Цени за терминиране и конкуренция доц д-р Валентин Тодоров Ценов

София 1618, ул. Монтевидео 21, тел. 02/8110 - 609, e-mail: vtsenov@nbu.bg

При взаимно свързани мрежи входящо (терминиращо) повикване може да бъде предоставено единствено от оператора на мрежата, към която е свързана виканата страна. Повикващата и повиканата страна нямат алтернатива за терминиращото повикване. Поради това, всяка мрежа представлява отделен пазар и всеки оператор има монополно положение в своята собствена мрежа.

Принципът за плащане на повикванията в ЕС, за разлика от САЩ, е повикващата страна плаща, независимо дали повикването завършва в мрежата на същия оператор или терминира в мрежата на друг оператор. Операторът получаващ телефонно обаждане в своята мрежа определя цена на едро за терминиране на оператора генериращ повикването. Тази цена на едро е включена в потребителска цена на дребно и се заплаща от потребителя, който прави повикването. В резултат на това, не-регулираните фиксирани или мобилни оператори имат стимул да определят своите цени на едро за терминиране на монополно ниво.

Установената практика “повикващата страна плаща” дава възможност на входящия оператор да определи цените на високо ниво без възможност за ограничения от страна на всеки един от двамата потребители. Повикващата страна плаща обща сметка за пакет от услуги (включително цената за терминиране) на своя оператор по цени на дребно и не вижда пряка връзка с цената на едро за терминиране. Тъй като получателят не заплаща за услугата по терминиране, той има няма стимул да ограничава ценовото поведение на своя терминиращ оператор. Когато нивото на цените за терминиране води до повишаване на цените на дребно и до намаляване на броя на обажданията, които един краен потребител получава, се разбира, че цените не са обосновани. Това обаче не може да бъде пряко почувствано (изключвайки пакетите с „безплатни” услуги) от крайните потребители, което да ги мотивира за намаляване на разговори с по-висока цена за терминиране. По този начин терминиращите оператори имат възможност да повишават цената значително над разходите.
1.3 Ограничена конкуренция

Пазарите на терминирането на повикванията са положение на двустранен достъп, което предполага, че и двата оператора ще извлекат полза от схемата. В същото време те се конкурират помежду си за абонати, поради което цените за терминиране имат конкурентни последици. Когато цените за терминиране превишават ефективните разходи, се прехвърлят значителни средства между пазарите и потребителите на фиксирана и мобилна връзка. В допълнение, на пазари, където операторите притежават асиметрични пазарни дялове, това може да има за резултат значителни трансферни плащания от по-малки към по-големи конкуренти. Освен това, равнището на цените за терминиране на мобилна връзка са високи в сравнение с цените за терминиране на фиксирана връзка, като по този начин продължава да води до високи, макар и спадащи цени за крайните потребители. Високите цени за терминиране водят до високи цени на дребно и съответно до по-ниска степен на използване на услугите, като по този начин се намаляват потребителските ползи.

Високите цени за терминиране могат да бъдат използвани като бариера за навлизане на нов участник на пазара. Поради малко собствени абонати в началото, голяма част от повикванията са извън неговата мрежа. В тази връзка, високата разчетна цена може да улесни споразумение между големи оператори. За премахване на подобни нарушения на конкурентната среда има случаи, при които са разрешени по-високи цени за терминиране на по-малки фиксирани или мобилни оператори, на основание, че тези оператори са нови участници на пазара и не са облагодетелствани от икономии от мащаба и работят при различни условия на разходите. Това води до асиметрични цени за терминиране. В това отношение се признава, че цените за терминиране следва обикновено да са симетрични и тези асиметрии постепенно намаляват.

Основната загриженост за потенциалната конкуренция на пазарите на терминиране е прекалено ценообразуване, което означава, че операторите могат да извлекат прекомерни печалби на едро. Нещо повече, терминиращите оператори са входящо вертикално интегрирани – от пазар на едро към пазар на дребно. Това показва, че те се конкурират първо на пазарите на едро. Следователно, терминиращите оператори имат стимули за повишаване на разходите на изходящите оператори чрез определяне на цените за терминиране на ниво, което пречи на способността им да се конкурират по-надолу към пазарите на дребно.

Двупосочната взаимна свързаност на операторите изисква цените на едро между тях да се договорят. Всеки оператор може потенциално да използва цената за терминиране в своята мрежа като лост в съответните преговори. Това може да доведе до ефективни цени на едро за терминиране при преговори между симетрични по големина мрежи, което е по-вероятно в мобилните пазари. Този тип взаимодействие може обаче да улесни анти-конкурентно поведение под формата на прекомерно ценообразуване по отношение на останалите оператори.
2. Исторически поглед
2.1 При международен трафик

Исторически, взаимното свързване е било необходимо на националните монополни оператори да свързват разговори, генерирани в тяхната мрежа и предназначени да бъдат терминирани в мрежата на друг такъв оператор в чужбина. В този ранен етап двата оператора калкулират чистия поток минути между двете мрежи (салдото) за определен период от време чрез прилагане на таксуване (на минута) за този трафик. Прилагат се договорени асиметрични разчетни цени от международните оператори. Тази системата е известна като аccounting rate system.

Системата прилага договорени „Termination charges”. Принципите за тяхното определяне са определени в Препоръка D. 300 R на ITU. Стандартната разчетна цена на минута се определя в специални права на тираж (SDR), които са условната парична единица на МВФ. Операторите могат да договарят по-ниски разчетни цени от тези посочени в стойностите от долната таблица, които имат само препоръчителен характер:

Тя се основава на симетрични цени за терминиране на трафик между страните. Прилага се Препоръка D.140 на ITU. Договарят се еднакви разчетни цени за страните, които обикновено са по-ниски при терминиране на трафик към фиксирани абонати и по-високи при трафик към мобилни абонати (за САЩ са еднакви).

В началото мобилната технология е нова и доста скъпа. Furthermore, incumbents were frequently members of the first wave of authorized mobile service providers.Освен това, често утвърдените исторически оператори (на фиксирани мрежи) получават първите лицензи за мобилни услуги. In these circumstances there was a tendency for the incumbent operator to set high fixed-to-mobile interconnection (or termination) charges as a means of transferring funds internally to its start-up subsidiary.При така настъпилата хоризонтална концентрация е налице тенденция такъв оператор с две лицензии да изисква високи цени за терминиране от своята фиксирана към новата си мобилна мрежа, като начин за вътрешно субсидиране на своя мобилен филиал в началния етап (типично за големите исторически оператори в Европа).

When additional authorizations were issued, the new entrants willingly accepted these high charges and such payments became an important element of mobile business plans.Когато са издадени следващите мобилни лицензии, новите участници охотно приемат тези високи цени за терминиране като важен елемент от техните бизнес планове. По това време е нThere has been a tendency for regulators to focus on the charges paid by mobile operators to fixed operators for call termination rather than the reverse.алице тенденция регулаторите да се съсредоточат върху цените на едро, плащани от мобилните оператори за терминиране на повикване във фиксираните мрежи, а не обратното. This tendency has persisted even when the total number of mobile customers has surpassed the number on the fixed network.Тази тенденция продължава, дори когато общият брой на мобилните потребители надхвърля броя на абонатите във фиксираната мрежа, независимо от драматичния The decline in the interconnection charges of mobile operators has not kept pace with the dramatic fall in the capital expenditure of mobile operators to less than USD $100 per subscriber.спад на инвестиционните разходи на мобилните оператори - по-малко от 100 US долара на абонат.

След появата на самостоятелни мобилни оператори, преговорите между фиксирани и мобилни оператори обикновено се развиват по различен начин. С цел стимулиране изграждането на мобилни мрежи, мобилните оператори биха могли да увеличат първоначално мобилните цени за терминиране, без да изпитват реципрочно увеличение на цената за терминиране от страна на фиксираните оператори. Така се появяват асиметричните цени, което създава условия за субсидиране на мобилните мрежи и потребители на мобилни услуги от страна на фиксираните оператори и техните клиенти (на долните фигури).

Освен това, с развитието на фиксирани-мобилни услуги се приема, че фиксираните операторите ще възстановят разходите за терминиране чрез абонаментните такси, както и че тези разходи не са включени в цените за терминиране изплатени от други оператори, включително и от мобилни оператори. Не е такъв случаят в мобилни мрежи, където разходите за достъп до мрежата се възстановяват в голяма степен чрез цените за терминиране. Като резултат от такова разбиране, въпреки че цените за терминиране постепенно намаляват, абсолютното ниво на цените за терминиране в мобилни мрежи остава много по-високи от средните цени за терминиране във фиксирани мрежи, което води до по-високи цени за фиксираните мрежи и техните потребители, когато се обаждат на мобилни мрежи и услуги. Според Доклад на ЕК, през 2009 „Цените за терминиране на мобилна връзка (средно 8,55 евроцента за минута) са средно 10 пъти по-високи от тези за терминиране на фиксирана връзка (движещи се средно от 0,57 до 1,13 евроцента за минута” (IP/09/710).

Понятието "симетрия" се използва за да опише ситуация на "еквивалентност" между цените за терминиране на услуги между оператори. В тесен аспект се разглежда при терминиране на повиквания само между фиксирани мрежи или само между мобилни мрежи. В по-широк аспект и в перспективен план се разглежда като еквивалентност на цените за терминиране от фиксирани в мобилни мрежи и обратно.

• 
  една цена за терминиране на повиквания за всички фиксирани оператори независимо от произхода на трафика или
  
• 
  една цена (в пъти по-висока от горната) за терминиране на повиквания за всички мобилни оператори независимо от произхода на трафика.
  

• 
  различни цени за терминиране на повиквания между фиксирани оператори;
  
• 
  различни цени за терминиране на повиквания между мобилни оператори;
  
• 
  различни цени за терминиране между фиксирани и мобилни оператори.
  

• 
  Асиметрията осигурява на всеки вид оператори (ефективен или не) да възстановят направените разходи за терминиране (производствена ефективност), което допуска по-ефективните оператори да субсидират относителната неефективност на своите конкуренти. Следователно, липсата на ефективност може да бъде прехвърлена надолу по веригата, което е в ущърб на крайните потребители. С други думи, прилагането на асиметрични цени за терминиране в продължение на твърде дълъг период от време насърчава навлизането на пазара на неефективни оператори.
  
• 
  Асиметрия в полза на нови оператори, като израз на политиката за оказване на помощ при навлизане и осигуряване на дългосрочна конкуренция, може да доведе до неефективно навлизане. Потребителите на утвърдените оператори ще плащат по-високи цени на дребно, а като цяло всички потребители ще плащат по-високи средни цени на дребно, отколкото биха платили в ситуация на разходно-ориентирани симетрични цени за терминиране. В допълнение, асиметрията създава условия за субсидиране на нови участници и може едновременно да намали инвестициите на утвърдените оператори на съответните пазари.
  
• 
  Допълнителните приходи на нов оператор от асиметрията, получени като компенсация за по-малките си размери и липса на икономии от мащаба, може да действа като пречка за по-малките стари оператори да правят нововъведения и да се развиват. Задържането на по-висока цена за терминиране след определен период за един нов оператор може да бъде пречка той да се адаптира към условията на пазара и да стане ефективен и дори може да разубеди по-малките оператори да искат да разширят пазарния си дял.
  
• 
  Различните трафични потоци в резултат на различен трафичен интерес между операторите водят до финансови дисбаланси. Дисбалансите в резултат от разликите в обема на трафика, в съчетание с асиметричните цени на едро, може да засилят асиметрията при цените на дребно. Това може да се очаква, защото утвърдените оператори най-вероятно ще компенсират увеличените разходи за повиквания извън своята мрежа (off-net) към нов оператор чрез увеличени цени на дребно за повиквания в своята мрежа (on-net). Ако трафичните дисбаланси продължават, то асиметрични цени вероятно само ще продължат съществуването на финансовите дисбаланси.
  

• 
  Временните асиметрични цени в полза на по-късните участници са част от политика на оказване на помощ за навлизане, която е насочена към насърчаване на нови участници и дългосрочна конкуренция във фиксираните и мобилните пазари за сметка на краткосрочната конкуренция. По-високите печалби след влизането ще насърчи навлизането и инвестициите и така ще доведе до по-интензивна конкуренция в дългосрочен план.
  
• 
  Липсата на икономии от мащаба и по-високи разходи за единица продукт направени от новите участници на пазара поради съществени различия в лицензионните условия за влизане на пазара може да бъде основание за възможна асиметрия.
  
• 
  Наличието на трафични дисбаланси между големите оператори и по-малките нови участници. Нов участник на пазара първоначално има по-малък обем входящ трафик от по-утвърдени оператори. Това води до финансови дисбаланси и формира нетни плащания към утвърдените оператори, които обикновено са нетни получатели на трафик. Финансовите затруднения, пред които са изправени новите участници в пазара в резултат на техните по-ниски обеми на трафика, може да изостри различията в on-net/off-net ценова политика на дребно, провеждана от утвърдените оператори.
  

Асиметричната цена за терминиране насърчава навлизането на нови оператори, допринася за динамична ефективност и конкуренция, в зависимост от предварителната конкурентоспособност на пазара. Въпреки това, асиметричните цени преминават по веригата от пазари на едро и на дребно и ако те се поддържат в дългосрочен план, това може да се повиши производствената или допускане на разпределителна неефективност (кръстосано субсидиране между оператори).

2. Commission staff working document accompanying the commission recommendation on the Regulatory Treatment of Fixed and Mobile Termination Rates http://ec.europa.eu/information_society/policy/ecomm/doc/implementation_enforcement/article_7/explanatory_note.pdf