Част II анализ на икономическото и социално състояние на Община Бяла Слатина
Изтегляне 1.61 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Биоразнообразие
- Защитени територии (местности), растения и животински видове
- Организация на ежедневния отдих. Селищни паркове и градини. Вътрешно квартални зелени площи
- Седмичен отдих. Крайселищни паркове и лесопаркове
- Градска пречиствателна станция за отпадъчни води (ГПСОВ)
- Организация на сметосъбирането и сметоизвозването
Въздух Доброто качество на атмосферния въздух е една от жизнено важните характеристики на качеството на живот на хората. Изключителната чувствителност на общественото мнение към замърсяване на въздуха налага непрекъснат контрол на концентрациите на основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в приземния слой – обща прах, серен диоксид, азотен диоксид, сероводород, оловни аерозоли, амоняк, фенол, NO, Co. Контролът на състоянието на атмосферния въздух в района на общината се извършва по предварително изготвена програма от Мобилната автоматична станция на РИОСВ – Плевен. За качеството на атмосферния въздух от голямо значение са следните климатични елементи: слънчево греене и сумарна слънчева радиация, температура на въздуха, влажност, валежи, посока и скорост на вятъра, тихо време и други. Всички тези фактори влияят на разсейването и преноса на емитираните вредни вещества във въздушния басейн. Района на община Бяла Слатина се характеризира с добра радиационна характеристика, която не стимулира вторични химични реакции за повишаване нивото на замърсяване на въздуха. Метеорологичните характеристики въздействат пряко върху разпространението на замърсителите в атмосферния въздух. Нивото на замърсяване на въздуха се определя както от количеството изхвърляни газове от различни източници, така и от характера на разсейването им в атмосферата. За оценка на възможното замърсяване на въздуха се използва понятието “потенциал на замърсяване на въздуха”. Той се явява функция от метеорологичните и топографски параметри, които обуславят преноса и разсейването на замърсители. По този показател, община Бала Слатина се характеризира с висок потенциал на замърсяване, тъй като в 77 % от дните, вятърът е със средна скорост до 1 м/сек. В обобщение, от климатична гледна точка най-неблагоприятен за качеството на въздуха е зимният сезон, когато е най-голям броя на дните с мъгли и ниското количество слънчева радиация. Всички тези фактори водят до задържане на замърсители от местни източници в приземния въздушен слой. Качеството на атмосферния въздух във въздушния басейн на община Бяла Слатина е функция от въздействието на климатичните фактори и емисиите на вредните вещества главно от местни източници. Мониторинг за замърсяването на въздуха в Община Бяла Слатина и по-точно в град Бяла Слатина се извършва по предварително изготвена годишна програма от Мобилната автоматична станция на РИОСВ – Плевен. На територията на общината няма действащи големи горивни инсталации. Поради липса на централно топлофициране почти всяко предприятие има собствена парнокотелна инсталация на мазут, нафта или твърдо гориво. Най-голяма концентрация на такива обекти има в град Бяла Слатина. До този момент няма газифицирани промишлени и административни сгради. Действащите промишлени предприятие в района на общината нямат изградена собствена система за наблюдение качествата на въздуха. Няма точна информация за отоплителните инсталации в бита. През последните години се увеличи броя на домакинствата, използващи твърдо гориво за отопление. Автомобилният транспорт, като цяло представлява голяма група от подвижни източници, които чрез отработените газове замърсяват атмосферния въздух. Важни предпоставки за нивото на замърсяване от МПС са гъстотата на пътната мрежа, наличието на пътища от висок клас (автомагистрали) и интензивността на трафика, което не е характерно за територията на общината. В общинския център транзитното движение е изнесено частично по обходен път, което решава отчасти проблема с автомобилния трафик. Ежегодно се актуализира и оптимизира транспортната схема, като са въведени следните мерки за ограничаване на вредното въздействие на автомобилите върху качеството на атмосферния въздух:
До този момент не е правена преценка на влиянието на автобусните извънградските превози и товарния превоз. Независимо от това може да се обобщи, че подвижните източници на емисии оказват значимо отрицателно въздействие върху качеството на атмосферния въздух в населените места. Този източник би следвало да е на особено внимание на общинската администрация, която трябва да използва най-оптималните решения по организацията на транспорта в населените места. Основен източник на неприятни миризми се явяват торищата около личните стопанства и битово-фекалните води при домакинства с неизградена канализация. Въз основа на гореизложения анализ могат да се направят следните изводи:
Характерни за района са излужените и лесивирани черноземните и сиво-кафявите горски почви. Излужените черноземи са едни от най-плодородните наши почви, което ги прави изключително ценни за земеделие. Отглежданите върху тях зимни житни култури (пшеница, ечемик и др.) винаги дават добър резултат. Върху излужените черноземи при напояване може да се получат по две реколти. Те са сравнително най-добре запасени с необходимите микроелементи с изключение на молибден и бор. Излужените черноземи имат по-тежък механичен състав и по-плътно сложение, поради което се обработват по-трудно. При нормални валежи (съобразно изискванията на пролетните култури) върху тях отлично виреят царевицата, слънчогледът, цвеклото, фасулът, лещата, едролистният тютюн, люцерната и др. Почвите са подходящи и за трайни насаждения, като ябълки, орехи, и лозя. При напояване с успех може да се отглеждат зеленчукови култури (домати, пипер, патладжани, зеле и др.) и много успешно дини. Сиво-кафявите горски почви лесивирани в миналото са били покрити с гори, в които са преобладавали дъбовите дървесни видове. При унищожаването им и прореждането от човека значително влияние при формирането заема ливадно-степната растителност. При добро наторяване тези почви са подходящи за пшеница, ечемик, ръж, овес, царевица,фий, фуражен грах, малини, лозя и др. По-голямата част от поземления фонд на територията на община Бяла Слатина е обработваема селскостопанска земя, която възлиза на 428 700 дка. Поради настъпилите промени през последните години в условията на развитие на българското земеделие, породени от острата икономическа обстановка, реално се създадоха предпоставка за нови форми на стопанисване и земеползване. Основните организационно действащи единици днес са производителните кооперации, арендните стопанства, както и десетки дребни собственици и земеползватели. Това доведе от своя страна до редица пропуски в обработката на земеделските земи и растителната защита. Всичко това води до влошаване качеството и продуктивността на земите и влошаване плодородието на почвата. Голямо значение има и недостатъчното използване на органични и изкуствени торове. При създадените трудности земеделските стопани биха могли да използват ефективно наличните запаси от птичи и оборски тор, вместо те да бъдат изхвърляни безстопанствено и безразборно, с което нанасят екологични щети. В района няма земеделски терени, в които да е установено наднормено съдържание на Pb, Cu, Zn, вследствие работата на местните промишлени предприятия. Не са установени и концентрации на тежки метали над ПДК вследствие замърсяване от автомобилния транспорт. Нормите за допустимото остатъчно съдържание на пестициди в почвите са определени за различните видове хербициди, инсектициди и фунгициди. На територията на община Бяла Слатина в различни складове и помещения се съхраняват около 20 424 кг твърди и 1 100 л течни пестициди – негодни, с изтекъл срок на действие или с неустановен състав. В последните години в частните земеделски стопанства се употребяват пестициди, които са бързо разграждащи се и без остатъчни ефекти. Общината е включена в разработване на проект на областна администрация за събиране и съхранение на негодните пестициди в БИ БИ кубове. С решение на Общински съвет Бяла Слатина има отреден терен за поставяне на съоръженията. Дългогодишното използване на мед и цинк, съдържащи препарати за растителна защита са допринесли за повишаване съдържанието на тези вредни елементи в почвите със засадени лозя. Среща се и нитратно замърсяване на почви, използвани за интензивно земеделие. Все пак тези замърсявания не надхвърлят допустимите норми. Равнинния характера на релефа, обилните валежи през пролетта и есента и високите и подпочвените води са предпоставка за наличие на заблатени почви на терените около р. Скът – местността “Любомир”, “Герена” и др. В тези места не е извършвано саниране. В района на общината преобладават неерозирани почви. Специфичното разположение на района и установените традиции в земеделието и напояването не са довели до ветрова и водна ерозия. Ерозионни процеси се наблюдават ограничено в резултат на добивна дейност на строителни материали (пясък и варовик). На територията на общината няма вкислени и засолени почви. Особена форма на нарушаване на терените се явява черпенето на инертни материали от възвишения и от речните корита. По този начин се нарушават склоновете и речните русла. Дейността е незаконна и нарушителите трудно могат да бъдат идентифицирани. Инертни материали – пясък и баластра се добиват от поречието на р. Скът и р. Бриша. Кариерите, баластиерите и други нарушени терени заемат около 0.024 % от територията на общината – около 142 дка. От изложения анализ по-горе можем да направим следните изводи:
Територията на общината е с преобладаващ равнинен характер (80%) с хълмисти образования, със средна надморска височина 120 м. Растителността е представена изключително оскъдно. По високо ниво на биологично разнообразие се наблюдава в южната част на района, защото там има повече предпоставки за това. Основни дървесни видове са дъб и бук. Често срещани дървесни видове са липата, орехът, акацията, тополата и др. Храстовата растителност е представена от люляк, шипка, леска, глог, трънка и др. Тревната растителност е представена главно от власатка, савина и типец. От лечебните растения с ограничено разпространение се срещат червения божур, лазаркиня лечебен ранилист и др. Горите в района на Общината заемат площ от 43 415 дка, което е едва 7.5 % от територията и са концентрирани в южната предпланинска част. Основен показател, характеризиращ растителността на територията е лесестостта, показващ процента на залесената територия (гори и трайни насаждения), спрямо общата площ. Лесестостта в Община Бяла Слатина е твърде ниска - 7.5 %, като оптималната, удовлетворяваща санитарно-хигиенните и социални изисквания се счита лесестостта над 50 % от територията. Подобна недостатъчна лесистост имат само 41 общини в страната. За постигане на степента на лесистост и подобряване на санитарно-хигиенните условия и микроклимата на Общината е необходима да се проведат значителни залесителни мероприятия. През последните години в землищата на с. Тлачене, с. Бъркачево, с.Буковец, с. Върбица, с. Враняк и с. Габаре под контрола на Държавно лесничейство – гр. Враца бяха изсечени около 260 дка гори. Разнообразието на животинския свят като цяло за общината е ограничено. Това е следствие на продължителното намаляване на горските площи и превръщането им в ливади и орни земи. По голямо разнообразие има предимно сред птиците. Сериозен проблем водещ до рязкото нарушаване на биоразнообразието е опожаряването на стърнищата. От 1999г. е абсолютно забранено паленето на стърнища.
На територията на общината, въпреки съществуващата урбанизация и силно антропогенно въздействие върху околната среда се е запазила в землището на гр. Бяла Слатина като защитена местността “Китката” в Агино бранище - група от 15 броя вековни дървета космат дъб. Същата е пресъздадена в картините на много местни художници и се е превърнала в символ на града и общината. Западно от с. Галиче в местността “Горно ливаде” расте вековен дъб – данфоров горун на възраст над 600 години. Животински видове под специален режим на ползване са охлювите и жабите. Хората занимаващи се изкупуването им се регистрират задължително в РИОСВ – гр. Враца. Организация на ежедневния отдих. Селищни паркове и градини. Вътрешно квартални зелени площи: В населените места зелената система е почти напълно изградена, относително добре поддържана и с обща площ 1 534 дка с 55 861 бр. възрастни дървета в т.ч. в град Бяла Слатина на площ 534 дка има 21 810 броя дървета. Основна част от зелената система са самостоятелни площи за неограничено ползване – градски паркове, квартални градинки и озеленени площи покрай улиците. По-големи съществуващи обекти на зелената система на града са: Централен градски парк, парк около Културен дом, лесопарк “Езерото” и западен парк при двата техникума. Всички паркове и вътрешно-квартални градинки се нуждаят от обогатяване със зеленина. Използването на съществуващите паркове за нуждите на отдиха и посещението от жителите ще се увеличи с подобряване условията в парковете, и зелените площи, чрез ново и комфортно оборудване на детските площадки и парковата мебел и възстановяване на изградените водни площи.
В община Бяла Слатина не са създадени достатъчно условия и необходими площи за седмичен отдих. Няма изградени атрактивни обекти, а съществуващите плувни басейни с изключение на този в гр. Бяла Слатина не се стопанисват, поради което са занемарени. На територията на общината няма изградени вилни зони, балнеосанаториуми или къмпинги. Подходящи природни условия за седмичен отдих съществуват в полупланинските селища на общината и около водоемите, но в инфраструктурно и битово отношение условията не са привлекателни. Общата площ на лесопарк “Езерото” на територията на общината е 212 дка и се намира в непосредствена близост до гр. Бяла Слатина. На територията му има изградени и добре поддържани тенис кортове, а в непосредствена близост е стадион “Чавдар”, което го прави изключително подходящ за отдих и спорт. В миналото това място е било любимо и е посещавано от хиляди белослатинци, но в годините на прехода и икономическа стагнация същото е изоставено и занемарено. Недобросъвестни граждани ежегодно изсичат съществуващата дървесна растителност и използват алеите за паша на домашни животни. Въпреки това в него все още има запазени изключително редки декоративни дървета. Същият е свързан с пешеходна пътека с паметник “Перката”, който също е в незавидно състояние. Създадените зелени площи и паркове осигуряват, както задоволяване на нуждите от ежедневен и седмичен отдих, така също и за оздравяване на селищната среда и осигуряване на по-добри микроклиматични условия на района. Изводите, които бихме могли да направим от по-горния анализ са следните:
Община Бяла Слатина както и всички общини в България се сблъсква с почти пълната гама проблеми свързани с управлението на отпадъците. Многото и безразборно разхвърляни отпадъци не могат да бъдат обхванати от съществуващата информационна система. Но това едва ли е необходимо. На този етап едва ли има жител на общината, който да е доволен от решаването на проблемите с твърдите битови отпадъци. Друг важен проблем за община Бяла Слатина е въпросът с депата за твърди битови отпадъци. От направения анализ се установи, че единствено градското депо има необходимите строителни документи. Няма точни данни за броя и размера на селските сметища. Често те са произволно и неподходящо избрани и тяхната площ не е ограничена. Състоянието на посетените селски сметища е незадоволително. На повечето липсват елементарни атрибути, като указателни и забранителни табели. На градското депо липсва задължителния кантар и приемен пункт. Такъв беше изграден, но във времето разбит и ограбен. Депото до края на 2006г. ще изчерпи своя потенциал, което прави експлоатацията му ограничена. В момента единствения метод, който се използва за обезвреждане на битови отпадъци е депонирането. Положението при селските сметища не е по-добро. В общината има около 38 сметища, които обслужват селските населени места. Нито едно от тях няма изградена ограда. Много от тези сметища се намират на разстояния по-близки от допустимите санитарно-хигиенни норми. Това от една страна влошава комфорта на живот на близко живеещите хора и от друга представлява постоянен източник на риск от зарази. В околностите на града и селата на общината покрай самите пътни артерии могат да се видят стари замърсявания от твърди отпадъци. Старите замърсявания, а и самите сметища са сериозни замърсители на компонентите на околната среда. До момента не са правени замервания за видовете замърсявания и на отделяните газове от сметищата. Поради тези причини няма данни за замърсяванията, които са причинени от сметищата в общината, но е очевидно че такива съществуват. Проблемът придобива много сериозни размери ако се отчете, че на сметищата и най-вече на градското депо се депонират не малки количества промишлени и опасни отпадъци. Като нерешен въпрос остава и проблема свързан с третирането на болничните отпадъци, които в разрез с всякакви норми се депонират на градското сметище. Нерешени са проблемите с събирането на стари и износени батерии и акумулатори – национална и областна стратегия. Друг сериозен проблем, който стои на вниманието на общинското ръководство е въвеждането на разделно събиране на битови отпадъци. Разглеждайки опита на редица общини и многобройните експерименти в тази насока оставаме с впечатлението, че в нито една община не се извършва разделно събиране на битови отпадъци. Община Бяла Слатина както и много други общини, за които селското стопанство е основен отрасъл изпитва сериозни затруднения със селскостопанските отпадъци. Проблема идва от липсата на конкретно законодателство по този въпрос и отглеждането на селскостопански животни в населените места. На територията на общината няма действаща голяма ферма. Градска пречиствателна станция за отпадъчни води (ГПСОВ): Към настоящият момент няма изградена Градска пречиствателна станция за отпадъчните води /ГПСОВ/. Избраната площадка за изграждане на пречиствателна станция се намира на около 1 700 м от ж.п. моста. Като етапност в строителството на ГПСОВ се предвижда най-напред да бъде построен главния събирателен (довеждащ) колектор, който да прибере водите от централната градска част и промишлените предприятия от левия бряг на реката. В този първи етап би трябвало да се построят двете помпени станции заедно с преминаването над р. Скът със стоманена тръба, окачена на ж.п. моста и всички главни колектори и по-важни канали в двете части на града. Организация на сметосъбирането и сметоизвозването: В настоящия момент единствено общинското предприятие “Чистота и озеленяване” извършва дейности по чистотата в гр. Бяла Слатина. В града е възприета практиката уличната кал, изсъхнали треви и опадали листа да се товарят ръчно на различни превози. Местата около контейнерите, върху които са разпилени отпадъци се почистват ежедневно, а отпадъците от населението се извозват два пъти месечно по предварително изработен график. Липсата на инвестиции водят до невъзможност във влагането на каквито и да е средства за подобряване дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване. В резултат на това машинният парк е стар и амортизиран, съдовете за смет (кофи и контейнери) са недостатъчни по брой и с влошено качество. В община Бяла Слатина общата сума на средства събрани от такса смет е недостатъчна за извършване на дейностите по управление на отпадъците. Същите не покриват направените разходи, съгласно законовите изисквания, което води до влошаване качеството на услугите в тази насока. От всичко изложено до тук за въздействието върху околната среда на фактор “Отпадъци” може да се направят следните изводи:
|