Част І: Паралелни светове


Глава ІІ: Официалното говорене



страница6/10
Дата06.10.2017
Размер2.04 Mb.
#31764
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
Глава ІІ: Официалното говорене
Интервюта във връзка с посещението на Президента на ФРГ Рихард фон Вайцзекер и срещата с него на избрана група български учени и дейци на културата, 20 – 24.11.1989 г.
Разговор с писателя Йордан Радичков

Р. Узунова: Йордан Радичков?

Женски глас: Кой го търси, извинете?

Р. Узунова: Румяна Узунова се обажда.

Женски глас: А, Румяна Узунова… Ами той в момента има разговор, като интервю води. Кажете, Румяна.

Р. Узунова: А може ли по-късно да се обадя?

Женски глас: А нещо лично с него ли трябва да говорите?

Р. Узунова: Трябва малко телефонно интервю да направя с него във връзка с посещението на Вайцзекер…

Женски глас: Ами чакайте, един момент, да вляза в кабинета да видя какво е положението и дали ще може да се измъкне малко от кабинета…

Й. Радичков: Моля?

Р. Узунова: Йордан Радичков? Румяна Узунова ви безпокои. Добър ден.

Й. Радичков: Добър ден. Какво правите?

Р. Узунова: Ами, горе-долу – добре.

Й. Радичков: А от къде звъните?

Р. Узунова: От Мюнхен.



Й. Радичков: А, така…

Р. Узунова: Бих искала с вас и с останалите девет души, които бяхте на среща с Вайцзекер, да направим едно кратичко телефонно интервю: за впечатленията ви от срещата, за перспективите на културното сътрудничество на Германия и България, откриването на този културен дом? Чувате ли ме?

Й. Радичков: Да, чувам.

Р. Узунова: … за откриването на тези културни домове, един – западно-германски в София и български – Мюнхен?

Й. Радичков: … Президентът разказа за всичко това. Ами, Румяна, срещата беше така, за едно взаимно опознаване, а не толкова за …, така, за обсъждане на конкретни предложения, за размяна на културни ценности или за разширяване на едно културно сътрудничество, а просто за… така, едни лични впечатления…

Р. Узунова: … за по-тясно опознаване?

Й. Радичков: Да. Моите впечатления са великолепни. Имаше една мекота, една доброжелателност в разговора. Това е човек, който има едно лично обаяние, има една… така, не знам…, има подчертано любопитство към културни дейци, към проблеми на културата… Ами, с две думи, то се… (Връзката прекъсва)

Р. Узунова: … с Вайцзекер, и тя е била среща повече за опознаване, за по-тясно опознаване помежду…, и да продължите със своите впечатления за него. В тази връзка, дали неговото посещение, лично посещение ще допринесе за културния обмен между двете страни?

Й. Радичков: Ами, мисля, че самият факт, че беше подписана тази спогодба за откриване на два центъра, вече е нещо, не знам, според мен, е нещо много значимо, създава се една база вече, където ще може постоянно да протича … или да се обменят различни културни прояви - било изобразително изкуство, било кино, книги.

Р. Узунова: Ало?

Й. Радичков: Да, да,

Р. Узунова: Аз много се радвам и за този център, който ще бъде открит в Мюнхен, и по-тесен контакт с българската култура чрез него ще има, а и по-често български писатели ще идват тук да …

Й. Радичков: Ами, да се надяваме, защото писателите или книгите най-трудно се пренасят и най-трудно намират достъп до други страни. Първо, трябва да бъдат преведени, трябва да намерят издатели, а това е нещо, което е по-сложно и по-трудно. Най-лесно се пренасят картини, както разбирам.

Р. Узунова: Така е, за съжаление, съдбата на малките народи не е толкова лека…, и на малките езици…

Й. Радичков: Ами винаги живеем в сянката на големите народи и на големите култури. Това е съдбата на малките народи.

Р. Узунова: Гледах скоро по телевизията, немската, едно предаване за ВИТИЗ. Много добре беше, голям успех имаше тука, много зрители го видяха. И вашето интервю беше много хубаво. Радвам се, че ви чух, че ви видях, както … Много откровено беше направено интервюто, което направи много силно впечатление. Това всъщност е новата политика на гласност, на разбирателство. Ето - фактът, че вие говорите спокойно с мен, че няма стена помежду,… в края на краищата човек, когато мисли нещо, би трябвало да може да го каже на целия свят… Та се радвам, че такъв ведър климат има…

Й. Радичков: Нямаме друг избор, освен да отиваме…, така, да се гледаме очи в очи и да сядаме по-често и по-често на една Кръгла маса за разговори. Защото нещата са въпрос на контакти. Времето налага това.

Р. Узунова: Разбира се.

Й. Радичков: Това е духът на новото време и нямаме друг избор. Трябва да се говори много за изграждането на общ Европейски дом. Не знам как ще го изграждаме... ние сме някъде в ъгъла, тука, долу на Балканите. Но разбира се, България е сред …и със своите възможности и сили също ще участва.

Р. Узунова: А как виждате перспективите, в близко време, за по-тясно сътрудничество не само на България и Федерална република Германия, но между България и целия свят. Т.е. по-интензивно ли е това развитие на културните връзки?

Й. Радичков: О, неимоверно много, Румяна, неимоверно много. Аз, от свой личен опит мога да кажа, първо: с книги, преводи, които са правени в различни страни, да кажем, страни, които преди бяха, така,… за българската литература бяха не табу, но бяха изключени, изобщо… И все повече активизиращите се контакти с различни писатели, с издателства, с различни организации културни,… и де да знам, ние - българите сега наваксваме много загубено време. Ало? Макар че ти знаеш, като малък народ ние сме били обърнати към големите страни и към целия свят. Това е съдбата на малкия народ. И винаги у нас е имало едно любопитство към останалия свят. Един голям народ може да си позволи да живее сам, затворен в себе си, ние нямаме тази възможност - ще бъдем обречени на гибел. И аз много се радвам, лично аз много се радвам за това, че по-ведро и по-ведро става всичко.

Р. Узунова: Аз също много се радвам.

Й. Радичков: Че ние ще започнем сега, към края на века, ще започнем да работим, за, така, общочовешкия климат, за изграждане на един не общоевропейски, а общочовешки дом. И съзнание, че всички принадлежим към едно единно човечество. Другото са подробности – граници, политическите системи, идеологиите, религиите - те съществуват, разбира се, но мисля, че съвременният свят постепенно ще започне да се издига все по-високо и по-високо и да надживее тези религиозни, там, верски или гранични предразсъдъци.

Р. Узунова: И да усети, че е човешко същество. Всъщност, и че планетата е един общ дом.

Й. Радичков: Да, така е, единен дом. Това, когато човек излезе в космоса и погледне отгоре земята, той осъзнава колко е малка всъщност…

Р. Узунова: Песъчинка, да…

Й. Радичков: Да. И то е едно цяло, ние сме разположени там и се бутаме един с други… Какво да се прави!… Ти какво правиш, Румяна?

Р. Узунова: Ами горе-долу добре съм. Дано да мога да направя телефонното интервю и всички да са отзивчиви като вас. Много приятно съм изненадана…

Й. Радичков: Ние се радваме, че… Но много късно установяваме дипломатически отношения с Федералната република. И ще се радваме на една активност – в икономическата област особено. Да, това е пътят.

Р. Узунова: Да, има какво България да научи, Германия също има какво да научи. Един обмен не само културен, исторически, и социален… А нещо по-добро от това?! Пак искам да повторя: имам ли вашето позволение да излъча интервюто?

Й. Радичков: Да, да.

Р. Узунова: Довечера, по радио „Свободна Европа”.

Й.Радичков: Да, да, добре.

Р. Узунова: Час мога да ви кажа, ако искате да го чуете?

Й. Радичков: Да, добре…

Р. Узунова: Секунда само, да попитам. В колко часа ще се излъчи. (…) В 20 часа и 10 минути довечера. Ало? (повтаря часа)

Й. Радичков: Да, добре.

Р. Узунова: Благодаря ви много. Много поздрави на всички наши познати.

Й. Радичков: Да, благодаря.

Р. Узунова: И ще ви чакам в Мюнхен…

Й. Радичков: Всичко хубаво желая.

Р. Узунова: Дочуване.

Й. Радичков: Дочуване.

(Ролка № 264)
Разговор с акад. Ангел Балевски

Р. Узунова: Ангел Балевски? Румяна Узунова се обажда от Мюнхен. Преди малко говорих с Йордан Радичков, и сега се обаждам на вас. Бих искала да направя кратичко телефонно интервю във връзка със срещата на Президента на Федерална република Германия Рихард фон Вайцзекер с български интелектуалци?

А. Балевски: Тъй. И какво искате да чуете?

Р. Узунова: Какви са впечатленията ви за тази среща и как тя ще повлияе на разбирателството между България и Федерална република Германия, за разширяване на културните отношения?

А. Балевски: Да, разбирам ви. Ами ще пишете ли?

Р. Узунова: Но ако сте съгласни да дадете това кратичко интервю, то е за радио „Свободна Европа”. Йордан Радичков се съгласи да даде. Ако имаме вашето съгласие…

А. Балевски: Ами как да ви го дам, като… Ще пишете ли? Това имам предвид.

Р. Узунова: Да, говорете.

А. Балевски: Интервюто… Мина при много добра атмосфера. Президент Вайцзекер постави много интересни въпроси, които засягат сегашните културни и научни връзки между България и Федералната република. И също как ние виждаме по-нататъшното тяхно развитие. При тази среща се изтъкна, че научните връзки никога не са прекъсвали, нито културните между нашите страни. И че ние имаме подписан договор за научно сътрудничество още от `72а година, и че научното сътрудничество с Федералната република върви най-добре от с всички други западни държави. Успявате ли да запишете?

Р. Узунова: Да, да.

А. Балевски: Що се отнася до културното сътрудничество, изтъкна се, че много от нашите най-изтъкнати художници са Мюнхенски възпитаници.

Р. Узунова: Мюнхенската школа, да.

А. Балевски: Мюнхенската школа, да. А някои наши нови художници се гордеят с това, че тяхните учители са свършили, са учили в Мюнхен. Изтъкнаха се традиционните връзки - културни и научни - между нашите две страни, което е едно примерно, показно, хубаво явление. От една страна. И се изказаха пожелания те да се разширяват,… например, изказа се едно такова желание: да се разменят изложби повече, да се запознаваме взаимно още повече, като заедно с постиженията… като се изтъкна, че в Германия по-малко знаят за България, отколкото в България - за Германия. И то е естествено: малките народи знаят повече за големите, отколкото големите за малките, нали. Но в Германия е съществувал по-голям интерес към България и нейната култура, отколкото в другите западни страни. И аз съм дълбоко убеден, че този интерес, който прояви Президент Вайцзекер, и таз Кръгла маса, и хората, които бяха там: всичкото това ще допринесе за разширяването на нашите… и задълбочаването на нашите научни и културни връзки. И най-важното, което е, че всички го чувстваха и го знаеха, че това е един нормален, естествен процес, който има своите дълбоки, дълбоки корени в миналото.

Р. Узунова: Една от основните постановки на президента Вайцзекер беше, че човешките права и свободи са основата, върху която ще се задълбочават и разширяват връзките между Федерална република Германия с България. Какво е вашето мнение по този въпрос?

А. Балевски: Всички са съгласни с това и аз смятам, че у нас се води именно такава политика сега.

Р. Узунова: За повече човешки права и повече…?

А. Балевски: Повече човешки права и разширяване, и разтваряне…, нашто разтваряне в … за другите страни още повече.

Р. Узунова: За все повече човешки права и свободи и за по-голям достъп на чуждите култури в България и българската…

А. Балевски: Чуждите култури в България и желание повече да се запознаят с България, нали, защото, нали, това казах: у нас се превежда извънредно много чужда литература - и западно-германска, и американска, и всякаква. А големите държави по-малък интерес имат към малките. А въпрос е взаимен, нали?!

Р. Узунова: Да, благодаря ви много. Имам вашто позволение да излъча интервюто по радио „Свободна Европа”?

А. Балевски: Най-важно е, искам да Ви подчертая, е значението, значи, що се отнася до българи и германци, да, тука има една традиция, стара традиция, която просто на просто продължава. Но сега и нашата политика е такава, и навред е такава, че се отварят все още и още повече връзките, и е нормално да се разширяват тези връзки. Още повече - с Федералната република, защото там някак си нещата вървят естествено. Да.

Р. Узунова: Да, благодаря ви много.

А. Балевски: Айде. Моля.

Р. Узунова: И всичко хубаво! Дочуване.

А. Балевски: Дочуване.

(Ролка № 264)
Разговор с журналиста Евгени Станчев, зам. главен редактор на в. „Поглед

Р. Узунова: Евгени Станчев? Евгени, здрасти. Румяна Узунова се обажда.

Е. Станчев: Здравей, Руми. По-силно!

Р. Узунова: Обаждам се във връзка с посещението на Рихард фон Вайцзекер в България. До сега говорих с Йордан Радичков и с Ангел Балевски. Бих искала и от тебе да взема едно кратичко интервю за впечатленията от тая среща с български интелектуалци, за значението, което би имала за по-тясно сътрудничество - културно и повече - между Западна Германия и България?



Е. Станчев: За къде е това?

Р.Узунова: За радио „Свободна Европа”. Йордан Радичков се съгласи, и Ангел Балевски се съгласи също. Ако искаш?

Е. Станчев: Е, какво да искам…

Р. Узунова: Ако си съгласен да дадеш интервю…

Е. Станчев: Ами Руми, нищо против нямам аз, но не съм подготвен… Да кажа, но така, три думи…

Р. Узунова: Добре. Какви са впечатленията ти от срещата на президента на Федерална република Германия Рихард фон Вайцзекер с български интелектуалци?

Е. Станчев: Записваш ли в момента? Ами, на мен лично, така, като човек той ми направи много хубаво впечатление. Ние обикновено приемаме, така, държавните глави и големите политически мъже малко така като портрети, като… едва ли не като медальони, така да се каже. Докато той е един много земен човек - при общуване, с прекрасната си съпруга, която изглежда значително по-млада, отколкото е. Много приятно говори - като с равни, въпреки високия си пост - с нас. За съжаление, беше кратко времето…

Р. Узунова: Около 1 час…

Е. Станчев: … не бяха изчислили, изглежда, колко ще говорим, оказахме се по-приказливи… Така че някои не успяха да вземат даже думата.

Р. Узунова: На какви основни въпроси…?

Е. Станчев: Ами основното беше малко носталгична, така, нотка, за това колко традиционно добри отношения е имало между България и Германия…

Р. Узунова: Което си е и верно!

Е. Станчев: Как … Моля?

Р. Узунова: Което си е и верно.

Е. Станчев: Да, да, разбира се. И това беше изтъкнато като основен, така да се каже, основен темел в това, което трябва да се гради отново в бъдеще - и в културата, и в литературата в частност, в политиката и, разбира се, главно в икономиката, където ние сме най-заинтересувани поради преклонението - традиционното - на българина пред немската техника. И има база, има добро желание, и остава просто чисто технически да се решат въпросите… Но предполагам, че неговото посещение ще бъде, разбира се…

Р. Узунова: Стимулатор…

Е. Станчев: Да, то още миналата година, когато беше Тодор Живков там, се…

Р.Узунова: Се положиха основите…

Е. Станчев: … бяха положени основите. И даже аз си спомням сега, че тогава той е направил доста предложения, които даже не са очаквали - може би - тамошните му домакини, например това, доколкото знам, предложението за културните центрове е негово лично…

Р. Узунова: Да, за това исках да те питам повече - какви перспективи да изведа…?

Е. Станчев: Не мога да си спомня. Просто сега си спомням, че тогава ставаше въпрос, че даже просто са се изненадали, защото са имали чувството, че ние се дърпаме, а един български център в Западна Германия…

Р. Узунова: И то в такъв културен център, какъвто е Мюнхен!

Е. Станчев: … и един в София … Да, да, именно… неминуемо ще допринесе до опознаването на обикновените хора, защото специалистите са си наясно, но друго е, когато обикновените хора, дори ако щете младите инженери и младите стопански ръководители ако имат повече информация чрез този културен център… Вече да не говориме за изкуствата - колко би било полезно. А и по начало това е едно доверие…

Р. Узунова: Разбира се…

Е. Станчев: А без доверие нищо не може да се прави - не само любов, а и една обикновена търговия не става.

Р. Узунова: Така е. В основата на засилването на сътрудничеството между две държави, и между повече държави Рихард фон Вайцзекер постави зачитането на човешките права и зачитането на човешките свободи. Мислиш ли, че на тази база би могло да се засилва още повече сътрудничеството между Федерална република Германия и България? И на по-добро равнище ли са днес човешките права и свободи в България?

Е. Станчев: Аз не виждам какво може да помогне една държава за спазване на правата, на човешките права в друга държава?!

Р. Узунова: Давайки пример.

Е. Станчев: Но, имам чувството, че някои хора очакваха тука федералният президент да повдигне такъв въпрос. Самият факт, че на срещата с нас той не го повдигна, показа, че напразно са се надявали на това да се говори на тази тема. На федералният президент това е по-ясно даже от на присъстващите там какви са нещата и той не повдигна въпроса не от чувство за такт само. Което е за мене, това е мое лично мнение, не ставаше въпрос за такт само и за ненамеса във вътрешните работи, а просто, изглежда, той самият е разбрал, че няма на какво да ни учи нас… Но това е отново мое лично мнение…

Р. Узунова: Разбира се, разбира се, всеки има право да каже това, което мисли.

Е. Станчев: Ако имаше такива нарушения на човешките права, за които той би могъл да повдигне въпроса като представител на високо цивилизована и демократична държава, той нямаше да си го спести, както в много други случаи не са спестявани такива, дори с риск да звучат нетактично. Той не ги повдигна тези въпроси, защото нещата са по-ясни на специалистите, отколкото на широката публика, включително и в България, и във ФРГ. Аз бях в Белград, присъствах на разговора на Петър Младенов с турския външен министър. След това турските журналисти задаваха разни въпроси на Петър Младенов и неговите отговори не бяха публикувани в нито един вестник тук - просто защото бяха много категорични и логични. И това не го казвам сега да правя нещо… пропаганда или да се правя на много информиран. Просто аз присъствах, лично чух, че в нито един документ, подписан между Турция и България след Освобождението до този момент, не е поставен от турска страна въпросът за правата на човека. Това е само един пример го казвам…

Р. Узунова: Да, да, разбирам.

Е. Станчев: Щом просто правителството не го поставя, явно е, че журналистите, които го поставят, го правят с - направо ще го кажа - с комерсиална цел, да може да си публикува това – онова. А колкото тука, за София, и за нас там, които бяхме поканени, въобще така, да кажем, за интелигенцията, нещата са изкуствено от време на време засилвани, измислят се имена, измислят се проблеми, някой иска да се прави интересен, но в общи линии това не е проблем, които вълнува някого тука…

Р. Узунова: Това е, разбира се, твоето лично мнение… На мен пък ми прави впечатление…

Е. Станчев: Да, това е само мое лично мнение, да. Ами аз съм от сутрин до вечер по София и чета, тука, писма на читатели - хиляди идват месечно, и трябва да ти кажа, че - ако това е някакъв показател - потъпкване на права тука не може да има. Просто няма, най-малкото до нас не се оплакват… Малко по-високо, че не те чувам!

Р. Узунова: Ами Евгени, в списъците, в докладите на световни организации, наблюдаващи спазването на човешките права, България не е на много добро място - в смисъл, на едно от първите места е, но в отрицателен смисъл.

Е. Станчев: Е не, това е си е техна работа, аз нито им знам критериите, нито … Много е важно какви критерии имаш за оценка. Ако става въпрос, неточности в критериите има не само по отношение на човешките права, а по отношение, да кажем, на екзестенц минимума, например, или в демографските въпроси… Това са си техни критерии, по които те си изчисляват нещата. Ние си имаме наши критерии, /…/ Румяна. Говоря като гражданин - не като журналист, като човек, които ходи по улицата…

Р. Узунова: Разбира се, Евгени, всеки има право на свое собствено мнение!

Е. Станчев: Има… Изкуствено се измислят имена и проблеми. Слушай ме какво ти казвам: тука ми пишеше един луд, който трябва… се правеше на герой, един такъв, 50 писма имам, на ксерокс ги вадеше и ги изпращаше на всички. Достатъчно да прочетеш и да разбереш защо се прави на герой. Просто си беше ненормален човекът. Това е единственото, от 10 години, откак съм в „Поглед”, което съм чел; писмо, в което се повдига въпросът за потъпкване на правата.

Р. Узунова: Евгени, искам да ти припомня края на „Под игото”: „Мунчо, единствен Мунчо протестира и го обесиха край салханата.” Може би лудите са по-храбри… Но както и да е, това беше страничен въпрос.

Е. Станчев: Така де, но това се отнася не само за „Под игото”. То и в английската литература има такива луди…

Р. Узунова: Естествено!



Е. Станчев: …и във френската, и в ГДР-то сигурно е имало…

Р. Узунова: Аз не мога да се съглася по много пунктове с тебе, но обаждането ми беше за впечатленията ти от срещата с Вайцзекер. Ако имаш да кажеш още нещо в тази насока? Затова ни е интервюто…

Е. Станчев: Да. Румяна, аз не съм германист, не съм, така…, не следя съвсем в детайли политиката и живота във ФРГ, но ти казвам, че просто и посещенията, и преди това… и на търговци, и на икономически и на научни делегации, и размяната на студенти, на специализанти, е една линия, която аз лично приветствам, защото знам, че там има много хляб. Аз не знам ние с какво ще отговорим на високото индустриализирано, така, равнище индустриално на ФРГ, но доброто желание го има, и щом има желанието, няма начин да няма развитие. При нас има и пазар за тях, и работната ръка е по-евтина от тази в ФРГ, което не е без значение. И мисля, че при новите икономическите… Не знам, ти не си в течение на нашите непрекъснати усъвършенствания и реформи…

Р. Узунова: Сигурно доста се е променило…

Е. Станчев: …но малко по-свободното, така, формиране на инициативи и решения…

Р. Узунова: На частната инициатива?

Е. Станчев: Нямам само това предвид. Имам предвид това, че заводите ще бъдат на самоуправление и самофинансиране, и те ще могат директно да контактуват с контрагенти от Западна Германия, Англия, Франция. Това ще даде възможност - без бюрократични пречки, без огромни планирани, такива, контакти - бързо и лесно да се осъществяват контакти икономически. Това е много важно.

Р. Узунова: Не знам до колко успех ще има, въпреки че като идея това начинание, според мен, е замислено прекрасно.

Е. Станчев: А, колко успех ще има зависи от това как ще се възползва тука младото поколение от менаджери.

Р. Узунова: И до колко ще бъдат свободни в действията си.

Е. Станчев: Ти не беше чувала на времето тази дума, както и аз, разбира се. Сега много се говори…

Р. Узунова: За мениджъри?

Е. Станчев: Ами да. Кой на времето мислеше, че ще се заговори за такива неща? Нещата се променят. Не защото на някой му е хрумнало. Просто това е обективна необходимост. Ние сме длъжни да се съобразяваме. И слава Богу, има такива правителства като ФРГ, да кажеме, и като лично този - Вайцзекер, който е готов на сътрудничество.

Р. Узунова: Мен ми прави впечатление, че наистина, не колкото в Съветския съюз, но все пак в българския печат се усеща някакъв по-свободен дух?

Е. Станчев: Без съмнение

Р. Узунова: Но сравнявайки съветските вестници с българските, Евгени, оценката…

Е. Станчев: Това е много голяма, но е друга тема. Трябва да си говориме много дълго за нея…

Р. Узунова: Ако искаш с две думи на тая тема: какво е твойто впечатление, по-храбър ли е, по-смел ли е съветският печат от българския или обратното? Но ако не искаш, няма. Това е достатъчно.

Е. Станчев: Не, не. Как така сега ще го сравнявам?! Всеки печат… всеки народ си заслужава печата. Това се отнася и за циганите, както знаеш. В Съветския съюз нещата са по-други. Ние много от нещата, които те сега правят, ние започнахме да ги правим много отдавна тука. Това би трябвало да го знаеш…

Р. Узунова: Не съм много на …

Е. Станчев: Е, как да не си?! Как да не си?! Кога преди 10 години можеше да се пише в съветския печат, както се пише в „Поглед” да кажем? Бъди малко по-обективна. Много от нещата сега… това е една естествена вълна, първоначална, която прави много силно впечатление. И затова може би остават хората с впечатление, че е много по-силен съветският печат. Всъщност там разликата е огромна с това от преди 5 години, да речем.

Р. Узунова: Може би на известно равнище, на известно ниво това, което казваш, е верно. Но, според мен… Но това е друг разговор, ако искаш друг път ще говорим за него…

Е. Станчев: Да, това е дълъг разговор.

Р. Узунова : Всъщност мойта тема днеска беше да отразя, дето се вика, събитието. Евгени, ако можеш да ми дадеш на Радой Ралин и на Кеворк телефона?

Е. Станчев: Нямам го. За съжаление, нито на Радой го знам, а Кеворк го търся от номера на телевизията.

Р. Узунова: А кой е номерът в телевизията? (Той й казва номера) Радой в киното ли е?

Е. Станчев: Да пукна, ако знам къде работи. Но тука има две колежки, веднага ще ги извикаме… Тука колежката, която завежда културния отдел, питам я, тя казва: „Мисля, че не работи. Мисля, че вкъщи си пише.”

Р. Узунова: И телефонът му никой не знае…

Е. Станчев: Съжалявам. Аз никога не съм бил близък с него и…

Р. Узунова: Добре, Евгени. От интервюто ще избера онези части, които се отнасят за Вайцзекер и тъй като доста дълго говореха Йордан Радичков и Балевски, тази вечер ще излъча тях. И утре интервюто с тебе… и който мога, съответно, да хвана.

Е. Станчев: То не е истинско интервю, щото би трябвало... То, аз не съм радиожурналист, друго е като си го напиша. Може би така трябваше, но защото аз в момента влизам в редакцията и…

Р. Узунова: Аз ще избера тези неща, които съвсем обективно … - няма да избирам неща в твоя полза или в твоя вреда, а че добра е тази среща, че хубави неща са станали, в този смисъл …

Е. Станчев: Аз най-много съм впечатлен от него, така, като личност. Има осанка благородна …

Р. Узунова: Да, да, и аз мисля така.

Е. Станчев: Такъв, мил човек…Не го знам като политик, как работи с помощниците, но практичен, разумен, и с хубаво чувство за хумор…

Р. Узунова: Ами добре, Евгени, радвам се, че се чухме…

Е. Станчев: И аз се радвам, че се чухме. И умната пиши…

Р. Узунова: И ти!

Е. Станчев: И пиши умно и логично, да има полза от работата ми…

Р. Узунова: Ами нали това е общото дело!

Е. Станчев: И не се заяждай с дребни работи.

Р. Узунова: Ще гледам, по важни проблеми…

Е. Станчев: Иначе как си?

Р. Узунова: О, добре. И при нас падна сняг голям.

Е.Станчев: И тука е така.

Р. Узунова: Ами ако дойдеш към Мюнхен, ще се радвам да те видя.

Е. Станчев: Може да се помисли нещо по въпроса.

Р. Узунова: С удоволствие, с микрофона.

Е. Станчев: Ако ми предложите нещо - да дойда, да напиша нещо за вас.

Р. Узунова: Сериозно?!

Е. Станчев: Що?

Р. Узунова: Ами добре, хубаво, ще говоря с нашия главен. Аз ти имам и домашния телефон (диктува номер)

Е. Станчев: На кого това?

Р. Узунова: Твоя.

Е. Станчев: Не.

Р. Узунова: А, нямам го. Добре, аз и в „Поглед” ще те търся, няма значение. След това… Добре, ще ти звънна пак. Всичко хубаво. Поздрави общите познати. И да сме живи и здрави!

Е. Станчев: Дай Боже! Всичко хубаво ти желая.

Р. Узунова: Довиждане.

(Ролка № 267)
Разговор с кинодееца Анжел Вагенщайн

Р. Узунова: Анжел Вагенщайн? Румяна Узунова ви безпокои. Търсих ви миналата седмица и както виждате, продължавам да ви търся. Ако сте съгласен да взема от вас кратко интервю за посещението на президента на Федерална република Германия, Рихард фон Вайцзекер в България? Както е известно, той намери време да се срещне с група български интелектуалци, между които сте и вие. Бих искала по този повод да ви попитам: какви са ваште лични впечатления от президент Вайцзекер и всъщност, дали неговото посещение ще се отрази върху разширяването и задълбочаването на културните, политически и икономически връзки между Федерална република Германия и съответно България? И изобщо, така да се каже, за отварянето на България към света, към световната култура?

А. Вагенщайн: Добре. Вие какво? Пишете ли сега, записвате ли?

Р. Узунова: Техникът записва на лента.

А. Вагенщайн: Ами добре. Да ви кажа, първо, аз считам за много висока чест, че бях в числото на тези български интелектуалци, работници от науката, изкуството и журналисти, които бяхме поканени от президента фон Вайцзекер на разговор в неговата резиденция тука в София, в Бояна. Смятам разговора за полезен, но не толкова с някакви преки резултати, колкото с атмосферата на доверие и климата на дружба, която се създаде,… така, един микроклимат на взаимна симпатия. Лично аз бях и двойно по-поласкан от факта, че фон Вайцзекер, президентът, че преди да дойде в България, видя в Бон моя последен филм: „Български триптих или Държава на духа“. Това е едно есе от три части, всъщност от три филма, (…). Той е посветен на българското православие и на изключителната роля на Българската православна църква и манастирите по време на османското иго (…) И тези три филма бяха видени от Вайцзекер. Разбира се, хората на изкуството са относително суетни, така че беше ми много приятно да чуя, така, мисли…

Р. Узунова: На всеки би било приятно…

А. Вагенщайн: … да чуя комплименти и от фон Вайцзекер. Така че за мен това беше двойна радост… Хората изказаха и мнения, и впечатления от нашето сътрудничество с Федерална република Германия в областта на обмена – културния и научния обмен. Лично аз, нека кажа за себе си: в нашата, така да кажа, кинематографско-телевизионна градинка, аз през последните 10 - 15 години доста плътно сътрудничих с ФСБ – това е западно-берлинската телевизия, с АРТ, с Мюнхенската телевизия. Даже този филм, за който ви казах, е копродукция с една мюнхенска фирма „Телесигнал”, с Нортдойче рунтфунг, и т.н. Това всичко беше в областта на културния обмен - аз правих филми предимно, с които запознавах западно-германския телевизионен зрител с някои проблеми, развития, даже и феномени в българската култура. Аз казах и на фон Вайцзекер, че за мен това беше еднопосочна улица, т.е. западно-германските телевизионни редакции се интересуваха повече от реалностите в България, отколкото нашата телевизия от реалностите в Западна Германия.

Р. Узунова: Да, интересно…

А. Вагенщайн : (…) се е създал един много благоприятен приятелски политически климат, при който тази еднопосочна улица ще стане вероятно двупосочна. И ние ще знаем повече, по-скоро нашият зрител, за ежедневието и реалностите в Западна Германия. И третото, което аз исках да подчертая и подчертах пред г-н Президента, беше моето лично впечатление, че през всичките тия дълги години, през които аз от време на време, така - периодически, съм сътрудничил на телевизията в Западна Германия, аз съм се безотказно сблъсквал само с доброжелателство, с най-добро приятелство и най-голяма… колегиална добронамереност. Защото това е мойто основно впечатление. И това го казах не от куртоазия, а…

Р.Узунова: …защото е истина…

А. Вагенщайн: … защото останах с впечатление за добри, доброжелателни, добронамерени хора, които, така, ти подават ръка и искат наистина да знаят какво точно става в тая там малка страна някъде в Балканите. Но и подчертах, че този тип сътрудничество, за съжаление, досега бяха свободни звезди на небосклона, на нашия общ небосклон… Надявам се, че те сега ще станат съзвездия, които ще изпълнят небето с много и много звезди, ще направиме от самотните звезди на небето едно звездно небе на сътрудничеството… В това вярвам…

Р. Узунова: Поетично изразено, но много точно.

А. Вагенщайн: Така.

Р. Узунова: А мислите ли, че тези два културни института – западно-германския в София и българския в Мюнхен - ще допринесат за това опознаване на двете култури?

А. Вагенщайн: Непременно. Аз мисля, че с това е направена една радикална, как да кажа, принципно нова крачка, защото, първо: размяната на културни центрове е акт на дружба; второ: това е акт на доверие; и трето: това е вече един ежедневен контакт с културата на другата страна, т.е. не периодически, не спорадичен - от една Седмица на Западно-германското кино до следващата, която ще е след една година; или от една Декада на българското кино в Мюнхен, а следващата ще е след една година…

Р. Узунова: Или от един европейски кинофестивал на друг…

А. Вагенщайн: Да, или от един кинофестивал - на друг, или от една изложба - на друга. Това е, просто, наистина ежедневно. Ние имаме тук малкия, скромен опит с други културни центрове и с тяхната, така да кажа, ежедневна активност. Аз много вярвам, много вярвам, че всичко това е за добро. И че това са, така, добри ветрове, които ще издуят платната на корабите ни към добри хоризонти, така да се каже…

Р. Узунова: А бих те ли казали какви други въпроси се обсъждаха, се поставяха на срещата с Вайцзекер?

А. Вагенщайн: Радой Ралин, така, известният наш минезингер, поет, хуморист, сатирик, храбро момче, вярно на своите принципи винаги, момче, което не се огъна никога - и в трудни, и в лоши години…, той направи едно интересно предложение, което, според мене, по някакъв начин впечатли г-н фон Вайцзекер, тъй като Президентът на Федералната република е любител на хумора, на сатирата: той предложи в Западна Германия, под негово шефство - на Президента - да се състои една европейска среща на сатирици, т.е. хумористи, карикатуристи и автори на малки и големи форми в областта на сатирата, на хумора. Имам чувството, че Президентът възприе тази идея, тя му се стори интересна, любопитна, забавна и би било чудесно да се направи това. Като дори Радой Ралин покани Президента на гости в Габрово…, вие знаете, че Габрово е столицата на хумора, там периодически става този Световен фестивал на хумора и на сатирата… Той нямаше време, разбира се; един Президент е твърде зает да се отклони от много строгата програма…, той е, така казано, по своему роб на програмата, подчинен на един протокол, не можа да отиде до Габрово, но може би тази среща ще се състои един ден! Общият тон - това беше тон на дружелюбие, на една добра надежда за хубави дни, за хубави дни, които могат да ни чакат - при сегашния променящ се, все още, за съжаление, непроменен, но променящ се към по-добро климат в Европа. Аз не съм от оптимистите, които смятат, че вече всичко е уредено и решено; май че почти още нищо не е решено, но посоката е вярна - това е посоката не на конфронтацията, а една посока на приятелството.

Р. Узунова: И разбирателството. А имате ли някаква представа на какъв принцип е бил подбран съставът на групата, която се срещна с президент Вайцзекер?

А. Вагенщайн: Не. Трудно ми е да ви отговоря.

Р. Узунова: Връзка със западно-германската култура или…?

А. Вагенщайн: Не бих казал. Например Радой Ралин не е свързан никак с германската култура, дори той не говори немски Т.е. като казах „никак”,… той дотолкова е свързан, доколкото всеки културен българин знае много - дори аз бих казал, че един среден българин знае повече за германската култура, това е естествено, отколкото един среден германец за българската, това е съвършено съвсем естествено, така, различни са пропорциите. Не, не бих казал, че това е белегът, макар че имаше и този момент: например академика Балевски е, как да кажа, живият мост на германската наука, така, на германската техника, той говори на един блестящ немски език там… Не знам, Радой Ралин не знам…, много пъти го цитирам вече тази вечер, той го прекъсна и го помоли да говори на български. Това е, за да ви подскажа, че това е …, само по този белег, разбира се, трябва да се отхвърли. Трябва да се отхвърли и още един белег, например, среща на Президента с дисиденти. И това не беше - може би някому би му се искало и такова нещо да разчете. Не мога аз да ви кажа кой беше показателят, доста бяха различни хората…

Р. Узунова: И на мен това ми прави впечатление…

А. Вагенщайн: Хора, така да кажа на немски език, това бяха „променентни” хора от една първа „гарнитура” на културата…

Р. Узунова: Естествено…

А. Вагенщайн: Един Светлин Русев, който е един от ведущите художници на България. Той бе поканен, според мене, просто като един от ведущите художници, който няколко пъти прави изложби в Западна Германия.

Р. Узунова: Да, известен е, да.

А. Вагенщайн: Да, даже сега, неотдавна, имаше пак изложба на съвременната българска живопис. Той много хубаво говори, много прочувствено и много искрено…, въобще той е един много честен и много искрен човек, нали, и не виждам, че там може да се търсят други някакви белези, други показатели, по които такива хора бяха поканени. Защото доста различна беше боята, нали… един Йордан Радичков примерно…

Р. Узунова: Той е доста превеждан във Федерална република Германия

А. Вагенщайн: Моля?

Р.Узунова: Превеждан е доста във Федерална република Германия…

А. Вагенщайн: Да, той е един от много утвърдените, много интересни и оригинални български писатели. Аз бих казал, че той е много балкански, той е много оригинална и ярка балканска звезда в европейската литература, нали… Така че белезите, аз мисля, че са доста различни, едва ли ще намерите една единна формула.

Говорителка: От студиото на радио „Свободна Европа” слушате интервю по телефона с известния български режисьор Анжел Вагенщайн.
Р. Узунова: Мога ли да ви отклоня малко от посещението на президент Вайцзекер и да ви попитам и нещо за впечатленията ви от посещението на г-жа Шамир, съпругата на израелския министър – председател в България по повод възпоменателните тържества по повод спасяването на българските евреи?

А. Вагенщайн: Да, аз бях участник в тази Кръгла маса, която се състоя тук, в София, в Двореца на културата, така… Ало, чувате ли ме? … активен участник… Бях от тези неколцина българи, нали, което взеха участие пряко в Кръглата маса. Първо, аз бях много трогнат от словото на г-жа Шамир; първо: има слово, изречено на български език, което винаги трогва. Второ: слово много поетично, много сърдечно, много задушевно, с много искрена емоция. Тя поднесе признателността, любовта на Израел, на израелската общественост към българския народ, който направи толкова много за спасяването на евреите. Но веднага към това искам да прибавя, че г-жа Шамир, която бе официална гостенка на… доколкото знам, на министъра на външните работи у нас, тя … аз други впечатления от нея аз почти нямам, защото тя не присъства постоянно на нашата работа на Кръглата маса, тя имаше доста напрегната друга някаква дейност, по протокола, но тя присъства заедно с нас в резиденция „Бояна”, когато Председателят на Държавния съвет др. Тодор Живков прие участниците в Кръглата маса. Тя тогава дойде с всичките си съветници. Така че мойто впечатление е просто най-добро и отново най-доброжелателно, защото отсреща не видяхме и не чухме нищо друго освен доброжелателност. И нищо повече не мога да ви кажа. Но мисля, че въобще, като цяло тази конференция бе много полезна: най-малкото заради това, че още един път се повдига един въпрос, или се разлиства една страница, за съжаление малко известна в Европа, и още по-малко вън от Европа, за този феномен - спасяването на българските евреи. Изрекоха се не само комплименти и хубави думи - тогава не би имало полза от такава една конференция. Аз мисля, че тя беше в известен смисъл и работна конференция, защото се внесоха и нови аспекти, и някои нови нюанси, обогатиха се знанията за онези дни, защото така, като минат 40 години, нещата се изчистват и от емоции, и от пристрастия, и стават по-ясни исторически, по-точни, по-обективни и, мисля, че това беше голямо нещо, тези два дни бяха наистина хубави дни…

Р. Узунова: Темата за това безпрецедентно явление в една страна, която е съюзник на хитлеристка Германия: да спаси своите евреи от изтребление, не е, според мене, достатъчно разработена нито в литературата, нито в киното – българското. И доколкото знам, вие сте правили филм на тази тема. Бихте ли казали нещо за него?

А. Вагенщайн: Аз лично не съм правил. Аз съм правил един филм “Звезди”, той е по мой сценарий, това е една коопродукция с ДЕФА.

Р. Узунова: Да, аз съм го гледала.

А. Вагенщайн: Това е доста отдавна, с моя мил, така да кажа, събрат, Конрад Волф, той е режисьорът, той сега е покойник, това е бившият президент на Академията на изкуствата. В този филм има, така, епизоди за солидарността на българите към транзитиращите през България „транспорти на смъртта” с беломорските евреи, които бяха прекарани през България… „и нощта ги погълна и те повече не се върнаха”. Друг филм, който е пряко посветен на тия събития, той не е много стар вече, от преди две години беше направен, нарича се “Ешелоните“, сценарият беше написан от Хаим Оливер, също така той не можа да доживее премиерата на своя филм… Това е един филм, който се опитва, с повече или с по-малко успех и сполуки - но аз като евреин имам, така, моите задръжки, за някои стилистични белези, основни…, свои собствени привързаности - но тъй или иначе този филм е един достоен опит да се възстановят онези събития,… не бих казал, че събитията са възстановени, как да кажа, във всичката сложност и противоречивост на явленията; но това е игрален филм, а вие знаете, че в игралните филми все пак сюжетът в буквалния смисъл на думата опростява малко. Аз високо ценя един филм на Хаим Оливер, направен на времето, преди много години, филмът се нарича “Транспортите на смъртта не потеглиха“, това е документален филм… Аз съм привързан към този филм, първо, защото е много хубав филм; второ, защото Оливер ми беше скъп приятел; и трето, защото в този филм един женски старчески глас пее през цялото време…

Р. Узунова: Да?

А. Вагенщайн:… на еврейски и испански език, и това е майка ми, това е гласът на майка ми... Та искам да ви кажа, че към този филм имам освен всичко друго, и лични привързаности… към този, според мен, много хубав, много богат документален филм. Искам да ви кажа, това е важно за вас, защото се обаждате сега, доколкото разбирам, от Мюнхен…

Р. Узунова: Да?

А. Вагенщайн: В Западен Берлин, в годината `83а, с мое лично участие, съпричастие, по моя инициатива, изначална идея, в Берлинебургхале се направи една наистина впечатляваща експозиция за спасяването на българските евреи. И аз така, ползвам случая, така, да се поклоня ниско на Винтер … Хаберле, директор на Берлинебургхале, който положи толкова много усилия и толкова много любов, разбиране и съпричастие. И това беше наистина, на /…/ щрасе, една впечатляваща експозиция, по която е излязла и една книга, голяма книга, която вие, ако проблемът ви интересува, можете да намерите… Тази книга е издадена от Берлинебургхале, тази книга е всъщност досега най-пълната систематизация и най-богатата, ако мога така да кажа, колекция от документи и материали, свързани със спасяването на българските евреи. Това бе през `83 година и така, мисля, че в този смисъл Западен Берлин изпревари Западна Германия с една забележителна инициатива. Това беше може би първият впечатляващ опит, в центъра на Европа да се разкаже за това, за което толкова малко се знае.

Р. Узунова: Спомням си един много трогателен филм за корабът с евреите, който върви от континент на континент, от страна на страна, и никъде не ги искат, и накрая се връщат в Германия, и никои не оцелява от този ад. Ако в България се направи такъв филм - игрален с документална основа, ще бъде с едно друго значение: че една страна, която е съюзник на хитлеристка Германия, си спасява своите евреи от изтребление…

А. Вагенщайн: Аз повтарям, такъв филм е направен, за съжаление не с качествата, на нивото на “Екзодос“ - оня филм се казва “Екзодос“, нали, той е известен филм - но е направен, аз ви казвам… Даже сега, на тази Кръгла маса, бе показан един нов български документален филм, направен от колектив на агенция София прес, начело с режисьорката Иванка Гръбчева /тя е немска възпитаничка/; беше направен още един такъв документален филм, аз лично много не го харесвам, но това няма никакво значение, материалите в него са това, което са - истински материали, една неманипулирана истина. Просто не харесах филма, защото ми се стори малко студен,… но това е мое лично мнение, аз съм кинематографист и тука, в този случай не искам да набърквам професионални свои, как да кажа, симпатии и привличания. С тази обективна истина филмът бе още един опит да се систематизира материята. Аз лично също казах в своето изказване, мисля, че всички аспекти са осветлени, не мисля, че всичко това, което знаеме, това е всичката, цялата истина, от вече най-най-висока и последна инстанция. Мисля, че времето натрупва още знания, трябва още да се търси, това което е изречено, не е лъжа, а е истина…

Р. Узунова: Но е част от истина?

А. Вагенщайн: Не е цялата истина. Аз още мисля, че не е анализиран…, аз това го казах в моето изказване, не е анализирана нито спецификата на онова време в България. Просто онова време не е огледално, как да кажа, отражение на това, което се случи в Германия, защото и България не е огледално отражение на Германия, и българският фашизъм не е просто пряко огледално отражение на хитлерофашизма, той има своята балканска специфика, своите вътрешни борби, при което, така, и царят, и Дворецът, и как да кажа, и властта не са еднакви в `39а – `40а година, когато в България влизат в сила антиеврейските закони, и не са същите след бомбандировките над София, които представляват едно предупреждение от съюзниците, което бе разбрано от тези, които трябваше да го разберат,… не са същите след Сталинград, когато вече е ясно, че изходът от войната няма да бъде този, който се е очаквал през `39а година, 1940 г. Така че там също трябва да се търсят, как да кажа, потенциали на допълнителни съображения, допълнителни, как да кажа, пружини, механизми, които се оказаха попътни на тази хуманна линия, възприета от българската демократична общественост, от българската православна църква – много искам да подчертая и още, и още един път достойната и мъжествена роля, благородна роля, която изигра Българската православна църква и Светият Синод в онези години, нали, заедно с всички други - писатели, общественици, хора с добра воля. Мисля, че още в тази област вероятно историците още ще натрупат материал…

Р. Узунова: А темата влече ли ви като кинематографист, като режисьор?

А. Вагенщайн: Мен лично вече не. Аз,… да ви кажа, човек не може цял живот да се върти около една тема, нали?! То дори и около една жена като се въртиш, тя почва да ти омръзва малко, а да не говорим около една тема. Така. Направих аз, как да кажа,… своята емоция, своята любов и нежности, носталгии, меланхолии, излях във филма „Звезди”. Не ми се връща още един път като художник, нали, не като гражданин, не като публицист, просто като художник… Едва ли, едва ли темата на спасяването… Прави ми се нещо за малката, как да кажа, еврейска България, евреите в България от моето детство в Пловдив, нещо такова ми се прави… Но то е друго, как да кажа, друга опера, други нежности, други спомени…

Р. Узунова: Прави ли ви впечатление, че много малко евреи останаха в България?! Което е естествено…

А. Вагенщайн: Ами първо, как може да не ми прави впечатление, след като аз съм евреин, живея в България и знам, че от 50 000 души заминаха 45 – 46 хиляди, сега има около 50000 от първото поколение, говорещи български в Израел. Разбира се. Евреите в България сега са едва 4 500, няма и толкова, разбира се. Защо да не ми прави впечатление? Това е ясно, това е и обяснимо, това са сложни - и психологически, и ако щете и икономически механизми, но аз бих казал: най-малкото политически, защото евреите, които са в Израел, ако сте информирана, те си останаха много привързани към България, те си идват винаги в България; в много лоши години на нашите отношения с Израел България никога не е затворила вратите за евреи - израелски от български произход, които идваха тука, дето да се каже, да пият една сливова, да попеят малко песни със свои съученици, да си посетят родния град, да посетят своите имоти… Вие знаете, че България не ликвидира еврейските имоти на изселниците, те останаха тяхна собственост… Така че това са обясними, разбира се, не по телефона обясними механизми. Повтарям - и психологически, и социални, и икономически, които след голямата травма на Втората световна война естествено дадоха отражение и тука. Разбира се, в България - веднага искам да подчертая, че има една специфика дори в изселването на българските евреи. Не знам дали знаете, че те, на събрание тържествено бяха изпроводени лично от Георги Димитров, който благодари за техния дял, за делът на техните бащи, на техните предци за българската икономика, българската медицина и наука; Георги Димитров им пожела щастие в тяхната нова родина и той съобщи, че България винаги ще чака гости и да не забравят, че това е тяхната първа родина, и прочие… Така че българските евреи заминаха другояче - заминаха разплакани. Тогава, не знам, вие тогава сте били сигурно много малка или неродена може би, но аз помня това време … И така че това са естествени, как да кажа, механизми. И вероятно тези, които заминаха, не сбъркаха, че заминаха; и вероятно тези, които останаха, също така не сбъркаха. Или както се казва, всеки има право да избере своето късче небе.

Р. Узунова: Да, благодаря ви много …

А. Вагенщайн: Моля.

Р. Узунова: … за интервюто.

А. Вагенщайн: Благодаря ви аз за вниманието. Всичко хубаво.

Р. Узунова: И на вас всичко най-хубаво и приятна вечер.

( ролка № 262)
Част от разговора с художника Светлин Русев

(…) Р. Узунова: Бих искала да те попитам сега още нещо. Разбира се, на тази тема ако искаш, ще говориш; ако искаш – няма да говориш. По твое желание. Тъй като знам, че на срещата президент Вайцзекер не е поставил въпрос за човешките права, но пред…



Св. Русев: Той говори, той в интервюто си доста споменава тези въпроси…

Р. Узунова: Точно така. Би ли казал нещо за човешките права, за Комитета за Русе, за съдбата на Комитета? Ако искаш!

Св. Русев: Не, тука не е ако искам или не искам. Нещата, според мен, са по-сложни и с две думи не бих могъл да ти кажа, но много неща, според мен, се направиха и се правят в момента за Русе. Сега - Комитетът дали си е изиграл ролята или не, не знам. Но самият факт, че много неща се правят в момента за изчистване на околната среда… Ние направихме една изложба на тази тема – дори в момента аз имах изложба в София, тя онзи ден се закри, и имаше неколко работи, посветени на тая тема. Имам и друга изложба – в Габрово, имам и там работи, посветени на тая тема... Виж какво, самият факт, че мога да правя изложби, че правя и участвам в изложби… Те, проблемите… така, че официално разговаряме, това е… Мисля, че известно развитие имат нещата, положително. Но се направи доста за подобряването на средата в Русе – това мога да… Сега, дали и по официална линия се направи…, вече дали Комитетът има своя принос или… това е вече отделен въпрос.

Р. Узунова: Мислиш ли, че последствията, критиката, която беше отправена за „монополизирането” на Съюза на художниците, за това, че Комитетът се бърка в междудържавните работи не е имало последствия, каквито по-рано би могло да има?

Св. Русев: Е, какви последствия ще има?!... Виж какво, сега аз мога да ти кажа съвсем направо. Що се касае до критиката, която беше отправена към Съюза, аз официално съм си казвал мнението и както виждаш, последици нема. Аз тая критика за да я приема, трябва да отреча цялата си дейност като председател на Съюза и дейността, която с хората правихме и която заедно вършехме, и която си имаше една официална оценка, която има… и виждаш, все още съм цял!

Р. Узунова: Да, жив и здрав!

Св. Русев: Да, жив и здрав, и да имам възможност да работя. Сега закрих една изложба…

Р. Узунова: Тоест, никакви последствия - нито за тебе, нито за Соня Бакиш, нито за Нешка Робева, нито за Георги Мишев?

Св. Русев: За последици,… виж какво, на шега казах, че този разговор не е толкова… от мисълта, че тоя разговор не че е толкова труден, колкото не е толкова прост и лек. Последици, сега, вие знаете някои последици, които имах: изключване, изваждане на моето име от Пленума, това са неща, които са обявени в пресата. Но, според мен, последици, които да ни пречат на работата, ние нямаме. Нешка Робева е още старши треньор. Сега, че аз не съм директор на цялата галерия, но аз съм си професор в Академията, художник съм. То, нали ти казвам, както едно време се действаше и се е действало, според мен…

Р. Узунова: Не се действа по такъв начин?

Св. Русев: Мисля, че не. Мисля, че… вече разговаряхме с тебе, че …имам възможност да кажа това, което мисля и да покажа като художник това, което мисля, и това за мен е достатъчно.

Р. Узунова: И самият факт, че говорим заедно сега… Нещо да искаш да кажеш на българските слушатели, или нещо на друга тема?

Св. Русев: Ами не. Ако знаех, аз бих се подготвил… (продължава за представянето на българските художници във ФРГ и въобще за „отварянето” на България чрез културата)

Р. Узунова: Добре, благодаря ти много. А аз не знам какъв е планът, дали тази вечер ще се излъчи или утре. Ако е за днес, аз ще ти се обадя по телефона веднага да ти кажа, да ти кажа и време. Ако е за утре - утре ще звънна, за да разбера. Може би ще мога и днеска - и ще ти кажа. Много благодаря. Приятно ми беше, че се чухме. Всичко добро.

Св. Русев: Живи и здрави и всичко добро.

Р. Узунова: Дочуване.

(Св. Русев е бивш председател на Съюза на българските художници и бивш зам. Председател на Комитета за култура. Народен представител от Русе. Член е на Управителния съвет на „Русенския комитет” и заради участието си в него е изваден от състава на пленума на ЦК на БКП. Ролка № 275)
Разговор с журналиста Барух Шамлиев, участник в „закуската” с български интелектуалци на Френския президент Франсоа Митеран при посещението му в България, 19.01.1989 г.

Женски глас: Откъде го търсите?

Р. Узунова: Румяна Узунова се обажда от радио „Свободна Европа”.

Женски глас: Един момент.

Б. Шамлиев: Моля?

Р. Узунова: Барух Шамлиев? Румяна Узунова ви безпокои от радио „Свободна Европа”

Б. Шамлиев: Да, известно ми е това име. Кажете.

Р. Узунова: Ами знам, че сте били на среща с …

Б. Шамлиев: Да, бях.

Р.Узунова: Бих искала да дадете интервю за нас за впечатленията си от срещата…

Б. Шамлиев: Другарко Узунова, да ви кажа нещо…

Р. Узунова: Да?

Б. Шамлиев: Няма да ви дам това интервю.

Р. Узунова: Разбира се, ваша воля.

Б. Шамлиев: Да ви кажа защо…

Р. Узунова: Да, да,…

Б. Шамлиев: За да бъдете спокойна. Считам, че радиостанция „Свободна Европа” няма обективно отношение към България и затова отказвам. Вече една ваша колежка ме спря пред Френското посолство и поиска да дам едно интервю - и аз й казах същото.

Р. Узунова: Разбира се, ваша воля е.

Б. Шамлиев: Ако е за някои друг, или за френски вестник, или нещо друго - с най- голямо удоволствие; но за „Свободна Европа” не желая да дам.

Р. Узунова: Разбирам ви, разбирам ви напълно. Всеки има…

Б. Шамлиев: Извинете, но съм напълно откровен.

Р. Узунова: Разбира се, радвам се. По-добре е да си кажем всичко в очите.

Б. Шамлиев: Да.

Р. Узунова: Имате право на мнение. Благодаря ви.

Б. Шамлиев: Да, моля ви. Желая ви приятно прекарване в България.

Р. Узунова: Всичко хубаво. Желая ви успех. Мерси.

(ролка № 364)

Глава ІІІ: Онова, за което не се говори
Разказ на Цеко Цеков, политзатворник и политемигрант, съучредител на НДЗПЧ

Румяна Узунова: Включила съм…

Цеко Цеков: Съществуването на човека от плът и кръв е трагично в комунистическото общество и той, човекът, може да разчита на един, по израза на Киркегор, “отчаян изход”. Едва ли някои от политическите врагове на социалистическата държава и общество в България, държава и общество в кавички, който е бил във „Вилата”, би могъл да каже къде се намира тя. Не бих могъл да кажа къде се намира тя и аз, въпреки усилията ми да разбера координатите на тази Голгота. Ще кажа само онова, което зная и което са ми разказвали страдалците и онова, за което следователите са намеквали с гордост като изобретение на комунистическата садистична система. Отвеждането на „непокорния политически враг” във „Вилата” се подсказва с ехидна калигулска усмивка и израз от рода: „Ще си спомниш всичко. Имаме средства и начини да те накараме да проговориш и да си спомниш всичко”. След като се стъмни добре, килията на ареста се отваря от двама надзиратели, които те извеждат през тъмното стълбище до т. нар. подземен гараж. От гаража те вкарат в камионетката, която представлява желязна килия, контейнер на колела. Металната врата на гаража се отваря и камионетката потегля за „Вилата”. Намиращият се в камионетката арестант не вижда нищо и не знае в каква посока пътува. В металния контейнер цари непрогледна тъмнина. Пътуването от ГСУ на ДС, „Развигор” №1, до „Вилата” е от 20 до 25 минути. А някои твърдят, че е 15 - 20 минути. Лично аз предполагам, че пътуването е 20 минути и то в посока към кв. Симеоново, Софийско, т.е. в посока хотел „Хемус” и кв. „Иван Вазов”. Пред двора на „Вилата” има вероятно голяма желязна врата, която се отваря с електромотор, тъй като се чува скърцане и шум, подобен на шума при релсовите порти. Чува се лай на кучета. Движението от портала на двора до „Вилата” е 2 - 3 минути. Т.е. разстоянието е около 300 - 400 метра. Дворът е голям и обрасъл с дървета. Не е осветен. Светлина има само във „Вилата”. Камионетката обръща пред двора на „Вилата”, така че /килията/ контейнера опира до стъпалата, т.е. на 2 метра от вратата на „Вилата”, на къщата. „Вилата” е малка двуетажна къща, със съвсем скромен вид. Тъй като дворът не е осветен, обрасъл е с дървета, а и къщата е малка, тя според мен, не се вижда от минувачите нито през деня, нито през нощта. След като се отвори вратата на камионетката от униформен старшина от ДС, арестантът се въвежда във „Вилата”. На първия етаж има две стаи. Първата е с размери около 9 кв.м., в нея има бюро, на което е поставена пишеща машина. Зад бюрото има стол с ядене на онзи, който те разпитва. Вероятно следовател, нов следовател, който досега арестантът не е виждал. Не го е виждал в ГСУ на ДС, от където го довеждат. Във втората стая - тя е по-голяма, около 16 - 20 кв.м, та в тази стая няма нищо друго освен две вертикални метални стойки, които са здраво захванати в циментовия под. Стойките са от дебела профилна стомана. На всяка стойка са заварени силно извити метални куки. Височината на вертикалните стойки е около 2 м. Това изобретение на комунистическия технически прогрес по нищо не се различава от стойките, които всеки е виждал в гимнастическите салони - онези стойки, които се използват за поставяне на щангата в удобна височина за съответното гимнастическо упражнение. Подът в стаята е циментов и винаги мокър. В тази стая се върши нечувана човешка инквизиция. Оня, който е бил във „Вилата”, след това в продължение на 2 седмици и повече не може да се движи и сяда. До следователя в ГСУ на ДС го носят на гръб надзиратели. В стаята със стойките арестантът по заповед се съблича гол, както го е майка му родила. Проверява се всяка гънка по тялото - между пръстите на краката и ръцете, под мишниците, ушите, носа, устата, под езика между челюстите и обратната част, срамните части по тялото. Прави се същия обиск, който се прави при влизането в ареста на ГСУ на ДС в София, "Развигор" №1. След това арестантът сяда на циментовия под със свити в колената крака. Обхваща с двете ръце краката под колената така, че дланите да се допрат. При това положение ръцете се връзват в китките със здраво капроново въже. В сгънките на колената и над ръцете се вкарва тояга, т.е. нещо като гимнастическата тояга. При това положение арестантът е неподвижен, на милиционерски език – „застопорен”. Двама цивилни хващат тоягата от двете страни и повдигат арестанта на подходяща височина. Краищата на тоягата се поставя в извитите куки на стойките. Ако все пак височината не е подходяща за нанасяне на удари, то тя се коригира чрез повдигане или сваляне на арестанта. Ударите с палката се нанасят по ходилата на краката и тазобедрената част. Ударите с юмруци се нанасят в слабините, т.е. в бъбречната област. За ударите по таза арестантът се поставя на по-голяма височина. След като комунистическите главорези се изморят да бият, те свалят на мокрия циментов под арестанта. Ако се наложи, те освежават със студена вода. Като се посъвземеш и усетят признаци на живот в тебе, че признаците на живот се възвръщат, отново те вкарват в първата стая, т.е. в стаята за разпит и то… без да те развързват. Започва разпит. Питат те за неща, които и през ум не са ти минавали. За тероризъм, за подготовка на въоръжен бунт и какво ли не още. Мен ме разпитваха за озеленяването на железопътната гара в Пловдив. Затова как като миньор съм искал да изнеса и съм изнасял и укривал взрив, за да взривя Моста на дружбата при р. Дунав. И какво ли не друго! Неща, които и през ум не са ми минавали. Не съм и подозирал, че би могло такова нещо да се извърши. Не зная за кой път повторих, че дори не съм и чувал за нещата, за които ме питат, че не съм убивал дори мравка, че не позволявам на родителите си да колят и пиле за храна пред мен, но никой не те чува. Показват ти се предварително написани протоколи и какво ли не още. След отказ да признаеш онова, което не си помислил и не си и помислил някога да извършиш, отново те вкарват във втората стая, отново започва бой по описания вече начин. Слагат те на стойките. Бой, бой до припадък… След това те развързват, хвърлят те като куче в камионетката, нито жив, нито умрял. Може би там съм усетил екзистенциализма, защото наистина съм се намирал на границата между живота и смъртта. Закарват те в ДС. Хвърлят те в килията и след един-два дена на гръб те отнасят при следователя. Той, естествено, казва, че съжалява, че така се е получило. Казва, че е станало без негово знание… Друго нямам какво да ви кажа.

Румяна Узунова: Да, един момент.

Каталог: public -> arhiv -> rumyana uzunova
rumyana uzunova -> Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия
rumyana uzunova -> Съкращения и означения
rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите
rumyana uzunova -> Част шеста: човекът срещу системата – политическите жестове на Марлена Ливиу
rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите Глава ІІІ. Насилието Бюрокрацията като инструмент за насилие
rumyana uzunova -> Част четвърта: насилието като отказ от диалог
rumyana uzunova -> За архива на Румяна Узунова и за ‘89а година „Бъди този, който отваря врати за други!”
rumyana uzunova -> Іv. Отпорът на гражданите Индивидуалните протестни актове
rumyana uzunova -> Румяна Узунова (18 1936 – 16 1995) Биoграфична справка


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница