Бюлетин съдебна практика по



страница1/4
Дата05.10.2017
Размер0.58 Mb.
  1   2   3   4


ЕЛЕКТРОННО ИЗДАНИЕ


БЮЛЕТИН
СЪДЕБНА ПРАКТИКА ПО

ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
Брой 20, юни 2012 г.

Съдържание

В настоящия двадесети бюлетин „Съдебна практика по правата на човека“ ще намерите кратко резюме на решения, постановени през май 2012 г. от Европейския съд по правата на човека („ЕСПЧ”) по всички дела срещу България и по дела срещу други държави, както и подбрани дела на Съда на Европейския съюз по дела, касаещи права на човека. Бюлетинът излиза в електронен вариант и се разпространява безплатно.


Подбрани и представени са решения в следните области:

  • право на живот;

  • забрана за изтезаниe и нечовешко и унизително отнасяне или наказание;

  • право на свобода и сигурност;

  • право на справедлив съдебен процес, разумен срок и презумпция за невиновност;

  • право на зачитане на личния и семейния живот;

  • право на собственост;

  • забрана срещу дискриминация;

  • други права.

Амбицията на фондация „Български адвокати за правата на човека“ е този бюлетин да достига до максимално широк кръг представители на юридическата професия и да ги подпомага в работата им по прилагане на европейските правозащитни стандарти в България.





  1. ПРАВО НА ЖИВОТ



  • ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ


Разследването на причините за убийството на наборен военнослужещ е било задълбочено, независимо и своевременно, но на законодателно ниво липсва адекватна регламентация на случаите, в които е допустима употребата на смъртоносна сила.
Решение на Съда по делото Putintseva v. Russia (no. 33498/04)

Фактите: Синът на жалбоподателката Valeriy Putintsev бил убит при опит да избяга от армията, където отслужвал задължителна военна служба. По-конкретно на 15.02.2002 г. той бил ранен в гърба от младши сержант, който искал да предотврати бягството му. Две седмици по-късно г-н Putintsev починал от раните си.

В деня на инцидента било образувано наказателно производство, в рамките на което били събрани множество веществени доказателства, били извършени разпити и съдебно-медицински експертизи. През април 2002 г. производството било прекратено поради липса на извършено престъпление. Според следователя младшият сержант, произвел изстрела, бил спазил правилата, регламентиращи употребата на огнестрелно оръжие в случаи на предотвратяване на бягство. Впоследствие на три пъти производството било отново възобновявано и прекратявано, в рамките на предприетите допълнителни следствени действия била извършена и оценка на предоставената на г-н Putintsev медицинска помощ след стрелбата. Било установено, че в болницата е направено всичко необходимо и своевременно. Последното решение за прекратяване на производството било потвърдено от военния съд през март 2004 г.



Решението: По оплакването за неадекватност на разследването ЕСПЧ отбелязва, че разследването е било извършено от лица, независими от персонала на гарнизона, в който е служел убития. Производството е било образувано веднага след инцидента и за него е бил уведомен военния прокурор. Всички важни следствени действия са били извършени в деня на стрелбата и скоро след това. В допълнение, при всяко възобновяване на производството следователите са изпълнявали разпорежданията на прокуратурата и са извършвали още редица допълнителни следствени действия, като разследването е водено обективно. Макар жалбоподателката да не е била конституирана като жертва, тя е била разпитвана неведнъж и активно се е възползвала от наличните възможности за обжалване относно твърдени от нея пропуски в разследването. При тези обстоятелства решението да не бъде конституирана като жертва не е попречило на ефективността на производството.

В светлината на изложеното Съдът е удовлетворен, че властите са предприели необходимото, за да установят обстоятелствата около инцидента и да запазят доказателствата. Разследването е било независимо и проведено своевременно. Следователно не е имало нарушение на чл. 2 по отношение на задължението на държавата за провеждане на ефективно разследване.

По оплакването за нарушение на материалния аспект на чл. 2 Съдът приема, че фактите, установени по време на производството, са достоверни, но по отношение на тяхната оценка Съдът отбелязва, че фокусът на наказателното производство е бил въпросът дали убийството на г-н Putintsev е престъпление по смисъла на руския закон. Властите не са си поставили за цел да направят oценка на адекватността на законовата рамка, регламентираща обстоятелствата, при които е допустимо използването на огнестрелно оръжие срещу бягащ войник. Преценката дали в тази светлина има нарушение на чл. 2 е различна от преценката за наличието или липса на наказателната отговорност и Съдът следва да я направи сам.

Съдът отбелязва, че приложимият закон предвижда неограничено право на употреба на смъртоносна сила при предотвратяването на бягство на военнослужещ от арест, дори и ако е бил задържан за съвсем малозначително дисциплинарно нарушение. По закон съществува единствено задължение за предупреждение, че ще бъде използвано огнестрелно оръжие. Няма предвидени гаранции срещу произволна употреба на оръжие, няма изискване за оценка на обстоятелствата и най-вече няма изискване за преценка на естеството на извършеното от беглеца нарушение и на това каква заплаха представлява той. Според Съда подобна правна рамка е крайно недостатъчна и не съответства на изискваната от Конвенцията защита на правото на живот „от закона“. Следователно е налице изначално неизпълнение от страна на Русия на задължението й по чл. 2 да гарантира правото на живот чрез приемането на подходящо законодателство относно допустимостта на употребата на сила и огнестрелно оръжие от страна на военнослужещите.



Съдът е изложил конкретни забележки относно пропуските в действията на властите, които не са направили необходимото, за да минимизират употребата на смъртоносна сила в случая на г-н Putintsev. Следователно е имало нарушение на чл. 2 за пропуска да се защити правото на живот на г-н Putintsev.


  1. ЗАБРАНА ЗА ИЗТЕЗАНИE И НЕЧОВЕШКО И УНИЗИТЕЛНО ОТНАСЯНЕ


  • ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ


Явно необосновани са оплакванията на жалбоподателя, че би бил изложен на риск от нечовешко третиране при евентуално експулсиране в Иран, тъй като неговите изявления са твърде общи и недоказани и не се е оплакал преди това на българските власти за този свой страх.
Решение на Съда по делото Madah and others v. Bulgaria (no. 45237/08) – виж раздел 5


  • ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ


Принудителното взимане на биологичен материал от жалбоподателя, придружено с нанасяне на побой и наранявания, както и извеждането му от килията и закарването му в съдебна зала бос, кален, мокър и с кърваво лице представляват нечовешко и унизително третиране.
Решение на Съда по делото Salikhov v. Russia (no. 23880/05)
Фактите: Жалбоподателят, г-н Salikhov, бил арестуван през юни 2004 г. по подозрение за изнасилване. По време на ареста и разпита му полицейските служители го били с палки, насила свалили бельото му за изследване, без да му предоставят друго такова въпреки исканията на жалбоподателя за това, рязали ноктите му за събиране на доказателства по подозрението в изнасилване, при което пръстите му започнали да кървят. След това той бил изведен и преместван от един кабинет в друг, облечен само с тениска и чорапи. По-късно жалбоподателят поискал да го прегледа доктор и да отбележи нанесените травми, но докторът отказал да отбележи нараняванията. Съдията, пред който жалбоподателят бил впоследствие изправен за произнасяне по задържането му също не отбелязал неговите оплаквания относно малтретирането. Жалбоподателят се оплакал и пред прокурорските органи, но те отказали да образуват наказателно производство, намирайки, че не са използвани незаконни средства от полицията, основавайки отказа си само на показанията на полицейските служители. По време на престоя му в ареста полицейски служители, заедно с медицинска сестра, опитали да вземат и кръвна проба от него няколко пъти със сила и физическа принуда, но следствие на неговата съпротива не успели. Г-н Salikhov се оплакал от малтретиране и относно насилствения опит да му се вземе кръв, като съдилищата оставили оплакването без уважение, намирайки, че той не е бил подложен на изтезание и че кръвната проба все пак не е била взета.
Жалбоподателя твръди, че е бил подложен отново на малтретиране през октомври 2004 г., когато бил отведен да присъства на заседание във връзка с продължаване срока на задържането му. Тъй като той отказал да напусне килията си без присъствието на адвокат, служителите го извели насила, като го удряли и дърпали, от което той ударил главата си и разранил челото си. Жалбоподателят бил изведен по чорапи от килията и транспортиран към съдебната зала, като докато стигнел до там, изкалял краката си. Той се срещнал с адвокат, на когото обърнал внимание на състоянието си – бос, кален, мокър и с кърваво лице. В залата жалбоподателят обърнал внимание и на съдията на състоянието, в което бил принуден да присъства на заседанието. Съдията отвърнал, че нищо драматично не се било случило и продължил заседанието, на което удължил срока на задържане на жалбоподателя. Г-н Salikhov се оплакал впоследствие на прокуратурата, че действията на служителите в ареста били неправомерни, но прокурорските власти намерили, че служителите за действали съобразно законните си правомощия, тъй като жалбоподателят отказал да напусне килията си, държал се агресивно и използвал обиди, заради което било образувано отделно и наказателно производство срещу него за обида на длъжностно лице.
Пред ЕСПЧ г-н Salikhov се оплаква от малтретирането, на което е бил подложен по време на задържането си и от липса на ефективно разследване по неговите оплаквания относно инцидентите.
Решението: ЕСПЧ най-напред припомня принципите в своята юриспруденция относно медицинските интервенции по отношение на задържани лица против волята им, развити по делото Jalloh v. Germany (Голямо отделение). Той отбелязва, че чл. 3 от Конвенцията по принцип не забранява такива интервенции против волята на лицата за събиране на доказателства относно подозрание за извършено от тях престъпление, но за да не е налице нарушение на забраната за нечовешко и унизително отнасяне, такива интервенции трябва да са убедително оправдани съобразно конкретните обстоятелства. Това особено е валидно, когато се събират доказателства от вътрешността на човешкото тяло, като тази особена форма на вмешателство в телесния интегритет налага стриктна преценка на всички обстоятелства около администрирането му – тежестта на престъплението, начинът, по който лицето е подложено на принудителната интервенция и дали това е било свързано с изпитване на сериозна болка и страдание, необходимостта да се покаже, че властите са взели предвид алтернативни начини за получаване на доказателствата, използваната процедура, която да не създава риск за продължително засягане на здравето на лицето, дали интервенцията се нарежда и извършва от медицинско лице, дали задържаният е бил подложен на постоянно медицинско наблюдение при интервенцията, дали в резултат не се е стигнало до продължително засягане на здравето му.
По отношение на конкретните факти по делото Съдът отбелязва, че изнасилването е тежко престъпление и държавата има позитивното задължение да разследва ефективно такива престъпления и защитава жертвите, като е допустимо събирането на биологичен материал без съгласието на лицето с цел разследване на такова престъпление. Съдът обаче изследва до каква степен приложената сила върху жалбоподателя е била необходима за получаването на този биологичен материал с оглед фактите по делото. Макар че изглежда жалбоподателят да е имал намерение първоначално да съдейства, като свали бельото си при условие, че му предоставят друго, това не е взето предвид от властите, а вместо това те са прибегнали направо към сила, включително и когато са взимали материал от ноктите му, като не са поканили г-н Salikhov доброволно да го предостави. Съдът заключава, че използваната груба сила, до която са прибегнали полицаите, не е била необходима в конкретния случай, за да получат биологичния материал. Целта на това третиране е било да унижи жалбоподателя и го накара да се подчини, като допълнителен елемент на унижение е бил фактът, че той е бил местен от кабинет в кабинет гол, само по тениска и чорапи, с ръце, закопчани с белезници на гърба. Освен това рязането на ноктите му, при това наранявайки го, е било извършено не от медицинско лице, а от разследващ полицай и без медицинско наблюдение.
По същия начин и при насилственото извеждане на жалбоподателя от килията му за трансферирането му към съда е била използвана прекомерна сила, повече от това, което е било стриктно необходимо в конкретните обстоятелства. В случая не е бил направен опит служителите да преговарят с жалбоподателя, като му обяснят къде го извеждат, с каква цел и за колко време или по друг начин подсигурят ненасилственото му извеждане, нито е било необходимо да го бият, като вместо това са можели да подсигурят само имобилизацията му, за да го изведат от килията. Полицаите освен това не са му позволили да си сложи обувки и така той е трябвало да минава през локви и кал по чорапи, докато е отивал до съда. Мизерният вид, в който жалбоподателят е трябвало да се яви в съдебната зала, несъмнено му е причинил страдание и неудобство, а и не е имало някаква легитимна причина, налагаща той да се яви в тази вид в съда, освен да бъде унижен и засегнат.
Поради всичко това Съдът заключава, че г-н Salikhov е бил подложен на нечовешко и унизително третиране, в противоречие с чл. 3 от Конвенцията. Не е имало също така и ефективно разследване на инцидентите, като властите са се ограничили само до версията на полицейските служители.
Условията, при които жалбоподателят е трябвало да прекара повече от три дни в ареста, в състояние на голяма уязвимост и нужда от психиатрично лечение, са били унизителни и в нарушение на изискванията на чл. 3 от Конвенцията.
Решение на Съда по делото M.S. v. The United Kingdom (no. 24527/08)
Фактите: Жалбоподателят, г-н M. S., бил арестуван рано сутринта на 6 декември 2004 г., след като полицията получила оплаквания, че, в състояние на силна възбуда, той стоял в колата си и натискал постоянно клаксона. Задържането му било въз основа на Закона за психичното здраве, който позволявал задържане на лице, страдащо от психическо разстройство, до 72 часа с цел да бъде прегледан от лекар и проведено лечение с него. Междувременно полицията открита неговата леля в дома й, със сериозни наранявания.
След преглад от специалист било заключено, че г-н M. S. страда от психично разстройство, което по естеството и степента си налага задържането му в клиника в интерес на неговото здраве и безопасността на третите лица. След два неуспешни опита от страна на полицията да го настанят в психиатрично отделение или клиника, г-н M. S. останал в полицейския арест за повече от 72 часа, затворен в килия, където той продължил да вика, да съблича дрехите си, да блъска главата си в стената, да пие вода от тоалетната чиния и да размазва върху себе си храна и изпражнения. На втория ден от задържането му прокуратурата отказала да образува наказателно производство, заключавайки, че няма достатъчно данни за повдигане на обвинение. След повече от три дни в ареста г-н M. S. бил настанен в клиника, където получил лечение. По-късно той подал жалба срещу здравните власти заради забавянето в предоставянето му на лечение, но жалбата била оставена без уважение.
Жалбоподателят се оплаква от задържането си в ареста в момент на сериозно психично страдание, когато за властите е било ясно, че той се нуждае от спешно лечение, както и относно начина, по който делото му е било разгледано, позовавайки се на чл. 3 и 13 от Конвенцията.
Решението: ЕСПЧ най-напред отбелязва, че първоначалният арест на г-н M. S. е бил оправдан с оглед на неговото особено състояние и опасността, която той е представлявал за себе си и околните в онзи момент, както и че е видно от документите по делото властите са изпитвали сериозна загриженост да го трансферират към някоя клиника. Същевременно обаче е видно, че жалбоподателят се е намирал в състояние на голяма уязвимост и нужда от лечение по време на престоя си в ареста, което несъмнено е засегнало сериозно неговото достойнство през повече от три дни престой в ареста, като властите са били отговорни за неговото третиране и лечение там. Освен това максимално допустимият срок за задържане в тези случаи не е бил зачетен при ареста на жалбоподателя.
В тази връзка Съдът се позовава на доклад на Комитета за предотвратяване на изтезанията към Съвета на Европа от 2008 г., изразяващ загриженост за лицата, задържани от полицията в Обединеното Кралство, които не винаги получават подходяща психиатрична помощ. Съдът приема, че причина за създалата се ситуация основно е била трудността по координиране между различните институции при внезапен случай на лице със сериозни психични проблеми, както и отбелязва, че впоследствие правителството е предприело мерки за подобряване на взаимодействието между полицейските и медицинските власти. Въпреки това Съдът намира, че условията, при които жалбоподателят е трябвало да прекара ареста, са били унизителни и в нарушение на изискванията на чл. 3 от Конвенцията. По отношение на оплакването по чл. 13 за липсата на ефективни правни средства обаче Съдът отхвърля аргументите на г-н M. S., приемайки, че такова правно средство по британското право е било налице, включително възможност за присъждане на обезщетение за вреди, като фактът, че резултатът от делото не е бил в полза на жалбоподателя не означава, че това средство по принцип не е ефективно.
Съдът e намерил две нарушения на забраната за нечовешко и унизително отнасяне по оплакванията на жалбоподателя относно условията в центъра за задържане, условията в килията, в която е бил държан при отвеждането му в сградата на съда и начина, по който е бил транспортиран от центъра за задържане до съда и обратно.
Решение на Голямото отделение на Съда по делото Idalov v. Russia (no. 5826/03) – виж раздел 3






  1. ПРАВО НА СВОБОДА И СИГУРНОСТ




  • ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ


Средството, с което жалбоподателят е разполагал за оспорване на законността на задържането му с цел принудителното му отвеждане до границата, не е предоставило своевременно разглеждане на искането му за освобождаване и не е осигурило възможност за незабавното му освобождаване в нарушение на изискването на чл. 5, § 4 на Конвенцията.
Решение на Съда по делото Rahmani and Dineva v. Bulgaria (20116/08)
Фактите: Жалбоподателите са г-н Рахмани, алжирски гражданин със статут на временно пребиваващ чужденец в България и съпругата му, г-жа Динева, българска гражданка, които сключили брак през 2002 г. След като през януари 2004 г. г-н Рахмани подновил разрешението си за пребиваване в страната за една година, на 11.04.2005 г. била издадена заповед за принудителното му отвеждане до границата, тъй като от момента на изтичане на разрешението му той пребивавал незаконно в България.
След обжалване съдът потвърдил заповедта и посочил, че процедурата е ограничена с проверка на законосъобразността на акта и че били изпълнени законовите условия за постановяване на мярката. С решение от 16.05.2006 г. ВАС оставил в сила първоинстанционното решение, като посочил, че при наличие на посочените в закона обстоятелства властите са били длъжни да наложат обжалваната мярка, както и че обстоятелствата около семейството на жалбоподателя, изтъквани от него в производството, били ирелевантни за спора.
През август 2005 г. жалбоподателят бил задържан във връзка с извеждането му от страната. След като заповедта за принудителното му отвеждане до границата станала окончателна, компетентният административен орган приел, че тя не може да бъде изпълнена незабавно, тъй като г-н Рахмани нямал лични документи, нито достатъчно средства, за да може да се върне в страната си. В резултат на 22.06.2006 г. жалбоподателят бил настанен в центъра за чужденци в Бусманци. Той атакувал задържането си, но без успех.
През февруари 2007 г. г-н Рахмани поискал преразглеждане на мярката и заповедта му за задържане, като се позовал на новоприетия Закон за влизане, пребиваване и напускане на Република България на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства. Тъй като не получил отговор, той обжалвал мълчаливите откази на властите. И двете обжалвания били обявени от съдилищата за недопустими, тъй като те имали за предмет влезли в сила административни актове. Преписката относно настаняването на жалбоподателя в центъра за чужденци била препратена на копетентния горестоящ административен орган, който се произнесъл, че спрямо случая на г-н Рахмани не бил приложим законът за граждани на ЕС и членове на техните семейства, а Законът за чужденците. Административен съд – София град в решение от януари 2008 г. потвърдил това заключение, но посочил, че основанията на заповедта от юни 2006 г. не оправдават настаняването на г-н Рахмани в Бусманци, понеже той имал валиден алжирски паспорт, а съпругата му разполагала със средства за издръжката му. Така съдът намерил, че задържането на жалбоподателя е необосновано и с оглед на това, че заповедта за отвеждането му не е била изпълнена в продължение на над година, е налице нарушение на чл. 5, § 1, б. f на Конвенцията.
Като се позовал на това решение, г-н Рахмани поискал да бъде освободен в рамките на процедура по чл. 250 на АПК (искане за прекратяване на действия, извършвани от административен орган, които не се основават на административен акт или на закона), но административният съд отхвърлил искането, тъй като сметнал, че не е налице действие на администрацията, което да бъде прекратено, а по-скоро неизпълнение на съдебно решение, което се разглежда по друг ред. Със заповед от април 2008 г. директорът на Национална служба полиция наредил спиране на изпълнението на заповедта за отвеждане на жалбоподателя поради невъзможност мярката да бъде приведена в изпълнение, докато причините за това отпаднат, а вместо задържането на жалбоподателя издал заповед г-н Рахмани ежедневно да се явява в полицейското управление по местоживеенето си. Г-н Рахмани бил освободен на 04.04.2008 г.
Пред Съда жалбоподателите се оплакват за нарушение на правото им на личен и семеен живот по чл. 8 от Конвенцията, а първият жалбоподател твърди и незаконност на задържането му и липса на средство за неговото оспорване в разрез с изискванията на чл. 5, § 1, б. f и на чл. 5, § 4 от Конвенцията.
Решението: Съдът намира оплакването на жалбоподателите за непропорционална намеса в правото им на семеен живот по чл. 8 на Конвенцията за явно необосновано. В тази връзка ЕСПЧ припомня, че в областта на миграцията държавите не са задължени да зачитат избора на една двойка относно местоживеенето й или да й разрешат да се събере на територията на тази държава. Той още припомня практиката си, че задължението на държавата за допускане на територията на страната на роднини на нейни граждани зависи от конкретното положение на лицата и от зачитане на обществения интерес.
Съдът приема, че наложената мярка е основана на закона - чл. 41 от Закона за чужденците и преследва легитимна цел по смисъла на втория параграф на чл. 8 – защита на обществената сигурност и реда. Що се отнася до пропорционалността на мярката, допуснатото от жалбоподателя нарушение на Закона за чужденците да пребивава на територията на страната след изтичане на срока за разрешения му престой е важен елемент при тази оценка. В случая жалбоподателят сам се е поставил в такова положение, тъй като не е предприел необходимите мерки за удължаване на законния си престоя у нас след изтичане на разрешението му за пребиваване. Във връзка със степента на засягане на семейния живот на жалбоподателите при евентуално отвеждане на г-н Рахмани ЕСПЧ отбелязва, че заповедта за дпринудително отвеждане до границата не е придружена със забрана за влизане в страната и в този смисъл няма пречки пред жалбоподателя да поиска ново разрешение за пребиваване у нас на основание сключения с българска гражданка брак, с което да се установи в страната законно, което той е правил и преди и на това основание е получавал разрешение. Следователно мярката не е направила невъзможно осъществяването на семейния живот на жалбоподателите на територията на България, нито е причинила тяхната продължителна раздяла. Съдът също специално отбелязва, че в случая няма деца, чийто интерес би бил засегнат от мярката. Поради тези причини Съдът отхвърля това оплакване.
ЕСПЧ обявява за недопустимо оплакването на жалбоподателя за нарушение на чл. 5 от Конвенцията с оглед неговото незаконно и продължително задържане поради неизчерпване на местните правни средства. ЕСПЧ смята, че г-н Рахмани е могъл да предяви иск по ЗОДОВ, като се позове на решението на съда от януари 2008 г., с което задържането е обявено за незаконно. Съдът още посочва във връзка със съмненията за ефективност на това средство, че когато такова съмнение е налице, въпросното средство следва да бъде изчерпано (вж. Knebl v. Czech Republic). Освен това с оглед на 5-годишната давност жалбоподателят все още може да търси обезщетение по този закон.
ЕСПЧ установява нарушение на чл. 5, § 4 на Конвенцията, като отбелязва, че процедурните гаранции на разпоредбата на чл. 5, § 4 изискват лишаването от свобода да подлежи на периодичен съдебен контрол, тъй като с времето мярката за задържане с цел отвеждане до границата, дори и в началото да е била оправдана, може да стане неоснователна (вж. Kostov v. Bulgaria). Жалбоподателят е можел да иска освобождаването си от административните органи и да обжалва пред съд техния отказ. Съдът напомня, че интервалите от време, през които се разглежда искането пред административния орган, следва също да се вземат предвид при преценка на спазване изискването за кратък срок на произнасяне по законността на задържането (Sanchez-Reisse v. Switzerland). В конкретния случай жалбоподателят е обжалвал мълчаливия отказ на административните власти да го освободят и е получил съдебно произнасяне относно законността на задържането му едва 11 месеца от подаването на искането, който срок не може да се счете за приемлив. Освен това съдът не е наредил веднага освобождаването на жалбоподателя, а е препратил преписката на административния орган за произнасяне по искането за освобождаване, което е станало нови 4 месеца по-късно и реално жалбоподателят е освободен едва на 04.04.2008 г. Поради това Съдът не може да приеме, че съдебният контрол на разположение на жалбоподателя е отговарял на изискванията на чл. 5, § 4.
България е осъдена да заплати 3000 евро обезщетение за неимуществени вреди и 2270 евро за разноски.
  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница