Бюлетин съдебна практика по


ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ



страница4/4
Дата05.10.2017
Размер0.58 Mb.
#31689
1   2   3   4

ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ


Не може да възникне легитимно очакване, ако съществува спор относно правилното тълкуване и приложение на националния закон – в случая противоречива съдебна практика по дела относно дължимостта и размера на добавки към заплатата на държавни служители.
Решение на Съда по делото Albu and others v. Romania (no. 34796/09 ; 34797/09 ; 34798/09 ;...) – виж раздел 4










  1. ЗАБРАНА ЗА ДИСКРИМИНАЦИЯ




  • ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ


Прагът от 7 % представителност от гласовете на предходните парламентарни избори за политическа партия, който е критерий за получаване на държавно финансиране, не е непропорционален.
Решение на Съда по делото Ozgurluk Ve Dayanisma Partisi (ODP) v. Turkey (7819/03)
Фактите: Партията-жалбоподател, Özgürlük Ve Dayanişma Partisi (“ÖDP”, Партия за свобода и солидарност) поискaлa през 1998 г. от турското финансово министерство финансова помощ, предоставяна на политически партии. Министерството й отказало, тъй като през последните парламентарни избори тя получила по-малко от 7 % от гласовете на избирателите, което било минималния праг за получаване на финансиране от държавата. Партията обжалвала отказа, като твърдяла, че въпросният праг пречи на партии, които не са представени в Парламента, да получават държавно финансиране, което от своя страна им пречи и да осъществяват кампании и ги третира дискриминационно. Обжалването било отхвърлено от националните съдилища.
Решението: ЕСПЧ разглежда оплакванията на партията-жалбоподател по чл. 14 (забрана за дискриминация) във връзка с чл. 3 от Протокол № 1 (право на свободни избори). Той отбелязва, че партията ÖDP е била третирана по-неблагоприятно от държавата в сравнение със своите опоненти, които са получавали държавно финансиране, но това третиране е преследвало легитимна цел (засилване на демократичния плурализъм и избягване същевременно на прекалена фрагментаризация на партиите и политическите кандидати) и е било пропорционално. Сред различните държави членки на Съвета на Европа, където се отпуска такова финансиране, почти винаги се изисква някакъв минимален праг на представителност – между 0.5% и 5% от гласовете, което не се счита за неразумно съгласно становището на Съвета на Европа, стига този праг да не е прекомерно висок и да не води до монополизиране на публичните средства от главните политически партии. Относно пропорционалността Съдът отбелязва, че наистина прагът от 7 % в Турция е най-високият в Европа, но не е било налице монополизиране в турския парламент от страна на водещите политически партии, а и партията ÖDP не е показала да е имала високо представителство сред населението – тя е спечелила между 0.8 и 0.15% от гласовете, доста под изисквания праг. По тези причини Съдът намира, че не е било налице нарушение на забраната за дискриминация, тъй като въпросното различно третиране е било пропорционално на преследваните цели и не е засегнало самата същност на свободата на изразяване на гражданите.



9. ДРУГИ ПРАВА




  • ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ


Невъзможността на лишен от свобода да гласува не е непропорционална, тъй като забраната за гласуване по италианското право не е обща, автоматично приложима и неразграничаваща различните случаи, а е съобразена със срока на наказанието и характера и тежестта на престъплението.
Решение на Голямото отделение на Съда по делото Scoppola v. Italy (n° 3) (no. 126/05)

Фактите: Жалбоподателят, г-н Scoppola, е италиански гражданин, който е осъден на доживотен затвор за убийството на съпругата си и опита за убийство на сина си. Съгласно наказателния кодекс на Италия лица с доживотна присъда нямат право доживотно да заемат държавна служба, което от своя страна води до постоянна забрана да гласуват на избори. Той направил опити да обжалва наложената му забрана, но безуспешно. Националният съд отбелязал, че само лишени от свобода с наложени присъди от най-малко пет години или доживотна присъда нямат право въобще да гласуват. След решение на ЕСПЧ от 2009 г. по друго дело на г-н Scoppola, в което са намерени нарушения на Конвенцията, националният съд изменил доживотната му присъда на 30 години лишаване от свобода.

Решението: ЕСПЧ подчертава особено важното място на правото на свободни избори, гарантирано в чл. 3 от Протокол No. 1, за поддържането на устоите на ефективната и работеща демократична система, основаваща се на правовата държава. Същевременно това право не е абсолютно и държавите членки разполагат със съответната свобода на преценка. В случая Съдът приема, че е била налице намеса в правото на жалбоподателя на свободни избори и че тази намеса е преследвала легитимна цел – превенция на престъпността, асилване на отговорността на гражданите и на зачитането на закона, осигуряване на правилното функциониране и опазване на демократината система.

Що се отнася до пропорционалността на намесата в правото на свободни избори на г-н Scoppola Съдът най-напред припомня принципите, които е очертал по делото Hirst (no. 2) v. the United Kingdom от 2005 г. По него Съдът е намерил, че е налице нарушение на чл. 3 от Протокол № 1 заради характера на забраната за гласуване, която е била твърде обща, автоматично прилагана и неправеща разлика между различните случаи. Когато лишаването от правото на гласуване засяга група лица по автоматичен и общ начин, основаващо се единствено на това, че тези лица изтърпяват наказание лишаване от свобода, без значение продължителността на това наказание и характера и тежестта на престъплението и личните обстоятелства, това положение не е съобразено с Конвенцията.

Съдът по-нататък отбелязва, че преценката от страна на съдия относно ограничението върху правото на гласуване по принцип може да гарантира спазването на принципа за пропорционалност на мярката, но преценка от съдия не е непременно изискване на Конвенцията. Държавите могат да оставят преценката за пропорционалността на ограничението или на съдилищата, или на самите закони, които да определят обстоятелствата, при които такава мярка следва да бъде приложена. В свободата на тяхната преценка е и да определят за кои типове престъпления се налага тя.

Начинът, по който италианското законодателство определя случаите, при които се налага забраната за гласуване, показва загрижеността на законодателя да приложи забраната съобразно особеностите на конкретния случай, отчитайки фактори като тежестта на наказанието и поведението на осъдения. Ограничението се прилага по закон само по отношение на определени престъпления срещу държавата или съдебната система или срещу престъпления, за които съдилищата са наложили присъда от най-малко три години лишаване от свобода. Г-н Scoppola е бил намерен за виновен за тежко престъпление и осъден на доживотен затвор, която присъда по-късно била изменена на 30 години лишаване от свобода. Поради това Съдът не приема, че забраната за гласуване по италианския закон е от твърде общ, автоматично приложим и неразграничаващ различните случаи характер, в резултат на което голяма група лишени от свобода в Италия не са с ограничени права да гласуват на парламентарните избори. Освен това съществува възможност три години след изтърпяването на наказанието лишаване от свобода осъденият с добро поведение да иска реабилитация и да възстанови правото си да гласува и дори в по-кратък срок, когато лицето е предсрочно освободено във връзка с обучение. Поради това Съдът не намира, че държавата е отишла отвъд свободата си на преценка и следователно не е налице нарушение на чл. 3 от Протокол № 1.




  • ДЕЛА НА СЕС


Държавите могат да приемат, че престъпления като сексуалната експлоатация на деца и другите престъпления, посочени в чл. 83, параграф 1, ал. 2 от ДФЕС, са особено тежко посегателство върху основен интерес на обществото и пряка заплаха за спокойствието и физическата сигурност на населението и следователно попадат в обхвата на понятието „императивни съображения, свързани с обществената сигурност“, като обосновават мярка за експулсиране по чл. 28, параграф 3 от Директива 2004/38.
Решение на СЕС по дело C 348/09

Фактите: Г-н I. е роден в Италия и живее в Германия от 1987 г., неженен и няма деца. С присъда от 2006 г. той бил осъден на седем години и шест месеца лишаване от свобода за сексуално посегателство, сексуално насилие и изнасилване на ненавършило пълнолетие момиче. От 1992 г. до 2001 г. г-н I. принуждавал почти всяка седмица дъщерята на бившата си приятелка да осъществява сексуални контакти с него или да извършва други сексуални актове, като използва сила или я заплашва, че ще убие майка ѝ или брат ѝ. При започване на деянията дъщерята била на 8 г.

С решение от 2008 г. кметът на град Рамшайд констатирал загубването на правото на г-н I. на влизане и пребиваване на германска територия и го задължил незабавно да напусне страната, като в противен случай ще бъде експулсиран в Италия. Г-н I. обжалвал решението за експулсиране и поискал спиране на изпълнението му. Административният съд в Дюселдорф отхвърлил жалбата, като приел, че фактите, на които се основава присъдата, показват лично поведение, представляващо действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен интерес на обществото - защитата на девойките и на жените от сексуално насилие и изнасилване.



Решението: СЕС отбелязва, че съгласно чл. 28, параграф 3 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки държавите определят императивните съображения, свързани с обществената сигурност. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 83, параграф 1 от ДФЕС сексуалната експлоатация на деца попада в областите на особено тежката престъпност с трансгранично измерение, в които е предвидена намесата на законодателя на Съюза.

В съображение 1 от Директива 2011/93 относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография се подчертава, че сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца са сериозни нарушения на основните права, и по-специално на правата на децата на закрила и грижи, необходими за тяхното благоденствие, както е предвидено и в Конвенцията за правата на детето на ООН и в Хартата на основните права на Европейския съюз. Съгласно чл. 9 от Директива 2011/93 това, че престъплението е извършено от член на семейството, от лице, което съжителства с детето или от лице, което е злоупотребило с установени отношения на доверие или власт и фактът, че престъплението включва тежка проява на насилие или е причинило значителна вреда на детето е отегчаващо вината обстоятелство.

Държавите могат да приемат, че престъпления като сексуалната експлоатация на деца и другите престъпления, посочени в чл. 83, параграф 1, ал. 2 от ДФЕС, съставляват особено тежко посегателство върху основен интерес на обществото, представляващо пряка заплаха за спокойствието и физическата сигурност на населението и следователно попадащо в обхвата на понятието „императивни съображения, свързани с обществената сигурност“, обосноваващи мярка за експулсиране по чл. 28, параграф 3 от Директива 2004/38.

Преди да вземе решение за експулсиране по съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, приемащата държава трябва да вземе предвид: продължителността на пребиваване на заинтересованото лице на нейна територия, неговата възраст, здравословно състояние, семейно и финансово положение, социална и културна интеграция в тази държава и степента на неговите връзки със страната на произход.







Фондация „Български адвокати за правата на човека“
Гр. София 1000

Ул. „Гурко” № 49, вх. А, ет. 3

Тел.: 02/980 39 67

Тел./Факс: 02/980 66 33
e-mail: hrlawyer@blhr.org

www.blhr.org

Редактор на броя Полина Русинова. За изготвянето допринесоха адв. София Разбойникова, адв. Диляна Гитева и Милена Ванкова. Е-mail за връзка: hrlawyer@blhr.org

© Всички права запазени

Публикуваният текст не обвързва Европейския съд по правата на човека, Съвета на Европа или Съда на Европейския съюз.



Настоящата публикация е осъществена с подкрепата на Институт „Отворено общество“ – София. Изложените в нея мнения и позиции принадлежат единствено на авторите на този материал. Те по никакъв начин не могат да се приемат за израз на мнения и позиции на Институт "Отворено общество“ – София.







Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница