Част ІІ: Системата срещу гражданите Глава ІІІ. Насилието Бюрокрацията като инструмент за насилие



страница1/7
Дата01.01.2018
Размер1.07 Mb.
#39106
  1   2   3   4   5   6   7
Част ІІ: Системата срещу гражданите
Глава ІІІ. Насилието

1. Бюрокрацията като инструмент за насилие
Разказ на Иванка Жекова

Иванка Жекова: „Драги приятели на Световния форум „Париж 89”, г-н Генерален секретар Кристиян Котино(?). Към Вас се обръща поканената от четирите демократични организации в Париж Иванка Жекова Витанова от България, гр. Ямбол. Вече втори месец след получената покана от вас да участвам в Световния форум във връзка с 200а годишнината от Великата френска революция, с надеждата, че ще усетя свободолюбивия дух на младежите от Европа и света, аз живеех с илюзията, че нашата власт не ще ми попречи да посетя Париж. Последните 8 дни обаче, от 17и до 25и август, аз разбрах коварната и фарисейска същност на нашата тоталитарно-бюрократична машина в лицето на нейните представители: Тодор Гайдарски, от Консулския отдел на Външно министерство, главната секретарка на Величков и ген. Митко Стоев, които не се посвениха и в продължение на 8 дни ме изпращаха от Ямбол до София и обратно да търся изгубения си паспорт. Всички ведомства в София обиколихме, към които ни препратиха лъжците. Най-после, на 21и август Тодор Гайдарски призна, че паспортът е при него. Баща ми, след като е бил във Френското посолство и го уведомили, че визите отдавна са готови, същият обещал да ми даде паспорта. Този служител на 21 август излиза с нова версия, след като е видял самолетния билет у баща ми. Отново маневра: че ген. Митко Стоев не разрешавал, че паспортът ще си получа на 28и август в град Ямбол - тоест след свършване на срещата в Париж. Зная, че вие не ще можете да разберете ужаса, който изпитах от маневрите и лъжите от страна на официалните представители на нашата власт, които разбиха вярата ми, че има справедливост в страната ми. Но аз обичам България. Въпреки че преди 28 години баща ми - студент българска филология, беше арестуван, осъден на смърт от нашите власти за своите политически убеждения под предлог, че се е опитал да възстанови опозицията. Аз малко си спомням от тези години. Помня само решетките и невъзможността да ме погали. Години наред след освобождението му от затвора беше принуден да работи в подземните рудници. Тъжно и страшно ми е като си спомня последните 8 дни от издирването на червения ми паспорт. Пак баща ми вярваше, че властите не могат да направят това, че те, ако искаха да не ме пуснат, щяха да ми кажат направо. Той все още не вярваше, че приказките за демокрация са празни думи. Горкият "Дон Кихот"! Изживял ужасите на следствия, смъртна присъда, тежки режими в затвора, той си остава непоправим оптимист. С каква страст, с какво вдъхновение говореше, че ще се почувстват промените и у нас, че животът иска нови отношения между хората, различни от стереотипите на сталинските методи. Изживях лъжата на властите мъчително. Със сълзи в очите си разопаковах отново багажа. Остана ми картата от Париж, с въображаемите срещи с младежите от Европа. Но вие сте все още там, приятели от цял свят. Аз усещам по неведоми пътища пулса на свободолюбивия ви дух, волята ви да направим така, щото Европа да стане наистина наш общ дом. Да се срещаме, да обменяме мисли, да се борим за утвърждаване на демократичните принципи на Великата френска революция, която вдъхнови и нашите /.../ за свободата на България - Левски и Ботев. Аз съм учителка по професия - в системата на предучилищното възпитание. Единствената с висше образование и ІІ клас-квалификация. Вече трета учебна година в моя роден град Ямбол нямам постоянна работа. Сега на свободните места се назначават конкурснички от преди пет години, учителки с полувисше образование - с предимство пред ценз и възможности. Пълен парадокс в образователната ни система. Знам, че моето обръщение към вас може да предизвика гнева на нашите власти. Може би ще остана без работа. Но то е нищо пред разочарованието ми от непочтените действия на държавно-бюрократичния ни апарат. Благодаря ви, г-н Кристиян Котино и на френското правителство за визите, за билетите, които можеха да се резервират до последния ден на срещата в Париж

Ямбол, 25и август `89а година, Иванка Жекова.

Р.Узунова: Иванка Жекова, бихте ли разказали малко повече за себе си? Къде сте родена, къде сте учила?

Ив. Жекова: Родена съм през март, 31и, `58 година. След средното си образование съм учила първо - полувисше, за детска учителка; след това завърших задочно - след полувисшето - три години в Благоевград същата специалност, като се явих на един такъв изпит – квалификационен, като един по-висок етап там на…

Р.Узунова: И какви са вашите права? Трудови права с тази квалификация?

Ив. Жекова: С тази квалификация правата ми са, че трябва веднага да имам постоянно място. Те, обаче, непрекъснато ме разиграват и назначават хора, които са с по-малък ценз от мен и ми казват, че те са конкурсници и са с предимство. Аз им представих Наредби на министерството, молби писах и така нататък, а те искат да ме изпратят да работя в някакво село тука, на 30, 40 километра, което никак не ме устройва.

Р.Узунова: Член ли сте на Комсомола, Иванка Жекова?

Ив. Жекова: Аз вече излязох от редиците, защото съм на 31 години.

Р.Узунова: Но иначе сте членувала нормално, редовно? А имахте ли неприятности, Иванка Жекова, така да се каже, заради „черното минало” на баща си? А в училище?

Ив. Жекова: Ами не. Никога не е ставало въпрос пред мен специално. Не съм имала някакви спънки, нищо да са ми казвали, но...

Р.Узунова: А защо сега мислите, че ви спряха да заминете за Париж?

Ив. Жекова: Точно заради… може би защото получих лична покана. Вероятно заради персоналното предложение, може би заради това, че .. заради миналото, разбира се.

Р.Узунова: А баща ви? Бихте ли разказали малко повече за него? Защо е бил в затвора?

Ив. Жекова: Всъщност е бил привърженик на идеите на Александър Стамболийски и Никола…уф…

Р. Узунова: Петков.

Ив. Жекова: Никола Петков. И е искал да има едно …, уф, … съвсем нормално съществуване на Земеделския съюз; че не трябва по такъв груб начин, с разправа да се раздават…, да се вземат земите на селяните и по такъв начин да се откъсват те от всъщност това, което е техният хляб и тяхното сърце, в крайна сметка.

Р.Узунова: А вие членувате ли в някакви независими сдружения в България?

Ив. Жекова: Не. Не членувам.

Р.Узунова: А какво мислите за тях?

Ив. Жекова: Смятам, че са нещо много хубаво и са една сериозна стъпка към истинската демокрация.

Р.Узунова: Как, според вас, се развиват гласността и преустройството в България, Иванка Жекова?

Ив. Жекова: Ами смятам,… аз ще Ви отговоря с една приказка на един мой приятел. Той каза, че в България има гласност и нечуваемост, и че тези два процеса взаимно се неутрализират. Не знам от къде го е чул, но много ми хареса. Нещо съвсем формално, съвсем фиктивно, просто, някаква гръмогласност, но не и гласност в истинския смисъл.

Р.Узунова: Благодаря ви, Иванка Жекова.

Ив. Жекова: Благодаря ви и аз, Румяна Узунова

(недатирано, ролка № 384)
Отворено писмо на Марко Ганчев

Р. Узунова: Ето, включих.

Марко Ганчев: Отворено писмо до Кристиан Котино, Генерален секретар на Международната младежка среща „Париж `89а”, която се открива на 21и август тази година; от Марко Ганчев, поет, член на Клуба за подкрепа на преустройството в България, член на управителния съвет на Съюза на българските писатели, главен редактор на сп. "Апропо", което излиза и на френски език.

Р. Узунова: По-високо, Марко, последното изречение повтори.

М. Ганчев: Уважаеми генерален секретар, благодаря ви, че поканихте за участие в Срещата сина ми Димитър Марков Ганчев, млад специалист по компютърни програми. Благодаря на френското посолство в София, за дето своевременно му даде входна виза. В последния момент отлитането му обаче, когато младежът държеше в ръцете си самолетния билет, за който също ви благодаря, българските власти спряха заминаването му. Представител на Паспортната служба ни обясни, че понеже в Международната среща „Париж `89а” участва официална група, подбрана от българския Комсомол, не се разрешава на младежи, поканени персонално от Вашата организация, да присъстват на срещата. Предполагам колко ще ви е трудно да проумеете това, но ако имате някой познат, който е живял при тоталитарна система, помолете го и той ще ви го обясни успешно. Поисках среща с по-висши представители на властите. Те ми обясниха, че не само нямат нищо против сина ми, но и го спират да не дойде на Вашата среща за негово добро: Вашата организация е била реакционна, вражеска спрямо България или е манипулирана от такива организации. Чрез нея те щели да манипулират и невинния млад човек. Попитах: „Как тази организация е приятелска за официалния Комсомол, който изпраща в Париж 35 души, но е вражеска, когато кани сина на писателя Марко Ганчев?” Обясниха ми, че официалните български участници били добре подготвени да дават политически отпор на Вашите идейни атаки, а такива като моя син били подготвени само да правят компютърни програми и нищо друго. Сигурно са прави и следва да уважите аргументите им. С това Отворено писмо ви моля да направите достояние до участниците в Международната младежка среща "Париж `89а" следния мой апел: „Млади хора, събрани да празнувате 200 годишнината от Великата френска революция, радвайте се през тия дни двойно и заради моя син, когото не пуснаха да дойде при Вас. Един български поет, прекарал младите си и зрелите си творчески години при тоталитарната система, ви казва: Свободата, дори когато е блян, е велико благо. На поколенията преди моето се случи да понесат физическите последствия от двете гигантски диктатури на ХХя век: Хитлеровата и Сталиновата. На моето поколение се падна да понесе предимно духовните тежести от това зловещо наследство. На вашето поколение пожелавам да смеси в съзнанието си нашите разкази за тези тирании с детските приказки за зли чудовища, за да можете да ги забравите, когато станете възрастни. Харесва ми девизът на вашата среща: "Да отпразнуваме свободата, да защитим демокрацията!". Търся начин да се присъединя към него /към девиза, тоест/ - макар за сега ние в България да не можем да сторим нито едното, нито другото.”

Това е краят. Марко Ганчев, София, 18-и август 89-а година.



Р. Узунова: Чакай, чакай…

(вероятно края на август 1989 г., ролка № 380)
Разказ на Светослава Петкова

Р.Узунова: Запознавахме ви, драги слушатели със случая на семейство Петкови. Веселин Петков е специалист по атомна физика, със специализация ядрена физика и от 1986 година е работил по философските въпроси на физиката в Института по физически науки при БАН. От 1984 година е бил хоноруван асистент в катедра Философски науки в Софийския държавен университет. Съпругата му, Светослава Петкова, е детска медицинска сестра. Те двамата заявиха публично причините, поради които искат да напуснат България. Искането им бе удовлетворено и сега те се намират в Арбинк, Австрия. Ето какво разказва Светослава Петкова за отношението към тях по времето, когато те чакаха да им бъде издаден задграничен паспорт.

Светослава Петкова: Унижавани в собствената ни страна, в която законите не са еднакви за всички нейни граждани, ние продължаваме да носим това позорно клеймо на непривилегировани, не „наши хора” и далеч извън нейните граници. След подаденото от нас заявление за освобождаване от гражданство очаквахме една нормална реакция от съответните власти. Имайки предвид и съвсем наскоро подписаните договорености във Виена, съгласно които всеки човек има право да живее където поиска, още повече когато неговата собствена страна не желае да му осигури елементарни условия за работа и живот. Но, за жалост, ние отново се уверихме в сталинисткия начин на мислене на управляващата вихрушка. Започнаха унизителни проучвания от страна на властите по месторабота и местоживеене. Следене, подслушване на телефона, нелепи и недостойни подмятания и подозрения, че сме шпиони на някоя западна страна. Излезе, че на правото да се казва истината българската вихрушка гледа като на шпионска дейност, без оглед на това, че засяга достойнството на честни и почтени българи. Именно в тези дни аз особено силно почувствах крепостническата си зависимост от това правителство, разполагащо със свободата, волята, та дори и с живота ми. Никога преди това не бях изпитвала парещата обида, че съм управлявана от такива посредствени хора, помитащи всичко свято по пътя си само за да запазят своята власт и на първо място облагите от нея. Трябваше да чакаме седмици наред, за да благоволят да ни пуснат. След месец и половина нерви и напрежение ние получихме паспортите, които можехме и да не получим. От тук започна ново ходене по мъките. В банката ни отказаха по закон полагащите ни се петдесет долара под предлог, че просто валута няма. Да, валута няма и за лекарства на българските деца, но за обзавеждане на дворците на управляващите има. Има и за техни други нужди, макар и не от такава първостепенна важност, каквато е например здравеопазването в България. Тези и други факти са ярка илюстрация на човеконенавистната политика на в момента съществуващото правителство. И с какво друго бихме си обяснили поредното диктаторско своеволие и нарушение на международни споразумения, изразено в прекъсване на телефонната връзка на България с радиостанциите, имащи емисии на български език в чужбина. Мисля, че и новият Закон за задгранични паспорти е поредното отбиване на номера и успокояване на духовете на българския народ от страна на самозабравилия се режим. Защото сумата, която се полага на всеки излизащ българин, е направо абсурдна. Петдесет долара на година! Изводът се налага сам. Петдесет долара за обикновения, честен българин, срещу натъпкани пликове с валута за привилегированата каста. И накрая бих искала да се обърна с въпрос към нейните представители: Ще тръгнат ли те да пътуват с петдесет, сто долара зад граница и ако не, защо? Нали всички хора в България са равни пред законите? Арбинк, Австрия, 13 06. 89 година, Светослава Петкова.

(17.06.1989 г., ролка № 88)

2. Ежедневното насилие
Интервю с Димитър Томов

Румяна Узунова: Ало, ало... Димитър Томов?

Дим. Томов: Да, аз съм. Да. Много лошо Ви чувам.

Румяна Узунова: Аз Ви чувам добре, говорете... Слушам Ви ...

Дим. Томов: Моля?!

Румяна Узунова: Слушам Ви.

Дим. Томов: От време на време ще прекъсвам да Ви питам дали ме чувате, защото ще е цяло чудо, ако можем да говорим спокойно…

Р.Узунова: Разбира се, говорете! Вашият глас е усилен, моят нарочно е силен, за да не става прекъсване в линията. Чувам Ви много добре, говорете…

Дим. Томов: Искам първо да започна с едно обаждане на една жена, една съпруга, която се обади до нашто Дружество заради задържането на своя мъж. Нейният мъж е Румен Цанков, той е секретаря на Партията на Зелените, новосъздадената Партия на зелените маси с председател във Враца. Чувате ли ме? Да. Ще пусна записа… Не знам дали ще бъде добре, но ще опитаме да го чуете хубаво.

Р. Узунова: Добре, чуваме.

Женски глас: Ще издържа ли изобщо?! Може би и тази неделя няма да го пуснат… Никакви подробности не ми казаха. Аз звънях в милицията за повече информация. Това е, нищо повече… Повече нямам никакви известия!…” Дим. Томов: “Добре, ние знаем. Движиме си въпросите…” Ало?

Р. Узунова: Чух много добре, продължавайте!

Дим. Томов: Ще продължа с разказа за наш`то Дружество. Ще започна с Илия Минев, който е почти всеки ден под наблюдение. Не му се позволява да пътува свободно из страната и телефонът му се подслушва и прекъсва, за да пречат на свободния обмен на информация помежду ни. Съвсем умишлено му се пречи да се събира с нас, та дори и по лични поводи. Цветан Златанов, който е избран за пълномощник на наш`то Дружество, от град Мездра, е също викан на разговори със служители на Държавна сигурност и предупреден да не разказва за характера на тези разговори. Телефонът му се подслушва, прекъсва при разговори с членове на Дружеството. Екатерина Маркова е многократно задържана в определени часове, за да не се среща с хора от Дружеството. Телефонът й се прекъсва при разговори, а на нея на няколко пъти вече й се намеква, че престоят й в страната е нежелателен. Чувате ли ме?

Р. Узунова: Чувам ви добре.

Дим. Томов: Упражнява се психологически натиск върху членовете на Дружеството Петър Манолов, Сабри Хамдиев, Григор Симов, Зейнеп Ибрахимова, Събчо Михов, Юсуф Хюсеинов и други. Използват се методите на Ал Капоне, за да се внесе разцепление в Дружеството ни. Броят се нашите пътувания и срещи, заплашват се нашите близки и приятели, руши се авторитетът ни в обществото и ние ставаме жертва на всевъзможни злонамерени и клеветнически твърдения и слухове, целящи отблъсването на хората от нас. Чувате ли ме?

Р. Узунова: Чувам много добре.

Д. Томов: За един месец аз прекарах 14 дни в арестите на милицията. Срещу мен бе заведено дело по чл. 273, бях отвличан от служители на Държавна сигурност, гр. Белоградчик - и за всичкото това не ми бе показан дори веднъж документ, който да им позволява да извършват тези действия. Исках да ви кажа, че въпреки всичко ние сме убедени, че нашата мисия е правилна. Дружеството отдавна вече работи като един организъм. Ние събираме данни и сведения за хора и групи, които твърдят, че са с нарушени човешки права и не са в състояние - поради редица обстоятелства - да се защитават сами. Такъв е случаят с Янко Николов Янков от Михайловград. Чувате ли ме? Нашите последни сведения за Янков са, че той е подел гладна стачка от 13 декември 1988 година, обаче същия месец, на 15 декември, е бил бит без разрешението на затворническите власти от двама старшини в Софийския централен затвор, единият от които се е казвал Пешо, със прякор Въжето. Дружеството разполага с данни за извършен побой върху синът на сем. Капкови от село Смоляновци и за последвалата след боя смърт. Случаят е много комплициран, хората са подавали жалба чак до Леонид Илич Брежнев, но отговор не са имали. Дружеството ще поиска разговор с държавни представители, за да се хвърли светлина по „случая Капкови”. Чувате ли ме? Имаме няколко случая с хора, на които не е било разрешено да се преместят в друг град да живеят и да работят, защото на местна почва съществува постановление, което закрепостява хората на желаното от властите място. Такъв е случая с Цецко Борисов Илиев от Михайловград. Внимание заслужава случаят на Божидар Христов Димитров, също от Михайловград, който на 23 май 86 година е задържан от служители на МВР и бит, докато от ушите му потече кръв, а след това заплашван, че ако се оплаче, ще му отдрежат езика. Действието се развива след 17.30 ч. на седмия етаж в МВР Михайловград. Случаите на побой от страна на милицията са много, насилието и „доброволната” принуда са част от нашето ежедневие. Чувате ли ме? Интерес представлява случаят на Цветан Иванов Тилогански от гр. Кнежа, осъден без подобаваща гласност за факта, че е предал писмо пред общественноста на град Враца на 1 юни 1980 година на президента на Държавния съвет др. Тодор Живков. Той е затворен в Старозагорския затвор и, по думите на негови близки, му е наложена вътрешна присъда. Нашите сведения са, че за случаят е информиран Комитетът на Константин Теллалов, както и в. „Работническо дело”, информацията е подадена от председателя на Партията на Зелените маси Стефан Чолаков, със седалище в гр. Враца. Чувате ли ме? Разполагаме със сведения за отказ от страна на МВР да разреши излизането от страната по повод екскурзия на потърпевшите, хората държат да им се цитират имената, но ние преценихме и ги посъветвахме да се обърнат към Районна прокуратура въпреки недоверието, което изпитват към правосъдието и решихме да не даваме гласност на случаите им, докато се получи някакъв отговор от прокуратурата. Случаите, които публикуваме, не са изолирано явление. Много хора ни се доверяват и дават съгласието си да се разгласят и техните случаи. Ние ще продължим да информираме българския народ и световната общественост за нарушението на човешките права в страната. Дружеството разбира паническия страх, в която е изпаднало населението, как той сковава умът и тялото. Но Вие, приятели, трябва да знаете, че емоцията на страх се подтиска единствено от емоцията на гняв, а гневът е помощник на злото. Чувате ли ме?

Р. Узунова: Да, чувам ви… Ало, да, чувам ви… Макар и по-слабо…

Д. Томов: Исках само да завърша: човешкият живот е едно дребно състояние, което завършва със смърт, и ако през това време ние не живеем достойно, то това означава, че не сме живели правилно. Да?!

Р. Узунова: Ало, чувам ви. Благодаря много за интервюто. Ще го излъчим много скоро, колкото се може по-скоро. Ало, Ало... Да, чувате ли ме?

Дим. Томов: Аз много лошо Ви чувам. Исках да Ви кажа само, че след като излъчите това интервю, аз вече няма да имам телефон. Телефонът ще бъде прекъснат, както са прекъснати телефоните на всички пълномощници и членове на Дружеството. Това да не ви учудва.

Р. Узунова: Вие съгласен ли сте да излъчим интервюто по радио „Свободна Европа”? (повтаря 3 пъти въпроса си)

Д. Томов: Разбира се. Нашата сила е в нашата гласност.

Р. Узунов: Добре ... Благодаря ви много, дочуване… И ще се опитам да ви звънна пак.

Д. Томов: Опитайте се, даже аз бих ви помолил непрекъснато да следите какво става с нас.

Р. Узунова: Разбира се, разбира се…

Д. Томов: Ние сме обект на тероризъм едва ли не, на преследвания, на репресии...

Р. Узунова: Разбира се… Но с Екатерина Маркова не е възможно да влеза във връзка. Да, да… С Петър Манолов не мога също. С Георги Величков също. С Блага Димитрова не мога да влеза във връзка, непрекъснато прекъсват линията...

Дим. Томов: Аз мисля, че трябва да се подаде някаква официална нота до това правителство… поне най-после… Тука свободата е толкова голяма, че всеки си прави каквото си иска. Тук не съществуват закони и законни положения… В тази страна такива неща не съществуват. (Връзката прекъсва)

Р. Узунова: Дочуване, кураж.

(Началото на януари 1989 г., ролка № 41)
Разказ на о. Благой Топузлиев

Румяна Узунова: Увеличиха ли се неприятностите ви - и професионалните, и общо неприятностите ви на гражданин на Република България, когато станахте активен член на НДЗПЧ?

Благой Топузлиев: Бях повикан от пловдивския митрополит Арсений, които е и заместник-председател на Казионния комитет по правата на човека…

Р. Узунова: Комитета на Теллалов?...

Бл. Топузлиев: Да, Комитета на Теллалов, и бях понаруган в присъствието на двамата епархийски съветници тогава, и ми беше поставено условие: или ще се отрека от Независимото дружество, или …

Р. Узунова: Тогава бяхте действащ свещеник, така ли?

О. Бл. Топузлиев: Да, никога не съм преставал да бъда действащ – само от `81а година до възстановяването…

Р. Узунова: Да, и какво казаха те?

о. Бл. Топузлиев: Моят митрополит и назначен правозащитник, вместо да застане на позиции, достойни за един висш духовник и заместник-председател на Комитета за правата на човека, явно по внушение на Държавна сигурност или на Комитета за църковните въпроси, които действа пряко към Държавна сигурност, ми нареди да се откажа от Дружеството официално чрез декларация или да подам оставка като енорийски свещеник. Разбира се, заявих, че мойто участие в Дружеството не противоречи на мойто служение, че аз винаги съм разглеждал и ще гледам на участието си в Дружеството като на продължение на моята вяра и на моята проповед, като на удовлетворяване на евангелския принцип и на принципа на любов към ближния. След което наистина започнаха големи неприятности, започнаха да пристигат една след друга заповеди за наказания, последва и арестуването ми заедно с група активисти на Независимото дружество на 11 януари. Моят митрополит не направи нищо, и въпреки - от няколко души чувам - че са се обръщали към негово високо преосвещенство…

Р. Узунова: Свещеници ли?

о. Бл. Топузлиев: Да, имало е и един свещеник. Дали и други е имало, не зная… Те са се обръщали към него като към заместник-председател да се опита да изясни случая, за да може да защити и моите права, и правата на моите приятели от Независимото дружество, но той естествено ги е гонил от кабинета си. В ГСУ са предложили на всички задържани да подадат молби за изселване. И аз подадох молба до своя митрополит да бъда освободен като енорийски свещеник, да ми бъде дадено отпускно, но той не ме прие изобщо и до заминаването ми на там не ми издаде никакъв документ, макар неколкократно да се обръщах…

Р. Узунова: Съжалявам, не разбрах какъв документ трябваше да ви издадат?

о. Бл.Топузлиев: Отпускно се нарича. Това е документ, свидетелство от моя митрополит, /…/ че може да служа навсякъде, ако отида в друга епархия, че не сте под /…/ запрещение – това е точния израз, че мога да служа навсякъде, свидетелство, да знае другия митрополит, че може да ме назначи на работа. Но той не пожела. Поисках му на 3и януари да ме освободи, отново във връзка с вече подготвените документи за напускането на страната на 3 февруари…, той пък на следващия ден издаде заповед да се спре заплатата ми за февруари и така… Доста неприятности…

Р. Узунова: На какво основание сте уволнен?

о. Бл. Топузлиев: Без да ме уволнява, налага ми такова наказание, мотивирайки се с това, че аз съм престанал да служа от 3и февруари. От тази дата съм дал молба в канцеларията на Митрополията, че желая да ми се издаде отпускно…, че напускам. Един ден преди да тръгна на там, му се обадих по телефона и поисках да получа благословението му за път. Той попита за къде ще пътувам, казах му - за Виена; той каза: ама аз не съм ти дал отпуска и… исках благословение и … взаимна прошка във връзка с настъпващия вече Велик пост…, знаете, неделя прощална, християните по древен обичай искат взаимно прошка за леки пости, защото когато го гнети човек мисълта, че не е опростен от ближните си, че някой може би има нещо против него, това е страшно неприятно и това постене, въздържание от храна физическа не може да помогне, ако душата му не е спокойна… Не пожела да ми даде благословия и да… и да си дадем прошка… аз да поискам, ако съм го огорчил, въпреки че огорчение той ми е нанесъл, а не аз на него…

Р. Узунова: Нали учението Христово е учение за всеопрощаване на грехове и на близките? Малко странно, малко жестоко ми се вижда …

О. Бл. Топузлиев: Да, наистина и аз, така… не защото съм се разгневил на своя митрополит - аз и сега към него изпитвам едно чувство, даже и сега не мога да го нарека… по-скоро на съжаление, защото страшно е за един вярващ човек /пък аз мисля, че той е вярващ/, страшно е да бъде така раздвоен да служи и на Бога, и на Мамона, защото всеки, който по един или друг начин провежда линията и на Партията в църквата, и при това висш духовник, той се е разкъсал, душата му се е разкъсва и може би това е най-голямото нещастие на един християнин. Да, така е. Освен това постъпиха много непочтено с моя син, които беше последна година в Семинарията: искахме да му издадат документ само за това, че е приключил с определени предмети, които е изучавал през изминалите години …

Р. Узунова: За да може да продължи образованието си?

о. Бл. Топузлиев: Да, за да може да продължи образованието си, но ректора, който е също висш духовник, епископ Игнатий, Знеполски епископ, отказа да му издаде такъв документ, върна му само кръщелното свидетелство, което се занася заедно с документите за записване в Семинарията и е казал да си вземе бележника просто…

Р. Узунова: Вие тръгнахте от България с цялото си семейство, така ли?



о. Бл. Топузлиев: Да, с цялото си семейство…

Р. Узунова: Съпругата и сина?

о. Бл. Топузлиев: И дъщерята, 4 души…

Р. Узунова: Да. Бих искала да ви попитам и още нещо. Знаете - всички българи знаят - че много трудно е да се получи паспорт за пътуване в чужбина. А доколкото виждам, на вас като членовете от Дружеството доста охотно ви дават паспорти да напуснете България и да отидете в чужбина. Какви са причините според вас?

о. Бл. Топузлиев: Мисля, че по този начин властите се надяват да обезглавят това Дружество и да парализират неговата дейност.

Р. Узунова: И последен въпрос: за плановете ви, за бъдещето ви… Тъй като, доколкото познавам част от църковните общини на Запад, всеки би трябвало да работи по професията си... Голяма част от тях – свещениците - са изпратени от България, от Светия синод?

о. Бл. Топузлиев: Да, имаме, действително Западно-европейска епархия, 2 епархии в САЩ, Канада и Австралия, и за нуждите на вярващите българи обикновено изпращат свещеници от името на Светия Синод. Но всъщност Светият Синод не определя кой да замине – това правят служителите в Комитета по въпросите на българската православна църква и религиозните култове, а Комитетът е към Министерството на външните работи, но всъщност е под влияние на Министерството на вътрешните работи. Така че всички изпратени от Светия Синод свещеници на Запад са или доверени лица на Държавна сигурност, или поне са считани за такива, за хора, на които може да се разчита и няма да създадат проблеми на ДС. Аз, надявам се – аз не просто се надявам, аз съм сигурен – има българи, които не желаят такива свещеници, а искат свещеници, които ще отидат да служат преди и без да са си продали душата на дявола… и в тоя смисъл дълбоко вярвам, че Бог ще помогне да намеря и аз една енория, където да започна своето служение, където ще бъда приет с доверие от моите енориаши, и на чието доверие и обич ще отговоря със същото - както с обич и предана служба както към Бога, така и в тяхна полза.

Р.Узунова: Дай Боже, дай Боже…

о. Бл. Топузлиев: Дай боже, …Амин…

(недатирано, вероятно в началото на март 1989 г., ролка № 120)
Разговор с нов член на НДЗПЧ

Д. Томов: Румяна, още една изненада имам за вас,…

Р. Узунова: Да?…

Д. Томов: При мен е най-новият член на Дружеството, но по моя молба аз няма да му спомена името, не искам и вие да настоявате за неговото име, но ще ви дам да разговаряте с него по каквито пожелаете проблеми…

Р. Узунова: Добре.

Д. Томов: Той е в течение на много неща. Искам неговото мнение да вземете по въпросите, както вие прецените… Не го питайте за името, аз съм му измислил псевдоним, Новият, може да се обръщате така към него…

Новият: Добър ден. Много ми е приятно да ви чуя.

Р. Узунова: И така, вие сте най-новият член на Дружеството за защита правата на човека в България. И кое ви накара точно в тези моменти, когато има такива атаки срещу Дружеството, да се запишете в него?

Новият: Първото нещо, което ме накара да взема преко отношение по този въпрос е моето силно изразено чувство на симпатия към Дружеството както като цяло, така и към отделни негови членове. Имам предвид случаят, за който стана преди малко разговор. Ние тука сме заедно с него от доста време насам и е интересно, че нашите мнения и идеологически възгледи по въпроси решителни за нашето развитие като общество /ако изобщо може да се говори за такова развитие поне на този етап!/. И понеже това нещо много ме притесни, тормози ме непрекъснато и затова реших … засега само че бих искал да остане така. Не че се крия от нещо, друго е, той тука я знае каква е причината. Това е временно явление, но аз… това, което сега положение в момента, ще го компенсирам най-активно, така че няма да се загуби нищо. Независимо от всичко.

Р. Узунова: Как мислите, че сега стоят нещата в отношенията между Дружеството и властите, които не са много добре настроени към него?

Новият: Как да ви кажа, г-жа Узунова?! Нещата са много деликатни. Те на пръв поглед са почти решени. Това мълчание, това е мълчание в кавички, това е едно затишие пред буря. Аз очаквам…

Р. Узунова: За мълчание малко трудно може да се говори след всичките статии в печата…

Новият: То мълчанието е в кавички. То тия статии в печата имат съвсем друга основа. Ние говориме тука относно преките действия срещу членовете на Дружеството. Разбирате ли? Това е затишие пред буря. Аз не че съм песимист, но понеже знам другарите какво представляват – аз 5 петилетки ги наблюдавам, г-жо Узунова, и за ви кажа, имам …, вие всичко ще разберете, само че малко по-късно, сега не е необходимо да коментирам неща, които не бива да се казват от интерес за сигурност. Специална причина, не от чувство за страх. Аз не се страхувам от тях изобщо. Но се очаква, поне по моя преценка така, като наблюдавам нещата, се очаква едно развихряне на нещата с цел като видят, че средствата за масова информация не могат да спечелят авторитета, който отдавна са загубили, и ще се опитат отново да минат на репресивната основа и ще сгрешат – за кой ли пореден път ще бъде това! Така че ние трябва тука да се стягаме за нов отпор, твърде решителен, както вървят нещата!

Р. Узунова: А не мислите ли, че просто разумът е надделял и са стигнали до становището, че гласност трябва да има, преустройство трябва да има, и също така и различни независими сдружения? Това го пишеше и в партийните документи!

Новият: Правилно. За разум правилно поставяте въпроса. Но този разум е едностранчив. От тяхна страна той е в заспало състояние този разум. И те не желаят да го събуждат, и то умишлено. Което си е за тяхна сметка. В края на краищата и Лех Валенса беше чуждо тяло, Г-н Никой, докато ги принуди по най-категоричния начин да седнат на Кръглата маса. Ние сега засега сме, г-жо Узунова, още на Четвъртитата маса. Трябва да мине този период, докато минеме на Кръглата – това сигурно ще се изрази в разстояние на години и ще ни струва много морални нерви, много късане на нерви, така да се каже, много упорит труд и отстояване на позиции, които просто ще са отстояни от нас в продължение на години напред. Но ние сме упорити, и това го казвам от името на тук присъстващите в момента, защото по упоритост не отстъпвам почти на никой. Така че имам да губя само един чифт работни ръце. А това за мене е много важно. Нямам недвижими имоти, нямам спестовни книжки, нямам леки коли, нямам вили – партийни или частни, каквито и да били, нямам просто нищо в буквалния смисъл на думата…

(февруари 1989 г., ролка № 270)
Изявление на д-р Константин Тренчев

К. Тренчев: Тревожен е фактът, че някои членове на Профсъюз „Подкрепа” са репресирани под една или друга форма. Имам предвид т.нар. “дружески разговори” в различни ведомства, в които се упражнява психологичен натиск върху членовете. Например, на 25 февруари тази година, събота, е осуетена от МВР среща на членове на Профсъюза в гр. Карлово (в дома на) един от членовете на Инициативния комитет - Николай Маджев. Към сем. Бояджиеви, желаещи да се срещнат с него, са били отправени недвусмислени заплахи за физическа разправа от уж възмутени граждани, докато в същото време Николай Маждев е бил на тъй нареченото “събеседване” в Кметството и Управлението на МВР. Не престават и заплахите по телефона към Председателя и Секретаря за физическо унищожение, заплахи за отнемане на жилище, заплахи за уволнение от работа и т.н., от анонимни лица. Предвид тези и други репресивни мерки към нашите членове ние отправихме до Председателя на Народното събрание и Главния прокурор на Републиката писмено оплакване за нарушаване на конституционните ни права. Имайки предвид, че досега официалната преса не е публикувала нито един от материалите, които са й били предоставени, не сме оптимистично настроени и по повод това оплакване. С други думи, както виждате, борбата е започнала. Аз лично определям това като борба между страха и съвестта. С този страх сме закърмени, този страх така дълбоко е проникнал в душите ни, че ако искаме да се гордеем, че сме хора достойни да бъдат европейци, ще трябва да го победим. Трябва да победим егоцентризма и да помислим за утрешния ден. Аз съм дълбоко убеден, че българският интелектуалец не само ще отстои, той ще надделее, защото той никога не е преставал да се бори за хуманната кауза. Това е като изявление, което исках да направя.

(28.02.1989 г., ролка № 218)
Два разказа на Мариана Златева

Мариана Златева: Интересно започна за мен денят сряда, 19 април. За да стане ясно, ще направя малък увод. Много хора се обаждат, за да търсят помощ от Дружеството. Някои обаждания са толкова далеч от понятието за защита правата на човека, че просто не зная как да реагирам. Едно от тях беше молбата на отец Борислав Лазаров от Свищов, (адрес), който е със силно увредено зрение и има нужда от придружител. Той ме помоли да го чакам на гарата на 18 този месец и да го придружа до прокурора, където той си имал някаква работа. Реших, че ако изпълня тази молба, която е много далеч от основните цели на Дружеството, няма с нищо да навредя на доброто име на Дружеството, а напротив, по-вероятно е да допринеса. И така, във вторник, 18 април в 10.30 часа, аз посрещнах този човек и го заведох до прокурора. Но прокурора Платиканов, към когото той беше отпратен, приема само в понеделник и сряда от 10 до 12 часа. Аз се озовах, със слепия човек до мен, в безизходица. Оставих го в дома си и си отидох на работа. Вечерта ходих по хотелите, но никъде не намерих място. И оставих абсолютно непознатия за мен човек да пренощува в дома ми и се споразумяхме, че в сряда аз ще се върна от работа към 11.30 часа и ще го заведа при неговия прокурор. Обаче в тази сметка аз никъде не включих Народната милиция. И се оказа, че съм в грешка. В сряда, 19 април, в 6.30 сутринта дойде на проверка по адресната регистрация районния инспектор. Съществува закон, по силата на който всеки е длъжен в срок от 24 часа да се зарегистрира адресно там, където е. Колко е справедлив този закон и дали той не травматизира хората, аз сега няма да обсъждам, защото съм на мнение, че щом го има, той трябва да се спазва.  Ако бог ме дари с радостта да доживея деня, в който той ще бъде така променен, че да не държи всички хора в страх от домовата книга, то това ще бъде прекрасно. Районният инспектор дойде с явното желание да намери нарушение по Закона. На обяснението ми, че гостът ми е дошъл преди по-малко от 24 часа, той не гласува доверие. На влаковия билет, предоставен му от госта, също не гласува доверие.  Трябваше да водя словесна война, за да го принудя да впише този факт в акта, съставен от него. Помъчи се да ми обясни, че той не е правил проверка само при мен, а на много места; ама на, видите ли, само при мен, която съм доста свързана с Дружеството, се намира нарушение. Не знам към кого да отправя въпроса: Дали ако изляза на самостоятелна правозащитна дейност, пак ще бъде същото? Знам само, че денят ми е отровен от такава една несправедливост. Не искам с това да кажа, че съм обидена. Аз съм възмутена! Чудя се дали да кажа как потънах от срам, защото съм българка, а този чужд човек, който би трябвало да е пример, след като е представител на властта, се държа с едно високомерие, което не знаеше граница!…  До там, че отецът,… който го попита: “Че Вие и гости ли не давате да се посрещат, синко?” А да не казвам, че на молбата на отеца да го придружи той до прокурора отговори, че той си има работа. С болка на сърцето ви разказвам тази случка.  Мариана Златева, адрес, тел...

(скоро след 19.04.1989 г., ролка № 32)
Мариана Златева: Готова ли съм?… Изглежда, след поредицата обсади на домовете, сега живееме в период на заплахи. В петък, 7 април, 15 часа и 30 мин. ми се обади анонимно лице, слабо владеещо членоразделна реч, и след като се увери, че на телефона съм аз, ми пожела да изразходвам всичките пари, които вземам от “Свободна Европа” за погребение на мен и цялото ми семейство. Моля, ако е възможно, да използвам Радио “Свободна Европа”, за да уведомя тази толкова „изискана дама”, която явно го слуша, щом знае, че аз съм излъчвана, че семейство аз нямам и съм се отдала изцяло на правозащитна дейност. А за моето погребение ще се погрижи друг, просто защото никой не може да се погрижи за собственото си погребение. Освен това ще бъде хубаво тя да знае, че все още живея само от личната си заплата в лева. По отношение на анонимните пожелания, бих искала да споделя, че те са 1 към 100 в полза на добрите. От известно време имах така затрогващи обаждания, които бяха толкова от сърце, че те ми дават сили да преживея и едно лошо. Как Ви се струва, например: “Ало, Златева! Поклон за всички вас!” или “Борци, на поста си стоете! Тоз, който устои, венец му готвят вековете!” или “Мариана, Бог да Ви пази и да Ви дава сили!”. Слава Богу, той ни пази. И ни дава сили! Мариана Златева, (адрес), тел (…), член на НДЗПЧ, Софийска група…., Готова съм. Чувате ли ме?

Женски глас: Благодаря Ви.

(7.04.1989 г., ролка № 27)
Неформален разговор на Анна Манолова с о. Христофор Събев

(…) О. Христофор Събев: И между другото, току що получих информация от нашия човек, Комитов, че в Търново се свика събрание на работници, които са с идея, че аз искам кръв, искам да свалям властта. Разбирате ли?

А. Манолова: Разбирам.

О. Хр. Събев: Пленум имаше тука, на 13 този месец, на Градския комитет, на който са казали, че това е идеологическа диверсия, че „трябва да почнем борба, идеологическа борба”, че „много опасен е председателят на Комитета”.

А. Манолова: Много опасен?!…

О. Хр. Събев: Нали, много опасна работа, аз съм скрил няколко атомни бомби в мазето. (смеят се).

А.Манолова: Странна работа. Добре, аз това ще го имам предвид. Още нещичко....

О. Хр. Събев: Арестуваха мой човек, ... отец Иван Бонев, и е държан онзи ден три часа от милицията. И човекът не може да дойде на себе си - те искаха да го правят провокатор. И са го плашили, че ще пишат във вестниците, че имал любовница, въобще всякакви такива, както отец Благой. Чистите хора искат да ги направят да изглеждат черни в очите на хората. И все пак винаги ще остане едно съмнение за тези хора. Разбирате ли?

А. Манолова: Знам.

О. Хр. Събев: Има прости хора, прощавайте за израза, които, от народа, селянчета разни, които все пак се поддават, нямат добре информация и поддават.

А. Манолова: После, много е лесно да се охули човекът. Една дума е достатъчна...

О. Хр. Събев: Вижте какво, аз за това разчитах на тази акция, в която наистина се включи г-н Бояджиев, и даже той се съгласи, и отец Топузлиев …; и знаете ли, има хора, без да казвам имена, които се съмняват дори в лоялността към нас на отец Благой. Толкова е лошо общественото мнение… Това се прави с цел да се разцепи нашето движение. О. Благой - ние се страхуваме да не го убият заради тия разкрития, които направи за сътрудниците на ДС между религиозните среди. Вие знаете?

А. Манолова: Да. Знаем.

О. Хр. Събев: Тука, в Комитета, ние много се страхуваме и специално обърнахме внимание на Бояджиев да вземат крути мерки за охраната му. Впрочем, той сега още ли е във Виена?

А. Манолова: Не съм говорила скоро с него.

О. Хр. Събев: Някой ми каза, че вече е в Щатите, но аз не го вярвам много, пет години станаха…

А. Манолова: Ами аз трябва да проверя в такъв случай.

О. Хр. Събев: Отец Благой няма пари. Вижте, аз ...

А. Манолова: Да, трябва да направиме всичко..

О. Хр. Събев: Направете нещо, защото той е на пансион и е ..., храната му е осигурена и друго, обаче все пак той за телефонен разговор няма пари… Той работи, знаете ли, по три дена работи на седмица, някъде се е хванал при някакъв добър човек ... Той никога не е работил в живота си, в затвора дори не е работил…

А. Манолова: Имаме телефона, ще звънна още днес ...

О. Хр. Събев: Аз не мога да получа никакви пари, щото ще ме обвинят веднага в шпионаж, нали, но той може да получи спокойно някакви помощи - колко богати организации религиозни има там. Не го оставяйте...

А. Манолова: Непременно ще се погрижа…

О. Хр. Събев: А аз моля операцията за изгонването на червените свещеници оттам да почне, защото това само ще ги сплаши. На мен ми предлагаше мой приятел, от Областния комитет на партията, който завежда висшето образование в Ловчанска област, ми предлагаше тези дни да ми осигурят дори да замина за Сорбоната, в Съветския съюз, и работа... Той лично ми помогна тука - за квартирата ми. Разбира се, аз не приех… Но мене знаят, че не могат да ме сплашат и остава единственият вариант да ме купят. Но неофициално работят. Аз искам официално да го направят предложението… И тогава аз се принудих да го изгоня. Онзи ден искаше да дойде на всяка цена, аз бях още в гладна стачка и много бях изтормозен, четвъртия ден, много лошо го понесох - а той ми надува главата. И му казах: ако дойдеш, ще те съобщя по “Свободна Европа”. Той мисли, че майтап си правя. И въобще се наложи малко грубо да се отнеса с него. ... Аз му казах , че „те са една мръсна клика, която се е провалила, която се проваля, която няма бъдеще; къде си тръгнал, умен човек си!” Той ми е колега по първото образование, той е атомен физик също, завежда лаборатория по атомна физика.

А. Манолова: Ама Вие физик ли сте?

О. Хр. Събев: Атомен физик съм. Първо образование и второто – Богословския факултет.

А. Манолова: Именно за това сте толкова организиран.

О. Хр. Събев: Научен сътрудник бях в Съветския съюз, девет месеца в Москва, Физически институт към Академията. Както и да е. Баща ми е активен борец против фашизма, лежал е в затвора преди 9и и те не могат да пишат за мен, че съм фашист, разбирате ли? Но, ето сега започват да правят събрания, че… искал съм да свалям властта с кръв. Тя стана една голяма работа… Хората ми са дърпани всички, викани, са карани да подпишат декларация. Аз им дадох инструкция никой да не подписва, ама някои са се излъгали да напишат, че са готови да умрат за Христа и такива работи, че са с издавани присъди на Държавна сигурност и какви ли не неща. Разбираш ли? Казвам им, няма да пишете нищо, те за такива случаи процедират така. Викат ги като свидетели, като свидетели да се подпишат. Аз само Ви надух главата.

А. Манолова: Има още нещо друго, което искам да ви кажа. Имената на преследвани свещеници, хора, членове на Дружеството и други, ако ми дават, аз има къде да ги ... не е само в Амнести…, тука дружеството във Франкфурт, което веднага ги дава на агенциите.

О. Хр. Събев: Да, да, дружество Франс … интернешенъл

А. Манолова: А, не, то е отделно

О. Хр. Събев: Така ли?!

А. Манолова: Не, то е на отделно…

О. Хр. Събев: А Георги Минчев заминава вече…

А. Манолова: Разбрах, обади се днеска…

О. Хр. Събев: Вижте, той искаше да работи от името на Комитета там, но аз му казах, понеже боя се, че той може да дерайлира малко. Нали, аз много държа сътрудниците ми точно да изпълняват предначертанията. Хубавото е, че малко се знае за стратегията, която аз съм избрал. И самите ми хора за някои работи само се досещат, както и точния списък на хората остава само в мое разпореждане. Така аз си осигурявам възможността да изненадвам противника с предварително подготвени операции: това бяха литийните шествия, после бяха другите неща, които вършехме. Това е необходимо за делото… И за туй, ако някой се отклони от инструкциите ми, аз съм много недоволен; на мойте хора също не давам да ми се месят. Кадрово се опитаха да ми се месят от Профсъюза хора, не е доктора, той е много интелигентен, и аз направих един скандал, въпрос направих, защото има неща, които аз си зная сам, неща, които сме планирали, или ги знаят само хора, които са посветени в дадена операция. Прощавайте, нали ...

А. Манолова: Не трябва да ми се извинявате, моля ви се ...

О. Хр. Събев: Разбира се, да не си помислите, че тоя е маниак… Добре…Вижте, аз съм вярващ човек, но и съм много практичен, държа много на думата, не материалист, аз съм и беден, нямам никакви спестени пари, но държа всичко да бъде много изпипано и логически да бъде обосновано. Та мисълта ми е, че искам строго да се спазва... Георги Минчев може да залитне, той сега иска да вадим болните от болниците, от психиатриите… Това нещо, това е работа на Дружеството. Мойта работа сега е на теоретично ниво. Отлагам всички тези конкретни неща. Ходихме при него, интервюирахме го. Аз дори не знам кой се намеси в неговия случай, Амнести интернешанъл мисля, че се намеси за него. Франкфурт? Петър Манолов обажда ли се?

А. Манолова: За него? С мене не е говорил, но това може би е било, когато г-жа Узунова е била тук, това не зная. Но аз лично говорих с Франкфурт тогава.

От.Хр.Събев: Много Ви благодаря. Значи той е задължен и на Вас. Георги искаше нещо да помага на Комитета. Аз му казах: без отец Благой, понеже той не е член, не е подавал молба при мен… Георги Минчев може да помага, само ако отец Благой Топузлиев цензурира работата. Значи, да имат предвид, моля Ви, където трябва да се провери, че държа всичко да минава през цензурата на отец Благой. Аз тука-така не съм го пратил... Добре, за Иван Бонев, не Ви дадох пълните данни. Искате ли ги?

А. Манолова: Чакайте, аз записах, една секунда, записала съм нещо, да видя имам ли за него повече данни.

О. Хр. Събев: ЕГН и личния паспорт трябват ли?

А. Манолова: Не, интересуват се от възраст, къде е раждан.

О. Хр. Събев: Да взема все пак да ви дам нещо?

А. Манолова: Дайте ми ги. Включвам, да.

О. Хр. Събев: Свещеник Иван Тенев Бонев, гр. Кърджали, (адрес), член на централното ръководство на Комитета. Това са данните му.

А. Манолова: Възраст?

О. Хр. Събев: Мисля, че е 53 година, обаче съм записал на друго място. Това необходимо ли е?

А. Манолова: Да, искат възраст обикновено, но горе-долу, това е така, ориентировъчно.

О. Хр. Събев: То няма друг такъв свещеник от Кърджали. Него го е заплашвал митрополита, вече на няколко пъти го викат. И много твърдо се отнасят с него, така, крещят му и се опитват… Той много беше разстроен. Каза ми: „На какво основание те ще подозират, че мога да стана провокатор?!” Беше страшно възмутен. Мен даже и не се опитват ..., щото който е предназначен да бъде обесен, няма да бъде удавен, нали? …Отец Георги Божков - имате, мисля, че ви дадох данните... имате ги всичките.

А. Манолова: Дадохте ми всичките.

О. Хр. Събев: Чудесно. Понеже не бях подготвен за вашето обаждане и не съм ...

А. Манолова: Ако има нещо, аз ще ви се обадя утре.

О. Хр. Събев: Да… Но те няма да се примирят. Вижте, ние имаме работа с хора, които няма да се примирят. Те си останаха същите. Вълкът кожата си мени, но нрава си не.

А. Манолова: Ами, за съжаление е така.

О. Хр. Събев: Аз ги зная! Всички тоталитарни режими са такива. Дано демокрацията победи навсякъде - и в нашта мила родина! Защото винаги ще има хора, които ще са зле и ще страдат, но това е неугодно на Бога, на Христа….

А. Манолова: Дано... Отнасяли са се много грубо с него?

О. Хр. Събев: Вижте, г-н Костов изрично каза, че апаратчиците на властта може да не са обезателно хора на работа в Държавна сигурност. Това може да са дори монаси, дори владиците… Така: Дякон Стоян (Стилиан?) Николов Николов от град Шумен, Надежда Йорданова Илиева, тя е по линия на просветата, тя е учителка, отец Иван Бонев, Стефан Иванов Христов. С тия хора са се отнасяли ... Главния инспектор, Петър, са го викали да го оглеждат, за запаса, ... само го огледали, да го видят кой е ... Но тези, които изброих, много, много лошо са се отнасяли към тях, са крещели и т.н. Хората не искат да бият тъпана за тях, не искат да се шуми, защото ..., може би имат право, ще изчакаме още малко да се съберат повече…

А. Манолова: Една секунда само, ако обичате.

О. Хр.Събев: Сега, вижте какво ... не, няма повече да записваме нищо ...

Каталог: public -> arhiv -> rumyana uzunova
rumyana uzunova -> Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия
rumyana uzunova -> Съкращения и означения
rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите
rumyana uzunova -> Част І: Паралелни светове
rumyana uzunova -> Част шеста: човекът срещу системата – политическите жестове на Марлена Ливиу
rumyana uzunova -> Част четвърта: насилието като отказ от диалог
rumyana uzunova -> За архива на Румяна Узунова и за ‘89а година „Бъди този, който отваря врати за други!”
rumyana uzunova -> Іv. Отпорът на гражданите Индивидуалните протестни актове
rumyana uzunova -> Румяна Узунова (18 1936 – 16 1995) Биoграфична справка


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница