Център за икономическо развитие



страница1/7
Дата19.01.2018
Размер1.2 Mb.
#48364
  1   2   3   4   5   6   7

ЦЕНТЪР ЗА ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

Предстоящият кръг от преговори в СТО и подготовката на България за тях

София 2002 година


Съдържание:
Увод
1. ГЛОБАЛИЗАЦИЯ И РЕГИОНАЛИЗЪМ
1.1. Същност на глобализацията
1.2. Регионализмът като проява на глобализацията
1.3. ЕС – модел за управление на глобализацията
1.4. Мястото на България в тези процеси
2. СВЕТОВНАТА ТЪРГОВСКА СИСТЕМА КАТО ПРОЯВЛЕНИЕ НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА
2.1. СТО - система от правила за регулиране на световната търговия
2.2. Търговска политика на Европейския съюз и позиция в СТО
2.3. Членство на България в СТО
3. ПРЕДСТОЯЩИЯТ КРЪГ ОТ ПРЕГОВОРИ – СТЪПКА КЪМ УПРАВЛЕНИЕ НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА
3.1. Същност на Плана за развитие от Доха
3.2. Позиции на основните участници в преговорите
3.3. Участието на България в предстоящия кръг от преговори
Заключение
Приложения
Използвана литература


Увод


Характерна особеност на последното десетилетие е ускоряването на глобализацията, обхванала всички сфери на човешката дейност. Днес не може да се говори за пазар, търговия, инвестиции, без да се дефинират ясно възможностите и проблемите, пораждани от глобализацията. В основата на този процес лежи стремежът към по-пълно използване на сравнителните предимства, постигане на по-голяма икономия от мащаб и непрекъснато обновяване на идеи, концепции, технологии.

Глобализацията е нещо, което се случва и ще продължи да се случва. Проявите на антиглобализъм, освен че имат за цел да обърнат вниманието на обществото върху някои отрицателни моменти, напомнят на акциите на фермерите срещу промишлената революция. Историята доказва, че при такива случаи решението не е да се противодейства на обективно зародилия се и протичащ процес, а да се изучат всички негови аспекти, да се откроят възможностите, които той предлага за ускоряване на развитието, и да се създадат подходящи механизми за управлението им, за да се избегнат кризи и неудачи.

Глобализацията се изразява преди всичко в концентрация на търговията и производството в световен мащаб. Тази концентрация се разглежда от критиците като начин за облагодетелстване на големите многонационални компании, за разширяване на търговията на основата на поддържането на система от защитни мерки за износа от богатите страни и препятстването на вноса от бедните. Глобализацията обаче предлага невероятни възможности за икономия от мащаб в производството, оптимизиране на производствените разходи, либерализиране на търговията и регулиране на търговските потоци.

По-голямата либерализация в търговията и инвестициите има пряко отношение към реализирането на устойчив икономически растеж. За целта са необходими ясни, прозрачни, безпристрастни правила в интерес на всички участници в световната икономика, създаване на механизъм за преразпределяне на изгодите от либерализацията и глобализацията за подпомагане на по-слабо развитите страни, инкорпориране на проблемите на екологичното и социалното развитие, въвличане на гражданското общество в изработването на общата система от правила и контрол.

Интеграцията на България в световната икономика и активното й участие в протичащите в света процеси е част от успешното функциониране на националната икономика, тъй като отвореният й характер предполага значително влияние на търговията и инвестициите за стимулирането на растежа. Проява на този процес на интегрираност в световната икономика и приоритет във външноикономическата политика на страната е както присъединяването към Европейския съюз (ЕС), така и участието в Световната търговска организация (СТО). Членството в СТО означава стабилност и предсказуемост на външнотърговския режим на страната. То създава удобство за външните икономически агенти и гаранции за прозрачност на местните правила за търговия за националните агенти. В същото време българските икономически агенти получават възможност да се възползват на реципрочна основа от предсказуемостта на външнотърговския режим в други страни членки.

Членството в СТО дава право на достъп до пазарите на другите страни членки. Освен това изискванията за либерализация на търговията, които се договарят в СТО, не може да бъдат изпълнени без цялостно либерализиране на икономиката. Това стимулира реформите в страните членки или кандидатки. Ангажиментите, поемани от страните по време на преговорите в СТО, помагат да се създадат ясни общи правила на поведение в отделните сектори на икономиката. Следването на установените общи правила и поемането на задължение да се спазва определена дисциплина помагат при решаването на редица национални проблеми (например с монополното положение на отделни икономически агенти на националния пазар).

Почти всички страни в света понастоящем са членове на СТО или са заявили намерението си за присъединяване. През ноември 2001 г. беше взето решение за откриване на нов кръг от многостранни преговори в рамките на СТО, наречен “План за развитие от Доха”. С него се цели по-нататъшна либерализация на търговията, заздравяване и по-добро структуриране на правилата на СТО, стимулиране развитието на всички членове. Този нов кръг от преговори е “конструктивно пренасочване на дейността на СТО от тясната роля на организатор на многостранни преговори по митата към действителна институция на глобално управление, която се опитва да впрегне глобализацията и да стимулира устойчиво развитие”.1 Участието в подобни общи преговори и заявяването на националната позиция са от значение за всяка страна, за всеки национален пазар.

Членството на България в СТО е пряко свързано с основния приоритет на външноикономическите отношения на България - присъединяването й към европейските структури и интегрирането й в изграждащата се нова общоевропейска архитектура. Тази задача предизвика радикално преструктуриране на икономическата и търговската политика на страната, изразило се в приемането и придържането към принципите и правилата на СТО. Основавайки своята търговска политика върху принципите на многостранната търговска система, България получи възможност да преговаря с Европейската общност за сключване на споразумение за асоцииране, а впоследствие - и за договаряне на пълноправно членство.

В този смисъл започналите многостранни търговски преговори в рамките на СТО и участието на България в тях ще определят бъдещата архитектура на търговските ни връзки и възможностите за по-активното им използване в интерес на ускоряване на икономическия растеж, повишаване на жизнения стандарт и приближаване до степента на развитие на страните членки на общото европейско семейство.



1. ГЛОБАЛИЗАЦИЯ И РЕГИОНАЛИЗЪМ
Значителното разширяване и разнообразяване на взаимоотношенията между отделните страни и между различните части на света през втората половина на ХХ век (от 1950 до 1998 г.) води до нарастване на съотношението износ/БВП в световен мащаб от 5,5 на 17,2%.2 Потокът на чуждестранните инвестиции между развитите и от развитите към развиващите се страни се увеличава бързо и съотношението между чуждестранните капитали и БВП скача от 4 на 22% за по-малко от 50 години.3 Наблюдава се невиждана до този момент експанзия в комуникациите, трансграничните услуги, задграничните пътувания. Задълбочава се още повече международното разделение на труда, улеснява се проникването на идеи и трансфера на технологии, нараства търсенето във всички части на света.

През последните две десетилетия международните икономически отношения се интензифицират на основата на продължаващата либерализация, все по-широкото навлизане на информационните технологии в икономическата дейност, ускорения трансфер на стоки, капитали, хора, услуги, технологии. Наред с това обаче се засилва неравновесието в развитието на отделните части на света. Така например, ако за периода 1950 - 1973 г. съотношението между доходите на човек от населението в най-богатите и най-бедните страни спада от 15:1 на 13:1, то през следващите 25 години това съотношение нараства на 19:1.4 Макар някои от “изоставащите” страни да мобилизираха икономическия си потенциал и да достигнаха невиждани до този момент темпове на икономически растеж (новите индустриални страни), болшинството от бедните страни затънаха още повече в своята изостаналост.

90-те години се смятат за десетилетие на ускорената глобализация. Краят на Студената война премахна всички пречки пред експанзията на световната търговия и капиталовите потоци и позволи международната конкуренция да нахлуе в националните икономики. Икономическата власт все повече се пренасочва от държавата към частните фирми, опериращи на световния пазар. С ускорени темпове се развиват и усъвършенстват технологиите, засилва се стремежът към експанзия на икономическата дейност, към непрекъснато разширяване на пазара и свързаното с него потребление. Засилват се и процесите на демократизация на обществото. Всичко това става основа за утвърждаване на глобализацията, която от своя страна подпомага по-нататъшното развитие на характерните за края на 20 век процеси на демократизация и технологично обновление.

1.1. Същност и проява на глобализацията
Глобализацията е комплексно понятие и най-общо може да бъде определена като премахване на бариерите пред трансграничното движение на хора, фактори на производството, изделия, услуги и идеи. Важна проява на глобализацията са либерализирането на търговията и глобализирането на пазарите. Според Паскал Лами, комисар по търговията на ЕС: “В съвременния свят, характеризиращ се с широко разпространение на принципите на пазарната икономика и революция в телекомуникациите, информационните технологии и транспорта, глобализацията се възприема като ускорена експанзия на интегрирани пазари (търговски и финансови), доминирани от непрекъснато уедряващи се посредством стратегически сливания и поглъщания мултинационални компании, стремящи се към заемане на водещи и дори доминиращи позиции на световните пазари... Глобализацията всъщност е последната форма на пазарния капитализъм, движещата сила на новата вълна от технологични иновации, на отварянето на пазарите на стоки и услуги за конкуренция и преки чуждестранни инвестиции, на създаването на международни парични пазари, опериращи в реално време в целия свят, на значителното нарастване на богатството в едни и на бедността в други страни, на появата на нови индустриални икономики, на напредъка в развитието на информационните технологии и биотехнологиите, на донякъде невъзстановимото влошаване на състоянието на околната среда.”5

Така че глобализацията не засяга само икономиките. Тя се проявява в много направления: търговска система, търговска политика, финансова система, развитие на човешките ресурси, формиране на многонационални производствени вериги, борба с бедността и неравенството и т.н. Целта на процесите във всички направления на глобализацията е устойчиво нарастване на доходите. Проблемът е в това, каква е цената за постигането на тази цел, как да бъдат оползотворени резултатите в интерес на повече страни и народи, как да се ограничи проявата на недостатъците му и да се стимулира използването на предимствата му, как да се съвместят механизмите на управление на икономиката на местно (национално) и на глобално (международно) равнище, кои механизми може ефективно да се използват от националните правителства и кои са по-ефикасни, прилагани в глобален мащаб и регулирани от международни институции.

Едновременно с това глобализацията дава на отделния човек по-големи възможности за избор на начин на живот, по-голяма свобода за изява на своята идентичност, по-широко поле за обмен на културни ценности. Тя е процес с разнопосочно действие: от една страна, стимулира търговското и производственото взаимодействие, което води до ускоряване на икономическия растеж на основата на нарастване на конкуренцията, икономия от мащаб и засилен трансфер на технологии, както и до предоставяне на потребителите на по-голям избор на стоки на по-ниски цени. От друга страна, необузданата либерализация води до негативни последици за околната среда, социалните структури в отделните страни и традиционните култури. Оставен сам на себе си, глобалният пазар е твърде нестабилен като икономическа система и създава условия за засилване на неравенството в отделните страни и между тях, ако дадена национална държава не е в състояние да провежда политика на правилно разпределение на изгодите от либерализацията. Задачата на държавното управление е в това да съумее да използва по-пълно възможностите и изгодите от глобализацията, като едновременно с това ограничи дестабилизиращите ефекти и неравенството, което се появява.

Отдавна вече не стои въпросът, има ли място глобализацията и дали да се участва в нея, а как да се направлява този процес и как ефективно да се участва в него, така че да се постигне устойчив растеж и да се избегнат негативните аспекти на процеса. Глобализацията принуждава правителствата (по подобие на компаниите) да се конкурират на международната сцена. Тя позволява по-ясно да се откроят предимствата и недостатъците на националната политика на фона на световното развитие, да се вземат положителните моменти от политиката на конкурентите и да се приложат на местна почва, съобразно с националните интереси. Именно този подход доведе до Стратегията от Лисабон за превръщането на ЕС в “най-конкурентната и динамично развиваща се икономика, основана на познанието”6. Процесите в глобалната икономика непрекъснато противопоставят американската на европейската икономика и единствената възможност за устояване на конкурентния натиск е повишаването на конкурентоспособността. За европейската икономика това означава възприемане и доразвиване на всички положителни елементи на гъвкавата американска икономическа политика, основана на максимално използване на конкурентните предимства и истинска технологична революция.

В същото време обаче ЕС не се отказва от принципите на социалното пазарно стопанство. Нещо повече – възнамерява да превърне принципите му в свое конкурентно предимство. По-нататъшната либерализация на търговията (в това число и на енергийния пазар), бързото технологично развитие и повишаването на конкурентоспособността ще стимулират икономическия растеж и ще дадат възможност за отделяне на повече средства за здравеопазване, образование и пенсии. Така че процесите на глобализация не само че не подкопават, но дори подпомагат европейския социален модел. Досегашното развитие на интеграцията в Европа доказват това твърдение – сближаването на европейските страни и обединяването им около общи цели ги прави по-силни и дава възможност да се утвърди социалното пазарно стопанство във всички тях. Глобализацията, както и европейската интеграция предлагат невероятно богати възможности за повишаване на конкурентоспособността и ускоряване на икономическия растеж, за постигане на социалните цели на обществото. В същото време по-голямата взаимозависимост прави националните икономики по-уязвими към световните събития.

Така глобализацията непрекъснато променя “координатната система”7 на политиката, генерира нови форми на политика, нови коалиции от интереси и различни очаквания за ролята на институциите. “Епохата на националната държава” като че ли постепенно отмира и отстъпва място на “ерата на глобализацията”. Промяната в системата на формиране и провеждане на икономическата политика залага на 4 ключови елемента:



  • растяща гъстота на трансграничните мрежи и глобалните проблеми, което води не само до разрастване на международните взаимоотношения и взаимозависимости на националните държави, но и променя правилата на международната и глобалната политика;

  • бързо растяща диверсификация на външните отношения на националните държави, ерозия на класическото обвързване на вътрешната и външната политика и постепенно отдаване на приоритет на външната;

  • тенденция към формиране на “световно”общество;

  • промяна във формата на политическата власт в условията на глобализация.8

Създаването на СТО се възприема като адекватен отговор на международната общност на набиращата скорост глобализация. Тя даде на международната търговска система легитимност на наистина глобална система и осигури необходимия комплекс от правила, които да компенсират оттеглянето на националните правителства от част от техните ангажименти. Новите процедури за уреждане на спорове и включването на много нови области в либерализацията промениха из основи досегашния ход на глобализацията – той стана много по-обхватен и задълбочен, засягащ повече чувствителни въпроси, предмет на управление от страна на националните власти, и даде на страните участнички възможност да отстояват позициите си, дори и все още да няма равноправие между партньорите на международната сцена. Така, тръгвайки от търговията, създаването на правила за нов глобален икономически ред преминава към всички политики, регулиращи националните икономики, включително опазването и възстановяването на околната среда, трудовото законодателство, качеството и безопасността на храните и т.н. Вече е ясно, че ако не се регулира по някакъв начин, свободната търговия се превръща в реална заплаха не за отделни икономически групи, а за глобални сфери на политико-икономическия живот, като околна среда, демокрация, човешки права, национален суверенитет, културна идентичност.

Процесите в природата и обществото обикновено предизвикват възникването на обратни, противодействащи процеси. Глобализацията също се съпровожда от насрещен процес на антиглобализъм. Основните аргументи на антиглобалистите срещу либерализирането на търговията и свободното движение на капиталови потоци може да бъдат обобщени в четири направления:



  1. Свободната търговия разширява пропастта между бедните и богатите страни, макар че дава възможност за ускоряване на икономическия растеж, тъй като създаваното богатство не се разпределя равномерно. Проблемът обаче не е в свободата на търговията, а в управлението на процесите на преразпределение, на които не се отделя достатъчно внимание.

  2. Корпорациите придобиват прекалено много власт и заплашват националния суверенитет на държавите, а свободната търговия подкопава демократичното, свободното общество. Всъщност точно свободната търговия и глобализацията принудиха държавите да отворят границите си и да приемат принципите на демокрацията и човешките права. Ако те са принудени в този процес да се откажат от част от националния си суверенитет, да съобразяват вътрешната си политика с приоритетите на външната политика, да прилагат международно признати правила, това само създава основа за по-широка демократизация на обществото.

  3. Свободната търговия води до културна колонизация. Широкото навлизане на нови технологии във всички страни по света и във всички сфери на икономическия живот създава нов вид култура, която се различава от националната, но всяко национално общество има достатъчно лостове да съхранява, популяризира, лансира и дори да използва особеностите на националната си култура за стимулиране на икономическото си развитие. Не увеличеният достъп до информация е заплаха за националната култура, а неразбирането на истинските основи на националната идентичност.

  4. Само глобалният бизнес (мултинационалните компании) печели от свободната търговия и глобализацията създава повече губещи, отколкото печелещи държави. Наистина развитите страни имат много повече възможности, повече лостове за използване на предимствата на глобализацията, отколкото недостатъчно развитите държави. Причина за наличието на губещи не е самата глобализация, а начинът, по който тя се осъществява. Ако има система от общи международни правила, които да дават възможност за преразпределяне на изгодите от глобализацията, губещите ще са много по-малко. В този смисъл се поставя въпросът за необходимостта от реформа на международните институции, за реорганизация на структурите за вземане на решения, за подобряване на ефективността, прозрачността и отчетността в тях. Именно многостранните институции са механизмът за регулиране на глобализиращата се икономика. Това, от което имат нужда, е тяхното демократично преструктуриране, усъвършенстване на процедурите за вземане на решения и инкорпорирането в тях на конструктивните подходи на антиглобалистките движения.

Безспорен факт е неравностойното въздействие на глобализацията върху различните групи страни. Степента на интегриране на отделните икономики в глобалните пазари зависи от редица фактори, най-важният сред които е размерът на националното стопанство. Развитите страни и техните корпоративни структури са движещата сила в глобализацията. Те разполагат с достатъчно възможности за независима икономическа политика по отношение обратното въздействие на глобализацията. За развиващите се страни тя е предизвикан отвън процес, в който те са принудени да участват. (Световната практика от последните десетилетия показва, че най-бързо расте съотношението износ/БВП при по-слабо развитите страни.9) При това правителствата им нямат достъп до онзи комплекс от независими икономически политики, с който разполагат развитите страни, и не притежават средствата за компенсиране на загубите от глобализацията, дори когато като цяло се печели от този процес.

Страните в преход са на етапа на търсене и въвеждане на пазарни механизми и институциите за тяхното прилагане, но те също са под силното въздействие на процесите на глобализация и регионална интеграция. Тези страни все още не разполагат с необходимите юридически рамки, бизнес среда, социални мрежи и потребителски навици, характерни за страните с развита пазарна икономика, създавани и утвърждавани в продължение на десетилетия. Докато в развитите страни социалните мрежи и социалните норми са превърнати в механизъм за моделиране въздействието на икономическата интеграция и глобализацията, тук наченките на такива (доколкото въобще ги има) биват подкопавани от недостатъците на процеса на глобализация и интеграция. Тяхната социална, юридическа и бизнес среда през последните 50 години се оформя под въздействието на съвсем други фактори и отговаря на съвсем други условия. Сега е трудно тази среда да се преустрои бързо и да започне да действа в посока на ефективно сегментиране на вътрешните от международните пазари по начина, по който е станало в развитите държави. Това се отнася както за страните в преход, така и за развиващите се страни.

Тук стигаме до въпроса за управлението на глобализацията – процеса на изработване на правила, вземане на решения и целенасоченото им приложение. Като цяло в съвременния свят се наблюдава тенденция към намаляване на регулирането. Все по-ясно обаче се открояват сферите, в които се налага разширяване на формите на регулиране, изработване на унифицирани норми за оценка и насочване на икономическата дейност. Структурата и процесите на глобално управление зависят от самите глобални проблеми, които предстои да се решават. Институционалният механизъм се развива в съответствие с целите, които трябва да бъдат постигнати, като се основава на глобалното върховенство на закона и на международната култура на сътрудничество на базата на общи стандарти.

Така характерна черта на глобализацията става нарасналото икономическо и политическо значение на глобалните стандарти. Те навлизат все по-широко в икономическата дейност и засягат все повече въпроси – от качеството и безопасността на храните до условията на труд и различните етнически, природни и социални проблеми. За да може придържането към глобалните стандарти да стане норма на поведение и основа на политическо действие, трябва да има ясно разбиране за начина, по който те се изработват, действат и прилагат. Очевидно е и изискването повече суверенни държави да участват в тяхното създаване.

Институциите, чрез които оперират националните общества, вече не отговарят на изискванията на глобализацията. Границите между вътрешната и външната политика стават по-гъвкави, но остават стриктно разделяни в организацията на националната политика. Понастоящем много проблеми може да бъдат решени само на наднационално равнище. Само че наличните институции не са достатъчно добре структурирани и развити за тази цел. Поддържането на досегашното разбиране за национален суверенитет възпира бързото приспособяване на институциите към глобализацията. В същото време растящата пропаст между бедни и богати държави не стимулира желанието им да си сътрудничат за решаване на глобалните проблеми.

Изработването на общи правила за глобално управление понастоящем се инспирира от политиката на хегемония на САЩ, на която може да се противодейства само с общи усилия в дух на сътрудничество; от концентрирането на международната политика върху проблеми, засягащи интересите на развитите страни; от липсата на изградени механизми за бързо реагиране на кризи, каквито може да бъдат създадени само на глобална основа и като дългосрочна задача. Затова е необходима ефективна система за глобално управление, което не трябва да се възприема като йерархично налагане на правила, а като процес на сътрудничество, в който наред с държавите участват и различни неправителствени организации и движения.

Управлението на глобализацията изхожда от основните характеристики на пазарния капитализъм – ефективност, нестабилност, несправедливост. Целта е да се стимулира ефективността, да се избегне нестабилността, да се ограничи несправедливостта. Подобни цели на регионално равнище си поставя и единният европейски пазар. Пътят за тяхното постигане и етапите, през които се преминава в ЕС, могат да служат като модел за управление на глобализацията. В същото време управлението на глобалните процеси, възможността за избягване на нестабилността и ограничаване на несправедливостта в световен мащаб създават подходяща макросреда за функциониране на европейската интеграция. Несправянето със задачата за управление на глобализацията, основано на демократични принципи, зачитане позициите на всички участници в процеса и намиране на общи решения, ще създаде силно социално и политическо напрежение в света и ще се превърне в реална заплаха за самия ЕС.

Освен правила за управление на икономическите процеси на глобализацията са необходими и добре функциониращи легитимни институции, които да прилагат тези правила. При това и правилата, и институциите имат нужда от непрекъснато усъвършенстване с оглед на променящите се реалности. Сегашната международна система е с нарушен баланс – в икономиката са създадени и въведени сравнително обхватни и добре функциониращи правила и институции, докато в социалната политика, човешките права и околната среда такива или липсват, или са в зародиш.



Каталог: uploads -> publication
publication -> Курсови проекти
publication -> Министерство на икономиката на Република България Германска агенция за техническо сътрудничество (gtz) Център за икономическо развитие
publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
publication -> България не подобрява конкурентоспособността си
publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
publication -> Гъвкавите форми на заетост и конкурентоспособността на българските предприятия
publication -> 2005 –2010 център за икономическо развитие софия, 2005 година Съдържание
publication -> Макроикономическа среда за развитие на високите технологии в България
publication -> В административното правораздаване целта на концепцията


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница