Централна банка-история,същност и функции
Изтегляне 1.21 Mb.
|
|
Югозападен Университет”Неофит Рилски” 
НА ТЕМА: ЦЕНТРАЛНА БАНКА-ИСТОРИЯ,СЪЩНОСТ И ФУНКЦИИ; НЕЗАВИСИМОСТ НА ЦЕНРАЛНАТА БАНКА;БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА В УСЛОВИЯТА НА ВАЛУТЕН БОРД Благоевград 2010год. СЪДЪРЖАНИЕ Увод Глава І.Произход и същност на банките.Видове 1.Произход и същност на банките 2.Дефиниране на понятието банка 3.Видове банки. Глава ІІ.Възникване на централните банки.История, същност,роля и функции на БНБ.Независимост на ЦБ. 1.История на ЦБ-БНБ 2.БНБ –същност,роля,функции 2.1.Независимост на БНБ 2.2 Функции на централната банка 3. Монетарна политика 3.1 Динамика и структура на брутния международен валутен резерв 3.2Динамика и структура на финансовите задължения на управление „Емисионно” 3.3 Динамика на паричните агрегати 4.Структура и организационна политика на БНБ 5.Задължителни минимални резерви 6.Собствен капитал 7.Ликвидност и капиталова адекватност Глава ІІІ 1.Динамика на парите в обръщение 2.Динамика и купюрен строеж на банкнотите и монетите в обръщение 3.Неистински и преправени банкноти и разменни монети 4.Негодни банкноти и размени монети. Глава ІV.Банков надзор.Контрол и санкционни правомощия на БНБ 1.Контролни правомощия 2.Санкционни правомощия 3.Вътрешно банков контрол 4.Банков контрол върху големите и вътрешните кредити Глава V.БНБ в процеса на Европейска интреграция 1.Процедура и критерии за приемане на еврото 2.Роля на БНБ в процеса на Европейска интеграция 3.Пред присъединителни фази 4.Европейска система Приложения 1.Брутни валутни резерви /активи управление”Емисионно”/ 2.Чуждестранни активи и пасиви на парично-финансовите институции 3.Валутен пазар 4.Лихвени проценти на междубанковия паричен пазар 5.Индекс на междубанковия пазар. 6.Лихвена статистика ноември 2010г. Използвана литература. У В О Д Създаването на банките се свързва с появата на стоково-паричните отношения.Парите възникват още през древността като следствие на развитието на икономическите отношения. Постепенно парите се превръщат във важна и незаменима част от обществения живот. Проблемите на парите и банките представляват една от най-важните и интересни области на икономическата наука. Причината в това е защото в ежедневието на хората непрекъснато се извършват банкови операции. Парите и банковите операции,свързани с тях по много канали оказват влияние върху хората. Ежедневно средствата за масова информация информират за дейността на правителството и Централната банка. През последните години гражданите на страните,чиито икономики са в преход от централизирано към пазарно стопанство,усетиха важността на паричното обръщение и банковите операции непосредствено върху личните си бюджети. Фалирането на немалък брой банки показа на данъкоплатците,че паричното обръщение има свои закони, за които трябва да се познават. Целта на тази дипломна работа е да определи ролята на Централната банка;да се разберат причините, поради които участниците на финансовите пазари внимателно следят действията на Централната банка;кои са причините и послествията от въвеждането на Валутен борд. Като нова организационна и управленска форма на паричната система в България се въвежда Валутния борд през 1997 год. След въвеждането му се налага проучване на функционалните характеристики на Валутния борд, неговите предимства и недостатъци, както и развитието на самата финансова и банкова система в неговите условия. Въвеждането на Валутен борд е дълбока институционална промяна в паричната система на България с преко занчимо въздействие върху банковото и финансово икономическо развитие на страната. ГЛАВА І ПРОИЗХОД И СЪЩНОСТ НА БАНКИТЕ. ВИДОВЕ 1. ПРОИЗХОД И СЪЩНОСТ НА БАНКИТЕ. В наши дни могат да се намерят редица хипотези за възникаването на банките.За предшественици на банките се считали лихварите и сарафите. Особена черта на лихварите е че тяхната предмет на дейност е обяната на чужди монети срещу местни и даването на пари на заем. (При тези операции лихварите са оперирали със собствен капитал. Сарафите сложили началото на депозитните операции и въз основа на тях извършвали обменни и заемни кредитни операции, т.е те приемали за съхранение чужди пари. През средните векове дейността на лихварите и сарафите бележи издигания и спадове. Лихварите довели до разорение не един или двама търговци и занаятчии,което оказало влияние върху отношенията на обществото към съсловието на лихварите. Тласък към банкоподобните отношения дават италианските градове –Рим, Венеция, и Генуа през ХІ век. Там именно се създават първите банкови къщи като се инстуционализират обменните, кредитните и депозитните операции. Социалното и икономическото развитие на обществото през ХVІІ век води до създаване на банки и в други европейски градове,като Амстердам, Хамбург и Лондон. Именно през този период се поставят основите на съвременните банки. Заможните хора занимаващи се търговия и производство започват да заделят част от капитала си и да извършват с него обменни и заемни операции, т.е на мястото на лихварския и сарафския капитал идва заемния. 2.ДЕФИНИРАНЕ НА ПОНЯТИЕТО БАНКА В основата за произхода на поятието банка стои значението на „банка” като „маса. Същността е,че на „маси” са се усъществявали първите размени на монети и ценности. От своето създаване до днес банките непрекъснато са развивали своята дейност усъвършенствали извършените операции, а когато практиката и нуждите на клиентите изисквали са въвеждали и нови.Според Закона за банките чл. 1, ал. 1 банката се определя като акционерно дружество което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск. Известо е, че банките са институции, които оперират предимно със заемни средства, т.е с временно свободните парични средства в обществото, които превръщата в капитал и оперират с този капитал. Заедно с това банките използват парите и свързаните с тях кредити и ливхи, за да извършат множестмво разнообразни операции като платежни, доверителни, инвестиционни и други. Чрез тези операции банките имат възможност да въздействат върху целия стопански и обществен живот, което определя и важната им роля в националната икономика на всяка една страна. Операциите които те извършват мобилизират свободни средства в националното стопанство и ги предоставя на тези, които се нуждаят от тези средства В заключение може да се каже, че банките могат да бъдат определени като специфични предприятия, търгуващи с особен вид вид стока,извършвайки много и разнообразни операции, чрез които участват активно в управлението на целия обществен и стопански живот. 3.ВИДОВЕ БАНКИ Делението на банките може да се извършва на основна на различни признаци. Основни са: 3.1 Според характера на основната им дейност. Имаме следните банки: - емисионни /централни/ - търговски банки Основната разлика между тези банки е,че емисионните имат право да емитират пари /т.е. да емитират и пускат в обръщение пари/, търговските да обслужват стопанските обекти и граждани. Другата разлика между централната и търговската банка е, че главната цел на всяка търговска банка е да реализира печалба докато емисионната банка няма така главна цел. Нейната главна цел е да провежда парично-кредитна политика на държавата;да поддържат стабилността на националната парична единица и на банковата система като цяло; 3.2. Според източника на формиране на собствения капитал. Имаме следните видове банки: - държавни /функционират с преобладаващо или изцяло държавно участие в собствения капитал,така банка е Насърчителната банка/ - общински /банки на местните органи на власт и имат публично правен характер/ - частни /собствения им капитал е частна собственост, те могат да съществуват като еднолично предприятие или като акционерно дружество/ - кооперативни /собствения им капитал е дялов и се набира от членовета кооператори/. 3.3. Според правната им форма. Банките са: еднолични фирми /това е най-старата банкова форма в света, която съвременните условия губи своето приложение, т.е. едноличната форма на собственост трудно би привлякла чужд паричен капитал, главно поради липсата на достатъчно доверие/, търговски дружества /са дружества на лица и дружества на капитали. Дружествата на лица са много близки до еднолични банки и кооперации. 3.4. Според това дали имат клонове. В този случай имаме два вида банки – банки с клонове и банки без клонове; ГЛАВА ІІ
ВЪЗНИКВАНЕ НА ЦЕНТРАЛНИ БАНКИ. ИСТОРИЯ, СЪЩНОСТ, РОЛЯ, ФУНКЦИИ НА БНБ. НЕЗАВИСИМОСТ НА ЦЕНТРАЛНАТА БАНКА В центъра на всяка банкова система стои една банка, играеща роля на Централна банка. Централните банки са възникнали като търговски банки ,получили право да емитират пари. Най-старата централна банка е Шведската банка, създадена през 1668год, английската банка е съдадена през 1694 год, а Френската банка е създаден през 1800 год. Сравнително по-късно е създадена централната банка на САЩ - Федералната резервна система едва през 1913 год. Причината е в традиционната враждебност на американците към централизирането на властта. Банковата паника в САЩ през 1907 год. придизвикала много фалити и загуби за вложителите, което променило общественото мнение в полза на създаването на централна банка,която да кредитира от последна истанция при кризисни ситуации. Първоначално централните банки не са носели отговорност за стабилността в дадена страна,те са били банки на държавата или кредитор от последна истанция за останалите банки. Съществуват два подхода за създаване на централна банка: - първи подход на единното държавно учредждение, което се създава по силата на специално устройствен закон като юредическо лице./БНБ, Дойче-Бундес Банк/ - втори подход 7 създаване на акционерно дружество /швейцарска и Японска централни банки/. Централните банки заемат важно място не само в банковата система на всяка страна,но и в икономиката като цяло.Това се дължи на няколко причини една от които е,че централните банки на практика провеждат парично-кредитна политика,която е част от икономическата политика. Използвайки разплащателно финансови инструменти –като основния лихвен процент, сконтовия процент,валутния курс и др.,централната банка оказва пряко влияние върху стабилността на националната парична единица и косвено влияние върху икономическия растеж,темпа на инфлация,заетостта и др. 1.ИСТОРИЯ НА ЦЕНТРАЛНАТА БАНКА – БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА Централната банка на България е БНБ. Българската народна банка възниква относително късно в сравнение с останалите европейски централни банки. На 25 януари 1879 г. руският императорски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков утвърждава устава на Българската народна банка. На 4 април 1879 г. е назначен първият управител на БНБ, на 23 май същата година банката е официално открита, а на 6 юни е извършена първата банкова операция. През 1880 г. е приет Закон за правото на рязане на монети в Княжеството, с който се създава и българската парична единица – левът, а през следващата година са отсечени първите български монети от 2, 5 и 10 стотинки. В началото БНБ е централна държавна банка, поставена под контрола на министъра на финансите, която обслужва държавния бюджет и касовата дейност на държавата и извършва банкови операции, присъщи на търговска банка, без да притежава правото да отпечатва и да пуска в обращение банкноти. Със Закона за учредяване на БНБ и с новия устав, приети през 1885 г., е извършено преустройство на банката, разширена е нейната самостоятелност, предоставени са й права за печатане на банкноти и през същата година тя пуска в обращение първите български банкноти. До Балканската война (1912 г.) БНБ натрупва богат опит като емисионна банка и укрепва самостоятелността си. Освен като главен кредитен център на страната тя се утвърждава и като регулатор на паричната система, като изчиства монетното обращение от циркулиращите чуждестранни монети и се справя с голямата парична криза в България в края на ХІХ век и с последиците от европейската парична криза през първите години на новото столетие. В годините на войните (1912–1918 г.) БНБ е принудена да кредитира почти неограничено държавата и да увеличава банкнотната емисия и количеството на банкнотите в обращение. Българският лев излиза от войните силно обезценен и през десетилетието след това банката полага усилия за неговото възстановяване, в резултат на което през 1928 г. с подкрепата на Финансовия комитет на Обществото на народите на България е предоставен голям външен държавен заем (наречен Стабилизационен), чието предназначение е да стабилизира лева, да подобри капиталовата база на БНБ и да ликвидира дълга на държавата към нея. Със същата цел са приети и два нови закона: Закон за БНБ, с който се извършва най-дълбокото институционно преустройство на банката и тя се превръща в истинска емисионна централна банка, освободена от всяка неприсъща на този тип банки дейност; и Закон за стабилизирането на лева и за монетната циркулация, с който в България е установен златнодевизен паричен стандарт и 92 лева се равняват на 1 грам чисто злато. Тези стъпки подпомагат дейността на банката в годините на Голямата депресия (1929–1933 г.). През 1924 г. Народното събрание приема Закон за БНБ, чрез който цели засилване на нейната самостоятелност и изчистване на емисионните и функции ,но тази промяна не променя радикално съществуващото положение. От средата на 30-те години до включването на България във Втората световна война през 1941 г. БНБ преживява разцвет. Тогава е построена и сградата, в която и досега банката осъществява дейността си. През Втората световна война БНБ отново е принудена да кредитира държавата и да се справя с обезценяването на лева. С приетия в края на 1947 г. Закон за банките е извършена коренна реформа: частните банки са национализирани, а банковата система е преобразувана по съветски образец и функционира така до края на 80-те години. На БНБ е вменена задачата за цялостно финансово обслужване на създадената свръхцентрализирана държавна планова икономика. Банката е длъжна освен това пряко да кредитира държавата и икономиката, като е пряко подчинена на Министерския съвет и на министъра на финансите.За съжаление, БНБ за твърде кратко съществува като независима централна емисионна банка Новоприетият закон регламентира монополното право на държавата за извършване на банкови операции и сделки,като се ликвидира по този начин частната инициатива в банковия сектор и концентрира целия банков капитал в няколко държавни банки.През първите години на изглраждане на социалистическото народно стопанство, се наблюдава дееволюционно развитие на Българската народна банка и превръщането и от централна емисионно банка в банка натоварена с осъществяването на чисто търговско банкиране.Това ясно проличава и от поставените и задачи, а именно:
С настъпилите промени в банковата система трудно можем да говорим за наличието на кредитор от последна истанция, поне до толкова, доколкото почти целия банков капитал се концентрира в БНБ и т явсе повече изоставя своите функции. Ако разглеждаме БНБ като чисто търговска банка, то регламентирания със Закон от 1947 г неограничен капитал, съчетан с монополното право на банкнотната емисия –елимин0ират нуждата от наличие на „кредитор от последна инстанция. При тези условия БНБ разполага с неограничена ликвидност, което елиминира възможността за всякакви ликвидни затруднения; С последните реорганизации на банковия сектор от 1951 год и 1956год. продължава процеса по окрупняване на банковия капитал в няколко централизирани институции. През 1956г популярните по това време каси загубват своята самостоятелност и се трансформират в клонове на БНБ. През същата година се наблюдава разделяне на банкирането на дребно /към гражданите/ от банковото обслужване на предприятията, като с първото е натоварена новосъздадената Държавна спестовна каса,а корпоративното банкиране остава в рамките на БНБ. През 1952 г. е открит Българският монетен двор, в който започват да се секат разменни и възпоменателни монети. Чрез приетото през 1966 г. постановление за реорганизация на банковата система, БНБ окончателно загубва своята самостоятелност, като е поставена в пряко подчинение на Министерския съвет. Частичен опит за възстановяване на двузвенната банкова система се извършва с приетото на 4 март 1969г постановление за реорганизация на банковата система,според което БНБ се преустройва в централна банка и емисионнен център на държавата, като същевременно се създават още две нови банки-Българска промишлена банка и Българска земеделска и търговска банка. Същото постановление ясно делегира задачите на БНБ в областта на парично-кредитната политика,натоварвайки я с ангажименти за планиране и регулиране на паричното обръщение и емисия на банкноти и монети в страната. За първи път след Закона от 1947г. На БНБ се позволява да пренасочва кредитни ресурси на държавата към определени отрасли и/или банки,като по този начин действа кат окредитор от последна истанция. На 5 декември 1970г цялата дейност е концентрирана отново в БНБ, чрез вливането на Българската промишлена банка и Българската земеделска банка.От 1 януари 1971г подд ведомството на БНБ преминава и Държавната спестовна каса. По този начин в България се съзадава монобанкова банакова система, като БНБ е натоварена освен с функциите си на централна банка , така и с търговски банкови операции /влогонабиране и кредитиране/. За периода 1971-82 г не може да се търси наличие на „Кредитор от последна инстанция”,тъй като в този период традиционната банкова система не съществува. През 1982г с приемането на постановление за усъвършенстване на банковата система, започват опити за възстановяване на традиционната двузвенна банкова система. Документът и съпътстващия го Правилник за банките регламентират състава и структурата на новата банкова система ,включваща БНБ, като централна емисионна на страната и банките: - Българска външнотърговска банка; - Банката за стопански инициативи; - Минералбанк; - държавната спестовна каса; През този период БНБ все още не разполаг със независимост при провеждането на праично-кредитна политика,т.е тя всеоще е подчинена непосредствено на Министерския съвет; Що се отнася за функцията и на „кредитор от последна истанция”, то постановлението от 1982 г позволява БНб да отпуска на договорна основа кредити на останалите банки за допълване на техните ресурси. През разглеждания период всички банки са държавана собственост, а икономиката ни - централно планирана и регулирана,като се отчита нуждата от специализирана институция за предоставяне на ликвидни кризи е елинимирана. През 1987год. се предприема една от най-сериозните банкови реформи след национализацията на банковия сектор през 1947г .С приетото постановление за преустройството на банковата система са създадени 8 нови банки: - „Електроника” - „Биохим” - „Автотехника” - „Земеделска” - „Кооперативна банка” - „Строителна Банка” - „Транспортна Банка” - „Банка за стопански инициативи” - „Стопанска банка” Чрез създаването на тези банки се утвърждава двузвезнният банков модел у нас. БНБ запазва ролята си на цетрална и емисионна банка на държавата.Взаимоотношенията между БНБ и останалите банки се регламентират от Правилника за банките. БНБ е натоварена с провеждането на държавна политика в банковата дейност,с цел съхраняване ,регулиране и стабилизиране на нацианалната парична единица.Особена важна прояна в статута на БНБ е прилагането на самостоятелно лихвена политика, макар и съгласувана с Министерския съвет. През този период правилника предвижда възможността БНБ да предоставя кредити на останалите банки, без да указва в какви случаи се отпускат кредити. През 1989г е приет поредния правилник за банките,чрез който по-голяма част от клонове на БНб се поемат от съществуващите банки или се обособяват нови банкови институции на акционерен принцип. По този начин БНБ намалява операциите си чрез клоновата си мрежа,позволявайки те да бъдат поети от съществуващите новосъздадени банки. Тук Правилника за банките натоварва БНБ с ангажименти по определяне и съхраняване на минималните задължителни резерви, регулиране на крездитните ресурси на другите банки чрез кратко и средносрочни и други кредити,определяне на основния лихвен процент, като по този начин се позволява провеждането на ефективна парично-кредитна политика. Възвръщането на банковата система на България към принципите на пазарната икономика и на БНБ към принципите на независима централна банка става възможно едва през 1991 г., когато влизат в сила два основополагащи закона: Търговският закон, с който е възстановена нормативната основа за осъществяване на търговско банкерство, и новият Закон за БНБ, който възстановява независимостта на банката и й възлага отговорността да осъществява надзор върху дейността на банките.През този периода БНБ е натоварена с регулирането и контрола на дейността на останалите търговски банки,с оглед подържане стабилността на банковата система. БНБ може да рефинансира останалите банки чрез сконтови кредити и кредити срещу обезпечение, а в случаите на ликвидни затруднения, може да отпуска и необезпечени крактосрочни кредити.По този начин от 1991г БНБ е натоварена с отговорностите и започва да изпълнява функцията на „кредитор от последна истанция”. През периода 1991-1995г централаната банка прилага най-различни подходи при рефитнасирането на търговските банки като в началото на 1995г. БНБ налага изисквания за високо-качествено обезпечение като гаранция на отпуснатите от нея кредити.Необезпечените кредити се отпускат единствено на банки,изпитващи сериозни ликвидни затруднения,като са съпроводени от набор от мерки за задравяване на съответните институции. Каталог: Music,%20Movies,%20Videos,%20Games%20and%20more... -> Lekcii -> Парична%20теория%20и%20парична%20политика Lekcii -> Особености на иновациите и иновационния процес в индустриалното производство Lekcii -> Глобализация на търговията тенденции и влияние върху българския пазар Lekcii -> Изложение описание на обекта и предмета Lekcii -> Т е с т №1 за провеждане на изпит (іv-2005 г. Ббо) Lekcii -> “top rope”, “all free”, “yo-yo”, “red point”, “flash”, "on sight" и “solo” Lekcii -> Скалното катерене Lekcii -> Управление и контрол на качеството в туристическата фирма – общи постановки качеството в туризма като обект на фирмено управление Lekcii -> Професионална автобиография Lekcii -> Сигурност във фирма за разработка на Парична%20теория%20и%20парична%20политика -> Централна банка структура, функции н операции. Централната банка в условията на Валутен борд Изтегляне 1.21 Mb. Сподели с приятели:
|