Бюлетин съдебна практика по


ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ



страница4/4
Дата25.07.2016
Размер0.53 Mb.
#5693
ТипРешение
1   2   3   4

ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ


Задължителното членство на собствениците на имоти под 75 хектара в ловна организация е в обществен интерес.
Решение на Съда по делото Herrmann v. Germany (no. 9300/07)
Фактите: Г-н Herrmann е собственик на земи, в които са обособени два ловни района, всеки с площ по-малка от 75 хектара. По силата на германското право той бил задължен да членува в ловна асоциация и да толерира лова в земите си. Тъй като по убеждение жалбоподателят бил против лова, той подал искане до управата на асоциацията за прекратяване на членството му. Отказът й бил потвърден от административните съдилища.
Г-н Herrmann се оплаква, че задължението му да толерира лова в земите си е в нарушение на правото му мирно да се ползва от собствеността си, че законът го дискриминира в сравнение със собствениците на имоти с площ над 75 хектара, които имат право сами да управляват ловните си имоти, и че е било нарушено правото му на свобода на сдружаването.
Решението: Страните не спорят, че задължението на жалбоподателя да позволи да се ловува в земите му представлява намеса в правото му мирно да се ползва от собствеността си, гарантирано в чл. 1 от Протокол 1. Целта на тези законови разпоредби е да се поддържа разнообразна и здрава дивечова популация и да се избегне увреждането на дивеча, което е в общ интерес. По отношение на пропорционалността на намесата Съдът отбелязва, че дори ловът да се упражнява основно от частни лица в свободното им време, законът поставя ударението върху грижата за фауната в съответствие с екологичните и икономическите условия и така целта на закона не може да се ограничи само до правото на някои хора да спортуват. Що се отнася до необходимостта на мярката Съдът приема аргумента на правителството, че пренаселеността на страната налага да се разреши свободното ловуване във всяка подходяща територия и че нормата е общовалидна, тъй като за разлика от други държави (например Франция и Люксембург) в Германия правилото за задължително членуване в ловни асоциации се отнася до всички собственици на подходящи за лов земи с площ под 75 хектара. Съдът отбелязва още, че жалбоподателят може да претендира дял от печалбите на асоциацията, съответстващ на размера на земята му. Макар тази сума да не е значителна, така законът гарантира, че други лица не биха могли да се облагодетелстват от земята му. На тези основания Съдът намира, че държавата не е нарушила справедливия баланс между интересите на общността и правото на жалбоподателя. Съдът не намира нарушение и на чл. 14 във връзка с чл. 1 от Протокол 1, тъй като приема, че разликата в третирането между собствениците на земи с площ под и над 75 хектара е оправдана от необходимостта от групиране на по-малките парцели, за да се позволи свободното ловуване и по този начин да се гарантира ефективно управление на дивеча.
Що се отнася до оплакването, че е било нарушено правото на жалбоподателя на свобода на сдружаването по чл. 11 от Конвенцията, Съдът отбелязва, че ловните асоциации са публично-правни сдружения, които подлежат на контрол от държавата. Те имат право да налагат имуществени санкции, които подлежат на изпълнение от съдебен изпълнител. Затова тези организации са част от държавните структури и могат да бъдат квалифицирани като публично-правни институции. Те не са „сдружения” по смисъла на чл. 11 и оплакването по тази разпоредба е недопустимо.




9. ДРУГИ ПРАВА




  • ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ


Автоматичното продължаване на наложената забрана за напускане на страната без преоценка на ситуацията е нарушило справедливия баланс между правото на жалбоподателя да се придвижва свободно и обществения интерес от превенция и борба с престъпността.
Решение на Съда по делото Makedonski v. Bulgaria (no. 36036/04)
Фактите: През 1992 г. срещу жалбоподателя, г-н Македонски, било образувано наказателно производство за длъжностно присвояване. В периода 1993-1996 г. делото било придвижвано няколко пъти между прокуратурата и разследващите органи, докато не било изгубено. През 1994 г. на жалбоподателят била наложена и забрана за напускане на страната на основание чл. 7 от тогава действалия Закон за задграничните паспорти. През 2003 г. прокуратурата наредила наказателното дело срещу жалбоподателя да бъде възстановено. През октомври 2003 г. жалбоподателят поискал делото му да бъде внесено в съда или прекратено по силата на новоприетия чл. 239а от тогава действащия НПК. Тъй като прокуратурата не внесла обвинителен акт в определения от съда срок, на 02.06.2004 г. производството било окончателно прекратено. В края на 2002 г. жалбоподателят се обърнал към прокуратурата с искане забраната му за напускане на страната да бъде вдигната. С прокурорско постановление от 14.07.2003 г. това било отказано и вместо това на жалбоподателя било позволено да пътува извън страната в рамките на 1 месец. Забраната била окончателно отменена на 08.04.2004 г.
Решението: ЕСПЧ отхвърля възражението на правителството, че оплакванията са недопустими поради неизчерпване на вътрешните средства, тъй като жалбоподателят не е водил иск по ЗОДОВ, констатирайки, че законът предвижда държавата да носи отговорност за вреди в изчерпателно изброени случаи, сред които не попадат налагане на забрана за пътуване и прекомерно продължило наказателното производство.
Относно оплакването за нарушение на правото по чл. 2 от Протокол 4 (свобода на придвижване), Съдът констатира, че забраната е наложена през 1994 г., но в компетентността му попада периодът след 04.11.2004 г., датата, на която Протокол 4 е влязъл в сила за България. Следователно периодът, който следва да бъде изследван, е 3 години, 5 месеца и 4 дни (до окончателното вдигане на забраната на 08.04.2004 г.). Мерките, ограничаващи правото на придвижване, следва да бъдат законни, да преследват някоя от легитимните цели по § 3 от чл. 2 и да не нарушават баланса между обществения интерес и индивидуалните права. В конкретния случай забраната е имала своето законово основание, а легитимната й цел е била предотвратяване на престъпността. Що се отнася до пропорционалността на мярката, Съдът посочва, че на жалбоподателя е било дадено временно разрешение да напусне страната, но това е станало шест месеца след като той поискал да му бъде разрешено да пътува, забавяне, което е неоправдано. Неоправдано е било и продължаването на забраната през целия период на наказателното производство, като се има предвид, че през голяма част от времето не са били извършвани следствени действия. Автоматичното продължаване без преоценка на ситуацията е нарушило справедливия баланс между правото на жалбоподателя да се придвижва свободно и обществения интерес за превенция и борба с престъпността и е довело до нарушение на чл. 2 от Протокол 4.
Съдът намира нарушение и на чл. 6, § 1 и чл. 13 от Конвенцията във връзка с продължителността на наказателното производство срещу г-н Македонски (близо 12 години).
Съдът присъжда на жалбоподателя 7000 евро обезщетение за неимуществени вреди и 1000 евро за разноски.
ЕСПЧ комуникира оплакване, свързано с достъпа на до образование на задържан под стража.
Жалба, комуникирана от Съда на българското правителство, по делото Velev v. Bulgaria (no. 16032/07)
При престоя си в затвора в Стара Загора, където бил задържан под стража преди срещу него да има постановена окончателна присъда, г-н Велев поискал да посещава училището към затвора, но му било отказано за три поредни учебни години с мотив, че е рецидивист и че посещението на училище за нерецидивисти нарушава правилата за отделяне на различните категории затворници. Впоследствие този аргумент бил отхвърлен от съдилищата. Европейският съд задава на страните въпроси по чл. 2 от Протокол 1 (право на образование) и по чл. 6, § 2 от Конвенцията (презумпция за невиновност).


  • ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ


Временното изключване на ученик, заподозрян, че е извършил палеж в класната стая, не е в нарушение на правото на образование по чл. 2 от Протокол 1 към ЕКПЧ.
Решение на Съда по делото Ali v. the United Kingdom (no. 40385/06)
Съдът е намерил, че временното отстраняване от занятия на ученик, заподозрян в подпалването на кошче за отпадъци в класна стая, е било пропорционално на преследваната законосъобразна цел, а именно провеждането на разследване. За да достигне до този извод, Съдът е отчел, че на младежа е било предлагано алтернативно обучение за периода на отстраняването му, както и че родителите му са били канени от училищните власти на консултация, за да се изготви план за реинтеграцията на сина им в училище.
Забраната бивш президент на Литва, отстранен от поста заради нарушаване на конституцията, да се кандидатира за депутат, представлява непропорционално ограничение на правото му да участва свободно в избори (чл. 3 от Протокол 1 към Конвенцията).
Решение на Голямото отделение по делото Paksas v. Lithuania (no. 34932/04)
ЕСПЧ приема, че забраната цели да защити демократичното устройство на страната, но намира абсолютния й характер и безсрочното й действие за проблемни. Съдът отчита още, че макар забраната да е формулирана абстрактно, политическият контекст, в който е приета, разкрива, че визира конкретно личността на жалбоподателя.






Фондация „Български адвокати за правата на човека“
Гр. София 1000

Ул. „Гурко” № 3, вх. А, ет. 4

Тел.: 02/980 39 67

Тел./Факс: 02/980 66 33
e-mail: hrlawyer@blhr.org

www.blhr.org

Редактор на броя Даниела Ботева. За изготвянето допринесоха адв. София Разбойникова, Милена Ванкова и Габриела Горанова. Е-mail за връзка: hrlawyer@blhr.org

© Всички права запазени

Настоящата публикация е осъществена с подкрепата на Институт „Отворено общество“ – София. Изложените в нея мнения и позиции принадлежат единствено на авторите на този материал. Те по никакъв начин не могат да се приемат за израз на мнения и позиции на Институт "Отворено общество“ – София.









Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница