Част II анализ на икономическото и социално състояние на Община Бяла Слатина



страница1/9
Дата15.10.2017
Размер1.61 Mb.
ТипАнализ
  1   2   3   4   5   6   7   8   9

Част II – Анализ на икономическото и социално състояние на Община Бяла Слатина



част II
Анализ на икономическото и социално състояние на Община Бяла Слатина



  1. Географско положение и административни граници

С Указ № 2295 от 22.12.1978г. за определяне седалищата и състава на общините в България в тогавашния Врачански окръг се основава Белослатинска община със седалище гр. Бяла Слатина, като към нея по-късно се присъединява и Габарската община. С Указ № 1 от 05.01.1999г. на Президента на Република България за утвърждаване границите, административните центрове и общините, включени в тях се създава сегашната Община Бяла Слатина. Отново претърпява промени и днешните граници и територия на Община Бяла Слатина са утвърдени с Указ № 19 от 10.02.2005г. на Президента на Република България.

Община Бяла Слатина заема средищно положение в Северозападна България и е на почти еднакво разстояние от р. Дунав и Предбалкана. Общинският център гр. Бяла Слатина отстои на 48 км североизточно от гр. Враца на 2357 източна дължина и 4328 северна ширина. Като средище се намира в центъра на триъгълника, обособен от трите града Враца, Монтана и Плевен и е разположен в Дунавската хълмиста равнина върху терасите на р. Скът с надморска височина 126 м за град Бяла Слатина при средна за общината 202 м.



Фиг. 1 – Географско положение на Община Бяла Слатина
Община Бяла Слатина попада в административните граници на Област Враца и се намира в централната западна част на Северозападния район за планиране. Тя граничи с повечето от другите общини, попадащи в областта, а именно: на север това са общините Оряхово и Мизия, на запад – Хайредин, Борован и Враца, на юг – Мездра и Роман.На изток обаче Община Бяла Слатина граничи с общините Червен бряг и Кнежа, които вече попадат в административните граници на Област Плевен (и в Централен Северен район за планиране).
Фиг. 2 – Карта на Област Враца

Община Бяла Слатина включва следните населени места:


гр. Бяла Слатина - административен център на общината
и 14-те села:

  • Алтимир

  • Буковец

  • Бърдарски геран

  • Бъркачево

  • Враняк

  • Габаре

  • Галиче

  • Драшан

  • Комарево

  • Попица

  • Соколаре

  • Тлачене

  • Търнава

  • Търнак.


Фиг. 3 – Карта на Община Бяла Слатина


  1. Природни ресурси и териториална структура на Община Бяла Слатина




  1. Релеф

Релефът на общината е разнообразен – равнинен и полупланински.

Град Бяла Слатина е на около 126 м. над морското равнище, с наклон на изток-североизток към река Скът. Най-високата точка е в местността “Кърчовското”- 181 м. Най-ниската е при местността “Туренеца” - 108 м.

Част от района спада към Златийско-Долноискърски район (с. Галиче), а останалата към Медковско-Скътския район на Дунавската хълмиста равнина, подобласт от Европейско-континенталната климатична зона.


  1. Почвени ресурси

Преобладаващият почвен тип се характеризира със средно до силно мощен излужен чернозем развит върху тежки глинести минерали. Мощността на хумусния хоризонт е средно 80 – 130 см. Хумусното съдържание в орния слой се движи в границите 1,9 – 3,5%, което постепенно намалява на дълбочината на почвата. Преобладаващите черноземни почви са подходящи за отглеждане на зърнено-фуражни култури и трайни насаждения.


  1. Климат

Климатът е умерено-континентален с ясно изразени температурни амплитуди.

В климатично отношение района спада към Европейско-континенталната област в Северния климатичен район на Дунавската равнина. Това предопределя характера на времето. Налице е хладна пролет, сухо и горещо лято и студена зима. Често явление е падането на последните пролетни слани през третата деседневка на месец април и първите есенни слани в края на м. септември. През летните месеци /юли и август/ термометрите значително превишават нормите. Количеството на валежите за същия период е незадоволително. За региона, необходимото количество е около 250 л/м2, а за 2004 г. средното количеството на валежите е 200 л/м2.

Липсата на значителни орографски препятствия и широчинното простиране на равнината благоприятстват за проявлението на силни западни до северозападни и източни до североизточни ветрове, които осушават почвата, причиняват дефлация през пролетта и ранното лято и отвяването и пренаслагването на снежната покривка през зимата. Минималната температура през зимата може да достигне до -35,5С – една от най-ниските за цялата страна. Твърде ниска е и средната месечна температура през месец януари – 3,2С. Периодът с отрицателни средни денонощни температури е твърде продължителен и достига до 70 денонощия. Средната месечна температура през юли е около 23С, а максималната достига до 42,7С. Продължителността на вегетационния период (t над 5С) е 245 – 255 денонощия, а на активния вегетационен период (t над 10С ) – 195 денонощия. Средните годишни валежи между 520-530 mm са с характерното за умерено-континенталния климат вътрешно годишно разпределение. Средната продължителност на летните засушавания е около 17, а на есенните – 19 денонощия. Снежната покривка се задържа до 52 – 55 денонощия. Мразовитото време през зимата (януари) характеризира 38 – 40 % от денонощията, времето с преход на t през 0С - около 40%, а не мразовитото време – около 20%. Летните горещини са продължителни. Наблюдава се около 50% от денонощията на юни и август облачно и незасушливо време и около 35% засушливо време.


  1. Води

През територията на град Бяла Слатина преминава река Скът. Реката е от трета категория. Почвите са льосови и това дава възможност за бързо оттичане (поемане) на повърхностните води. За това спомага и общия наклон на селището. Подпочвените води са над 3 м под терена - средно благоприятни.

Водните ресурси се разпределят както следва:



    • Реки 1 670 дка

  • Блата и рибарници 1 100 дка

  • Язовири и напоителни канали 4 700 дка

По значителни отводнителни артерии, протичащи транзитно през района са р. Скът, р. Бриша и р. Марла. Общата площ на течащите през територията на общината реки е 1 802 дка. Режимът им се формира в Стара планина и тук претърпява по-съществени изменения през топлото полугодие. Реките се подхранват предимно от повърхностни води при дъждовни валежи. Характерни са големите вътрешно годишни колебания на речните води. Повечето суходолия и доловете напълно пресъхват през сухия период. Епизодично се проявяват и големи прииждания, предимно при поройни валежи. Преминаващите междуречия и вади са слабо водоносни.

Главната отводнителна артерия р. Скът е десен приток на р. Дунав. Извира от местността “Речка” във Веслец, северно от Маняшки връх. Обхожда от запад Борованската могила, като от с. Оходен до устието пресича Дунавската хълмиста равнина. Реката тече в асиметрична долина с по стръмен десен склон. Северно от гр. Мизия е коригирана и с р. Огоста имат общо корито. Дължината на р. Скът е 134 км. с водосборна площ 1074 кв.км. Нейни притоци са р. Бързина и р. Брезница. Тя има дъждовно снежно подхранване. Средния годишен отток измерен при гр. Мизия е 1.7 м3 /сек. Използва се главно за напояване – яз. “Оходен”.


  1. Полезни изкопаеми

Територията на общината е бедна на полезни изкопаеми, но се срещат залежи на различни строителни материали (чакъли, пясъци и варовици). В геоложко отношение района е сравнително добре проучен. Проведени са картировъчни, сеизмични и сондажни проучвания. Благодарение на сеизмичните проучвания бяха открити в дълбочина положителни структури, което от своя страна позволи по-късно да се направи и нефтопроучване на района, което даде положителен резултат . В близост до с. Бърдарски геран през 1976 г. е открито газо-нефтено находище, което не е разработено.


  1. Биоразнообразие

Растителната покривка е важен компонент на околната среда. Тя е обусловена от сложната физикогеографска и геоморфоложна обстановка. Естествената растителност е оскъдна и е запазена в ограничени участъци, като долове и суходолия. Основната част от територията на района е превърната в селскостопански ландшафт. Тревната растителност е представена от типични за Дунавската равнина видове от голосеменни и покритосеменни видове от семейство житни, семейство бобови и др. (властика, савина, детелина, лайка, типец и др.). Храстовата растителност е представена от люляк, шипки, глог, смрадлика и бъз.

Сухите ливадни съобщества много напомнят степна растителност. Особено важно място при тях заема садината. Установено и флористично обедняване на растителната покривка и настаняване на видове с по-ниска стопанска стойност.

Горският фонд е 8.9 % и заема предимно южните участъци на общината. Основната горска растителност на района е представена с благуново-церови и горунови екосистеми, предимно с ниска продуктивност. Дървостойте имат предимно издънков произход и неравномерна структура. Средната им възраст е 50 години, а преобладаващата склопеност – 0,6. В някой участъци в дървостоя участва и келявият габър, дръжкоцветния дъб и летния дъб и др. Вторични фитоценози в района се образуват също и от редица храстови и тревни видове – шипка, глог, трънки, къпини, гъби, ягоди др. В миналото горските екосистеми са заемали много по-големи площи. Те са покривали почти изцяло сивите горски и част от черноземните почви. Днес те са разпространени предимно върху терени неподходящи за селскостопанска обработка. Във връзка с това естествената растителност е претърпяла изменения. Селскостопанските ландшафти в района заемат площите на унищожените благунови и церови екосистеми.

В момента иглолистните гори заемат незначителна част 3032 дка (6.6%) – бял и черен бор, а широколистните високостеблени гори са 7239 дка (15.95%) от територията на общината.

Най-често срещани дървесни видове са акацията, дъбът, букът, липата, орехът и тополата.

През последните години незаконната сеч се превърна в бедствие за горските терени, което налага в бъдеще провеждането на залесителни мероприятия с иглолистни и широколисти видове. Ежегодно се провежда залесяване с акация, дъб, топола, липа и други горски видове. Това ще компенсира в бъдеще тежките загуби на дървесна растителност.

Основната съставка на почвената покривка са излужените и лесивирани черноземи, които следват зонално успоредно на карбонатните черноземи. В южните части на района се срешат и сиви горски почви.

Фауната е съставена предимно от евросибирски и европейски видове. Ендемичните животински видове имат ограничен брой. Характерни за бозайниците са степните видове животни, мишка, заек, лалугер, таралеж, пор и др. От дивеча стопанско значение имат сърната, дивата свиня и заекът. Типични представители на птичия свят са яребицата, фазан, лястовица, врабец и др.




  1. Демография, селищна система и урбанизация




  1. Население на общината – смъртност, раждаемост и естествен прираст
По данни от последното преброяване на населението към 01.03.2001 г. в община Бяла Слатина живеят 31 292 души. Според данни от отдел ЕСГРАОН по адреси включени в избирателни секции от 08.02.2005 г., жителите на община Бяла Слатина са 30 137, като от тях 14 764 – мъже и 15 373 – жени. Гъстотата на населението в общината е 55 ч/км2 – сравнително ниска спрямо средната за страната – 117 ч/км2 и сравнително близка до средната за област Враца – 60 ч/км2. Община Бяла Слатина е на 51 място в страната според броя на населението по данни от преброяването през март 2001г., а през 2003г. се нарежда на 53 място.


Графика 1 – Общ брой на населението в Община Бяла Слатина за периода 2001-2005г. (данните са взети от ЕСГРАОН).

От графиката е видно, че за направеното сравнение между последните пет години, обхващащи периода от 2001г. до 1005г. се проявава тенденция за намаляване на населението в общината. Изключение прави 2002г., където броя на население е леко увеличено спрямо предходната 2001г. – с 313 души, но в следващите години отново се наблюдва постоянен спад. За разглежданият период населението е намаляло с 1563 жители. Само за последната година общото населението на общината е намаляло с 858 жители. Тази голяма цифра се дължи на факта, че в началото на 2005г. с. Върбица (с 553 жители към 08.02.2005г.) отпада от структурите на Община Бяла Слатина и преминава в административните граници на Община Враца (Указ № 19 от 10.02.2005г. на Президента на РБ).

Динамиката на показателите – раждаемост, смъртност и естествен прираст са както следва:
Графика 2 – Раждаемост, смъртност и естествен прираст в брой хора за периода 2000 – 2004г. в Община Бяла Слатина:

Както е видно от графиката, наблюдава се отрицателен естествен прираст за всички години от разглеждания петгодишен период 2000г.–2004г. Най-ниска отрицателна стойност той има през 2002г., където е -238 души, а най-висока през следваща 2003г., където е -336 души. През 2004г. той е -295 души, вижда се леко намалява не отрицателния прираст.



В демографско отношение тенденциите в общината са сходни с тези както на областта, така и на цялата страна, а именно – отрицателния естествен прираст. Това развитие в неблагоприятна посока се обуславя от засилената миграция на населението – поради близостта на общината до столицата София и други големи градове, спадане на раждаемостта, висока смъртност и застаряване на населението.
Коефициенти за естествено движение на населението през 2004 г.:
(на 1000 човека от населението)

Община

Брачност

Раждаемост

Смъртност

Детска смъртност*

Естествен прираст

Брако-разводност

Бяла Слатина

2,5

10,2

20,0

19,5

-9,8

2,3






















* - на 1000 живородени




  1. Градско и селско население на Община Бяла Слатина

Община Бяла Слатина е от трети функционален тип. Състои се от един град – Бяла Слатина и 14 села: Алтимир, Буковец, Бърдарски геран, Бъркачево, Враняк, Габаре, Галиче, Драшан, Комарево, Попица, Соколаре, Тлачене, Търнава и Търнак. Населението на общината към 08.02.2005г. според данни от отдел ЕСГРАОН е 30 137 жители и по населени места то е съсредоточено както следва:



Населено място

08.02.2005г.

Всичко

Мъже

Жени

с. Алтимир

1333

662

671

с. Буковец

312

151

161

с. Бърдарски геран

951

455

496

с. Бъркачево

863

430

433

гр. Бяла Слатина

14516

7023

7493

с. Враняк

479

239

240

с. Габаре

1217

591

626

с. Галиче

2318

1126

1192

с. Драшан

219

116

103

с. Комарево

324

158

166

с. Попица

2065

1029

1036

с. Соколаре

655

325

330

с. Тлачене

490

245

245

с. Търнава

2780

1394

1386

с. Търнак

1615

820

795

Общо:

30 137

14 764

15 373

Броя на населението живеещо в единствения град на територията на общината е 14 516 жители, което представлява 48,17 % от общия брой на жителите. А селското население възлиза на 15 621 жители или 51,83 %. Процентът на градското население е леко завишено в последната година (с приблизително 0,6 %), дължащо се на отпадането на с. Върбица от територията на общината. За предходните години процентът на градското население е имал средна стойност 47,57 %.


Графика 3 – Процентно изражение на градското и селското население в Община Бяла Слатина към 08.02.2005г.





  1. Етнически групи

В Община Бяла Слатина не се извършва официално разделение на населението по етнически групи и няма изграден механизъм за водене на подобна статистика. Затова данните посочени по-долу са от Национален статистически институт, Териториално статистическо бюро – гр. Враца на база преброяване на населението към 01.03.2001г.


Население на Община Бяла Слатина по етнически групи:



Разпределение по етнически групи

Брой

Дял в проценти

Българи

25 404

81.18

Турци

971

3.10

Роми

4 426

14.14

Други

50

0.16

Не се самоопределя

312

1.00

Непоказано

129

0.41

Общо:

31 292

100.00 %



  1. Възрастова структура на населението

По данни от ЕСГРАОН към 08.02.2005г. възрастовата структура на населението е както следва:




Разпределение по възрастова структура

Брой

Дял в проценти

Под 7 години

2 005

6.65

От 7 до 17 години (вкл.)

3 923

13.02

От 18 до 61 години (вкл.) Мъже

8 954

29.71

От 18 до 56 години (вкл.) Жени

7 600

25.22

Над 62 години (вкл.) Мъже

2 730

9.06

Над 57 години (вкл.) Жени

4 925

16.34

Общ брой население

30 137

100 %

В графичен вид данните придобиват следния вид:


Графика 4 – Възрастова структура на населението в Община Бяла Слатина към 08.02.2005г. (по данни от ЕСГРАОН)

Към началото на 2005г. населението на общината в под трудоспособна възраст е 5 928 жители или 19.67 %. Броя на населението в трудоспособна възраст е 16 554 души или 54.93 %, а над трудоспособна възраст – 7 655 или 25.40 %.
Графика 5 – Процентно изражение на трудоспособното население в общината за 2005г. (по данни от ЕСГРАОН)

Най-важният показател за бъдещото икономическо и социално развитие на общината по отношение на възрастовата структура на населението е процентното изражение на броя на хората в под трудоспособна и в трудоспособна възраст. Колкото е по-висок този процент, толкова е по-добър демографския потенциал за развитие. За Община Бяла Слатина той е 74.60 %. В сравнение с другите общини от Област Враца по този показател отстъпваме само на община Козлодуй с 81 % и община Враца – с 80 %. За периода от 2001г. до 2005г. този процент непрекъснато нараства за общината, като в началото на разглеждания период той е бил 70.67, т.е. той увеличил се е с 3.93 %, което е знак за подобряване на трудовите ресурси в общината.

В направената съпоставка по долу (Графика 6) за последните пет години, обхващащи периода от 2001г. до 2005г. се вижда, че промяната на населението в под трудоспособна и трудоспособна възраст не е с голяма амплитуда. Броят на жителите в трудоспособна възраст се е увеличил през 2003г. с 299 души, но към настоящия момент той отново се е намалил. Като цяло, за разглеждания период, тази група от населението се е увеличила с 85 жители. Подобно нещо се наблюдава и с населението в подтрудоспособна възраст, където то нараства с 437 души през 2002г. и отново намалява като през 2005г. те са 5 928 или с 4 души по-малко от началото на разглеждания период. Не така обаче стои въпроса с жителите в над трудоспособна възраст. При тях, за периода 2001-2005 година се наблюдава непрекъснат спад, като броят им се е променил с 1 644 и от 9 299 души за 2001г. те намаляват на 7 655 през 2005г.




Графика 6 – Структура на трудоспособното население в общината





  1. Образователна и професионална структура на населението

Данните посочени по-долу са от Национален статистически институт, Териториално статистическо бюро – гр. Враца на база преброяване на населението към 01.03.2001г.



Население на 7 и повече години по образование към 01.03.2001 г.


Разпределение по образователна степен

Брой

Дял в проценти

Висше

1 130

3.85

Полувисше

1 359

4.63

Средно

10 161

34.63

Основно

10 418

35.50

Начално

3 662

12.48

Незавършено начално

2 000

6.82

Дете *

90

0.31

Неграмотни

421

1.43

Непоказано

102

0.35

Общо:

29 343

100.00 %

* дете, което в момента на преброяването е било навършило 7 години, но все още не е посещавало училище (през 2001г. предучилищната подготовка не е била задължителна)


  1. Икономическо развитие (Състояние на икономиката в общината)




  1. Промишленост

Икономическото състояние на стопанските субекти на територията на Община Бяла Слатина е сходно с общото състояние на икономиката в страната. Предприятията страдат от едни и същи характеризиращи се явления за икономическата конюнктура в страната изразяващи се в:

  • Продължително устойчиво ниска активност;

  • Липса на свежи капитали;

  • Незначително търсене на производство, причинено от ниското ниво на платежоспособност и високия размер на конкурентен внос;

  • Закъснял процес на приватизация;

  • Слаба финансова дисциплина през значителна част от периода на последното десетилетие.

Въпреки тези икономически фактори може да се приеме, че на територията на общината се чувства съживяване на отделните сфери на промишлеността.

Според икономическото предназначение и характера на продукцията промишлеността се разделя на следните основни групи:


  • Тежка промишленост – включваща отрасли произвеждащи средства за производства




  • Лека и хранително вкусова промишленост – включваща отрасли произвеждащи предмети за потребление

Промишленото производство в община Бяла Слатина е представено от машиностроителни предприятия, предприятия от хранително вкусовата, фармацевтичната, шивашката и текстилната промишленост.

Основният акцент в развитието на промишлеността пада върху шивашката и текстилната промишленост. През последните години с добри темпове се развива фармацевтичната и хранително вкусовата промишленост.


    1. Машиностроителни предприятия

На територията на общината има две машиностроителни предприятия – “Гарант” АД и “Балканкар-Мизия” АД:

Гарант” АД – е създаден през 1964 г., като завод за производство на спирачни цилиндри. Преминал през различни форми и обединения, в момента е акционерно дружество с предмет на дейност - разработка и производство на машиностроителни изделия и търговия с тях в страната и чужбина, маркетинг, лизинг и инженеринг. Дружеството е с едностепенна система на управление. Основни акционери на дружеството са: “Акционер Фаворит Холдинг” – АД – с 15.45 % участие, Юридически лица – с 14.79 % участие, Министерство на икономиката – с 0.01 % участие и физически лица – с 69.77 % участие.

Дружеството има технически отдел, с опит и възможности за разработване на техническа документация на изделия по задание или мостра на клиента.

Произвеждат се следните групи изделия:


  • Главни и колесни спирачни цилиндри за електро и мотокари, леки и товарни автомобили – ВАЗ, Москвич, Шкода, Ниса, ГАЗ-53А и др.;

  • Маслени помпи и клапани за ДВГ “Перкинс”, Хидравлична зъбна помпа с вътрешно зацепване ПЗ-23 за ХДП на Мотокари, Подхранващи помпи по лиценз на “РЕКСРОТ”;

  • Маслени и нафтови – гориво-подкачващи, бутални и зъбни помпи за строителни машини;

  • Хидравлични елементи – предпазно-преливни клапани, регулатори на дебит, редукционни клапи и бързосменни съединители;

  • Хидравлични станции, които са самостоятелен източник на работна течност с определен дебит и налягане;

  • Въжета за ръчна спирачка за електро и мотокари, леки и товарни автомобили;

  • Складова транспортна техника, транспалетни колички, високоповдигачи – ръчни, хидравлични, електрохидравлични и др.

Предприятието реализира продукцията си освен на вътрешния пазар и в страни като: Германия, Канада, Италия, Русия, Унгария, Турция, Полша, Латвия, Литва, Румъния и др.

Фирмата притежава продуктивен сертификат TUF Сертификат за знак “СЕ”.

Заетият персонал в дружеството е 264 души.

Стратегията и дългосрочните цели на фирмата се изразяват в – обновяване на продуктовата структура на изделията и излизане на нови пазари, инвестиция в закупуване на високопроизводителни машини с ЦПУ, увеличаване на производителността на труда и повишаване на квалификацията на изпълнителния и ръководен екип.
Балканкар Мизия” АД – произвежда сменни съоръжения за електро и мотокари за обработване на непалетизирани товари - рола, бали, бъчви, варели и др.

Средногодишният брой наети във фирмата лица е 62.

Продукцията се реализира в страната - 60 %, износ за Русия – 35 % и Украйна – 5 % .

Стратегията и дългосрочната цел на фирмата е достигане на финансова стабилност на предприятието.



    1. Хранително-вкусова промишленост

Вега стар” ЕООД – гр. Бяла Слатина е основана през 1996г. със 100 % частен капитал, като правоприемник на известната консервна фабрика “Подем”. До 1999г. работи само за износ, а от 2000г. стъпи и на вътрешния пазар. Фирмата произвежда плодови и зеленчукови консерви. Има сключени дългосрочни договори за Германия с фирма “ШОБА” и “Макс плюс”, за Канада с фирма “Тера интернационал”, за САЩ, Англия, Израел и др. За вътрешен пазар остава реализация на произвежданите продукти в размер на 28 %, реализирани във верига магазини “Била”, “Метро” и други.

Клиентите категоризират хранителната палитра с фирмена марка “Вега Стар”, като уникална, висококачествена и безопасна. Произведената от тях продукцията отговаря на международните стандарти за качество. Доказателство за това е спечелването на награди за качествена продукция произвеждана от фирмата. Тя е носител на отличието “ЗЛАТЕН ЛЪВ” за успешно представяне на Националното търговско изложение “Произведено в България” през 2001 год. Консервите са от малкото, имащи срок на годност 3 години без употребата на изкуствени консерванти, аромати, оцветители и други синтетични вещества.

Всяка година се правят нови инвестиции, като след реконструкцията през 2004г. капацитета на фабриката вече възлиза на около 3 000 тона продукция.

Рязкото увеличаване на поръчките и договорите с нови и досегашни партньори показа, че произведената от тях стока е харесвана и търсена. Това от своя страна постави необходимостта от спешно разрастване и реорганизиране на фирмата, част от което е изграждането и сертифицирането на Система за управление на КАЧЕСТВОТО - ISO 9001:2000, включваща и НАССРсистема за управление на БЕЗОПАСНОСТТА НА ХРАНИТЕ.

Средно годишният брой наети лица във фирмата възлиза на 170.

Мисията на “ВЕГА СТАР” е да предостави на своите външни и вътрешни клиенти вкусни, здравословни, отговарящи на съвременните норми за хранене, конкурентни зеленчукови консерви, които в най-голяма степен да удовлетворяват техните изисквания и надминават техните очаквания в тази област.

Стратегията и дългосрочните цели на фирмата са разширяване производството на качествени продукти, отговарящи на стандартите на ЕС.

През 2002 год. фирмата реши да оползотворим органичните отпадъци от производството и създаде ферма за отглеждане на червени калифорнийски червеи, с които да преработи тези отпадъци и с помощта на които да произведе БИОТОР. Този биотор /БИОХУМУС/ е екологично чист тор, незаменим при производството на екологично чисти зеленчуци и подправки, към което се стреми “ВЕГА СТАР”. Те осъществяват и продажби на легла от червени калифорнийски червеи, както и продажби на БИОТОР на едро и дребно.

С помощта на тази ферма те затворят цикъла – оползотворяват органичните отпадъци при производството на зеленчукови консерви, производство на БИОТОР и последващото му използване в зеленчуковата градина за производство на биологично чисти зеленчуци, които използват в производството си. Така фирма “ВЕГА СТАР” е единствената консервна фабрика в страната, която оползотворява отпадъците от своето производство и не замърсява околната среда.


Папас Мел” ЕАД Ямбол, клон Бяла Слатина – Новозакупено предприятие с дейност от 01.04.2004 г., занимава се основно с изкупуване и съхранение на зърно, издаване на складови записи, производство на брашно и хлебни изделия.

Средногодишният брой наети във фирмата работници е 48, от които 30 мъже и 18 жени.

Приходите от продажби на стоки, продукция и услуги са над 100 хил. лв.

Основни доставчици са земеделските кооперации.

Основните клиенти са хлебопроизводители от района и страната.

Дълготрайните активи възлизат на стойност 86 744 хил. лв. земя, 309 952 хил. лв. сгради и 481 354 хил. лв. оборудване.

Стратегията и дългосрочните цели на фирмата са – да съхрани завоюваните до момента позиции, да лицензира дейността си с всички изисквания на Европейския съюз.


    1. Шивашка и текстилна промишленост

Най-голям дял в промишления сектор на общината заемат фирмите от текстилната и шивашка промишленост. На територията на общината действат следните предприятия и фирми от този бранш:


Белпред” АД – предприятието е създадено е през 1932 г. като тъкачна фабрика. След многобройни трансформации в момента предприятието е частно и е специализирано в безвретенно предене.

Структурата на управление на дружеството е едностепенна – Изпълнителен директор и Съвет на директорите.

Средногодишният брой наети работници във фирмата е 174, от които 75 мъже и 99 жени.

Дълготрайните активи са на стойност 190 хил. лв. земя, 700 хил. лв. сгради и 700 хил. лв. оборудване.

Благодарение на внедрената нова техника – нови изтеглителни машини внос от Германия и цялостната промяна в технологията на преденето е достигнат ръст в производството на прежда в размер на 260 т. месечно.

Произвежданите прежди имат високи потребителски качества, които довеждат до реализацията им на европейският пазар. Продукцията се реализира предимно на вътрешния пазар и в страни като Македония, Сърбия и Гърция.

Стратегията и дългосрочните цели на фирмата са разширяване на пазарния дял с високо качество на продукцията.
Пионер” АД предприятие от шивашката промишленост със стари традиции на територията на общината.

През 1996 г. е приватизирано, като работническо мениджърско дружество. В последствие изцяло 100 % става акционерно дружество. Запазва се основната дейност на предприятието, изразяваща се в производството на детски, дамски, мъжки горни и връхни облекла от вълна, лен, памук и полиестер.

Произвежданата продукция се реализира почти изцяло на международния пазар изразяващ се в 97 %. Запазени са основните клиенти на водещи фирми от САЩ, Канада, Франция, Германия и Белгия.

Заетата работна ръка, предимно жени – типично за шивашката промишленост, възлиза на 535 работници.

Стратегията и дългосрочните цели на фирмата са – разширяване на асортимента и пазарите, увеличаване обема на производството, излизане на Европейския пазар.
Рила стил” ЕООД – Първият етап на инвестиране от страна на фирмата на територията на община Бяла Слатина се осъществява през 1997 г. със създаване на цех за дамско производство в с. Попица.

През 2001 г. амбициите поставени от ръководния екип са изпълнени с функционирането на цех в гр. Бяла Слатина /индустриална зона/ със същия основен предмет на дейност – производство на дамска конфекция.

Изцяло машините и съоръженията са нови, модернизирани съгласно стандартите за реализация на чуждестранния пазар.

Продукцията се реализира както в страната така и в чужбина – държави като Испания, Америка, Франция.

Дружеството разполага с търговски магазини в гр. Бяла Слатина, София и Варна.

Стратегията и дългосрочните цели на фирмата са да бъде запазено постигнатото до момента и да бъде разширен външният пазар.


Юнион Левел” ЕООД – създадена е през 1992 г. и започва работа с пет човека персонал. Основна производствена дейност на фирмата е конфекциониране на дамски облекла. Произвежданата продукция (99 %) е насочена за външния пазар – Испания, Холандия, Франция, Германия и Канада.

Фирмата работи със собствени средства изцяло на ишлеме.

Средногодишният брой наети работници във фирмата е 142, от които 22 мъже и 120 жени.

Дълготрайните активи възлизат на 14 хил. лв. – 2 450 кв.м. земя, 95 хил. лв. – 1 450 кв.м. сгради, 210 хил. лв. – оборудване – машини, съоръжения и транспортни средства.

Фирмата разполага с фирмени магазини в гр. София и гр. Бяла Слатина.

Краткосрочните цели на фирмата са – създаване на повече работни места и завоюване на по-големи пазари в страната и чужбина.

Стратегията и дългосрочните цели на фирмата са – да стане водеща в производството на бутикови облекла.

Кардинал - М” ЕООД – Фирмата функционира от скоро на територията на община Бяла Слатина. Работи се по зададени от клиента мостри.

Средногодишният брой наети работници във фирмата е 160.

Приходите от продажби на стоки, продукция и услуги са над 1 500 хил. лв. за 2004 г.

Произвежданата дамска и мъжка конфекция на ишлеме се изнася за Англия.

Стратегията и дългосрочните цели на фирмата са – подобряване на качеството и повишаване на производителността на съществуващите мощности.


Селебра” ЕООД гр. Бяла Слатина е регистрирано под ф.д. 306/2004 г. на Врачански окръжен съд, с основна дейност производство на дамска и мъжка конфекция.

Фирмата работи за собствена марка „Капаска” предимно на ишлеме.

Продукцията се изнася за държави като Франция, Испания, Америка, Канада, Скопие и други.

Квалифицираният персонал към настоящият момент възлиза на 110 работници, работещи на една смяна от 07.00 до 16.30 часа.

Създадена е удобна транспортна връзка за квалифицирания персонал пътуващ от съседните села – Търнак, Попица, Търнава.

Ръководството на фирмата се стреми за запазване на постигнатото, като основната цел е разрастване на производствената дейност.


На територията на общината функционират и други по-малки частни шивашки цеха, с малко на брой персонал, специализирани в производство на спално бельо и др.



    1. Фармацевтична промишленост

Фармацевтичната промишленост е представена от:


ФЗ ”Милве” АД - произвежда лекарствени форми за българския пазар и износ. Цехът се намира в с. Търнак. Заетият персонал във фирмата е 142 .

Работи се с пълен капацитет на смени. Вложените инвестиции се изразяват изцяло в машини и съоръжения с цел да се отговори на изискванията на чуждестранните партньори за реализацията на тяхната продукция.

Съгласно лицензионните права касаещи специфичната фармацевтична дейност производството до момента е сведено на 15 български продукта и 2 австрийски.

На договорни начала със “СОФАРМ” АД е подсигурено производството и на други лекарствени форми.


От горе изложеното е видно, че се чувства благоприятно съживяване в отделните сфери на промишлеността, принос за което имат изцяло ръководителите на отделните производствени единици.

Въпреки постигнатите положителни резултати в развитието на промишленоста все още остават за разрешаване основните проблеми свързани предимно със:



  • свиване и загуби на пазара;

  • преразпределение на пазарите в международен план;

  • необходимост от повишаване на квалификацията и преквалификацията на свободната работна ръка;

  • рязко намаляване на заетостта.




    1. Микро и малки предприятия

Въз основа на информационните данни постъпили в Община Бяла Слатина средният брой на микро и малките предприятия в региона е 650 бр. (към края на 2004г.) застъпени в следните отрасли – търговия, услуги, хранително-вкусова и шивашка промишленост, строителство и дървопреработване. Делът на семейният бизнес е значителен. Повече от две трети от местните микро и малки предприятия дават заетост на членовете на семейството на собственика.

Основните проблеми за микро и малки предприятия са: затруднен достъп до финансиране, неясни закони, липса на оборотен капитал, остаряла техника и високи данъци.

Местните микро и малки предприятия имат нужда от информация за възможностите за отпускане на кредити, за законодателната и данъчната система у нас, за нови технологии и възможностите за закупуването им.

Предприемачите проявяват интерес към финансов лизинг за машини и оборудване, тъй като обезпечението е самото оборудване и срокът от кандидатстването до получаването на машините е кратък.

От направеното проучване на микро и малки фирми и земеделски производители, се наложиха следните изводи:



  • С бързи темпове се разраства шивашката промишленост (работа на ишлеме). Това е секторът, който създава най-много работни места;

  • Благоприятни условия и възможности за развитие на селското стопанство. Регистрирани са над 580 земеделски производители на територията на община Бяла Слатина;

  • Потенциал за развитие на алтернативно земеделие, производство на билки и подправки.



    1. Общински дружества и предприятия

На територията на Община Бяла Слатина действат следните общински дружества и предприятия – ОП “Чистота и озеленяване”, ОП “Общински пазари”, ОП “Домашен социален патронаж” и “Многопрофилна болница за активно лечение – Бяла Слатина” ЕООД (МБАЛ – Бяла Слатина).



      1. Общинско предприятие “Чистота и озеленяване”

С Решение № 314 / 23.04.1998г. на Общински съвет Бяла Слатина се определя следния предмет на дейност на предприятието:



  • благоустройство и комунална дейност (чистота, стопанисване на депо за твърди битови отпадъци);

  • озеленяване;

  • изграждане и поддържане на общинската инфраструктура;

  • ремонт и поддържане на материалната база на общината, общинските сгради и жилища и нежилищни имоти.

Предприятието се финансира от постъпления в общинския бюджет от:

  • такса смет и наеми от общински жилища;

  • собствени приходи от услуги и дейности на трети лица (юридически и физически);

  • средства от общинския бюджет в рамките на утвърждаваните ежегодно от Общинския съвет;

  • целеви средства за разширяване на МТБ и придобиване на ДМА по решение на Общинския съвет.

Основната цел на ОП “Чистота и озеленяване” е ежегодно подобряване на извършваните услуги и разширяване полето на предлагане. Подцелите, които си поставя предприятието са:

  • значително подобряване на визията на зелените площи (паркове, алеи и др.);

  • дооборудване с необходимата материално-техническа база на строителната бригада към предприятието;

  • основен ремонт на сградния фонд;

  • подновяване на машинния парк и съдове за ТБО (участие в програми, ползване на безлихвен кредит

Общата численост на предприятието е 26 човека. За обезпечаване на нормалната работа на предприятието за 2004г. са били нужни 232 406 лв.

      1. Общинско предприятие “Общински пазари”

ОП “Общински пазари” е специализирано звено към общинска администрация и е създадено с Решение № 109 / 10.10.1996г. на Общински съвет Бяла Слатина със следния предмет на дейност:



  • стопанисване и поддържане на общински пазари и тържища;

  • благоустройство на общинската материална база (терените определени за тържища с пазарна цел);

  • осъществяване на търговска дейност от физически и юридически лица със следните видове стоки за населението:

    • промишлени и хранителни стоки;

    • селскостопанска продукция и цветя;

    • живи домашни животни и птици;

    • преработена животинска продукция;

    • стоки и услуги на личното стопанство;

    • други;

Финансирането на предприятието се осъществява от:

  • постъпления в общинския бюджет от такса за ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари, площади, улични платна, места, върху които се организират пазари (открити и покрити), както и терени с друго предназначение, които са общинска собственост;

  • собствени приходи от услуги и дейности на трети лица (юридически и физически);

  • средства от общинския бюджет (в рамките на утвърждаваните ежегодно от Общинския съвет при разработването на бюджета);

  • целеви средства за разширяване на материално-техническата база и придобиване на дълготрайни материални активи по решение на Общинския съвет.

Мисия на предприятието – равнопоставени и изгодни условия за разгръщане на свободна стопанска инициатива на производителите и търговците за осъществяване на лоялна конкуренция между тях.

Цели:


  • оптимална организация на търговията в района на общински пазар и осигуряване на благоприятни условия за разширяване на асортимента и подобряване качеството на предлаганите стоки и услуги;

  • добър ред, сигурност и законност за осъществяване на ефикасен контрол по спазване на нормативните актове на компетентните разпоредителни органи;

  • спазване на определени санитарно-хигиенни, технологически и други норми съобразно нуждите на населението.



      1. Общинско предприятие “Домашен социален патронаж”




      1. МБАЛ – Бяла Слатина” ЕООД



  1. Селско стопанство




  • Растениевъдство:

Селското стопанство е традиционен отрасъл, който определя основния облик на Община Бяла Слатина и който ще определя нейното бъдещо икономическо развитие. По-голямата част от поземления фонд на територията на Община Бяла Слатина е стопанисвана селскостопанска земя, която възлиза на 524409 дка в т.ч. обработваема – 437 915 дка, към м. октомври 2005г.

Земята, като основно средство за производство и препитание на хората в общината не се използва пълноценно, не носи реално възможните доходи и не се цени като капитал.

На територията на общината процесът за възстановяване собствеността на земята е приключил и във всички села земеразделителните планове са влезли в сила.

Поради настъпилите промени през последните години в условията на развитие на българското земеделие, породени от острата икономическа обстановка, реално се създадоха предпоставка за нови форми на стопанисване и земеползване. Основните организационно действащи единици днес са арендните стопанства, производителните кооперации, както и десетки дребни собственици и земеползватели.

За 2005г. в Община Бяла Слатина земята се стопанисва и обработва от 8 земеделски кооперации и 75 арендатори.

От общо стопанисваната земя в общината разпределението на техническите култури, отглеждани през 2005г. е както следва:





Култура

Площ (дка)

Производство (тона)

Среден добив (кг./дка)

Ечемик

14875

5210

350

Пшеница

139784

51956

371

Слънчоглед

93891

15183

160

Царевица

31489

18893

600

Тютюн “Бърлей”

926

148

160

Тютюн “Виржиния”

4000

720

180

Кориандър

250

45

180

Овес

2400

275

114

Рапица

3900

734

188

Нестопанисвана земя

19732

-

-

* Данните са от м. октомври 2005 г., любезно предоставени от ОС „Земеделие и гори”, гр. Бяла Слатина

Общата територия на земеделската земя в общината е 544 141 дка, в т.ч. стопанисваната земя е 524 409 дка, от която:


Обработваема земя 437 915 дка, в т. ч.:



  • ниви 402 422 дка

  • трайни насаждения 16 711 дка

  • лозя 11 262 дка

  • естествени ливади 7 520 дка

Пасища 37 924 дка

Гори 28 838 дка




По вид собственост е както следва:

  • Държавен поземлен фонд (ДПФ) – 41 955 дка

  • Общински поземлен фонд (ОПФ) - 26 025 дка

  • Резултативен фонд (РФ) (стопанисвана от общината) – 20 256 дка

  • Частна – 426 812 дка

  • Религиозни организации – 175 242 дка.

Намаляването броя на кооперациите и преминаването на земята за стопанисване и обработка от арендаторите и частните стопани, предизвика проблеми при преразпределението на масивите за ползване между тях. От друга страна неспазването на агротехническите мероприятия, некомпетентността на частните стопани, липсата на намесата на специалисти /агрономи, инженери/ доведоха до намаляване на добивите, нерентабилност в производството и затруднения в работата на арендаторите и взаимоотношенията им със собствениците /не изплащане на рента или нейното намаляване/.

В условията на пазарна икономика, с присъединяването на България към структурите на Европейския съюз изискванията към земеделските стопани се увеличават. Необходимо е всички земеделски производители да се регистрират като такива в Общинска служба “Земеделие и гори” (ОСЗГ), съгласно Закона за стопанисване и ползване на земеделските земи и правилника за прилагането му, като декларират формата на стопанисване и начина на трайно ползване на притежаваните от тях земеделски земи. Тази регистрация е необходимо условие за разпределяне на масивите за ползване във всяко населено място и избягване на недоразуменията между арендаторите.

Общинската земеделска земя е в размер на 26 025 дка, от която 5 387 дка са дадени на ОСЗГ за обезщетяване на собственици. Обработваемата общинска земя се отдава под наем, получаваните приходи годишна са около 37 000 лв.

За стопанската 2004–2005г. за землището на гр. Бяла Слатина има сключени 206 бр. договори за наем на общинска земеделска земя.

Приоритетно на малоимотни и безимотни граждани има сключени договори за наем на земеделска земя в следните населени места, както следва:





Населено място

Брой договори

Площ, дка

с. Бъркачево

36

69

с. Враняк

28

138.800

с. Попица

22

24

с. Соколаре

21

58.400

с. Тлачене

1

5.800

с. Търнак

90

380.900

ОБЩО:

198

676.900

Съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника в отдел „Земеделие” се води Регистър на земеделска и горска техника. До момента са регистрирани 1 350 бр. машини, на които са издадени талони, свидетелства и табели за регистрация.

На всеки собственик на техника е изготвено досие с необходимите данни по закона.

Зеленчукопроизводството е слабо застъпено в общината. Произвежданите култури са основно домати, краставици, чушки. Със зеленчукопроизводство се занимават няколко дребни земеделски производители. А в същото време на територията на общината има преработвателно предприятие (консервена фабрика), което може да изкупи произведената продукция, тъй като има голям капацитет, а вместо това работи със зеленчуци от внос.

Изключително старата, почти амортизирана селскостопанска техника в последните години се подновява с нова по-модерна, отговаряща на изискванията от Европейския съюз.

Тежкото финансово състояние на земеделските кооперации не им позволява да ползват и поливните площи, които в общината възлизат на 134 000 дка. Поливните съоръжения, особено вътрешно каналната мрежа вече не се стопанисва и е в лошо състояние.

Освен производството на хлебно и фуражно зърно, зеленчуци и плодове, в общината има отлични условия за производство на едролистен тютюн “Виржиния”. Традиция стана в Общината да се отглежда посочената култура на най-добрите поливни площи, от които се получават високи добиви и най-добро качество. На територията на Общината има изградена материална база, сушилни със 170 бр. халета и възможност за добив на 1 200 тона сух тютюн. Производството на тютюн “Виржиния” е основен приход за семейния бюджет на 800-1000 човека. По-големи тютюнопроизводители в района са ЕТ “Нешо Миранов” с редица международни отличия и награди за качество на произвден тютюн и ЕТ “Иван Стойчев”.

Съгласно ЗТТИ в отдел „Земеделие” се води Регистър на тютюнопроизводителите и на площите за отглеждане на тютюн. За 2005 г. има регистрирани 7 бр. тютюнопроизводители и отпусната квота от Фонд „Тютюн” към МЗГ гр. София в размер на 982 тона тютюн „Виржиния” и „Бърлей” на площ от 4 958 дка.

За 2005г. са издадени 15 броя удостоверения – квота на тютюнопроизводителите.
Животновъдство

През последните години животновъдството се характеризира с ниска средна продуктивност, която се дължи на изменения в генофонда, неефективно хранене на животните, както и ниска хигиена.

Животновъдството е застъпено основно в малки семейни ферми. Животните, които се отглеждат на територията на общината са крави и овце, по-слабо е застъпено отглеждането на кози, свине и пилета. Кравите и овцете се гледат основно за мляко.

На територията на общината към м. октомври 2005г. има налични по вид и брой следните животни:




Вид животно

Брой

Говеда – общо:

4 708

Крави

3 457

Телета

1 251

Биволи – общо:

173

Биволици

116

Малачета

57

Овце – общо:

11 524

Овце-майки

7 550

Агнета

3 974

Кози – общо:

6 329

Кози-майки

4 238

Ярета

2 091

Свине – общо:

4 979

Свине-майки

279

Прасета

4 670

Еднокопитни – общо:

1 396

Кучета

7 977

Птици - общо:

179 114

Пчелни семейства

3 852

Зайци

4 865

Др. видове животни

1 069

Редовно при възникнала епизоотична обстановка се свиква Общинската епизоотична комисия, която наблюдава и указва контрол по спазване на ветеринарните изисквания за предпазване, ограничаване и ликвидиране на заразни и паразитни болести по животните.

Съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност и чл. 18 от Правилника за прилагането му, в отдел “Земеделие” към Общинската администрация се извършва регистрация на частно практикуващи ветеринарни лекари и се издават Удостоверения за работа на територията на Община Бяла Слатина. Регистрираните частно практикуващи ветеринарни лекари и техници, обслужващи населените места към момента в общината са 16 бр.

Съвместно с Районна ветеринарна лечебница (РВЛ) се извършва изпълнението на държавната имунно профилактична програма, както и изпълнението на програмите за надзор на някои заболявания и идентификация на животните.


Земята, като основно средство за производство и препитание на хората в общината ни, не се използва пълноценно, не носи реално възможните доходи и не се цени като капитал за който много хора мечтаят и дават много пари. Ликвидираха се зеленчуци, трайни насаждения, технически култури, които само до преди десет, петнадесет години са оформяли икономиката на общината. Кризата, която още изживяваме доведе до срив на селскостопанската продукция, както по количество, качество и реализация, така също и до загуба на традиционни пазари на селскостопанска продукция в страната и чужбина.

Нашата община, а това се отнася и за цялата страна, от износител се е превърнала във вносител на селскостопанска продукция, храни и стоки, които ние сами можем да си произвеждаме и неудобно е на нашия пазар да се предлагат продукти от други райони на страната и от държави, които ние сме учили на земеделие и животновъдство.

Подобряване състоянието на селското стопанство в общината, следва да се приеме като наше задължение, наша политика, защото имаме земя, традиции и хора и все още вярваме, че селското стопанство ще даде най-бързо принос за възстановяване на рухналата ни икономика. По стопанска характеристика години наред ние се определяме като аграрно промишлена община.

Понастоящем почти 70 % от населението приема селското стопанство като спасителен фактор и отрасъла оформя икономиката на общината.

Изключително тежко е положението с реализацията на селскостопанската продукция. Както в страната, така и в община Бяла Слатина няма институция ангажираща се с някакъв порядък и норми или защитни цени на селскостопанската продукция. Търговците, доколко има лицензирани такива, се пазарят от позициите на не равнопоставеност и често изнудват производителите.

В оценката за селското стопанство на Община Бяла Слатина не можем да отминем и начина за опазване на селскостопанската продукция. Съгласно всички определения в новите постановки за собствеността навсякъде по наредби се приема, че частната собственост е неприкосновена.

Поне за сега няма органи, институция или структура, която да опазва селскостопанската продукция. Има закон ЗОСИ но той не е подсигурен със средства за целеви органи, които да констатират кражбите, да съставят актове, да оценяват щетите и да издават наказателни постановления и възстановяват щетите на потърпевшите.

Не на последно място трябва да оценим какво е научното наблюдение на процеса в развитие на селското стопанство и присъствието на селскостопанската наука. И тук безспорно трябва да отбележим, че в това отношение има връщане на земеделието поне с 20 години назад. Няма го професионализма, няма ги финансовото обезпечение за внедряване на постиженията на селекцията, генетиката и техническия прогрес. Малко са специалистите професионалисти, които знаят, могат и правят производство. Безпокойство пораждат и някои организационни способи в работата на ползвателите на земеделска земя, където е налице чисто потребителския интерес без трайни намерения за проспериращо земеделие.

И накрая можем да заключим, че в Община Бяла Слатина няма да има добре развита икономика без добре развито селско стопанство.

Преди всичко необходимо е да се разбере, че ни трябва нова аграрна политика, нужна ни е ангажираността на всички институции и най-вече на изпълнителната власт, която да поеме своя дял по отношение въпросите на земеделието и животновъдството.





  1. Банкова и застрахователна дейност

В общината клонове имат 4 банки към настоящия момент:



  • ТБ “ОББ” АД;

  • ДСК АД;

  • International Asset Bank АД, филиал Бяла Слатина;

  • ТБ “Алианц България”

В процес на изграждане е офис на Централна Кооперативна Банка в гр. Бяла Слатина.

Застрахователната дейност на територията на общината е представена от следните дружества:


  • ЗК “ДЗИ”;

  • ЗК “Алианц България”;

  • ЗК “Лев инс”;

  • ЗК “Орел”;

  • ЗК “Булстрад”;

  • ЗК “Български имоти”;

  • ЗК “Бул инс”.



  1. Търговия и услуги
  1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница