Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия
(18.11.1989 г., ролка № 208; Ж. Желев чете речта си, но без началото, и Резолюцията в ролка № 176)
Изтегляне 1.42 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Р. Узунова
- Р.Узунова
- Васил Георгиев
(18.11.1989 г., ролка № 208; Ж. Желев чете речта си, но без началото, и Резолюцията в ролка № 176)Реч на Петко Симеонов на първия митинг на 18.11.1989 г., организиран от Независимите сдружения и разказ за него Р. Узунова: Включих, говори. Петко Симеонов: „Граждани, отдавна сме разбрали, че обществото, което наричаме развит социализъм, не е нито развито, нито социалистическо. Това е едно диктаторско, тоталитарно общество, което в името на илюзорното красиво бъдеще съсипа живота на няколко поколения. На мястото на буржоазията дойде една нова потисническа класа - класата на апаратчиците, класата на номенклатурните кадри. Ние днес сме щастливи от свалянето на Тодор Живков, от смъкването на този, който предизвикваше ужасен страх сред подчинените си, който предизвикваше присмех и срам сред народа. Щастливи сме, че се намериха хора, институции, които свалиха от власт този диктатор. Но нека не се радваме прекалено. Той си отиде, като ни остави тежки икономически, политически и нравствени проблеми. Страната е в криза. Останаха си празните магазини, всезнаещите началници, безпразничното казарменото ежедневие, съсипаната индустрия, замърсената природа. Той си отиде, но Системата остана, остана практически непокътната и господстващата номенклатурна класа. Номенклатурата владее и в момента държавната собственост, тя владее средствата за масова информация, в нейни ръце е репресивният апарат. Някъде там - в нейните кабинети, в нейните вили и резиденции, на скришно от народа се решават нашето всекидневие и нашите съдбини. Сред номенклатурата, разбира се, има и свестни, почтени хора, хора професионалисти, защото и управлението е професия. Без тях държавата не може. Тези хора са наши съюзници в борбата за демокрация. Ние сме заедно. Но сега става дума за господстващата класа. Не е вярно, че е имало ръководна роля на Партията. Имаше груба лична диктатура на Тодор Живков. Не е вярно, че властта е народна - властта е номенклатурна. Видяхме ги що за образи са по телевизията вчера, на сесията на Народното събрание, където малцина имаха моралното право да говорят, а от останалите нито един не намери куража да се покае. Гласуват енергично и едновременно, като на масови гимнастически упражнения, а някои излизаха и безсрамно се оливаха, сякаш не виждат събудения народ, който с пълно гърло вика: „Искаме отчет за всичко! Искаме плурализъм!”. Днешният наш митинг беше обявен още миналата събота, на другия ден след Пленума, когато на родения в Правец му беше даден правия път. Номенклатурата постоя 5 дена като ударена - тя наистина получи тежък удар и хукна да организира и тя митинг. Той стана вчера, не беше лош. Номенклатурата иска да си запази привилегиите и властта, да я кара както до сега. Затова, когато разбра, че ние, независимите сдружения сме организирали митинг, с който ще приветстваме свалянето на Тодор Живков, тя пъргаво изтича отпреде ни и легна на килимчето пред новите ръководители. Нека номенклатурата ляга! Ние, събраните тук, оставаме прави и заявяваме на Петър Младенов, Генерален секретар на БКП и Председател на Държавния съвет: „Другарю Младенов, ние не искаме привилегии и власт. Ние си искаме правата, искаме ги само с мирни и законни средства! Стига диктатура на многострадалната ни земя! Ние искаме: 1. Българското законодателство да се приведе в съответствие с международните споразумения, които е подписала страната ни; 2. Да се осигури на дело незабавна и действителна свобода на словото, печата, сдруженията и събранията; 3. Да се проведат предсрочни свободни избори. В тях да има възможност да се кандидатира всеки, без каквито и да е политически ограничения; 4. Властта в страната да принадлежи на Българския парламент. Народното събрание да бъде постоянен работен орган; 5. Да има пълна свобода на стопанската инициатива – индивидуална, групова или обществена; да се изгради пазарно стопанство и трудово придобитата собственост да е неприкосновена; 6. Държавна сигурност да се занимава само със сигурността на държавата, а не системно и безнаказано да нарушава законите. Да се разформирова нейното идеологическо отделение; 7. Да се проведе без увъртания разследване на дейността на Тодор Живков, неговото семейство и обкръжение. Не желаем мъст, отмъщението до добро не води. Искаме биографията му най-после да стане прозрачна и да спре изопачаването на историческите и делничните факти. Носят се слухове, че е вършил престъпления. Вярно ли е това? Ако е вярно, би трябвало да бъде съден. Сигурно е, че съдът над Тодор Живков ще бъде поука за всички - малки и големи политици, днешни и утрешни. Но длъжни сме да предупредим корумпираните, гузните номенклатурчици: не искаме да си умивате ръцете с него. Изкупителни жертви не са ни нужни. Искаме друго обществено устройство, а не курбани! Ние искаме, другарю Младенов, да живеем в прилична държава. Ако вие работите за нашите искания, вие ще имате привилегията да се ползвате от нашата подкрепа и доверие. Дойде денят да викнем открито: „Искаме чиста и свята република! Искаме свобода и демокрация!”. Да живее България!” Свърших. Р. Узунова: Ето, говори. Говори. Включих, Петко. Петко Симеонов: Ами за този митинг имах най-противоположни допускания, очаквания. Очаквах, че ще дойдат 500 души; очаквах да дойдат и 100 000; очаквах да дойдат и провокатори, които да свиркат, очаквах да дойдат и екстремисти, които да искат да счупят витрини, да палят коли и т. н. Всичко съм очаквал. Нали, аз не съм бил в Организационния комитет и всички тези очаквания ги споделях с някои от техните членове просто като страхове. Но когато отидох вече на площада - това беше 9, не, 10 и половина и там вече имаше много хора; когато видях тези лозунги; тези хора как са там застанали мирно…, тихо, мирно, дисциплинирано - аз разбрах, че се е задало нещо голямо. Просто то се усещаше, във въздуха беше това, голямото, което идеше. И наистина площадът се изпълни. Оттам, от където аз стоях - аз стоях на стъпалата на входа на „Ал. Невски”, от западната страна - отпред се откриваше пространство чак до „Раковски”, там, до пресечката със светофарите. Всичкото това, всичкото, което се виждаше наоколо, беше пълно с народ. Тук, навсякъде. Никъде не се виждаше празно пространство, навсякъде пълно с народ, /…/ имаше хора по дърветата, имаше хора по покривите… Така се виждаха. Всички бяха устремили взор към трибуната, на която стояхме ние… Р. Узунова: Кои бяхте на трибуната, Петко? П. Симеонов: На трибуната бяха много хора. Просто не мога да изброя всички, които бяха там. Аз не ги и познавам… От независимите сдружения. Имаше просто много журналисти, те бяха отдолу, точно под трибуната, имаше хора, които може би случайно бяха попаднали там… Р. Узунова: Добре, карай нататък… П. Симионов: Настроението беше много празнично. Пя един китарист, един певец пя - не му зная името (Васко Кръпката). Той пя много хубави песни - и имаше едно такова особено настроение. Преди него имаше изпълнение на Ицках Финци. Той също създаде, просто с присъствието си, така, едно настроение на - не бих казал приповдигнато настроение, настроение на … стил, чувство на стил, на мярка, чувство за това, че нещата са някак възвишени, че всичко е някак… Не, не сме се събрали просто да викаме, не сме се събрали просто да рушим нещо. Ние сме се събрали, водени от най-благородни чувства. Това беше… съдържанието на това благородство… беше насочено от този певец – непознат за мен певец, които пя граждански /не в смисъла на тези гражданските, политически песни, от типа на тези в … „Аления мак” в Благоевград, където се пеят скучни мелодии, които човек е по-добре да прочете уводната статия на „Работническо дело”, отколкото да стои и да ги слуша тях./ Това бяха песни за най-злободневните въпроси и те настройваха публиката - публиката много активно започваше да реагира …, това беше една много отзивчива публика. Народът беше много отзивчив, на митинга /…/ И създаде се тази атмосфера, много приповдигната, започнаха да се записват хора, които искаха да се изказват, и пак искат да се записват, и нови идват, и нови идват… Значи, като дойдат до мене, аз казвам: „Аз не съм в Инициативния комитет, отидете при Вагенщайн, той всичко знае.” Сума народ съм му изпратил, но не по-малко… 30 - 40 човека дойдоха да искат думата, поне през мене са минали толкова…; разбира се, на всички не можеше да се даде думата, те доказваха там основанията си, колко са прави те точно да кажат, имаше такива случаи, просто трогателни, и всякакви… Нали, сега, има и доста… и заедно с това и либерално беше, защото примерно на трибуната през цялото време се разхождаше една жена с един плакат “Върнете детето на Маруся!“. И аз бях … така, много се чудех коя е тази Маруся?, коя е тази Маруся? Чак после, по време… там, докато бяхме, ми обясниха, че това е снахата на Тодор Живков, чието дете е било взето… Р. Узунова: Как взето? П. Симеонов: Ами тя не си го е виждала детето не разбрах колко години - 6, 7, 8? Не знам колко години не са я допускали да си види детето, …нали, тази жена стоеше на трибуната, с плаката…! Имаше и още няколко други, които развяваха плакатите си на трибуната, за да ги виждат отдолу на митинга, да се виждат плакатите им. Плакатите бяха, и транспарантите, и надписите, които носеха хората, бяха също знаменити… Р. Узунова: Помниш ли някои? П. Симеонов: Всичко онова, което сме си говорили, което сме споделяли, оглеждайки се, което сме си мислели - всичко това, написано на лозунг, написано на транспарант, написано и вдигнато високо над главата. Това самото вече беше нещо… такова…, много вълнуващо. През цялото време хората много активно реагираха на словата на ораторите, като за всяко нещо ръкопляскания, скандирания, … много се скандираше: „Демокрация!”, „Свобода!”, „Гласност!” и т.н… Изобщо беше един митинг, просто като един жив организъм, нали,… но заедно с това блъсканици, такива движения, както съм наблюдавал на други митинги, движения на хората, някакви разговори между тях - просто това го нямаше. Всичко - устремено към трибуната. На едно от независимите сдружения ораторът казва: „Нашият знак е разперена длан, това е знакът на нашата взаимна солидарност. Вдигнете си ръцете всички!”… Такова красиво нещо аз много рядко съм виждал… Р. Узунова: Кой го каза това? Тренчев? П. Симеонов: Ами просто съм забравил. Аз съм все още под много силното впечатление на този митинг… Р. Узунова: Да, и какво? П. Симеонов: Целият митинг, цялото това множество, многохилядно множество изведнъж вдига разперени дланите нагоре и се получава нещо изключително, изключителна гледка!... И започнаха, нали, там вървяха си речите… Радой Ралин говори…, беше… Всички бяха много хубави, много добри! Това бяха Радой Ралин - беше знаменит, той е с бавен, спокоен, афористичен начин на говорене, с този гръмък глас, който той има, който самият в себе си съдържа такива нотки на хумор, на едно особено настроение… Блага Димитрова - също нейното слово беше много интересно, аз ще обърна внимание пак не на съдържанието, не на думите, които се казаха, а на онази атмосфера, която тя донесе - това беше една…, тя е много авторитетен човек, много популярен, но всеки от популярните хора, от известните хора е различен, популярен…, по различному популярен и известен. Ето, ако излезе един футболист - той по друг начин ще бъде. Блага Димитрова, тя, нейното появяване просто вече създаваше онази… пак онова чувство за красота, което има и в поезията й… Р. Узунова: И за достойнство… П. Симеонов: Една особена такава… Аз не мога да го предам с думи, но всеки знае какви чувства и мисли предизвиква в него името на Блага Димитрова, да кажем. Тя, заедно с много така … така, аз винаги я възприемам много стабилно, тежко, някак си авторитетно… Кирил Василев имаше пък свой натюрел като говори: той с разпалеността, една такава някаква партизанска разпаленост, той е бил партизанин, политкомисар на един Родопски отряд, - и говори с един такъв плам на такъв човек… В останалите… И самото появяване на останалите, да кажем, на Христофор Събев, на Константин Тренчев, на Антон Запрянов, които само допреди няколко месеца бяха задържани под следствие, вече значеше много: те можеха да излезат и нищо да не кажат, те можеха да излезат и да кажат, какво?: „Поклон”, или нищо, да си кажат името само, нищо друго… - беше достатъчно като факт… Всеки от тях … също е с присъствие - това са личности, те не са тези, които бяха, а попаднали под следствие, разбира се… Много, така, точно въведение имаше Георги Мишев, който, нали, каза: „Днеска е рожденият ден на българската демокрация! И вие за първи път сте граждани!” – аз не го предавам точно, нали, онова, което е казал, защото не мога… да, а и не го знам наизуст, нали,… но „Вие днеска за първи път сте граждани!” и нали, след като малко говори така, каза: „Здравейте, граждани!” - много хубаво, това беше много хубаво, така… Говори интелигентен човек, говори талантлив човек, по друг начин става митингът вече, друг е този митинг, когато отпреде застанат хора, които заради убежденията си не са се страхували да попаднат в затвора, и хора, които с цялото си творчество, и цялото си гражданско поведение са доказали, че имат правото да говорят. Това е просто друго нещо. И публиката ги слушаше. Публиката слушаше много, то беше много…, просто непрекъснато градусът… така много висок. И сега, аз това го разбрах много по-късно: Институтът по социология е провеждал изследване и на двата митинга. Митингът на 17, които беше проведен от официалните организации… Р. Узунова: (иска да го спре, защото вероятно лентата е свършила)… (19.11.1989 г., ролка № 260) Обръщение - проповед на йеромонах Христофор Събев на митинга на 18.11.189 г. Р.Узунова: Включих… отец Христофор Събев? Бих искала вашата реч на вчерашния митинг? О. Христофор Събев: „Вие сте солта на земята. Ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солено? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците. Вие сте светлината на света. Не можете укри град, който стои на връх планина, не да запалят светило и да го турят под глина, а в светилник да свети на всички в къщи. Тъй да свети пред човеците светлината, за да видят добрите ви дела, да познаят небесния ваш Отец.” Братя и сестри, вярващи и свободомислещи, скъпи сънародници! Всички ние сме въодушевени от най-светла надежда, че скоро ще бъдем свидетели на действителни благотворни промени, засягащи самите основи на обществения живот. След изминалите десетилетия на духовен мрак, след цялото това ужасно време на страх и несигурност, на потискане и репресии, ще дойде ден светъл, ден желан, ден на истината. Безспорно е, че нашият изстрадал народ има моралното право да потърси отговорност за всичкото причинено му зло. Да, именно отговорност. Но нека не бъде разправа, нито да бъде безжалостна мъст! Впрочем, едно опрощение е винаги възможно и желано, но трябва да бъде предшествано от най-искрено покаяние на провинилите се. Както сам Спасителят казва: „Ако простите на човеците съгрешението им и вам ще прости Небесния ни Отец!”. И тъй, нека да бъде възстановена святата правда, но без озлобеност, без кръв, без ексцесии! Ние, Христовите ученици, членове на Търновския религиозен комитет, призоваваме в това супер несигурно време към мир, любов и свобода. Ние се обръщаме към вас, радетели на демокрацията, по нищо да не се оприличавате на тези свалени тирани, които бяха печално известни със своите брутални злодейства. За това нека си поставим за цел, критикувайки - да не очерняме, търсейки отговорност - да не пресилваме, не само да рушим, не само да отричаме - но и да съзиждаме, да утвърждаваме. Преди всичко трябва да възстановим истинските духовни релации, защото несъмнено има общочовешки ценности, които никога не остаряват и на тях се крепи самото общество. За това не биваше така безотговорно да бъдат пренебрегвани и потъпквани! Ние всички знаем, че на Христовата вяра дължим съхранението ни като нация през вековете. За жалост, през последните изминали десетилетия сме погазвали всяка свободна религиозна изява. Не само на християните - православни, протестанти, католици, но и на мохамеданите и на всички други религиозни групи у нас. Беше посягано на храмове и джамии, бяха забранявани погребения, ритуали и обряди, и се пречеше на всяка религиозна група. Защото именно тоталитарната система не може да търпи каквато и да е демократична своя алтернатива, която сигурно всеки би казал, че са религиозните права, свободата на съвестта и религиозните ценности. Но може ли да се говори още за тях, след като според чл.53, ал.1 от Конституцията все още е разрешена само религиозната пропаганда, но не и свободата на религиозното слово. И щом като по чл. 38, ал.2 от Конституцията законен е само гражданският брак, но не и религиозният, поради което е рядко явление здравото и морално граденото семейство. Това неравенство, тази дискриминация на вярващите от страна на атеистите не спира дотук. Тя преминава през Закона за вероизповеданията, в членове 20 и 21, монополизиращи правото за обучение и възпитание на младежта и учащите се, както и откриване на болници и сиропиталища единствено за атеистичната държава и забраняваща на вероизповеданията да извършват тази благородна дейност, в която те биха били изключително полезни. Тогава не е за учудване, че се усилва гражданската безотговорност и престъпността сред младежите, а също и бездушното отношение към болните и страдащите. Или от ограничителните членове съдим за религиозните процесии, извършвани на открито, и (членове) 22 и 24 за външните връзки на изповеданието. Както и в чл. 176, ал. 3 от Наказателния кодекс, по който, ако свещенослужител извърши религиозно бракосъчетание, без предварително гражданско, се наказва с лишаване от свобода до 1 година плюс публично порицание. Няма съмнение, че тези несправедливи закони трябва да отпаднат, тъй като противоречат на членове 18, 19, 20 и 26 от Всеобщата декларация за правата на човека от 10.12.`48 г. А още по-неприятни са противоречията в самото законодателство, като например чл. 12 от Закона за изповеданията, който развързва ръцете на светската администрация да премества и уволнява свещенослужители, независимо от становището на църковната власт, което е в разрез с чл. 53, ал. 2 от Конституцията: „Църквата е отделена от държавата.” /…/ и висшите ръководства на вероизповеданията са се нагодили спрямо тази несправедливост и приемат това грубо вмешателство на светската власт като нещо напълно естествено, да не кажем като манна небесна. Например чл. 16 от Устава на БПЦ, където е регламентирана антиканоничната намеса на светските власти и при избор на духовен предстоятел на цялата църква е в сила /…/ правило на светите апостоли: „Епископ, който си послужи със светските власти и чрез тях получи власт в църквата, да се низвегне и отлъчи, както и всички, които са се съобщавали с него”. За голямо неудоволствие на вярващите от различни вероизповедания и /…/, и владици, и /…/ пастори се надпреварват да твърдят колко била свободна религията у нас и да нагрубяват всички, които разкриха истината. За такива Господ е казал: „Горко на /…/ лицемери, задето забравяте царството небесно през човешкото, защото нито вие влизате, нито другите пускате да влязат.” Ние, членовете на КЗРПССДЦ, като изразяваме своята гражданска и християнска позиция, настояваме за истинска демокрация, /…/ и гласност и няма да се успокоим, докато не ги видим осъществени. Затова трябва: 1. Да се въведе факултативно обучение по основи на религията в училищата; 2. Масов тираж на религиозната литература – „Библия за всеки дом”, 3. Религиозни филми, проповеди, литургии по средствата за масова информация – радио, телевизия и отразяването им в печата; 4. Законодателни гаранции за ненамеса на светската власт в религиозните дела. Ние призоваваме всички честни, вярващи и свободомислещи хора да подкрепят нашата мирна и благородна борба за мир, ред, демокрация и християнска нравственост. Бог да благослови демокрацията! Амин!” Р.Узунова: Какви лозунги издигахте? О.Христофор: Нашите лозунги бяха… „Христос, спасител на света!, Библия за всеки дом! Вероучение в училищата, Християнството – алтернатива на тоталитаризма, Религиозните права, свободата, демократизацията! Радиото, телевизията и печатът – трибуна и за християните!”, и още много лозунги. Имаше 11 лозунга плюс две грамадни икони, по метър и 40 високи, на Иисус Христос и на Света Богородица плюс две хоругви и освен това две табели с надписи на Комитета за защита на религиозните права…, и освен това един плакат с кръст и слънце зад него... Р.Узунова: Казахте, че едната от хоругвите е била на самата трибуна? О. Христофор: На самата трибуна имаше наш член, на Комитета, който държеше една хоругва, на която е изобразен Иисус Христос и отдолу пишеше: „Свещеникът – народен будител”. Точно до самата трибуна. Освен това имаше един човек, не от нашия Комитет, но той беше със знаме – българското национално знаме, обаче с кръст на него отзаде, над /…/ (…) (19.11.1989 г., ролка № 165) Съобщение на Васил Георгиев за митинг на ОФ във Варна, прераснал в нощен митинг на недоволстващото население Васил Георгиев: Митингът, който стана и на неформални /…/ Фактически, днеска се учреди Младежки студентски съюз във Варна. Едновременно. И митингът, който беше, вие…, казах ви: във Варна пред съвета, …имате известна информация, нали?! След това се прехвърлихме на митинга, който беше организиран от Отечествения фронт. И продължихме там - с всички плакати, повечето ви са познати: “Демократи!”, „Избори веднага, сега!”, но имаше допълнително като “Стига зелен хайвер, искаме и ние червен хайвер!”. Интересното е, че митингът стана толкова импровизиран, така непренудено, че гражданите съвсем,… които никога не са стояли пред микрофон, се наредиха на опашка и с часове чакаха да вземат микрофона. И освен проблемите, които засягат цялата общественост, почнаха да говорят и за лични проблеми, които всеки от тях има и се е сблъскал през живота си, но които са актуални за всички други хора. Защото през различно време всеки се е сблъскал с тези бюрократични проблеми, които всекидневно срещаме. Фактически, така се реши: микрофонът да бъде достъпен на всички, до като има кой да говори - и затова митингът още не е свършил. Да, и което е за чест, управлението на кметството във Варна не прекъсна микрофоните, както стана в някои други градове - бяхте казали преди малко. Фактически микрофоните са свободни - да говорят, до като има хора да говорят. Р. Узунова: А спомняте ли си някои интересни изказвания, някои интересни проблеми? В. Георгиев: За местните проблеми, а също стана въпрос и за Девня, също стана въпрос за бившия секретар на партията, в Градския комитет, който имаше тука, преди няколко години, … който изчезна, нали, и се потули работата – журналист говори по този въпрос от в. “Народно дело”, който беше излязъл с една дописка: и как се потули цялата работа, и как го накарали въобще да прекрати тази тема… Р. Узунова: Сега е 10 часа без 10 минути и митингът още продължава? В. Георгиев: Да, още. Аз понеже живея наблизко, до 9 и половина бях там и… върнах се, и току-що пуснах радиото да ви слушам – 9.15 де, и понеже е близко, още се чуват говорителите, понеже силно… На главната улица са поставени високи тонколони и се чува тази /…/ все още. Р. Узунова: И добре е озвучено, така ли? В. Георгиев: Да. Р. Узунова: Благодаря ви много. (22.11.1989 г., ролка № 229) Разказ на Мария Гюргева за митингите в Бургас Р. Узунова: В колко часа беше митинга, Мария Гюргева? М.Гюргева: Мисля, че от пет часа беше митинга. Р. Узунова: Кой го беше организирал? М.Гюргева: Независимото гражданство, така имаше…, такива позиви имаше пуснати. Независимо гражданство на град Бургас. Р. Узунова: Бяха разпръснати из града, така ли, или залепени? М.Гюргева: Ами на мен ми го дадоха този позив от ръка. Не зная къде и колко са били разпръснати. Каталог: public -> arhiv -> rumyana uzunova rumyana uzunova -> Съкращения и означения rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите rumyana uzunova -> Част І: Паралелни светове rumyana uzunova -> Част шеста: човекът срещу системата – политическите жестове на Марлена Ливиу rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите Глава ІІІ. Насилието Бюрокрацията като инструмент за насилие rumyana uzunova -> Част четвърта: насилието като отказ от диалог rumyana uzunova -> За архива на Румяна Узунова и за ‘89а година „Бъди този, който отваря врати за други!” rumyana uzunova -> Іv. Отпорът на гражданите Индивидуалните протестни актове rumyana uzunova -> Румяна Узунова (18 1936 – 16 1995) Биoграфична справка Изтегляне 1.42 Mb. Сподели с приятели:
|