Целта на планът за развитие

УВОД

Планът за развитие на община Бяла е документ, която определя основните насоки за социално-икономическо развитие в средносрочен период. Планът е разработен в съответствие с изискванията на Закона за регионално планиране¹.

Целта на планът за развитие е въз основа на извършен анализ на състоянието на социално-икономическите и демографските процеси, управление на териториите и състоянието на природните ресурси и околната среда и определяне на тенденциите, да определи насоките за развитие на община Бяла в съответствие с местните нужди и ресурси и националните и регионални приоритети.

Представеният проект за План за развитие на община Бяла обхваща периода 2005-2013, като през периода 2005-2006 са предвидени мерки, чието финансиране ще бъде осъществявано от предприсъединителните фондове на ЕС. Мерките и проектите, предвидени за изпълнение през периода 2007-2013 ще бъдат съфинансирани от Структурните и други фондове на Европейския съюз. Формулираните приоритети за развитие и мерките за тяхното постигане отговарят на основните цели на фондовете и мерките, които те подпомагат. След приключване на плановия период (2007-2013) в рамките на две години, до 2015 г., следва да бъде изготвена последваща оценка от прилагането на Плана, която да отчете постигнатите резултати и тяхното влияние.

Визията, която Плана за развитие формулира е: “Повишаване благосъстоянието на община Бяла чрез устойчиво икономическо и социално развитие и съхраняване на природните ресурси.” Основните цели, които са поставени с оглед на формулираната визия са Създаване на условия за устойчиво икономическо развитие; Съхраняване на природните ресурси; Подобряване качеството на средата на живот в общината; Повишаване на местния капацитет за планиране и управление.

Избраните стратегически цели и приоритетите за тяхното постигане са съгласувани с приоритетите, определени в Стратегия за развитие на област Варна 2005-2015 и с целите на развитие съгласно Националната стратегия за регионално развитие 2005-2013.

Настоящият проект на План за развитие на община Бяла е разработен от “Агенция Стратегма” ООД. Той е резултат от съвместните усилия на консултанта и експертите от администрацията на община Бяла. Особена заслуга за изготвянето на плана имат Жасмина Велинова – главен експерт Проекти, Коста Стоянов – директор Дирекция Специализирана администрация, Атанас Атанасов – началник на отдел ИРЕДО, Веселина Цветкова – главен специалист Търговия и туризъм. Екипът благодари за подкрепата на г-н Илиян Цонев – кмет на община Бяла и г-н Олег Атанасов – заместник кмет на община Бяла.

АНАЛИЗ НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ

.AОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА И РЕСУРСИ НА ОБЩИНА БЯЛА

.1Географска характеристика и природни ресурси

.1.1.Местоположение, граници и място в административно-териториалната и регионалната структура

Община Бяла е разположена в централната част на Българското Черноморско крайбрежие. На север и северозапад граничи с община Долни Чифлик /Варненска област/ и на юг и югозапад с община Несебър /Бургаска област/. Територията й е 162 км². В национален план обхващат 0,15% от територията и 0,04% от населението на страната. Общината включва 6 населени места – град Бяла, село Горица, село Господиново, село Дюлино, село Попович, село Самотино и е с административен център град Бяла. Същият се намира почти на равно отстояние от двата областни града - Варна (50 км) и Бургас (70 км). Най-близкият град, на разстояние 5 км, е Обзор, община Несебър.

Община Бяла влиза в състава на област Варна и Североизточния район на планиране². На юг, чрез границите си с община Несебър, Бяла граничи с област Бургас и съответно с Югоизточния район на планиране.

Съгласно ЕКАТТЕ³ Бяла е община от 4-та категория, а населените места в нея са както следва: град Бяла – 4-та категория, село Попович – 6-та категория, селата Господиново и Дюлино – 7-ма категория, а Горица и Самотино – 8-ма категория.

Бяла е обявена за град на 5.ІХ.1984 г⁴. Село Самотино е обезлюдено, при последното преброяване през 2001 г. са регистрирани трима човека.

Общинският център изпълнява основни функции за жителите на съставните села по отношение на административно, здравно и социално обслужване, месторабота, обучение на деца и ученици.

Местоположението на община Бяла обуславя добрите й транспортни връзки с Варна и Бургас.

.1.2.Релеф

Съвременният релеф на община Бяла е резултат от сложното съчетание на геоложкия строеж, тектонските движения на земната кора, климата и антропогенната дейност. За формиране на релефа по бреговата ивица определена роля е изиграла и дейността на морето.

Територията на община Бяла попада в старопланинска част българското Черноморско крайбрежие. Най-северната част от старопланинското черноморско крайбрежие е заета от Беленската антиклинала. Южно от нея е разположена обширната и дълга Дюлинска синклинала (в някои литературни източници е посочена като Двойнишка синклинала). Други земеловърхни форми, резултат от палеогеографското развитие са заравнените повърхнини, речните и морските тераси.

Съвременният релеф на община Бяла може да се характеризира като хълмист. В западната и северната част на общината попадат източните склонове на Камчийска планина. Тези склонове се спускат плавно към морето с наклон от 2 до 5%. Средната надморска височина на територията на общината е 150 м. Най-високата точка е в западната част на общината и е 269,3 м (връх Таук тепе). Надморската височина на град Бяла е 42 м, село Самотино – 72 м, село Попович – 13 м.

Релефът на средната и южната част на общината може да бъде характеризиран като равнинен, преминаващ в долинен. Долината на р. Двойница обхваща южната и югозападната част на общината.

Зонирането на територията на общината по отношение на характеристиката на релефа показва, че се очертават три зони, съобразени с изискванията за разработване на териториалноустройствения план - брегова линия, крайбрежна зона и вътрешна зона.

Бреговата линия се характеризира със слаба разчлененост. В северната й част се намира слабо вдадения навътре в морето Черни нос, а на юг - по-слабо изразените Изсипания нос и нос Канарата. Като цяло бреговата линия се характеризира със стръмни откоси. На юг от Бели нос до град Бяла брегът е стръмен и скалист, като бреговата линия съвпада плавно с бреговата ивица.

Релефът на обособената 200-метрова зона, определена за нуждите на териториалноустройствения план, може да бъде характеризиран като мозаечен. Наред със скалистия бряг се срещат редица акумулационни форми, най-типични от които са плажовите ивици. Като цяло на територията на общината плажовите ивици са слабо представени. На юг от нос Канарата до Бели нос е оформена една от плажовите ивици. Втората добре оформена плажова ивица е на юг от град Бяла. Плажовите ивици край Бяла река, град Бяла и между град Бяла и град Обзор са кварцови с незначителен примес на останки от черупки на миди и охлюви. Пясъчно-плажовите ивици са свързани с лиманните участъци на Бяла река, Перперидере и река Двойница. Ориентирани са в посока север-юг и са отворени на изток. При плажовите ивици брегът е слабо вдлъбнат в западна посока. Коефициентът на разчлененост е малък - 1,11 поради което плажовите ивици тук са сравнително тесни. За сравнение разположената в съседство (посока север) плажовата ивица Камчия-Шкорпиловци, намираща се в община Долни Чифлик, е със средна широчина 153 м и най-дългата плажова ивица в област Варна.

Основните плажни ивици са Карадере, Бяла и къмпинг Луна. Техните дължини и средни и максимални широчини са показани в таблица 1.

Таблица 1 Морфометрични характеристики на плажни ивици, община Бяла

№ по ред	Плаж	Морфометрични характеристики
		Дължина (m)	Ширина (m)		Площ (km2)
			Средна	Максимална	Плажова	Дюнна
1	Карадере	2 993	56,7	75,0	0,1698	-
2	Бяла	2 251	31,2	32,5	0,0703	-
3	К-г Луна	1 000	69,8	125,0	0,0698	-

Източник: Институт по океанография –БАН

Общата дължина на плажните ивици е 6244 м, или около 16% от общата дължина на плажовите ивици, намиращи се на територията на област Варна.

Релефът в 5-километровата зона, обособена с териториално-устройствения план, не се отличава с някакви специфични особености. До голяма степен той е с характеристиките на релефа във вътрешността на общината. В основни линии релефът в разглежданата зона може да се характеризира като равнинен. В непосредствена близост до 200-метровата зона се наблюдават останки от най-старите морски тераси, разкриващи се на височина от 100 до 150-170 м над морското равнище. Денудационни заравнени повърхнини се разкриват в района на град Бяла, на село Горица и други.

В акваторията подводният брегови склон е полегат пясъчен или от твърда скална основа припокрита с пясъци. Подводният релеф също е резултат от вълновия процес и свързаните с него пясъчни акумулационни форми.

По данни на Института по океанология – БАН-Варна по протежение на бреговата ивица на община Бяла се намират перспективни участъци на подводния брегови склон на бреговата зона за ползване на плажообразуващ седиментен материал. Тези седиментни участъци са изгодни от икономическа и технологична гледна точка за прехвърляне на пясъчни материали в местата за създаване на свободни плажови площи или насипването им в зоната на междубунните пространства. Общата площ на перспективните участъци в бреговата зона от Черни нос – река Перпери дере (къмпинг Луна) е около 6 км², а пясъчният материал е средно - до едрозърнест.

.1.3.Климат

Община Бяла е една от малкото черноморски общини, на територията на която няма климатични станции. Поради тази причина климатичната характеристика на общината се разработва на основата на данни от т.нар. "климатични станции-аналози". Като такива могат да бъдат използвани климатичните станции Старо Оряхово и нос Емине, както и на климатична станция в Горни Чифлик. Тези три станции са разположени в непосредствена близост до община Бяла и дават климатична информация за територии с физикогеографски условия - сходни на тези за община Бяла.

По отношение на климатичното райониране, община Бяла попада в обхвата на Черноморската климатична област, а по-конкретно - в нейната Източностаропланинска подобласт. Характерните особености на климата, валидни за Черноморската климатична област, са умерено континентален и преходноконтинентален с подчертано черноморско влияние. Тази най-обобщена характеристика на Черноморската климатична област, валидна и за община Бяла, се подкрепя с конкретни данни за температурния режим, слънчевото греене, облачността, валежите и други

Температурният режим се характеризира с данни за средногодишната, средната януарска и средната юлска температура на въздуха. На базата на усреднени многогодишни данни за температурата на въздуха в избраните климатични станции (Старо Оряхово, Горни Чифлик и нос Емине) може да се приеме, че средногодишната температура на въздуха в община Бяла е около 11,5-12,0. Средната януарска температура също е положителна и е в рамките 0,5-2,0, а юлската е 21,7-23,0. Най-ниските, минимални средномесечни температури са отрицателни - през месец януари –2,7, а през месец февруари – 2,0. Тези температури са един от показателите за меката, по отношение на температурния режим, зима. Максималните средномесечни температури на въздуха са характерни за летните месеци. За месец юли те са 29,0-29,5, а за август – 28,9-29,7.

Месечната продължителност на слънчевото греене е друг основен климатичен показател със значение за развитието на определени стопански дейности - земеделие, туризъм и други. От многогодишните наблюдения се установява, че броят на ясните дни в общината е около 80 (75 по данни на климатична станция Старо Оряхово и 86 по данни за климатична станция Обзор). Най-висок брой ясни дни се наблюдават през летните месеци - юли (14,2), август (15,1), а най-малко ясни дни има през зимните месеци - януари (2,7), февруари (2,4) и т.н. Между броя на ясните дни и продължителността на слънчевото греене има пряка зависимост. През зимните месеци продължителността на слънчевото греене е в рамките на 75-82 часа средномесечно (месец декември 75 часа, месец януари 82,3 часа). Най-"слънчеви" са месеците юли (332,8 часа) и август (317,7 часа).

Валежният режим за община Бяла не се отличава съществено от този в останалите общини, попадащи в Черноморската климатична област и е с характеристики валидни за умерено континенталния и за преходноконтиненталния климат. Годишните валежи са 564 мм, от които през есента падат 164 мм, през лятото 143 мм, през зимата 139 мм, а през пролетта 118 мм. Главният максимум на валежите е през ноември (71 мм), а през юни се очертава вторичен максимум – 61 мм. Минимумите също са два - главен през септември (32 мм) и вторичен през февруари (34 мм). По-високото количество на валежите през летните месеци в сравнение с тези през пролетта и зимата се дължи на климатичното влияние на Черно море.

Снежната покривка се задържа за кратко време. Средната десетдневна височина на снежната покривка не надхвърля 6-8 см. Късата продължителност на трайната снежна покривка и сравнително малката й височина са повлияни от останалите климатични компоненти - температура на въздуха, слънчевото греене, ветровия режим и други.

Ветровият режим на територията на община Бяла може да се характеризира като сравнително правилен. По отношение на посоката преобладават северните ветрове. Те имат най-често проявление през зимните месеци. Така например през януари 42,5% от случаите на вятър са от северна посока и са със средна скорост 10 – 11 м/сек. През летните месеци северните ветрове обхващат около една четвърт (25-27% от всички случаи на вятър). Средната им скорост е 6-7 м/сек. Бризовата циркулация, която е характерна за Черноморското крайбрежие в община Бяла е затруднена от орографията на релефа. Източните склонове на Камчийска планина - от север и на Еминска планина - от юг, затрудняват бризовата циркулация на въздушните маси във вътрешността на общината. Влиянието на бризите е по-осезаемо по долината на река Двойница.

.2Природни Ресурси

.2.1.Води

.2.1.1.Повърхностни естествени водоизточници (водоеми)

Общата дължина на реките, имащи отношение към водния потенциал на община Бяла възлиза на 111,5 км, но само 49 км (44%) от речната мрежа преминава през територията на общината. Гъстотата на речната мрежа е около средната за страната - 0,6 км/км², но по-голямата част от нея се формира от сухи дерета или периодично пресъхващи малки рекички, поради което този показател може да се ползва по-скоро за оценка разчленеността на релефа, отколкото за наличието на воден потенциал. Гъстота на речната мрежа в бреговия участък е 0,69 km/km²

Средните показатели на наклона на речната мрежа варират от 8,3 до 33,3‰. По-значими са наклоните на реките Карадере и Бяла, но поради малките водни количества, протичащи в тях, те не могат да бъдат използвани енергийно. Останалите реки имат по-малки наклони, но достатъчни за почти безпрепятствено отвеждане на високите води.

Общата водосборна площ на реките, преминаващи през община Бяла или попълващи оттока си от нейна територия, възлиза на 640,7 км², но само 168,1 км² (26%) се включват в територията на общината. Изцяло в територията на общината влизат водосборните басейни на реките Карадере, Бяла (Беленска) и Пепередере. Освен това в територията на общината се включват около 40% от водосбора на река Фандъклийска и около 11% от водосбора на река Двойница. Участието е както следва:

Таблица 2 Дял на водосборните площи на реките на територията на общината

Река	% на водосборните площи на територията на общината
Фандъклийска	20
Карадере	11
Бяла (Беленска)	4
Перпередере	35
Двойница	30

Източник:

По-голямото участие на водосборите на реките Перпередере и Двойница донякъде определя и по-голямото им водностопанско значение за община Бяла.

Разделянето на водосборните басейни на реките между няколко общини е неблагоприятно по отношение на комплексното използване на водните ресурси. Това може да се постигне само чрез асоцииране или сдружаване на общините за осъществяване на общи мероприятия, свързани с ползването и опазването на водите.

По-голямото участие на водосборите на реките Перпередере и Двойница донякъде определя и по-голямото им водно стопанско значение за община.

Таблица 3 Физикогеографска характеристика на речните басейни на територията на община Бяла

Река	Дължина на реката (км)		Водосборна площ (км2)		Средна надморска височина м	Среден наклон на басейна %	Среден наклон на реката ‰	Плаващи наноси мг/л	Минерализация мг/л
	общо	в границите на общината	общо	в границите на общината
Фандъклийска	26,9	0	72,0	27,3				*	300
Карадере	13,5	13,5	19,6	19,5	94	11,6	26,7	500	300
Бяла	3,9	3,9	6,7	6,7			33,3	*	300
Перпередере	14,9	14,9	61,1	61,1	78	9,7	9,1	620	300
Двойница	52,3	16,7	478,8	53,5	223	17,2	8,3	1140	100

Източник: Стратегия за развитие област Варна 2005 - 2015

На територията на общината липсват естествени езера.

Изкуствените водохранилища са представени от един микроязовир "Господиново", изграден на река Перпередере, със следните параметри:

Таблица 4 Характеристики на язовир микро язовир “Господиново”, община Бяла

кота корона	230 м
кота преливник	229 м
височина на стената	8,2 м
тип на стената	земно-насипна
предназначение	напояване
Пълен обем	632 хил. куб. м
мъртъв обем	99 хил. куб. м
полезен обем	533 хил. куб. м
залята (огледална) площ	192 дка

Източник:

Язовирът е изграден през 1960 г. като собственост на ТКЗС за напояване на 800 до 1500 дка площ. Водата се подава гравитачно на поливните площи, разположени под язовира. Оразмерителното средномногогодишно потребление на вода от язовира е 176 хил. м³, а максималното застроено водно количество - около 50 л/сек. Понастоящем язовир Господиново е приватизиран и се използва за сладководно рибовъдство. Той е оценен от Гражданска защита като потенциално опасен, поради което е намален разрешеният за завиряване обем, като за целта е направена реконструкция на преливника.

.2.1.2.Подземни естествени водоизточници

На територията на община Бяла има един подземен воден източник за снабдяване с питейна вода. Това е тръбен кладенец, разположен в терасата на река Двойница, до село Дюлино. Водоизточникът е каптиран и включен в експлоатация. Дебитът му в най-сухия месец на годината (при обезпеченост 95%) се оценява на около 6 л/сек.

Наблюдава се епизодично замърсяване на водоизточника с манган, чиито източник засега не е идентифициран. Вероятна причина за замърсяването му е употребата на химикали и торове или друга замърсяваща дейност в прилежащия му водосбор (излизащ извън границите на общината), което се дължи на неспазване на изискванията на Наредба №2 за санитарно-охранните зони в пояс "Б" и "В". Възможно е замърсяването да е предизвикано от преминаването на водите през земните пластове, които са богати на съединения на манган.

Друг водоизточник, експлоатиран в миналото, е Старата чешма при град Бяла. В резултат на замърсяване от стопанския двор на бившето ТКЗС водоизточникът е отпаднал от експлоатация.

В община Бяла няма други значими естествени водоизточници със стопанско значение. Най-близо разположените плитки подземни води - водоносни хоризонти, са тези в алувиалните отложения на р. Камчия, намиращи се на територията на община Долни Чифлик. Водните пластове са замърсени с NO3 и Mn и могат да се използват за питейно-битови нужди след хлориране.

По обща оценка територията на община Бяла е бедна на питейни води и не може да разчита на собствени водоизточници за задоволяване на потребностите си от питейна вода, което налага почти изцяло външно водоснабдяване от съседни общини.

.2.2.Геоложка среда, почви, поземлени ресурси и баланс на териториите

.2.2.1.Геоложка среда и почвено плодородие

Крайбрежието на област Варна е с ясно изразени стари и съвременни абразионни, свлачищно - абразионни, свлачищни и акумулационни форми. На територията на Варненска област са регистрирани едни от най-големите древни и съвременни свлачищни процеси. Те обхващат почти цялата крайбрежна зона, включително южно от Варна (Галата, Фичоза, Сакама дере, Паша дере, Родни балкани, Камчия – къмпинг “Романтика”, Бяла). За проявяването на свлачищните процеси оказват влияние следните природни фактори:

• 
  Геоложки строеж (повсеместно разпространение на мощни сарматски глинесто-мергелни и глинесто-песъчливи седименти; наклон на пластовете; физико-геоложки качества на глинесто-мергелните седименти);
  
• 
  Хидрогеоложки условия (наличие на няколко водоносни хоризонта в сарматските седименти и на плитки подпочвени води с динамичен характер);
  
• 
  Морско вълнение (морска абразия и литодинамична активност);
  
• 
  Сеизмична дейност;
  
• 
  Изветряне, денудация и суфозия.
  

В последно време, обаче една от главните причини за активизирането на свлачищата е антропогенната намеса, която е свързана със засилената урбанизация и се изразява в: допълнително натоварване със статични и динамични товари на склоновете; подсичане на склоновете; увеличаване на инфилтрацията на води; препречване на повърхностния и подземния отток; изграждане на сгради и съоръжения, несъобразени с инженерно-геоложките и хидрогеоложките условия; липса на канализационна мрежа; течове във ВиК мрежата и други.

Проявяващата се свлачищна активност понастоящем е привързана преди всичко към съвременния ерозионен базис и антропогенно въздействие.

Таблица 5 Разпространение и състояние на свлачищата регистрирани към 31.12.2003 г.

Община	Общо свлачища		Условно стабилизирани свлачища		Активни свлачища		Нововъз-никнали свлачища		Абразионен бряг км	Укрепи-телни мероп-риятия
	бр.	площ, дка	бр.	площ, дка	бр.	площ, дка	бр.	площ, дка
ОБЛАСТ ВАРНА	83	36821,0	56	36263,65	25	551,9	2		39,8	22
Община Бяла	5	386,4	1	380,00	4					2

Източник: Стратегия за развитие област Варна 2005 - 2015

Най-сериозните свлачищни процеси се проявяван южно от град Бяла на територията между пристанището и къмпинг Луна. Свлачището представлява пряка заплаха за преминаващия в непосредствена близост път 1-9, Варна – Бургас.

По северните склонове на хълмовете и Източна Стара планина са разпространени сивите горски почви и сивокафяви горски почви-лесивирани. Големи площи в община Бяла (а също и в община Долни чифлик) са потенциално застрашени от ерозионни процеси. През последните 13-15 години не е провеждан мониторинг на почвите по отношение на ерозия, засоляване и вкисляване.

.2.2.2.Баланс на територията по предназначение и собственост

Съгласно Закона за устройство на територията специфичното предназначение на поземления фонд се определя в съответните устройствени планове. Балансът на територията по предназначение в община Бяла е представен в таблицата.

Таблица 6 Баланс на територията по предназначение в община Бяла

Обща площ на общината, ха	16181,7
Земеделска земя	6270,9
Горски фонд	8956,6
Урбанизирана територия	940,0
Защитени територии	14,2

Източник:

Съотношението на урбанизираната към цялата територия е под средното за областта, като се доближава по-скоро до това на общините от тилната част на областта, които са с преобладаващо аграрно-промишлен характер. Осъществяваните и очакваните промени в застроителните планове, обаче, ще променят това съотношение.

Обработваемата земя на територията на община Бяла е 5574,2 ха. Собствеността върху нея се разпределя както следва: държавна – 650,0 ха, частна – 4900,0 ха.

.2.3.Минерални суровини

Територията на община Бяла е добре проучена в геоложко отношение. В резултат е установено, че тя е бедна на полезни изкопаеми. В землището на село Горица (в района на Карадере), в близост до морския бряг е установено находище на манганови орудявания. По съдържание на манган, както и по състав, те са сходни с тези от находищата, разкрити на територията на община Долни Чифлик.

Опитите за експлоатация на мангановото находище преди години те се оказват достатъчно ефективни и са преустановени. Причините са свързани с ниското съдържание на манган в рудните породи и много ограничените запаси на находището.

Последиците от осъществяваната експлоатация са свързани с нарушаване на ландшафта в близост до морския бряг. Като резултат от неправилно осъществявана антропогенна дейност – изземване на мангановата руда и депониране на земните маси на неподходящи терени, са активизирани свлачищни процеси. Те се появяват в доловете под село Горица и покрай долината на река Карадере, като достигат до морския бряг.

На отделни места в общината са разкрити находища на строителни материали – пясъчници, глини и други. Те не са обект на стопанска експлоатация, но в перспектива могат да представляват интерес като локален суровинен източник, особено при очаквания за развитие на строителните дейности на територията на общината.

.2.4.Биологично разнообразие

Биологичното разнообразие на територията на община Бяла представлява съществен фактор, който може да повлияе характеристиките на развитието.

.2.4.1.Горски фонд

Горските територии заемат най-голяма част от територията на общината – 8956,6 ха или 55,3% от общата територия. Относителният им дял спрямо територията на землищата на населените места варира в широки граници - от 6,3% в землището на град. Бяла до 90,0% в землището на село Самотино. Най-много от горските територии на общината са разположени в землището на село Господиново – 3042 ха.

Горският фонд на територията на община Бяла представлява над 7% от горския фонд на област Варна, с което общината се нарежда на шесто място в областта по големина на горския фонд. На територията на съседната община Долни чифлик се намира над една пета от горския фонд на цялата област. По малко от половин процент от горите на територията на общината са частна собственост.

Устройството и стопанисването на горския фонд се извършва от Държавно лесничейство (ДЛ) “Старо Оряхово”, със седалище в съседната община Долен Чифлик. В община Бяла са обособени два технически участъка (ТУ): Бяла (седалище - село Горица) и Горска барака (седалище – м. Горска барака). На практика общинската администрация не упражняват никакъв контрол върху мероприятията по ползването, възстановяването и опазването на горите.

Горите на територията на община Бяла са локализирани в Камчийската планина, достигайки до Черноморския бряг и са представени предимно от дъб издънков, дъб високостъблен, по-малко други широколистни видове като източен бук, габър, липа, ясен, благун и др. и незначително участие на иглолистни видове (главно черен и бял бор). Естествените гори са 66% от горските масиви, а издънковите 34%. Подрастно-подлесния етаж е повсеместен, живата почвена покривка е средно гъста и се състои от разнотревие.

Възрастовата структура определя преобладаването на младите горски екосистеми.

Преобладаващата част от горския фонд е с категория “гори със специално предназначение” (77,70%). Това съотношение е близко до средното за Черноморското крайбрежие, където делът на специалните гори е 70-90%. От горите със специално предназначение преобладават рекреационните гори (65,72%) или курортните гори. Друга голяма част са в групата на други гори и територии със специално предназначение - 14,79 %. Това са семенните бази, разположени западно и североизточно от село Господиново, и северозападно от село Горица.

Горските ресурси на територията на общината са важен природен потенциал за развитието на туризма, в т.ч. на ловния туризъм, дърводобива и разнообразния спектър от странични дейности.

.2.4.2.Животински видове

Според оценките в края на 1995 г. в района има елени, сърни, муфлони и диви свине, заек, лисица и благороден елен. Местообитанията им са в района между м. Горска барака, село Господиново, село Попович и село Дюлино. Нарастването на дивеча се подпомага с подхранване, създаване на условия за естествена защита, водопой и спокойствие.

.2.4.3.Морски видове

Бреговата зона на община Бяла, поради ограничената по характер и интензивност експлоатация, е екологично чиста. Най-често срещаните риби са: калкан, паламуд, лефер, сафрид, трицона, попчета, акула.

Рапанът е аквакултура, която се среща в съжителство с черната мида, която той използва за храна. От извършените предварителни проучвания, подходящи за изкуствено отглеждане на рапани и черни миди, са заливите Св. Атанас и Черни нос, както и северно от централния плаж в Бяла. Разполагането на съоръжения, обаче, би попречило на свободното движение на рибните пасажи към таляните, затова следва при вероятно проектиране на такива съоръжения, тази опасност да бъде взета под внимание. Няма данни замърсяване, което промишленото отглеждане на рапани би предизвикало.

.2.4.4.Защитени територии

В община Бяла се намират две защитени територии:

• 
  Природната забележителност "Белите скали"⁵ с обща площ 14,2 ха, намираща се в землище на град Бяла;
  
• 
  Защитена местност с наименование "Горска барака"⁶ с обща площ 93,4 ха, намираща се в землището на село Господиново
  

Природната забележителност “Белите скали представлява непрекъснат скален геоложки профил с геохроноложка граница Креда- Терциер и съпътстваща я иридиево- редкоментална аномалия. Това е първата Креда - Терциер граница в България и по думите на проф. Прайзингер /ръководител на експедицията по разкриването им/, те са буквално на “една ръка” разстояние. Бяла е четвъртото място в света, където са открити следи за гигантския космически катаклизъм на границата Креда - Терциер, довел до края на ерата на динозаврите и дал шанс за развитието на бозайниците.

В границите на природната забележителност са забранени всякакво строителство, разкриване на кариери и геологопроучвателни и добивни работи, алпинизъм, нарушаване целостта на скалните образувания и всякакви други дейности, които могат да нарушат тяхното естествено състояние или да намалят естетическата им стойност.

Белите скали се намират на бреговата линия, като са достъпни от страна на плажовата ивица. Демонстрационен център “Белите скали” е изграден през 2001 година по проект на Сдружение “Приятели на Бяла”, благодарение на Клуб “Отворено общество”- град Варна, чрез финансиране по Програма “Демократична мрежа” на Американската агенция за международно развитие и Института за Устойчиви общности. Целта на този център е да представи природната забележителност Белите скали в град Бяла.

Опазването на биологичното разнообразието е съществен елемент от устойчивото социално-икономическо развитие. То изисква и специална подкрепа, както и предвиждане на съответни дейности при планиране на различните секторни политики. Присъединяването на България към ЕС също поставя определени изисквания, които могат да се превърнат в предизвикателство за добрата координация и доброто съчетаване и защита на обществения интерес.

Натура 2000 е общоевропейска мрежа, съставена от защитени територии, целяща да осигури дългосрочното оцеляване на най-ценните и застрашени видове и местообитания в ЕС. Съгласно възприетото от него деление, територията на страната ни попада в 3 биогеографски района – Алпийски, Континентален и Черноморски.

Изграждането на мрежата се поставя като изискване пред страните кандидатки за присъединяване към ЕС. България трябва да състави списък от потенциални места до декември 2006 година, които след датата на присъединяване – януари 2007 година да станат част от Европейската мрежа Натура 2000. За местата от списъка се изготвя информация за видово разнообразие, географско положение и други данни, заедно с картен материал, отговарящ на изискванията поставени от Европейската комисия. България се стреми към инвентаризирането на потенциални защитени зони, обхващащи над 34% от територията на страната, за които има предварителна аргументация, че отговарят на критериите.

От публикуваните картни материали на потенциалните Натура 2000 места в България⁷ е видно, че почти цялата територия на община Бяла попада в обозначените области за вече проучени територии или такива, които предстои да бъдат проучени.

Като проучена територия е отбелязан Плаж Шкорпиловци с обща площ от 1120,57 ха, разположен в землището на град Бяла, село Самотино и село Ново Оряхово (община Долни Чифлик). Отбелязаните видове са птици (постояннообитващи) и мигриращи, които използват местността за размножаване, зимуване и преминаване.

Като проучена територия е отбелязана и Камчийска и Еменска планина с обща площ 99016,87 ха, разположена в землищата на общините Бяла (село Господиново, село Дюлино и село Попович), Долни Чифлик, Дългопол, Несебър, Руен и Поморие. Общините Несебър, Руен и Поморие са част от Бургаска област и съответно, от Югоизточния район за планиране.

Като предвидени за проучване и описване като потенциални защитени територии са отбелязани: Свети Влас – Горица (площ 18126 ха, землища на общини Бяла – град Бяла, село Горица, село Дюлино и село Попович, община Долни Чифлик и община Несебър) и Екокоридор Камчия-Емине – (площ 55606 ха, землища община Бяла – село Горица, село Самотино, и съседни общини Долни Чифлик, Несебър и други).

Режимът на ползване на защитените територии се определя от страната – член на ЕС и съгласно Закона за биологичното разнообразие, за включените в Европейската мрежа територии, се изготвят индивидуални планове за управление.

Разполагането на защитените зони на територията на две и повече съседни общини ще изисква съвместни усилия от местните власти за постигане на изискванията на устойчивото им управление и развитие на териториите.

.3Териториално устройство

В зависимост от близостта до морето, територията на община Бяла може да бъде разделена на две части – “морска” и “тилна”. Като “морска” територия може да бъде определена зоната с излаз на бреговата ивица, като в дълбочина тя обхваща частта между брега и първокласен път І-9. Тази зона представлява интерес както от стопанска гледна точка за развитие на туризъм и рекреационни дейности, така и по отношение на транспорта и комуникациите на общината със съседните общини, с областните центрове Варна и Бургас. В тази зона е съсредоточено и над две трети от цялото население на общината (град Бяла, село Горица).

Същевременно населените места от “морската “част, град Бяла, както и селата Горица и Самотино, попадат във втора зона, обособявана при планиране на Черноморското крайбрежие с териториално устройствени планове⁸. Съгласно Наредбата за териториалноустрайствено планиране на Черноморското крайбрежие, зоната обхваща както горите и земеделските земи на разстояние 5 км от брега, така и териториите в строителни граници на населените места в землищата на посочените населени места.

В демографско отношение село Самотино е едно от много малките села (с население под 35 души) на територията на област Варна. По данни от преброяването през 2001 година в Самотино живеят 3 човека. Процесът на обезлюдяване е започнал още през 50 и 60-те години, като на практика след 2001 година в селото не живее никой.

В териториалноустройствено отношение, обаче, Самотино предоставя уникална възможност за ново развитие и възраждане на тази част от територията на общината. Запазването през годините на статута му на населено място в настоящият момент го прави изключително привлекателно като място за инвестиции поради географското му положение (на 7-8 км от морето), красивата природа, наличието на регулирани територии и частично на инфраструктура (работещ трафопост). В настоящият момент Самотино е свързано със село Горица чрез стар селски път. За водоснабдяване се ползват кладенци, налични във всеки парцел. Предвид проявения силен инвестиционен интерес, община Бяла е изготвила проекти за изграждане на асфалтиран път и водопровод.

В “морската” територия попада и голяма част от землището на град Бяла, която включва земеделска обработваема земя, представляваща значителна част от обработваемата земя в общината.

В тилната част на общината попадат селата Господиново, Дюлино и Попович, като последните две са разположени по границата със съседните общини (Несебър). През Дюлино преминава второкласен път ІІІ – 906, свързващ Варна и Бургас⁹, като село Попович също е свързано с този път, преминаващ през Дюлинския проход. Това осигурява много добра транспортна достъпност на тилната част на общината, а населените места в нея не са свързани с останалата територия на страната само чрез пътни връзки през общинския център.

Възстановяването на собствеността върху земята допринася за засиления инвестиционен интерес, изразяващ се в намерения за застрояване от най-различен характер: за отдих и живеене; за туризъм, за услуги и др. Засилен интерес се забелязва най-вече “морската “ зона на общината, в близост до морското крайбрежие. В община Бяла през 2003 и 2004 година са приети нови ПУП за териториите: Зона за отдих “Луна” с площ 300 дка; зона за вилен и курортен отдих “Чайка” с площ 1070 дка; местност “Глико” с площ 288 дка и зона за отдих “Бяла - север” с площ 1562 дка.

С това площта на урбанизираните територии в общината се увеличава с над една трета, като достигат до 12600 дка., и съотношението между урбанизираната и общата територия достига средната стойност за област Варна. Разширяване на урбанизирани територии става за сметка на селскостопанските земи.

Устройствените планове на селата в общината са изготвени основно през 40-те и 50-те години на миналия век. Плановете на населените места са остарели и неактуални след реституционните процеси.

Намиращият се южно от Бяла град Обзор по население¹⁰, а и по туристически функции се доближава до град Бяла. Поради непосредствена географска близост, след изчерпване на екстензивните възможности на териториалното развитие за град Бяла и град Обзор в средносрочен план може да се очаква развитие на процес на агломериране между двете селища. Вече се наблюдава подобен процес по отношение на отделни обекти на инфраструктурата, като пречиствателната станция. При планиране и координиране на този процес следва да се вземе предвид различното положение на двете населени места в йерархията на административната система.

.4Анализ на състоянието и общи тенденции на ресурсите

.4.1.Анализ на географска характеристика и природни ресурси

SWOT таблица 1 Географска характеристика и природни ресурси

Силни страни	Слаби страни
Добро географско местоположение на общината; Много добра транспортна достъпност на населените места м общината; Благоприятен климат, подходящ за развитието на туризма и селското стопанство; Наличие на микроязовир с възможност за изкуствено напояване, както и естествени водоизточници за напояване; Богато биологично разнообразие и защитени природни територии.	Слабо представени, тесни плажни ивици; Липса и недостатъчност на наличните собствени водоизточници на питейна вода; Наличие на свлачище, макар и условно стабилизирано; Остарели и неактуализирани устройствени планове на населените места.
Възможности	Рискове / Заплахи
Развитие на процес на агломериране между град Бяла и град Обзор.	Активизиране на свлачища вследствие на засилената урбанизация и морското вълнение; Ограничаване на инвестиционните възможности или повишаване на специалните изисквания за тяхното осъществяване при евентуалното включване на големи части от територията на общината в Националната екологична мрежа до 1 януари 2007 година.

Въз основа на направения преглед на наличните природни ресурси и тяхното състояние могат да се интерпретират като фактор за социално-икономическото развитие.

Комплексната климатична оценка на община Бяла може да се характеризира като благоприятна. Климатът като цяло не играе ролята на задържащ фактор за развитие на основните стопански дейности и на жизнените функции на населението и на селищната мрежа.

Някои от основните компоненти на климата - температура на въздуха, валежи, продължителност на слънчевото греене и др. благоприятстват развитието на селското стопанство. Относително високите зимни температури на въздуха, които рядко падат под 0, разпределението на валежите с максимуми през есента и лятото, както и продължителността на слънчевото греене са благоприятни климатични условия за развитие на лозарството, овощарството, зеленчукопроизводството. Туризмът като стопанска дейност може да разчита на стимулиращото влияние на климатичните компоненти - продължително слънчево греене през летните месеци, голям брой ясни дни през лятото и др. Късата продължителност на трайната снежна покривка и незначителната височина на снега през зимните месеци не могат да затруднят транспорта на територията на общината. Отбелязания през месец септември минимум на летните валежи може да се разглежда като възможност за удължаване на туристическия сезон през есента.

Анализът и оценката на климатичния ресурс, с който разполага община Бяла показват, че той не е използван ефективно като благоприятен фактор за развитие на туризма. В това отношение следва да се отчита, че климатичният фактор не е единственият за развитие на туризма като водеща икономическа функция на общината. Той е само едно от условията, които оказват определено влияние за използване на останалите ресурси и потенциали на община Бяла.

Природната среда, съчетаваща планински и полупланински релеф и морски бряг, е разнообразна и привлекателна за комбиниране на различен вид туризъм. Като нейни предимства могат да се отбележат наличието на гори с рекреационно значение. Предимство са и горите със стопанско значение, които са важен фон на рекреационната дейност.

Почвените условия и климатичните фактори благоприятстват развитието на селскостопанския сектор. Възстановяването на собствеността върху земеделските земи е приключено, като почти 90% от обработваемата земя е частна собственост.

Язовир Господиново, както и река Двойница осигуряват възможност за изкуствено напояване на селскостопански култури. на земя, която той обслужва. Язовирът може да се използва за развитие на допълнителни дейности, като рибовъдство, спортен риболов, водни спортове и др., които биха увеличили приходите от него. Ползването му за допълнителни дейности може да увеличи туристическата атрактивност на общината. Целесъобразно е да бъдат предприети мерки за трансформиране на собствеността върху него или като собственост на общината или на сдружение на водоползвателите, най-добре образувано от собствениците.

Националния план за запазване на биологичното разнообразие 2005 – 2010 отчита антропогенния фактор като основна заплаха за биологичното разнообразие в България. Развитието на икономиката, инфраструктурата, туризма, селско- и горскостопанските дейности води не само до пряка загуба и разрушаване на местообитания, но и до нарушаване на условията в тях. Като заплаха със засилващо се значение е посочен строежът на големи туристически комплекси и съоръжения по Черноморието с най-критични зони са бреговата ивица на юг от Созопол, Силистар, Иракли, долината между Обзор и Бяла и др. Като заплаха е посочено дори изграждането на голф игрища.

Изграждане на мрежата Натура 2000 в България е един от приоритетите на Националния план за запазване на биологичното разнообразие 2005 – 2010. Същевременно планът отчита, че към настоящия момент не са развити в достатъчна степен сътрудничеството и координацията между различните заинтересовани страни по опазване и устойчиво ползване на биологичното разнообразие: държавната администрация, научните и академичните институции, неправителствените организации, местните власт и частния сектор.

Съгласно националното ни законодателство (Закон за биологичното разнообразие), обявяването на дадена територия за защитена зона е предшествано от подготовка на документацията, след което следва да се проведе обществено обсъждане¹¹.

За обявените защитени зони се изготвят планове за управление. В плановете за управление се предвиждат мерки, които целят предотвратяване на влошаването на условията в типовете природни местообитания и в местообитанията на видовете, както и на застрашаването и обезпокояването на видовете, за опазването на които са обявени съответните защитени зони. Мерките включват забранителни, ограничителни, превантивни, поддържащи и възстановяващи дейности. Същевременно при определяне на мерките при възможност се вземат предвид регионалните и местните особености, освен тези за опазване на биологичното разнообразие, както и изискванията на обществото¹².

В тази връзка, органите, отговорни за прилагане разпоредбите на Закона за биологично разнообразие, следва да работят в сътрудничество с местните власти, представители на собствениците, инвеститорите и местна общност, с цел координиране и балансиране на интересите на всички заинтересовани страни.

Транспортните връзки осигуряват добрата транспортна достъпност на населените места в общината. Наличието на втора транспортна артерия, преминаваща през тилната част на общината ограничава силна изява на явлението “център – периферия”. Изграждането на техническа инфраструктура в селата ще спомогне избягването на процеса на миграция.

В средносрочен план може да се очаква развитие на процес на агломериране между Бяла и Обзор по отношение на структурнофункционалните системи от сферите на труда и отдиха.

Град Бяла е общински център, докато Обзор е периферен град от съседната община Несебър, принадлежащ към друга административна област и друг планов район (Югоизточен район за развитие). Това обуславя нуждата от внимателна и ефективна координация както между общинските планове за развитие, така и между областните стратегии на Варна и Бургас, с цел да бъдат използвани в максимална степен възможностите, създадени от свързването на двете населени места, както и избегнати възможните проблеми. Настоящата ситуация, както и опита от миналото показват, че са необходими мерки за координирано взаимодействие, като следва да се търси връзка на еднакво ниво в административната йерархия, т.е. общински център Бяла и общински център Несебър.

Като цяло, урбанизационният фактор създава условия за възникване на неблагоприятни процеси в “морската” зона. Осъществяването на прекомерно застрояване, несъобразено с множество важни фактори, ще доведе до трайни изменения на природните дадености. Това в много голяма степен ще застраши възможностите за дългосрочно и устойчиво развитие на цялата социално-икономическа среда, вкл. развитие на алтернативни форми на туризъм и селско стопанство.

Изявената тенденция за усвояване на територията по протежение на крайбрежието изисква осъществяване на взаимодействие на териториалното развитие, нуждите и тенденциите във водещите икономически сектори и изискванията на екологичното планиране. Резултатът трябва да е постигане на баланс между урбанизираната и природната среда, така, че да бъдат удовлетворени както изискванията на икономическото развитие, така и изискванията за качеството на обитаемата среда, за да бъде гарантирано дългосрочното социално-икономическо развитие на общината. Предотвратяването на прекалената урбанизация на морския бряг може да бъде постигнато като естествената тилна част от територията на общината бъде използвана за развитие на функции, свързани с туризма (основно алтернативните видове туризъм), както и на традиционно съществуващите икономически сектори (селско стопанство).

Решаването на проблемите на урбанистичното развитие е непосредствено свързано с устройственото планиране на територията на областта. Самата проблематика подсказва, че устройствените планове трябва да са интегриращи различни проблеми и територии, позволяващи извеждане на комплексни цели и резултати. Приоритетният характер на такъв тип устройствени планове произлиза от възможността с приемането им да се създаде надеждна, перспективна информационна база за устройствени и информационни действия.

Каталог: files -> dokumenti
dokumenti -> "Хенри Форд", гр. София” одобрявам
dokumenti -> Н а р е д б а за пожарна безопасност на територията на община бяла,варненска област
dokumenti -> Конкурс за ученици Бъди активен, защити реките!