Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия



страница6/8
Дата22.07.2016
Размер1.42 Mb.
#657
1   2   3   4   5   6   7   8
Глава 3. Нови и стари сдружения
Интервю с Емил Кошлуков, председател на Независимото студентско дружество

Румяна Узунова: Ало, Емил Кошлуков? Румяна Узунова се обажда от Радио „Свободна Европа”. Вие, като председател на новообразуваното Студентско дружество, бихте могли да ми отговорите на някои въпроси. И първият от тях е: откога тази идея за създаването на независимо студентско дружество се носеше, тъй да се рече, по въздуха? Какви са първите стъпки, кои са първите инициатори? Ето включвам, говорете.

Емил Кошлуков: Тази идея съществува от много време, може би от 40 години, откакто студентите в България желаят да имат своя собствена организация. На тях им беше наложен Комсомолът като такава, но той не можеше нито да изрази техните интереси, нито да ги защити. Защото тя беше казионна организация, придатък към режима на Живков. Практически идеята, която ние поехме от въздуха, започна да се осъществява лека полека от 2и октомври, от началото на учебната година в Университета. Срещахме се на четири очи, с озъртане насам-натам, споделяхме си мислите, нашите виждания, обсъждахме ги… В най-общи линии се намерихме - тези, които мислехме еднакво, борехме се за едно и също нещо, искахме да бъдем заедно. Така се установиха тези първи 25 човека, които учредиха независимото Дружество. В началото на ноември всъщност ние вече се познавахме кои сме един по един, един с друг, а един познаваше няколко други, друг познаваше няколко ... Тогава беше все още опасно... Бяхме готови с идеята и с нейното осъществяване. Една вечер, мисля, че беше на 12и или на 13и (ноември) вечерта, това беше вторник, нали така? Късно вечерта ние се събрахме в частен апартамент и след пет часови дискусии до ранни зори след много чай и след много изпушени цигари оформи се нашия пръв документ, който вече е известен в цялата страна – това е нашата учредителна Декларация. Аз дойдох в Университета с мисълта, че ще бъде много трудно да се намерят студенти, които да се осмелят, да дръзнат, да пожелаят поне мъничко да участват в преустройството на страната, в демокрацията. Но бях изненадан, когато видях мои колеги, които бяха по-запалени и по-ангажирани с тази мисъл и от мен. Всъщност съмишлениците бяха намерени бързо. /…/ И още на другия ден ние залепихме на стената в двора на Университета нашата учредителна Декларация, започнахме да разговаряме и да популяризираме нашите идеи. Това беше началото.

Р. Узунова: А как практически, Емил Кошлуков, стана учредяването на Независимото студентско дружество?

Е. Кошлуков: Фактически, ние се учредихме официално същата тази вечер, за която споменах. След това започнахме да намираме симпатизанти, приятели, и на ксерокси и на принтери да размножаваме нашата Учредителна декларация. Тя предизвика невероятен интерес. Всички хора я взимаха, от ръка на ръка се разпространяваше, четяха я - някои се плашеха, други бягаха от камерите, тъй като имаше много чужди журналисти, които снимаха, а и български, които снимаха, но не предаваха, нито пък показваха /по телевизия, радио, преса .../ Идеята беше посрещната добре. Ние също не бяхме сигурни в – не толкова в нашия успех…, ние изразихме перспективи и тенденции, които положително ще бъдат приети добре; но не бяхме сигурни как ще реагира и управата на Университета, и общественноста, и изобщо хората в тези смутни времена. За наша изненада всички я приеха добре. Може би малко се страхуваха в началото, но всички я приеха добре. Няколко дена след това беше и нашето първо учредително събрание, представено пред обществеността, където ние отговаряхме на въпроси и разказахме историята на Дружеството Но в тези първи дни, още от първия ден, ние бяхме приети радушно от колегите си. Много хора пожелаха да станат наши членове още от самото начало. Беше много трудно да стигнем до провинцията. Никой не ни публикуваше, никой не отпечатваше нашите документи, никой не ни даде да се изкажем високо и гласно по тези проблеми, които ни интересуваха и които са общи за всички студенти. Но хора дочуха от някъде, може би са излъчили радиостанциите предавания, може би са им казали техни колеги, пристигаха в София, спяха по гарите, по квартири, по апартаменти, по хотели, изобщо задържаха се по всяка възможност само и само да могат се срещнат с нас, да получат Декларацията ни и да им кажем две - три думи, тогава нямахме опит, нали. Тези хора тогава бяха много ентусиазирани, а знае се, че в провинцията … нещата се променят по-трудно и по-бавно, там е много по-сложно, репресиите и натискът срещу тях бяха много по-големи, но хората идваха, зъзнеха в студа, стояха под дъжда и под снега само и само да могат да чуят нашите думи и да получат нашата Декларация. От Смолян, от Габрово, от Свищов, от Пловдив, от Плевен, от всякъде пристигаха момчета и момичета, горещи, запалени, ентусиазирани, просто с една гола идея, с нищо друго, но с желанието да променят нещата в България, да подпомогнат демократичнотото обновление, да подпомогнат тези линии и тенденции в нашата вътрешна политика, които обещаваха да родят свободата.

Р. Узунова: А знаете ли, Емил Кошлуков, какви дружества, какви независими студентски дружества има организирани в провинцията?... Зададох си въпроса, говорете...

Е. Кошлуков: В провинцията може би десетки. Но след като учредихме нашето и приехме молбите на всички хора при нас, ние решихме, че тактически е по-добре да не създаваме филиали на първото независимо студетско дружество, а да подпомогнем – както личи от нашите документи - създаването на такива студентски дружества по факултети, навсякъде; те да бъдат напълно автономни, напълно независими, тъй като ние не искаме да дублираме Комсомола. Втора тоталитарна казионна организация не ни трябва. Затова ние се обърнахме към нашите колеги членове и симпатизанти и им казахме: Направете свое дружество за своите проблеми, вие най-добре знаете вашите болки и вашите желания, един филолог от София не може да знае проблемите на един химик в Бургас или на един медик в Пловдив. Там, в тези факултети, където са най-здравите социални връзки, лични връзки между студентите, само там може наистина да се поставят проблемите и да се намери пътят към тяхното разрешаване. Затова ние разбъркахме своя архив и призовахме новите независими студетски дружества, преди да приемат членове, сами да осигуряват своя членски състав, сами да излязат със свои учредителни декларации и практически програми в рамките на тази обща … Вие разбрахте колко общо е формулирана, просто за да обхване всички интереси на студентите, и те да я сведат вече на свое факултетно ниво, и вече да започнат мерки, вече да започнат борба за осъществяване на своите цели пред Факултетни съвети, пред Академични съвети, ако е необходимо - и пред Министъра на просветата, да се предлагат техните желания и техните резолюции и декларации и да се обръща внимание. Така че аз не мога точно да ви кажа колко такива дружества има в страната - може би няколко десетки… Нашите два телефона и адреса за кореспонденция, т.е.… Нашият Координационен комитет имат по-точна представа в момента… И другата причина да не мога да ви дам информация в момента е, защото те все още се учредяват: за Благоевград заминава в четвъртък наш делегат, който ще помогне за учредяването; за Русе заминава наш делегат; както и за Кърджали вчера замина делегат; за Габрово, където е учредено дружество… изобщо дружества още възникват, така че точният брой не мога да ви предам, аз самия не го знам, но са много, наистина много в цялата провинция.

Р. Узунова: Доколкото разбирам, Емил Кошлуков, няма някаква централна организация, т.е. не е като пирамида, а е някаква разпръсната - като мозаечна структура. И тогава какво е общото между тези студентски дружества? … Ето, включих…

Е. Кошлуков: Вярно е, че нямаме пирамидална структура, нямаме централизирано ръководство, никой не ни управлява и това е гаранцията, нашата гаранция за демокрация. Такава организация, каквато е нашата, с автономни независими дружества, никой не може да я манипулира и никой не може да я командва. Точно това, което искаме да избегнем: ние не желаем да диктуваме от горе, от Координационния комитет решения, наставления, модели, както прави Комсомола; ние прибягнахме към този вид развитие именно за да избегнем извръщаването и изопачаването на нашите идеи, именно за да избегнем опита, ако съществува такъв, за манипулиране и за демагогия. А общото, което ни обединява всичките, това е борбата за демокрация, за гласност, за общите човешки права и свободи и за нашите студентски искания, които са общи за всички студенти. Например деидеологизацията на учебния процес и спирането на факултативното изучаване на идеологическите дисциплини е абсолютно еднакво за всички студенти. Няма студент в България, който да желае да изучава тези предмети и да държи изпити по тях. В момента тече например координирана петиция между всички дружества за факултативното изучаване на История на БКП, Научен комунизъм и за премахване на държавния политически изпит - това са анахронизми от тоталитарното време, от Живковата епоха и те не бива да съществуват повече във Вузовете. Вузовете са академични средища, а не партийна школа, нито пък казионни организации, те трябва да бъдат истински академични средища на мисълта, на обучаването, те нямат друга задача. Та общото между нас са идеите, който ни обединяват, ние сме заедно не защото някои ни принуждава, а защото мислим заедно, борим се за едни и същи неща и използваме едни и същи пътища. Това е, което ни държи компактни.

Р. Узунова: А какво мислите, Емил Кошлуков, за този Народен студентски съюз, който беше учреден. Ето, включих…

Е. Кошлуков: Моето лично мнение, е че това е призив за смяна на табелката на Комсомола. НСД изрично се разграничи от този призив. Този Народен студентски съюз беше обявен, за разлика от нашите документи, които… беше обявен по всички средства за масова информация, по телевизия, по радио, по вестници… Но никой не е обяснил какъв е той, кого ще представлява, за какво ще се бори, какво ще защитава, кой ще го ръководи, кои са хората в този Народен студентски съюз. Беше подписано само едно Обръщение, призив към създаването му, което е много неясно и много хора ни бъркат с него. Отново подчертавам: нямаме нищо общо с тази идея, ние я смятаме за недемократична, отново се прави опит да се нахлузи каската до шията на студентите и да им се наложи модел. Аз вярвам , че българските студенти няма да позволят такова нещо. Никой от Централния комитет на ДКМС не е влязъл в връзка с нас, нито ни е питал, нито поне се е постарал да обсъди - ако това е нашата задача и нашата роля - поне да ни съобщи какво ще представлява този Студентски съюз. Аз много се съмнявам, че ЦК на ДКМС иска да направи промени или просто се бори да запази своите кожени кресла, своите служебни автомобили и високи заплати; ако те желаят промените, трябва да влязат в контакт с Независимите студенски дружества, както беше обявено по стар сценарий в Резолюцията, приета на Пленума, но това остана на думи. Нямаме нищо общо с тази идея, но ако тя е демократична наистина, както се представя, ние ще я подкрепим - нека първо да ни докажат, че е такава.

Р. Узунова: Независимото дружество е твърде младо още, Емил Кошлуков, но има ли някакви дейности, някакви акции проведени?

Е. Кошуков: Вече не е дружество, а дружества; те са десетки в страната. Но е вярно, че те са млади, крехки, още много слаби и в организационно, и в техническо отношение, ако щете, и като политически опит и култура. Никой в България няма опит в тези неща, 40 години нямахме никаква възможност, за да упражним тези свои …, ако щете тези способности дори, но първите инициативи и първите мероприятия на Дружествата са факт. Ние връчихме „Чешка Петиция”, тъй наречената Чешка петиция, на Чешкия посланик в България в подкрепа на нашите чешки колеги, които бяха преследвани и бити на Краковския площад. Тя беше връчена във вторник и преведена на чешки и предадена на посланика. Продължи да тече координирано и с другите дружества и в други Вузове за още подписи. Но за наш късмет или за наше нещастие по-скоро - за щастие, разбира се, шегувам се - чешкият народ успя да постигне своята свобода и нашата Петиция остана само една морална подкрепа. Освен това, аз вече съобщих за координираната петиция - и по двата предмета и държавния политически изпит,… Освен това утре, във вторник, наши активисти ще защитават една Петиция на Факултета „Класически и нови филологии” за премахване на много дисциплини, които, според тях са ненужни, пред Деканския съвет. Вече някои административни управи на ВУЗове са готови за срещи и разговори с наши представители и тука трябва да кажа, че Управата на Софийския университет - ректор и Академичен съвет - се отнесоха много толерантно и коректно с нас. Те са готови за разговори и подкрепят всяка наша инициатива, стига тя да е в рамките на социалистическото обновление на обществото, а ние се борим за гражданско общество и правова държава; ако това е социалистическо общество, то ние сме готови за него и ще го подкрепим. Ние нямаме проблеми в Софийския университет и трябва честно да призная, че дори ни помагат, имам предвид нашите преподаватели и административното управление. Но в други Вузове имаме сериозни проблеми, дори заплахи за изключване на наши активисти и членове, заплахи и опити за давление, на които ние ще се противопоставим. Вече помогнахме все още, така, морално, но ако се наложи ще разговаряме с Ректора на Икономическия университет за един наш член, който е заплашен с прекъсване. Просто в момента съм много развълнуван и не мога да се сетя за други мероприятия. Но дружеството функционира, Дружествата постигат своите цели, скоро ще ни бъде отделено - например това е едно от нашите искания: реална свобода на студентския печат - ще ни бъде отделен специален експресен брой на в. „Софийски университет”, където ние ще изложим нашите документи, нашите искания, част от нашите протоколи от заседанията и обръщенията си към българските младежи. Това е вече постижение, освен това Юридическото дружество, имам предвид Независимото студенско дружество към Юридическия факултет, е разговаряло със свои преподаватели, разбира се, на неофициално ниво, но смятат, че поне за сега ще успеят да отложат държавния политически изпит, докато се разгледа окончателно въпросът за този изпит. Нашите активисти постигат вече своите първи победи.

Р. Узунова: Това ли е по този въпрос? Един момент, да задам следващия въпрос. Какви перспективи виждате, Емил Кошлуков, пред Независимото студентско дружество, по-точно пред Независимите студентски дружества. Готово.

Е. Кошлуков: Независимите студенски дружества вървят към федерация. В събота в двора на Университета от два часа ще се съберат представителите на възникналите вече дружества, за да учредят Федерацията. Разбира се, тя е отворена за всички студентски дружества, не само нашите независими, а и за другите организации на младежта, които възникват, стига те да приемат нашата платформа, нашата програма и нашите цели. Когато се основе федерацията, когато тя бъде учредена, може би ще трябва и да бъде юридически регистрирана по чл. 134 от Закона за лицата и семействата. Но тогава тя ще има реалната възможност да участва в административното управление на ВУЗ, да участва в съставянето на учебните програми, да участва в изготвянето на разпоредбите, касаещи студентите. Ние предвиждаме да излъчим наши представители от ВУЗ като постоянни наблюдатели в Народното събрание, разбира се, отново повтарям, ние не сме политическа партия и не е работа за студенти да участват в управлението на страната. Но ние искаме да имаме достъп, да имаме гласност по всички въпроси, които ни засягат нас. Ще се опитаме да излъчим наши представители в Академичните и Факултативните съвети, ще се опитаме да излъчим наши представители поне с правото на съвещателен глас във висшите органи, които касаят проблемите и въпросите на студентите и при съставянето на всички нормативни документи да се чува и нашето мнение. Разбира се, това всичко ще бъде решено на Учредителното събрание на Федерацията и делегатите на Независимите студетски дружества сами ще определят какво искат. Това е нашият демократичен принцип, ние нищо не налагаме. Когато федерацията бъде учредена, когато нейния постоянен орган Конгреса започне да функционира, той ще реши какво да прави и как да прави. Ние няма да слагаме модели както беше до сега, ще оставим хората сами да изберат своя път на развитие.

Р. Узунова: Ами в такъв случай… Един момент… Но при този федерален принцип, Емил Кошлуков, вие пак ще стигнете до тази парамидална структура на устройство на дружествата? Включих…

Е. Кошлуков: Не, ние няма да стигнем до тази парамидална структура, напротив, ние по-скоро координираме нещата, отколкото извършваме някакво подчинено, в зависимост, обвързване на дружествата. Тези дружества са напълно автономни, тази Федерация на дружествата ще бъде решено от тях каква да бъде, т.е. дали нейните решения ще имат задължителна сила за самите дружества или ще имат препоръчителна сила; дали тя ще може да диктува решения по принцип или ще се обменя информацията там. Самите дружества ще преценят какви компетенции да бъдат възложени на Федерацията и координационните им комитети. Ние никъде не говорим за бюра, за структури, за органи, който диктуват. Координационните комитети са подчинени на самите дружества, те са изпълнителните органи. Ние по-скоро ще изпълняваме волята на нашите членове; освен това, ако някой делегат превиши правата си или ако някой се опита да налага мнение, дружествата винаги ще имат възможност да отзоват и да прекратят неговия мандат и да изпратят друг такъв, който достойно и честно ще защитава тяхните права и интереси. Ние няма да имаме пирамидална структура в класическия смисъл, това ще бъде по-скоро някаква форма на координиране, обменяне на информация, съвещаване, ако искате, просто подпомагане един на друг.

Р. Узунова: Благодаря ви, Емил Кошлуков, и на добър път и на добър час.

Е. Кошлуков: Благодаря ви много и надяваме се, че наистина ще поемем по добър път, с добър топъл вятър, за да се размразят ледовете, които ни бяха обхванали толкова години. Надяваме се, че самите студенти ще успеят да се организират, ще повишат своята активност и най-накрая да престанат да бъдат водени за ръка, а понякога за носа. Надяваме се, че Федерацията ще бъде новият истински орган на младежта и че тази Федерация ще контактува на равноправна основа с всички останали организации, включително и с Комсомола. Стига той да е готов за един цивилизован и честен диалог.

(27.11.1989 г., ролка № 56)
Поздравителна телеграма до независимото Студентско дружество от независимия Профсъюз" Подкрепа"

Женски глас (може би Ирен Зафирова): „Поздравителна телеграма до независимото Студентско дружество от независимия Профсъюз "Подкрепа". Поздравление за възникването на първата независима студентска организация. След повече от 40 години у нас на 14и ноември 1989 г. се учреди независимо Студентско дружество, което е извън опеката на българския Комсомол, който години наред налагаше своето вето над всички проблеми на младежта и спираше естествената необходимост от демократизиране и хуманизиране на обществото. "Подкрепа" подкрепя студентската независима организация в стремежа й да участва в процеса на преустройство в страната, в стремежа й да извоюва автономия на висшите учебни заведения, в стремежа й да получат свободен избор на преподаватели и учебни дисциплини, да могат да се организират свободни сдружения на академичната младеж. "Подкрепа” желае успех на младата организация.” Това е…

(17.11.1989 г., ролка № 35)
Два документа на Независимото сдружение на научните работници при „Подкрепа”, чете Красимир Кабакчиев

Програмна декларация на Независимото сдружение на научните рабоници при „Подкрепа”

Румяна Узунова: Говорете, Красимир Кабакчиев.

Красимир Кабакчиев: „Програмна декларация на Независимото сдружение на научните работници в България при Независимия професионален съюз “Подкрепа”. Едва ли има български гражданин днес, който да не осъзнава важността на извършващите се в страната ни промени. Промените започнаха още през `88а и началото на `89а година, когато бяха образувани независими сдружения за защита правата на човека, за подкрепа на гласността и преустройството, за защита на околната среда, за защита на религиозните права и др. Създаден бе и Независимият професионален съюз “Подкрепа”. В съответствие с Устава на НПС „Подкрепа” ние, научните работници членове на Профсъюз “Подкрепа”, основавайки се на Международната харта за правата на човека на ООН, документите от Хелзинки и Виена за правата на човека, Конвенция `87 на Международната организация на труда при ООН за свободата на сдружаване и защита правото на организиране и Конституцията на НРБ се събрахме днес, 22и ноември `89а г., образувахме Независимо сдружение на научните работници в България при НПС „Подкрепа” и приехме следната Програмна декларация на Независимото сдружение на научните работници в България при НПС „Подкрепа”: Независимото сдружение на научните работници в България се придържа към Устава и Програмната декларация на НПС „Подкрепа” като си запазва правото на юридическа и финансова самостоятелност и на собствено становище по целите, задачите и дейността на Профсъюз „Подкрепа”. Основните цели на Сдружението са: 1. Всестранна подкрепа на личността и труда на учения и на интелектуалните стойности, които той създава. 2. Борба за деполитизация, идеологическа и методологическа толерантност в науката. 3. Всестранно съдействие за издигане на българската наука до световните стандарти. Ръководейки се от основните си цели, Независимото сдружение на научните работници в България си поставя следните задачи: 1. Да представя инициативи за промяна на законодателството и цялостната нормативна база, определящи статута, правата и задълженията на научните работници в България, функциите и прерогативите на научните организации, съвети и комисии; 2. Да контролира правилното прилагане на законите, правилниците, наредбите и др., уреждащи статута, правата и задълженията на научните работници в България и да осъществява трудово-правна защита на своите членове; 3. Да прави проучвания върху условията за труд и почивка на научните работници в България и предложения за подобряването им; 4. Да подпомага морално и материално своите членове съобразно възможностите си; 5. Да подпомага за създаване на автономия на научната дейност в университетите, висшите училища и останалите научни организации, като съдейства за изграждането на политическата и икономическата им самостоятелност; 6. Да стимулира извършването на задълбочени проучвания върху причините за възникването и механизмите на изграждане и функциониране на тоталитарната система в България през последните десетилетия; 7. Да издирва инкриминирани, унищожени или възпирани от тоталитарни режими трудове, да им дава публичност и да съдейства за научната реабилитация на техните автори; 8. Да влиза в официални контакти със сродни организации в страната и чужбина, да улеснява приобщаването на българските учени към международната научна общност; 9. Да се бори за гарантирането на неограничен достъп до научна информация за научните работници в България; 10. Да подкрепя изобретателската, откривателската и внедрителската дейност и да защищава авторските права на членовете си; 11. Да популяризира работата си чрез постоянно действащ семинар и собствени издания. Целите и задачите на Независимото сдружение на научните работници в България при НПС „Подкрепа” се осъществяват с конституционни средства на широка демократична основа – научни дискусии, публични диспути и др. Сдружението търси и приема сътрудничеството на организации и лица от всички страни, стига техните действия да не са в противоречие с Международната харта за правата на човека на ООН и сигурността на България. Настоящата Програмна декларация е документ, определящ целите и задачите на Независимото сдружение на научните работници в България при НПС „Подкрепа” и основните принципи, върху които се гради дейността му. След организационната консолидация на Сдружението тя може да бъде допълнена с нови положения, а също и с Правилник за устройството и дейността на Сдружението. Ние, учредителите на Независимото сдружение на научните работници в България при НПС „Подкрепа” изразяваме своята убеденост, че свободомислещите ни колеги в България ще се солидаризират с нас и заедно ще работим за изпълнението на благородните цели и задачи, които Сдружението си поставя. 22 ноември 1989 г. София.”

Временен управителен съвет на Независимото сдружение на научните работници в България при НПС „Подкрепа”: Красимир Кабакчиев – кандидат нафилологическите науки, научен сътрудник в Института за български език при БАН (адрес, телефони); Сергей Герджиков – кандидат на философските науки, главен асистент в СУ “Климент Охридски” (адрес); Марин Донев – кандидат на филологическите науки, главен асистент в СУ “Кл. Охридски” (телефон, адрес); касиер на Сдружението – Димитър Димитров – кандидат на философските науки, бивш главен асистент в Пшеченския университет в Полша, в момента без работа, член на Солидарност (адрес); координатори и участници в Редакционната комисия за съставяне на Програмната декларация: Владислав Стоянов Трашлиев – СУ “Кл. Охридски” (адрес, телефон); Сергей Райчинов – кандидат на филологическите науки, научен сътрудник в Института за литература при БАН (телефон, адрес); Никола Петров – кандидат на техническите науки, старши научен сътрудник в Института по механика и биомеханика при БАН (адрес, телефон); Любомир Гаврилов – кандидат на математическите науки, старши асистент в катедра „Висша математика” във ВИИ “Карл Маркс” (адрес); Ангел Живков – кандида на физико-математическите науки, научен сътрудник в Института по математика при БАН. Това е.



Р. Узунова: А колко души членуват в този Профсъюз?

Кр. Кабакчиев: Така, в момента пред мен е списъка на около 30 души, но общо в момента приети членове на „Подкрепа” са около 50, в смисъл на научните работници, приети в „Подкрепа” е около 50. Но имаме още много желаещи, просто много е трудно да се каже. Просто мисля, че за няколко дни ще нарасне много. Много разчитаме на Радио „Свободна Европа”.
Обръщение до другите независими сдружения – за основаване на Съюз на независимите сдружения

Красимир Кабакчиев: „Обръщение до Независимото сдружение „Екогласност”, Клуб на интелектуалците за защита на гласността и преустройството, Националния съвет на НПС „Подкрепа”, Комитета за защита на религиозните права, духовните ценности и свободата на съвестта в България, Дружеството за защита на човешките права в България, Независимия студентски съюз, Гражданския комитет за спасение на гр. Русе, Комитет „273”, българската секция на Хелзинкския комитет за защита на човешките права, Групата за гражданска инициатива за подкрепа на преустройството, основана на 19и ноември `89а г. в Южен парк, София, всички новосъздадени независими сдружения, всички свободомислещи граждани, копия до средствата за масова информация. В течение на последната година, в условията на тоталитарната система, в България възникнаха повече от 10 независими сдружения и общества на граждани. Тези сдружения имат разнообразни програмни цели и задачи. Въпреки това, в програмите и действията ми силно се откроява една обединяваща нишка - а именно стремежът за цялостно демократизиране на всички сфери на обществения живот и за радикални промени в политическата и държавна надстройка на страната. След настъпилите след 10и ноември `89а г. промени в ръководството на партийния и държавен апарат в страната се създаде сложна политическа обстановка. От една страна, съществува несигурност и недоверие в действителното провеждане на радикални реформи, а от друга - еуфория, свързана единствено с отстраняването на Тодор Живков, факт, който сам по себе си може да бъде едно добро начало за промени. Тази ситуация изисква консолидиране на независимите сдружения и обединяването им около обща демократична платформа. Имайки предвид тези обстоятелства, ние се обръщаме към независимите сдружения и общества в България с призив да основат единен демократичен Съюз на независимите сдружения и на гражданите в България със следните общи цели, формулирани в изказванията на ораторите на митинга, състоял се на 18и ноември `89а г. в гр. София: 1. Съставяне и приемане на нова Конституция изградена върху принципите на Международната харта за правата на човека, документите от Хелзинки, Виенските протоколи и демократичните национални традиции, залегнали в Търновската Конституция. 2. В новата Конституция да няма текст, утвърждаващ ръководна или авангардна роля на каквато и да е политическа партия или обществена формация. 3. Приемане на нов изборен закон, гарантиращ правото на свободни избори с директно избиране на ръководителя на държавата и народните представители, свободното право за кандидатиране на всеки гражданин, лично или от името на партия, профсъюз, сдружение и др. 4. Привеждане на законите на страната в съответствие с международните задължения, поети от България. 5. Свобода на словото и на печата без ограничения, гарантирана чрез съответен закон. Необходимостта от създаване на единен демократичен Съюз може да се илюстрира чрез следните примери: Известно е, че връзките между демократичната интелигенция и българските работници и селяните бяха изкуствено прекъснати от номенклатурната власт. Нещо повече, налице са опити за конфронтиране на интелигенцията и работниците, онагледени в срещата на Петър Младенов с представителите на работниците от завод “Средец”. За възстановяването на тези връзки е необходима огромна разяснителна и популяризаторска дейност, а за провеждането й са необходими обединените усилия на цялата демократична общественост. При провеждане на свободни и демократични избори в условия, близки до сегашните, т.е с участието на една все още силна тоталитарна върхушка, значително по-големи изгледи за изборен успех биха имали кандидатите на една обединена демократична опозиция с обща платформа, пред кандидатите на различни независими сдружения с малка численост, обезличени допълнително в очите на избирателите от голямата диферeнцираност в предизборните им платформи. Обнадеждени, че нашият призив ще се възприеме положително от независимите сдружения и общества в България и отделните граждани, завършваме с желанието да си спомним позабравения надпис на сградата на Българския парламент „Съединението прави силата!”. София, 22и ноември `89а г., Независимото сдружение на научните работници в България при НПС „Подкрепа”. Това е.

(23.11.1989 г., ролка № 302)
Съобщение за създаване на емигрантски комитет на български етнически турци и помаци, изселени в Турция

Р. Узунова: Ето, включих, говори…

Мъжки глас: На 25и ноември 1989 година се проведе събрание на емигрантите, които бяха депортирани и изселени от НРБ през 1989 година в Република Турция. На събранието се взе решение да се образува Комитет за защита на етническите турци и помаци в България и този нов Комитет се нарече "Независим емигрантски комитет за защита правата на етическите турци и помаци в НРБ." Ръководният състав се състои от девет човека: Ибрахим Рунтов от гр. Казанлък, Рамазан Коруджу, юрист от гр. Истанбул, д-р Мустафа Пашов от гр. Пловдив, Халиф Бакладжиев, журналист от гр. София, д-р Хава Пашова от гр. Пловдив, д-р Касим Юсуфов от гр. Харманли, Ниази Хюсеинов, учител от гр. Кърджали, Осман Хайрулов, юрист от гр. Варна и д-р Фейретин Махмудов от гр. Казанлък. За сега членовете са 154 човека…. Румяна, сега за малко можеш да го изключиш…, ти ще го редактираш…

Р. Узунова: Добре, добре…

(28.11.1989 г., ролка № 195)
Интервю с Антонина Желязкова за целите, задачите и предстоящите действия на създадения на 7.12.89 година Комитет за национално помирение

Румяна Узунова: Антонина Желязкова? Румяна Узунова се обажда, от Радио “Свободна Европа”.

Антонина Желязкова: Да, на телефона. Здравейте!

Румяна Узунова: Здрасти! Бих искала да говоря с Вас за нововъзникналия Комитет за национално помирение. Най-напред да проследим хронологически това събитие. Как възникна идеята за този Комитет?

А. Желязкова: Ами, мога да кажа, че конкретен повод да се мисли за някакви пътища за възстановяване на доверието между българите и хората с турско самосъзнание даде митингът на 18и ноември, когато - това е вече добре известно - беше освиркан Румен Воденичаров. С Воденичаров разговаряхме по тези въпроси и даже някакси и двамата чувствахме нуждата да се създаде някакво звено, което да се занимава може би само с малцинствения проблем. Но тогава, в момента, отложихме вземането на решение за по-късно.

Р. Узунова: Един момент, включих…

А. Желязкова: С Воденичаров разговаряхме по тези въпроси и двамата чувствахме нуждата да се създаде в независимите движения едно самостоятелно звено, което да се занимава само с малцинствения проблем, но отложихме вземането на решение за по-късно. Търсиха ме и други хора - и българи, и турци - с предложение да се създаде някакво организирано движение за помирение. Явно, че много хора почувстваха в един момент, че нещо лошо стана в страната и че има нужда да се направи нещо. На общото събрание на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството физикът от Ядрения център Михаил Иванов прочете кратко писмо – свое мнение по този въпрос и постави на обсъждане идеята за създаване на Комитет за национално помирение. Свързахме се веднага, поканихме и Сюлейман Гавазов - журналист, и преценихме, че този проблем повече не търпи отлагане. За съжаление, пропагандният апарат отпреди Ноемврийския пленум беше добре поработил, защото още през лятото и есента, а и сега отново, се надига една опасна вълна на национализъм и шовинизъм. На българите беше им внушено, че турците искат автономия, и не само това, но се разпространи и неверното твърдение, че има международно-правни договорености, според които, ако я поискат тази автономия, ще я получат. Тук искам да използвам случая, че ми се обаждате, и да подчертая, че такива международни договорености няма. Това беше всъщност една груба манипулация със съзнанието на българите, с техните родолюбиви чувства. От своя страна и сред турците и българите-мохамедани се породиха ответни чувства на обида, неприязън и желание за саботаж, за мъст и особено ясно да се разграничат по етнически и културно-религиозен признак, т.е. кампанията за асимилация завърши с тотален неуспех, т.е. с обратен ефект: процесът на мирното и спокойно приобщаване беше рязко прекъснат и се събуди едно почти фанатично религиозно разграничаване и вражда между хора, които десетилетия са живяли мирно и с взаимно уважение. Тук искам да подчертая, че основна причина за това считам системната дезинформация, целенасоченото промиване на мозъците както на българското население, така и на българските мюсюлмани. Затова мисля, че първото условие за едно възстановяване на доверието и разбирателството е пълната истина за случилото се, виновници от българска и турска страна, изопачаването на българската история - кой, кога, защо и пр. Ние, създателите на Комитета, много добре си даваме сметка колко сложен е въпросът. Знаеме, че предстоят преговори с Турция и не бихме искали в никакъв случай в такъв тежък за страната момент да навредим на националните интереси на България. Но повтарям, въпросът не търпи отлагане, защото няма съмнение - аз познавам добре това население, - че търпението на турското малцинство е изчерпано. Унижението, страхът и несигурността за бъдещето са ги довели почти до ръба. Считам, че новото партийно и държавно ръководство само губи като бави решенията по този въпрос, защото една само искра е достатъчна и може да подпали цялата страна и да провали така добре замислените реформи.

Р. Узунова: И така, Антонина Желязкова, вие направихте събрание, учредихте този Комитет, написахте Обръщението, бихте ли казали малко повече по този въпрос?

А. Желязкова: Ако искате да Ви прочета Обръщението, ако имате време?

Р. Узунова: Разбира се. Само че малко по-високо…

А. Желязкова: Момент. „До всички граждани на България; До Председателя на Народното събрание др. Станко Тодоров; До Декемврийския пленум на ЦК на БКП; До средствата за масова информация; Обръщение на Комитета за национално помирение.

Едно от най-големите престъпления на тоталитарния режим е разгарянето на национална вражда в нашата страна. Сега много турци, унижени и оскърбени, изпитват вражда към българите, а много българи казват за турците: „Така им се пада! Да вървят в Турция! Не щем да се връщат при нас на работа, не ги щем повече за наши съседи.” В тялото на България е нанесена рана. Някой може да каже: „Защо да се ровим в миналото?” Само безкомпромисно разграничаване от миналото, само истината за него може да донесе национално помирение. Българите трябва да научат какви насилия и беззакония са се вършели в българската земя от тяхно име и уж в техен интерес. За танковете и автоматчиците при смяната на имената през зимата на `84-`85 година, когато български синове бяха изпратени срещу невинни хора; за десетките млади хора, изпратени в затвора само затова, че са се осмелили да защитят човешкото си и национално достойнство; за хилядите изстрадали в концлагера в Белене или изселени в други краища на страната; от архивите на МВР трябва да се извлекат имената на загиналите, трябва да се знае цялата истина за потъпканите обичаи, традиции и религиозни култове, забраната да се говори на майчиния език, глобите и ругатните към провинилите се, оскверняването на гробовете на дедите. Едва когато узнаят истината, българите ще разберат страданията на своите съотечественици, ще си обяснят техните мирни протести, гладни стачки и демонстрации през пролетта на `89а г., които бяха потушени със сила и проливане на кръв, както и последвалото масово бягство на 300 хиляди наши съграждани, изоставили работа, имот, жилища, роден край, съседи и приятели. С разкриването на истината ще дойде и разбирането: за необрания тютюн, за изоставените трактори и камиони, за неиздоените крави и овце, за опустелите строителни обекти. Националната нетърпимост не е характерна черта на българина. През своята многовековна и трагична история той винаги е проявявал демократизъм, веротърпимост и уважение към малцинствените групи, чиято родина е България. Само 5 години след обесването на Левски и 2 години след Априлското въстание, България постигна националното си освобождение. Макар че гробовете бяха още пресни, българинът прости миналото и прие в границите на новосъздадената си държава всички народности, които я населяваха, вкл. и турците. Как можа да се случи така, че в края на ХХя век в тази страна на национално съгласие и мир поникнаха отровните плевели на национална и верска омраза и нетърпимост? Ясно е, че става дума за трагично и ненормално отклонение от хуманните и демократични традиции на българския национален дух. Ясно е, че става дума за едно преднамерено и престъпно манипулиране на националните чувства на българското мнозинство, за изкуствено насаждане на патриотарство и шовинизъм. В същото време насилствените асимилаторски действия породиха сред част от турското население антибългарски настроения на страшна омраза, национализъм и екстремизъм. Какво да се прави? Необходимо е да се направи едно – българи и турци да си подадат ръка. Нека да се опознаем по-добре, да се разберем, да се опитаме да си простим и да се помирим. И всекиму своето, както ни е заръчал Апостолът: на турчина – правото на свободно избрано име, на език, вяра, обичаи, на избор къде да живее и къде да се труди, а на българина - правото да не се страхува, че тази малка и изстрадала земя, на която живее, с изпоядени от историята граници, може още веднъж да бъде разпокъсана. Всички заедно да сме сигурни за бъдещето на децата си и че ще живеят в мир, приятелство и добросъседство. Нека с общи усилия да загасим огъня на предумишлено разпалената вражда. В дните след Ноемврийския пленум в България надеждите се събудиха отново, хората се обединяват в едно общо стремление – пълна демократизация на нашия живот, правова държава и действителна гласност. Но нека всеки признае пред себе си – не можем да имаме правова държава, докато стотици хиляди наши съграждани с турско етническо самосъзнание все още живеят напълно обезправени, с насилствено заличена личност и родова памет, уплашени и несигурни за утрешния ден. Не можем да имаме демокрация, докато стотици хиляди българо-мохамедани - етнически българи, говорещи български език и изповядващи исляма, нямат право на рождените си имена и на верските си обичаи. Не може да се говори за гласност, докато над проблема за смяната на имената, за т.нар. „възродителен процес”, за причините и последствията на една авантюристична политика, тегне забрана. Средствата за масова информация мълчат, управляващите срамежливо заобикалят темата, хората объркани споделят под сурдинка абсурдни слухове и реални страхове. Днес целият български народ иска демокрация, а демокрацията се гради на следния основен принцип: свободата на всеки се простира до там, откъдето започва свободата на другия. Искаш ли свобода за себе си, трябва да дадеш свобода и на другия! С тревога от възникналия национален проблем и с желанието да се избягнат по-нататъшни поражения от вътрешната икономическа, морална и идеологическа криза и от международната изолация, на 7и декември `89а г. в София беше учреден Комитет за национално помирение. Комитетът за национално помирение предлага: 1. Незабавно да бъде признато правото да си върнат рождените имена всички български граждани, които желаят това; 2. На българските граждани с турско самосъзнание да се признаят правото на етнокултурна идентичност с произтичащите от това свободи - на език, религия, обичаи и традиции. В бъдещата Конституция в правото на национална самобитност да бъде включен отделен член, за да няма криво тълкуване и връщане към миналото; 3. Да бъдат освободени политическите затворници. По-голямата част от тях са осъдени само заради защита на своето етническо и културно-религиозно самосъзнание. Да се преразгледат делата на тези, които не попадат под членовете на Наказателния кодекс, предвидени за ревизиране, но присъдите им са свързани с така наречения „възродителен процес”; 4. Да се състави смесена парламентарно-гражданска комисия с участието на независимите сдружения, която да разследва всички нарушения на законността за осъществяването на асимилационната политика, както и събитията през пролетта и лятото на `89а год. Обществеността да бъде запозната с резултатите от това разследване, а прокуратурата да потърси отговорност от виновните; 5. Средствата за масова информация да съдействат за националното помирение. В. “Нова светлина” от рупор на асимилаторската политика през последните години да се превърне в трибуна на помирението. Да се възстанови издаването му на турски език; 6. Да се прекратят дискриминацията и произвола при постъпване и настаняване на работа и при установяване на местожителство към български граждани с турско самосъзнание. В момента на дискриминация се подлагат дори хора, които не са правили постъпки за заминаване. Ние считаме, че само обединените мирни действия на всички демократични сили и спазване на Конституцията и законността могат да доведат до превръщането на България в цивилизована правова държава. Нужна ни е истинска равноправна национална политика. Всички сме деца на тази изстрадала, но хубава и благодатна земя. Тя е нашата единствена родина. Нека да й бъдем верни и да работим за нейния възход. Братя и сестри, националната вражда е отвратителен предразсъдък с разрушително въздействие върху личността и носи след себе си само сълзи, кръв и страдания. Граждани на България, съдействайте активно на дейността и целите на Комитета за национално помирение. Ние можем и сме длъжни да възвърнем разбирателството, взаимното зачитане, спокойното мирно съжителстване, както десетилетия наред досега. Това е необходимо в името на демокрацията и законността, в името на бъдещето. София, 7.12.1989 година.”

Р. Узунова: От Учредителния комитет?

А. Желязкова: Това е от Инициативния комитет. Съучредители на Комитета за национално помирение са: Груди Атанасов, Алексей Рафаилов, Радой Ралин, Антонина Желязкова, Сюлейман Гавазов, Михаил Иванов, Искра Панова, Сабахатин Байрямов, Петър Берон, Елена Атанасова, Йордан Василев, Хюсмен Мутафов, Светла Дренска, Таня Желязкова, Деян Кюранов, Пламен Цветков, Стефан Стефанов Златев, Мануш Романов, Зафер Галибов, Вяра Николова, Вероника Николова, Веселин Кандемиров, Богдан Глишев, Рени Костадинова, Лиляна Александрова, Анастасия Рашева, Красен Станчев, Албена Попова, Димитър Новачков, Методи Банковски, Илона Томова, Вяра Михайлова, Христо Чернев, Лидия Заркова, Маргарита Стаскаева, Петър Шарланджиев, Събка Геновска, Владимир Молотков, Максим Миленов, Виктор Батулин, Владимир Герджиков, Дамян Съриев, Стою Каменов, Росица Тошева, Лилия Каменова, Иглика Панайотова, Стоян Златев, Илияна Иванова, Анка Златева, Миролюба Дренска, Румен Леонидов, Виктор Самуилов, Виргиния Тошева, Асен Арнаудов, Самуел Франсез, Стефан Иванов, Петринел Гочев, Владимир Райчев, Асен Давидов, Виолет Цеков, Мехмед Рахимов, Методи Генов, Лидия Кинова, Димитър Димитров, Евгений Таскаев, Румен Малеев, Айше Малеева, Елена Минчева, Илияна Асса, Светлана Жулева, Валя Митева, Христо Колев.

Р. Узунова: И какво е отношението? Какъв е откликът към новоучредения Комитет за национално помирение, Антонина Желязкова?

А. Желязкова: Ще ви отговоря на този въпрос. 1. Отношението на независимите сдружения към нас: вие видяхте тук при споменаването на съучредителите на Комитета - много от тях са членове на различни неформални сдружения. Те ни приеха много добре, даже сме извънредно благодарни на Координационния комитет по митинга, който се проведе в неделя, защото имаха добрината, макар и току-що учредени, да ни дадат думата и физикът Михаил Иванов прочете едно кратко обръщение по този повод пред митинга и обяви създаването на Комитета. Слава богу, този път това беше прието много добре от митинга, нямаше освиркване както при Румен Воденичаров, а имаше аплодисменти. Очевидно, можем да се надяваме и да говориме за това, че хората доста са пораснали за 2-3 седмици. Така, добре ни приеха, поддържат ни и непрекъснато се обаждат наши колеги от различни неформални дружества, че желаят да се включат в Комитета и да ни съдействат.

Р. Узунова: А от страна на официалните власти?

А. Желязкова: Първата реакция беше след митинга, понеже веднага след митинга, нашият Комитет направи среща в градинката пред паметника на “Свети Климент Охридски”, където се събраха - тука вече преразказвам, защото аз на тази среща не успях да отида. Много турци пристигнали от цяла България, много българи и всъщност ние го отчитаме това като голям успех, защото там се завързал един много хубав диалог между българи и турци, започнало едно съвсем по човешки, на едно нормално ниво като между хората изясняване на отношенията. И другото, което е положително от тая среща след митинга, което ние си отчитаме за успешно, че нашите говорители Михаил Иванов и Сюлейман Гавазов са държали доста импровизирани речи и всъщност те са успели да успокоят малко нашите съотечественици от провинцията – турци и българо-мохамедани, които са били на доста висок градус, в смисъл такъв, че просто те желаят още утре да получат имената си обратно. Имаше коментар за това в “Работническо дело”, който беше много внимателен, сравнително тактичен, но оценката беше, че от срещата в градинката е станало ясно, че Комитетът очевидно все още не може да се справя с целите, които сам си е поставил. Ами тука, какво да ви кажа, те до известна степен може би имат право, защото..., но всъщност ние не претендираме да свършим цялата работа сами. Това би било невъзможно. На този етап, ... всъщност бих могла да ви кажа малко повече по този въпрос. Тяхната оценка ние я приемаме, нали леко критична, но все още набираме сила, но искам да ви кажа, че съвсем не си правим никакви илюзии, че сме способни да разрешим сами този проблем. Но просто разумът ни подсказва, че този Комитет е необходим, за да служи като отдушник на хората, ако щете като буфер да омекотява и да възпира недоволството и враждата между българи и турци, да служи като протегната за приятелство ръка между тях и ако се наложи, разбира се, да служи като посредник между тази етнокултурна общност и правителствената комисия, която евентуално ще се заеме с разрешаването на този въпрос. Е, това е.

Р. Узунова: Благодаря, Антонина Желязкова.

(недатирано, ролка № 174)
Декларация за учредяване на СДС, чете Желю Желев

Румяна Узунова: Включвам, Желю.

Желю Желев: „Декларация на Съюза на демократичните сили в България. След промяната на 10 ноември тази година политическият живот на страната навлезе в нов, драматичен период на своето развитие. Рязко нарасна гражданската и политическа активност на населението. В столицата и по-големите градове на страната се провеждат митинги и събрания в подкрепа на промяната и с искания за по-нататъшно развитие на демократичния процес. Към утвърдилите се независими сдружения се прибавят имената на все нови и нови неформални групи, които искат да участват в политическия живот на страната. Възстановяват организационната си структура старите политически партии като Опозиционният земеделски съюз „Никола Петков”, Социал-демократическата партия, Демократичната партия, Радикалнодемократичната партия и пр. Възникват инициативни групи за създаване на съвсем нови политически партии, които в миналото не са съществували. Към утвърдените вече независими дружества, като независимия съюз „Подкрепа”, „Екогласност”, Клуба за гласност и демокрация, Клуба на незаконно репресираните след 1945 година, Независимото дружество за защита правата на човека, Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвеста и духовните ценности се насочват хиляди граждани, които искат да станат тяхни членове. Престижът на официалните обществени организации пада много бързо и те са принудени да маневрират, като се обявяват за независими от държавата. В същото време необходимите кадрови промени на държавния и партийния апарат не се извършват, няма или почти няма кадрови промени в средствата за масова информация. Провинцията практически с нищо не е засегната от промените. Като се прибави към това настъпващата икономическа криза и опасното бездействие на властите за решаването на етническите проблеми, което би могло да стане причина за надигането на много по-силно недоволство и дори безредици, става очевидно, че политическата обстановка в страната е вече сериозно изострена. Тази нова политическа ситуация повелително изисква да се пристъпи към обединяване на усилията и възможностите на независимите сдружения с оглед на по-натътъшното развитие на демократичния процес. Именно това накара Независимите сдружения: Независимото дружество за защита правата на човека, Клубът за гласност и демокрация, „Екогласност”, Независимия профсъюз „Подкрепа”, Комитета за развитие на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Клубът на незаконно репресираните след 1945 г., Независимото студентско дружество, Движението за гражданска инициатива, Гражданския съюз за източни бойни изкуства, Българската работническа социалдемократическа партия – обединена, Българския земеделски народен съюз „Никола Петков” да обединят усилията си в един Съюз на демократичните сили. Като се изгражда изцяло на основите на координацията на действията на независимите сдружения в общата борба за демокрация, Съюзът на демократичните сили запазва напълно тяхната самостоятелност и независимост, тяхния специфичен профил и предмет на дейност, завоювания престиж и място в обществения живот на страната. В такъв смисъл … Съюзът на демократичните сили обединява усилията на съставящите го сдружения, а не самите сдружения. Съюзът на демократичните сили координира усилията на сдруженията в борбата за демокрация на основата на една цялостна демократична платформа, която е съставена от точки, предложени от самите учредители. Платформата, освен общите искания за гражданско общество, политически плурализъм, многопартийна система, правова държава и пазарна икономика, виждат и следните по-конкретни цели: равноправие и равнопоставеност на всички форми на собственост пред закона - частна и кооперативна; ново трудово и социално законодателство, което да гарантира правото на трудещите се на независими профсъюзи и стачка и да защитава социално слабите; проект за нова демократична Конституция на страната; привеждане на социалното законодателство в съответствие с Всеобщата декларация за правата на човека и другите документи по Хелзинкския процес; деполитизация на армията и милицията; провеждане на демократични избори за ново Народно събрание; реабилитация на незаконно репресираните през периода на тоталитарната власт; пълна автономия на ВУЗ и реално участие на студентите в тяхното управление; премахване на идеологическия монопол в образователната система; самоуправление за научно-изследователските институти и художествено-творческите обединения, равна и финансова независимост на средствата за масова информация и издателствата; пълна свобода на словото, печата, събранията и сдруженията; конституционна гаранция за равноправие между атеисти и вярващи и нов демократичен закон за изповеданията; законово регламентиране на свободната религиозна дейност и осигуряване независимостта на изповеданията от държавата; закриване на Комитета по вероизповеданията към Министерството на Външните работи; развитието на икономиката да бъде подчинено на нормите за опазване на околната среда; нов подход към етническите и религиозни малцинства, съобразен с Хартата за правата на човека. Съюзът на демократичните сили е отворен за всички независими сдружения и политически групи, които са готови да присъединят усилията си в борбата за осъществяване на горната платформа, като работят за това само с мирни и законни средства. Приемането на нови участници в Съюза на демократичните сили става само със съгласието на неговите учредители. В Съюза не могат да членуват фашисти, сталинисти, расисти, шовинисти и реваншисти.

Съюзът на демократичните сили се оглавява от Координационен съвет, съставен от трима представители от всяко сдружение, единият от които задължително трябва да бъде председателят или секретарят на сдружението. В Кординационния съвет решенията по важни въпроси се вземат с мнозинство от две трети, а по текущите – с просто мнозинство. Координационният съвет избира председател и секретар, които водят оперативната работа и двама говорители, които изразяват официалното мнение на Съюза. Координационният съвет извършва следните дейности: организира митинги, кръгли маси с правителството, общи листи за избори, поднася петиции, публикува декларации, създава смесени комисии за разработване на алтернативни документи и други, без да ограничава инициативите на другите сдружения в тази област. София, 7.12.1989 година.”



(9.12.1989 г., ролка № 59)
Антонио Муоло (?), италианец, инициира у нас създаването на дружество за „Обединен Европейски дом – Подкрепа”, репортаж на „Клъв”

Женски глас (вероятно Люлина Генова – Абрашева, с псевдоним „Клъв”): В търсене на нови дипломатически отношения. Както вече съобщих, пред църквата „Св. София” в столицата беше проведено денонощно бдение. Тук по всяко време на денонощието можеха да се видят членове от независимата федерация на труда „Подкрепа”. Всяка вечер от трибуната до пункта звучаха призиви за свобода и демокрация. Микрофонът бе на всеки, който желае да сподели своите виждания. Снощи, 25и декември, хората бяха изненадани: от трибуната зазвуча италианска реч. С поздрав към събралите се обръщаше д-р Антонио Муоло(?), председател на „Европейското движение за обединена Европа” за Южна Италия. Г-н Муоло говори за идеите на движението за Общ европейски дом, които са съзвучни с принципите за свобода и демокрация, за човешкото семейство, основано върху достойнството на всеки отделен човек и върху неговите неотменни права. Всеки човек е толкова голям и струва повече от цялата вселена, цитира той Евангелието на Христа. Сега е, каза той, решителният момент мечтата за Общ европейски дом да стане реалност. Изказването на г-н Муоло предизвика бурни възгласи на одобрение сред събралите се на митинга. След това д-р Муоло прие с радост да разговаряме. Попитах го: познава ли България отдавна и за пръв път ли е тук? Той ми отговори, че е дошъл за пръв път веднага след първите раздвижвания; каза, че е бил на първия митинг на площада около храм-паметника „Ал. Невски”, „тогава носех българското знаме, каза г-н Муоло, поради липса на Европейското! При първото ми идване с приятели решихме да създадем Български филиал на движението за Европейски дом.” Г-н Муоло каза, че при първото си посещение е бил представен на д-р Тренчев. Сега той иска да предложи на д-р Тренчев да стане почетен председател на това Движение в България. Попитах г-н Муоло защо не е потърсил контакти с председателя на Централния съвет на българските профсъюзи, а се е насочил към председателя на Независимата федерация на труда „Подкрепа”? Г-н Муоло отговори, че не би искал да поддържа връзки с един казионен съюз, компрометиран, по негово мнение. На въпроса ми: За какво смята да говори с д-р Тренчев, той отговори: „Мотото на нашето движение е: Да обединим Европа, за да се обедини светът. За постигане на тази цел се организират културни изяви, кръгли маси, семинари с участието на експерти от различни области.” По-късно вечерта на 27 декември е основано дружеството „Европейски дом – Подкрепа”. Ето и протокола от неговото учредяване: „През м. декември 1989а, имайки предвид, че още от 18 ноември същата година група български граждани излиза с желанието да се образува „Европейски дом” в България, присъстващите Светослав Николчев, /…/ Николчев, /…/ Николчева, /…/на Иванова, Петър Васев, Тодор Аврамов, /…/ Павлова, Люлина Абрашева, Божидар Абрашев, Елисавета Ковачева, Антонио Муоло, /…/ Ирациоли основават първия филиал на „Европейски дом” в една източноевропейска страна. Същите установяват, че: 1. да основат дружество, наречено „Европейски дом – Подкрепа”, 2. Дружеството има седалище в София; 3. Целта, както и други норми, които регулират дейността на дружеството, се съдържат в приложения статут. За председател на Дружеството единодушно бе избран Божидар Абрашев, зам. председател е Петър Васев, секретар Светослав Николчев. Адвокатът д-р Антонио Муоло предлага да бъде избран за почетен председател на Дружеството за България д-р Тренчев Константин, председател на Независимата федерация на труда „Подкрепа”. Впоследствие г-н Антонио Муоло приканва присъстващите учредители да изразят дълбока признателност на папа Карол Войтила за това, че той, с обявяването на Кирил и Методий за съпатрони на Европа заедно със св. Бенедето, е ускорил разпадането на диктатурите в Източна Европа и е положил с това основите на духовното и културно единство на европейските нации от Атлантика до Урал. Аналогична признателност да бъде изразена и към Михаил Горбачов за неговата блестяща политика и за неговото желание да премахне всички /…/ „железни завеси”. Събраните единодушно одобряват. 27 декември 1989 г., София.”

(28.12.1989 г., ролка № 65)
Интервю с Младен Енчев, член на Координационния съвет на конфедерация „Обединени демократични сили”, Варна

Румяна Узунова: Три, четири… Ало, Младен Енчев? Румяна Узунова съм от Радио „Свободна Европа”. Искам да се обърна към вас като член на Координациония съвет на Варненската конфедерация „Обединени демократични сили”, да ви питам дори не толкова за митинга, който проведохте в неделя - такива митинги са проведени из цялата страна - а да ви попитам как местният печат, телевизията, централният печат отразиха вашия митинг? Отразиха ли го правилно, с точно поставени акценти или имаше известна тенденциозност?

Мл. Енчев: Митингът беше отразен както в централната българска телевизия, така и в местната преса в лицето на в. „Полет” и в. „Народно дело”. Но, за жалост, не беше точно отразен, тъй като акцентите не бяха поставени на конкретните резолюции, които бяха две на брой: едната от „Екогласност” и едната общо от митинга, подготвена от домакина на митинга – Независимият профсъюз „Подкрепа”. Това се изрази най-вече в едно от изказванията на митинга, тъй като по предварително решение трябваше всички демократични обединения, сдружения във Варна, по един човек от тях, да изкаже становището по проблемите на демокрацията, по проблемите, които възникваха във връзка с предстоящия пленум. И от страна на Национал-демократическия съюз се изказа лицето Коста Стоянов, което доста така неподходящо, доста драстично започна с обвързването на икономиката на България със Съветския съюз и то… В общия план на изказването му имаше правилни становища, но не бяха изказани по най-правилния начин. Поради което тълпата започна да освирка, да дюдюка и един от водещите нетактично прекъсна лицето и за обща изненада обяви, че Демократичните сили се дистанцират от Национал-демократическия съюз. Което пък послужи за храна за пресата, че едва ли не в нашата Конфедерация има разединение, което не е така, разбира се.

Р. Узунова: А кои, според вас, Младен Енчев, бяха важните моменти, бяха акцентите в този митинг, които би трябвало да отрази пресата, средствата за масова информация да отразят?

Мл. Енчев: Исканията, които бяха отправени както към централното ръководство, така и към местното, бяха преди всичко политически, икономически и социални. Преди всичко отменянето на чл. 1 от Конституцията, който регламентира ръководната роля на партията; преди всичко работата на Народното събрание и препоръката Народното събрание действително да бъде парламент, който разисква въпроси на народа; А освен това, изнесоха се много искания за промяна на местната политическа и държавна власт и проблемите, които са проблеми на региона… Докато те не бяха обсъждани в средствата за масова информация или мимоходом бяха споменавани, а даде се храна просто на едно не съвсем типично, едно спорадично явление, което не е типично за Варненските „Демократични сили”. И лично аз мисля, че в нашата конструктивна позиция, на Обединени Демократични сили, че това е един момент, който трябва да се отмине със…., даже въобще да не бъде споменат. Защото ние вече имаме различни изяви: ние вече имаме четири митинга, в които поставаме точни и конкренти изисквания, ние имаме конструктивност от митинг към митинг, има развитие, което дори средствата за масова информация признават, че са конструктивни митинги.

Р. Узунова: А те сложиха акцент върху неща, които са маловажни, случайни, странични?

Мл. Енчев: А те поставиха акцент на нещо, което дори, ако имаме основание, бихме казали, че даже би могло да бъде и подставено. Защото, в края на краищата, ние не можем в Конфедерацията да обсъждаме отделните изказвания на отделните членове, ние можем … във всяко дружество да си обсъждат само своите изказвания…

Р. Узунова: Благодаря Ви, Младен Енчев.

Мл. Енчев: Благодаря, Румяна Узунова и аз.

(12.12.1989 г., ролка № 57)

Телефони на Софийската група на „Подкрепа”

Румяна Узунова: Така, включих…

Женски глас: За връзка и допълнителни сведения Софийската организация на Независимия професионален съюз Подкрепа дава следните телефони: Председател  Ирена Зафирова, дом. тел…., секретар Волен Сидеров, служ. тел…., касиер Иван Луков, сл. тел. …, координатор на художествено-творческата секция към софийската организация Иван Денчев, дом. тел…, координатор на инженерно- техническата секция Веселин Панайотов, дом. тел…. и сл. тел … , координатори на хуманитарната секция Теодора Калайджиева, дом тел. …, Рашелия Дилбазова, дом тел. …, Красимир Кабакчиев, дом. тел. … и сл. тел. … Това е.

(ролка № 46)
Съобщение за организационно събрание в Южния парк на Движението за гражданска инициатива, говори Любомир Собаджиев

Р. Узунова: Добре, кажи…

Любомир Собаджиев: До днес в Движението за гражданска инициатива са се обявили над 2800 души. Създадени са 34 комитета в страната. В събота от 14 часа в Южния парк в София Националният организационен комитет организира събрание на участниците и привържениците на Движението, на което ще се гласуват проектите на програмните документи и устава. След това, след обсъждането ще има свободна дискусия.

(29.11.1989 г., ролка № 195)
Интервю с о. Христофор Събев

Р.Узунова: Отец Христофор, след митинга КЗРП се е събрал, доколкото разбрах, в Парка на свободата. Какво стана там?

О. Христофор: Софийската секция на КЗРПССДЦ непосредствено след митинга се събра в Парка на свободата, където ние първо премислихме нашите лозунги, които издигнахме. (…)

Р.Узунова: Разширява ли се Комитетът? Има ли нови членове?

О. Христофор: Комитетът прие 120 нови члена – след митинга. Беше назначена г-жа Катерина Дориданова за отговорник на Софийската секция на Комитета. Не се потвърди назначението на о. Г. Гелеменов за координатор на Софийската група /нашата група е малка, а това е огромна секция/, освен това за назначението на г-жа Дориданова са /…/слав Дориданов – богослов, Румен Ваташки – също богослов, /…/, освен това Р. Ваташки е член на Централното ръководство и на Кадровата комисия на Комитета за религиозните права. Освен това Софийската секция излезе със становище, с протокол за искания: „Днес, 19.11.89 г. КЗРПССДЦ проведе заседание на Софийската секция. Бяха взети следните решения: 1. Да се предприеме уреждането на въпроса с Кръстова гора /Вие сте чували за Кръстова гора, която се намира в южна България, и където има част от Кръста Господен?!/ 2. Да се върне Софийската духовна семинария в София, на мястото на сегашния Пионерски дворец; 3. Да се изиска свободно изповядване на вярата, разрешение за посещение на неделно богослужение за военнослужещи и ученици; 4. Който иска промяна на Програмата, в смисъл на прокарване на нерелигиозни искания – политически и други, и смята целите на Комитета за фикция, например Г. Гелеменов, който е против идеята да се иска въвеждане на вероучение в училищата, да се отстрани от Комитета; 5. Осигуряване зала за събрания на Комитета. 6. Новото име на Комитета – предложението ще се обсъди допълнително. 7. Великден и Рождество Христово да се провъзгласят за официални празници; подписали членове на Комитета – на Софийската секция – 28 души, без членовете на Централното ръководство, които също подписаха протокола. Отделно старите членове, на Централното ръководство, които също подписаха този протокол. С този протокол о. Г. Гелеменов е освободен от кандидат-координаторската длъжност за Софийска област и от членство в КЗРПССДЦ, тъй като иска промяна на Програмата, на Устава и на другите документи на Комитета. Фактически ние не сме реализирали нашите основни цели.

Освен това ние очакваме регистрация на Комитета. Трябва да Ви уведомя, г-жа Узунова, че на 13.11. имаше дело във Върховния съд, в 9 часа сутринта, по нашата жалба от решението на Търновския окръжен съд да се дадат документите на Комитета за одобрение от Държавния Комитет по вероизповеданията към Външното министерство, тъй като ние смятаме, че трябва да бъдем разглеждани като организация по Закона за лицата и семействата, а не по Закона за вероизповеданията. Върховният съд разгледа нашата жалба, освен това, въпреки нашето нежелание да бъдат представени документите ни във въпросния Държавен комитет по вероизповеданията, оттам беше изпратена декларация, подписана от Любомир Попов, зам. Министър на Външните работи и председател на Държавния Комитет по вероизповеданията, където се указваше, че нашият Комитет е гражданска организация, а следователно не се подвежда под Закона за вероизповеданията и следва да бъдем регистрирани по Закона за лицата и семействата. За това аз имам основателни надежди, че ще се осъществи регистрацията, тъй като нашият Устав е юридически издържан – проверен е и от няколко юристи… няма причини да не бъдем регистрирани. Така че очаквам в скоро време да има дело във Великотърновския окръжен съд и да бъдеме регистрирани. Ще бъде просто парадоксално, ако те не ни регистрират – аз не мога да си представя каква причина биха могли да изтъкнат, след като всичко е толкова добре изпипано и съобразено със сега действащите закони в страната.



Р.Узунова: Това ли е? Благодаря, отец Христофор… Чакай, не затваряй.

О. Христофор: Решение на Централното ръководство в състав: Петър Кънев – секретар, гл. инспектор Петър Пенков, и членове Надежда Илиева, Пешка Петрова, Стефан Христов, о. Стилиан Николов, богослова Румен Ваташки, г-жа Катерина Дориданова, Димитър Добрев /Д. Добрев не фигурира в протокола/ за отстраняването на Г. Гелеменов от кандидат-координаторска длъжност и от членство в КЗРПССДЦ, което решение /на Централното ръководство/ ще бъде представено във Великотърновския окръжен съд за сведение, както е според изискването.

Р.Узунова: Това ли е, отче Христофоре? Благодаря…

Каталог: public -> arhiv -> rumyana uzunova
rumyana uzunova -> Съкращения и означения
rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите
rumyana uzunova -> Част І: Паралелни светове
rumyana uzunova -> Част шеста: човекът срещу системата – политическите жестове на Марлена Ливиу
rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите Глава ІІІ. Насилието Бюрокрацията като инструмент за насилие
rumyana uzunova -> Част четвърта: насилието като отказ от диалог
rumyana uzunova -> За архива на Румяна Узунова и за ‘89а година „Бъди този, който отваря врати за други!”
rumyana uzunova -> Іv. Отпорът на гражданите Индивидуалните протестни актове
rumyana uzunova -> Румяна Узунова (18 1936 – 16 1995) Биoграфична справка


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница