Център по юридически науки понятието „длъжностно лице” в българското наказателно право бургас 2010
Изтегляне 1.77 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Съединени американски щати
- Швеция
- Китай
- Русия
§ 2. Сравнителен прегледОще Сергеевский е писал, че научното изследване не може да се ограничи само до позитивното право на едно законодателство, а е необходимо да бъдат посочени и решенията на други държави.”30 В тази връзка интерес представлява сравнително правният анализ на законодателната уредба в други страни по изследваната тема. Пред да пристъпим към този анализ, трябва да направим едно уточнение за разминаването в терминологията, употребявана от нашия законодатели и установената терминология в чуждото право. В повечето правни системи вместо понятието „длъжностно лице” се използва терминът „чиновник” или „публично лице”. В Наказателните кодекси на повечето законодателства съществува легално определение за длъжностно лице. Използвани са различни подходи. В някои законодателства определението се съдържа в общата част (НК на Германия, Швейцария, Холандия, Испания, Швеция, Китай, НК на щата Ню Йорк), или в особената част - Швеция. Използвана е различна терминология –в НК на Германия, Франция, Испания се говори за „длъжностно лице”. В други закони е употребено понятието „публичен служител” (public officer) САЩ и Холандия, лице, осъществяващо държавни функции и пълномощия –Дания, Швеция, „чиновник” – Швейцария, „държавен работник” – Китай. Ще разгледаме това понятие и наказателноправната регламентация на действията на тези лица в законодателството на някои страни от континенталната и англо-американската правна система. Германия В Германия чиновниците са обособени като особена категория лица, изпълняващи държавна служба31. Те за разлика от обикновените служители са натоварени с властнически правомощия. Тези положения са доразвити в законодателството на Федералната република. Действащият федерален закон за чиновниците дава едно общо определение за правното положение на чиновниците, принципите за назначение, правата и задълженията им. Държавните служители са разделени в две категории: Angestellte и Beamte32. Определението за длъжностно лице е поместено в общата част на НК на ФРГ33 в глава ІІ „Обяснение на термините”. Съгласно § 11 „Терминология, използвана по отношение на лица и предмети” длъжностно лице е това, което: (а) е чиновник или съдия; (б) по друг начин е свързан с изпълнението на публични функции; (в) по какъвто и да е начин е привлечено да изпълнява административно-управленски задачи в държавно учреждение или друга организация или по тяхно поръчение да изпълнява същите функции, независимо от организационно-правната форма. От това определение следва извода, че длъжностно е лицето, което е натоварено от държавата с определени права и задължения в сферата на изпълнителната и съдебната власт, както и всеки служител, упълномощен да изпълнява публични функции. На трето място това са лица, които не принадлежат нито към първата, нито към втората категория, но изпълняват държавни функции в публично юридическо лице. По нататък в т.3 от същия §11 е пояснено, че съдия е „това лице, което по германското право заема длъжност на съдия или съдия на обществени начала”34. В раздел 30 от НК на ФРГ „Престъпления по служба” като субект е посочено не само лице, което е длъжностно, но и „лице, което е специално упълномощено да изпълнява публични функции”. Подчертава се, че това лице не е длъжностно, но също е задължено да изпълнява добросъвестно задълженията си по силата на това, че работи в орган на власт или друго учреждение, изпълняващо държавни задачи или в обществена организация или друго юридическо лице, които са натоварени с изпълнението на държавни задачи., ч.4, §11 от Общата част на НК. В този смисъл длъжностни са лицата, които сами са натоварени с такива функции или организациите, в които работят са натоварени с подобни функции. Опитът в германското право относно лицата, натоварени с изпълнението на публични функции би могъл да бъде полезен и използван за подобряване на нашето законодателство. Възприемането на едно отделно понятие „лице, упълномощено да изпълнява публични функции” напълно ще съответства на законодателната и съдебната практика и би позволило понятието за длъжностно лице да стане по-ясно. В някои състави на раздел 30 са използвани и специфични признаци, характеризиращи субекта: длъжностно лице, което е назначено за участие в наказателен процес (§343, §344); длъжностно лице, което има правомощия да съставя публични документи или да удостоверява официални документи (§348). По този начин длъжностните престъпления са обединени в един раздел по един специален признак – техния субект, а от друга страна деянията са групирани и съобразно обекта на защита – нормалното функциониране на държавния апарат.
Във Франция до 1992 г. с изменения и допълнения действаше Наказателния кодекс от 1810 г. В книга ІV „Престъпления против нацията, държавата и общественото спокойствие”, в раздел ІІІ „Престъпления против държавната власт” е обособена специална глава „Престъпления против държавното управление, извършени от публични длъжностни лица”. В текстовете от тази глава се употребяват различни термини: лице, притежаващо публична власт; лице, изпълняващо задача на държавни органи; лице, носещо публичен изборен мандат, Определение за длъжностно лице не е дадено. За подкуп (чл. 432-10) се наказва този, който без правно основание, пряко или косвено прави предложение за подарък или облага на лице, което е представител на държавната власт, изпълнява задача за държавен орган или натоварено с обществен изборен мандат, за да извърши или да не извърши действие, което е предвидено във функциите му, възложено му е със задача или мандат 2) или е злоупотребило с влиянието си, действително или не, за да получи от властта награда, служба или друго благоприятно изменение. Предвидена е наказателна отговорност и за злоупотреба с власт (чл. 432-1), подправка (чл. 444-1) и други престъпления, извършени от длъжностни лица. Необходимо е да отбележим, че публичният служител във Франция не е само лице, наето от държавата. Публична служба се осъществява не само от страна на държавната власт, но и от частни организации и в съвкупност се определя като дейност, насочена към задоволяване на обществени потребности.
Холандският Наказателен кодекс35 използва един опростен подход, за да обозначи субекта на длъжностните престъпления. Съгласно чл. 84 от общата част на НК на Холандия „Терминът „публичен служител” (ambtenaren) се отнася към всички лица, избрани на публична длъжност по време на официални законни избори”. А съдия (rechters) се отнася за тези лица, които имат юрисдикция по въпроси от публично значение. Наред с терминът „публичен служител” се използва и „всяко друго лице, което изпълнява постоянно или временно публична длъжност”. Двете понятия не се покриват по съдържание. Определението в общата част покрива само една категория длъжностни лица – тези на изборни длъжности. Наред с тях в особената част са предвидени състави, чиито субекти също са натоварени с някакви правомощия – публични служители в държавна организация, организираща пощата (чл. 373, 375); публични служители в телеграфната служба (чл. 374); публични служители от монетния двор (чл. 377). Като цяло за „публични служители” се считат посочените лица на изборни длъжности, съдиите, а също и лицата, които разполагат със специални правомощия по изпълнението на функциите на учрежденията, в които са на служба. Съединени американски щати В американското законодателство няма единно и точно определение на понятието „длъжностно лице”. Наказателната отговорност за длъжностни престъпления е предвидена както във федералното законодателство, така и в законодателството на отделните щати. В тази връзка е необходимо да отбележим, че федералното и щатските законодателства се считат за допълващи се от една страна, а от друга са независими и действат паралелно. В основният източник на федералното законодателство US Code (USC)36 престъпленията със субект „длъжностно лице” са групирани в четири различни глави от Раздел 1837: Глава 11 „Подкуп, конфликт на интереси”38; Глава 93 „Публични длъжностни и лица и служители”39; Глава 41 ”Подправка и заплаха”; Глава 29 „Избори и политическа дейност”. Субекти могат да бъдат както „публични длъжностни лица”, така и обикновени служители и работници в публичната администрация, публичните корпорации и държавните банки. Например в §201 от Глава 11 „Подкуп” субект на престъплението могат да бъдат три категории лица: а)държавни служители, които включват членове на Конгреса, членовете на постоянните комисии, ръководители, служители или лица, действащи от името на Съединените щати, представителни органи на изпълнителната власт, а също и съдебни заседатели; б) „лица избрани да изпълняват функциите на публични длъжностни лица” са номинираните или назначените както такива или за които е било оповестена номинацията или назначаването; в) чиновник или служител, е лице посочено или наето от властта, което работи срещу заплащане или без най-малко 130 дни в годината40. В Глава 93 е предвидена наказателна отговорност за особена група престъпления за служители, които са натоварени със събирането или изплащането на държавни средства и извършват търговски сделки или друг бизнес с такива средства (§1901), разкриване на поверителна информация (§1905). В Глава 29 престъпленията са разделени в две групи- свързани с изборите и с политическата дейност. Субекти могат да бъдат кандидатите за изборна длъжност и други служители на САЩ. Кръгът от престъпления от страна на длъжностни лица е доста широк, но всички по един или друг начин се осъществяват в публичната сфера. Субекти на такива престъпления са „публични служители” и „партийни длъжностни лица”- т.е към длъжностните лица се причисляват и партийните функционери (препратка към партиите в нашето законодателство). В нашето законодателство отнасяме тази категория лица към частната, а не публична сфера. От законодателството в отделните щати ще се спрем само на един пример. В чл. 10, т. 15 от Общата част на Наказателния кодекс на щата Ню Йорк озаглавен „Дефиниции” е дадено определение за „публичен служител”41: Публичен служител е: а)всеки чиновник или служител на държавата или на политическо подразделение, както и (б) всяко лице, упражняващо функциите на тези държавен служител или служител. Понятието обществен служител включва и всеки, който е избран или определен за публичен служител. Швеция В НК на Швеция42 има само три състава за длъжностни престъпления. Те са в глава 20 „Злоупотреба със служебно положение”43. В кодекса не се дава легално определение на понятието длъжностно лице, а то се указва в състава на всяко отделно престъпление. Така в чл. 1 субект е лице, което е извършило престъплението при „изпълнение на държавни функции, „във връзка са осъществяването на публична власт”. Субект на престъплението подкуп може да бъде:
Китай В НК на КНР45 съществува легално определение на понятието „длъжностно лице”, като терминът, употребен в закона е „държавен работник”46. В чл. 93 на глава 5 от Общата част на НК „Други разпоредби”, е дадено следното определение: „В настоящия кодекс под държавен работник следва да се разбира лице, изпълняващо служебни задължения в държавните органи.” Уточнено е, че това са лицата, които: 1. изпълняват служба в компании, предприятия и обществени организации, притежавани от държавата;
Така държавните работници се ограничават в сферата на държавната дейност, като определящият критерий е каква е формата на собственост на учреждението, в което лицето е на служба или е изпратено да изпълнява служебни задължения. Длъжностните престъпления са обособени в самостоятелни глави - глава 9 ”Престъпления против интересите на държавната служба” и глава 8 „Корупция и подкуп” (чл. 382-396). Русия Съгласно чл. 285 от НК на РФ47 за длъжностни се считат лицата, които: „постоянно, временно или пълномощие, осъществяват функции на представител на властта или изпълняват организационно- разпоредителни, административно-стопански функции в държавни органи, органи на местното самоуправление, държавни и общински учреждения, както и в във Въоръжените сили на Руската федерация, други войски и военни формирования на Руската федерация”. Това определение включва три групи признаци: 1) Признаци, указващи характера на изпълняваните функции; 2) Признаци, указващи мястото на изпълнение на тези функции; 3) Признаци, характеризиращи времевите рамки за изпълнение на функциите на тези лица. В чл. 285 от Наказателния кодекс на Руската федерация е дадено определение за длъжностно лице, което се отнася само до текстовете на Глава 30. Според това определение длъжностно е лицето, което постоянно, временно или по специално пълномощие изпълнява функции на представител на властта или изпълнява организационно-разпоредителни, административно-стопански функции в държавни органи, органи на местното самоуправление, държавни или общински учреждения, а също и във въоръжените сили на Руската федерация, други войски и военни формирования на РФ. Представител на властта е длъжностно лице от правоохранителните или контролни органи, а също и длъжностно лице, натоварено по установения от закона ред с разпоредителни правомощия по отношение на лица, които на са в служебна зависимост. Ако сравним двете определения ще установим, че представителят на властта е длъжностно лице, а длъжностното лице изпълнява функциите на представител на властта, т.е. едното понятие се изяснява чрез другото. В руската правна литература като организационно-разпоредителни се определят задълженията на лицата, които ръководят дейността на други хора, както и производствения процес (дори и чрез други лица)48. Административно-стопански са функциите по управление на имуществото и в частност извършването на сделки, реализирането на печалба и разпределението на задълженията на подчинени лица и контрола върху тях.
Отговорността за този вид престъпление е предвидена в Глава 23 от УК на РФ „Престъпления по служба в търговски и други организации”. Определението за длъжностно лице по чл. 201 се отнася само до престъпленията, предвидени в тази глава. Съгласно чл. 201, п.1 “Изпълняващ ръководна работа (управленски функции) в търговска или друга организация по смисъла на Глава 23 е лице, което временно, постоянно или по силата на специално упълномощаване изпълнява организационно-разпоредителни или административно-стопански задължения в търговско дружество, независимо от формата на собственост, а също и в юридически лица, които не са държавни органи, органи на местното самоуправление, държавни или общински учреждения.” С други думи това е лице, което не е длъжностно по смисъла на чл. 285, п.1, не част от системата на държавните органи, не участва в държавното управление и не е натоварено със защита на публични интереси. В прилагането на закона Върховният съд на Руската федерация отива дори още по-далеч. В Постановление №4 „За съдебната практика по делата за подкуп и подкуп в търговски организации” съдът приема, че работниците в държавните предприятия не могат да се причислят към категорията на длъжностните лица по смисъла на Глава 30 и следователно деянията им те не могат да отговарят за престъпления по служба, подкуп и др. Затова лицата, изпълняващи организационно-разпоредителни или административно-стопански функции в стопански субекти, независимо от формата на собственост следва да носят наказателна отговорност по реда на чл. 204 за търговки подкуп, а не за подкуп по чл. 290. От направения обзор става ясно, че в по-голямата част от разгледаните законодателства съществува едно определение за длъжностно лице, което се отнася до всички текстове в закона (германския и френския наказателен кодекс), докато в някои законодателства е възприет друг подход - определението за “длъжностно лице” се отнася само за определени престъпления. У нас понятието длъжностно лице има едно и също значение за всички състави от НК, за случаите, в които длъжностното лице е както субект, така и пострадал от престъплението.
Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 1.77 Mb. Сподели с приятели:
|