Бюлетин съдебна практика по
Изтегляне 446.92 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Непрозрачното и немотивирано преразпределяне на образувани вече дела в рамките на един съд е нарушение на правото на гледане на делото от съд, създаден в съответствие със закона
- Противоречивото отсъждане на различни състави в рамките на един и същ съд по идентични искове е в нарушение на правото на справедлив процес по чл. 6 от Конвенцията.
- Отказът на съд а по касация да предостави правна помощ и освободи жалбоподател я от
- след като този отказ е постановен след преценка на съдия (а не на административен орган), подробно е мотивиран защо обжалването се счита без оглед за успех и на жалбоподател я
- е била предоставена правна помощ и е бил освободен от такси на по-долните инстанции.
- ПРАВО НА ЗАЧИТАНЕ НА ЛИЧНИЯ И СЕМЕЕН ЖИВОТ, НА ДОМА И КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА
- Неефективната защита на жалбоподателката от домашно насилие представлява неизпълнение на задължението на държавата за защита правото й на личен живот.
- СВОБОДА НА ИЗРАЗЯВАНЕ, НА СЪВЕСТТА И РЕЛИГИЯТА, НА СЪБРАНИЯТА И НА СДРУЖАВАНЕ
- Изтеглянето на копия на разпространен общински вестник от страна на главния редактор на вестника е неоправдано и в нарушение на чл. 10 от Конвенцията.
- ЗАБРАНА ЗА ДИСКРИМИНАЦИЯ ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
Отказът на властите да предоставят помощ на дружество да осъществи евикция на семейства, обитаващи незаконно постройки на нейн терен, с аргумент, че лицата ще останат без подслон, не е в нарушение на правото на достъп до съд по чл. 6 от Конвенцията. Решение на Съда по допустимостта по дело Société Cofinfo v. France (no. 23516/08) Фактите: Дружеството жалбоподател Société Cofinfo притежавало имот в Париж, на който през 1999 г. се самонастанили 16 семейства от общо 62-ма човека, сред които 39 малки деца. През 2000 г. съдия наредил евикцията на семействата. Société Cofinfo направило няколко искания към полицията за съдействие за осъществяване на евикцията. Полицията отказала с аргумента, че нямало спешност за подобни действия и че трябва да се гарантира обществения ред, тъй като 62-мата обитатели ще останат без алтернативен подслон. През 2006 г. националният съд присъдил на Société Cofinfo обезщетение за вреди от държавата заради невъзможността й да изпълни решението за евикцията повече от 7 години. През октомври 2007 г. сградата била напусната от обитателите заради пожар и им била издадена заповед за забрана да я обитават отново. Решението: ЕСПЧ напомня, че правото на достъп до съд би било илюзорно, ако окончателно съдебно решение остане неизпълнено във вреда на страната, спечелила делото. Същевременно спирането на изпълнението на съдебно решение може да бъде оправдано в изключителни случаи за срок, строго необходим за намиране на подходящо решение на проблеми, свързани с обществения ред. Съдът отбелязва, че присъждането на обезщетение от държавата не замества изпълнението на съдебното решение. Той обаче отбелязва, че в случая властите са били изправени пред сериозен риск за реда, ако евикцията би била осъществена, а същевременно лицата, обект на евикцията, основно деца, са били в несигурно и уязвимо положение, изискващо засилена защита. Освен това, от една страна властите са търсили решение на проблема, а от друга страна след 2003 г. компанията не е търсила изпълнение на евикцията. Съдът напомня, че държавите имат широка свобода на преценка в областта на социалната политика, особено относно жилищната политика и подпомагането на наематели с трудности. Той заключава, че намесата в интересите на компанията в случая са били пропорционални на социалните и обществените съображения на властите. Поради това Съдът намира за недопустимо оплакването на Société Cofinfo за нарушение на правото му на достъп до съд по чл. 6 от Конвенцията. Съдът разграничава това дело от друго свое дело Matheus v. France (no. 62740/00), по което ЕСПЧ намира нарушение заради продължителното бездействие на полицията да евинцира наемател от имот, където оправдания от обществен интерес не са съществували. Непрозрачното и немотивирано преразпределяне на образувани вече дела в рамките на един съд е нарушение на правото на гледане на делото от съд, създаден в съответствие със закона. Решение на Съда по дело DMD GROUP, a.s. v. Slovakia (no. 19334/03). Решението касае заповед на председателя на районния съд, с която делото на жалбоподателя е иззето от досегашния съдия и е разпределено за решаване на председателя на съда, който в същия ден постановил определение за прекратяване на образуваното от жалбоподателя изпълнително дело. Противоречивото отсъждане на различни състави в рамките на един и същ съд по идентични искове е в нарушение на правото на справедлив процес по чл. 6 от Конвенцията. Решение на Съда по дело Rakić and Others v. Serbia (no. 47460/07 и др.) Макар някакво разминаване в тълкуването на закона да е приемливо като неизбежна черта на съдебна система, която – както сръбската, се основава на мрежа от първоинстанционни и въззивни съдилища, противоречивото отсъждане на различни състави в рамките на един и същ съд по идентични искове е в нарушение на правото на справедлив процес. Непоследователната съдебна практика създава състояние на продължаваща несигурност, което на свой ред трябва да е намалило общественото доверие в правосъдието. Това доверие безспорно е един от съществените компоненти на всяка система, основана на принципа за върховенството на закона. Отказът на съда по касация да предостави правна помощ и освободи жалбоподателя от държавна такса по дело за имуществен спор по причина, че касационната му жалба няма изгледи за успех, не ограничава прекомерно правото на достъп до съд, след като този отказ е постановен след преценка на съдия (а не на административен орган), подробно е мотивиран защо обжалването се счита без оглед за успех и на жалбоподателя е била предоставена правна помощ и е бил освободен от такси на по-долните инстанции. Решение на Съда по дело Pedro Ramos v. Switzerland (no. 10111/06) Решението съдържа преглед на основните принципи, които Съдът прилага по отношение на отпускането на правна помощ по граждански дела, и на задълженията на държавата да не създава прекомерни пречки пред упражняването на правото на достъп до съд. Прилагането от съдилищата и данъчните органи на подзаконови актове, противоречащи на неотменен закон, е нарушение на правото на справедлив съдебен процес (при изчисляването на данъчни задължения законът предвижда твърда ставка на данък от 20 %, докато подзаконовите актове предвиждат пропорционална система на калкулиране на данъка и често на подзаконовото основание властите начисляват допълнителни данъци на лицата). Решение на Съда по дело Shchokin v. Ukraine (nos. 23759/03 и 37943/06)
Неефективната защита на жалбоподателката от домашно насилие представлява неизпълнение на задължението на държавата за защита правото й на личен живот. Решение на Съда по дело A. v. Croatia (no. 55164/08) Фактите: В периода от 2003 до 2006 г. жалбоподателката била обект на тормоз от страна на съпруга си В., с когото бракът й бил прекратен в края на 2006 г. По делото за развода било доказано, че В. страда от тежки психически заболявания вследствие на участието си във войната от 1992 г. От 2004 до 2009 г. срещу В. били водени 9 самостоятелни съдебни производства – за домашно насилие, за отправяне на заплахи срещу съдия, за хулиганство и др. – в контекста на които съдилищата постановявали различни мерки като предварително задържане, психиатрично лечение, ограничаване на достъпа до жалбоподателката и дъщеря й, дори лишаване от свобода. Някои от тези мерки не били изпълнени – например В. не изтърпял две присъди лишаване от свобода, защото местният затвор бил пълен. В. не бил подложен и на психиатрично лечение, заради липса на квалифицирани лекари или институции в областта. Решението: ЕСПЧ посочва, че по чл. 8 от Конвенцията държавата има позитивното задължение да защити физическия и психическия интегритет на дадено лице от посегателства от страна на трети лица. Държавата следва да изработи и прилага адекватна законова рамка, предоставяща защита срещу актове на насилие от частни лица. В настоящия случай Съдът намира, че макар съдилищата да са разпоредили различни мерки за защита, много от тях – като задържане, глоба, психо-социално лечение и дори затвор – не са били изпълнени, като така са обезсмислили възпиращата им санкция. Неизпълнението на тези съдебни мерки, целящи, от една страна, да адресират психиатричния проблем на В., който очевидно е бил в основата на неговото агресивно поведение, а от друга – да осигурят защита на жалбоподателката от по-нататъшно насилие върху нея, са поставили на практика жалбоподателката за продължителен период от време в ситуация, в която нейното право на зачитане на личния й живот по чл. 8 от Конвенцията е било нарушено. Съдът отхвърля оплакването на жалбоподателката по чл. 14 от Конвенцията, че е била дискриминирана от властите, като намира, че не са били представени доказателства (доклади, статистика), установяващи, че законодателството или практиката в Хърватска за борба с домашното насилие са дискриминационни към жените, нито че властите в нейния случай са се опитали да я обезкуражат да търси наказателно преследване срещу насилника или да търси защита. По друго подобно дело, Opuz v. Turkey, no. 33401/02, подкрепено със статистика и доклади, Съдът намира дискриминация по полов признак заради бездействието и толерирането от страна на турските власти на домашното насилие над жени. Освобождаването от длъжност на съдия по причини, свързани с личния й живот, и без да са й били предоставени процесуални гаранции за защита, е нарушение на правото на зачитане на личния й живот и правото на ефективни средства за защита. Решение на Съда по дело Özpinar v. Turkey (no. 20999/04) Фактите: В дисциплинарно производство срещу г-жа Özpinar били повдигнати обвинения срещу нея заради непотвърдена информация за интимна връзка с адвокат, чиито клиенти се твърдяло, че се били облагодетелствали от благоприятни за тях решения, взети от съдийката, както и заради забавяния в работата й и поради „неподходящото й облекло и грим”. Били разпитани 40 свидетели, които дали противоречиви показания. Г-жа Özpinar не получила достъп до информация от разследването. Впоследствие турският Висш съдебен съвет я освободил от длъжност поради накърняване на престижа на съдебната власт заради неправомерното й поведение и контакти. Г-жа Özpinar получила достъп само до диспозитива на решението на Съвета. Тя поискала преразглеждане на решението с аргумента, че били нарушени правата й на защита и че освобождаването й от длъжност било основано само на слухове за връзки с трети лица. Жалбата й била отхвърлена от Съвета, без да й бъдат предоставени мотивите за това. Решението: ЕСПЧ най-напред отбелязва, че понятието „личен живот” не изключва професионалната дейност, тъй като тя може да има ефект върху социалната идентичност на лицата. В случая с г-жа Özpinar решението за освобождаването й от длъжност е било базирано едновременно на факти, свързани с професионалния й и с личния й живот. Следователно това решение представлява намеса в личния й живот. Съдът посочва, че етичните правила за поведение на съдиите може да засягат и техния личен живот, когато тяхното поведение опетнява авторитета на съдебната власт. Поради това намесата в личния живот на жалбоподателката е имала легитимна цел – запазване на независимостта и авторитета на съдиите и техните решения. Въпреки това обаче Съдът постановява, че намесата в личния й живот не е била пропорционална на тази легитимна иначе цел. Съдът в тази връзка отбелязва, че сами по себе си обвиненията срещу нея, че е постановявала решения, водена от лични съображения, са легитимно основание за освобождаване от длъжност, но тези твърдения са останали недоказани в дисциплинарното производство. Освен това са обсъждани и факти, несвързани по никакъв начин с професионалното поведение на жалбоподателката (отношения с майка й, облеклото й, гримът й), без обаче да се прави разлика между тези факти и фактите, които имат отношение към работата й. Заедно с това г-жа Özpinar не е разполагала с достатъчно процедурни гаранции срещу произволност на решението на Съвета – тя не е получила доклада от разследването; освен това безпристрастността на съставите на Съвета, които разглеждат жалби срещу негови решения, е поставена под въпрос, тъй като те включват членове, участвали във взимането на решенията за освобождаване на магистратите от длъжност. Поради тези причини Съдът намира, че правото на жалбоподателката на зачитане на личния й живот и правото на ефективни средства за защита са били нарушени от властите.
Осъждането на журналисти, че са публикували статия с факти от личния живот на член на предизборния щаб на един от кандидатите за президент, представлява неоправдана намеса в правото им на свобода на изразяването. Решение на Съда по дело Saaristo and Others v. Finland (no. 184/06) Фактите: Г-жа Saaristo, работеща като журналистка, и нейният редактор били осъдени да заплатят глоба за това, че били накърнили личния живот на г-жа О. Т. – ръководител връзки с обществеността на предизборния щаб на г-н Aho (кандидат за президент). Двамата журналисти и компанията, издател на вестника, били осъдени да заплатят на г-жа О. Т. обезщетение за неимуществени вреди. Причината била, че публикували кратка статия за това, че бившият съпруг на политическа репортерка е новият партньор на г-жа О. Т. В статията било посочено, че новият партньор на г-жа О. Т. е баща на две деца и наскоро се е разделил със съпругата си. По отношение на г-жа О. Т. в статията били изнесени факти от кариерното й развитие, както и това, че самата тя е майка. Пред съдилищата жалбоподателите поддържали, че заради позицията си в президентската кампания г-жа О. Т. е обществена фигура, че фактите в статията са верни и че поставеният въпрос е значим, доколкото извънбрачната връзка на г-жа О. Т. следва да се разгледа в светлината на темата за семейните ценности – един от основните акценти в кампанията на г-н Aho. Двамата журналисти били осъдени да платят глоба, а заедно с компанията издател да изплатят обезщетение на г-жа О. Т. и разноските по делото на обща стойност от около 13 000 евро. Решението: ЕСПЧ посочва, че намесата в правата на журналистите е била предвидена в ясна законова норма и е преследвала легитимна цел – защита правата на другите. За да установи дали намесата е била необходима, Съдът преценява дали е била пропорционална на преследваната легитимна цел и дали посочените от съдилищата мотиви са били относими и достатъчни. Съдът посочва, че, за да изпълнява функциите си в едно общество, пресата трябва да изнася материали и идеи от обществено значение. Обхватът на допустимата критика срещу политици е по-широк отколкото срещу частните лица и макар г-жа О. Т. да не е държавен служител или политик, тя все пак не е била и изцяло частно лице, тъй като заради функциите си в предизборната кампания тя публично е изразявала идеите на един от кандидатите за президент. Поемайки тази длъжност, тя е следвало да съзнава, че ще привлича обществен интерес и че обхватът на защитата на личния й живот ще бъде ограничен. Съдът намира, че финландските съдилища не са отдали достатъчно значение на политическото съдържание на нейната длъжност. Наред с това статията е била обективна и не е съдържала невярно представяне, нито може да се предположи, че информацията е била получена по незаконен начин. Съдът преценява, че статията е била публикувана в условията на предизборна кампанията с цел провокирането на дебат, а не е целяла единствено задоволяването на любопитството на читателите. В заключение Съдът отбелязва, че наложеното на жалбоподателите наказание е било тежко – двамата журналисти и компанията издател трябвало да изплатят обезщетение на г-жа О. Т. и разноски по делото на обща стойност около 13 000 евро, която сума, сравнена с обезщетенията, присъждани на жертви на тежки престъпления (около 17 000 евро), е значителна. В решението Съдът цитира Резолюция 1577 (2007) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно декриминализирането на клеветата и посочва, че криминализирането на клеветата само по себе си не е непропорционално на преследваната цел, но когато изказване, направено в контекста на политически дебат, може да доведе до повдигане на наказателно обвинение и до лишаване от свобода на журналист, следва да се има предвид, че това наказание би било пропорционално на засегнатото право на свобода на изразяването само в изключителни обстоятелства – а именно ако са засегнати други основни права, като например в случаите на слово на омраза или призоваване към насилие. Изтеглянето на копия на разпространен общински вестник от страна на главния редактор на вестника е неоправдано и в нарушение на чл. 10 от Конвенцията. Решение на Съда по дело Saliyev v. Russia (no. 35016/03) Фактите: В качеството си на председател на неправителствена организация жалбоподателят изготвил статия за придобиването на акции от местна енергийна компания. Той твърдял, че сделката е нечестна и че зад нея стои високопоставено лице от Москва, свързано с про-правителствена партия. Главният редактор на общински вестник се съгласил да публикува статията. След публикацията, макар повече от 2000 копия да били разпространени до абонати и библиотеки, определен брой копия, предоставени на дистрибуторска компания, били изтеглени от щандовете и унищожени, като правителството твърди, че това станало по нареждане на главния редактор на вестника. Няколко дни по-късно главният редактор си подал оставката. Жалбоподателят подал оплакване до прокуратурата, като твърдял, че изтеглянето на въпросните копия представлявало намеса в свободата на пресата – престъпление по Наказателния кодекс. Била образувана проверка. Дознателят отказал да образува наказателно производство, като намерил, че решението било взето от главния редактор, който искал да избегне бъдещи съдебни производства срещу вестника без външна намеса или принуда. Решението: ЕСПЧ отбелязва, че всяко решение за ограничаване на разпространението на статията на г-н Saliyev, взето след приемането на текста и публикуването му, представлява намеса в свободата на изразяване. Страните не спорят, че причина за изтеглянето на броя е съдържанието на статията. Главният редактор, разпоредил изтеглянето на копията, е бил назначен и заплатата му се е плащала от общината, която като собственик е имала и право до някаква степен да формира редакторската политика. Изглежда решението е било взето от редактора по вътрешно убеждение, без държавата да е изразила по някакъв начин неодобрение. Въпреки това, като се има предвид, че той е следвало да осигури лоялността на вестника към общината и нейната политика, решението му може да се характеризира като акт на политическа цензура. Съдът приема, че намесата е била законна и е преследвала легитимна цел, но не е била пропорционална. Той отбелязва, че г-н Saliyev е пишел по въпрос, свързан с управлението на обществени средства, който е в сърцевината на отговорността на медиите и правото на обществото да получава информация. Съдилищата не са обсъдили дали са били надхвърлени границите на допустимата критика, нито са анализирали съдържанието или формата на статията, а са третирали оплакването на г-н Saliyev като проблем в бизнес отношенията му с главния редактор. Като са мотивирали своите решения, изхождайки от грешната позиция, че делото касае просто правото на собственика свободно да се разпорежда със своята собственост – вестника, властите не са преценили дали няма прекомерно засягане на правото на свободно изразяване на жалбоподателя и така са нарушили Конвенцията.
Многократната забрана за провеждане на гей парад в Москва е неоправдана и в нарушение на свободата на мирни събрания и защитата от дискриминация. Решение на Съда по дело Alekseyev v. Russia (nos. 4916/07, 25924/08 и 14599/09) Фактите: На жалбоподателя г-н Alekseyev и неговата организация било отказвано няколко пъти провеждането на гей парад, който целял да обърне внимание на обществеността върху дискриминацията на хора с различна сексуална ориентация. Организаторите заявили, че ще се съобразяват с всички изисквания за спазване на обществения ред. Кметът на Москва мотивирал отказа си с опазване на обществения ред, тъй като бил получил много сигнали от хора, настроени негативно към гей парада, и се очаквали сблъсъци. Отказите били обжалвани безуспешно. Кметът освен това се обявил за активна кампания да се подават жалби от религиозни организации срещу гей парадите. Решението: ЕСПЧ обръща внимание, че само рискът от размирици не е достатъчно оправдание за забрана на демонстрации. Ако всяка демонстрация, за която има риск да се стигне до сблъсъци, бъде забранена, то на обществото ще бъде отнета възможността да чуе различни, дори шокиращи или засягащи чувствителността на мнозинството мнения, което противоречи на Конвенцията. Освен това властите е следвало да вземат мерки, които да осигурят мирното демонстриране на две групи с различни виждания. Поради това правото на мирно събрание по чл. 11 от Конвенцията в случая е нарушено. Същевременно кметът на Москва очевидно се е водил повече от аргументи за защита на популярните морални разбирания на мнозинството, тъй като неведнъж е заявявал решимостта си да не разреши гей парадите. Съдът подчертава, че причина за отказите на кмета на практика е неодобрението и силно негативното мнение на властите към такива демонстрации, които те считат, че насърчават хомосексуалността. Следователно жалбоподателят г-н Alekseyev е станал жертва на дискриминация на основа на сексуалната си ориентация в противоречие с чл. 14 от Конвенцията. Отказът да се даде отпуск за отглеждане на малко дете на военнослужещ баща за разлика от правото на военнослужещите майки на такъв отпуск е дискриминация – нарушение на чл. 14 във връзка с чл. 8 от Конвенцията. Решение на Съда по дело Konstantin Markin v. Russia (no. 30078/06) Фактите: Г-н Markin и съпругата му се развели в деня, в който се родило третото им дете. Двамата постигнали споразумение, че децата ще живеят с бащата, а майката ще плаща издръжка. Г-н Markin поискал да излезе в тригодишен отпуск за отглеждане на малко дете. Било му отказано, защото в армията само жените имат право на такъв отпуск. По иск на жалбоподателя националният съд постановил, че искането му за отпуск не намира основание в закона. Решението: Съдът посочва, че правото на отпуск за отглеждане на малко дете не е включено в правото на личен живот по чл. 8 от Конвенцията, но ако държавата е решила да регламентира този вид отпуск, то това следва да стане по недискриминационен начин. Съдът посочва, че за разлика от отпуска след раждане, който има за цел да даде възможност на жената да се възстанови от раждането и да кърми, отпускът за отглеждане на дете има за цел да позволи на родителя да се грижи за детето си в дома си и следователно двамата родители следва да са в еднаква позиция. Съдът е намерил, че липсва разумно и обективно оправдание за различното третиране на мъже военнослужещи. С оглед развитието на правните системи в Европа такъв аргумент не може да бъде различната роля на майката и бащата в семейството. Съдът не приема и поддържаното от националните съдилища, че военната служба налага непрекъснато изпълнение на служебни задължения и че излизането в тригодишен отпуск на много военни ще има негативен ефект върху оперативната ефективност на армията, тъй като няма сериозно изследване за броя на военните, които биха имали право и биха желали да излязат в такъв отпуск. Отказът да бъдат предоставени социални добавки за многодетност на майки – политически бежанки в Гърция, заради това че не са гражданки на Гърция, на ЕС или с гръцки произход, нарушава правата им на личен и семеен живот и свобода от дискриминация. Решения на Съда по дела Fawsie v. Greece (no. 40080/07) и Saidoun v. Greece (no. 40083/07) Жалбоподателките по двете дела са сирийска и ливанска гражданки, които имат бежански статус, и заедно с децата си живеят в Гърция. Гръцките власти отказали да им предоставят добавки за многодетни майки, заради това че не са гражданки на Гърция, на ЕС или с гръцки произход. Отказът бил обжалван, но Върховният административен съд на Гърция отхвърлил искането, като намерил разликата в третирането за оправдана. ЕСПЧ напомня, че само много сериозни причини могат да оправдаят различно третиране, основано изключително на признака националност. Съдът обръща внимание, че Върховният административен съд на Гърция вече се е произнасял по друго дело в обратната посока в полза на лице в подобна ситуация, а освен това законът вече бил изменен и сега позволява получаването на такива добавки от лица с бежански статут, независимо от националността им. Освен това Съдът напомня, че по силата на Женевската конвенция за статута на бежанците, по която Гърция е страна, държавите са длъжни да осигуряват на законно пребиваващите бежанци същия статут по отношение правото на социални помощи и подпомагане както на собствените си граждани. Поради тези причини ЕСПЧ намира, че в случая Гърция е нарушила по отношение на двете жалбоподателки правото на личен и семеен живот и забраната за дискриминация по чл. 8 и чл. 14 от Конвенцията.
|