Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия
(Върху ролката названието на организацията е Християн-демократичен съюз, края на декември 1989г., ролка 112)
Изтегляне 1.42 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Р.Узунова
- Женски глас
- А. Манолова
- А. Манолова : Да. Мъжки глас
- Мъжки глас
- А. Манолова : Да Мъжки глас
- А. Манолова : Да… Мъжки глас
(Върху ролката названието на организацията е Християн-демократичен съюз, края на декември 1989г., ролка 112)Коментар на Желю Желев за опитите за дестабилизация на ситуацията в столицата Желю Желев: … Мен малко ме разтревожи това нещо. Преди малко дойде тука, при дъщеря ми една нейна приятелка и тя ми разказа за това, което е видяла някъде в района на Народното събрание. Лозунги от рода на тези, за които беше споменато: "Желю Желев - президент", "Долу БКП" и пр. Вижте, ние не можем да приемем такъв начин на протест и на оказване на натиск върху номенклатурата. Това е некултурно, недемократично и то би могло само да предизвика ексцесии, да изиграе ролята на своеобразна провокация. Да се припише на СДС - с цел той да бъде компрометиран още в началото. Ние по друг начин си представяме натиска, който наистина трябва да се оказва за демократични реформи, но ние го разбираме и като един също така културен, демократичен диалог с представителите на БКП, особено с онези хора, които действително се ангажират да правят демократични реформи в нашата страна. Аз лично например съм много доволен от вчерашния Пленум, който буквално изрина персонажа на Живковия режим, хората, които в течение на десетилетия бяха обвързани с фамилията, обслужваха я и обслужваха режима на Живков. Сега, ние да не уважаваме усилията на тази част от Централния комитет, от номенклатурата, която се бори за демократични реформи, опитва се да изведе страната на един по-демократичен път, би било крайно нелоялно и неполитично. Политиката е съотношение на сили и тя изисква винаги човек да се съобразява с това съотношение. Който иска действително на тоя етап да работи за демократизацията на страната, той трябва задължително да търси съюзниците в БКП, която така или иначе е управляващата партия, която притежава всичките структури и в редовете на която има твърде много хора, които също така като нас желаят страната да излезе от джунглите на тоталитаризма и на широкия път на демокрацията. Р.Узунова: Мислите ли, че може да има известен провокационен момент при организирането на този митинг или просто е възникнал спонтанно? Ж. Желев: Не мога това да коментирам, тъй като нямам представа кой точно е организирал този митинг и с каква цел го прави. Но аз никак не изключвам някои от тези неща да се правят и преднамерено с цел да се компрометират независимите сдружения и техния Съюз, който беше създаден съвсем наскоро. Мисля, че аналогични провокационни действия бяха направени и в Плевен, където на Цветан Спасов е бил свален, съборен бюста - и това беше широко използвано от заинтересованите среди, от противниците на демократичното преустройство на нашата страна като доказателство за разрушителните стремежи на независимите сдружения към /…/, доказателство за тяхното желание непременно да дестабилизират страната, да дезорганизират икономиката и да доведат нещата до хаос. Това са опасни неща и трябва да бъдем много внимателни. Аз лично не изключвам и тука да има провокативен елемент и една част или голямата част от участниците в подобен тип демонстрации, с подобни лозунги, с такива елементи на нетърпимост, с призиви към разправа и прочие просто да са играчка в ръцете на хора,които преследват други цели. Разбира се, това може да е съвсем спонтанно, съвсем наивно, непреднамерено, даже и добронамерено да е, но отраженията могат, биха могли да бъдат крайно неприятни. Аз лично съм, така, доста обезпокоен от някои подобни провокационни лозунги и обяви, които се слагат на отделни места из София, като например "Долу комунистите", "Смърт на БКП" и т. н. Тези неща могат единствено да усложняват и в крайна сметка да торпилират демократичния процес, който така или иначе е започнал в България. Много се страхувам, че такива неща биха могли отново да ни доведат до същото положение, до същите събития, които се случиха на 9и септември или в първите дни след 9и септември, когато хора, които не са участвали активно в политическия живот на страната, в първите дни след преврата се юрват да се разправят с тоя, с оня, да бележат повече точки и по този начин ние не стигнахме до демокрация, а още в началото бе посята омраза между различи социални групи и хора. Р.Узунова: Благодаря ви, Желю Желев. Ж. Желев: Моля. Благодаря и аз за възможността да направя коментар. (12.12.1989 г., ролка № 202) Разговор с някой от първите емигранти Женски глас: Момент само да превключа. Само за секунда… Анна Манолова: Ало. И така, аз ви слушам. Мъжки глас: Ало? Слушате ли ме?... Аз съм един от ония, които участваха в окупацията на България… А. Манолова: На Чехословакия. Мъжки глас: Да, на Чехословакия. Това стана предимно с войски, които бяха към Варшавския договор. Ние бяхме до Прага – нашето поделение до Прага не стигна, бяхме близо до Прага, в един град, който не знаехме даже и как се казва… Бяхме в групата… Нашето поделение, нашият взвод бяхме в един /…/ - между нас, пред нас и зад нас имаше руснаци. Когато срещу нас се стреляше с ловни пушки от покривите, ние – като всеки… малки момчета, срещу които никога не беше стреляно, се изплашихме, и руснаците, бяха професионалисти, и те подавиха огъня. Казвам този случай, за да припомня, да припомня, че срещу българските войски /които бяха окупатори!, „изпълняващи своя интернационален дълг”/, съвсем нормално и редно беше да се стреля. Не знам, не знам в други поделения дали българите са подавяли съпротивата на чешкия народ и дали са убивали някого – това не мога да кажа, но в цялата армия, в цялото /…/ със сигурност има убити. Със сигурност убитите бяха между 40 – 50 – 60… А. Манолова: Убити - какви? Мъжки глас: Убити български войници! А. Манолова: Български войници. А, да. Мъжки глас: Убити български войници! Тогава на всички ни беше обяснено, както и на следващите войници в Афганистан, че изпълняваме своя интернационален дълг и че това е нормално. Двайсет и колко години минаха оттогава, не мога да ви кажа точно… А. Манолова: Двайсет и две, мисля, оттогава… Мъжки глас: 22е години. Българското правителство, в една много неясна декларация, следвайки международния вятър на разведряване и искането на чешкото правителство, не се извини, не се извини на чешкия народ, а почти извини себе си, че в тогавашните условия е било нормално да вземе участие в една такава интервенция под егидата на Варшавския договор… Днеска, както знаете, и вчера, целият чешки народ, и света, празнува Ян Палах… На него беше наименуван и площадът на Червената армия. Искам да знам, от името на падналите ми другари: кои са техните имена, те да бъдат обявени пред българския народ, Военно министерство да каже точните имена, да се извини на майките, на сестрите им, на бащите им, на братята им, на жените /ако имат такива/… Е… Разбрахте ме, нали?! А. Манолова: Да. Да, да. Мъжки глас: Защото това не бива да се повтаря. В една съвременна държава не бива да се допуска някой, по усмотрение на една чужда държава, да праща на смърт българските синове, ако ще той (синът) да е само и един… А. Манолова: Да. Мъжки глас: В този смисъл го направете…. Добре ли изглежда? А. Манолова: Добре. Добре звучи… Един момент, аз да изключа… Нали повече нямате…? Мъжки глас: Вижте сега, това е. Вие го допълнете, по ваше усмотрение… Военният министър е същия, запишете си го… А. Манолова: Да, да, знам… Мъжки глас: Направете справка, кадрова… А. Манолова: Да? Мъжки глас: Военният министър е същия. Цялото военно министерство е същото. Просто кажете: „Извиниха се на чешкия народ, а кой ще се извини на…? А. Манолова: … на българския? Мъжки глас: … на черните забрадки на българските майки?! И колко са те?! А. Манолова: Да… Не са публикувани сведения? Мъжки глас: Никакви данни! По никакъв повод!... Бяха… Беше забранено да се правят некролози… А. Манолова: Беше забранено… некролози да се …?! Мъжки глас: Естествено. Никъде не видяхме некролози. На майките, на бащите, ако са дали некролози, е било забранено да пише къде са умряли, къде са починали войниците… Пишете един такъв остър материал, майките…, в смисъл… Той е актуален, близък е моментът… Нека да го чуят, нека да се замислят… Ние сме на 40 години вече…Момчета, които бяха на 22е, сега са мъже! А. Манолова: Добре. Аз ви благодаря… Мъжки глас: Не, другарко Манолова,… г-жа Манолова, извинете /майната му, омръзнаха ми…, омръзнаха ми! ... /…/ / (Заедно се смеят)… Колко време сте тука? А. Манолова: Много. Двайсет… и три години… Мъжки глас: Аз съм на… Да… Аз за втори път излизам, седя тук един месец, пътуването ми е частно,… на гости съм, по принцип,… изпаднах в един вакуум ужасен, добре че намерих емиграционната служба /…/… Хем ви заблазявам, хем не – много е особено… просто не можете да си представите… А. Манолова: Да… Мъжки глас: Разбирате ли?!… /…/(Комунизмът) е вътре в нас!… Знам, че не сте по-щастливи, знам, че си имате своите проблеми – и лични, и служебни, всичко на куп… Но тука животът е /…/ … Чувате ли ме? А. Манолова: Да, чувам ви. (началото на февруари, 1990 г., ролка № 354) Каталог: public -> arhiv -> rumyana uzunova rumyana uzunova -> Съкращения и означения rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите rumyana uzunova -> Част І: Паралелни светове rumyana uzunova -> Част шеста: човекът срещу системата – политическите жестове на Марлена Ливиу rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите Глава ІІІ. Насилието Бюрокрацията като инструмент за насилие rumyana uzunova -> Част четвърта: насилието като отказ от диалог rumyana uzunova -> За архива на Румяна Узунова и за ‘89а година „Бъди този, който отваря врати за други!” rumyana uzunova -> Іv. Отпорът на гражданите Индивидуалните протестни актове rumyana uzunova -> Румяна Узунова (18 1936 – 16 1995) Биoграфична справка Изтегляне 1.42 Mb. Сподели с приятели:
|