МЕТОДОЛОГИЧНИ ПРОБЛЕМИ
1.1. ЧОВЕШКИ ФАКТОР, ЕРГОНОМИЯ И
ИНЖЕНЕРНА ПСИХОЛОГИЯ
1.1.1. Въведение и характеристика на ергономията и инженерната психология
Човекът – проблеми и предизвикателства в дейността му днес
Съвременната действителност внася съществени изменения в характера и съдържанието на дейността на човека. Промените са динамични, нараства изолирането на човека от естествената среда и това се отразява смущаващо и неблагоприятно върху поведението му. Новите информационни технологии, промишлени производства, съоръжения, комуникации, транспорт променят същността и условията на човешката дейност: намалява относителният дял на физическия труд, нараства умственото натоварване на човека. Развиват се източниците и каналите за информационно натоварване и комуникация между хората, появяват се специфични ситуации и проблеми при използването на техниката. В следствие на грешки и пропуски при проектирането и конструирането, редица експлоатационни характеристики на техниката и условията на работната среда влияят отрицателно върху здравословното състояние и работоспособност на човека. Човекът днес работи в дефицит на реално време, повишени са изискванията към точността и надеждността на двигателните му реакции, влошава се зрението и се разстройва координацията на движенията му. Като цяло нарастват динамиката, нервно-психическото напрежение, емоционалният стрес и преумората; увеличават се сърдечносъдовите, раковите и професионалните заболявания. Мнозина от хората се отнасят безразсъдно към своя мозък, тровят се с наркотици, оглушават се с шум и се лишават от нормален сън.
Човешки фактор, ергономия и инженерна психология
В условията на глобално технологично развитие главната преобразуваща сила си остава човекът с неговия начин на живот, дейност, психика и социално общуване. Проектирането и изграждането на дейността на съвременния „технологизиран човек”, разглеждана като система “Човек – Машина”, се извършва чрез регламентирано и целенасочено отчитане на човешкия фактор. Човешкият фактор е интегрална характеристика, обединяваща особеностите на човека – генетични, анатомични, психологични, социални и др., които определят в голяма степен и отношенията между Човека и Машината в системата “Човек – Машина – Среда”[38].
Научното направление, което има задача да изследва, проектира и организира дейността на Човека, съобразно човешкия фактор, е ергономията и нейното централно звено – инженерната психология.
Ергономията е комплексна наука за трудовата дейност на човека. Обект на ергономичните изследвания е влиянието на материалната среда върху Човека, в която той живее и работи, в това число и техническите съоръжения и технологии, както и начините на тяхното използване и поддържане. Целта на ергономията е хуманизиране и повишаване ефективността на човешкия труд чрез съгласуване на конструктивните и функционалните характеристики на техническите компоненти и организацията на трудовата дейност с особеностите и възможностите на човека [9, 24, 30, 41]. Това налага обединяване и взаимно проникване на знания и постижения от разнообразни научни области, обобщени в следните три групи:
-
хуманитарни и антропологични науки (изучаващи човека): анатомия и антропометрия, физиология, психология, физиология на труда, психология на труда;
-
математически и технически науки: математика, механика (биомеханика), математическо моделиране, математическа статистика, кибернетика, автоматика, техническо проектиране и конструиране;
-
социално-икономически науки – социология на труда, икономически теории за ефективност на трудовата дейност.
Определения за ергономия [15].
Ергономия – думата има гръцки произход: ergon – труд (работа), nomos – закони; така ергономия може „да се преведе” като закони, правила, норми за труда.
В най-широк смисъл на думата ергономията е наука за оптимизиране дейността на човека;
В по-тесен смисъл ергономията може да се дефинира като:
-
Наука за човешкия фактор при проектиране, конструиране и функциониране на системата “Човек – Машина – Среда“;
-
по-кратко – наука за оптимизиране на дейността на системата “Човек – Машина – Среда”.
Обект на ергономията и инженерната психология е дейността на Човека в системата “ Човек – Машина – Среда “.
Предмет на ергономията и инженерната психология са факторите, които влияят върху дейността на човека в системата “Човек – машина – среда“.
Задачи на ергономията и инженерната психология – оптимизиране на дейността на човека.
Критерии за оптималност в ергономията:
-
високи резултати в конкретната човешка дейност;
-
запазване здравето на човека;
-
творческо развитие на човека.
Инженерна психология
Основна част от дейността на човека в системите “Човек – Машина” е обработване на информацията – възприемане, осмисляне, вземане на решение и извършване на адекватни управляващи действия. Специфичните задачи на инженерната психология се конкретизират до подобряване дейността на човека чрез оптимизиране на информационните процеси и вземането на управляващи решения. Системите “Човек – Машина” имат такива “контактни звена” за обмяна на информация между човека и техническото съоръжение независимо от степента на развитието им. Във всеки отделен случай има различни решения за разпределение на функциите между човека и машината, което е задача на инженерната психология [10].
Инженерната психология е наука за оптимизиране на информационното взаимодействие между човека и машината в системата “Човек – Машина – Среда“ и се явява централно звено – ядро на ергономията.
В етапа на проектиране на системата е наложително на човека да се възлагат не само задачи, които все още не могат да бъдат механизирани и автоматизирани, а и такива, които изискват от него креативност и творчество и стимулират развитието на способностите му [11].
Изходни предпоставки, налагащи необходимостта от инженерно-психологическо проектиране, са:
Ефективността на дейността зависи както от обективни фактори като външни условия на машината и средата, така и от субективни фактори като професионална квалификация, опит, мотиви и др.
Нараства бързо количеството и степента на сложност на информацията, предназначена за обработка от човека в съвременните системи ”Човек – Машина”.
Резултатите от дейността (постиженията) са неравномерни в течение на целия работен интервал, което изисква оптимизиране на колебанията им в допустими граници.
Наблюдение и контрол на състоянието на човека може да се осъществява с помощта на специални индикатори и управленски устройства.
Оптимизиране на вида и характеристиките на средствата за представяне на информация чрез отчитане на психологически, технически и икономически показатели.
В редица случаи инженерната психология се разглежда като поддисциплина на психологията на труда [8, 18]. Корените на инженерната психология могат да се търсят в експерименталната психология на труда. Човекът се разглежда като “даден”, с неговите физиологични и психологични възможности, а Машината се разглежда като “търсеното” [26]. Известно е становището на някои автори [10, 11, 35] за инженерната психология като междинна – стикова – научна дисциплина, възникнала на границите на психологията и техническите науки. Психологията и техниката са твърде далечни по своята самостоятелна същност области. В първата преобладават качествени критерии, а във втората – количествени. Съвременното развитие на техниката и технологиите предпоставя интегрирането на тези две научни области. Налага се и психологичните характеристики да приемат количествено измерение, данните за човека да бъдат по-точни за проектирането на сложните условия на трудова дейност [37].
1.1.2. Човешкия фактор и групи ергономични изисквания
Човешкият фактор включва множеството от анатомични, физиологични, психофизиологични, психологични и социални характеристики на Човека, които определят неговите възможности и ограничения за редица жизнени и трудови дейности.
Основните групи човешки фактори се отчитат при съблюдаване на съответните ергономични изисквания.
Антропометрични изисквания. Произтичат от формата, размерите и масата на човешкото тяло и неговите части при статично и динамично положение. С реализирането на антропометричните изисквания се осигурява рационална, удобна и здравословна поза, оптимални параметри на работното място, като работни и зрителни зони, за конкретния контингент от хора, според собствените им антропометрични параметри – пол, възраст, ръст тегло и др.
Физически и физиологични изисквания. Произтичат от необходимостта за осигуряване на основни жизнени функции на човека като движения, дишане, кръвообращение. Отнасят се до възможностите за извършване движения (с ръцете, краката) с определени характеристики като сила, скорост, точност, обхват. Целта е осигуряване на условия за нормална двигателна (мускулна) дейност на човека, оптимално функциониране на вътрешните му органи, системите за дишане, кръвообращение и др. Физиологичните изисквания се предявяват към размерите на работното място с оглед осигуряване на пространство за движения, към теглото на преносимите машини, инструменти и др., към усилията за включване, изключване или завъртане на различни органи за управление – клавиши, превключватели, лостове, ръчки и др.
Хигиенни изисквания. Определят безвредните и безопасни условия на обитаемост, жизнеспособност и работоспособност на човека. Хигиенните изисквания обуславят ролята на средата и се регламентират в санитарно-хигиенни нормативи и препоръки. Тези изисквания включват отчитане на фактори като: температура, влажност, атмосферно налягане, движение, замърсеност и токсичност на въздуха, осветление, шум, вибрации, радиоактивност, магнитно и електрическо поле и др.
Психофизиологични (сензорни) изисквания. Произтичат от функционалните характеристики на анализаторите на човека (зрителен, слухов, тактилен и т.н.). Това са прагове и диапазони на чувствителност; времеви и информационни характеристики за приемане и преработване на информация и др. Психофизиологичните изисквания се предявяват към средствата за представяне на информация. Например: доброто възприемане на зрителна информация от екрани, дисплеи, книги и др., зависи от размера, формата, яркостта, контраста, цвета, пространственото положение на букви, цифри, фигури и други знаци.
Психични изисквания. Произтичат от характеристиките на човешката психика като внимание, памет, мислене, емоции, чувства, воля, темперамент, характер, способности и др. Психични изисквания се предявяват към организацията на информационния обмен между човека и машината, към разработването на режими на труд и отдих на човека, към професионалната му подготовка, подбор и квалификация, т.е. към цялостната организация и управление на човешката дейност.
Естетически изисквания. Обхващат закономерностите и изискванията по проектиране и организиране на дейността на човека съобразно законите на естетиката и функционалността. Тук се включват изисквания към формата на технологичните обекти и изделия като рационалност, информационна изразителност и пластичност, цялостност на композицията и др.; изисквания за цветова организация и за вида на покритията; за графичните елементи; фирмения знак и др.
Социални изисквания. Обхващат възможностите и потребностите на човека за социален контакт, общуване и развитие в група, екипи, общности.
1.1.3. Направления в развитието на
ергономията и инженерната психология
Ергономията и нейното основно ядро – инженерната психология възникват и се развиват в граничната област между техническите и психологическите науки. В такава връзка са представени и основните групи направления на развитието им, а именно: методологично, инженерно-психологично, системотехническо, организационно [14, 24].
Методологичното направление включва в себе си установяване, утвърждаване и дефиниране:
-
на предмета и задачите на ергономията и инженерната психология;
-
на мястото на научното направление “Ергономия и инженерна психология” в системата от други науки;
-
разработване на методологичен апарат (принципи и методи) за изследване.
Инженерно-психологично направление е свързано с изучаване особеностите на Човека, които имат съществено значение във взаимодействието “Човек – Машина” [18]. Основни задачи са:
-
Изучаване на психологични и психофизиологични характеристики на човека-оператор. Това включва: закономерностите по приемане и преработване на информацията; процесите на паметта, мислене, внимание и др.
-
Психологичен анализ на дейността на човека-оператор: общи закономерности, видове операторски дейности, роля на различните психични процеси в дейността на оператора.
-
Оценка на извършваната от човека дейност по показатели като: бързодействие, точност, надеждност, ефективност.
-
Изучаване на функционалното състояние на човека по време на работа. Разработване на методи за изследване състоянието на работоспособност на човека и поведението му при въздействието на различни фактори.
Системотехническото направление включва решаването на инженерно-технически и психологични проблеми по построяването на системата “Човек – Машина” в следните групи задачи:
-
Разработване на ергономични и инженерно-психологични принципи за проектиране и конструиране на интерфейса на машината (техническите елементи, с които човек работи) – средства за представяне на информация, органи и пултове за управление, работни места.
-
Ергономично проектиране на системата “Човек – Машина”, което включва отчитане на човешкия фактор, дефиниране на задачите в различните стадии на проектиране, разработване на принципи, методи и критерии за разпределение на функциите между човека и машината, проектиране дейността на човека при различни нива на управление на системата.
-
Разработване на принципи, методи и критерии за оценка на надеждността и ефективността на системата “Човек – Машина”.
Организационното направление включва решаване на редица важни задачи, засягащи функционирането на реални системи “Човек – Машина” като:
-
Професионална подготовка на човека-оператор за работа със система “Човек – Машина”, което предполага разработване на указания за професионален подбор, обучение, тренировка, формиране на операторски екипи и организация на взаимодействието между тях.
-
Обезпечаване на оптимална организация на работа в аспектите технологичен график, режим на труд и отдих, създаване на безопасни условия за работа.
-
Организация на груповата (екипната) дейност, изискваща разработване на критерии за психологична съвместимост в групата, анализ на ефективността на общата дейност, взаимодействие на хората от различните нива на управление.
-
Медико-биологични и психологични мерки за повишаване ефективността на дейността на човека-оператор.
Разгледаните направления в развитието на ергономията и инженерната психология са в известна степен условни. Така представени, се очертава периметъра от задачи на научната област – инженерна психология и ергономия.
Друг подход за конкретно решаване на ергономични проблеми е според отрасъла на функциониране на СЧМС [5]:
Фиг. 1.1. Направления в развитието на ергономията
Промишлена ергономия. Представлява научно-приложно направление за човешкия фактор при проектиране и създаване на промишлени системи “Човек – Машина – Среда“. Обект на промишлената ергономия е дейността на човека в промишлените СЧМС, а предмет са факторите, които влияят върху тази дейност. Главна задача на промишлената ергономия е оптимизирането на дейността на човека в промишлената СЧМС.
Транспортна ергономия. Представлява научно-приложно направление за човешкия фактор при проектиране и създаване на транспортни системи “Човек – Машина – Среда“. Обект на транспортната ергономия е дейността на човека в транспортните СЧМС, а предмет – факторите, влияещи върху тази дейност. Главна задача на транспортната ергономия е оптимизирането на дейността на човека в транспортната СЧМС.
Бързото развитие на науката и техниката доведе до съществени изменения в транспортните СЧМС. Последните се специализират в самостоятелни класове като: автомобилни, железопътни, самолетни, космически и т.н. Към човешкия фактор и дейността на човека в тези системи се предявяват специфични изисквания, което доведе до специализирането на транспортната ергономия.
Медицинска ергономия. Представлява научно-приложно направление за човешкия фактор при проектиране и създаване на медицински системи “Човек – Машина – Среда”. По аналогия с разгледаните направления медицинската ергономия има за обект дейността на човека в медицинските СЧМС, а предмет са факторите, които влияят върху тази дейност. Главна задача на медицинската ергономия е оптимизирането на дейността на човека в СЧМС.
Педагогическа ергономия. Изучава човешкия фактор при проектиране и създаване на педагогически системи “Човек – Машина – Среда”. Неин обект е дейността на човека в тази система, а предмет – факторите, влияещи върху тази дейност. Педагогическата ергономия разглежда проблемите по проектиране, създаване и използване на компютъризираните средства и системи за обучение и контрол, за създаване на комфортни условия в учебните зали, аудитории, лаборатории, по организацията на процесите на обучение и контрол и др. Главна задача на педагогическата ергономия е оптимизирането на дейността на човека в педагогическите СЧМС.
Хронологично развитието на ергономията по десетилетия може да се представи и така: военна ергономия (50те години); промишлена ергономия (60те); ергономия на стоките за широко потребление (70те); интерфейс човек – компютър и ергономия на програмното осигуряване (80те) и когнитивна и организационна ергономия
(от 90те) [42].
Сподели с приятели: |