Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия


Р. Узунова: И къде се събрахте? Колко души? М.Гюргева



страница4/8
Дата22.07.2016
Размер1.42 Mb.
#657
1   2   3   4   5   6   7   8

Р. Узунова: И къде се събрахте? Колко души?

М.Гюргева: Много хора. Целият площад, а той е централен площад, голям, беше пълен с хора. Не мога да Ви кажа - може би 300, 400, 500 човека, не мога да определя точно. Много хора, изключително много хора.

Р. Узунова: И какво, оратори имаше?

М. Гюргева: Имаше оратори, много оратори, известни хора на Бургас, художници говориха…

Р. Узунова: Писатели?

М. Гюргева: Ами художникът Георги Баев говори. Представител на "Екогласност", който искаше секретните данни... Имало някакъв секретен доклад за гр.Бургас, с данни, които показват, че екологията на града е страшно нарушена..., и въздухът дори е по-отровен от цигарения дим. Точно така каза момчето. Имаше представители на Дружеството за защита на правата на човека, и също говориха. Говореше се, издигаха се лозунги за демокрация, многопартийна система. Какво още да ви кажа? Аз също говорих.

Р. Узунова: И какво казахте?

М.Гюргева: Аз казах, че ако трябва да се промени нещо в нашата държава, трябва да се промени политическата система. Казах, че тази партия, която до сега ни управлява 40 години и която толкоз много е грешила, ако имаше чест и достойнство, трябваше да си подаде оставката. Както президента Никсън от аферата "Уотъргейт"... Казах сега да се пазят от демагозите. Защото те сега насочват вниманието към един или двама човека, но не само те са грешили, нали? Много хора са грешили там, от тази партия. Много хора издигнаха искания за промяна на чл. 1 ал. 2. – за ръководната роля на партията. Даже в моя доклад аз казах, че е срамота една партия да командва по силата на името на закон, който я защитава и налага. Тя не е миропомазана от Бог…

Р. Узунова: Ако имате текста, бихте ли ми го прочели? Какво работите?

М.Гюргева: Аз работя като оператор в електронно-изчислителен център, а по образование съм начална учителка.

Р. Узунова: Добре, слушам Вашия доклад.

М. Гюргева: Ама целия ли трябва да го кажа? Добре. „Граждани на Бургас, първо искам да отправя един апел към жителите на моя град. Нека днешния митинг да бъде мирен, с мирни средства, защото демокрацията се постига само с мирни средства. Историята показа, че всички кръвопролития, например Парижката комуна, където се издигнаха лозунгите "Свобода, равенство, братство" и Октомврийската революция, пък и 9 септември не доведоха до желания резултат.” Чувате ли? Значи, тук мене ме освиркаха.

Р. Узунова: Вярно?

М. Гюргева: После казах, че „Свободата, равенството и братството не се постигат със щит и пушка, не се постигат с кръв и паднали глави. Убийствата и насилията водят до омраза и насилие. Всички реформи трябва да станат по мирен път”…Записахте ли досега всичко? Тука също ме освиркаха. Не ме приеха хората, с тия може би шаблонни думи... „Граждани на Бургас, не позволявайте да насочват вашата омраза към отделни лица от партийния апарат - Живков или Жишев /Жишев е нашият партиен секретар./! Нима те са най-важната причина за нашата разбита икономически, социално и духовно държава?” Тука също ме освиркаха - изглежда те са убедени, че е необходимо един човек или няколко лица да платят за всичко. Чувате ли? Продължавам: „Все едно да отрежеш върха на цирея, но оттатък ще продължи да расте. /.../ е една корумпирана партия, която не престана да греши вече 40 години. Ако това беше станало на запад, тази толкова грешила партия щеше да има срам, съвест и достойнство, и чест да подаде оставка, като стана с президент Никсън при аферата "Уотъргейт". Вчера един от ораторите на митинга каза: „Внимавайте, пазете се от демагогията!” Граждани, докато не се промени политическата система, нищо не можем да очакваме. Чл. 1 ал. 2, която гласи, че БКП е ръководна партия, трябва да се промени. Срамота е, че една партия командва по силата на закон, който е защитава и я налага. Да не е миропомазана от Бог, че да стои все тя отгоре?! Ако една партия ръководи държавата, то тя трябва да заслужи това с делата си и чрез свободни, а не манипулирани избори в резултат на събиране на определен брой гласове от народа. А нима изборите при нас стават така? Искаме многопартийна система, защото само ако има партии в опозиция, то те критично ще наблюдават дали управляващата партия не прави грешки и не злоупотребява с властта. Тези опозиционни партии ще имат по равен брой представители в парламента и тогава управляващите няма да си разиграват кончето, както могат. Но не щем такива партии като днешния послушен БЗНС. В една държава, ако управлява само една партия, то тя е тоталитарна диктатура. Такива диктатури са и фашизмът, и комунизмът. За това беше спряна от цензурата книгата „Фашизмът” на проф. Желю Желев, да не би да направим паралела между тях! Но ние го правим, не сме малоумни. Искаме закони, които ще защитават реформите на преустройството; искаме отменяне на репресивните членове от Наказателния кодекс; искаме разделяне на законодателната, изпълнителната и съдебна власт; Народното събрание е изразител на гласа на народа и то трябва да влезе в ролята си на върховен орган на властта, над който трябва да стои само върховният закон - Конституцията, а не някаква си партия. Партията трябва да бъде подчинена на Народното събрание, а не тя да му диктува и да избира сама народните представители, които пряко й се подчиняват и знаят само да се съгласяват, да ръкопляскат и да вдигат ръка и за добро, и за лошо; искаме народът да избира сам своите народни представители; искаме ръководителите на държавата да дават отчет за своите разходи пред Народното събрание; искаме ръководителите на държавата да дават личен пример със своята работа; искаме мандат за тия държавни ръководители четири или пет години, защото този ръководител, който слиза от своя мандат знае, че ще бъде после в мнозинството и затова ще работи за добруването на това мнозинство; нека червените милионери да дадат отчет пред публичен съд от къде имат милионите си - при днешната средна работна заплата, да се върнат крадените милиони в държавната хазна. Граждани, вземете Заключителния документ от Виенската среща за разоръжаване и за правата на човека, подписан е и от България. Научете, знайте, отстоявайте своите права, че първо: човек се ражда свободен; че всички човеци са равни пред закона; всеки човек трябва да има свобода на мисъл и слово; свободата да си изразява своите убеждения; да има свобода на мирни събрания, на мирни сдружения - без терористични акции, само с мирни действия; равна заплата при равен труд; свобода на средствата за масова информация; демокрация чрез плурализъм! Нека да дадем шанс на Петър Младенов да доведе страната до една многопартийна демокрация!” Това беше, Румяна.

Р. Узунова: А вчера също е имало митинг, така ли?

М.Гюргева: Да. Вчера също имаше митинг. Говориха, тука, един партиен другар, освиркаха го. Едни ги освиркаха, които говориха с шаблони и с клишета, а другите, които си казаха истината, горе-долу по моя доклад, нали - всъщност те са съвсем познати неща, тези, които аз съм ги отразила в доклада - те се казаха и вчера. А искам, Румяна, да ви питам накрая: след като завърших доклада, казах, че много време, дори и днес са ми подслушвали телефона и непрекъснато ми се обаждат по телефона от милицията. И след това,… Ало, слушате ли ме? И след това, като свърших моето слово, нали, се дръпнах настрана. Дойде един полковник от милицията и ми каза, че след като са ми подслушвали телефона, аз би трябвало да подам молба до пощата ли, до милицията ли и да се оплача, сега трябва да подам тази молба. Ако излезе, че това не е вярно, те трябвало да ме съдят и че трябва публично да оправдая милицията и това, което съм казала на митинга, че не е вярно, че са ми подслушвали телефона... Искам да знам какви права, правни, имам, там, как ме защитава закона. Ако можете да ми кажете? Ако наистина нещо…

(вероятно 22.11.1989 г., ролка № 310)
Репортажи за митингите и събранията и за поведението на хората в Пловдив на о. Димитър Амбарев;

Р.Узунова: Хайде, говорете…

О. Димитър Амбарев: На 20 число, както споменавах в предишната си кореспонденция, развълнуваните ученици бяха обсадили дома на Областния партиен комитет. От онзи ден, след репортаж на NBC, бяха поканени в конгресната зала за разговори. Тези разговори са преминали в открит ученически бунт, защото днешната младеж е много по-зряла от предшестващите ги поколения. Пред техните очи са разминаването на думите с делата, както и фалшът, и корупцията. Спешно е бил повикан началникът на отдел „Средно образование” към Изпълнителния комитет на Областния народен съвет – Френгов, който е заплашил учениците с дисциплинарни санкции. Това е преляло чашата и с викове „Долу” и освирквания разочарованите ученици напуснали залата. Известно ми е, че тази вечер, в петък, в английската гимназия, която беше инициатор на тези вълнения, са поканени учениците и родителите им за съвместна учителско-ученическо-родителска среща. Зная, че в неделя се подготвя нов ученически митинг на Джумаята, на който митинг ще бъдат издигнати искания и ще бъде изготвена Резолюция, която ще бъде изпратена на новото правителство. Техните искания са във връзка с реформа в средното образование, за премахване на професионално-учебния център(?) (може би УПК) като корумпирана институция в системата на средното образование. Другото по-интересно е, че на 21 число на месеца (вторник) в 11 часа беше подготвен митинг, инспириран от Областния комитет на Комунистическата партия, но официално организацията му е била възложена на общинския комитет на ОФ. Този митинг е целял подкрепа за новото правителство от страна на широките народни маси. Предварително е била провеждана разяснителна работа сред работническите колективи в различните предприятия, като агитаторите са се стараели да създадат сред работниците недоверие към интелигенцията, която е била представена като фактор, който е непроизводителен, но претендира за лидерство, социална класа, неутвърдена като носител на пролетарските традиции, силно повлияна от буржоазната действителност на Запад и враждебна на работническите интереси. Въпреки това, положеното начало на казионния митинг с духов оркестър вървеше както всички казионни митинги с освирквания и с невнимание на публиката в този митинг към ораторите. Почти до 7ия оратор всички бяха свалени от трибуната с освирквания и с виковете – “У-у-у” и “Долу!”. След втория оратор седемхилядното множество започна да освирква организаторите на митинга и говорещите по определения списък оратори. Официалната преса в коментарите си отново се опитва да хвърля прах в очите, че това било нормалната атмосфера за всеки митинг. Ние сме съвременници на целия 45-годишен период от време, за да знаем как протичаха митингите до този момент. Организаторите на настоящия митинг, които нищо ново не са научили и нищо старо не са забравили, си я караха по стария сценарий и скуката се превърна в раздразнение, а не след дълго раздразнението премина и в гняв. Говориха 7 оратори, от които 5-та бяха освиркани и прекъсвани. Известната активистка, герой на социалистическия труд Комня Сотирова, известна от пионерските, моите пионерските години и вече на възраст, бе извадена от нафталина и вече заекваща в словото си се опита да подкрепя новото правителство, но тука се получи засечка. Към трибуната си запробива път групичка с плакат “Не искаме нов отбор със стари играчи. Изпружените долу!” и тя бе принудена да прекрати словото си. Тогава по силата на желанието на хората аз се приближих до трибуната и взех микрофона да говоря. Аз бях осмият, за който пловдивската преса свенливо съобщава, че това е дало нова насока на митинга. Изложих гражданските искания, които би трябвало да се представят от новото правителство, за да легитимира то своя образ. А тези граждански искания са: разтурване на настоящето Народно събрание като компрометирало себе си; насрочване на нови, свободни избори за Народно събрание, в които свободни избори да има и листа на неформалните сдружения в страната, които ще бъдат единствения гарант за демократизацията в страната. Това докара публиката да премине в овации. Поприказвах им още пет минути, като им изложих, че аз съм член на Независимото дружество за защита правата на човека, което се бори за техните права от 16 януари 1988 г. и че защитник на техните социални права ще бъде единствено профсъюз “Подкрепа”, създаден в Стара Загора от д-р Константин Тренчев и неговите сподвижници. Бурните ръкопляскания на тълпата изразиха одобрение от казаното от мен и аз не виждах какво повече мога да им кажа,… за това, защото вече други, свободни граждани напират към микрофона, когато Рабфачев (?), първият секретар на Областния комитет на ОФ, се опита да ми отнеме микрофона. Аз се запътих към стълбичката да слезна от трибуната, когато той каза, че митингът се закрива и че нямало да бъде даден микрофона на други граждани, като подхвърли, че аз съм бил осъждан за морални деяния. Независимо от всичко аз се прибрах в къщи, но след около половин час, след като се бях прибрал, телефонът отново ми зазвъня и се обади мой приятел, който ми казва: “тълпата се насочи към Партийния дом и принуди първия секретар на Областния комитет на партията Пантелей Пачов да се върне, да излезе пред тях и да разпореди на звуко-озвучителна служба да озвучи на нова сметка площада, като предават микрофона на гражданството. Хората скандират и викат „Амбарев да се върне на трибуната”. С бърз ход се запътих към Червения площад, който е на 20 мин. от дома ми. Отново се изкачих на подиума и от този подиум аз прочетох Преамбюла на нашта Харта за защита правата на човека в България, като предварително, преди Преамбюла аз направих един лек, исторически обзор върху историята на Дружеството, върху съществуването на нашето Дружество. Тъй като Рабпачев (?) си позволи да ме разгражда(?) по морален път, аз съобщих на събралото се множество, че с присъда на Пловдивския районен съд от 17 октомври 1984 г. аз съм реабилитиран – първо, второ – освободен съм от затвора с указ на Държавния съвет в извънреден срок и трето, обясних им с десетина думи как се манипулира българския съд от тоталитарната система, като съвсем честно и откровено им казах – “Да, осъждан съм за изнасилване, но аз изнасилване нямам, защото такова действително нямаше”. Публиката отправи своите упреци с викове “Долу комунистите! Не желаем повече да бъде манипулирано съзнанието ни!” и на трибуната се качи друг оратор, аз слезнах, който ме подкрепи. Мене са ме подкрепили няколко души, които са били изпращани с възгласи. Но един от тези оратори, член на “Екогласност” се обърнал към публиката и е призовал присъстващите на митинга да паднат на колене в едноминутно мълчание за всички репресирани от 1944 година до ден днешен. Осемхилядното множество тутакси паднало на колене и на площада зацарила гробна тишина. След това един от работниците, един електротехник, чието име, чието име сега не мога да го… /я да видиме тука кое е във вестника...., вероятно вие вече имате информация за него, е поканил първия секретар на областния …/ - Христо Станев, електротехник - е поканил Първия секретар да каже по какъв начин си е построил къщата на место, където не е живял, место отчуждено за обществена сграда, да каже колко квадратни метра жилищна площ представлява жилището му и да даде обяснения за триетажната си вила от къде е взел средства. Христо Станев е пропуснал обаче една подробност: да го пита какво е месечното възнаграждение на един областен партиен ръководител, първи секретар в настоящия момент, защото нашите данни са от `85 г .- Един окръжен първи секретар на партията е получавал 10000 лева за `85 г., като тази сума е изразена половината от своята част във валута.

Снощи беше проведено събрание на „Екогласност”. Клубът „Екогласност” иска от гражданските власти да му се даде помещение за провеждане на Учредително събрание. Но засега се срещат пречки. Като крайна мярка „Екогласност” е решило да се обърне тъкмо към първия секретар на Областния комитет на партията, за да се намери разрешение на въпроса. По този начин първият секретар на Областния комитет на партията ще легитимира своята привързаност към демокрацията.

Вчера, на 23 ноември, бях поканен в двора на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. С мене беше областният ръководител на профсъюз „Подкрепа” Румен Русев. След като бяха прочетени учредителните протоколи на всички ВУЗове в Пловдив, а именно ВСИ „Васил Коларов”, Медицинска академия, Музикално-педагогическия институт, беше образуван Инициативен комитет на Независимите студентски дружества и Координационен съвет при тях, които са готови да влезнат в Националния студентски съюз. Говориха много студенти, някои от тях нападаха Комсомола, други от тях защитаваха Комсомола и накрая …Между говорещите беше и старшия преподавател от Музикално-педагогическия институт Ангел Ангелов, който се обърна към студентите да бъдат бдителни, тъй като се забелязва тенденция на дублиране на неформалните сдружения, било по линия на гражданските и човешки свободи, било то по профсъюзна линия, било то по студентска линия, тъй като във в „Младеж”, в броят от онзи ден, от 20то число, има едно съобщение на някой си Георгиев, секретар на Комсомола, с което се обръща към студентството за създаване на Български студентски съюз. Аз се качих, при поканата да говоря на този митинг, като обясних на студентите традициите на българското студентство в миналото и всички опити на разни казионни организации, както и (на) нелегалното движение на БКП на времето, да превземат ръководството на Свободния студентски съюз. И само от тях зависи да не стават отново инструмент в ръцете на Комсомола. Качи се да говори първият секретар на Областния комитет на Комсомола в Пловдив, чието име не зная, който се опита да ме апострофира, обърна се към студентите с „бойните традиции на Комсомола още от времето на БОНС”-а и тъй като беше в присъствието на всички студенти, аз го попитах: “То доброволна студентска организация ли беше? - Да, доброволна.” Получавате ли заплата вие? Вие, получавате ли заплата?” Той беше принуден да каже, че получава заплата. Тогава аз допълних пред студентите, че нито една буржоазна партия в миналото не е получавала заплата, материално не е тежала върху гърба на своя народ. В училище, в бившето училище „Карнеги”, което се намира в квартал Гюл бахча, или кв. Прослав(2) до пожарната команда, на 22и вечерта, срещу /.../ пловдивски граждани дойдоха да изразят своята привързаност пред ръководството на профсъюз „Подкрепа” и лично пред д-р Константин Тренчев и създадоха Областен координационен съвет на профсъюз „Подкрепа”, профилирано по специалности. Ето това е, което мога да ви кажа. Да, спазен е бил… принцип …

От днес към свободно възобновляване на студентските общества. ... бе осветен от новия български Великден, който иде да открие половин …



(24.11.1989 г., ролка № 164)
Декларация на организаторите на митинга в Пазарджик, чете Георги Спасов

Р. Узунова: Добре, добре. Включих, говори…

Георги Спасов: „Ние изразяваме мнението, че свалянето на Тодор Живков от власт не е краят на тоталитаризма, а само началото на неговия край. Този край ще настъпи тогава, когато бъде демонтирана напълно командната административно-бюрократична система, която стои в основата на произвола и беззаконието, на крещящата социална несправедливост, на духовната деградация и нравствения упадък. Зачитането на исконните права и свободи на гражданите и народовластието са двата основополагащи принципа на демокрацията, която единствено може да гарантира икономически напредък, социална справедливост и културен прогрес на обществото. Днес ние сме далеч от нея и нашият митинг ще се стреми да бъде част от ония действия, които трябва да бъдат извършени, за да извървим за кратко време дългия път до нейния спасителен бряг. Съдбата на народа трябва да бъде в ръцете на народа. Ние сме за законност и ред, които произтичат от разделението на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна, а не от тяхното съсредоточаване в едни ръце. Ние сме за законност и ред, които се опират на равенството на всички пред закона. Ние сме за законност и ред, основани на социалната справедливост, а не на привилегиите на едни за сметка на други. Ние сме за законност и ред, които произтичат от плурализма и правото на всеки да бъде творец и ковач на собствената си съдба. Нашият призив е: Промяна, Гласност, Демокрация, Свобода! Гласност - веднага, демокрация днес, свобода – сега!” Ало?

Р. Узунова: Чувам, чувам…

Г. Спасов: Румяна, пусни там, ако намериш…

(30.11.1989 г., ролка № 195)
Разказ на Мария Петрова за митинг в Бургас

Румяна Узунова: Ето, включих.

Мария Петрова: Добре. Днес в Бургас се проведе митинг на неформалните сдружения в града. Митингът не бе оповестен в областния вестник „Черноморски фар” по простата причина, че бе отказано да се отпечата това съобщение. Неформалните организации изразиха желание митингът да бъде проведен на пл. „Г. Димитров” в центъра на града. Но това искане не беше удоволетворено от властите и той се състоя в Морската градина. Въпреки студа присъстваха много граждани. На митинга се изказаха представители на неформалните дружества: Общата федерация на труда „Подкрепа”, Дружеството за защита на човешките права, „Екогластност”, Клуба за гласност и демокрация, Независимият студентски съюз, Независимото ученическо дружество и др. Изказаха се поетът Янаки Петров, художникът Георги Баев, Стойчо Кьосев – философ, инж. Димитър Майсторов, Георги Попов - редактор на провинциален вестник, подал оставка заради своите прогресивни убеждения, строителят Росен Петров и други достойни граждани на Бургас. Всички ратуваха за конституционни промени, отпадене на чл. 1 от Конституцията, многопартийна система, отнемане на привилегиите на номенклатурата, мандатна система, отнемане пенсиите на активните борци и съответно създаване на социални помощи за /…/ и съответно равноправие на етнически общества в България, съд за виновниците на сегашната икономическа, социална и духовна криза в България, гласност за екологичната обстановка. Конкретни искания на гражданството от Бургас: смяна на партийното ръководство на гр. Бургас, начело с Николай Жишев; ОФ и професионалните съюзи да спрат демагогската си дейност; за деидеологизация на образованието; равноправие на формите на собственост; ново законодателство в съответствие с договореностите от Хелзинки, Мадрид и Виена; пазарно стопанство; деполитизация на армията и властта. Образуван бе Общ демократичен съюз на гражданството на Бургас, като се изтъкна, че в него може да влезе всеки, който иска да се бори за демокрация, но само с мирни средства. Накрая бе подписана резолюция, в която бяха отразени всички тези искания на гражданите и тази резолюция беше изпратена в София до българското правителство. Ало, това е краят.

Р. Узунова: Име и дата…

М. Петрова: Днес коя дата сме, Румяна? Просто изключвам…

Р. Узунова: Един момент… Секунда… Девети…

М. Петрова: 9 декември, Бургас, Мария Петрова

(9.12.1989 г., ролка № 59)
Обръщение на СДС към българския народ „За промени!”, прочетено на митинга на 10.12.89 г. пред „Ал. Невски”. Чете Георги Спасов, говорител на СДС

Р. Узунова: Включвам, говори…

Георги Спасов: „Обръщение към българския народ: Скъпи съотечественици, синове и дъщери на България, братя и сестри, Дълбоката политическа, икономическа, социална и духовна криза, в която се намира страната изисква радикални промени, които трябва да ускорят, разширят и задълбочат процесите на демократизация. Тяхното осъществяване е в пряка зависимост от едновременното извършване на кадрови промени на всички равнища на партийното и държавното ръководство и отменянето на онези положения в Конституцията и в другите законови и подзаконови актове, които гарантират привилегированото положение на БКП и на всички контролирани от нея и от държавата организации, защото те са крепителите на тоталитарната система. От особено важно значение за демократизацията на страната е демократизирането на самата БКП. Като оценяваме положително направените кадрови промени на двата Ноемврийски и особено на Декемврийския пленум на ЦК на партията, ние сме изпълнени с дълбока тревога от изпратеното на 7и декември писмо от секретариата на ЦК до комунистите от първичните партийни организации и до всички партийни комитети. Писмото е открит призив за конфронтация със Съюза на демократичните сили в България и опит да се вбие клин между съставящите го организации. То представя в неверна светлина както целите и задачите, така и средствата за тяхното постигане. Ние смятаме, че писмото не е насочено само срещу независимите демократични организации и движения, но и срещу реформаторските сили в самата БКП. В него се казва, цитирам: "Налице е стремеж към дестабилизиране на обстановката, към краен авантюристически екстремизъм. Издигат се лозунги за денонощен натиск и за унищожаване на комунистите". Ние заявяваме, че всяка дума в писмото, която носи такъв смисъл, е груба лъжа. Лъжа е също твърдението, че независимият професионален съюз "Подкрепа" и НДЗПЧ и други групи, цитирам: "си поставят за цел използването на всяка проява и форма на недоволството сред която и да е категория български граждани за насочване на събитията към нарушаване на нормалния ход на преустройството" - край на цитата. Ако под нормален ход на преустройството се разбира само нови козметични промени, които няма да засегнат тоталитарния характер на управлението, системата на номенклатурата и запазването на нейната абсолютна власт върху целия политически, икономически, социален и културен живот на страната, ние действително сме против него. Ако под нормален ход на преустройството се разбира лишаването на гражданите от техните исконни права и свободи, от правото им да се сдружават и съюзяват политически, професионално и в други организации, от свобода на словото и печата, на събрания, митинги и демонстрации, от религиозни свободи и от правото на самоопределение както бе досега, ние сме против такъв нормален ход. Ако под нормален ход на преустройството не се разбира изравняването на всички пред закона и равни възможности за всеки да живее в съгласие със себе си, като условие за обединяване и съюз на всички, ние сме против него. Ако под нормален ход на преустройството не се разбира превръщането на държавата от единствен владетел на обществото и отделния човек в средство на обществото за постигане на неговите цели и защитник на правата на човека, ние сме против него. Ние сме и ще бъдем против него, ако преустройството не е за превръщането на държавата от едноличен собственик, работодател, законодател и разпоредител в изпълнител на народната воля и защитник на социално слабите, че е налице опит да се осъществят такива промени, които не променят нищо. Освен това писмо са налице и други факти. Както стана известно, Шести отдел на Държавна сигурност не е разтурен, а служителите му са пуснати само в отпуск. Известно е също така, че преди няколко месеца голям брой партийни, комсомолски и други активисти бяха организирани в бойни групи за защита на социалистическата революция. Със същата цел бяха сформирани и групи  към формированията на Гражданската отбрана. До колкото ни е известно тези групи също още не са разпуснати. Ние заявяваме, че СДС е организация, която изключва напълно насилието като средство за разрешаването на обществените противоречия и конфликти. Тя е за диалог и за съвместни действия на всички демократични сили, независимо от тяхната политическа, социална, етническа, религиозна и каквато и да е друга принадлежност, които са за истинско обновление и градеж. Ето защо ние настояваме за незабавно публично осъждане на писмото като груба лъжа и коварен опит да се торпилира процесът на демократизация. Ние се обявяваме за незабавно разпускане на Шести отдел на ДС. Ние искаме да бъдат незабавно разформировани бойните групи за защита на социалистическата революция и групите към формированията на Гражданската отбрана като носители на непосредствена опасност за демократизацията. Скъпи съотечественици, братя и сестри, ние сме дълбоко убедени, че пред България няма алтернатива освен демокрацията и всички ние, нейните синове и дъщери, ще вървим рамо до рамо докато излезем на нейния широк друм, който води към политическа стабилност, икономически напредък, социална справедливост и културен прогрес. Съюз на Демократичните Сили в България. Координационен съвет.” Обръщението към българския народ е прочетено на митинга, който се състоя на 10.12. тази година на площад "Александър Невски".

(11.12.1989 г., ролка № 196)
Разказ за вечерния митинг „Жива верига и гражданско присъствие” на 14.12.1989 г. на пл. „Народно събрание” на Георги Коритаров, журналист от „Подкрепа”

Румяна Узунова: Георги Коритаров, филолог. Вие член ли сте на „Подкрепа”? Малко по-високо Ви моля. Слушам. По-високо…

Георги Коритаров: „Тази вечер по инициатива на независимите дружества на пл. „Народно събрание” в София бе проведен многохиляден митинг, на който свободомислещите граждани на столицата дойдоха да заявят своите надежди и очаквания за незабавни и радикални промени в Конституцията на страната, които да бъдат приети на 12ата сесия на Народното събрание. Както бе заявено от генералния секретар Петър Младенов на вчерашния митинг, свикан по инициатива на БКП, днес партийната парламентарна група трябваше да внесе за обсъждане предложение за отмяна на 6 точки в чл.1 от българската Конституция, които регламентират ръководната роля на партията в обществото. Както стана ясно от съобщение на Българско радио, председателят на Народното събрание Станко Тодоров оповести, че такава решение в съответствие с чл. 143 от Конституцията може да бъде взето не по-рано от един месец след неговото внасяне.” Момент… „Когато цялата наша нация се нуждаеше от бързи, ефективни и демократични решения, действително насочени към сплотяване и единство на обществото, когато ние си даваме сметка за тоталитарния абсурд, в който бяхме принудени да живеем, това решение на Народното събрание бе изтълкувано от участниците в митинга като опит за спекулативно и изчаквателно отношение, като жест на неискреност и на незачитане на тяхната воля. Спонтанно и мощно над площада отекваха възгласи: „Оставка! Оставка! Ние сме народа!” Едва след активната ораторска намеса от страна на организаторите на митинга, присъстващите се разотидоха по домовете, за да проследят, както им беше предложено, отразяването на митинга от средствата на масова информация – телевизията и радиото. В излъчения вечерен репортаж по Българската телевизия гласът на присъстващите на площада наистина зазвуча в всеки дом, но на фона на предупредителен и тенденционен коментар, на фона на обвинения в опити за създаване на дестабилизация и напрежение в страната. Бяха приканени и всички верни на системата да дойдат и да дадат решителен отпор на, както бяха определени „антисоциалистическите провокации”. Считаме, че именно подобно отношение и оценки могат да тласнат страната ни в непредсказуем по своя мащаб конфликт, в сблъсък, чийто изход би облагодетелствал дебнещите сили на мрака. „Ние не искаме сблъсък!” - такава е волята на присъстващите на днешния митинг. „Ние не сме против социализма, ние искаме час по-скоро да видим неговото човешко лице!”
Иван Денчев, журналист от „Подкрепа”, разказва за опита на П. Симеонов да успокои хората на пл. „Народно събрание” на 14.12.89 в 23.30 ч.

Румяна Узунова: Иван Денчев, журналист от Общата федерация на труда „Подкрепа”. Говорете …

Ив. Денчев: „Граждани, да се приберем по домовете си, за да видим и чуем как…”

Р. Узунова: Отново и по-бавничко…

Ив. Денчев: „Граждани, да се приберем по домовете си, за да видим и чуем как Българска телевизия и Българско радио ще изразят протеста на свободна София!” Това бяха думите, с които Петко Симеонов изпрати хилядите стекли се около Народното събрание граждани, дошли да изразят свободната си воля пред единствената, с нищо не променена след 10 ноември Конституция на Републиката. Каква илюзия или по-точно каква жертва от страна на този доблестен човек, който, за да спести безредиците, за да предпази бъдещето на Движението, излъга. Амин! Демокрацийо, пепелта на младежкият ти ентусиазъм едва ли ще просълзи очите на отдавна ослепелите демагози!. Острието на новата тоталитарна секира само се калява в твоята жарава, а топори, както винаги, наспорило… Българска журналистико, шапки долу пред праха на последната ти частица достойнство! Лозунгът: „Който не е с нас, е против нас!” е мъртъв. Да живее лозунгът – „Който не е с нас, е против нас!” Народе, сега всичко е в твои ръце, не позволявай отново да те направят малцинство!

Р. Узунава: Името и датата?

Ив. Денчев: Иван Денчев,…

Р. Узунова: Кажи го по-силно … и дори часа… Името, датата, часа?

И. Денчев: Иван Денчев, 14 декември, 23.30 вечерта
Изявление на Михаил Константинов, член на Инициативния комитет за мирното провеждане на „Живата верига и гражданското присъствие” по повод декларацията на Председателя на Народното събрание Станко Тодоров

Румяна Узунова: Включих, говорете

М. Константинов: Говори Михаил Константинов, член на Инициативния комитет за мирното гражданско присъствие

Р. Узунова: Може ли от начало?! Малко по-високо и по-бавно…

М. Константинов: На телефона е Михаил Констнантинов, член на Инициативния комитет за мълчаливото гражданско присъствие на пл. „Девети септември” и на Инициативния комитет, образувал „живата верига” на 14.12.1989 г. Ще прочета Декларация на нашия инициативен комитет по повод коментарите, които бяха направени по Българска телевизия: „До председателя на Народната събрание. Във връзка с нападките, отправени от председателя на Народната събрание и тенденциозното предаване на Българска национална телевизия от 21 часа на 14.12.`89г., заявяваме следното: 1. По време на „живата верига” гражданите от София се събраха пред Народната събрание да чуят обещаното от Пленума на ЦК на БКП отменяне на ал. 2 и 3 от чл. 1 на Конституцията на НРБ. За съжаление, в решението на Пленума беше пропуснато да се отбележи, че съществуват конституционни пречки за незабавното отменяне на придобилия печална слава чл. 1 от Конституцията. Това предизвика обяснимо недоволство у гражданите; 2. Въпреки твърденията, съдържащи се в Декларацията на председателя на Народното събрание, спонтанно възникналият по време на „живата верига” митинг протече мирно, без инциденти и прояви на насилие; 3. За мирното протичане на митинга основна роля изиграха ръководителите на независимите сдружения, които се изказаха от спонтанната трибуна на последния етаж на Студенския дом в 19.30 часа. Събраното множество с внимание и разбиране изслуша призива за мирно завършване на митинга. Трябва да се отбележи спокойното поведение на силите по сигурността, както и добрия синхрон между ръководителите на митинга и представителите на властта; 4. Търпението на българския народ се изчерпва! Доказателство за това са както проведените спонтанни, така и временно прекратените с помощта на Независимата федерация на труда „Подкрепа” стачки. Ние искаме конструктивен диалог в името на нашето общо бъдеще, но трябва ясно да се разбере, че времето на полурешенията мина. Днес трябва заедно да определяме съдбата на България. Утре ще бъде късно!” Ето, това е целият текст…

Р. Узунова: Може ли да ви прекъсна, за да повторите…

М. Константинов: Да. „ Утре ще бъде късно!”

Р. Узунова: Дата?

М. Константинов: 23 часа, 14.12.1989 г., Инициативен комитет.

Състав на Инициативния комитет за организиране на „Живата верига” и „Мирното гражданско присъствие”: Александър Николов, Божидар Абрашев , Бойко Пройчев, Венцислав Дориданов (?), Воймир (?) Милков, Дончо(?) Иванов, Емил Георгиев, Жельо Желев, Кирил Маричков, Константин Тренчев, Костадин Георгиев, Любомир Бохачек, Любомир Павлов, Любомир Собаджиев, Люлина Генова, Михаил Константинов, Никола Костов, Олег Чулев, Петър Берон, Петър Георгиев, Петко Симеонов, Пламен Даракчиев, Румен Воденичаров, Славомир Цанков, Стефан Гайтанджиев, Христофор Събев, Янко Янков.

(15.12.1989 г., ролка № 60)
Декларация на движение „Гражданска инициатива” по повод организацията и провеждането на „Жива верига” на 14.12.1989 г. пред Народното събрание (Чете Славомир Цанков).

Р. Узунова: Ето, сега… Включвам, говори.

Славомир Цанков: Декларация на Движението за Гражданска инициатива по повод на организирането и провеждането на „Жива верига” на 14.12.1989 година. Националният комитет на Движението за Гражданска инициатива смята за необходимо да заяви: 1. Решително протестира срещу обвиненията в екстремизъм, отправени от някои представители на властта и средствата за масова информация; 2. Ние неотклонно ще защитаваме правото на гражданите свободно да изразяват своите мнения и искания, щом като не призовават към насилие; 3. На „Живата верига” не бяха издигнати никакви призиви за насилие. Преценяваме масовите скандирания като естествен елемент в процеса на действителна демократизация на политическия живот; 4. Време е БТА, БТ, Радио „София” и други средства за масова информация да застанат на реални демократични позиции и да престанат да обслужват интересите единствено на една партия. Имаше ли действително екстремистки прояви снощи? Какво се влага в понятието екстремизъм? Екстремистки за сега са единствено непрестанните опити да се дискредитират всички мероприятия на Съюза на демократичните сили и демократичните искания на народа. Именно липсата на радикални промени в обществения живот произвежда хаос. Протестираме срещу непрестанното отъждествяване на идеята на обществен ред единствено с представата на БКП за него. Народните искания не са екстремизъм! 15 декември 1989 година; От Националния организационен комитет на Движението за Гражданска инициатива;”

Р. Узунова: Пак го сломоти накрая, повтори го.

(15.12.1989 г., ролка № 289)
Реч на Пламен Даракчиев на митинг в София, в които от името на „Подкрепа” призовава за обща стачка на 28.12.1989 г.

Пл. Даракчиев: „Граждани на София, граждани на България! Демокрацията е в опасност! В отговор на Декларацията на НФТ „Подкрепа” средствата за масова информация се изпълниха с хули и клевети по адрес на независимите сдружения. Припомнят ни събитията в Румъния и твърдят, че се опитваме да тласнем страната към „кървава баня”. Но нали точно ние сме с голи ръце?! Нали нашето единство е у нас, и гражданската съвест, и несломимата воля да направим живота си по-добър? Кой тогава се готви да пролива кръв? На митинги, по телевизията и в печата ни призовават да благодарим на Партията за 10 ноември, за предотвратената кървава разправа. Но нали г-н Тодор Живков си подаде доброволно оставката, нали г-н П. Младенов публично заяви, че преврат не е имало!? За да се окаже сега, че борбата продължава и номенклатурата иска отсрочка, за да събере силите си, за да се организира за предстоящото похищение на демокрацията. Във връзка с това и в потвърждение на Декларацията си от 23и декември НФТ „Подкрепа” ви призовава: 1. На денонощно бдение пред църквата „Св. София” в сряда, на 27и декември сутринта.; 2. На предупредителна двучасова стачка след започване на работното време в сряда, 27и декември; 3. На целодневна всеобща политическа стачка в четвъртък, 28и декември. Хора, съдбата на демокрацията е в наши ръце! Да прекрачим трупа на победения страх и с невъоръжените си длани да защитим надеждата си. Световната демокрация е с нас! Независима федерация на труда „Подкрепа”, Федеративен съвет”
А. Манолова: Говорете.

Мъжки глас: НДЗПЧ в България безусловно подкрепя двете Декларации - на НФТ „Подкрепа” и Декларацията на Любомир Собаджиев от „Гражданска инициатива”. Васил Костов, председател на Софийската група на НДЗПЧ.

(25.12.1989 г., ролка № 301)
Разказ на Васил Костов за митинга в Мадан с искане за връщането на имената

Васил Костов: Информация за проведения на 24.12. в Мадан. На 24.12. Маданската група на НДЗПЧ организира многохиляден митинг на централния площад в гр. Мадан. За първи път митингът бе открит от трима ходжи с молитвата „Аллах е велик!”, която спонтанно бе подета от хилядите участници. В изказванията и стотиците лозунги бяха поставени исканията на помаците за свободен избор на мюсюлманските имена, свободно изпълняване на религиозните празници и обряди, свобода и зачитане на човешките права, единство и подкрепа. Като декларация на единството бяха възприети преплетените ръце на мюсюлманските свещеници и отец Димитър Амбарев и тяхната прегръдка. На митинга се изказаха повече от 10 оратори, които подкрепиха със своите изказвания издиганите и скандирани непрекъснато и спонтанно лозунги. По време на продължилият повече от 4 часа митинг се изказаха Румен Воденичаров, о.Димитър Амбарев, Хасан Бялков, Давид Каменски – имам, Събка Геновска – член на Комитета за национално помирение, Иван (Ибрахим) Кърпачев, Али Стивасаров, гости от Гоцеделчевския район, оратори от гр. Мадан – Ахмед Медришев, Ахмед Халимински и др. С едноминутно мълчание бе почетена паметта на трагично загиналите румънски братя в борбата за демокрация и човешки права, срещу кървавата диктатура на Чаушеску. Накрая на митинга бе отправен призив от организаторите за събиране на средства за подпомагане на румънския народ. Спонтанно се прие прочетената Резолюция, в която бяха концентрирани исканията на участниците в митинга до Народното събрание за взимане на незабавни, конкретни решения по проблемите, поставени и в Резолюцията от митинга в гр. Гоце Делчев. В Резолюцията беше отразена решимостта на хилядите участници в митинга: ако до 28.12.1989 г. Народното събрание не отговори на поставените искания и не пристъпи към тяхното решаване, да се организира „денонощна вахта” през сградата на Парламента до взимане на исканите решения. Митингът завърши с масово изпълнение на молитвата „Аллах е велик!”. Като илюстрация на чувствата и исканията на участниците в митинга може да се посочи част от изказването на Али Стивасаров, от с. Зараево, област Разградска, която ще прочете Ина Попова, артистка:

Ина Попова: „Братя и сестри! Ще започна с една мисъл на великия Гьоте: „Загубиш ли имот – малко си загубил, загубиш ли чест – много си загубил, загубиш ли смелост – всичко си загубил!” Това е: смелост, смелост и винаги смелост! Хора от тъмните мини, ние дойдохме да ви подкрепим и да ви вдъхнем макар и малко смелост. Ние сме в полето, в строителството, в най-непривлекателните и трудоемки отрасли на народното стопанство. И за благодарност, на този народ му бяха отнети най-скъпоценните човешки права, а именно: майчиното име и правото на вероизповедание и самоопределение. Кому беше нужно това, та ни избиваха и хвърляха в затворите? Бяхме принуждавани да бродим във вътрешността на страната – но уви, никъде не намирахме покой и спасение. Ние сме жертва на един тоталитарен режим. Той не се спираше пред никакви човешки норми, нямаше дори и елементарно чувство за срам. Неговите методи и приьоми на действие срещу мюсюлманския народ по нищо не се различаваха от тези на Хитлер срещу еврейския народ. Тоталитарният Живковски режим си постави за цел да направи еднонационална държава, но се прикриваше зад прословутото понятие „единна нация”. Това не може да се класифицира по друг начин освен като богохулство, което е най-тежкият грях. Издълбаната пропаст от десетилетия наред между мюсюлмани и християни е толкова голяма, че жертва на нея станаха самите те. Но ако не искаме да станем жертва и ние, о, изморен народе, нека се хванем ръка за ръка – мюсюлмани и християни – за да не потънем и ние в бездната на пропастта. За да заличим тази пропаст, задача № 1 – както пред правителството, така и пред народа – е етническия въпрос. Засега правителството няма намерение да се захваща с оправянето на този въпрос. След като то няма такива намерения засега, то ние – народът – имаме голямата поставена задача от времето: да сложим край, един път завинаги, на това разделение. Ние искаме от новото правителство да не повтаря старата грешка на Живковия режим, а да я поправи. Ако то иска България да стане демократична и правова държава, то каним да се заеме с тази цел. Ако то не ще, то народът има сили да не отстъпи пред тази нечовешка политика, водена досега. Ние се обръщаме към целия български народ, независимо от разликите във вероизповедание и национална принадлежност: да се хванем със задачата за постигане на тази велика цел. Независимо че нас, демократично мислещите хора, ни описват като терористи и подстрекатели на народа, за раздухване на една пропагандна цел, ние искаме да ви кажем, че не сме такива. Знаем много добре, че тази задача е трудна и за да се реши, иска време, тъй като тоталитарният режим на диктатора Живков цели 35 години с всички средства и сили беше си поставил една единствена цел: разделение на народа. Независимо че той говореше, че „човек за човека е приятел и брат”, в същото време вършеше обратното. Ние, мюсюлманите в България, се обръщаме към християните да преодолеят тази зла мисъл, която им бе натрапена: че ние искаме да разпокъсаме страната. Ние сме далеч от тази мисъл, а именно: искаме и се борим за истинско братско съжителство, вярвайки, че ще получим доверието на българския християнски народ. Приятели, колкото по-навреме всички успеем да се вразумим, толкова по-рано ще спасим България от катастрофа. Ако не искаме да оставим на поколенията една изтощена и икономически корумпирана политически страна, то нека се хванем един за друг, за да избегнем катастрофалното положение. Братя и сестри, аз ще ви помоля да ме извините, че отделихме много малко време и внимание на миналото, но това е, защото това е само минало и го знаем, каквото е. Но нека начертаем бъдещето, тъй както искаме една свободна правова и демократична страна. Ние, народът, сме ония, които най-добре и правилно можем да определим утрешният ден какъв да бъде. Ние, народът, можем да накараме и правителството да избере правилният изход от катастрофалното положение, в което се намира България. Ако то не разбере правилният изход – а именно уреждане на етническия въпрос: по-точно да ни се върнат имената, правото на вероизповедание и самоопределение – то ние ще кажем, че никога няма да му гласуваме доверие.”

В. Костов: Емине Мехмедова ще прочете Резолюцията, приета на митинга в гр. Мадан:

Емине Мехмедова: До Народното събрание на НРБ, Резолюция от митинга, проведен в гр. Мадан, Пловдивска област, на 24 декември 1989 г. Ние, участниците в митинга настояваме за: 1. Гарантиране на правата на човека съобразно с международните договорености, подписани от НРБ; 2. Незабавно и неотложно възстановяване на незаконно отнетите ни имена; 3. Възстановяване на всички разрушени джамии и минарета; 4. Ненамеса на държавата в религиозните въпроси; 5. Достъп до средствата за масова информация и за мюсюлманите; 6. Да се потърси съдебна отговорност от нарушителите на Конституцията на НРБ през асимилационния период от 1970 г.; 7. Реална оценка и заплащане на селскостопанския труд; 8. Ненамеса на партийните органи в моралния кодекс на лекарите и останалия медицински персонал; 9. Незабавно възстановяване на природната среда, като се намери добро технологично решение за извозване на рудата, което в момента се извършва с автомобили от рудниците по пътищата за обществен транспорт; 10. Настояваме нашите одобрени искания да се узаконят от Международната федерация за защита правата на човека, на която НДЗПЧ е член-кореспондент. Ние, участниците в митинга се присъединяваме към Резолюцията, приета на митинга в гр. Гоце Делчев и настояваме да се оповести отговорът и решенията в средствата за масова информация по всички точки на Резолюцията, като писмено бъдат уведомени Инициативният комитет и председателят на НДЗПЧ г-н Румен Воденичаров. В противен случай ние, участниците в митинга заявяваме, че ще застанем пред сградата на Народното събрание на денонощна вахта до момента, в който ще получим отговор за поставените в Резолюцията искания до 28 декември 1989 г. Отговорът чакаме на адрес: НИХФИ, София, (адрес), г-н Румен Воденичаров. От участниците в митинга, гр. Мадан, 24.12.1989 г.. Резолюцията ще бъде внесена днес, на 25 12.1989 г. в Народното събрание.”

В. Костов: Ало,…?!

(В. Костов е председател на Софийската група на НДЗПЧ. На 28.12.1989 г. започва денонощната вахта „ мълчаливо гражданско присъствие” пред Народното събрание в София за връщането на имената; 25.12.1989 г., ролка № 301)
Край на разказ на Дончо Иванов за „мълчаливото гражданско присъствие” на мюсюлманите в България на пл. Народно събрание в София:

Мъжки глас: … при съществуващата система на здравеопазване и етническите страсти, разразили се около проф. Чирков, опитващ се да въведе цивилизованост и хуманизъм в операционните зали и за попадналите в нея. Също така там можеше да се види един много интересен подкрепителен пункт на Любомир Грозданов, който раздаваше безплатно чай и кафе на участниците в „мирното граждански присъствие”, тъй като студовете в София са доста големи през тия два-три дни. Той каза така: „Тъй като на мен не ми се предоставя възможност да публикувам моите лични убеждения; не мога да помогна с друго, освен с раздаването на чай и кафе.” Вече втори ден средствата за масова информация в България продължават да не забелязват горещите срещи на площада в София, прекъсвани /.../, докато обаче „мълчаливото гражданско присъствие” протестира срещу козметичните промени, извършени от номенклатурната класа, и съвсем категорично заяви желанието си за незабавни демократични мерки.

Р.Узунова: Да, благодаря Ви, Дончо Иванов.

Д. Иванов: Това е публикувано в…

(Д. Иванов е главен редактор на новосъздадения вестник „Дебати”, недатирано, ролка № 321)


Каталог: public -> arhiv -> rumyana uzunova
rumyana uzunova -> Съкращения и означения
rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите
rumyana uzunova -> Част І: Паралелни светове
rumyana uzunova -> Част шеста: човекът срещу системата – политическите жестове на Марлена Ливиу
rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите Глава ІІІ. Насилието Бюрокрацията като инструмент за насилие
rumyana uzunova -> Част четвърта: насилието като отказ от диалог
rumyana uzunova -> За архива на Румяна Узунова и за ‘89а година „Бъди този, който отваря врати за други!”
rumyana uzunova -> Іv. Отпорът на гражданите Индивидуалните протестни актове
rumyana uzunova -> Румяна Узунова (18 1936 – 16 1995) Биoграфична справка


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница