Част първа анализ на съществуващото положение



Дата05.10.2016
Размер186.63 Kb.
#11107
ТипАнализ




СТОЛИЧНА ОБЩИНА

П р о г р а м а

/Проект/

за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Столична община 2011 – 2016г.



ЧАСТ ПЪРВА

Анализ на съществуващото положение

2011г.


Въведение

Съгласно зоологическата систематика кучето /Canis familiaris/ принадлежи към семейство Кучета /Canidae/, разред Хищници /Carnivora/. Кучетата от различните породи са най-различни по тегло и големина. В зависимост от теглото си, те достигат полова зрялост 6-12 месечна възраст. Обикновено еструсът е два пъти годишно /пролет и есен/ и продължава 14-22 дни. Нормалната бременност продължава средно 63 дни. Средният брой на новородените варира в зависимост от телесното развитие на майката, храненето и др. При дребните породи броят им е между 2 и 5, а при едрите – 6-12 броя. Продължителността на живота на кучета, в зависимост от условията на средата е между 12 и 20 години.

Ефективността на програмите за овладяване популацията на безстопанствените кучета се състои в прилагане на комплекс от мерки, при които са обединени в една посока усилията на институциите на национално ниво, общинска власт /администрация и общински съвет/, ветеринарните специалисти, природозащитни организации и граждани. Този комплекс от мерки, чрез прилагане на единен подход за работа във всички места на територията на Столична община, ще доведе до решение на проблема, обединяващо хуманно отношение и постигане на траен резултат.

На 24.01.2008г. Народното събрание прие Закон за защита на животните. Този закон вменява на общините редица права и задължения, относно контрола върху спазване на хуманното отношение към животните и третирането на домашните и безстопанствените кучета. Съгласно чл.40, ал.1 от този закон, общините са длъжни да разработят програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета на своя територия, а общинските съвети да ги приемат. В тази връзка на 24.04.2008г. Столичен общински съвет прие програмата на Столична община 2008 – 2011г., срокът на действие на която изтича и предполага разработването на нова.

Основен фактор, който налага нейното актуализиране е, че проблемът с безстопанствените кучета продължава да бъде сериозен за обществото, с многостранни измерения – хуманномедицински, ветеринаромедицински, социално-битови, икономически и екологични. Към настоящия момент, предприетите мерки не могат да доведат до очакваният от обществото резултат. Причините за това са много и разнообразни, като големият брой безстопанствени кучета, които са налични на улицата, непрекъснатия приток от изхвърлени кучета – домашни любимци, липсата на подробно разписани регламенти и санкции, които да гарантират коректно прилагане на законовите мерки и кратките срокове, определени в Закона за защита на животните.

Настоящата програма е разработена в съответствие с чл. 40 от ЗЗЖ, където се посочва, че:



Чл. 40. (1) Общинските съвети приемат програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета и предвиждат средства за изпълнението им.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Кметовете на общини организират изпълнението на програмите по ал. 1 и ежегодно внасят отчет за тяхното изпълнение пред изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г.) Министърът на земеделието и храните ежегодно внася за приемане от Министерския съвет отчет за изпълнението на програмите по ал. 1.

(4) Мерките за овладяване на популацията на безстопанствените кучета се осъществяват в регистрирани подвижни или стационарни амбулатории от общините или организациите за защита на животните.

Съдържание

  1. Анализ на ситуацията

    1. Какъв е размерът на популацията и какво е процентното съотношение на отделните групи, които я съставляват?......................................................... 4

1.2. Източниците на популацията от безстопанствени кучета и причини за тяхното съществуване…………………………………………………………….….……9

1.3. Проблеми с безстопанствените кучета…………………………………………10

1.4. Какви проблеми предизвикват безстопанствените кучета?.......................11

1.5. Основни проблеми в овладяването на популацията на безстопанствените кучета…………………………………………………………………………………..…… 11

1.6. Приложимо законодателство ………………………………………………………11

анализ на ситуацията

1.1. Какъв е размерът на популацията на кучета и какво е процентното съотношение на отделните групи, които я съставляват?

Кучешката популация включва в себе си следните категории в зависимост от собствеността (стопанисването) спрямо кучето:



  • кучета със стопани, недопускащи безконтролно скитане;

  • кучета със стопани, допускащи безконтролно скитане;

  • безстопанствени кучета.

Липсват единно утвърдени дефиниции на отделните категории в рамките на общата кучешка популация, тъй като те зависят до голяма степен от местния/ националния контекст на проблема. Все пак, като цяло се открояват следните разбирания:

  1. Кучета със стопанин, изцяло под контрол

В тази категория влизат кучетата – домашни любимци, които най-често се отглеждат в дома на своя стопанин и се разхождат в обществени пространства под негов директен контрол (на повод) или надзор (без повод в определените за това места от районните кметове).

В т. 34 от Допълнителните разпоредби към Закона за ветеринарномедицинската дейност е дадена следната дефиниция:



"Животни компаньони" са животните, отглеждани с нестопанска цел в дома на човека.
В чл. 35 (1) от същия закон се посочва, че:

Собственикът на животно-компаньон взема мерки да не допуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места.


  1. Скитащи кучета

Без значение дали имат или нямат стопанин, свободно скитащите кучета са тези, които са:

  • изгубени

Трудно е да се определи кои кучета са изгубени, макар често кучетата, изгубени от своя собственик да имат специфично поведение (видим стрес от градската среда и уличното движение) и най-често нашийник. При всички случаи за изгубено следва да се смята всяко куче, което е намерено на улицата и е маркирано с чип в помощ на неговата идентификация и откриване на собствениците му.

Чл. 53 от ЗЗЖ регламентира правилата за настаняване в приюти на изгубени и регистрирани кучета – домашни любимци, а именно:



(1) При настаняване в приюта на регистрирано куче-компаньон управителят на приюта издирва собственика на животното и го уведомява писмено за местонахождението на кучето. ЗЗЖ
(2) Ако в 7-дневен срок от датата на получаването на писменото уведомление по ал. 1 собственикът на кучето не се яви да го вземе или не бъде открит, кучето се предоставя на нов собственик по реда на чл. 47, ал. 2 или се настанява в приют на организации за защита на животните.
(3) Кучета-компаньони по ал. 1 се връщат на собственика им след представяне на ветеринарномедицински паспорт и заплащане на разходите по престоя.


  • със стопанин, но без постоянен контрол

В тази категория попадат кучета, чиито стопани допускат тяхното излизане без директен контрол извън границите на дома. Това може да бъде както със знанието на собствениците (кучето се разхожда само навън и се връща), така и без него (напр. лошо укрепена ограда). Най-често под такъв режим се отглеждат кучета в дворове на къщи, вили, стопански постройки. Това са така наречените “полу-домашни кучета”.

В категорията могат да се причислят и характерните за страната “околоблокови” кучета, които в другите страни имат статут на кучета на общността (“community dogs”). Това са кучета, които се отгледжат в открити пространства (най-често междублокови, строежи, стопански, търговски обекти и др.), за които полагат грижи един или няколко члена на местната общност, като това може да става под наблюдението на отговорните по надзора (ако кучето е обработено и върнато на място с подписана декларация по чл.47(3) от ЗЗЖ1)

Поради факта, че тази конкретна категория кучета е сред основните източници на неконтролируемо възпроизвеждане, а обработката им (кастрация, ваксинация и идентификация) се затруднява поради факта, че е необходимо съгласието на техния формален собственик (където има такъв). В тази връзка, при актуализирането на Наредбата за придобиване, притежаване и отглеждане на животни – домашни любимци на територията на Столична община дефиницията за „безстопанствено животно” беше разширена, като понастоящем тя звучи така:

безстопанствено животно” е всяко животно, което няма дом или се намира извън границите на дома на своя собственик и не е под контрола или под прекия надзор на собственик, както и всяко животно-домашен любимец, гледано в незаградено пространство





  • изоставени

Изоставени животни са реално голяма част от безстопанствените животни, които оказвайки се на улицата се превръщат в източник на нови поколения безстопанствени кучета. Изоставянето е умишлен акт, при който собствениците на кучета – домашни любимци изоставят тях самите или тяхното поколение на улицата, като по този начин се освобождават от по-нататъшни грижи за животното. През последните години се наблюдава зачестило изоставяне на кутрета в кашони от анонимни граждани в близост до приютите, действащи на територията на СО.

Изоставянето на кучета се счита за проява на жестокост, забранена от закона по силата на чл. 7 (1) и (2) т.10 от ЗЗЖ2, както и чл.150 (1) т. 1 от ЗВД3.

Като сходно на изоставянето на кучета може да се счита и предаването им от собственици на приютите, съгласно разпоредбите на чл.11 (2) от ЗЗЖ, където се казва, че:

Когато собственикът на животно не може да полага грижи за него, го предава в приют, спасителен център, друг животновъден обект или на нов собственик, който да го отглежда в съответствие с физиологичните и поведенческите му особености.

Все пак, предаването на животно в приют е доброволен акт, който се насърчава пред лошата алтернатива за изоставяне на животното на улицата, където то би било уязвимо и би произвело нежелани поколения кутрета. Предаването на куче – домашен любимец в приют от собственик е възможно при условие, че същото бъде кастрирано (а в случаите на предаване на поколение кутрета следва задължителна кастрация на женското куче, което ги е родило), съгласно:



  • безстопанствени (родени на улицата, както и производно на горните 3 подточки)

Безстопанствените животни са производни на горните 3 категории. Безспорно е схващането, че безстопанствените животни са по същество бивши домашни кучета, изхвърлени от своите собственици. Отделно, голяма част от тази категория са поколенията на тези животни, които се раждат и прекарват живота си на улицата.

Определянето на точния брой на безстопанствените кучета е задължително условие при планирането и провеждането на всички мерки и програми за намаляване на тяхната популация. Установяването на техния брой по райони и идентицифиране на най-рисковите територии е важно за това, къде трябва да бъдат насочени усилията приоритетно.

Първото известно официално преброяване датира от декември 2005 г. и е проведено от фирма “ДДС Витошко-Студена – с. Кладница” по метод, който не е представен. Установеният брой е 16 200 кучета.

През лятото на 2007 г. на територията на Столична община е проведено “Изследване популацията на безстопанствените кучета на територията на Столична Община”, в което общият брой на безстопанствените кучета в рамките на столичните райони е 11 124.

През 2009 г. Българската академия на науките извърши повторен мониторинг на популацията, числеността и разпространението на безстопанствените кучета на територията на Столична община. Изследването показа, че към 1.05.2009 г. техния брой е 8 538 броя.

Изводът, който се налага от извършеното преброяване през 2009 г. е, че в сравнение с предходното през 2007г., броят на безстопанствените кучета е редуциран с 2 586 кучета или 23%.



През февруари 2011 г. се проведе преброяване на популацията на безстопанствени кучета, извършено от екипи на ОП “Екоравновесие”, при което отново беше отразен броят на кучетата по райони. Данните от преброяването през 2007, 2009г. и 2011г. са представени в следната съпоставителна таблица по райони, както и подобна справка от преброяването на безстопанствените кучета за 2011г.


Район

2007г.

2009г.

2011г.

Триадица

761

496

314

Студентски

296

247

207

Средец

343

37

54

Сердика

483

438

647

Слатина

450

235

530

Подуяне

418

325

483

Панчарево

655

722

535

Овча купел

825

780

506

Оборище

140

49

68

Нови Искър

70

81

385

Надежда

432

387

527

Младост

724

593

375

Люлин

652

651

548

Лозенец

79

118

174

Кремиковци

715

204

388

Красно село

556

436

484

Красна поляна

403

383

595

Искър

484

153

363

Илинден

360

293

249

Изгрев

250

233

178

Възраждане

433

231

241

Връбница

390

319

430

Витоша

1112

989

857

Банкя

93

138

104

Общо:

11 124

8 538

9 242

По данни на районните данъчни служби, на територията на Столична община броят на собствениците, регистрирали своите домашни любимци е както следва:

2009 г. - 544 собственика

2010 г. – 4470 собственика

2011г. – до 30.06.2011г. – 2 536 собственика;



1.2. Източниците на популация на безстопанствени кучета и причини за тяхното съществуване

Чл. 55. След блокиране на раждаемостта на безстопанствените кучета в населеното място те се настаняват поетапно в приюти по програми за намиране на собственик или за доживотно отглеждане. ЗЗЖ "Блокиране на раждаемостта" е спиране възпроизводството на популацията на безстопанствените кучета и регистрация на домашните кучета.

Основна причина за увеличаващата се популация на безстопанствени кучета е липсата на контрол над кучетата – домашни любимци, по отношение на неконтролираното размножаване, както и размножаването на техните потомци, които вече са на улицата. Безотговорното отношение на хората към поколението на своето куче – домашен любимец, допускане на безконтролно размножаване и изоставяне на кучетата – пазачи по строежите е предпоставка за увеличаване популацията на безстопанствени кучета. В тази връзка, Столична община предприе промяна в Наредбата за придобиване, притежаване и отглеждане на кучета – домашни любимци. В проекта на наредбата се въвежда такса от 300 лв. за стопани, които отглеждат куче – домашен любимец, с цел развъждане. При условие, че стопанинът е допуснал размножаване и не е в състояние да отглежда новородените, той ги оставя в общински приют, като задължително кастрира кучето си. Глобата, при неизпълнение може да достигне до 500 лв. Предвид, че кучето достига полова зрялост на 6-8 месечна възраст, ражда 2 пъти годишно, средно от 4 до 8 кученца, става ясно, че само няколко напъдени кучета – домашни любимци са в състояние за кратко време бързо да увеличат броя на безстопанствените кучета. Ако не се вземат навременни мерки, броят им нараства, докато достигне определен максимум в зависимост от капацитета на задържане на средата. Стопаните на кучета – домашни любимци не осъзнават напълно, че ако тяхното женско куче има поколение от 8 малки, то отговорността по изхранването им, отглеждането и намирането на нов дом и стопанин е тяхна грижа и това не е малка задача. Така на „входа” на популацията от безстопанствени кучета стоят изоставените от собствениците си кучета или тяхното нежелано потомство.

Популацията се попълва и от изгубени или избягали кучета – домашни любимци. В проекта на гореупоменатата наредба се предвижда изискване към собствениците да декларират в районната данъчна служба, по адресна регистрация, притежаването на куче – домашен любимец, независимо дали е освободено от данък или не. Също така, собственикът е длъжен в рамките на 6 месеца от одобрение на наредбата от Столичен общински съвет да постави микрочип на своето куче - домашен любимец и да го декларира в районата данъчна служба. Глобата в противен случай се предвижда да бъде до 200 лв. Контролът ще се осъществява от сформираните, в изпълнение на заповед на кмета на съответния район мобилни групи, в които участват представители от районната администрация, Областна дирекция за безопасност на храните, Столичен инспекторат и общинска полиция.

Описаните по-горе групи формират общата картина на популацията от безстопанствени кучета, която при неефективни мерки се поддържа максимална, според естествените природни закони. Основните фактори, определящи наличието на безстопанствени кучета в дадено населено място се свежда най-общо до три условия, които се предлагат в средата: наличие на хранителен ресурс, вода и подслон. Установено е, че съществува определен максимален брой животни, живеещи на дадена територия, който се регулира от наличното количество храна, вода и подходящи убежища срещу климатичните условия или от други животни – т. нар. „капацитет на задържане”. Отделните индивиди на тази площ може да варират, но размерът на популацията остава относително постоянна, тъй като на „входа” той се регулира от новородените малки кученца и изоставените животни, а на „изхода” – от напусналите популацията бездомни, поради естествена смърт, намиране на втори дом, настаняване в приюти и евтаназия.



Като се отчитат основните фактори, определящи наличието на безстопанствени кучета на дадена територия, като относително по-рискови могат да се посочат районите, в които:

  • Не е предложено добро решение с битовите отпадъци;

  • Съществуват условия за задържане на застояла вода;

  • Съществуват изоставени и порутени постройки.

Животните се заселват на местата, където има изхвърлени и задържани отпадъци. Именно изхвърлянето на отпадъци на открито, като източник на храна, се явява обща характеристика на районите, в които има висока популация от безстопанствени кучета. Проблемът се задълбочава и от ниската култура при отглеждане на кучета – домашни любимци.

1.3. Проблеми с безстопанствените кучета

  • Безстопанствените кучета могат да бъдат преносители на болести, опасни за човека – бяс, ехинококоза, бруцелоза, микроспория, демодекоза и др.;

  • Създава се дискомфорт на гражданите;

  • Много хора се страхуват от кучета;

  • През нощта, шумът, създаван от животните смущава гражданите;

  • Животните са една от причините за замърсяване на градската среда;

  • Тежкото положение на безстопанствените кучета травмира хората, които обичат животните;

  • Диалогът с част от неправителствените организации е недостатъчно ефективен и не води до конкретни, видими за гражданите действия, насочени към решаване на проблема;

  • Кучетата страдат от различни болести, глад и студ;

  • Много от безстопанствените кучета биват измъчвани, малтретирани и дори убивани от гражданите;

  • Регистрирани са случаи на ухапвания на хора от кучета;

  • Създаване на възможност за възникване на пътно-транспортни произшествия.



    1. Какви проблеми предизвикват безстопанствените кучета.

Увеличението на популацията на скитащите кучета, безразборното разхождане на кучета – домашни любимци в града и околностите, води до влошаване на епизоотичната4 ситуация. Тъй като кучето е преносител на някои болести е необходимо да бъдат предприети мерки за редуциране на техния брой на улицата и контрол върху изхвърлянето на кучета – домашни любимци, чрез задължителна регистрация и поставяне на микрочип.

    1. Основни проблеми в овладяването на популацията на безстопанствени кучета

  1. Липса на координация между програмите за овладяване популацията на безстопанствени кучета на Столична община и съседните и останалите в съседство;

  2. Липса на контрол върху популацията на кучета – домашни любимци - собственикът не е подготвен за проблемите, съпровождащи отглеждането на куче, в резултат на което, при възникнали трудности, може да го изостави. Проблемите „с” и „на” безстопанствените кучета в последните години успяха да разделят на две общественото мнение в България. От една страна, пострадалите граждани изискват бързо и радикално решаване на проблема, от друга, любителите на кучета и природозащитните организации поставят въпроса за хуманно отношение към животните. Съществува необходимостта да се проучат и приложат научни мерки, които са доказали своята ефективност за справяне с проблема в редица страни и са утвърдени от Световната здравна организация.

  3. Временно използване на кучета за пазачи на вили, строежи, гаражи и др, след което се изоставят;

  4. Липса на хуманно образование за отношението към животните и грижите, от които се нуждаят. В тази връзка, през 2010г. Столична община, чрез районните администрации, стартира провеждането на семинари за отношението на хората от различни възрастови групи, включително детските градини и училищата към безстопанствените кучета и кучета – домашни любимци. На семинарите се обсъжда напр. какво трябва да бъде поведението на човек при среща с кучето, за да се предотврати проява на агресия.

1.6. Приложимо законодателство

Приемането на Закона за защита на животните наложи необходимостта от изготвяне и приемане на Общинска програма за овладяване популацията от безстопанствени кучета в перспектива от 3 до 5 години. Настоящата програма се изготвя, съгласно чл.40, ал.1 и ал.2 от горецитирания Закон и Закона за ветеринарномедицинската дейност, в които са определени задълженията на кмета на общината по отношение на безстопанствените кучета и кучета – домашни любимци. При набелязване на конкретните мерки в настоящата програма, ще бъдат взети предвид препоръките на Световната здравна организация и Европейска конвенция за защита на животните.

Разработването и на наредбата за придобиване, притежаване и отглеждане на кучета – домашни любимци се налага поради неоспоримия факт, че проблемът с безстопанствените кучета е един от най-сериозните проблеми на гражданите в столицата и е с многостранни измерения.

Намирането на ефективен модел за решаване на проблема, предполага от една страна задълбочен анализ на резултатите от досега прилаганите методи и от друга страна, приучването на световния успешен опит и практика. Проблемът с безстопанствените кучета засяга в една или друга степен различни райони в света, предимно страни от Средиземноморието /Италия, Гърция, Турция/ и Средния изток. Проблемът с безстопанствените кучета е решен във Великобритания и Германия. Вероятно причините за тези разлики са комплексни и обхващат въпроси, свързани с образованието, ефективността на предприеманите мерки, чистотата и хигиената на селищната среда, и не на последно място традициите, ценностите в обществото и културата на отношение към животните.



1Чл. 47. (3) Кучетата, за които не се явят лица по ал. 2, се маркират и се настаняват във временни приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат по местата, от които са взети. Кучетата са под надзора и грижите на общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50.

Чл. 49. Отговорните за надзора и грижата лица, организациите за защита на животните или общините обезпаразитяват на три месеца и реваксинират срещу бяс върнатите по места животни по чл. 47, ал. 3.

Чл. 50. Организациите и лицата по чл. 49 са длъжни да:

1. заверяват ежегодно паспорта на кучето в съответната общинска администрация за извършените обезпаразитявания и ваксинации;



2. вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни.

2Чл. 7. (1) Забранява се проявата на жестокост към животните. (2) За жестокост се смятат: [...] 10. изоставяне на животни

3Чл. 150. (1) Собствениците и гледачите на животни, както и управителите на животновъдни обекти са длъжни да: 1. се грижат за животните и да не ги изоставят

4Епизоотично – епидемичният процес при паразитозоите е тясно свързан с влиянието на социалните фактори – характер и степен на развитие на животновъдството, състояние на екарисажната мрежа, ниво на образование и здравна култура на населението, организация на здравеопазването, размер на профилактични и епизоотични мерки за оздравяване на жизнената среда на човека.


Каталог: smet
smet -> П р о г р а м а за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Столична община 2012 – 2016 г
smet -> 2 – 2016г. Част първа анализ на съществуващото положение
smet -> Сборник документи издател на поредицата "архивите говорят": главно управление на архивите при министерския съвет
smet -> 3. Дефиниране на проблемите по компоненти на околната среда 2 Мерки и мероприятия за решаване на екологичните проблеми по компоненти 28
smet -> Банкови сметки на териториалните дирекции


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница