Част II анализ на икономическото и социално състояние на Община Бяла Слатина
Водопотребление за промишлени нужди
Изтегляне 1.61 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Водопотребление за напояване
- Система на водоснабдяване за питейни нужди
- Републиканска пътна мрежа
- ОБЩО: 89,823
- ОБЩО: 62,880
- Съобщителна мрежа Телефонизация
- Покритие от мобилни оператори
- Състояние на околната среда
- Анализ по компоненти на околната среда Води
- Хидротехнически съоръжения
- Състояние на речните русла
- Основни замърсители на водите на територията на община Бяла Слатина
Водопотребление за промишлени нужди След влизане в сила на новия Закон за водите, които регламентира издаване на Разрешително за ползване на воден обект, общината разполага с данни за количествата потребена вода от три промишлените предприятия и частни фирми от собствените им водоизточници.
“Напоителни системи” ЕАД осигурява вода за напояване на 119 335 дка, което съставлява 28% от обработваемите земи в общината. Необходимо е да се отбележи, че “Напоителни системи” ЕАД отчита за напълно годни площи в размер на 99356 дка, което представлява едва 44% от поливните площи и 15.6% от обработваемите земи. Останалите поливни площи не са включени в напълно годните, поради амортизация на напоителните съоръжения. Процесите на възстановяване на земеделските земи на гражданите, доведоха до раздробяване на поливните полета, а това съществено затруднява осигуряването на вода за напояване от системата на “Напоителни система” ЕАД. На този етап се оказва нерешим проблема с кражбите на хидранти, кранове и др. В и К части. Липсва държана политика за забрана изкупуването от пунктовете за черни и цветни метали на фасонни части. Наличните в момента данни за количествата поддадена вода в системата на “Напоителни системи” ЕАД не позволява да се оцени потреблението за напояване на територията на Община Бяла Слатина. Всичката вода, която се ползва от “Напоителни системи” се добива от язовир “Еница” . В този смисъл може да се направи извода, че община Бяла Слатина може да разчита на водни ресурси извън общината, които се осигуряват от дружеството. Сериозна опасност за системата на напояване в общината представлява лошото финансово състояние на “Напоителни системи” ЕАД. Загубите на предприятието според неговите собствени оценки възлизат на 80-85%, като основни причини за това са: -откритите канали за напояване, водят до големи загуби от изпаряване и просмукване в почвата. Последното на практика постоянно зарежда подпочвените води на общината, с което се осигуряват възможности за напояване от собствени водоизточници; - кражби на водопроводни части и съоръжения; - раздробеност и разпокъсаност на земята; - липса на райониране по култури и др. Това положение е неблагоприятно за развитие на интензивно земеделие. Мероприятията, които трябва да се провеждат в бъдеще трябва да бъдат насочени към: - управление на водния баланс; - създаване на регистри на водоползвателите и прецизиране на техните нужди; - охрана на съоръженията; - възстановяване и ремонт на съоръженията по поливните полета.
В община Бяла Слатина 100 % от населението ползва вода за питейни нужди от системата на ВиК – район Бяла Слатина. От своя страна ВиК – Бяла Слатина задоволява нуждите изцяло за сметка на подземни води. Санитарно охранителните зони за всички водоизточници и съоръжения на дружеството са изградени и устроени съгласно изискванията. Централното водоснабяване се осъществява чрез шахтови и тръбни кладенци по поречието на р. Скът. Качеството на тези води отговаря на хигиенните норми и изисквания, но няма достатъчно добри вкусови качества. Друг фактор, оказващ влияние върху качеството и вкусовите характеристики на питейната вода е състоянието на водопроводната мрежа. Това влияние се оформя най-вече от качеството на материала, от който са изработени тръбите и от създаване на рискове за постъпване на замърсители от обкръжаващата тръбите среда при намалено налягане или спиране на водата при течове. 81 % от водопроводната мрежа е от етернитови тръби, които са стари и износени. Те често аварират, което нарушава водоснабдяването и влошава качеството на питейната вода, тъй като изисква допълнително обеззаразяване с белина.
Канализация за отпадни води е изградена само в гр. Бяла Слатина. Същата е изградена от бетонови тръби с обща дължина 28.10 км, което представлява степен на изграденост 51%. Изграждането на канализационните системи, обхващащи канализационните мрежи, помпени станции и др. съоръжения и е основно мероприятие, което води до подобряване бита на населението и околната среда. Канализационната мрежа на гр. Бяла Слатина е смесена система. Само на отделни места в централната градска част и в района на десния бряг по течението на р. Скът е предвидена разделна система, като са предвидени отделни дъждовни колектори. Липсата на канализационна мрежа в селата има отрицателно въздействие върху подземните води. С изключение на гр. Бяла Слатина, цялостна канализационна мрежа няма изградена в нито едно населено място в общината, а някои села са изобщо без канализация.
Общата пътната мрежа на територията на общината е общо 152,703 км. През общината преминава главната пътна артерия, която свързва северното Черноморие със западните части на страната и няколко пътни артерии с регионално значение. Това са:
Пътната мрежа, като цяло е зле поддържана и амортизирана с недостатъчно пропускателна способност.
Републиканската пътна мрежа на територията на общината е общо 89,823км и е съставена от пътища с категория само от II и III клас пътища, както следва:
Таблица – републиканска пътна мрежа на територията на общината
Състоянието на II-класната пътна мрежа е много добро, но на III-класната е задоволително, а някои от пътищата като III-134, в участъка от км 19+000 до км 29+000 е в окаяно състояние. Този път свързва община Бяла Слатина с общините Мездра и Роман. Състоянието на настилките и на пътната маркировка е в много лошо състояние и не дава гаранция за безопасен и безавариен превоз на пътници и товари. От републиканските пътища, минаващи през територията на Община Бяла Слатина, с приоритетно значение е път II-15, който свързва областния център – град Враца с град Оряхово и намиращия се там ферибот. Другият път със стратегическа функция е II-13, който осигурява връзката между област Плевен с международния път Е 79, в посока към град Видин. Този път свързва Община Бяла Слатина с община Криводол и намиращите се там села.
Общата дължина на общинската пътна мрежа на територията на Община Бяла Слатина е 62,880 км. Съставена е от пътища само с категория от IV клас, както следва: Таблица – общинска пътна мрежа
Състоянието на общинската пътна мрежа е крайно незадоволително. Ежегодно общината получава целеви средства от държавния бюджет за ремонт и поддръжка на четвъртокласната пътна мрежа, но поради силно амортизирания характер на носещите настилки и маркировката, тези средства са крайно недостатъчни за основен, качествен ремонт. В повечето случай се извършва само повърхностна рехабилитация, със запълване на местата с нарушена пътна настилка и зимна поддръжка – снегопочистване и опесъчаване.
До края на 2002г. през територията на Община Бяла Слатина преминаваше теснолинейната железопътна линия Червен бряг – Оряхово. Тя минаваше през следните населени места: Бърдарски геран, Бяла Слатина, Търнава, Алтимир. Тя се използваше предимно за превоз на стоки и товари и все по-рядко за превоз на пътници и бе определена като нерентабилна. От 01.01.2003г., в резултат на структурната реформа в БДЖ и лошите финансови показатели, линията бе закрита. 28 км – Чрвен бряг, 50 - ВРАЦА
На територията на общината функционира една електрическа подстанция. Всички селища са електрифицирани. Степента на изграденост е 100%.
Телекомуникациите са представени от аналогови централи свързани помежду си, (степен на изграденост 95%), а от средата на миналата година (2003г.) започна процеса на цифровизация.
Районна Пощенска Станция гр. Бяла Слатина (РПС) обслужва общо 20 пощенски станции от общините Бяла Слатина и Борован, с обслужващ персонал 62 души. В качеството на основен пощенски оператор Български пощи, в частност РПС – Бяла Слатина осигурява на всички потребители на универсалната пощенска услуга достъп чрез всички пощенски станции от двете общини. Универсалната пощенска услуга се осъществява чрез сключване на договори с корпоративни клиенти. Основни клиенти са Мобилтел, Метро Кеш енд Кери, Главна данъчна дирекция, Космобългария Мобайл и Националния осигурителен институт. Услугите, които се извършват от РПС – Бяла Слатина и пощенските станции са:
Нови услуги предлагани в пощите са:
Основен приоритет е преструктурирането на дейността, автоматизиране и развитие на нови услуги и технологии. По този начин пощенският сектор се превръща във важен партньор на информационното общество.
На територията на общината има покритие на четирите мобилни оператора – Мobiltel, Mobicom, Globul и Vivatel.
Съществуват няколко начина за връзка с Интернет за територията на общината - чрез БТК – Бяла Слатина (ADSL и национални телефони), Wireless и LAN Internet.
Всички населени места в общината са покрити на 100 % от трите национални телевизии – Канал 1, БТВ и Нова телевизия, както и от програмите на Българското национално радио – Програма “Хоризонт” и Програма “Христо Ботев”. На територията на общината е изградена и функционира само една месна кабелна телевизионна мрежа. На територията на цялата община действа и общински радиовъзел Бяла Слатина, който всеки делничен ден се включва с половинчасова програма. Периодично се издават и белослатински информационни вестници.
С Решение № 122 / 16.07.2004г. на Общински съвет Бяла Слатина бе приета Общинска програма за опазване на околната среда 2004-2010 година (ОПООС). Програмата е разработена в съответствие с чл. 26, т. 1 от Закона за опазване на околната среда. Тя е изготвена в съответствие с Указанията на Министерството на околната среда и водите от месец ноември 1999г., относно структура и съдържание на общинските програми за опазване на околната среда. Програмата си поставя няколко основни цели:
Количеството на повърхностните води на общината се изчислява като сума от повърхностните води, които се генерират на територията й главно от валежи и количеството води, влизащи в общината чрез реките Скът, Марла и Бриша. Върху територията на общината средно годишно падат 520 – 550 мм валежи. От тях в реките се отичат само 30%, а останалата част от валежната водна маса се губи в изпарение. Следователно нашите водни ресурси съставляват едва 30% от валежния воден произход. Този показател е важен за засушливия характер на климата в района. От валежните води 20% се оттича в реките и 10% се просмуква в почвата. За целите на определянето на водните количества са използвани данни от Националния институт по хидрология и метеорология /НИХМ/ за количеството паднали валежи и за дебита на река Скът в пункт след гр.Бяла Слатина, при с. Търнава на РИОС Враца. Данните показват, че след 2001г. режимът на реката е силно променен. Дебита на р. Скът има стабилна тенденция на намаляване през август и септември и леко увеличаване за юни и юли. Това може да бъде обяснено с нарастването на водоползването за стопански нужди и количеството паднали валежи.
Подземни води в района са обусловени от характера на геоложкия строеж и хидроклиматичните условия. Наличието на хоризонтално наслоени пластове от варовици, пясъчници, мергели и глини, покрити с льос и льосовидни глини, слабо дренирани благоприятстват акумулиране на значителни количества подземни води. Водоносните хоризонти в общината са кватернерни. Те са свързани към чакълените отложения и са в пряка хидравлична връзка с р. Скът. Нивото на подпочвените води на гр. Бяла Слатина край реката е само на 2м, а за останалите райони на града се движи между 4-8 м дълбочина. Във високите части на полупланинските селища те се откриват на дълбочина над 30м. В оценката на обезпечеността на община Бяла Слатина с водни ресурси е включено само количеството подземни води, които се генерират на територията на самата община. Резултатът е 52.94 млн.м3/год. (1678 л/сек) подземни води. При оценката на подземните води като ресурс се има предвид и данните на Националния институт по метеорология и хидрология, който следи нивото на подземни води в региона. Като цяло качеството на подземните води е добро и съдържанието на основните компоненти не надвишава определените стойности за прага на замърсяване на подземни води. В заключение можем да кажем, че община Бяла Слатина се нарежда в категорията със средна обезпеченост с водни ресурси – едно сравнително добро място за българска община.
На територията на общината има изградени общо 17 язовира, 34 рибарници и 2 блата – общинска собственост. Има 12 броя потенциално опасни язовира, поради остарялото им техническото състояние. На територията на община Бяла Слатина няма открити източници на минерални води.
Ежегодно се извършват огледи на речните корита на р. Скът, р. Марла и р.Бриша и деретата преминаващи през населените места на общината. Установено е, че в голяма част те са обрасли с храсти и дървета, има изхвърлени битови отпадъци, което намалява проводимостта на речните корита и ги прави потенциално опасни при пълноводие на реките.
Основното промишлено предприятие, допринасящо за инцидентно замърсяване на водите в Община Бяла Слатина е:
Като цяло може да се обобщи, че в последните няколко години относно качествения състав на водоприемника р. Скът, се забелязва тенденция към задържане и подобряване състоянието на водите. Независимо от регистрираните единични превишения на някои от показателите, по-голяма част от тях трайно запазват стойности под допустимите норми за съответната категория водоприемник.
Сценарият за икономическо развитие на общината до 2013 г. предполага икономически растеж, което несъмнено ще рефлектира в увеличаването на потреблението на вода за промишлени нужди. Това изисква внимателно наблюдение на потреблението на подземните води от собствения воден потенциал, защото вече съществуват първите признаци за невъзможност да се възстановят изцяло подземните води по естествен път. От друга страна важния дял, който заема и ще заема хранително-вкусовата промишленост, налага да се обърне сериозно внимание върху качествата на повърхностните и подземни води в общината. Благоприятните условия за развитие на селското стопанство, вероятно ще доведат до растеж и в този отрасъл, и следователно, до повишени нужди за напояване. Като се има предвид задоволителния воден потенциал не се очакват предстоящи проблеми по отношение на количеството и качеството на водите – необходимо условие за устойчиво социално-икономическо развитие на община Бяла Слатина. От направения до момента анализ на водите можем да изведем следните изводи:
Изграждането на станцията трябва да се съчетае с доизграждане на канализационната система за отпадъчни води в гр. Бяла Слатина, както и изграждане на канализационна мрежа в селата. Там такава на този етап няма изградена.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||