Бюлетин за състоянието на повърхностните и подземните води на тероторията на басейнова дирекция



страница7/13
Дата31.03.2018
Размер1.84 Mb.
#63922
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   13


Забележки: * - Числови стойности на АИБИ по-малки от единица, са извън обхвата на скалата на метода, но се получават в случаите, когато имаме пресъхване на ВТ. В този случай, ако пресъхването се дължи на отнемане на води за различни антропогенни дейности, при изчисленията се включва стойността 0,5, като състояние по-лошо от най-лошото.

** - Междинните числови стойности, които не отговарят точно на определен бал от АИБИ (0,75 0,25 … както и всички други междинни стойности) се получават в резултат на осредняване на стойности при наличие на повече от един резултат от мониторинг за годината, или при оценка на резултатите от няколко години.


Прилагането на описаните референтни стойности и гореописаната класификационна система е необходимо, но недостатъчно условие за коректната оценка на екологичното състояние на водните тела. Тъй като провеждането на хидробиологичен мониторинг (ХБМ) се извършва и дава информация за сравнително малък участък от ВТ, неповлияни от допълнителни замърсявания или вливания на други притоци, на практика възниква необходимост от въвеждане на допълнителни принципи, спазването на които би дало възможност за възпроизводимост на резултатите при едни и същи данни и би дало възможност за определяне на тенденции в промяната на състоянието, при бъдещи оценки на екологичният статус на същите водни тела.

Основни принципи, използвани при оценката на екологичният статус на ВТ на територията на БД ЗБР – Благоевград са подробно разгледани в ПУРБ.

Като цяло използването на единна класификационна система за оценка на екологичен статус, както и еднакви критерии и стъпки, при извършването на тази оценка на състоянието на ВТ, за територията на БД ЗБР – Благоевград, гарантира съпоставимост и възпроизводимост на резултатите, както и възможността да се проследи тенденцията в промяната на екологичният статус по години и да се оценят резултатите от заложените в настоящият ПУРБ мерки по управление на водите. Този подход следва да се запази до въвеждането на единна национална система, интеркалибрирана с европейските такива, за оценка на екологичен статус на ВТ по всички биологични елементи за качество.


2.1.2. Оценка на състоянието по основни физикохимични показатели, подкрепящи биологичните.
Поради липса на разработени и действащи стандарти за качество на химични вещества като замърсители в повърхностните води и липсата на утвърдени и действащи класификационна система за оценка на състоянието на повърхностните водни тела за категория „река” и категория „езеро” са използвани:


  • За категория „река” при оценката на физикохимичните показатели е използвана категоризацията по Наредба 7/1986 година За показатели и норми за определяне на качеството на течащите повърхностни води, както е дадено в Таблица 11.


Таблица 11. Разделяне по категории на физикохимичните показатели за оценка на екологичното състояние.

ФИЗИКОХИМИЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ




Категория по Наредба №7

Клас за показателите в екологичното състояние

Забележка

I категория

Много добро

 

II категория

Добро / Умерено

В зависимост от степентта на превишенията и честотата им

III категория

Незадоволително

 

Извън трета категория

Лошо

 

Разработената класификационна система за оценка на физикохимичните показатели на водните тела категория “река” е представена подробно в общата част на Плана за управление на Западнобеломорски район за басейново управление в Πриложение № 1.



  • За категория „езеро” са използвани нормите в Приложение № 1 към чл. 2, т.1 на действащата Наредба № 4/2000 г.- За качеството на водите за рибовъдство и за развъждане на черупкови организми.

При липса на данни от физикохимичен анализ за дадено водно тяло, оценка на екологичен статус не е правена. Крайната оценка на състоянието за такива водни тела е направена на база на данни от ХБМ и хидроморфологични въздействия.



2.1.3. Оценка по хидроморфологичните въздействия
При оценката на хидроморфологичните въздействия е използвана наличната информация в БДЗБР - Благоевград за хидроложкия режим и морфологичните въздействия в басейните на реките Струма, Места и Доспат.

Поради липса на утвърдена и действаща методика за оценка на натиска от водоотнемане от повърхностните водни тела, оценката за въздействието от водовземане от повърхностните води е направена, като са сравнени данните за естествения отток за всяко повърхностно водно тяло с общото количество на всички водовземания, които се извършват в това тяло. При водоотнемания повече от 50 % от стойността на естествения отток в едно тяло се приема, че това тяло не е в добро състояние и се обявява в риск по отношение на въздействия от водоотнемане. Категориите са както следва:



  • От 0 % до 10% - не е в риск по водоотнемане – много добро състояние;

  • От 10 % до 25 % - не е в риск по водоотнемане – добро състояние;

  • От 25 % - до 50 % - не е в риск по водоотнемане – умерено;

  • От 50% - до 75 % - е е в риск по водоотнемане – незадоволително;

  • От 75 % - до 100 % - е в риск по водоотнемане – лошо състояние.

Въздействието от морфологични изменения е анализирано и оценено на базата на експертна оценка, поради липса на утвърдена и действаща методика за оценка на такъв вид въздействия.



2.2. Оценка на натиска по отношение на химично състояние – присъствие на приоритетни вещества и специфични замърсители .
Оценката на химичното състояние се прави по отношение на присъствието и сравняванетото на стойностите на измерените концентрации на приоритетни вещества (Директива 2008/105/ЕО) и специфични химични замърсители във водите на водните тела със определените за тях стандарти за качество. При отсъствие или регистрирано наличие на приоритетни вещества, но с уставонени концентрации под стандартите за качество – съответните водни тела се определят в добро химично състояние. При регистрирани превишения на стандартите за качество – водните тела се обявяват в лошо химично състояние.

Съгласно направената оценка на състоянието по отношение на приоритетни вещества и специфични химични замърсители през периода 2008-2010 година в повърхностните водни тела в Западнобеломорски район няма нито едно водно тяло, което да е обявено в лошо химично състояние.



2.3 Резултати от програмите за оперативен мониторинг на повърхностни води категория “река” и категория „езеро”.
2.3.1. Оценката на водните тела категория “река” и категория „езеро”

Оценката по данни от програмите за оперативен мониторинг е направена въз основа на сравняване на получените осреднени годишни концентрации на различните замърсители с определените стойности на всеки замърсител за всяко състояние по избраните класификационни системи, описана по-горе и разгледани подробно в Раздел ІІ на Общата част на ПУРБ.



Басейн на река Струма:


  1. Резултати от анализа на биологичните качествени параметри

Направената оценка на 77 повърхностни водни тела - категория „река” (73 са категория „река” и 4 - приравнени към „река”) в басейна на река Струма по показателя АИБИ е дадена в Таблица 12 и показва следните обобщени резултати:



  • в много добро състояние са 10 водни тела;

  • в добро състояние/потенциал са 26 водни тела;

  • в умерено състояние/потенциал са 25 водни тела;

  • в незадоволително състояние/потенциал са 2 водни тела;

  • в лошо състояние/потенциал са 4 водни тела.

Няма данни за 6 водни тела.

Оценката от анализа на биологичните качествени параметри за повърхностните водни тела категория “река” в басейна на река Струма е представена в Таблица 3.


2. Резултати от анализа на физикохимични показатели


  • Резултатите от анализа на физикохимичните показатели за оценка на екологичното състояние повърхностни водни тела – категория “река” и приравнени към „река”:

Резултатите от анализа на физикохимичните показатели за оценка на екологичното състояние на идентифицираните 77 повърхностни водни тела – категория “реки” (73 са категория „река” и 4 - приравнени към „река”) в басейна на река Струма (разгледани подробно в ПУРБ в Раздел IV. Мониторинг на водите), са посочени в Таблица 12 и показват следните обобщени резултати:

  • в добро състояние/потенциал са 29 водни тела;

  • в умерено състояние/потенциал са 18 водни тела;

  • в незадоволително състояние e 1 водно тяло;

  • в лошо състояние/потенциал са 7 водни тела.

Няма данни за 22 водни тела.
Оценката от анализа на физикохимичните показатели за повърхностните водни тела категория “река” в басейна на река Струма е представена в Таблица 12.
Четири водни тела в басейна на река Струма са приравнени към „река” - яз. Студена, яз. Пчелина, яз. Долна Диканя и яз. Извор (представляващи язовири на реки). Оценката на състоянието им е извършена като на стоящи води. За целта са използвани нормите в Приложение № 1 към чл. 2, т.1 на действащата Наредба № 4/2000 г.- За качеството на водите за рибовъдство и за развъждане на черупкови организми.

Две от тези водни тела – яз. Студена и яз. Пчелина са включени в програмата за оперативен мониторинг през 2010 година. Резултатите от мониторинга показват, че:



  • за язовир Студена са регистрирани: отклонения по показателя разтворен кислород и в повърхностната и в дълбочинната проба, както и еднократно превишение по общ фосфор - и в повърхностната и в дълбочинната проба.

  • За язовир Пчелина са регистрирани: еднократно превишение по показателя мед в повърхностната проба и две превишения в дълбочинната проба; превишения по нитрити в две от измерванията в повърхностната и в дълбочинната проба; еднократно превишение по амониев азот в дълбочинната проба; отклонение по разтворен кислород в три измервания в дълбочинната проба; превишения по общ фосфор в четирите измервания за дълбочинна проба и едно превишение в повърхностната проба.

Непостигането на добро състояние за тези тела е свързано най-често с превишенията на стойностите за различни замърсители, които са ключови параметри на използваната класификационна система - това са показателите БПК5, ХПК, разтворен кислород и наситеност с кислород, амониев азот, нитритен азот, фосфати и общ фосфор, неразтворени вещества и други.

Основните видове точкови въздействия, водещи до този резултат са:


  • зауствания от населени места и индустриални предприятия, без изградени пречиствателни станции за отпадъчни води;

  • зауствания от населени места с действащи, но технологично остарели и амортизирани ПСОВ;

  • дифузно замърсяване, причинено от населени места без изградена канализация и от земеделски дейности;

  • комбиниран ефект от различни значими въздействия.

При направената оценка на физикохимичните показатели, нито едно повърхностно водно тяло категория „река” не попадна в “много добро състояние”, въпреки че определен брой от анализираните водни тела се използват като източници за питейно-битово водоснабяване и се намират в райони с липса на антропогенно въздействие.




  • Резултати от анализа на физикохимичните показатели за оценка на екологичното състояние на повърхностните водни тела – категория „езеро”:

При определяне на типовете повърхностни водни тела – категория “езеро” в басейна на река Струма са обособени 8 водни тела – стоящи води – язовири и езера. От тях: 2 водни тела са високопланински езера и са оценени в много добро състояние (по експертна оценка) и 6 водни тела (5 от които са язовири), са оценени с добър потенциал.
Езерата се намират в трудно достъпни високопланински райони, които се характеризират с липса на конкретни антропогенни въздействия, т.е. те са в неповлияно от човешката дейност състояние. Наблюдението на такъв тип водни обекти има за цел да проследява и оценява глобалните дългосрочни изменения в естествените условия.

Информация за количествените и качествени параметри на състоянието за високопланинските езера – стоящи води към момента на изготвянето на бюлетина за басейна на река Струма липсва. Има налична информация от провеждан мониторинг на НП “Рила” и НП “Пирин” за други типове планински езера, които са повлияни от антропогенна дейност – в тях са осъществявани дейности по привнасяне и зарибяване с нови рибни видове. Поради тази причина, наличната информация не може да бъде използвана за целите на оценка на състоянието на идентифицираните в басейна на река Струма повърхностни водни тела – категория „езера”.

В програмата за оперативен мониторинг за 2010 година е включен язовир Дяково. Резултатите от физикохимичните анализи показват, че това водно тяло е с добър потенциал.
Язовирите, които са обособени като самостоятелни водни тела – тип стоящи води в басейна на река Струма са силно модифицирани водни обекти или изкуствени водни обекти – т.е при тях антропогенните дейности и натиск са изключително дълготрайни във времето, интензивни по своя мащаб и големина и определящи за всички параметри на състоянието им. Като резултат от антропогенните дейности, за тези водни тела са характерни изключително големи интервали на вариране на стойностите на параметрите на състоянието, което затруднява оценката на техния потенциал. В действителност, голямото вариране на количествените и качествени характеристики на тези водни обекти е обвързано и зависи изцяло от стопанските цели, за чиито нужди се използват тези обекти – питейно водоснабдяване, напояване, хидроенергетика, комбинирано използване и др. Доста често, при провеждане на конкретни и специфични стопански дейности в тези водни тела, се стига до тяхното пълно изпразване или източване, което от своя страна внася рязка и необратима промяна във всички техни параметри на състоянието.

Съгласно изискванията на ЕРДВ, всички тези водни тела са определени от БД ЗБР – Благоевград, като силно модифицирани водни обекти – СМВО и за тях не се поставят високи екологични цели, а се определя екологичен потенциал.

Основните замърсители на тези типове повърхностни стоящи води в басейна на река Струма са :


  • зауствания на битово-фекални отпадъчни води от населени места, без изградени пречиствателни станции за отпадъчни води, непосредствено във водните обекти или в обхвата на техния водосбор;

  • дифузно замърсяване, причинено от населени места без изградена канализация;

  • земеделски дейности;

  • животновъдство;

  • комбиниран ефект от различни значими въздействия.

В басейна на река Струма 3 язовира са за питейно-битово водоснабдяване – това са язовирите Студена, Дяково и Карагьол. Останалите са с предназначение – за напояване или хидроенергетика.





  1. Резултати от анализа на хидроморфологични въздействия

Резултатите от направената оценка на натиска, по отношение на хидроморфологичните въздействия на идентифицираните 77 повърхностни водни тела – категория “река” (73 са категория „река” и 4 - приравнени към „река”) в басейна на река Струма са следните:



  • в добро състояние/потенциал са 57 водни тела;

  • в умерено състояние/потенциал са 15 водни тела;

  • в незадоволително състояние са 3 водни тела;

  • в лошо състояние/потенциал са 2 водни тела.

За четирите водни тела – приравнени към „река” оценката по хидроморфологични въздействия е направена на базата на експертна оценка.

Оценката на въздействието по водоотнемане и морфологични въздействия върху повърхностните водни тела категория “река” в басейна на река Струма е представена в Таблица 3.

4. Обобщена оценка на състоянието на повърхностните водни тела - категория “река”.
Оценката на състоянието на повърхностните водни тела – категория „река” и приравнени към „река” е изготвена, като са взети в предвид и трите компонента на екологичното състоянието – физикохимични параметри, хидроморфологични въздействия и биологични качествени параметри - АИБИ. Определящо за крайната оценка на състоянието е най-лошото от тези три състояния за всяко повърхностно водно тяло.

Резултатите от направената оценка на натиска са показани в Таблица 12.

От идентифицираните 77 повърхностни водни тела – категория “река” (73 са категория „река” и 4 - приравнени към „река”) в басейна на река Струма:


  • в добро състояние/потенциал са 29 повърхностни водни тела;

  • в умерено състояние/потенциал са 35 повърхностни водни тела;

  • в незадоволително състояние са 5 повърхностни водни тела;

  • в лошо състояние/потенциал са 8 повърхностни водни тела.

За четирите водни тела в басейна на река Струма, приравнени към „река”, (представляващи язовири на реки), оценката на състоянието им е извършена като на стоящи води. Използвани са нормите в Приложение № 1 към чл. 2, т.1 на действащата Наредба № 4/2000 г.- За качеството на водите за рибовъдство и за развъждане на черупкови организми и експертна оценка.

Експертната оценка и резултатите от мониторинга на водите показват, че идентифицираните в поречие Струма четири водни тела приравнени към „река” (яз.Студена, яз. Пчелина, яз.Долна Диканя и яз.Извор) са с добър потенциал.

Таблица 12. Обобщена оценка на състоянието на повърхностните водни тела категория “река” в басейна на река Струма.


N по ред

Код EU_CD

Описание на водното тяло

Оценка по ФХП

Оценка по хидроморфологични въздействиа

Екологичен статус (по АИБИ)

Обща оценка на състояние/потенциал

за 2010 г.

1

BG4ST900R001

Река Струма от изворите до язовир Студена

добро състояние

През 2010г. няма измервания.



добро състояние

много добро състояние

През 2010г. няма измервания.



добро състояние

2

BG4ST900R003

Река Струма от язовир Студена до вливане на река Конска

лош потенциал

Превишения по показателите: амониев азот, нитритен азот, фосфати, общ фосфор. Еднократно превишение по НВ, разтворен кислород, наситеност с кислород, БПК5, ХПК



лош потенциал

умерен потенциал

лош потенциал

3

BG4ST900R004

Река Мещичка от изворите до вливането си в река Конска

умерено състояние

Едно измерване-превишение по нитритен азот.



добро състояние

умерено състояние

умерено състояние

4

BG4ST900R005

Река Конска с десния си приток река Селска от изворите до вливането й в река Струма.

умерено състояние

Еднократно превишение по нитритен азот, фосфати и общ фосфор.



добро състояние

умерено състояние


умерено състояние

5

BG4ST900R006

Река Струма от вливане на река Конска до язовир Пчелина.

лошо състояние

През 2010г. няма измервания.



добро състояние

умерено състояние

лошо състояние

6

BG4ST900R007

Река Арката от изворите до язовир Долна Диканя.

добро състояние

През 2010г. няма измервания.



добро състояние

добро състояние

добро състояние

7

BG4ST900R009

Река Арката от язовир Долна Диканя до вливането й в река Струма.

умерено състояние

Превишение по нитритен азот. Еднократни отклонения по параметрите наситеност с кислород и рН.



добро състояние

добро състояние

умерено състояние

8

BG4ST900R011

Река Светля от изворите до язовир Пчелина.

добро състояние Едно измерване през 2010г.

добро състояние

умерено състояние

умерено състояние

9

BG4ST900R012

Река Струма от язовир Пчелина до вливането на река Треклянска.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница