Цел на съюзните изпитанията за годност

Изпитанието за годност на съюза /VGP/ е изпитание с оценки. Д-р Щрьосе, като се позовава на Хегевалд, Зотен, Льобенщайн, Оберлендер и други радетели на движението на използваните за лов кучета, направи изказване, че главна задача на изпита VGP е „да се водят кучета, които са пригодни за лов на дневна светлина и да се популяризира разбирането за воденето на кучета от този вид сред широки кръгове от ловците. Изпитанията на тези кучета трябва да са подчинени само на тази цел. Куче, което е издържало едно такова изпитание, трябва при правилно водене да покаже и на практика истинска работа. Реално, това е основната цел на този изпит.”

По тези основни тези не се е променило нищо.

С това цел на VGP е:

1. Установяването на използваемостта на определените за многовидов лов /в полето, в гората, във вода/ ловни кучета да извършва на публични изпитания за постижения.

2. Резултатаът от тези изпитания е доказателство за пригодността на кучето за многовидов лов.

3. Откриване и поощрение на разбирането за професионалното водене на многостранно полезното куче за лов в широките ловджийски среди.

От кучетата, наградени на VGP с І, ІІ или ІІІ приз и чрез това вписани в Немската родословна книга на ловните кучета, трябва да се изисква при професионално водене те да се показват „обучени” по всички дисциплини от изискванията на практиката. Това предпоставя, че на VGP, освен на единичните способности трябва да се обърне голямо внимание и върху установяването и оценката на общото дресиране и научаване на послушание, както и на практическия ловен опит на изпитваните кучета. На VGP, което изпитание може да се обозначи като „майсторски изпит” за ловните кучета, трябва да се водят само кучета, чието обучение е приключило така, както то е необходимо за практическия лов.

Противно на изпитанията за предразположение /VJP и HZP/, на изпитанието VGP се проверява само дееспособността на кучетата по отделните дисциплини. Това, че при изпитанията VGP се занимаваме с разпознаването и стойността на породата и разглеждаме и използваме вписването в Немската родословна книга на кучетата, използвани за лов (DGStB) като едно от нашите най-важни средства за отглеждането, не променя целите на изпита.

Куче, чиито постижения са оценени по VGP трябва да бъде толкова опитно, че един добър ловец, който е запознат с професионалното водене на ловни кучета и разбира от обучението на кучета трябва да може да ловува с това куче в гората.

В долуописания Ред за изпитите VGPO са установени условията за изпитанията и вида на изпитанията за VGP като условия за минимални постижения за трите призови категории. Те са оформени така, че куче, наградено с първи приз, трябва да показва средно много добри постижения, а куче, наградено с втори приз – средно добри постижения. Изискванията за трети приз са такива, че също и куче, наградено с този приз, трябва да отговаря на изискванията на лова.

ОРГАНИЗИРАНЕ НА ИЗПИТАНИЯ

§1.Всеки съюз трябва да провежда съответните изпитания за подготовката на кучета, годни за лов.

§2. Дадено изпитание VGP може да се организира само през есента.

§3. Изпитание VGP може да се организира от всяко обединение, също и съвместно от няколко обединения. В този случай изпитанието се пресмята само на водещия съюз.

§4 (1) На изпитание VGP могат да бъдат допуснати не повече от 20 кучета.

(2). До VGP се допускат:

1. Ловните кучета, вписани в книгата за отглеждане на съюз за отглеждане на кучета, принадлежащ към JGHV.

2. Ловни кучета, отглеждани в чужбина, чиято порода е представлявана от съюз, водещ книга за отглеждане в JGHV, с признато от FCI родословно дърво.

3. Отгледани в чужбина ловни кучета, с признато от FCI родословно дърво, които не попадат под точка 2, със съгласието на президиума на JGHV /съгласието се дава веднъж за породата, до оттеглянето му/.

§5 (1) Установяването на условията за допускане до VGP, също и относно възрастта на кучетата, които се допускат до изпитание, остава предоставено изцяло на отговорността на организиращите обединения относно следването съгласно реда на този правилник за провеждане на изпитания.

(2) Кучета, които са родени през същата година все пак не могат да бъдат допуснати до изпит VGP.

(3) Само обединения за отглеждане на кучета могат да ограничат допусканията за кучетата, отгледани от тях, при самостоятелно организиране на изпитание VGP. Всички други обединения трябва да допускат всички кучета на техните изпитания – също и на такива, които те организират заедно с даден съюз за отглеждане на кучета.

(4) Дадено куче може да се яви на изпитание VGP най-много два пъти. Изключение е участието в международни изпитания. Отпадания от изпитанията, за които водачът не е отговорен, не попадат под определенията на тази точка.

§6 (1) Предоставя се на съюза да реши, дали за провеждането на изпитание VGP се образува група съдии или дали групите съдии изпитват всички причислени им кучета по всички дисциплини.

(2) При разпределянето на съдиите в групи специализирани съдии, всяка съдийска група трябва да изпита всички кучета по определените и дисциплини. При изпит за работа в поле изпитното ръководство може да направи изключение.

(3) Ако изпитът VGP се провежда така, че на всяка съдийска група разпределените й кучета се изпитват по всички дисциплини, на една такава съдийска група могат да се разпределят най-много четири кучета.

§7 (1) Организиращите изпитанията съюзи трябва да обявят конкурс своевременно за определеното провеждане на изпитание, със срока и условията му в органа на съюза. В конкурса трябва да се дадат данни, дали изпитанието VGP ще се провежда със следи от предния ден или със следи от същия ден.

(2) Службата на съюза за родословното дърво на кучетата води календар с определени дати за изпитите на съюза, за това документите за участието в конкурса трябва да се връчат там своевременно.

(3) Номерът по книгата за отглеждането и евентуално номера DGStB на записаното за участие куче, както и на родителите му трябва да се впишат в програмата на изпита. Ако има несъответствие на татуирания номер с вписания в родословното дърво номер, то това трябва да бъде проверено.

§8. Организаторите трябва да определят отговорен ръководител по изпита за подготовка и провеждане на VGP. Ръководителят на изпита трябва да бъде признат съдия на съюза.

§9 (1) Записването за изпитание VGP на съответното куче трябва да се внесе от собственика или от водача на кучето.

(2) Водачът на кучето трябва да докаже, че притежава валиден ловен билет. Ръководителят на изпитанието може да допусне изключения в единични случаи, ако това е необходимо поради причини на отглеждането на кучето или поради причини на лова.

(3) Собствениците и водачите на кучетата се подлагат на определенията на този PO с подаването на записването. Водачът на кучето трябва преди началото на изпитанието да връчи на ръководителя на изпитанието родословното дърво и паспорта с имунизациите на кучето- с доказателство за предписаните от законодателя, от JGHV и от организаторите извършени своевременно и действащи още имунизации. Ако това не стане, не е възможно да се предяви претенция за проверка на съответното куче и таксата за участие пропада.

§10 (1) За записването на дадено куче трябва да се използва формуляр 1 /изброяване/.

(2) Данните на формуляра трябва да съвпадат с родословното дърво на кучето и трябва да се впишат грижливо и цялостно на пишеща машина и да се проверят от ръководителя на изпитанието.

(3) При попълването на формуляр 1 трябва да бъде посочено, дали кучето ще се изпитва на следа от предния ден или на следа от същия ден, на повод като куче, което докладва за намерен дивеч чрез облайване или чрез бринзел. Всяка допълнителна промяна относно вида и работата по кървавите дири трябва да се съобщи на ръководителя на изпита преди началото на изпита.

(4) Ръководителят на изпита трябва да предаде обратно или да допълни частично попълнените или нечетливите формуляри.

(5) При изброяване трябва да се приложат ксерокопие от родословното дърво, както и копия на свидетелствата на всички покрити до момента изпити на съюза.

§11. Собственикът на записано куче трябва да бъде член на сдружение към съюза.

На организаторите е разрешено да ограничат правото на изброяване върху членовете на собствения си съюз.

§12. Даден водач няма право да води повече от две кучета на един конкурс VGP.

Провеждане на изпитанието

Оценка

§13. Задължителни и зададени определения

(1) Този PO съдържа „задължителни” и „зададени” определения.

(2) Задължителните определения трябва да се изпълняват непременно и във всички подробности, също и в отрицателната форма- например „не може”, при изпитването на кучетата, но също и относно всички други определения на този PO.

(3) Куче, което не изпълнява задължително определение, може да получи само оценка „недостатъчен” по съответната дисциплина.

(4) Неизпълнението на зададено определение относно постиженията на дадено куче има като последица съответното намаляване на оценката.

§14. Оценки и цифри

(1) За показаното по дадена дисциплина много добро, добро, достатъчно, слабо или недостатъчно постижение трябва да се напише бележка.

(2) Съдиите на съюза трябва да впишат решението си за постиженията на всяко едно куче с думи /оценки/ в съдийските си книги. Оценките трябва да се впишат във формуляри 7 и 8, с цифри.

(3) На отделните оценки отговарят следните цифри:

Отличен = 4 h

Много добър = 4

Добър = 3

Достатъчен = 2

Слаб = 1

Недостатъчен = 0.

(4) Оценката „Отличен = 4 h” може да бъде дадена само като изключение, за наистина отлични постижения, които кучето е показало при затруднени обстоятелства.

Не се допуска възлагането на задачи, свързани с влачене, донасяне или послушание.

(5) Даването на тази оценка трябва да се обоснове специално при всеки единичен случай в таблицата за оценките /формуляр 7/, тъй като не е достатъчно обикновеното обосноваване. Ако това не стане, лицето, което води книгата за произход, трябва да впише в таблицата с оценките на DGStB оценка 4.

§15 Оценка = точки

(1) Дадените за отделните дисциплини оценки с цифри се умножават със специален коефициент, чийто размер отговаря на значението и трудността на съответната изпитна дисциплина.

(2) От това умножение се получава цифрата на крайната оценка, следователно тя за всяка дисциплина е производна от стойността на постижението и от значението на тази дисциплина.

(3) Цифрата на крайната оценка е равна на броя точки, по чиято стойност става причисляването на кучето към даден приз.

§16. Преглед на групите дисциплини и изпитните дисциплини с техните оценъчни цифри

(1) За някои дисциплини има минимални изисквания в наградните класове.

(2) Въз основа на необходимата за ловното куче универсалност, всяко куче трябва да достигне определени средни постижения за всеки приз във всички 4 групи дисциплини /гора, вода, поле, послушание/. Затова, за всеки награден клас трябва да се установят определени минимални точки.

(3) Тъй като послушанието е основно условие за използваемостта на едно куче за лов, минималният брой точки за тази специализирана група трябва да бъде съответно измерен.

(4) В специализираната група „гора” при пресмятането на минималния брой точки за единичните наградни класове не се вземат предвид в даден случай постигнатите допълнителни точки при докладване за намерен обстрелян дивеч чрез облайване или докладване за намерен обстрелян дивеч чрез бринзел.

(5) Минималните изисквания и минималния брой точки за трите наградни класа се вписват съответно в края на изпита за отделните групи дисциплини.

§18. Куче, което изпълнява за всяка група дисциплини необходимите за този награден клас минимални изисквания и е достигнало минималния брой точки за този клас, получава съответния приз.

§19 (1) Подреждането на наградените кучета в рамките на отделните класове призове става според размера на общия брой точки.

(2) При това подреждане се добавят и допълнителните точки за докладване за намерен обстрелян дивеч чрез облайване и докладване за намерен обстрелян дивеч чрез бринзел, в случай, че те са получили оценка „задоволителен” за тези постижения.

Определения за отделните изпитни дисциплини, подредени по групи, с минимални изисквания и минимални точки за всяка група дисциплини.

І. Група дисциплини – гора

В тази група дисциплини трябва да се положат изпитания по следните дисциплини:

1. Изпълнение на кървави дири на кръвоследен повод, в даден случай с допълнително докладване за намерен обстрелян дивеч чрез облайване или докладване за намерен обстрелян дивеч чрез бринзел.

2. Донасяне на лисица през препятствие

3. Влачена диря на лисица

4. Донасяне на лисица от влачена диря

5. Влачена диря на зайци

6. Донасяне на зайци

7. Прогонване на дивеч

8. Претърсване

§20. За полагане на изкуствени кървави дири от дивеч трябва да се използват особено опитни съдии – специални съдии по кървави дири

§21 (1) Кървавите дири от дивеч могат да бъдат положени на последователни дни, не на същия терен. Минималната дължина за работа на кръвоследен повод е 400 метра, за свободна работа за докладване за намерен обстрелян дивеч чрез облайване и докладване за намерен обстрелян дивеч чрез бринзел – 200 м.

(2) Дирите трябва да се положат в гората или в терен с гъсти храсти. Разрешено е дирите да започнат до дължина от около 100 метра в откритото поле.

(3) Началото на кървавата диря трябва да се извести с бележка с надпис „Диря № ......, положена в ..... часа” и да се отбележат чрез прекършване на клончета. Целта на дирите /кучета на кръвоследен повод; кучета, докладващи за намерен обстрелян дивеч чрез облайване; кучета, докладващи за намерен обстрелян дивеч чрез бринзел/ трябва да се отбележи на бележката.

(4) Отстоянието между отделните дири трябва да бъде навсякъде най-малко 120 метра.

(5) При полагането на дири трябва да се направят два завоя с тъпи ъгли и леговище на ранено животно. Краят на дирята за куче на кръвоследен повод трябва да бъде обозначен. Трябва да се направи второ леговище на ранено животно за кучета, докладващи за намерен обстрелян дивеч чрез облайване, и кучета, докладващи за намерен обстрелян дивеч чрез бринзел.

(6) Дирята трябва да се удължи най-малко на 200 метра от това второ леговище за свободната работа на кучетата, докладващи за намерен обстрелян дивеч чрез облайване и кучетата, докладващи за намерен обстрелян дивеч чрез бринзел.

(7) Изпитното ръководство и специалните съдии за кървави дири са отговорни за изпълнението на работите по кървавите дири, съгласно реда.

§22. Изкуствените кървави дири могат да бъдат положени с капки или с туширане. Вида на полагането им трябва да бъде известен на конкурса. Дирите от капки трябва да се положат с прозрачно шишенце за капки, а дирите от туширане – с тушираща пръчка с част от дунапренена гъба, голяма около 6 см² и дебела около 2 см, или с тушираща пръчка с вграден резервоар.

23 (1) Използваните кървави дири трябва да бъдат пресни. В случай, че няма на разположение достатъчно кървави дири от дивеч, може да се използва прясна кръв от домашно животно /теле, овца, свиня/, също и смеска. Кървавите дири, кръвта или смеската трябва да бъдат еднакви за всички дири на един изпит.

(2) Допуска се използването на кървави дири, кръв или смеска, които са замразени в прясно състояние. Не се допускат химични добавки.

§24 (1) Следите от кървави дири могат да се полагат само от мястото на прострелване до мястото на падане на дивеча.

(2) При полагане на дирите съдията и помощниците му трябва да се движат само по една следа. Този, който полага следите с шише с капки, респективно с пръчка за туширане, трябва да върви винаги последен.

(3) Леговищата на ранени животни се полагат така, че да не се набиват на очи /поставени на земята, с повече кървави следи/.

(4) По време на изпита за водача на кучето не трябва да се виждат и разпознават никакви маркировки.

(5) Трябва да се спазва строго следите от кървави дири да спрат наистина при второто, респективно третото, леговище на ранено животно, а да не продължават да водят нататък поради невнимание. Като последствие не бива да се губят никакви следи.

§25 (1) За дългите 400 м дири не бива да се използва повече от ¼ литър кръв, за следващите 200 м от свободния ход на кучето, докладващо за намерен обстрелян дивеч чрез облайване, респективно за кучето, което докладва за намерен обстрелян дивеч чрез бринзел – не повече от 1/8 литър кръв.

(2) При всеки изпит с дири от предния ден трябва да се направят резервни дири.

§26 (1) Времето за престой при изпитания за дири от предния ден е мин. 13 часа с изминаване на нощта, а при изпитания по следи от деня – мин. 2 до 5 часа.

(2) Допълнителните дири за кучета, докладващи за намерен обстрелян дивеч чрез облайване, и за кучета, докладващи за намерен обстрелян дивеч чрез бринзел, трябва да бъдат положени от съдия непосредствено след полагането на дирята за работа на кръвоследен повод. Работата на кръвоследен повод трябва винаги да се оценява от трима съдии.

§27 (1) В края на изкуствените дири от кръв винаги се поставя един брой копитен дивеч / да не се поставя младо сърне или козле за кучета, докладващи за намерен обстрелян дивеч чрез облайване или докладващи за намерен обстрелян дивеч чрез бринзел/, който е застрелян с един изстрел и, по възможност, скоро застрелян.

(2) Съответният дивеч трябва да се положи свободно, не във вдлъбнатина на земята, зад дърво или др. подобни. Вътрешностите и други наранявания, с изключение на отворите от влизане и излизане на куршума, трябва да бъдат грижливо зашити.

(3) Копитният дивеч трябва да се постави на края на дирята за куче на повод, а за куче, което докладва за намерен обстрелян дивеч чрез облайване или чрез бринзел – в края на допълнителните следи.

(4) Хората, които пренасят копитния дивеч от следа на следа, след полагане на дивеча трябва да се оттеглят винаги в посока на право удължение на следите и след това – да се отдалечат от заслона.

(5) Копитният дивеч трябва да се носи до края на следите така, че по пътя до там кучетата да не могат да се подмамят.

§28 (1) При работа по кървавите дири може да се покаже:

Чиста работа на повод при дири, престояли през нощта, или при дири от съответния ден.

Работа на повод със свободно търсене към нея и докладване за намерен обстрелян дивеч чрез облайване.

Работа на повод със свободно търсене към нея и докладване за намерен обстрелян дивеч чрез бринзел.

(2) Преди началото на работата с кървавите дири всеки водач на куче, докладващо за намерен обстрелян дивеч, трябва да обясни на ръководителя на съдийската група, по какво той разпознава, че кучето му е намерило и как кучето му ще го заведе до дивеча. Това обяснение е обвързващо, не се разрешава допълнителна промяна.

(3) На водача трябва да се покаже мястото на раняването и посоката на бягство /прекъсване на следите/.

§29 (1) Всяко куче, също и кучетата, докладващи за намерен обстрелян дивеч чрез облайване и чрез бринзел, трябва да положи работа на повод на дължина най-малко от 400 метра, която се оценява по същия начин и независимо от евентуалните свободни дири, които трябва да се отработят.

(2) Кръвоследният повод трябва да бъде изтеглен в цялата си дължина по време на работата и да бъде дълъг най-малко 6 метра. Основно той трябва да се даде с минимална дължина от 6 метра, съдиите трябва да обърнат внимание за това на водача. Ако въпреки това водачът не спазва тази наредба, работата на повод може да бъде оценена най-много с „достатъчен”.

(3) Правилният нашийник на кучето е неразделна част от кръвоследния повод. По време на работата по следите другите нашийници трябва да се свалят. Предупредителните нашийници са допустими допълнително.

§30 (1) По време на работата на повод всички съдии от групата, включително и специалният съдия за кървавите дири трябва да следват кучето. При оценката се гледа, как кучето следва дирята. То трябва да работи по нея спокойно, концентрирано и енергично, но не и в щурмуващо темпо. За оценка „много добър” е необходима спокойна и сигурна работа на кучето. Куче, което работи с бързина, винаги отказва в наистина трудните ситуации. Прекаленото и не обуздано темпо намалява оценката.

(2) Най-главната задача за съдията е, да изтъква кучетата, които показват воля, вървят по дирята и ако са я изгубили, се опитват да открият отново дирята чрез търсене по земята.

(3) Водачът има право да спре временно кучето, или да го накара да легне, за да потърси сам следата, той има право да помага на кучето с изпреварване или ходене след него или други оправдани помощи. Само при такива случаи съдиите трябва да останат на място, те обаче никога нямат право да чакат, ако установят, че кучето се е отклонило, без водачът да забележи това. Също и при един такъв случай съдиите трябва да последват работещото куче и да наблюдават начина му на работа.

(4) При работа на повод кучето може да бъде спряно два пъти и отново да се пусне. За пускане отново – което намалява оценката – се счита случай когато съдията върне на следата куче, което се е отклонило на около от 60 м от нея. Ако отклоненото куче подобри работата си самостоятелно, това се пресмята на кучето като плюсова точка. Ако водачът коригира отклоненото си куче, това не се счита за ново пускане. Ако още веднъж се наложи корекция от страна на водача, това е знак за липсваща сигурност на кучето и намалява оценката.

(5) Работата на повод може да бъде следвана от единични зрители само тогава, когато водачът на кучето и съдиите са съгласни с това.

§31. Поведение пред дивеч.

След успешната работа работещото на повод куче се допуска обратно до дивеча без да е вързано. То се наблюдава от двама съдии, които трябва да се скрият зад заслона така, че кучето да не може да ги види. Всички други лица също трябва да се придвижат далече от погледа на кучето. Водачът няма право да въздейства върху кучето си. След като наблюдаващите кучето съдии могат да преценят поведението на кучето, което би трябвало да трае най-много 5 минути, водачът може да вземе кучето си. Напускането на ударения дивеч не трябва да се пресмята на кучето като грешка.

Кучета, докладващи за намерен обстрелян дивеч чрез облайване и чрез бринзел, които при работата си не отиват до дивеча, трябва да бъдат изпитвани по същия начин.

Кучета, които разкъсват (глозгат) дивеча или го заравят, трябва да отпаднат.

Лаене на кучето при намерен дивеч и докладване с бринзел за намерен дивеч.

§32 (1) Кучетата, които лаят или докладват с бринзел за намерен дивеч се връзват на второто леговище на ранено животно. След това те трябва да намерят положения копитен дивеч при свободно търсене в края на допълнителните следи.

(2) По време на свободната работа на кучето, водачът и придружаващите го съдии трябва да останат на второто леговище. Водачът няма право да напътства кучето чрез по-нататъшни повиквания, подсвирквания или други знаци. Водачът и съдиите трябва да изчакат така 10 минути, за да видят дали работещото куче ще излае или ще докладва за дивеча. При кучетата, докладващи за намерен обстрелян дивеч чрез облайване, престоят трябва да се удължи дотогава, докато съдиите могат да установят, дали кучето лае достатъчно настоятелно.

(3) Съдията, който наблюдава до дивеча, след като се е убедил за полагането на дивеча според реда, трябва да избере положение, от което кучето не вижда нито него, нито носачите на дивеча, нито евентуалните зрители, нито може да ги подуши, нито забележи, но да е в състояние да наблюдава точно, как се държи кучето при дивеча /как лае, как докладва, дали разкъсва (глозга) дивеча и др./

(4) След като съдията е заел местото си и е показал това чрез уговорен сигнал, водачът трябва да върже кучето си.

(5) Ако кучетата, които докладват за намерен обстрелян дивеч чрез облайване или чрез бринзел, не дойдат до дивеча на свободен ход, те могат да бъдат пуснати отново два пъти от второто леговище.

(6) Резултатите на кучетата, които докладват за намерен обстрелян дивеч чрез облайване или чрез бринзел, включват намирането на дивеча и поведението им при дивеча, респективно воденето до дивеча. Тези резултати могат да бъдат пресметнати към другите само тогава, когато са оценени най-малко с „достатъчен”. Дадената оценка трябва във всички случай да бъде вписана в таблицата с оценките, когато оценката е „слаб” все пак – без точки.

§33 (1) Кучето, което докладва за намерен обстрелян дивеч чрез облайване, трябва да остане при дивеча, след като го е намерило, и да лае високо в рамките на следващите десет минути. Кучето трябва само да вика водача си най-малко 10 минути. При всеки случай кучето трябва недвусмислено да покаже, че то знае точно къде се намира дивеча и не бива да се отделя от него.

(2) Лаенето до 10 стъпки от дивеча не се преценя като напускане на дивеча, но загубването на връзката на погледа при повече от 10 стъпки- да. Ако кучето надвиши това отстояние, без да загуби връзката на погледа с дивеча, това при всеки случай води със себе си намаляване на оценката. Краткотрайното замлъкване на кучето, за да си вземе дъх, или да погледне в посоката, в която то предполага че е водачът му, не бива да се пресмята на кучето като грешка.

§34 (1) Кучето, което докладва за намерен обстрелян дивеч чрез бринзел трябва да напусне намерения дивеч веднага, да се върне при водача си и да му покаже чрез поведението си, че е намерило дивеча. След това то трябва да заведе свободно водача си до дивеча.

(2) Като свободно водене се зачита и воденето със захапан край на повода, но не и воденето с прикачен към шията повод.

(3) Кучетата, които докладват за намерен обстрелян дивеч чрез облайване или чрез бринзел, които правят засечка по тези дисциплини, трябва да заведат водача до дивеча на повода без повикване, иначе може да не издържат изпита.

§35 (1) Донасянето на лисица през препятствия се изпитва на ями, ограждения и т.н. Не трябва кучето да може да прегази или заобиколи препятствието.

(2) Препятствието трябва да се намира на свободната траектория на дивеча, и трябва по възможност да бъде естествено препятствие, най-малко то трябва да пасва на свободната траектория на дивеча.

(3) Ямата трябва да бъда най-малко 80 см дълбока и 1 метър широка и да има стръмни ръбове.

(4) Ограждението трябва да бъде високо 70 -80 см и да бъде направено така, че кучето да не може да се омотае в обръчите му.

(5) Водачът кара кучето си да легне най-малко на отстояние 5 метра от препятствието. След полагане на лисицата, той пуска кучето за донасяне от това място. След първото поставяне водачът няма право да скъсява отстоянието от препятствието.

(6) Кучето трябва, след еднократна команда да премине препятствието, да поеме лисицата без колебание със здрава захапка и да я донесе на водача си през препятствието. Изпускането на лисицата при скока над препятствието и поемането й отново не се счита за грешка, ако поемането й отново става без въздействието на водача.

(7) При това изпитание водачът има право да пусне кучето най-много три пъти.

(8) Постиженията на дадено куче за донасяне на лисица от влачена диря и донасянето на лисица през препятствие трябва да се оценят отделно.

(9) Дадено куче трябва да получи за донасяне на лисица от влачена диря или за донасяне на лисица през препятствие най-малко оценка „достатъчен”, иначе не може да издържи изпита.

§36. Работата по влачена диря от космат дивеч се изпитва с лисица и със заек или с див заек. Използваните при VGP лисици трябва да имат тегло най-малко от 3.5 кг и да са естествени /с пълна дължина на опашката, без глава е допустимо/.

§37 (1) Дивечът се влачи от обозначеното с малко козина място на раняване на дебела връв най-малко на 300 м, като се полагат два завоя с тъпи ъгли. След това довлачения дивеч се полага, или се полага друг дивеч от същия вид.

(2) Водачът може да изиска, влачения дивеч да бъде заложен за кучето му за донасяне. Ако иска да се ползва от това си право, той трябва да го съобщи на съдията преди началото на работата.

(3) По желание на водача влаченето може да се направи и с част от съответния вид дивеч. Влаченото парче дивеч трябва при всеки случай да се освободи от канапа, с който е влачено преди началото на работата.

(4) Влачената следа от космат дивеч е част от работата в гората, затова косматият дивеч трябва да се положи в гората. Обаче е разрешено, началото, включително и на първия завой да се влачи през прегледен терен /ливади, поля, ниски култури без прорастване – но не през прясно обработени ниви/.

(5) Влачената следа трябва да се направи за всяко куче непосредствено преди изпитването му от съдия, влачените следи трябва, по възможност да бъдат равностойни. Кучето не трябва да вижда полагането на следата.

(6) Не бива да се повтаря влаченето и полагането на дивеч в един ден на един и същ терен.

§38 (1) Дивечът, предназначен за донасяне, не може да бъде положен в края на влачената следа във вдлъбнатина на земята или зад дърво.

(2) След залагане на дивеча влачещият трябва да се отдалечи по продължение на влачената следа и да се скрие така, че кучето да не може да го види от положения дивеч. Ако влачената следа е поставена с два броя дивеч, той може да остави там свободно пред себе си втория дивеч. Той няма право да пречи на кучето, да занесе довлаченото парче дивеч, в случай, че кучето дойде до него и го захапе за носене. Той има право да излезе от покритието си едва когато останалия на мястото на изстрела съдия даде знак или ако той самият може да разпознае, че изпитанието е завършило.

§39. Отстоянието между отделните влачени дири трябва да бъде навсякъде най-малко 80 метра.

§ 40 (1) Използваният за влачене космат дивеч трябва по възможност да бъде прясно обстрелян. Преди всичко убитият дивеч трябва да бъде чист и не бива да бъде невзрачен.

(2) На сдруженията е предоставено свободно да разрешават на водача, да донесе за изпитанието на кучето си /също и за изпитанието през препятствие/ подходяща лисица, с тегло най-малко 3.5 кг. И в такъв случай съдията, който влачи дивеча, трябва да положи втора лисица.

§41 (1) Съдиите са задължени, да покажат на водача маркираното място на раняване.

(2) Кучето може да работи на дебел повод първите 20 метра от влачената следа, след това водачът трябва да освободи кучето и няма право да го следва повече.

§ 42 (1) При работата по влачена следа трябва да се прецени, дали и как кучето поддържа връзка с влачената следа чрез душене, дали иска да намери или да донесе дивеча и дали кучето изобщо ще занесе дивеча на водача си /път на отиване и на връщане/.

(2) Изпълнението на донасянето като чисто постижение на дресура, т.е. как кучето поема дивеча, как го носи и го предава, се оценява само под графа „донасяне” в съответната колонка за лисица, респективно заек или див заек.

(3) При обучени, използваеми за лов кучета, както се изисква от VGP, ако бъдат подмамени, това не дава основание да се проведе повторно упражнението /заместващо влачене/.

§43 (1) Водачът има право да изпрати кучето си три пъти по следите от влаченето. Тук всяко по-нататъшно повлияване след пращането на кучето трябва да се разглежда като пускане отново, което намалява оценката.

(2) Ако кучето откаже на следата от влачене, независимо от това, дали то е било при дивеча или не, то получава оценка „недостатъчен” в таблицата за оценки под графа „влачене на лисица”, респективно „влачене на заек или див заек”.

§44 (1) Куче, което не донесе самостоятелно /без въздействието на водача, при погрешно поведение на кучето/ захапан от него дивеч, който е прясно застрелян, положен или намерен на следите от влачене – полезен дивеч или патица при работа във вода при първото намиране, отпада от изпитанието. Намирането на един и донасянето на друг дивеч не се оценява като грешка.

(2) При влачене на лисица все пак кучето може да бъде пуснато общо три пъти тогава, когато то не донася намерената лисица.

§45. Кучетата, които се опитват да заровят или разкъсат убития дивеч трябва да бъдат изключени от по-нататъшния изпитание.

§46. Донасянето е вида на поемането, носенето и подаването на дивеч от всякакъв вид при изпитанието на следите от влачене, при случайно намерен дивеч или търсене на обстрелян дивеч и в даден случай като ловно упражнение по време на изпитанието.

§47 ( Правилното поемане се показва с това, че кучето насочва захапката си по вида и тежестта на дивеча. Погрешно е както прекалено силното, така и прекалено плахото захапване, задържане и носене.

(2) Правилното подаване се показва с това, че кучето идва с донесения дивеч до водача, без команда, или на обикновена, не висока команда на водача сяда при него и продължава да държи дивеча спокойно толкова дълго, докато водачът го хване без припряност и му го вземе със съответната команда.

(3) Предъвкването трябва да се прецени като грешка. Кучетата, които дъвчат и скубят дивеча трябва да бъдат изключени.

7. Прогонване на дивеча

§48 (1) За работата по прогонване на дивеча трябва да се изберат в частите от участъка гъсталаци или млади насаждения, които по възможност са добре населени с дивеч, с което кучето има възможността да покаже истинска работа по прогонване на дивеч.

(2) По избор прогонването на дивеч може да бъде изпитвано в царевични посевни участъци /> 1 ha/ и сухи площи с тръстика /> 1 ha/. Вида на терена за прогонване на дивеча трябва да се опише в документите за изпита.

(3) Кучето трябва да претърси основно отредения му терен.

§49. На всяко куче трябва да се отреди по възможност неизползвана част от участъка и да се гарантира време от най-много 10 минути за работата по прогонване на дивеча.

§50 (1) За работата по прогонване на дивеча, кучето трябва да се пусне така, че съдиите да могат да формират крайно решение за работата на кучето. Преди всичко те трябва да установят, дали кучето претърсва за прогонване на дивеч планомерно.

(2) При това изпитание съдиите трябва да се разпределят на терена за безупречното установяване на постижението на кучета /например, разместване на храсти/. Те трябва също така да внимават, дали кучето вдига дивеча с висок лай.

§51. Водачът може да накара кучето да започне работа по прогонването на дивеча или от местото си, което то трябва да запази, или да го пусне най-напред на едно определено отстояние и след това да го изпрати за прогонване на дивеча към укритието със знак или повикване.

§52 (1) Ако дадено куче, при прогонване на дивеча подава глас и лае високо, това трябва да се отбележи в таблицата за оценките със забележка „високо”.

(2) Ако дадено куче преследва на поглед дивеча без да подава глас, тогава в таблицата за оценките се отбелязва „безгласно”- Куче, което не подава глас по вдигнат дивеч, може да получи по дисциплината „прогонване на дивеч” най-много оценка „добър”.

(3) Ако поради липса на дивеч не може да се установи прогонване на дивеч нито с висок лаx, нито безгласно, съответното куче получава забележка „?” /под въпрос/ в таблицата за оценките.

(4) Ако при прогонването на дивеча кучето е дало безупречна работа по следата на лисица или заек, това също трябва да се впише в таблицата на оценките със забележка „по следата” .

Главният съдия трябва да има предвид, че забележките за следогласност на изпитваните от неговата съдийската група кучета по прогонване на дивеч трябва да бъдат изцяло вписани в таблицата за оценяване.

§53. Краткото заставане в стойка при надушване на дивеча не води до намаляване на оценката, но все пак е друго, ако кучето остане така пет минути или повече.

§54 (1) Ако кучето при прогонване на дивеча хване дивеча и го занесе на водача, това не може да намали резултата му по тази дисциплина.

(2) Едно такова донасяне трябва да се оцени. Същото важи и за случайно намерения дивеч, който кучето донася.

§55 (1) Ако кучето, след прогонване на дивеча, го преследва далече в други участъци на района и не се връща дори и при изсвирване и повикване от страна на водача си в подходящо време, това трябва да се оцени като грешка.

(2) Кучетата – преследвачи, които не се подчиняват, и които ловуват самостоятелно и се връщат едва след по- дълго време, не отговарят достатъчно на изискванията, които се поставят на опитно куче за лов. Затова те трябва да бъдат изключени от по-нататъшния изпитание поради трайно непослушание.

§56 (1) Претърсването се изпитва на храсти, на ниски култури или на еднородни посевни участъци.

(2) За тази дисциплина трябва да се подбере достатъчно голяма площ, която трябва да се сменя при всяко куче, в случай че има налични непреодолими препятствия, обусловени от вида на участъка, в който се провежда изпитанието.

§57 (1) На всяко куче трябва да се даде възможността, да покаже основно обикновеното при практическото ловно упражнение претърсване. Водачът трябва при претърсването, по нареждане на съдията да даде най-малко един изстрел с гладко цевна пушка.

(2) При това кучето трябва да търси под пушката, и да се води лесно и без много високи команди от водача. Кучето трябва да претърсва планомерно и спокойно, така че водачът му да може да го следва добре.

(3) При оценката на тази работа съдиите трябва да преценят особено добрия контакт между водача и кучето.

§58. Ако при претърсването има възможности за преценка за заемане на стойка при откриване на дивеч, за поведение при видян дивеч, за спокойствие при стрелба и донасяне, те трябва да се вземат предвид при съответните дисциплини.

§59. Минимални условия и минимални точки за работа в гората

Изпитни дисциплини: работа по кървава диря, донасяне на лисица през препятствие, влачене на лисица, донасяне на лисица след влачене, влачене на полезен космат дивеч, донасяне на заек или див заек, прогонване на дивеч и претърсване.

За І. Приз:

Минимални условия: работа на повод „много добър”, най-малко „достатъчни” постижения по другите седем дисциплини.

Минимален брой точки : 90.

За ІІ.Приз:

Минимални условия: работа на повод „добър”, най-малко „достатъчни” постижения по другите седем дисциплини.

Минимален брой точки : 80.

За ІІІ.Приз:

Минимални условия: най-малко „достатъчни” постижения по всички дисциплини, с изключение на влачене на лисица и донасяне на лисица след влачене или донасяне на лисица през препятствие.

Минимален брой точки: 48.

Забележка: Евентуалните допълнителни точки, които се получават от постиженията на куче, което лае при ранен дивеч и куче, показва обстрелян дивеч не се броят за минимални точки на отделните наградни класове.

ІІ.Група дисциплини „работа във водата”

А. Обща част

§60. Правилното провеждане на лов на водоплаващ дивеч, съгласно изискванията за опазване на горите и защита на животните, както е разписано в §1, абзац 2 от Федералния закон за лова и допълнителните определения в ловните закони на различните окръзи, предполага използването на кучета с доказана ловна пригодност.

Работата на вода има за задача, да подготви ловното куче за по-нататъшните му задачи в практиката, т.е. преди всичко за търсенето на ранен или паднал във водата водоплаващ дивеч, да докаже резултата чрез изпитание и да го документира за развъдната дейност.

За да може с това да се постигне от една страна целта на работата на вода и от друга страна – изпитанието да се провежда при защита на животните, трябва при използването на живи патици да се съблюдават следните основни правила:

§61. Общо задължителни изисквания

(1) Долните основни правила на Обща част А са задължителни за всички съюзни сдружения, изпитанията да се изпълняват с патица, при съблюдаване на описаните наредби за реда в отделните федерални окръзи.

(2) Те трябва да се съблюдават точно и при упражненията на вода на отделните сдружения, при което трябва да се гарантира, че за едно куче не бива да се използват повече от 3 патици.

(3) Умишлените или грубо небрежните нарушения на тези изисквания водят след себе си незабавно изключване от по-нататъшните упражнения и изпитания. Такова изключване не освобождава провинилия се от наказателно правно преследване, нито от вътрешните за сдружението дисциплинарни наказания.

§62. Вода

Големината на водния басейн, в който ще се провеждат изпитанията трябва да бъде най-малко 0.25 хектара водна повърхност, с ширина най-малко 6 м и дълбочина на водата такава, че кучето да може да премине само с плуване, с растителност от около 500 кв. м. и то такава, че патицата да може изцяло да използва възможностите си за бягство.

§63. Отговорни лица

(1) Сдруженията определят за всяко изпитание отговорно лице, което трябва да следи за точното изпълнение на следните изисквания при работата на вода.

(2) Освен определеното в абзац 1 лице, отговорност за спазването на тези наредби носи и сдружението организатор.

§64. Патици

(1) За работата във вода могат да се използват само израснали патици, чиято способност за летене се ограничава временно по метода на проф. Мюлер /с хартиена маншета върху отделни летателни пера на крилото/

(2) Патиците трябва да са свикнали с водата и растителността и още по време на отглеждането им, т.е. да плуват, да се потапят и да могат да се притиснат към дадена растителност. Патиците трябва да имат възможността, малко преди изпитанието да намазнят перата си.

§65 (1) Ако не е възможно, патиците поне временно да се гледат в обособено за целта място, те може непосредствено преди изпитанието да бъдат донесени на водата за изпитване и да се държат там така, че провеждането на изпитанието да не бъде повлияно.

(2) Времето на изпитанието за една патица не бива да надвишава 15 минути.

Насъскванията са нежелани и трябва да се приключат колкото може по-бързо.

(3) Евентуално донесена от кучето жива патица трябва да се убие веднага съгласно реда.

(4) Мъртвите патици трябва да се съхраняват отделно от живите.

(5) Резервоарите за патици трябва да се поставят така, че кучето да не може да ги намери по време на работата си.

§66. Период на мътене.

Работа във вода с живи патици може да се извършва и изпитва само извън времето на мътене.

§67. Предпоставки за провеждане на изпитанието на вода

Изпитанието с патица може да се проведе едва тогава, когато кучето е доказало устойчивост на изстрел и сигурно претърсване и донасяне на мъртва патица от водната растителност.

§68. Кучета

(1) Допускат се само кучета, чийто водач притежава валиден ловен билет. Изключения се допускат само поради особени ловни причини и причини свързани с развъдната дейност. Те трябва да се обосноват.

(2) Кучета, които не се справят по една от изброените в §67 дисциплини или показват страх от изстрел или от дивеч на изпитанието, не могат да бъдат изпитвани повече.

(3) При всяко изпитание трябва да има на разположение проверено, с опит в лова куче, което евентуално да се внедри в изпитанието за допълнително търсене.

(4) Основно за всяко куче се използва само една патица. Използването на втора патица е допустимо само, ако кучето не е могло да бъде изпитано на първата пусната патица /например, при преждевременно отлитане/.

(5) Кучета, които веднъж са издържали изпитанието „прогонване на патица от вода с гъста водна растителност” /с оценка най-най-малко „достатъчен”/ не могат отново да бъдат изпитвани по тази дисциплина.

Това не важи за по-нататъшно изпитване в рамките на международно изпитание или изпитание за развъдна пригодност /например, Хегевалд, IKP и др./

(6) Ако дадено куче не издържи изпита, е възможно допускането му до еднократно допълнително изпитание. В този случай винаги трябва да се проверява работата на вода на кучето като цяло.

(7) Получената оценка при първия издържан изпит трябва да се вземе предвид в таблицата за оценките на всички по-нататък положени изпитания, със забележката „съгласно изпитание от ....”.

Копие от това свидетелство трябва да се връчи на ръководителя по изпитанията при записването.

(8) Всяко изпитание по дисциплината „прогонване на патица от вода с гъста водна растителност” трябва да се впише допълнително с общия резултат от съответното изпитание и оценката /евентуално точките/ в родословното дърво.

B. Специална част

Изпитват се следните дисциплини в следната последователност:

1. Претърсване на вода с гъста растителност без патица

2. Поведение при изстрел

3. Търсене на обстрелян дивеч във вода с гъста растителност

4. Прогонване на патица от вода с гъста растителност

5. Донасяне на патица

1. Претърсване на вода с гъста растителност без патица

§69 (1) Кучето трябва по еднократна заповед от водача и без по-нататъшно подканване да влезе във водата, да открие и вдигне патицата от водната растителност.

(2) При претърсване на гъста водна растителност без патица кучето трябва да покаже воля за претърсване и без страх от водата да претърси основно определения участък с водна растителност. Водачът има право да подкрепя кучето си със знаци и подвиквания, но все пак постоянното му въздействие намалява оценката.

Тази работа по прогонване на дивеч трябва да продължи максимум 10 минути.

(3) Ако дадено куче при работата си се натъкне на жива патица и се получи ситуация за изстрел, това трябва да се оцени, съгласно §72. Оценката от предишното изпитание тогава не влиза в тази.

2. Поведение при изстрел

§70 (1) Една обстреляна патица трябва да се хвърли колкото може по-далече във водата пред погледа на кучето и да му се даде команда да я донесе. Куче, което в рамките на една минута след първата команда не скочи във водата, не може да бъде изпитвано по-нататък.

(2) Докато кучето плува за патицата, се дава изстрел със съчми над водата в посока на патицата. Кучето трябва да донесе патицата самостоятелно /виж §44.1/

(3) Куче, което откаже това, не може да бъде изпитвано повече.

§71 (1) Търсенето на обстрелян дивеч във вода с гъста растителност става непосредствено след изпитанието за поведение при изстрел.

(2) За целта се хвърля прясно обстреляна патица в участък с гъста водна растителност по такъв начин, че кучето да не може да види от брега нито самото хвърляне, нито патицата.

Мястото на патицата трябва да се подбере така / по възможност, остров срещу брега/, че кучето да трябва да бъде изпратено през свободна водна повърхност към водната растителност.

(3) На водача се показва приблизителната посока, където лежи патицата от място, което е отдалечено най-малко 30 метра от патицата. Кучето трябва от тук да търси самостоятелно патицата. То трябва да я намери и самостоятелно да я занесе на водача си /виж § 44.1/. Видяна патица не се счита за намерена.

(4) Водачът има право да подкрепя кучето си и да го ръководи, все пак постоянното му въздействие или изстрел, респективно хвърляне на камък намаляват оценката.

(5) Куче, което в тази дисциплина не получи оценка поне „достатъчен”, не може да бъде изпитвано по-нататък.

(6) Ако дадено куче не донесе намерената патица, тогава и дисциплината „Търсене на обстрелян дивеч във вода с гъста водна растителност” се оценя с оценка „недостатъчен”.

§ 72 (1) Във водната растителност се залага патица, без да бъде маркирано място на нараняване. Кучето не бива да види тази подготовка.

(2) След залагането на патицата съдиите водят водача до определена точка, отдалечена на изстрел разстояние от мястото на залагане на патицата, респективно от патицата и му дават данни за посоката. Тук водачът пуска кучето да претърсва.

(3) Кучето трябва самостоятелно да търси и да намери патицата. Водачът има право да го насочва при работата му и да го подкрепя, все пак ако това продължи повече време, оценката се намалява.

(4) След като кучето открие патицата в растителността и видимо започне да я преследва, тя трябва да бъде убита, ако е възможно, от водача или от определено за целта лице, без да се застрашава сигурността.

(5) Обстреляна или ранена патица трябва да бъде самостоятелно донесена от кучето /виж § 44.1/. Забелязаната патица не се счита за намерена. Ако кучето не донесе обстреляната или ранена патица, тогава също и дисциплината „Прогонване на патица във вода с гъста водна растителност” трябва да се оцени с „недостатъчен”.

(6) Съдиите трябва да прекратят работата на дадено куче веднага след като са взели окончателно решение. Това е валидно и тогава, когато патицата не е била обстреляна пред кучето.

(7) Куче, което не донася патицата самостоятелно при първоначалното намиране, не може да бъде изпитвано по-нататък.

(8) Ако кучето при работата си случайно се натъкне на друга патица, то тази работа също трябва да бъде оценена.

(9) Съдиите могат да прекратят работата, ако са убедени, че кучето не отговаря на изискванията.

§73 (1) Изпълнението на донасянето трябва да се прецени по основните правила на §§46 и 47.

(2) Ако кучето положи изкараната на брега патица, например, за да се разтърси, то може да получи най-много оценка „добър”.

Ако кучето подобри захапката си без да се тръска, оценката му не може да бъде снижена. Също така не е грешка, ако кучето задържи патицата и се изтръска.

(3) При оценката трябва да се вземат предвид всички постижения на донасяне на кучето при работа във вода. Ако единично постижение е преценено с оценка „недостатъчен” или „не изпитван”, тогава общата оценка за донасяне на патица може да бъде също „недостатъчен” или „не изпитван”.

§74. Минимални условия и минимален брой точки за работа на вода

Изпитни дисциплини:

Претърсване на вода с гъста растителност без патица

Поведение при изстрел /не се оценява с оценка/

Търсене на обстрелян дивеч във вода с гъста растителност

Прогонване на патица от вода с гъста растителност

Донасяне на патица

За І. Приз:

Минимални условия: Устойчивост при изстрел – издържан, минимални постижения, оценени с „достатъчен” в другите четири дисциплини

Минимален брой точки: 36.

За ІІ. Приз:

Минимални условия: Устойчивост при изстрел – издържан, минимални постижения, оценени с „достатъчен” по другите дисциплини.

Минимален брой точки: 30.

За ІІІ. Приз:

Минимални условия: Устойчивост при изстрел – издържан, минимални постижения, оценени с „достатъчен” по другите четири дисциплини.

Минимален брой точки: 22.

ІІІ. Група дисциплини „Работа на поле”

В тази група трябва да се изпитват следните дисциплини:

1.Използване на обонянието

2.Претърсване

3.Маркиране на намерен дивеч

4.Поведение пред дивеча и следване на дивеча

5.Търсене на обстрелян пернат дивеч.

a 1. Работа с яребица (фазан)

или

2. Влачена следа от пернат дивеч

или

6. донасяне на пернат дивеч.

§75 (1) За работата в полето трябва да се изберат участъци, богати на дребен дивеч, за да може да се гарантира ловен и основен тест за кучетата.

(2) На всяко куче трябва да бъде дадена възможност, да работи многократно по яребици или фазани, за да може съдиите да оформят съответното решение за постиженията на кучето, особено за използваемостта на обонянието му.

1. Използване на обонянието

§76. Белезите за доброто използване на обонянието при търсене са добро използване на вятъра, бързо и често намиране на дивеч, маркиране на птици, бързо подновяване на контакта с дивеч, който е сменил местоположението си.

§77. В случай, че не всички дисциплини се изпитват от една и съща съдийска група, другите съдийски групи трябва да съобщят установените от тях резултати за обонянието на кучето, за да може групата на съдиите по работа в полето да вземе по възможност всеобхващащо решение относно използването на обонянието на изпитваните от тях кучета.

2. Търсене

§78 (1) За преценка на търсенето най-важно е да се оцени волята за намиране и планомерното претърсване. Търсенето трябва да бъде непринудено и трайно. То трябва да се оцени толкова високо, колкото може да се прецени, че кучето при търсене пасва към терена, към съответния вид дивеч и че темпото е в съзвучие с обонянието му.

(2) Освен това трябва да се вземе предвид, как кучето се оставя да бъде направлявано при работата си и дали то следва заповедите /извикване, знак, изсвирване/ на водача си.

(3) На всяко куче трябва да се даде възможност, да работи и на терен с добра гъстота на дивеч.

§79. Заставането в стойка, което трябва да се оцени високо се показва с това, че кучето, когато намери неподвижно лежащ дивеч, стои или лежи пред него толкова дълго, колкото е необходимо на водача да стигне и застане до него със спокойна крачка, така че да може да произведе изстрел без прибързване.

§80. Ако кучето се отклони многократно от дивеч, който явно е усетило с обонянието си, без да го маркира, и се прояви като „флашър”– то трябва да бъде изключено.

4. Поведение пред дивеча и преследване

§81 (1) Освен стойката, важна съставна част от работата в полето са поведението пред дивеча и преследването му.

(2) Доброто поведение на кучето се изразява в напрегнати и при това елегантни движения и характерно държане на главата, на тялото и ходът му, когато подуши дивеча.

(3) При проследяването кучето трябва да покаже, че при търсенето се е натъкнало на прясна диря или пред него има пернат дивеч. След това то трябва чрез спокойно проследяване и с намиране на дивеча или посредством целево обръщане (блокиране) да покаже, че знае точно как да доведе водача до най-сигурен изстрел.

4) Ако кучето не може да демонстрира проследяване при неподвижен дивеч, то оценката му не бива да се намалява.

5. Търсене на загубен пернат дивеч