предоставя право на възстановяване на разноски или на обезщетение за законосъобразно предварително задържане на лице, „обвинено в извършване на престъпление”, когато производството срещу него е било прекратено или е завършило с оправдателна присъда. Съдът обаче е намирал нарушение на чл. 6, § 2, когато с мотивите за отказ да бъде присъдено обезщетение се изразява становище, че ищецът, макар да е бил оправдан, е извършил престъплението, или когато мотивите на гражданския съд са несъвместими с оправдателната присъда (Baars v. the Netherlands, no. 44320/98; Y v. Norway, no. 56568/00). Съдът посочва, че настоящият случай е различен с това, че на жалбоподателя е била присъдена сума за направените разноски и той е решил да заведе ново гражданско дело в опит да му бъдат присъдени допълнителни суми. В гражданското производство е нормално ищецът да носи тежестта на доказване. В случая жалбоподателят е основал претенциите си върху твърдението, че още от самото начало на наказателното производство срещу него не е съществувало обосновано подозрение, и е трябвало да докаже твърденията си със средствата на гражданския процес. ЕСПЧ не намира за неразумно изискването на съдилищата жалбоподателят да докаже, че никога не е съществувала причина да бъде заподозрян в извършването на твърдените престъпления. Обратното би довело до абсурда националните съдилища да са длъжни да приемат на доверие твърденията на жалбоподателя за закононарушения от страна на държавата. Националните съдилища са се уверили, че са съществували prima facie доказателства, позволяващи на държавата да образува наказателното производство срещу жалбоподателя. В това производство той се е ползвал от презумпцията за невиновност и е бил оправдан поради липса на достатъчно доказателства, чрез които прокуратурата да докаже вината му отвъд разумно съмнение. Оправдаването му в наказателното производство не означава, че той е бил освободен от задължението да докаже иска си за вреди в гражданския процес съобразно приложимите правила за разпределяне на тежестта на доказване. В съответствие с тези разсъждения Съдът прави анализ на мотивите на съдебните решения по иска на жалбоподателя и намира, че те не изразяват становище, че той е виновен, а посочват какво жалбоподателят е бил длъжен и не е успял да докаже. На тези основания Съдът намира, че няма нарушение на чл. 6, § 2 от Конвенцията.
|