Цензора на колективната памет Доц. Георги Лозанов



Дата26.10.2018
Размер16.92 Kb.
#100037
Цензора на колективната памет

Доц. Георги Лозанов



Резюме

Разкриването и гражданската употреба на архивите на ДС предполага два, относими към различно време, публични ефекта. Първият е формиране в настоящето на обществено мнение за сътрудниците на бившата служба, което има три нива – информация, оценка, лустрация. България постигна резултат само на първото ниво – излязоха и продължават да излизат имена и обстоятелства, което стана благодарение на независимата работа на Комисията по досиетата, въпреки непрестанните опити за ограничаване на правомощията й и дори за закриването й. Обществената оценка беше блокирана, заради целенасоченото релативизиране на позициите в посткомунистическия дебат по темата, така че моралният консенсус около вината на сътрудниците, който съществуваше в началото, впоследстие да бъде разколебан. Дебатът течеше сякаш самият е разработка на ДС. В такава ситуация лустрацията ставаше съвсем неосъществима, защитата й се превръщаше в губеща „по условие” публична роля. Нещо повече именно отказът от лустрация беше неизречената цената, която обществото трябваше да плати, за да може въобще да бъде приет специализиран закон за архивите на бившата ДС, а плахите й появи в други закони, като ЗРТ, например, постепено бяха отхвърлени. Още с приемането на закона започна и неговото „обратно броене” – на бламиране на реалното му действие.



Възпрепятстването на този първи ефект – формиране на обществено мнение, предопределя и възпрепятстването на втория – формирането на колективната памет за комунистическото минало и интегрирането й към социалния опит на следващите поколения. Тя е подложена на проявяваща се в различни форми цензура, която тръгва от заличаването на следите от престъпленията срещу човека още през комунизма, успоредно с извършването им. Минава през митологичното разширяване на понятието за национална сигурност през посткомунизма, така че то да скрие под похлупака на секретността колкото се може повече от репресиите особено и виновните за тях. И стига до използването на типични манипулативни стратегии в публичната комуникация, котж настойчивото обявяване на темата „ДС” за изчерпана или носталгичното припомняне на невинни социално-битовите реалии от онова време, което да измести погледа от репресиите и да притъпи моралната му острота.

Цензурата на колективната памет за репресивността на комунистическото минало доведе до нейното преформулирано възпроизвеждане в посткомунистическото настояще, до ново обезценяване на личната неприкосновеност и гражданския глас.
Каталог: media -> Novini
media -> Програма „Околна среда 2007-2013г. Bg161PO005/10 11/03/19
media -> Музеят за история на София открива изложбата "Среща с египетски жрец" в новата си сграда
Novini -> История, спомен, приказка или личен поглед върху комунизма в България
Novini -> Интелектуалците и дс непреработеното минало след 1989 година
Novini -> Доклад на Евтим Костадинов, председател на крдопбгдсрсбна, изнесен на международния форум на 21 февруари 2012 г. Предисторията
Novini -> Държавна сигурност и влиянието върху политическия елит по време на прехода
Novini -> Доклад на Евтим Костадинов, председател на крдопбгдсрсбна, изнесен на международния форум на 21 февруари 2012 г. Предисторията
Novini -> История, спомен, приказка или личен поглед върху комунизма в България
Novini -> Отчет за дейността на крдопбгдсрсбна за мандат 2007 2012 г


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница