Бюлетин съдебна практика по



страница3/3
Дата24.07.2016
Размер446.92 Kb.
#4775
ТипРешение
1   2   3

ДЕЛА НА СЕС




Правна норма, въвеждаща разлика в третирането, пряко основана на критерия възраст, води до прекомерно увреждане на законосъобразните интереси на работниците.

Решение на Съда на ЕС по преюдициално запитване по дело C 499/08 Ingeniørforeningen i Danmark / Region Syddanmark


Фактите: Г-н Andersen е на 63 години. Последните 27 години упражнява трудова дейност на едно и също работно място. Уволнен е, но уволнението му е признато за незаконно. След прекратяването на трудовото му правоотношение решава да не иска пенсия, а вместо това да се запише като кандидат за работа в компетентните служби по заетостта.
Г-н Andersen подава искане до работодателя за изплащане на специалното обезщетение при уволнение в размер на три месечни заплати, като се позовава на продължителния си трудов стаж. Отказът на работодателя се основава на факта, че според датското законодателство правото на обезщетение при уволнение отпада, ако при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят ще получава пенсия за осигурителен стаж и възраст от работодателя и е включен в тази пенсионноосигурителна схема преди навършване на 50-годишна възраст.
Решението: Съдът постановява, че националната правна уредба въвежда разлика в третирането, пряко основана на критерия възраст, което води до лишаването на определени работници (уволнени работници, които искат да останат на пазара на труда) от правото на специално обезщетение при уволнение. Единственото съображение за това е, че към датата на уволнението си тези работници биха могли да получават пенсия за осигурителен стаж и възраст, изплащана от работодателя по пенсионноосигурителна схема, в която са включени преди навършване на 50-годишна възраст. Тази мярка затруднява работниците, които вече са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, да продължат да упражняват правото си на труд, тъй като за разлика от други работници със същия стаж при прехода към ново трудово правоотношение те нямат право на специалното обезщетение при уволнение.

Съдът постановява, че разпоредбата забранява на цяла категория работници, отграничена по критерия възраст, да се откажат временно от получаването на пенсия за осигурителен стаж и възраст от работодателя в замяна на изплащането на специалното обезщетение при уволнение, предназначено да ги подпомогне отново да си намерят работа. По този начин въпросната мярка може да принуди тези работници да приемат пенсия за осигурителен стаж и възраст в по-малък размер спрямо този, който биха могли да получат, ако продължат да работят до по-голяма възраст, и да им причини значителна в дългосрочен план загуба на доходи.


Съображенията на Съда се основават на заключението, че разпоредбата води до прекомерно увреждане на законосъобразните интереси на работниците в подобно положение и по този начин надхвърля необходимото за постигането на преследваните с тази разпоредба цели на социалната политика.





  1. ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ


  • ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ

Изземването на автомобил за период над 10 години е прекомерно и нарушава правото на собственост по чл. 1 от Протокол 1. Законът за отговорността на държавата и общините за вреди не предоставя възможност за обезщетение в случай на вреда от продължително вмешателство в правото на собственост вследствие на изземване, което съставлява нарушение на чл. 13 от Конвенцията.

Решение на Съда по дело Georgi Atanasov v. Bulgaria (no. 5359/04)

Фактите: Автомобилът на г-н Атанасов бил иззет като веществено доказателство в хода на наказателно производство за кражба през 1997 г. и му бил върнат едва през 2008 г. Разследването на кражбата срещу неизвестен извършител започнало в началото на 1995 г., жалбоподателят придобил автомобила през август същата година, според доклад на властите с променен номер на шасито. След изземването на 26.11.1997 г. жалбоподателят правил многобройни искания автомобилът му да бъде върнат, като отказите били обосновавани с факта, че наказателното производство все още не е завършило, както и че предвид претенциите на застрахователна компания (отпаднали по-късно през 2004 г.) съществувал граждански спор относно собствеността на автомобила. През периода, в който автомобилът бил иззет, било откраднато радио от него, но окончателното съдебно решение по въпроса постановило, че на жалбоподателя не се дължи обезщетение, понеже не бил доказал стойността на претърпените вреди. Жалбоподателят възстановил владението си над автомобила през 2008 г., след като властите установили, че през 2005 г. е изтекъл абсолютният давностен срок за търсене на наказателна отговорност.

Решението: ЕСПЧ намира нарушение на чл. 1, Протокол 1 (право на собственост) и чл. 13 (липса на ефективни правни средства) от Конвенцията във връзка с чл. 1, Протокол 1. Съдът припомня, че чл. 1 от Протокол 1 не забранява изземването на собственост за целите на доказването в наказателното производство, стига то да е установено от национален закон, да преследва легитимна цел и да бъде пропорционално на преследваната цел. В конкретната хипотеза изземването отговаря на първите две условия, но е нарушен балансът между публичния интерес и правото на жалбоподателя да използва автомобила си. Съдът отбелязва, че наистина жалбоподателят е използвал автомобила в личния си живот и няма някакво съществено засягане например на професионалния му живот. Въпреки това срокът на задържане на автомобила е бил прекомерен – над 10 години и 10 месеца. Експертизата за разпознаване на автомобила е била извършена през 1998 г. и след това други действия с автомобила не са правени, а съмнението за граждански спор за собственост между жалбоподателя и застрахователната компания е отпаднало през 2004 г. в изрично изявление за това от застрахователя. Поради тези причини Съдът преценява, че продължителността на изземването е прекомерно и е непропорционално на преследваната легитимна цел, поради което съставлява нарушение на чл. 1 от Протокол 1.
По отношение на чл. 13 от Конвенцията Съдът отбелязва, че при разглеждане на исканията на жалбоподателя за връщане на автомобила му, националните съдилища не са изследвали основателността на мярката, а само са повтаряли доводите на разследващите органи, а именно, че наказателното производство не е приключило и съществува спор относно собствеността. Съдът припомня, че вече е намирал, че Законът за отговорността на държавата и общините за вреди не предоставя възможност за обезщетение в случай на вреда от продължително вмешателство в правото на собственост в следствие на изземване (делото Karamitrov v. Bulgaria, no. 53321/99). Съдът отхвърля искането на жалбоподателя за обезщетяване на имуществени вреди за обезценката на автомобила, тъй като не е представил доказателства за това; не присъжда и неимуществени вреди, тъй като такива не са поискани; присъжда 800 евро за разноски.


  • ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ

Пилотно решение на Съда срещу Румъния във връзка реституционните дела в страната.

Решение на Съда по дело Maria Atanasiu and Others v. Romania (nos. 30767/05 и 33800/06)

Това е поредното решение срещу Румъния, в което Съдът намира нарушение на правото на справедлив процес и правото на собственост във връзка с национализирани имоти по време на комунистическия режим. Решението е пилотно – Съдът постановява, че Румъния следва да предприеме генерални мерки, за да гарантира ефективната защита на правата по тези разпоредби, и е отложил разглеждането на всички жалби с оплаквания по този проблем. В решението има подробен преглед на приложимото реституционно законодателство през различните периоди след 1990 г.

В няколко свои решения от 2008 и 2009 г. Съдът е намерил нарушения на чл. 6 и чл. 1 от Протокол 1. В решенията са идентифицирани някои от причините за проблемите в Румъния – постепенно разширяващият се обхват на реституционните закони с цел да бъде обхваната фактически цялата национализирана недвижима собственост, в резултат на което институциите биват неимоверно натоварени. През 2005 г. е приет закон, опростяващ производството, и би бил стъпка в правилната посока, ако бе обезпечен с необходимия човешки и материален капацитет. Съдът отбелязва каква тежест за бюджета е реституцията, но също така отчита, че акциите на създадения през 2005 г. фонд за обезщетенията все още не са изнесени на стоковата борса, а това би облекчило бюджета.

Многобройните проблеми налагат приемането на пилотно решение. По настоящото дело Съдът препоръчва спешното изработване на опростена и ефективна процедура. Съдът счита, че въпросът е от изключителна сложност и румънските власти следва да разполагат със свобода на преценката. Той счита, че предложението на румънското правителство да се въведат преклузивни срокове за всеки етап от административното производство е интересно решение, като се отчита, разбира се, че сроковете биха били реалистични и биха подлежали на съдебен контрол. Съдът дава за пример подхода в областта на други държави членки – създаването на една по-предвидима схема на обезщетяване, предвиждането на максимално обезщетение или изплащане на обезщетението на части през един по-дълъг период от време. Съдът отлага разглеждането на висящите пред него десетки жалби, свързани с този структурен проблем, за 18 месеца.



Няма нарушение на правото на собственост на дружеството жалбоподател в резултат на запорирането на банковите му сметки за период от три години и половина след повдигане на обвинение срещу бившия управител и едноличен собственик на дружеството за укриване на данъци и мита.

Дело Benet Czech, spol. s r.o. v. the Czech Republic (no. 31555/05)

Фактите: Срещу управител на дружество било образувано наказателно производство през 2001 г., което приключило с оправдаването му през 2010 г. По искане на прокуратурата сметките на дружеството жалбоподател били блокирани през 2001 г. по подозрение, че сумите в тях са печалбата на управителя от незаконна дейност. Запорът бил вдигнат през януари 2008 г. (в настоящото дело Съдът обсъжда периода от 2001 г. до подаването на жалбата през февруари 2005 г., тъй като периодът след това до 2008 е предмет на оплакване в последваща жалба на жалбоподателя).

Решението: Намесата в правата на жалбоподателя попада в обхвата на третата хипотеза на чл. 1 от Протокол 1 – контрол върху ползването на притежанията. Съдът приема, че намесата е била законна и че е преследвала легитимна цел. За да прецени дали е бил спазен справедливият баланс между интересите на обществото и изискванията за защита на индивидуалните права, Съдът посочва, че трудният въпрос в конкретния казус е дали през целия период на запора е продължавало да съществува обосновано подозрение, че сумите са плод на незаконна дейност. Съдът приема, че при толкова сложна престъпна дейност, свързана с множество следствени действия, включително в 16 европейски държави, националните съдилища са в по-добра позиция да отговорят на този въпрос и Съдът е длъжен да зачете решенията им, освен ако те не са явно необосновани.
В конкретния случай намесата в правата на дружеството жалбоподател не е била явно необоснована, защото първоначалното подозрение на прокуратурата за произхода на средствата е било обосновано с оглед фактите по делото, а последвалото наказателно разследване е било проведено с дължимата грижа и бързина. Съдът подчертава още, че за разлика от предишни аналогични дела срещу Чехия, в настоящия случай няма нарушение на правото на собственост на дружеството жалбоподател, защото то е имало ефективно средство за защита – и се е възползвало от него – оспорване пред съд на продължаващия запор на сметките му.



  1. СВОБОДА НА ПРИДВИЖВАНЕ



  • ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ


ЕСПЧ комуникира жалба по висящо пред него дело за несъразмерност на наложена забрана за напускане на страната поради осъждане

Жалба, комуникирана от Съда на българското правителство, по делото Ivanov v. Bulgaria (no. 19418/07)
Съдът комуникира на правителството жалбата на г-н Иванов с оплаквания за нарушения на чл. 2 § 2 от Протокол No. 4 (свобода на придвижване). Жалбоподателят твърди, че наложената му забрана да напуска страната поради факта на неговото осъждане не е съвместима с изискванията на Конвенцията, тъй като не е налице ясен критерий за налагането на тази мярка по Закона за българските лични документи, нито пък има задължение за нейното мотивиране. Според жалбоподателя мярката е непропорционална, тъй като не поставя баланс между неговия личен интерес и този на обществото. Г-н Иванов се оплаква още, че според решението на вътрешните съдилища преценката на полицейските власти за необходимостта от налагане на мярката не подлежи на съдебен контрол.


10. ДРУГИ ПРАВА


  • ДЕЛА НА СЕС

Не може да се отхвърли молба за разрешение за лечение в друга държава членка от компетентната институция, когато в държавата членка по местопребиваване не може своевременно да бъде получено идентично на предвиденото лечение или лечение с еднаква ефикасност, както и по съображение, че такъв способ на лечение не се прилага в държавата членка по местопребиваването на осигуреното лице. Подобно съображение ограничава обхвата на Регламент № 1408/712.

Решение на Съда на ЕС по преюдициално запитване по дело C 173/09 Елчинов / Националната здравноосигурителна каса (НЗОК)

Фактите: Г н Елчинов, здравноосигурено лице към НЗОК, страда от тежко заболяване и се нуждае от лечение на окото чрез поставяне на радиоактивни пластини или протонотерапия. Подава молба до НЗОК за издаване на формуляр за високотехнологично лечение в специализирана клиника в Германия, тъй като това лечение не се прилага в България. Поради необходимостта по спешност да се подложи на лечение в болнично заведение г н Елчинов заминава за Германия, преди да е получил отговор от НЗОК. По-късно директорът на НЗОК отказва да издаде на г н Елчинов исканото разрешение, на основание, че това лечение не е сред обезщетенията, предвидени в българското законодателство и заплащани от НЗОК.

Решението: Съдът постановява, че не може да се отхвърли молбата за разрешение и компетентната институция следва да бъде задължена да издаде на осигуреното лице разрешението, необходимо за покриване на разходите му за това лечение, когато: (1) алтернативното лечение, което може своевременно да бъде предоставено в държавата членка по местопребиваване, не е с еднаква ефикасност и (2) ако след основана на обективни и недискриминационни критерии проверка е установено, че лечението в друга държава членка съответства на посочените общи типове лечение, установени в списък в страната на местопребиваване и заплащани от компетентната институция, макар че не упоменава изрично конкретния приложен способ на лечение.

Правото на Съюза не допуска националните органи, компетентни по молбата за предварително разрешение, да презумират, че ако болничното лечение не може да бъде получено в държавата членка, на чиято територия пребивава осигуреното лице, то това лечение не е сред обезщетенията, предвидени от законодателството на тази държава, и обратно — че ако болничното лечение е сред посочените обезщетения, то може да бъде предоставено в тази държава членка. Съдът не приема държава членка да тълкува правната си уредба така, че при всички положения да е изключено да се покрият разходите за болнично лечение, получено в друга държава членка без предварително разрешение.

Според Съда, когато е установена незаконосъобразност на отказа за издаване на разрешението, а болничното лечение е приключило и осигуреното лице е направило съответните разходи за него, националният съд трябва да задължи компетентната институция да възстанови на посоченото осигурено лице сумата, която тази институция по принцип би поела, ако разрешението бе надлежно издадено. Размерът на сумата се определя съгласно разпоредбите на законодателството, което се прилага за институцията на държавата членка, на чиято територия е предоставено болничното лечение. Ако така изчисленият размер е по-нисък от този, който би се получил при прилагането на действащата правна уредба в държавата членка на местопребиваване в случай на хоспитализация в нея, компетентната институция за своя сметка трябва допълнително да възстанови на осигуреното лице и разликата между тези две суми, но в границите на действително направените разходи.

Съдът постановява, че правото на Съюза не допуска националният съд, който следва да се произнесе по дело, върнато от висшестоящ съд след касация, да бъде обвързан от направените от висшестоящия съд правни изводи, когато въз основа на тълкуване, което е поискал от Съда на ЕС, намира, че тези изводи няма да са в съответствие с правото на Съюза.

Съдът заключава, че национална правна норма, съобразно която юрисдикциите, които не се произнасят като последна инстанция, са обвързани от изводите на горната юрисдикция, не може да лиши тези юрисдикции от правото да сезират Съда на ЕС с въпроси за тълкуването на правото на Съюза, до което се отнасят съответните правни изводи. Всъщност Съдът на ЕС приема, че юрисдикцията, която не се произнася като последна инстанция, трябва да бъде свободна да отправи до Съда на ЕС въпросите, които смята за неизяснени, ако счита, че правните изводи на горната инстанция биха могли да доведат до постановяване на решение, което противоречи на правото на Съюза.









Фондация „Български адвокати за правата на човека“
Гр. София 1000

Ул. „Гурко” № 3, вх. А, ет. 4

Тел.: 02/980 39 67

Тел./Факс: 02/980 66 33
e-mail: hrlawyer@blhr.org

www.blhr.org

Редактор на броя Полина Русинова. За изготвянето допринесоха адв. София Разбойникова, адв. Диляна Гитева, адв. Йорданка Бекирска, Милена Ванкова и Габриела Горанова. Е-mail за връзка: hrlawyer@blhr.org

© Всички права запазени

Настоящата публикация е осъществена с подкрепата на Институт „Отворено общество“ – София. Изложените в нея мнения и позиции принадлежат единствено на авторите на този материал. Те по никакъв начин не могат да се приемат за израз на мнения и позиции на Институт "Отворено общество“ – София.





1 Пълният текст на всички решения на ЕСПЧ може да намерите по номер на жалбата или име на жалбоподателя на интернет страницата на

Съда.

2 Регламент на Съвета (ЕО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност на наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността.





Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница