Част І: Паралелни светове
Изтегляне 2.04 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Р. Узунова
- Р.Узунова
- Р. Узунова: Да… Й. Василев
Й. Василев: Тази реакция във случая със Вацлав Хавел на част от българската интелигенция всъщност е съвсем естествена реакция. Това е азбуката на хуманизма - винаги трябва да бъдеш на страната на страдащия, на слабия, на този, които е поставен в положение на безпомощност. Това се вижда от изказванията и от действията на народите почти във всички страни - тъй че това, което една група български интелектуалци са направили не е нито извънредно, нито случайно. Интересното в случая за мен е друго: от доста време вече светът се вълнува от този случай; защо толкова късно се яви, прозвуча гласът на тази група, внушителна група български интелигенти? Това е по-интересното и в случая ми се струва, че това е израз на особеност на националния характер. Веднага се налага съпоставка с това, което стана в България преди един месец, дори по-скоро - в „случая” с Петър Манолов. Реакцията на всички волни или неволни участници в тази драма, която за щастие не се превърна в трагедия, говори за една общност на психическите реакции - всички реагираха с изчакване, с бавност, с търпение, като се почне със самия Петър Манолов, който всъщност не прояви никаква такава екстремна реакция на предишни неприятности, а чак когато беше поставен в положение на неизбежната самоотбрана ли, как да го кажем, безизходица ли, прибягна до последното му останало, т.е. гладната стачка, след дълго търпеливо изчакване. Това е едната страна. След това – реакцията на неутралната страна, тъй да се каже, на българската интелигенция: след дълго търпеливо изчакване, всякакви опити за диалог, за изказване на мнения, пожелания, нали, чак когато се дойде до опасност за живота на този човек, българската интелигенция или по-точно една част от нея /но мисля, че достатъчно представителна част/ прибегна до решително реагиране. И третата част - висшата администрация точно по същия начин реагира. Нека видим нещата с психологическа яснота - имаше също елемента на търпеливо изчакване, нали, на някакви други опити за действия, но когато дойде решителният момент, и в този случай реакцията беше същата и точна - върнаха му се документите, за които преди това нямаше никакви, привидно никакви желания да се удовлетвори това негово искане… и се върнаха. И всичките групи на българското общество, като се има предвид, че една личност също е група, също е личност за себе си, реагираха по един и същи начин. Ето и сега: гласът на българските интелигенти, на тази група, спрямо „случая” с Вацлав Хавел, идва със сравнително голямо забавяне спрямо световното реагиране, искане, настояване, но идва с една много настойчива и много представителна спонтанност, т.е. с една тежест, която така, ако ми е позволено да сравня, е доста по-решителна от изявления на хора и групи от други страни, защото за една малка страна, каквато е България, 102 души /между които има личности, които имат гласове на хиляди; няма нужда да ги споменавам тези личности, достатъчно е само да спомена тези като безкрайно популярния Радой Ралин!/ показва, че зад всеки социален жест един народ проявява основните свои качества. Всъщност това беше за мен интересното, това ми породи размисъл и рекох да ти го кажа, но то всъщност не е само отражение на момента, вероятно е и предсказание за бъдещи развития. Р. Узунова: Искаш да кажеш, че е характерна национална черта да се поизчака, да се поогледат нещата, да се разсъди трезво? Й. Василев: Точно, точно, точно. Р.Узунова: И тогава да се премине към решения? Й. Василев: Да, и тогава да се премине към решения - странични пътища, пътеки и когато вече се тръгва - се тръгва; но когато се тръгне, пък има една решимост, която е несравнима. Ето едно сравнение с поляците - те са импулсивни, бързи, реагират веднага, остро и някои път и недообмислено - и ефектът е сведен до една минималност. Защото сравни една улична демонстрация: излизат 100 души, те правят, вдигат шум - но в една улична демонстрация който и да бъде участникът, тя изразява точно толкова души, колкото участват в нея. Ако са сто, значи са сто и нищо повече. Докато един социален жест, както да речеме, имам предвид, понеже става дума за това писмо на част от българските интелектуалци, това е един социален жест с един огромен резонанс, щом като участват големи личности в него. Отново казвам, че няма нужда да ги изреждам … Р.Узунова: И в „Харта 77” участват големи личности… Й. Василев: Именно. Но сравняваме го с излизане на демонстрация, която изглежда нещо много. Според мене, социалният ефект от нея е минимален. Това са различни неща. Сравняваш, да речеме, една група полски студенти, останали младежи, които реагират много импулсивно, това е в характера на поляците, нали… Р.Узунова: В поведението на „Солидарност” не виждам тази импулсивност… Й. Василев: Не, аз говоря за улични демонстрации, за младежка реакция. Нали там са вече и по-умъдрели хора, които имат социален опит и намират по-точни реакции... И това, че сега тези разговори на Кръглата маса дават вече резултат говори, че и зад двете страни стоят мъдри хора. Това е. Но аз все пак си мисля… Доста често в Полша стачки, демонстрации изразяват един национален характер, една бурна реакция, която не толкова държи на резултата, колкото – да употребя тази отвратителна дума – изява…: да се направи нещо, без оглед на социалния ефект. Р. Узунова: Ти пропускаш обстоятелството, че в България, макар за това да не се пише в печата, стачките всъщност не са били една и две… Й. Василев: Да, обаче нямат такава … и аз не съм чувал, да си призная… Щом дори не се е чуло, и аз не съм чувал, значи те не са социален фактор, иначе се чува. Ти знаеш, в нашата страна всичко се чува, нали?! Което значи - казано семиотически - нещо, нали? Р. Узунова: Да… Й. Василев: Ето сега ми идва един пример от историята, за действията на българина, защото…, затова се връщам назад - атаката на Одрин. Там стои обявената за непревземаема крепост и т.н., и срещу това една млада армия и един малък народ, който няма някаква историческа опитност - нито армията му, нито офицерите му, да не говорим за войниците, че ги смятат за прости хора. Тръгват на атака българите, отсреща ги коси от една прекрасно укрепена крепост – перфектно, под немско ръководство укрепена - коси ги смъртоносен огън. Вървят бавно /специално е описано в шопския фолклор/, плачат, мрат, който може да се движи, не се връща назад. Така е, изглежда… бавно, бавно, но назад крачка – не! Р. Узунова: Тя, и механиката на Априлското въстание комай е такава?! Й. Василев: Там е малко по-друго, ми се струва. Там има други фактори, по-…, по-… по полския характер импулсивни, но във всеки случай подготовката му е същото. Едно масово убеждение, действие цялостно, обхващащо цял кръг, този район, разбира се, в който се подготвя въстанието – Средногорския, нали… и т. н. Но май много удължихме тази приказка и да ти кажа, тя не е интересна тема… Двама литератори, единият далече, другият се поти… Р. Узунова: Мен мисълта ми беше за Априлското въстание, че като се стигне до твърдото убеждение, че пътят, че стъпките са напред, няма значение дали в трапа ще отидат те… Й. Василев: Да, нали, решителност, тя вече е дошла и няма… За това са и тия изяви… Няма, няма връщане назад… (Й. Василев, литературовед, член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Повод за разговора е подписката, организирана от Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в защита на осъдения за пореден път на затвор чехословашки драматург Вацлав Хавел, 2.03.1989 г., ролка 185) За малцинствата ни зад граница и за герба Мъжки глас: (…) Ако Ви интересува, мога да Ви прочета нещо, понеже аз се занимавам професионално с националния въпрос,… ако Ви интересува, това са някои въпроси, които са и към Вас отчасти… „Първо: Като се има пред вид активната дейност на унгарската и сръбската емиграция в защита на техните малцинства в Румъния, принудила и съответните правителства да направят нещо по въпроса, какво е отношението на българската емиграция към заплашените от разрушаване български села в Банат и въобще в Румъния? Вие знаете, че българското правителство нищо не прави. Второ: събитията през последните месеци разрушиха мита за съществувалата уж от векове отделно от румънците молдавска нация. Какво е отношението на българската емиграция към не по-реалната от Молдовската Македонска нация? И има ли некомунистически, македонистки организации извън югославска Македония? Трето: Какво пише и прави българската емиграция в страните–членки на Европейската общност за признаване на националните права на българите в гръцка Македония и Тракия, които се отричат /в противоречие с приетите при влизане в Общия пазар задължения/ от Гърция. Ясно е, че българското правителство не прави нищо по въпроса. Четвърто: Като се има пред вид дейността, развивана от хърватски, албански и тюркски организации сред работниците от Югославия и Турция в Западна Европа, какво се прави от българите сред /…/ (българската) икономическа емиграция от моравска, югославска и гръцка Македония? Пето: Ще бъдат ли реабилитирани и ще получат ли компенсация изселените през 1944 г. около 100 000 българи от Крим и Украйна, след като това е извършено или се предвижда за други засегнати национални групи? Ще бъдат ли възстановени ликвидираните след Втората Световна война български училища и печат в Бесарабия и въобще в СССР? На 17.02.1989 г. по програмата “Правата на човека” на радио “Свобода” бе съобщено, че гагаузки неформални групи са се застъпили пред Горбачов за създаване на Гагаузко-българска автономна съветска социалистическа република. Това е по руската служба. Шесто: Каква е степента на организираност на българската емиграция и какви са възможностите й за въздействие върху общественото мнение в сравнение с гръцкото, арменското, прибалтийското и други лобита в САЩ и в Западна Европа? Сътрудничеството на много от емигрантите с Комитета за българите в чужбина създава впечатлението, че изселването или бягството им от България е било за тях само средство за личното им спасение и благополучие, без да се чувстват макар и малко задължени да съдействат за извеждане на цялата нация от трагичното й положение.” Аз Ви казах вече, че съм научен работник, който професионално се интересува от тези въпроси. „Уверявам Ви, че жив интерес към тях се проявява от много други – хора от най-различни професии. Причината да ги чета пред радио “Свободна Европа” е, че за разлика от периода между двете световни войни, в днешните български средства за масова информация много повече се дискутира върху проблемите на Салвадор и Сейшелските острови, отколкото върху нерешения и до днес Български национален въпрос. Съвременните български управници са толкова заети насила да задържат и асимилират българските турци, цигани, татари и други, че не им остава нито време, нито желание да се занимават с проблемите на сънародниците си в чужбина, камо ли да предложат на нуждаещите се земя и убежище в България.” Тука става дума, преди всичко, за румънските и за съветските, които желаят да се изселват. „Предлагам Ви да създадете постоянни рубрики, които да информират за историята и проблемите на българските малцинства там, където те са потискани, за тяхната писменост, културен живот, организации и прегледи, обзори на печата им в страните, където националните им права се зачитат. Такава дейност отдавна се върши от унгарската, румънската и други национални редакции на радио “Свободна Европа” и „Свобода”. Ако считате, че тези проблеми са интересни, може вашите диктори да прочетат казаното от мен, за да могат и други българи да вземат отношение по поставените въпроси.” Р.Узунова: За съжаление, по тези въпроси не се чувствам компетентна… И никой не ги е … Мъжки глас: Може…, би могъл г-н Костов… Р. Узунова: Да, да, разбира се. И ще обърна внимание на другите колеги, които се занимават с исторически въпроси и с тези проблеми изобщо ... Мъжки глас: Просто мога да Ви кажа, че например по руската редакция непрекъснато се правят обзори на културния живот на емиграцията, на техния печат и списания, така че се чувства една празнота; просто, нали, тази работа, която Вие вършите, е много полезна, но не се разбира какво става с нашите сънародници там. Нали те имат печат – този печат в България е далеч по-недостъпен от западния, просто нищо не знаем за него; даже и аз, който се занимавам професионално, случайно са ми попаднали някои материали, така че голяма празнота има по въпроса. А и просто като се има предвид, че непрекъснато ги обвиняват в анти-националност, това… Има такъв информационен вакуум, който сред населението се запълва от не дотам компетентни и най-различни информации – слухове, примерно: че в Щатите има един милион българи и други подобни глупости. Но както и да е... Ако искате, даже ще Ви прочета още пет изречения, които дори могат да ви развеселят: Това е: “Българският лъв. Ако полските комунисти, в суеверен ужас, не посмяха да накичат гордия /.../ лъв с техническите символи на двайстия век, то в България веднага се намериха услужливи Шмиргели, които грижливо ошлайфаха и остригаха традиционния български лъв и за вечни времена го затвориха между два житни класа в машинния парк на социалистическия реализъм. И както му е реда, за да се ознаменува това най-славно събитие в многовековната му история, отдолу изписаха: 9 септември 1944 г. Дълги години лъвът се каляваше като Рахметов върху зъбчатото колело на индустриализацията, и „ни дума, ни вопъл, ни стон” – мълчеше си и с нищо не показваше, че е лъв. И тъй като не беше нито от желязо, нито пък беше комунист, то един ден и най-отговорните другари повярваха, че го е сполетяла съдбата на Настрадин Ходжовото магаре. А за да не плъзнат слухове, че това е станало вече след Априлския пленум, под безжизненото му тяло написаха: роден 681 – умрял 1944.” … Това е. Просто… Р.Узунова: Благодаря Ви, ще го дам на Велко Верин. Мъжки глас: Разбира се, не претендирам нито за авторски права ... Р.Узунова: Остроумно е, остроумно е... Мъжки глас: Това е… За герба, Вие знаете, че се смени – нашият герб за последните 100 години се смениха ... Само след 9ти септември се написа като на некролог – 681 и т.н. Авторски - това е гербът на Първата полска държава. Николай Шмиргела, това е скулптора – един от тези двамата, които са автори на нашия нов герб - Николай Шмиргела; Рахметов Вие знаете кой е. За „ни дума, ни вопъл, ни стон” – също няма да Ви обяснявам. За Настрадин Ходжовото магаре, знаете, че той дълго време го е учил да не умира, калявал го е… Р. Узунова: …да не яде и тъкмо се научило да не яде, и умряло. Мъжки глас: … да не яде и умряло. Така че го знаете. (…) (Част от интервю с млад научен работник, може би историк; 22.02.1989 г., ролка № 313) Три битови репортажа (Камен Каменов) За Ленинския съботник Камен Каменов от София: „Искам първо да информирам съседите от нашия Общ Европейски дом, че в София вече успешно завърши доброволния Ленински съботник. В 7 часа всички трябваше да се явим на работните си места. Посрещна ни ревящ високоговорител, пълен с масови песни като например: “Комсомол, ти летиш като сокол…!” и други подобни. След строга проверка за отсъстващи ни беше раздадена работа от профсъюзното и партийно ръководство. Рядко срещана гледка е научни сътрудници, заслужили деятели на изкуството, инженери, артисти, доктори на науките да метат алеите, дишайки облаци прах или да ровят из поляните с глухарчета, симулирайки разкопаване на дръвчета. Сигурно другарите Главусанов и Столева - бившите говорители на радио “Свободна Европа”, са били сред трудещите се на Ленинския съботник... Обиколих няколко места, но не забелязах партиен и държавен апаратчик от общинско ниво и на горе да работи нещо. Сигурно са били заети да си готвят отчетите. Разбира се, към 11 часа ентусиазмът спадна, извади се бира, сиренце, кафе и т.н. Денят беше отчетен. Разбира се, пролетариите не се отърваха - те бяха навреме вкарани по работните си места. Колкото и да произведат, все е от полза. И те произведоха. Довечера по телевизията ще разберем какви успехи са постигнати благодарение на ентусиазирания доброволен труд на масите. Да, трудът беше доброволен. Който не иска да дойде на съботник, ще му се удържи една надница от месечната заплата. Всеки може да избира, защото нашето общество вече се демократизира и преустройва, а ние всички сме много ентусиазирани и вярваме в това.” Така. Това беше текста за ленинския съботник. А сега, ако искате, да започна за отпуските и курортите ... За цената на почивката на море Начало, нали?... „И у нас идва времето на отпуските. Това нещо - летуването на море, е голямо събитие в живота ни. Пълно с добри и не дотам добри емоции. Но какво прави българското семейство, ако иска да прекара 14 дни на курорт. Нека това да е семейство от 4 човека. Той е инженер на 36 години с 270 лева. Тя - на 30 години с висше образование, 270 лева на месец също. Приемаме, че това условно семейство Иванови взимат тези 270 лева напълно чисти пари, както казваме. Приемаме, че тези хора не са обременени със заем за жилище, спестовни влогове, застраховки и т.н. В тази сума влизат и 60 лева детски добавки, обикновено давани на майката. Децата на Иванови са 10 и 12 годишни, момче и момиче. Иванови имат автомобил “Жигули”, купен от техните родители. Както се вижда – семейство, облагодетелствано от живота по нашите стандарти. За общо сравнение, тези 270 лева са 54 долара по реалния курс, а не по официалния, обявяван от “Държавен вестник”. Реалният курс се определя от черната борса: 1 долар за 5 лева. Това е минимума; стига се до 6, 7 лева за долар, особено лятото по курортните центрове. Така: в дома на семейство Иванови влизат 540 лева месечно. Ако заплата от 270 лева разделим по дни и часове за 21 работни дни по 8,5 часа излиза, че инж. Иванов и жена му получават дневно по 12.80 лева или около 1,50 лева на час… Те ще отидат на море с карти, купени от предприятието примерно на съпругата за 14 дневна смяна в почивните станции. Една карта струва 45 лева на човек. До реалната й стойност от 110 - 120 лева заплаща предприятието. Детските карти са по 36 лева. Общо за семейството - 162 лева за карти. На път от София за Бургас - приемаме, че условното семейство Иванови живее в София и /…/ някои от близко разположените почивни станции, че те ще приготвят 80 лева за отиване и връщане с колата. Самолетът е по-скъп. Влакът е някъде по средата, но ще пътуват някъде 6 - 7 часа. И така, до тук семейството е изхарчило 242 лева. Близо една месечна заплата. Тръгват от София и карат бързо, за да не правят разходи по пътя. Закуски и термос с кафе от вкъщи. Но за да се тръгне, се налага поне малка подготовка. Ние, българите, не сме глезени и не си купуваме примерно бански костюми всяка година. Но тази година Иванови ще си купят. Мъжки плувки: 12 - 16 лева. Дамски бански костюм: 20 - 30 лева. Има и по-евтини, но с лошо качество и грозни, а Иванова е все пак жена със самочувствие. Плажен малък чадър е около 20 лева. Крем против изгаряне: от 8 до 40 лева. По-евтините стоки от така наречената “народна козметика”, ако я има, те са долнокачествени. Може за гримиране: 9 лева. Изобщо българките са доста затруднени с козметиката, ако искат нещо наистина добро. По-нататък: обувки тип „сабо”: 20 - 25 лева, т.е. 2 дневни надници. Хавлиена плажна кърпа - 24 лева. Дъщерята е вече 12 годишна и иска модерни избелени джинси - 70 лева, приблизително една четвърт месечна заплата. За сина маска, шнорхел, плавници - приблизително 13 лева, равни на един ден работа. Но тези вещи ще служат още дълго време, значи не е много страшно. Трябва дезодорант: струва 10 до 27 лева (българският - но за късо време свършва, макар и да е по-евтин), значи е по-изгодно от скъпия, лицензионен. Слънчеви очила има за 16 лева, например. Те са скъпи и се купуват само за родителите. За децата шапки от плат за по 2 лева. Филмче за фотоапарат тип “Лайка” – 1.20 лв., т.е. около един час работа на родителя. Така, след тази подготовка са похарчени общо около 220 лева. И освен това, този списък е малък, бих казал скъпернически, това разбира всеки слушател. След бързото шофиране към морето семейството е в почивната станция. Записване, паспорти и т.н. Стаята е стандартната: легла, маса, санитарен възел, нощна лампа и т.н. Има си ред: да не се шуми, да не се яде в стаята. Входната врата на станцията се заключва в 23 или 24 часа. Във фоайето - телевизор, табла, може и карти. Може да няма режим за водата, но често и има. Бельото, спалното се сменя понякога всяка седмица. Ако станцията е на южното Черноморие, почти сигурно е, че там водата спира през деня. От варелите и техните самоделни цистерни ползата е малка. Къпе се този, който изпревари или е готов да го прави нощем. Събира се пак нощем и вода в кофи, за другия ден. Всеки, който е бил в станциите, особено тези с бараки, наречени бунгала, познава този режим. Китен, Ахтопол, Мичурин и други градчета са свикнали с това. Но черноморската ни столица Варна не е в по-добро положение. Миналата година бях там доста дълго време през лятото. Шадраванът пред Партийния дом беше много по-добре снабден с вода от някои жилищни комплекси. И така Иванови отиват на храна - три пъти дневно. Храната е сносна, ако не са много претенциозни. Менюто е лишено от разнообразие, но определено това е общо зло. Снабдяването е окаяно. Не е приятно да ядеш тлъсто свинско при 30 градуса по Целзий, но който не го харесва, да си е стоял в София. Приборите често са мазни от лошото миене. Мирише на хлорна вар от тоалетните, но се свиква - на море сме. Някои разнообразяват менюто чрез чакане на опашки за плодове. Ако ги има, и според сезона. Примерна цена на кг диня е 1.20 лв. на пазара в Созопол през юли. Значи една малка три килограмова диня се равнява на около часовата надница на Иванов. Килограм краставици - 1 лв. Все пак ядене, лежане на плажа и сън са скучни. Разходка до Слънчев бряг например - около 5 лв. за бензин. Вечеря в среден ресторант заедно с децата им ще струва около 60 лв. Меню: ракийка със салата, чиния шницел, бутилка вино, нещо безалкохолно, сладолед за децата, евентуално кафе. Значи приблизително една четвърт на месечна заплата. Влакче за разходка приблизително 20 минути струва 2 - 3 лева на цялото семейство. На плажа атракция: качване на балон – 6 лева на човек за около 15 минути, лично пробвах това през 87 година, август месец на Златни пясъци. В тази област цените тук леко варират според курорта и комплекса. Водно колело - от 1 до 3 лв. на човек, шезлонг за плажа – 3 лв. на човек. Има и кино, ако успеете да се доберете до билети за него. Има и сладолед, пица, пуканки. Една пица струва 1 -1.60 лв. на улично павилионче – това е един час работа на инж. Иванов. Ако купи на семейството пуканки, т.е. 4 малки пакетчета, ще плати 1.20 лв. Пак по улиците на курортите има и пържени картофи, струват около 9 лева килограма, т.е. 6 часов труд на същия инж. Иванов. Парадоксално, но вярно: рибата е по-евтина от картофите, вероятно защото повечето е океанска замразена. Понеже Иванови са на принципа, че на курорт се ходи веднъж годишно и е простено да се поразпуснат, за тези 14 дни ще похарчат още около 250 лв. Повече не може, не стигат. И така, общо летуването с карта ще им струва над 700 лв. Ако няма някакви екстремни разходи като ремонт на колата или купуване на лекарства. И при такива добри финансови условия не може да се летува винаги, защото за картите има опашки и се чака по 2, 3 и 4 години. Записвания в профкомитета. Да, има и частно летуване. Цените - ето ги: Хотел с „три звезди” в Бургас, казва се “България”. Стая с две легла - 28 лв. за нощувка, т.е. два работни дни на инж. Иванов. Вечеря в този хотел - минимум 15 лв. на човек. За четиричленно семейство за 14 дни - приблизително 1600 лв. за спане и вечеря. Равно на приблизително шест месечна заплата. В аперитива водка с Кока кола или сладолед и нещо безалкохолно за децата ще ти струва 5 – 6 лв. на човек. Едно кафенце в хотелското барче струва 1.80 лв. - повече от един час труд на нашия инженер. Други цени: моля, взети са от ценоразписа на хотел в София, също три звезден. Басейн - 3.50 лв. на час за 1 човек. Масаж - 12 лв. на човек за един час. За сауна - 3.50 лв. на човек на час. За хотелите по Черноморието с повече звезди не говоря. Те са практически недостъпни за българите. В игралните казина българин не може да влезе. Има си портиер, за да не го пуска. И какво ли ще прави там? И без това няма валута. Държа да повторя: посочих цени, като се старах да са минималните. Има по Черноморието и частни квартири. По южните, безводни, с полупразни магазини градчета, е пълно с българи. Нощувка от 2-8 лв. на човек, но не е задължително в стая. Може да се спи в приспособен гараж или полуготов таван. Там се заселват предимно по-бедни и млади хора. Интересна подробност за частните квартири: Там редовно се правят милиционерски проверки, които представляват следното: През нощта или в ранна утрин в промеждутъка между 4 и 6 часа сутрин на вратата започва да се тропа и пристигат обикновено милиционер и цивилен. Започват проверка на паспортите. В крайно неприятно положение изпадат хора, които не са женени, а просто приятели и са си позволили лукса да спят заедно в една стая. От това нещо може да си изпати сериозно хазаинът. Но с такива проверки е свикнал всеки; те се правят редовно и почти не правят вече впечатление. Никой не се опитва да попита правилно ли е и защо. Някой мой опонент би казал, че забравям за пансионатното летуване. Ето например: Златни пясъци, хотел с четири звезди - 17.50 лв. на човек на ден, от тях 8 лв. за храна. Значи за 14 дни - 245 лв. на човек. Близо месечна заплата, но това е извън курортния сезон. През сезона цените са и по-високи. Има ги в обяви по вестниците, всеки може да ги разбере. Напомням: 17.50 лв. са равни на 11 часа труд на инж. Иванов. Някои мой слушател от Европа би попитал: Как тогава да обясним, че българите все пак са на море? Те са на море с цената на големи затруднения. Те са притеснени. Не се учудвайте, западни туристи, като гледате огромните опашки – там е по-евтино, защото българинът на море живее както останалите месеци от годината. В зле скриван недостиг, в постоянно броене на левчетата. Българинът на море, както и в делничния си живот не се пита дали иска да си купи нещо, а дали може да си го позволи. Сигурно някой началник от туризма ще ми каже, че за българите цените са по-ниски, отколкото при чужденците при нощувката, например. Това е добре, но води дотам, че в хотелите и частните квартири предпочитат чужденци. От тях има сметка. Да, на курорт българинът се чувства като неканен гост, като беден натрапник. Ето, за това, като дойде време за летуване, освен приповдигнато настроение, семейство Иванови изпитват и доста негативни емоции. Благодаря ви за вниманието.” За стандарта и пазара – у нас и на запад (според данни в сп. “Эхо планеты”) Начало: „У нас, в България, дежурна тема на официалната информация е, че ние сме сред развитите държави със завиден стандарт, добри заплати и други подобни. Знаем, че не е така. Слушали сме за това колко е скъпо това и онова в Италия, колко е евтино това или онова в Англия. Знаем за цените по света предимно от субективните разкази на идващи оттам или от филтруваните официални данни. Не ни харесват високите цени на касетофоните например, но се утешаваме, че и при тях, на запад, било така. При тях е следното нещо - разбрах го не от “Таймс” или от „Юс нюз Уелс”, а от “Эхо планеты”. За много българи това списание е неизвестно. То влиза в групата съветски издания като “Огонек”, “Спутник” и други, които предизвикват яростта на някои висши апаратчици в България. Сп. “Эхо планеты”, продукт на Горбачовото време, излиза от `88а година. Дефицитно е. В бр. № 2 от тази година има статия “Пазар, цени, живот”. И там има интересни сведения за средните заплати и цени на стоките в някои западни страни. Без усуквания, цензуриране и недомлъвки. Прочетох статията и после пропорционирах цените за някои страни съобразно нашата средно-месечна заплата, която се приема за около 250 лв. Ето ги и интересните резултати. В Съединените щати средната месечна заплата например е 1750 долара. Един кг. говеждо месо струва 10 долара. При нашата средна работна заплата от 250 лв. пропорционално то би струвало съответно 1.43 лв. Килограм свинско е 7 долара, при нас съответно трябва да е 1 лв. Един бял хляб от 680 грама в Щатите е 1.33 долара. Тук трябва да струва 19 стотинки. Чорапогащник в Съединените щати е 90 цента. Нашата жена с 250 лв. работна заплата би трябвало да го купува на цена от 13 стотинки. Дамските ботушки в САЩ са 110 долара. Нашата клиентка в ЦУМ би трябвало да плати за тях 16 лв. А автомобил от клас “Жигули” с автоматика, хидравлика, климатична инсталация е с цена 10000 долара, т.е. при нашите стандарти се равнява на 1450 лв. Интересно, нали. Но ще каже някой: Щатите за нас е нещо много далечно. Те са богати, друг свят е. Добре. Списанието ни предлага друга държава за сравнение - Франция. Според официалната пропаганда ние не сме много изостанали от Франция, даже в някои области я конкурираме. Ето и някои цени във Франция. Едно хлебче от 100 грама е 3 франка, значи един кг. хляб от френските стандарти е по-скъп от тук, ако се изчисли пропорционално към българската 250 лв. заплата. За французите средната заплата е 6000 франка. Изчислете сами колко ще струва един кг. хляб - по “простото тройно” правило. Един литър мляко е 3.50 франка – съответно приведено към нашата заплата то би струвало 15 ст. Килограм говеждо - 60 франка, или съответно 2.50 лв. Прочутият чорапогащник – болката за българката, е 7 франка, съответно 29 стотинки. Цветен телевизор с екран 60 см. е 3500 франка; у нас трябва да е 145 лв. И колата, пак “Жигули” без климатична инсталация е 60000 франка или 2500 лв. Както виждате, просто е. Списанието изпраща кореспонденти, те преписват цените, научават средната работна заплата; останалото е работа на читателя. Нека си прави изводите сам. Това е начинът да се предава информация - според сп. “Эхо планеты”. Дали у нас някога ще можем да четем подобни статии?! Искам да отбележа, че данните, които посочих, са само част от изнесените в статията, а ако намерите въпросния брой на сп. “Эхо планеты” от тази година, ще прочетете доста интересни неща. И ще разберете колко сме изостанали, за жалост, и въпреки оптимистичните доклади, отчети и статистики! За Япония, за стандарта на живота и изобщо за много, много неща. И смятам, че трябва да благодаря на главния редактор на сп. “Эхо планеты” Сетунски и на авторите на статията, от която направих извадките си: съветските журналисти Поляковски, Фенов, Тараканов, Нестеров. А вие, уважаеми сънародници, ако видите руски списания, не ги отминавайте, въпреки че сте позабравили руския. За разлика от нашите издания, те не на думи са излезли от застоя. Ако има в цените или заплатите, които са посочени във въпросното списание някаква промяна след излизането на броя му, моля редакцията на “Свободна Европа” да направи корекция или коментар в посочените данни. А ако слушатели, принадлежали към административно-партийния апарат ме обвинят в много високата точка за сравнение - Франция, в случая ще отговоря, че не съм съгласен с него, защото само стремейки се към максимума, можем да достигнем едно задоволително прилично ниво. Всяко сравнение, примерно с 1950 година или държавата Етиопия, ни поставя в доста смешно положение пред света. Благодаря ви за вниманието.” Край. Каталог: public -> arhiv -> rumyana uzunova rumyana uzunova -> Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия rumyana uzunova -> Съкращения и означения rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите rumyana uzunova -> Част шеста: човекът срещу системата – политическите жестове на Марлена Ливиу rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите Глава ІІІ. Насилието Бюрокрацията като инструмент за насилие rumyana uzunova -> Част четвърта: насилието като отказ от диалог rumyana uzunova -> За архива на Румяна Узунова и за ‘89а година „Бъди този, който отваря врати за други!” rumyana uzunova -> Іv. Отпорът на гражданите Индивидуалните протестни актове rumyana uzunova -> Румяна Узунова (18 1936 – 16 1995) Биoграфична справка Изтегляне 2.04 Mb. Сподели с приятели:
|