Част четвърта: насилието като отказ от диалог

Изтегляне 1.88 Mb.

страница	1/10
Дата	01.01.2018
Размер	1.88 Mb.
	#39554

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

Част четвърта: НАСИЛИЕТО КАТО ОТКАЗ ОТ ДИАЛОГ –

Екофорумът

Глава І. Подготовката на „Екогласност”
Декларация на „Екогласност” относно проектите „ХК Рила” и ХК Места”. (Чете и разговаря вероятно о. Иван Бонев);

Мъжки глас: „Граждани на България, Рила планина е в опасност! От дълги години вече институтът "Енергопроект", поддържан материално и морално от именувани и неименувани институции, чертае планове за прехвърляне на рилски води от Западните Родопи в София и в Тракия. Чрез една скъпа и сложна система от водохващания, тунели и канали се цели да се прихващат на голяма височина - 1500 до 1200 метра отточни планински води или "снежни", както ги наричат някои, да се вкарват те в циментови корита и да се насочват към райони, които не са заплашени нито от жажда, нито от суша. И двата проекта, назовани от автора си "Енергопроект" ХК„Рила" и ХК „Места" са самоцелни и несъстоятелни в стопанската, екологичната и нравствената си позиция. По данни на Института-автор: „Днешна София, със своето население от милион и триста хиляди души, разполага с 640 литра на жител в денонощието” – количество, непостигнато в много от столиците на най-напредналите страни. И ако в сушави години градът изпитва някакъв недостиг от вода, това се дължи на неизправното му инженерно стопанство, на некачествената санитарна арматура, на и до днес неангажираните подземни води, на липсата на пречиствателни станции, които превръщат т. нар. "условно чисти води" за промишлени нужди в оборотни. Ако столичният град цивилизова своя бит и своята промишленост, ще се спестят напълно онези 154 милиона кубика вода, които "Енергопроект" иска да прехвърли от Рила в яз. „Искър”. На гражданството обаче планове за такава бъдеща дейност не са известни. Строителството на ХК „Рила” вече започна. Копаят се тунелите "Баба" и "Рупите"- и двата тунела се намират в силно радиоактивна зона. /Това е мое. Преди два дни по телевизията съобщиха, че от 14 юли до 1 октомври от гр. Рила до „Планинска поляна” т.е. в района около Рилски манастир, се забраняват всякакви придвижвания на автомоторни средства. Във връзка с тая радиоактивна зона. Обаче само това се споменава по телевизията, нищо повече.

Р. Узунова: А съобщиха ли, че е във връзка с радиоактивната зона или не? Само забрана…?

Мъжки глас: Не. Във връзка с екологична замърсеност и толкова.

Р. Узунова: Да. Това беше наша вметка?

Мъжки глас: Да. Продължавам…/ Направените изследвания от СО „Редки метали” съобщават изключително тревожни цифри, които се крият от обществеността. В района на "Партизанска поляна", над Рилския манастир, се трупа изкопаваната от тунел "Баба" маса, която е силно радиоактивна, но с нея вече се строи обиколен път към манастира „Ив. Рилски”. /Това е моя вметка./ „На четири километра…

Р.Узунова: Само „Иван Рилски” е ваша вметка?

Мъжки глас: Ами то манастира се казва „Иван Рилски”… „На 4 километра по въздушна линия от Рилския манастир се предвижда завиряване на яз. "Илийна". Макар и сравнително малка по обем, тази силом привнесена водна маса заплашва стенописите, старопечатните книга и резбите на Рилската света обител. Отнемането на т. нар. "снежни води" от склоновете на планината лишават нейната биосистема от един елемент, който е равностоен на всички останали, и в този смисъл има животворно за системата значение. Примерът на каскадата „Белмекен-Сестримо” е показателен в това отношение. Ако допуснем повторно ограбване на планината, рискуваме да я оставим след себе си като пустиня. Икономически необосновано за чернозема на Тракия е прехвърлянето на води от р. Места по нейните ниви и градини. Горна Тракия не само че няма нужда от тази вода - тя има нужда, според специалистите, даже от изземване на подземните й води. Нито едно от плодородните ни полета не е така обилно снабдено с вода, както Горно-тракийското: точно три големи каскади сипват "златото" си в него. Но и там водата се пилее чрез старомодното и екологически опасно гравитачно напояване. Тракия няма нужда от допълнителна вода, а от по-висока земеделска и гражданска култура. От вода имат нужда точно онези общини от западните Родопи, които според плановете на "Енергопроект" трябва да бъдат обезводнени. Пропилените средства няма да донесат блага в равнината - те ще създадат граждански и политически проблеми в планината.” /става въпрос за Рила/. „Проектите на "Енергопроект" не са гражданско достояние. Те се обсъждат само от тесен кръг специалисти, където опониращите гласове като правило не се зачитат. И не се оповестяват. Тези два проекта, които фактически съдържат в себе си идея за прекрояване на една значителна част от националната ни територия, трябва да добият гражданственост. Те трябва да бъдат предложени за всенародно обсъждане. Те могат да бъдат изпълнявани само ако получат вот от всички граждани на България. Нито един институт, нито едно ведомство или организация нямат право да се разпореждат със земята и морала на народа, преди да са се допитали до него. "Екогласност" настоява проектите ХК „Рила" и ХК „Места" да се обсъдят публично от гражданството на страната и тяхната съдба да се реши от всенароден референдум. Смятаме, че така ще се създаде прецедент за нова политическа и гражданска практика в държавата ни. От долу: подпис - "Екогласност"

Р. Узунова: Дата има ли?

Мъжки глас: Няма дата… Просто така ме жегна, че … Но казват: ”лични моторни превозни средства до първи октомври…”. Можете ли да си представите: това е туристически сезон и Рилският манастир се посещава най-вече през този туристически сезон от чужденци. Сега може би ще ги извозят от гр. Рила, то е някъде на 20 километра…

Р. Узунова: А се каза изрично по телевизията, че е поради замърсяване? Не поради това, че нещо пътища…?

Мъжки глас: Не, не, не, поради екологично нарушение на природата… нещо от този род споменаха, разбирате ли? „Партизанска поляна”, тя е на 20 километра над манастира. Не знам дали сте ходила там?

Р. Узунова: На манастира съм ходила, да.

Мъжки глас: А „Партизанска поляна”, тя е над манастира. От гр. Рила до местността „Партизанска поляна” не се разрешава движение на лични превозни средства!...

Р. Узунова: А до Рилския манастир само от там може да се мине, така ли?

Мъжки глас: Ама разбира се, то само един път има.

Р. Узунова: Значи наистина нещо сериозно е, да? А там какви уранови… мини ли? Защо радиоактивност висока?

Мъжки глас: А бе аз не знам горе да има. Може би .... Като се почнат тези тунели, може да са се натъкнали на това. Радиоактивност. Щом се прокопава, значи се влиза в сърцето на земята и няма начин нещо да не изскочи... Да.

(о. Иван Бонев не е член на „Екогласност”, 16.07.1989 г., ролка № 69)
Разговор с Александър Каракачанов

Румяна Узунова: Александър Каракачанов? Румяна Узунова се обажда от радио "Свободна Европа". Ако сте съгласен, бих искала да говоря с вас като секретар на движението "Екогласност" и като философ по въпросите по екогласността. Всъщност обръщам се към вас пред вид наближаващия европейски форум, който ще се състои в София от 16 октомври до 3 ноември. Бих искала да ви попитам най-напред как се подготвя движението "Екогласност" за този форум?

Александър Каракачанов: Този въпрос не бих казал, че неочакван за мене. Би трябвало да отговоря доста сериозно на него, понеже това е може би наш основен шанс, ако не да кажа единствен, понеже ние много разчитаме на тази среща екологична /то няма да е форум, а е среща, така е официалното название/, тъй като това е може би нашият шанс най-после властите, нашите власти, става дума за българските, да признаят нашето съществуване и да престанат да се правят, че не ни забелязват, че ние не съществуваме. Това е една от основните ни цели, не понеже е самоцел, така да се каже, а понеже това е единственият начин все пак да успеем, да ни се даде възможност да вършим своята работа като екологично сдружение. Сега, до този момент на нас ни се създават всякакви спънки, пречки, да не кажа на моменти… бих казал и репресии, макар че това наистина е тежка дума, но в много случаи отговаря на истината. За това нашата основна подготовка е преди всичко чрез това да опитаме да обърнем вниманието върху нас. За съжаление, както виждате, не е много екологична цел, но това е пътят да обърнем вниманието на международната общественост, че ние сме едно сдружение, което е преди всичко независимо, за разлика от на практика всички други екологични сдружения, които прокламират някакви цели …, с екологични цели в България. Сега тук, естествено, може на някой да му се стори пресилено, но аз мога да го докажа много дълго и с документи в ръка, че наистина сме независими, за разлика от други - имам предвид, конкретно мога да ви кажа, Движението… т. нар. "Общонароден комитет за опазване на околната среда". За разлика от него ние не получаваме заплати, става дума за ръководството, също така нямаме бюджет, който да се спуска от КОПС, имам предвид Комитета за опазване на околната среда, и от Министерството на икономиката и планирането. Плюс това нашите членове не са съставени от бивши или настоящи апаратчици в съответните народни съвети или други учреждения. Ние сме хора, които са решили да си отдадат свободното време именно да допринесат нещо за подобряване на екологичната обстановка. Така че това е всъщност първата ни задача. Втората ни задача, която вече е пряко екологична, във връзка с тази среща, е да обърнем вниманието чрез тази среща на нашата общественост - и ако може, на международната - това би било още по добре, на някои наистина много тежки проблеми в нашата страна, екологични проблеми.

Р.Узунова: Подготвяте, Александър Каракачанов, доклад, подготвяте материали?

Ал. Каракачанов: Да. В момента сме точно на този етап, макар че ни е изключително трудно, понеже както разбирате нямаме, не разполагаме с много средства, с много хора, а и не ни се дава възможност да работим… Подготвяме един пакет от документи, не точно доклад, пакет от документи, който вече какъв точно вид ще добие ще го разберем, когато окончателно се оформят отделните му раздели.

Р. Узунова: И какви са основни проблеми?

Ал. Каракачанов: Ето, даже съм си направил раздели. Разделите ще бъдат: атомна енергетика и радиоактивно замърсяване… в този пакет.

Р. Узунова: Какво имате предвид?

Ал. Каракачанов: Атомната енергетика, аз не знам дали знаете, сега аз може да сгреша в момента с цифрите, но някъде… май че ако не се лъжа, около 40% от енергията в България, електроенергията, се получава от атомните електроцентрали.

Р. Узунова: Има замърсяване?

Ал. Каракачанов: Сега това в момента се опитваме да установим това от една страна… Аз в момента, естествено, не бих се ангажирал да давам някакви конкретни цифри, понеже още не сме подготвени, да не изпреварваме нещата, казвам го това не защото се боя, а защото за съжаление в много случаи когато ние, ако имаме нещастието да кажем нещо невярно, след това върху нас се нахвърлят с десеторни усилия, и за това предпочитам да говоря само с точни цифри. В момента още не съм готов. Когато бъда готов… Ние се стараем това да стане именно за тази среща, естествено - ще изнесем каквото знаем. Сега: замърсяване вероятно има, но не това е най-опасното. Знаете, всъщност, че самия факт, че едва ли не половината от енергията в една страна се произвежда от атомните електроцентрали, може да доведе до доста неприятности.

Р. Узунова: И е довеждало, казвам.

Ал. Каракачанов: Може. Сега, дали е довеждало, не е много сигурно, но може би имате някакви данни в случая?

Р. Узунова: Не. Не става дума за България, а принципно.

Ал. Каракачанов: Да, принципно да. Това, да не говорим за Чернобил… А като казах Чернобил, това е един друг раздел, който нас много ни интересува, имам предвид не Чернобил като проблем на Съветския съюз, а като проблем за България, понеже този проблем беше, грубо казано, замазан от нашите средства за масова информация или по точно въобще не беше правилно осветлен... За мен, тука вече съм почти сигурен в това нещо и това е един проблем, който ние смятаме да поставим също, само да имаме тази възможност на срещата. Точно там много ясно пролича какво значи гласност екологична и как тя всъщност у нас все още я няма. Точно това имам предвид - всъщност радиоактивното замърсяване, което така или иначе - не мога да кажа в какви размери, но присъстваше в нашата страна около тези събития в Чернобил и във връзка с тяхното действие. Сега: друг раздел е морето, имам предвид Черно море и замърсяването, което има… там, а всъщност това води до тежки екологични последствия. При нас се заговори, може да се каже вече, не по наша инициатива, а благодарение на това, че за това се заговори в Съветския съюз, там е един проблем, който, естествено, тука може би няма толкова да му отделям внимание, понеже там има вече една известна гласност, но това съвсем не значи, че ние ще го оставим на страни. Сега друг също, трети вече по ред проблем, това е, според нас, т. нар. проекти ХК „Рила" и ХК „Места" /ХК - това е хидрокомплекс/. Става дума за едни огромни хидросъоръжения. /Малко от време на време говоря с руско произношение, понеже съм учил в Съветския съюз/…

Р. Узунова: Които обезводняват Рила?

Ал. Каракачанов: Да. Които обезводняват Рила и за съжаление тези проекти, може би поради нашите писма, които ние писахме до ЦК, до други инстанции високи, беше взето отношение и даже имаше една статия във в. "Култура", но за съжаление това беше само може би да се успокоят духовете, а от там нататък всичко пак заглъхна и до колкото ми е известно, тука вече не разполагам със сигурни сведения, но те ще се появят в най-скоро време - се работи с пълна сила по тези проекти. По моето виждане, тука вече аз говоря от свое име, те много ми напомнят така известните проекти в Съветския съюз за обръщане на реките. Сега, това е другият проблем, четвърти проблем, ние смятаме да направим една Черна книга на България по екология, която естествено ще бъде отворена като книгата на Гинес. И в тази Черна книга, за съжаление, ще има някои черни рекорди в екологията от нашата страна, които ние искаме също да представим.

Р. Узунова: Установили ли сте някои от тези черни рекорди вече, Александър Каракачанов?

Ал. Каракачанов: Черни рекорди - естествено, че има такива. Тука може би ще кажа някои… едни неща, които вече са известни: това е Димитровград, Девня, много други обекти, но въпросът е, за съжаление, независимо че се споменава за тия…, не се говори достатъчно, според мене, не се говори за реалната опасност, която идва оттам.

Р. Узунова: А поне прави ли се нещо?

Ал. Каракачанов: Какво питате: нас или дали се прави?

Р. Узунова: Принципно, от страна на официалните власти?

Ал. Каракачанов: Ами те винаги казват, че се прави нещо, но за съжаление, аз от собствен опит знам, че едно е да се казва, а друго е да има реален резултат. И тука мога веднага да ви вмъкна като пример проблема „Мусагеница”, с който вече съм запознат по-подробно, понеже лично аз като градски съветник също, т. е. съветник в Столичния народен съвет, съм внесъл доклад до Изпълкома - за съжаление, макар че вече изтече двойно срокът /а срокът е един месец/ да бъда повикан и съответно да се разисква официално това нещо, още не е взето никакво отношение официално...

Р. Узунова: Бихте ли ни разказали този проблем, Александър Каракачанов?

Ал. Каракачанов: Искам все пак да подчертая, че съм по образование философ, не съм специалист химик, ако нещо, тука вече…да не бъда укоряван прекалено силно. Проблемът е такъв: там има така наречения НПК по фармация, научно производствен комплекс, който произвеждаше, сега вече, вярно, е спрян, но произвеждаше медикаментите Биомед, Биотекс и други, … аз не съм специалист в случая…

Р. Узунова: Къде е той, къде се намира?

Ал. Каракачанов: Това се намира в община Студентска. Това е една от двадесет и четирите общини на София. В района на „Младост”.

Р. Узунова: Бившия 4ти километър?

Ал. Каракачанов: Да. Бившия 4ти километър, но не точно там, но близко. В тази посока. Това е „Младост”, „Младост” 1, ако не се лъжа даже. Сега, важното е, че при производството на тези препарати, лекарства се изпускаха във въздуха едни силно токсични вещества, меркаптани се наричат тези вещества. Аз, естествено, не мога да им кажа химическата формула, но от специалисти много добре знам, че влияят изключително опасно върху детския организъм и върху организма на бременни жени, увреждат плода. Естествено, това се е знаело от хората, които са строили съответните предприятия, `83а година, но е построено, независимо че се знае това от другарите, които са го строили без всякакви пречиствателни съоръжения; плюс това, в нарушение на наредба № 6, ако не се лъжа, също много не съм сигурен за това, на МНЗ, в която се казва, че такива предприятия, където има синтез, те трябва да бъдат най-малко с 1000 метрова санитарна зона. Това естествено не е било спазено, и нещо повече - обществеността в продължение на близо 4 години практически, според мене, е била лъгана, под различни предлози, че не е толкова опасно, в началото, после: „Другари, опасно е, но ние ще построим пречиствателни станции", два пъти е спирано производството, след това пак е пускано, и всичко благодарение на това, че за съжаление у нас ведомствените интереси винаги надделяват над обществените. Всъщност това е основния проблем в нашата страна по отношение на екологията. Това, че ведомствените интереси стоят над обществените. Ето ви, това е един пример, който исках да ви дам. Но да продължим може би с пакета от документи? Предвиждаме един пети раздел, който е пряко свързан с екологичните проблеми, това е здравословното състояние на населението. Най-вече един проблем, който наистина е много сложен и не знам дали ще можем да се подготвим сериозно по него. Трябва да ви кажа, че там наистина, също както и в екологията, гласността за съжаление съвсем не е широка, а бих казал, е съвсем тясна. Но мислим, че трябва да се спрем на него, понеже той е в пряка връзка с екологията и ...

Р. Узунова: Отражението на екологията?

Ал. Каракачанов: Да. ... това всичко е заради хората в крайна сметка, а здравето на хората е първото, което е необходимо. Тука също имаме - това е вече пети, не, шести раздел от този пакет. Смятаме да се занимаем съвсем сериозно с нормативните документи във връзка с екологията, които са излезли у нас. Най-вече предстоящите, които ще излизат, а може би също предстои да излезе Закон за опазване на околната среда, който се обсъжда с голямо темпо в Народното събрание. За съжаление, независимо, че това е един изключително важен закон, той се предвижда да излезе явно, поне аз така мисля… ние даже писахме писмо наскоро, задавайки тоя въпрос,… явно се предвижда да излезе без всякакво общонародно обсъждане, макар че аз считам, че един… не само аз, а всички от "Екогласност" мисля, че ще се съгласят с мене, …считаме, че това не може да бъде правилно и не трябва да се допусне, понеже това е един закон с изключителна важност, все пак ние говорим за гласност, за обществено участие на обществеността в законодателните нормативни актове, нали, за тяхното оформяне. Това просто би било неправилно. Но тука трябва да отбележим, че явно така и ще стане, поне за… както ми каза един познат, всъщност човек близък до апарата, каза: „Ние няма с какво да излезем пред екологичната среща.”

Р. Узунова: За това трябва със закон да се излезе?

Ал. Каракачанов: И за това трябва поне с един закон да се излезе, нали, поне… Ако се окаже, че и закон нямаме свестен, тогава съвсем ще е зле, но за съжаление аз се боя, че както се оформя този закон, той няма много да допринесе за издигането на нашата страна в очите на други страни, които имат добро екологично законодателство, защото в него, в този вариант, който за сега видях, първо: въобще не става ясна ролята на обществените организации, тя е сведена до един раздел, а това е много важен момент, че обществените организации трябва да участват, но следващите раздели на практика това участие го свеждат до минимум. Това е едното.... Също не става ясно каква ще бъде всъщност ролята на КОПС (Комитет за опазване на природната среда), в смисъл не точно ролята - тя ролята е ясна каква е, но какви ще бъдат неговите права. Нашето мнение, което ние тука сме обсъждали в "Екогласност", че те… все пак трябва да бъде ясно обоснован като един надведомствен орган. Т.е. да е подчинен директно на Народното събрание, понеже в момента на практика той е една беззъба инстанция - съжалявам, че трябва да го кажа това, но на практика е така, и мога да дам много доказателства: той няма право да спре дадено предприятие - той може само да издава директиви, да преминават през други инстанции, ако съответните инстанции вече го спрат, тогава добре. Ако не искаме да имаме такива законодателства, трябва този орган да бъде надведомствен и да се съобразява само със закона и съответно да бъде подчинен само на Народното събрание, което за съжаление не е така и за съжаление, както изглежда май ще остане по същия начин. А отделно вече самият Закон, който ще излезе, е според мене, това е вече мое лично мнение, един прекалено отделен закон и не е достатъчно ясно и категорично написан. Това е във връзка… което исках да кажа с нормативните документи. Сега последното, т.е. предпоследния раздел от този пакет, евентуално предвиждаме да бъде история на независимите екологични движения в България. Казвам независими, понеже както в началото подчертах, ние лично се считаме за независимо сдружение и държим да останем такова, ако искаме реално - или поне така считаме - да допринесем за екологичната обстановка в България. Аз казах „история на независимите сдружения”, като че има много! – а те, за съжаление, не са чак толкова много…

Р.Узунова: Аз познавам само Русенския комитет.

Ал. Каракачанов: Да, и аз това щях да кажа. Че преди всичко всъщност това е екологичния Комитет за защита на Русе, който, за съжаление, беше блокиран. Трябва да си кажем истината в очите. Неговата работа беше блокирана, но лично ние, "Екогласност" се считаме за наследник, най-малкото на неговите идеи и при нас има много хора, които са участвали в този Комитет… понеже ние считаме, че все пак, независимо че той беше блокиран, той извърши една добра работа поне със самото си създаване.

Р.Узунова: Няма хлор вече над Русе!

Ал. Каракачанов: Да, няма, но помислите, че ако той продължаваше да съществува …

Р. Узунова: Много по-рано нямаше да има хлор?

Ал. Каракачанов: Или ако беше се създал по-рано. Ако сега трябваше да съществува, мисля, че още по-бързо биха се движели проблемите и мисля, че би било малко по-ясно точно какво става в Русе. Понеже аз лично засега нямам точна информация дали това положение ще продължава дълго или може след известно време пак да се появи хлор. Но какво да се прави, такива са фактите. Има, но поне аз не съм подготвен в случая да кажа, има някакви други опити за създаване на независими екологични движения, сдружения, но те са били доста неуспешни, плюс това информацията за тях е по-скоро слухова, отколкото конкретна, със сериозни документи, сериозни документи могат вероятно да се намерят само в други инстанции…, предполагам, разбирате какво имам предвид! Така че всъщност историята на независимите движения екологични ще опре може би само за Русенския комитет и за нас, и евентуално, ако открием още някой, с удоволствие ще го включим след това. Аз мисля, че независимо от всичко, това е един важен раздел и предполагам, че вие ще се съгласите с мене, че важно да го има в един такъв пакет от документи. В документите на Виенската среща, в Заключителния документ е казано, че съответните държави могат, не мога да ви дам точно текста, не е необходимо,… но е в смисъл, че съответните държави, които подписват този документ се задължават да поддържат всички екологични движения и всички граждани, които желаят да изразят своята загриженост за екологичната обстановка - и всъщност това касае и независимите сдружения. И последният раздел, който аз тук съм записал, …както виждате, аз малко разбъркано ги казах, но това е началния вариант, е… може би ще има един раздел за горите и съответно тука не само гори ще включим, въобще почви, състоянието на почвите в България, и т. н. Но това всъщност още е предварителен вариант, така че аз просто - аз съм философ, не съм художник, но така да се каже, показах нашето произведение преди още да е завършено.

Р.Узунова: Искам да ви попитам: как събирате тези сведения?

Ал. Каракачанов: Ами вижте сега, това е много сложно и в известен смисъл…

Р.Узунова: Вие сте философ, председателят на "Екогласност" е актьор…

Ал. Каракачанов: Да, разбирам вашата мисъл. Това е вече другата част от мисълта ви. По първата искам да кажа, по първия вариант: „как събираме?… е в известен смисъл, това е една, хайде, може би е доста силна дума, но е апостолска дейност, понеже ние точно, без да имаме нито необходимите средства, нито достатъчно хора, нито поддръжката, както казах - даже обратното в много случаи, тука мога да ви дам доста примери, после ако пожелаете ще ви ги дам, просто ми лежат на сърцето тези...

Р.Узунова: Искам да ви прекъсна. Питам ви затова, защото прочетох някои от вашите документи, документите на "Екогласност" и ми направи впечатление една много задълбочена изследователска дейност, много точни наблюдения и един материал като че ли писан от специалисти по проблемите на екологията.

Ал. Каракачанов: Кои точно имате документи, за да мога да ви кажа?

Р. Узунова: Имам за Рила.

Ал. Каракачанов: Да, да. Естествено, благодаря за комплимента, макар че той е малко силен де, но ние сме, вярно е, най-вече философи и то точно защото сме философи - философи сме повечето от нас, които сме основали сдружението – разбираме, че всеки трябва да си тежи на мястото и трябва да се подхожда винаги със специалист. Така че ние винаги, когато се занимаваме с някакъв проблем и особено когато той е вече чисто специален, винаги се консултираме със специалисти. Ние считаме това за задължително не само защото ние искаме да бъдем коректни, точни и да допринесем истината да се каже, а понеже - и това е второто - вече не е толкова важно, но в момента все пак не е маловажно, че всяка наша грешка ще бъде за съжаление жестоко разкритикувана и даже можем да бъдем обявени за хора, които пускат слухове и клеветят съответните инстанции. За това ние много държим на тази стриктност. А вече как събираме сведения - това е, както се казва, понеже ние сме в тази среда - академични млади хора, занимаващи се с наука - търсим наши приятели специалисти, които могат да ни помогнат и така навързваме веригата: човек след човек, като всеки от някъде търси информация. После обобщаваме, проверяваме и правим, което можем да направим.

Р. Узунова: А как практически мислите, че ще се разреши този въпрос с вашето участие, участието на "Екогласност" в тази конференция за екологичните проблеми в София?

Ал. Каракачанов: Аз трябва да отбележа нещо, което не го знаете сигурно все още. Ние написахме една Декларация-обръщение към страните-участнички в тази среща. Те са 35 на брой, ако не се лъжа 35, в която точно вземахме отношение по този въпрос, като отбелязвахме, че независимо, че България е подписала тези документи, за съжаление все пак нейното отношение за сега към едно независимо сдружение, което е екологично сдружение и не претендира да бъде друго, е недостатъчно коректно и, така да се каже, помолихме съответно страните-участнички да вземат отношение по този въпрос, като подчертахме в това изложение, че най-точната и може би най-вярната… най-точното доказателство за промяна в отношението на властите към нас ще бъде нашата регистрация като юридическо лице. Ние сме подали документи от много време. Беше ни отказано. Ние сме се консултирали с прависти по този отказ и според това, което вече имаме от тях като - те са добри специалисти тези хора, с които сме се консултирали - защото отказът е недостатъчно законен най-малкото, и ние съответно подадохме жалба до Върховния съд, но все още нямаме отговор на тази жалба. Не е насрочено дело. Това между другото го вмъкнах. И ако се върнем към въпроса, точно тази Декларация ние предадохме вече на английския посланик с молба тя да бъде разпространена по другите посолства, понеже разбирате, че до всяко посолство трудно можем да се доберем в нашата обстановка, даже могат едва ли не да ни обвинят, че ние… знаете, психологията на сталинизма все още стои в българското съзнание… С тази цел помолихме тя да бъде разпространена съответно от английското посолство, за да стигне до всички страни-участнички, като се надяваме, че тяхното отношение, това че те наистина гледат сериозно на този документ, и ако ние дадем достатъчно доказателства, /ние досега сме ги дали, че сме екологично сдружение и спазваме законите на тая страна/, надяваме се, че тяхното отношение ще помогне все пак нашите власти да вземат една по-правилна позиция по отношение на нас. А вече конкретно как аз виждам нашето участие, тъй като все пак срещата е междуправителствена, делегации на правителства ще бъдат, ние имаме желание… първо, имаме правото според самите документи да присъстваме като слушатели на тази среща, а отделно вече, аз знам че ще бъде, се предвиждат да има няколко даже организирани срещи - ще бъдат организирани от нашата страна, от страна на българското правителство, няколко срещи - в които ще участват точно такива неформални сдружения. Доколкото ми е известно, ние не се предвиждаме в състава на тези сдружения, които те искат да ги представят като неформални, явно те са преценили, че ние сме формално сдружение, става дума зависими, онези които ще бъдат там са независими!… Но даже ние не държим да участваме много в точно такива форуми, става дума на такива срещи заедно с такива сдружения, макар че нямаме нищо против, ние сме съгласни да сътрудничим с всякакви такива нови сдружения, които наистина са с екологична дейност, но ние желаем - и това също го предложихме и помолихме да ни бъде помогнато за това - да организираме една наша среща… първо, това може би ще бъде пресконференция, ако е възможно това, и отделно вече среща с други представители на неформални сдружения, които ще бъдат части от делегациите на тези страни-участнички, които ще бъдат тук в София...

Р.Узунова: Като "Грийн пийс", други?

Ал. Каракачанов: Моля? А да, "Грийн пийс" също, има много други, надяваме се, и желаем самите ние… можем и ще опитаме да организираме такава среща. Отделно вече - имаме една идея, която може би е по-трудна за осъществяване и надали ще бъде позволено да бъде осъществена... - просто да направим една малка екскурзия на тези представители...

Р.Узунова: Из черните рекорди на България?

Ал. Каракачанов: Да. Точно това е една хубава идея, която би трябвало да дойде на ум, предполагам, и на нашите официални организатори на срещата, но предполагам, че те даже и да направят такава, няма да са най-черните рекорди, защото има доста печални места из България от екологична гледна точка.

Р.Узунова: Как мислите, дали ще успеете, Александър Каракачанов?

Ал. Каракачанов: Аз мисля, че човек трябва да е оптимист, иначе няма смисъл. Надявам се, че ако не успеем сега, ще успеем по-нататък. Но самият факт, че ние съществуваме все още, според мене, е положителен. Положителен като развитие на съзнанието на българските граждани. Не знам дали отговорих достатъчно ясно?

Р.Узунова: Да.

(А. Каракачанов, млад учен – философ, секретар на „Екогласност”, 30.08.1989 г., ролка № 70)
Глава 2. Всекидневието по време на Екофорума
Декларация на НДЗПЧ по повод нарушаването на свободата на придвижване на членове на Дружеството (чете Румен Воденичаров)

Румен Воденичаров: На телефона е Румен Воденичаров. Искам да прочета една нова Декларация на НДЗПЧ в България. „Един ден след като председателят на Организационния комитет на Софийския Екофорум декларира пред представители на делегациите на страните-участнички, че свободата на движение в пределите на страната не е ограничена дори за представители на неформалните движения, НДЗПЧ в България е длъжно да заяви следното: Информацията на г-н Дюлгеров не е пълна и не отговаря на истината. Чл. 12 на Международния пакт за защита на гражданските и политически права гласи, че: "Всеки, който се намира на законно основание на територията на една държава, има право свободно да се придвижва и свободно да избира своето местожителство". Този член по принцип се нарушава у нас, що се касае за свободния избор на местожителство. Но по време на Екофорума се нарушаваше в целия му текст. След специалните събития на 26.10. възмущението на чуждите делегации накара властите в София да се чувстват гузни. Кадрите от най-ниския ешелон на службите за сигурност явно бяха смъмрени и второто събрание на Дружеството за защита на правата на човека в България в събота, 28.10, не бе разпръснато. Преченето се ограничи с един духов оркестър, който гръмко изпълняваше букет от народни хора. Но в провинцията "Бог високо, Цар далеко"! Там по инерция човек може да бъде набит, както се случи на Любомир Собаджиев, Славомир Цанков, Стефан Комитов и о. Христофор Събев. Може и да бъде поставен и в домашен арест, който - за сведение на г-н Дюлгеров - продължава още за Димитър Томов от Михайловград, Ибрахим Бекяров от Радомир и Григор Симов от с. Парамун, Трънско - и тримата членове на НДЗПЧ. Техните началници, които явно четат само в. "Работническо дело" и бюлетините на МВР, ще научат за позора на властите в София явно след завършване на Софийския Екофорум. Особено класически са мерките, приложени към Григор Симов: дългогодишен политзатворник и един от основателите на Дружеството. Неговото провинение този път е в статията му за българското село в първия брой на нашия Информационен бюлетин. Специална кола всеки ден в 8 часа сутринта го прибира, вози го до Трън, там той бездейства в управлението на МВР целия ден и в 20 часа вечерта, след като стане достатъчно късно и за срещи със западни кореспонденти, и за пътуване до София, същата кола го връща до село Парамун. Безсмислени разходи за 100 км път плюс нарушаване Хартата за правата на човека. За тези съвестни служители, чиято отговорност стига само до отчета за стореното пред околийския началник, ще припомним следното: когато пред делегацията на американския клон на Организацията за наблюдение за спазване на споразуменията от Хелзинки казахме, че в България има 216 политически затворника и че тази цифра не е чак толкова голяма, отговорът беше: “И един е много". Всички тези нарушения на човешките права ще бъдат описани, след установяване на фактите, в годишния преглед на НДЗПЧ в България, който ще бъде изпратен до международните организации Хелзинки уоч, Амнести интернешанъл и до Международната организация за защита на гражданските и политически права със седалище във Франкфурт на Майн. Така ще продължава дотогава, докато името на България се петни от тези, които владеят средствата за масова информация и продължават да крият истината за състоянието на човешките права в България. 1 ноември 1989 година, София.

(1.11.1989 г., ролка № 21)

Изтегляне 1.88 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10