Царица Йоанна-исул

Доц. д-р Даниела Попова, дм

Университетска МБАЛ ”Царица Йоанна-ИСУЛ”,

Клиника по метаболитно-ендокринни заболявания и диететикa

Дневната диета трябва да съдържа: протеини 15 eнергийни %

Всъщност правилното хранене при диабет съдържа това, което трябва да консумират и хората без диабет. Съвременните препоръки за здравословно хранене изглеждат по същия начин.

При усвояването на хранителните вещества се отделя различно количество енергия.

Хранителни вещества ккал/гр кДж/гр

Протеини 4 17

Въглехидрати 4 17

Мазнини 9 37

Алкохол 7 29

Количеството на приеманата храна и калории в дневното меню се определят в зависимост от теглото, ръста и физическата активност. Необходимо е за всеки пациент да бъде изчислен индивидуалният индекс на телесна маса:

Поднормено тегло <18,5

Нормално тегло 18,5-24,9

Наднормено тегло 25-29,9

Затлъстяване 30-39,9

Екстремно затлъстяване >40

Този важен показател определя калоража на диетичния режим. При нормално тегло трябва да се приемат около 30 ккал/кг тегло. Хранителният прием се съобразява още с възрастта и физическата активност.

Възрастова група Енергиен прием ккал/ден

Деца Мъже Жени

1-3 години 1300 1300

4-6 години 1800 1800

7-9 години 2000 2000

10-12 години 2250 2150

13-14 години 2500 2300

Юноши

15-18 години 3000 2400

Възрастни

19-24 години 2600 2200

25-50 години 2400 2000

51-64 години 2200 1800

над 64 години 1900 1700

Бременни жени + 300

Кърмещи жени + 650

При поднормено тегло хранителните енергийни нужди са увеличени на 35-40 ккал/кг тегло. Най-често обаче хората с диабет имат изразено наднормено тегло и затлъстяване, което изисква намален хранителен и енергиен внос. Тогава се препоръчва да се приемат не повече от 15-20 ккал/кг тегло.

Нискоенергийната диета, заедно с подходящото лекарство за диабетици с наднормено тегло, води до понижаване на кръвната захар на гладно и след нахранване, подобряване на инсулиновата чувствителност, спадане на липидите в кръвта, нормализиране на кръвното налягане, намаляване на риска от тромбообразуване и сърдечно-съдови усложнения.

Умерените, но постоянни диети постигат трайни резултати. Бързото и рязко отслабване е повече вредно, отколкото полезно. Драстичните диети завършват винаги с повторно напълняване (йо-йо ефект).

Какво трябва да включва диабетната диета при наднормено тегло?

Достатъчно течности – минерална вода, чай и кафе без захар, билкови и плодови чайове, зеленчукови сокове, зеленчукови супи;

Зеленчуци – в изобилие, предимно пресни – краставици, домати, зелена салата, гъби, моркови, зеле, карфиол, спанак, пипер, тиквички, ряпа, праз лук, зелен грах, зелен фасул;

Въглехидратни храни, богати на баластни вещества и скорбяла – пълнозърнест хляб и хлебни изделия, кафяв ориз, овесени ядки, макаронени изделия, варива - леща, боб;

Плодове – всички пресни плодове;

Нискомаслени до 1,5% мляко и млечни продукти – извара, сирене, кисело мляко, кашкавал;

Нетлъсто месо без кожа – филе, гърди, бут – пиле, пуйка, заек, риба, телешко.

Как се постига това?

По възможност се изключват от храната краве масло и маргарин или се използват в много намалени количества или такива с намалено мастно съдържание;

До минимум се приемат майонези и салатни мазнини;

Полезните растителни масла са също висококалорични. Те трябва да се приемат в намалени количества;

При готвене по възможност да не се употребяват мазнини. Най-подходящо е да се готви без допълнителна мазнина - чрез задушаване, грил, варене под налягане, печене във фолио, в микровълнова фурна;

Видимите мазнини от храните трябва да се отстраняват.

Порциите месо се редуцират наполовина;

След готвене се обират и отстраняват отделените мазнини;

Рибата има по-малко съдържание на мазнини в сравнение с различните меса и трябва да се приема поне веднъж седмично. Освен това съдържащите се в рибните мазнини омега-3 мастни киселини предпазват от съдови увреждания и подобряват липидния профил при хората с диабет;

Ядките – бадеми, слънчоглед, орехи, фъстъци – съдържат около 50-60% мазнини. Поради това те трябва да се приемат ограничено, въпреки че съдържат полезни ненаситени мазнини и предпазват от диабетни увреждания;

Винаги трябва да се предпочитат обезмаслените млечни продукти и постните меса;

Предпочитат се и тестените изделия с намалено мастно съдържание – пълнозърнести сухари и бисквити, кейк с фибри.

Въглехидратите се приемат в количество, определено от дневния калораж на диетата

Хората с диабет по правило имат нарушена въглехидратна обмяна. Приемът на въглехидратни храни предизвиква при тях рязко повишаване на кръвната захар. Но ако изборът на въглехидратите в диетата се направи правилно и точно, може да се намалят в голяма степен бързите и изразени повишавания на кръвната захар.

Днес се знае, че въглехидратните храни повлияват различно нивото на кръвната захар. Бързите въглехидрати – захар, бонбони, мед, захарни сиропи, предизвикват бързо и значително повишаване на кръвната захар. Те са полезни само в случаите на рязко понижаване на кръвната захар при хипогликемии или при допълнителна физическа активност. Въглехидратите на хляба, спагетите, картофите, бобовите храни, зърнените продукти, плодовете и прясното мляко се определят като бавни въглехидрати. Те предизвикват бавно и умерено повишаване на кръвната захар. Зеленчуците съдържат предимно целулоза и на практика не повишават кръвната захар. Те могат да се приемат в неограничени количества без да се изчисляват хлебни единици.

За по-точното разпределение на въглехидратния прием е въведена системата на хлебните единици. Една хлебна единица от дадена въглехидратна храна е това количество от тази храна, в което се съдържат 12 г въглехидрати – напр. 1/2 филия хляб или 1/2 банан. При хора с диабет и нормално тегло обичайно се препоръчват 20-22 хлебни единици на ден. При пациенти с поднормено тегло нужните хлебни единици са 25-30, а при наднормено тегло и затлъстяване те са намалени до 14-16 хлебни единици. Изключително важно е определените хлебни единици да бъдат разпределени равномерно през целия ден – в 3 основни ястия и в 2 междинни закуски. Това съдейства за по-добър контрол на кръвната захар и подпомага ефекта от лекарственото лечение.

Белтъчините в диетата при диабет се доставят от растителни и животински храни -

варива и зърнени храни, мляко и млечни продукти, яйца, риба, месо. Препоръчва се 2-3 пъти седмично да се включват бобови и зърнени ястия,1-2 пъти риба, 2-3 пъти постни меса, 2-3 пъти яйца. Количествата на приетите белтъчини трябва да се контролират добре, защото тяхното превишаване над препоръчаните количества може да предизвика и ускори бъбречни нарушения.

Поради забраната за захар в диетата на хората с диабет се ползват подсладители.

Некалоричните подсладители – аспартам, цикламат, захарин са предпочитани. Те не внасят калории и подслаждат по най-подходящ начин. Естествените подсладители – фруктоза, сорбитол са калорични, но не се променят при топлинна обработка.

Баластните вещества в храните – целулоза, пектин, фибри забавят усвояването на въглехидратите в храносмилателния тракт. По този начин те също водят до по-ниско ниво на кръвната захар. Освен това те свързват холестерола от храните и го елиминират от организма. Баластните вещества създават по-голям обем в диетата, намаляват калоража на хранителния режим, създават усещане за ситост и урегулират нормалния чревен пасаж.Богати на фибри са зеленчуците, плодовете, зърнените храни, варивата, пълнозърнестите хлябове.

Алкохолните напитки не бива да се включват в диетичния режим при хора с диабет и наднормено тегло. Те доставят много калории и компрометират редуциращата диета. Алкохолът е несъвместим с приема на доста лекарства и влияе неблагоприятно при много от придружаващите заболявания. На фона на инсулиново лечение алкохолът причинява изразена хипогликемия.

Правилният диетичен режим винаги трябва да се съчетава с достатъчна физическа активност и промяна в стила на живот. Редовните физически занимания, подбрани индивидуално, съдействат за трайно намаляване на наднорменото тегло и за добър контрол на диабета.