Част 1 насоки в контекста на социалната политика

Публичните библиотеки на дигиталния кръстопът

Европейските публични библиотеки са изправени пред кръстопът от възможности, провокирани от социалните предизвикателства, от една страна, и от от Технологиите на информационното общество - ТИО / Information Society Technologies – IST/ от друга страна, които непрекъснато развиват нови и нови услуги. В отговор, публичните библиотеки се променят бързо, но е необходима още по-ускорена промяна. Потребността от някои традиционни библиотечни услуги, като заемането на художествена литература за дома, вече не е толкова актуално в някои страни на Европа.

http://www.audit-commission.gov.uk

Най-вероятно това е следствие от разнообразието от явления, които включват достъпd до информация чрез Интернет, експанзията от множество медиа-форми /дигитална телевизия, компютри/, а също и увеличаващия се брой на хората, които си купуват книги.

Публичните библиотеки играят важна роля в осигуряване на писмена информация за обществото.Тяхна основна цел е поддържането на четенето и осигуряване на печатна литература. За тази цел могат да бъдат използвани и възможностите на ТИО и Световната мрежа.Това е особено важно за децата, пред които има толкова възможности, но все още не цялото многообразие и богатство на печатната информация е достъпно онлайн. В тези страни на Европа, които са в период на икономически преход, четенето в класическата му форма е все още достатъчно жизнено, но то съществува успоредно с необходимостта да се доставят Интернет и онлайн услуги. Публичните библиотеки в тези страни са обърнати с лице към двата проблема едновременно, но често ресурсите им са ограничени.

Изглежда съвсем вероятно ползването на компютърни услуги и Интернет за информационно търсене да доведат до намаляване на броя на физическите посещения в библиотеките. Но съществува също и необходимостта от онлайн услуги, които да посрещат нуждите на ползувателите и които са достъпни за всички. Публичните билиотеки заемат много подходящо място и могат да отговорят на тези потребности. Европейските деца сега растат с добре развито и дори интуитивно познание за Интернет и ТИО. Но има много възрастни и деца, които нямат нито достъп, нито умения да се възползват от тези услуги. Публичните библиотеки могат да се фокусират върху потребностите на тези специфични групи.

Партньорството между публичните библиотеки и другите местни културни институти като музеи и архиви също започва да се изяснява. Съществува необходимост да се разкрият, да се популяризират дигиталните бази, поддържани от тези институции.Те могат да си сътрудничат в поддържането на краеведски дигитални ресурси при нарастващата глобалицазия на света. Достъпът до тази информация може да бъде построен на принципа на вече установената практика в публичните библиотеки – като центрове за образование и информация – и в бъдеще да даде богати плодове. Тогава е възможно комплексно да бъдат задоволени търсенията на гражданите, независимо от каква информация имат нужда – за образование, електронно правителство, за развлечение, за домакинството, исторически справки, за работа. Това е много важно за развитието на здраво и балансирано Европейско общество.

Днешното развитие на обществото неминуемо ще повдигне много въпроси за предстоящото десетилетие, на които не можем да отговорим лесно сега – за същността на публичните библиотеки във физически план, мястото им във виртуалния свят, за познанията и уменията на персонала, необходими за изпълнението на ролята им в обществото. Днес 122 милиона регистрирани читатели в 29 страни в Европа, според LibEcon, са атестат за необходимостта от публичните библиотеки. За да реализират пълния си потенциал в дигиталната ера, публичните библиотеки трябва да се подготвят за иновациите в компютърните услуги, които ще подпомогнат гражданите при постигане на личните им цели в променящия се свят и ще допринесат за единна, основана на знания икономика в Европа.