Ц. С. Карагьозов Радиолокационни средства за обслужване на въздушното движение (овд)



Дата23.10.2018
Размер1.57 Mb.
#94338
ТипЛекция


Лекция 4
РАДИОЛОКАЦИОНЕН ОБЗОР НА ВЪЗДУШНОТО ПРОСТРАНСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Ц. С. Карагьозов
1. Радиолокационни средства за обслужване на въздушното движение (ОВД).

За постигане развита радиолокационна мрежа и получаване на достатъчно пълна и надеждна информация за въздушната обстановка над Република България, в страната са разположени пет радиолокационни комплекса и един трасов радиолокатор, както следва:



  • Три летищни радиолокационни комплекса (ЛРЛК) в София, Варна и Бургас. Те се състоят от първичен радиолокатор от типа ATCR-33M1 и вторичен радиолокатор SIR-M, които са производство на италианската фирма SELEX-SI. Чрез тях се постига пълен обзор на районите за отговорност на съответните летища. Същите участват и в изграждане на многорадарната картина за цялото въздушно пространство;

  • Два трасови радиолокационни комплекса (ТРЛК), разположени на Черни връх и във Върбишки проход. Те се състоят от първичен радиолокатор от типа ATCR-22M1 и вторичен моноимпулсен радиолокатор CMSSR-401, съответно на фирмите SELEX-SI и CARDION. Тези комплекси покриват територията на РБ и акваторията на Черно море в достатъчен обем и са основен източник на радиолокационна информация за АС УВД;

  • На летище Пловдив е разположен трасов вторичен моноимпулсен радиолокатор CMSSR-401.

В експлоатация са два метеорологични радиолокатора от типа МЕТЕОР-306АС на фирмата GERMATRONIK в районен център за ОВД-София и летищен център за ОВД-Варна. Те доставят актуална метеорологична информация за целите на УВД.

На летище София е инсталиран и се ползва за подобряване на УВД в условията на намалена видимост радиолокатор за контрол на наземното движение в района на летателното поле.

В РЦ за ОВД-София от месец август 2009 година е в експлоатация АС УВД SATCAS v.2 на фирмата SELEX-SI.

В ЛЦ за ОВД-Варна е в експлоатация система за УВД TRACVIEW220.

В ЛЦ за ОВД-Бургас е в експлоатация система за УВД EUROCAT-200.

Последните две системи подлежат на подмяна.


2. Трасов радиолокатор ATCR-22.

Трасовият радиолокатор (ТРЛ) ATCR-22 е предназначен за определяне на разстоянието и азимута на въздухоплавателните средства (ВС) и подаване на информацията в АС УВД SATCAS v.2. При използване на ТРЛ в състава на АС УВД, освен основното оборудване на радиолокатора, на радиолокационната позиция задължително се разполагат спрегнат с него вторичен трасов радиолокатор (ВТРЛ), сдвоен комплект апаратура за първична обработка на информацията (АПОИ) и устройство за транслация на информацията (УТИ) в центъра за управление на въздушното движение (ЦУВД).

ATCR-22 се състои от :


  • Антенна система;

  • Предавател;

  • Приемник-процесор;

  • Апаратура за контрол и управление;

  • Апаратура за захранване.

Апаратурата на радиолокатора е резервирана, което осигурява по-високата му надеждност като цяло, а освен това позволява допълнителна възможност за работа в двучестотен (двуканален) режим. С изключение на магнетрона и тиратрона на предавателя, радиолокаторът е изпълнен изцяло на полупроводникови елементи. Обработката на видеосигналите се осъществява от цифров процесор.

Оборудването на радиолокатора се разполага в стационарно помещение, над което е монтирана антенната система. Информацията в ЦУВД се транслира по кабелна (теснолентова) или релейна (широколентова) линия. Захранването е от трифазна мрежа за променлив ток с напрежение 220/380 V и честота 50 Hz. Допустимата нестабилност на напрежението и честотата е 10%.

Основните експлоатационни параметри на радиолокатора ATCR-22 са:


  • Максимално разстояние на откриване, km :

- за едноканален вариант 366;

- за двуканален вариант 397;



  • Максимална височина на откриване, km : 30;

  • Сектор на обзора, grad:

- по азимут 360;

- по ъгъл на място 0 – 40;



  • Вероятност за правилно откриване 0,9

  • Вероятност за лъжлива тревога 10-6;

  • Продължителност на сондиращия импулс, μs 3

  • Ширина на основната диаграма в хоризонтална

(азимутална) плоскост, grad 1,2;

  • Период на обзора, s 10

  • Носеща честота, MHz 1240 – 1355

  • Коефициент на подавяне на сигналите от неподвижни цели

с използване на система СДЦ, dB 39

  • Консумирана мощност, kW 22 – 25

  • Условия за нормална работа на апаратурата:

- температура, 0С 0 ... +50

- влажност, % 80 – 95



  • Условия за нормална работа на антенната система:

- температура, 0С - 40 ... +70

- влажност, % до 100



  • Максимална допустима скорост на вятъра

(при невъртяща се антена), m/s 21

Максималното разстояние на откриване е разчетено за цели с ефективна отразяваща повърхност 10 m2.

ДН на радиолокатора във вертикалната плоскост е двулъчева. Долната й част, съответстваща на малките ъгли на визиране, автоматически се оптимизира с цел намаляване на смущенията от местни обекти.

Радиолокаторът има голям динамически диапазон на приемния тракт. Това се осигурява чрез използване на малошумящ УВЧ и адаптивен атенюатор на смущенията. От своя страна големият динамически диапазон на приемния тракт способства за повишаването на ефективността на системата за селекция на движещи се цели (СДЦ).

Системата СДЦ е цифрова квадратурна система с отстраняване на “слепите” скорости.

Зоната за откриване може да бъде разширена чрез преминаване на радиолокатора в двуканален режим с две разнесени честоти на сондиращите радиосигнали (фиг. 1)



Фиг. 1. Зона на откриване на ТРЛ ATCR-22.

На фиг. 1 е показано: 1, 4 – в едноканален режим; 2, 3 – в двуканален (двучестотен) режим; 1, 2 – допълнителна ДН; 3, 4 – основна ДН.

Структурната схема на ТРЛ ATCR-22 е представена на фиг. 2.



Фиг. 2. Структурна схема на ТРЛ ATCR-22.

В схемата са използвани следните съкращения:


  • АС – антенна система;

  • ВФТ – вълноводно-фидерен тракт;

  • ВСК – вградена система за контрол;

  • КI, КII – канал I, канал II на приемник-процесора;

  • Прд – предавател;

  • М – модулатор;

  • Сх – синхронизатор;

  • ФП – фиксатор на смущения; (помеха (рус.) – смущение)

  • ААС – автоматически атенюатор на смущения;

  • УМЧ – усилвател на междинна честота;

  • ЦСДЦ – цифрово устройство СДЦ;

  • АЦП – аналого-цифров преобразувател;

  • КДН – компенсатор на дрейфа на нулата на АЦП;

  • ЭМ – екстрактор на модула;

  • КС – картограф на смущенията;

  • Сел – селектор;

  • ПМС – подавители на метеосмущения;

  • АРУ – автоматическо регулиране на усилването;

  • ДМ – датчик на метеосмущения;

  • СУ – сумиращо устройство;

  • ЭКМ – екстрактор на контура на метеосмущението;

  • ЦАП – цифрово-аналогов преобразувател;

  • ВРЛ – вторичен радиолокатор;

  • АПОИ – апаратура за първична обработка на информацията;

  • Обн – откривател (обнаружитель – рус.).

АНТЕННО-ФИДЕРНИЯ ТРАКТ се състои от:

  • Антена от типа G-14;

  • Опорно въртящо устройство;

  • Въртящ се преход;

  • Устройство за снемане на ъглови данни;

  • Двучестотен антенен разделител (диплексер);

  • Антенен превключвател;

  • Вълноводен тракт;

  • Допълнителни устройства.

Антената G-14 формира две ДН във вертикалната плоскост. Тя има два рупорни облъчвателя, разположени във фокалната плоскост на отражателя, изпълнен във вид на пресечен параболоид на въртене с размери 13,7х6,8 m. За намаляване на ветровото натоварване отражателят има решетъчна конструкция. Ъгловата скорост на въртене на антената по азимут е 6 оборота в минута. Предвидено е ръчно управление на положението на антената в ъгломестна плоскост в границите от 0 до 400. На отражателя има приспособление за закрепване на антената на вторичния радиолокатор. Антената може да бъде установена на кула с височина до 25 m.

На входа на рупорните облъчватели са включени устройства с дистационно управление, позволяващи избирането на един от двата вида поляризация на излъчваните колебания – линейна или кръгова. Антената формира основна диаграма на насоченост (ОДН) – долна и допълнителна диаграма на насоченост (ДДН) – горна. Ъгълът между максимумите на двете диаграми е 4,50. При това ОДН има косекансквадратна форма във вертикална плоскост. Стръмността на долната част на ОДН, съответстваща на малките ъгли във вертикална плоскост, може да се променя. Когато максимумът на ОДН е при θ = 20, типовите значения на стръмността са както следва:



  • 3,5 dB/0, при θ = 00;

  • 6,5 dB/0, при θ = - 10;

  • 8,5 dB/0, при θ = - 20.

Основните параметри на антената са:


ПАРАМЕТРИ

ОДН

ДДН

  • ширина на ДН по ниво 3dB, grad

- в хоризонтална плоскост

- във вертикална плоскост



1,2± 0,15

4,0 ± 0,8


1,2 ±0,2


5,0 ± 0,6

  • коефициент на усилване, dB

36,5

36

  • относително ниво на страничните листове, dB

- 26

- 28

ПРЕДАВАТЕЛЯТ е изпълнен на магнетрон със система за термостабилизация във вида на затворен кръг с циркулация на водна пара. Предвидено е автоматично донастройване на честотата на магнетрона. Модулаторът на предавателя се състои от схема за формиране на модулиращия импулс и разрядно устройство. Вторият предавател е аналогичен на първия и се използва при двучестотен режим на работа или като резервен.

Основните технически параметри на предавателя са:


  • импулсна мощност, MW 1,8;

  • средна мощност, kW 2,25;

  • продължителност на сондиращия импулс, μs 3 ± 0,3;

  • средна честота на повторение, Hz 430 ± 21,5.

Използват се 6 различни периода на повторение, свързани помежду им със следното съотношение: 1280 / 1600 / 1344 / 1536 / 1408 / 1472 [μs].

ПРИЕМНИКЪТ – ПРОЦЕСОР представлява съчетание от две устройства – за аналогова и цифрова обработка на сигналите. Аналоговата обработка се извършва на висока и междинна честота в приемника, а цифровата обработка – на видеочестотата в процесора.



Усилвателят на висока честота (УВЧ) с коефициент на шума около 2,7 dB и коефициент на усилване не по-малък от 28 dB е разположен във вълноводно-фидерния тракт (ВФТ). Филтърът на преселектора има лента на пропускане 7 ± 1,5 MHz и осигуряване подавяне по огледален канал не по-малко от 60 dB. Приеманите сигнали от основния и допълнителния облъчватели се усилват в отделни канали на УВЧ. Динамическият диапазон на УВЧ е около 90 dB.

Фиксаторът на смущенията (ФП) е устройство, което автоматически комбинира сигналите, приемани по ОДН и ДДН по такъв начин, че да намали влиянието на смущенията от местни предмети. За тази цел зоната на обзора се разбива на 64 азимутални сектора по 5,60 и 32 зони по разстояние с ширина 1/32 от максималното разстояние (около 11 km). С помощта на специална логика при първите три оборота на антената (т.е. по време на адаптацията на ФС) в паметта на устройството се занасят данните за тези сигнали, които превишават нормалния динамически диапазон на полезните отразени сигнали. Тези сигнали се считат за смущения и данните за тях се запомнят. Използването при първите обзори на различни комбинации от сигнали, приети по ОДН и ДДН, позволява също да се определи тази комбинация, при която смущенията се “изявяват” най-слабо и именно тази комбинация да се използва при последващите работни обзори. По този начин, например, може да се получи разликов сигнал от ОДН и ДДН, при който на много малки ъгли във вертикална плоскост се получава дълбок провал на резултиращата ДН, което би позволило на определени азимути съществено да се намали влиянието на смущения от местни предмети, намиращи се в дадените азимутални направления.

Във ФС е разположен и кварцово стабилизиран местен хетеродин, с помощта на който се осъществява преобразуване на честотата на приеманите сигнали в междинна. Стойността на междинната честота е 30 ± 0,5 MHz. Тук се извършва и предварителното усилване на сигналите с междинна честота не по-малко от 25 dB при ширина на лентата на пропускане на предварителния УМЧ от 12 до 20 MHz.



Усилвателят на междинна честота (УМЧ) изпълнява три основни функции:

  • извършва основното усилване на сигнала с междинна честота (коефициентът на усилване на УМЧ е около 60 dB при динамически диапазон 30 – 50 dB);

  • формира и усилва сигналите, необходими за работата на системата за автоматична подстройка на честотата на магнетрона (АПЧМ);

  • формира и усилва сигналите, необходими за сфазиране на кохерентния хетеродин на системата СДЦ;

УМЧ се управлява от схема за автоматично регулиране на усилването (АРУ) и временно АРУ (ВАРУ), което може да се включи при необходимост.

Автоматичния атенюатор на смущенията (ААС) сравнява изходните сигнали на приемника с фиксирания праг на ограничението, при който се постига зададената ефективност на системата СДЦ. Диапазонът на въвежданото затихване е около 40 dB. При необходимост, динамическият диапазон се намалява до достигане на значение, осигуряващо нормалната работа на СДЦ. Такава процедура се въвежда за всяка клетка по разстояние и отслабването на сигнала се въвежда само за тези клетки, в които смущението превъзхожда прага на ограничението и големината на отслабване на сигнала трябва да е такава, че да приведе сигнала в областта на линейното усилване. В ААС са разположени кохерентния хетеродин и двата фазови детектора на квадратурните канали на системата СДЦ.

Цифровата система СДЦ е с динамически диапазон 40 dB. Тя е построена по схема с двукратно презпериодно изваждане и оперира със сигналите, преминали през АЦП. Десетразрядния код, съответстващ на постъпващите от фазовите детектори през АЦП сигнали, се обработва в квадратурните канали и от изхода на второто изваждащо устройство се подава на екстрактора на модула (ЕМ).

Екстракторите на модула (ЕМ) са предназначени за възстановяване на амплитудата на сигналите, очистени от смущението на неподвижния фон (т.е. сигналите от изхода на устройството СДЦ) и на сместа от сигнал и смущение (нормалните сигнали, непреминали през устройство СДЦ).

Картографът на смущенията (КС) е предназначен за управление на селектора (Сел), през който за по-нататъшна обработка преминават или нормалните видеосигнали (при отсъствие на пасивни смущения), или сигналите от СДЦ (очистени от пасивните смущения). Картографът запомня положението на областите, в които се появяват сигнали от местни предмети или от метеообразувания в пределите на цялата зона на обзора и в зависимост от шумовата обстановка, подава управляващ сигнал на селектора. В състава му влизат датчик на смущенията и блок на паметта с 2048 клетки, които съответстват на 64 азимутални сектора и 32 кръга по разстояние. Датчикът на смущението анализира приблизително 200 елемента за разрешаване в пределите на всяка клетка от блока на паметта. Тук входните сигнали се сравняват с прагово значение, съответстващо на отсъствие на смущение. Количеството на превишенията над прага за сравнение се запомня. Ако плътността на смущението преминава предварително установено ниво в рамките на тези 200 елемента, на селектора се подава команда за пропускане само на сигналите, преминали обработка в устройство СДЦ. Преминалите през селектора видеосигнали постъпват на схема за АРУ на УМЧ.

Датчикът на метеосмущения (ДМ) представлява устройство, което по сигналите от картографа на смущенията определя наличието на метеосмущения в сигнала, преминал обработка в СДЦ. При наличие на метеосмущения той включва подавителите на метеосмущения (ПМС).

Подавителите на метеосмущенията (ПМС) са построени по схемата “логаритмичен усилвател – схема с малка времеконстанта (диференциращо звено) – антилогаритмичен усилвател”. Те са предназначени за подавяне на сигналите от метеообразуванията, чиито спектър е достатъчно широк, за да не бъдат успешно селектирани от устройството СДЦ. В логаритмичния усилвател флуктуациите на сигналите, предизвикани от метеосмущението, се изглаждат (привеждат се във вид на постоянна съставяща на сигнала). Тази постоянна съставяща не се пропуска от схемата с малка времеконстанта (известна под наименованието “схема МПВ” – Малой Постоянной Времени (рус.)). Антилогаритмичният усилвател възстановява динамическия диапазон на полезния сигнал. Последното е необходимо, например, за повишаване на контрастността на изображението на екрана на електронно-лъчевия индикатор.

Екстракторът на контура на метеосмущенията (ЕКМ) е предназначен за обозначаване на границите (контура) на метеообразуванията върху екрана на индикатора. Той представлява брояч, който брои количеството на изходните бинарни сигнали на ДМ, съответстващи на наличие на смущения в дадената област. Броячът има 16384 клетки, съответстващи на 64 кръга по разстояние и 256 азимутални сектора. Ако сумата за всяка клетка превишава предварително установен праг, се счита, че в тази клетка (елемент) от зоната на обзора има смущение от метеообразувание. Номерът на този елемент (клетка) се запомня. Зареждането на паметта на екстрактора се извършва за един оборот на антената. В последващите цикли на обзора от блока на паметта на екстрактора се подават съответните сигнали за указване на контурите на областта, обхваната от метеообразуванието, на индикатора.

Откривателят (Обн – обнаружитель (рус)) е изпълнен по цифрова схема с “подвижен прозорец” и има две прагови устройства и нормализатор за лъжлива тревога. Двата прага автоматически се задават от нормализатора. В него се използва същото разделяне на зоната на обзора на 1024 елемента, както и във фиксатора на смущенията (ФС). Сигналът, постъпващ на нормализатора, преминава предварително през откривателя с “подвижен прозорец”, подобен на основния откривател, но имащ фиксирани прагове. Нормализаторът преброява количеството на лъжливи тревоги във всеки елемент. Ако това количество превишава предварително зададеното значение, нормализаторът увеличава прага в основния откривател. Т.к. изменението на ъглите на наклона на ОДН, осъществявано с помощта на ФС, рязко намалява количеството на “ангелите”, което е освен това променлива във времето величина, ФС периодически се изключва (например за време, съответстващо на 10 оборота на антената) за обновяване на паметта на нормализатора на лъжливите тревоги. Праговете на основния откривател се установяват с помощта на спомагателно устройство за памет, където с записва разпределението на “ангелите” по ъгли и разстояния без отчитане на изменението на ъгъла на наклона (стръмността) на ОДН.

Апаратурата на вградената система за контрол (ВСК) е предназначена за непрекъсната проверка на работоспособността на радиолокатора и изработване на сигнали за авария или за необходимост от извършване на определени операции при откриване на ненормално състояние на оборудването на радиолокатора. Тази апаратура подава специални еталонни сигнали в определени точки и в определена последователност, снема от контролните точки реакцията на тези сигнали, сравнява ги с еталонните реакции и по този начин контролира техническите параметри на радиолокатора. При необходимост ВСК осъществява търсене на неизправния блок или елемент. На такъв непрекъснат контрол са подложени всички елементи на радиолокатора с изключение на антената.


3. Летищен радиолокатор ATCR-44

Предназначението, структурата и построението на летищния обзорен първичен радиолокатор ATСR-44 са идентични с аналогичните характеристики на ТРЛ ATCR-22. същото се отнася и за неговите основни технически параметри, с изключение на следните:



  • максимално разстояние на действие, km:

в едноканален вариант 173

в двуканален вариант 213



  • максимална височина на откриване, km 16

  • период на обзора, s 5

Указаните параметри на зоната за откриване съответстват на антената G-14 и се отнасят за цели с ефективна отразяваща повърхност (ЕОП) 10 m2. По-малкото разстояние на действие на ЛРЛ ATСR-44 позволява да се намали мощността на предавателя и да се изменят параметрите на сондиращите радиосигнали, а така също да се използва друга, по-проста антена от типа G-21. При това зоната на откриване се съкращава до 100 – 150 km. Антената G-21 формира две ДН във вертикална плоскост – ОДН и ДДН. Тя е с по-проста конструкция и с по-малки размери на отражателя (13,8х3 m). В качеството на облъчватели се използва обединена конструкция от осем рупора, разположени във фокалната плоскост на отражателя. Поляризаторите осигуряват плавно изменение на поляризацията на сигналите от линейна до кръгова. Механическият привод на антената позволява да се получи в зависимост от предявяваните изисквания ъглова скорост на въртене на антената 5 – 10, 6 – 12 или 7,5 – 15 об/min. основните параметри на антената имат следните значения:

  • ширина на ДН в хоризонтална плоскост, grad 1,25;

  • коефициент на усилване, dB 32

  • ниво на страничните листове, dB - 25

Предавателят на ATСR-44 е изпълнен на магнетрон с въздушно охлаждане (поради по-малката си мощност) и има следните основни параметри:

  • импулсна мощност, MW 0,45;

  • средна мощност, kW 0,45;

  • продължителност на импулса, μs 1,25 ± 10%

  • средна честота на повторение, Hz 930 ± 47

  • консумирана мощност, kW 5,5


ЛИТЕРАТУРА:

  1. Бакулев П.А. Радиолокационные системы.Учебник для вузов. М.,”Радиотехника”, 2004.

  2. Давыдов П. С., Сосновский А. А., Хаймонович И. А. Авиационная радиолокация. Справочник. 2001.




Каталог: tadmin -> upload -> storage
storage -> Литература на факта. Аналитизъм. Интерпретативни стратегии. Въпроси и задачи
storage -> Лекция №2 Същност на цифровите изображения Въпрос. Основни положения от теория на сигналите
storage -> Лекция 5 система за вторична радиолокация
storage -> Толерантност и етничност в медийния дискурс
storage -> Ethnicity and tolerance in media discourse revisited Desislava St. Cheshmedzhieva-Stoycheva abstract
storage -> Тест №1 Отбележете невярното твърдение за подчертаните думи
storage -> Лекции по Въведение в статистиката
storage -> Търсене на живот във вселената увод
storage -> Еп. Константинови четения – 2010 г някои аспекти на концептуализация на богатството в руски и турски език


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница