Част първа методологични проблеми



страница1/4
Дата10.02.2018
Размер437.79 Kb.
#56993
  1   2   3   4

Част първа

МЕТОДОЛОГИЧНИ ПРОБЛЕМИ



1.1. ЧОВЕШКИ ФАКТОР, ЕРГОНОМИЯ И
ИНЖЕНЕРНА ПСИХОЛОГИЯ


1.1.1. Въведение и характеристика на ергономията и инженерната психология

Човекът – проблеми и предизвикателства в дейността му днес

Съвременната действителност внася съществени изменения в харак­тера и съдържанието на дейността на човека. Промените са динамич­ни, нараства изолирането на човека от естествената среда и това се отразява смущаващо и неблагоприятно върху поведението му. Нови­те информационни технологии, промишлени производства, съоръже­ния, комуникации, транспорт променят същността и условията на човешката дейност: намалява относителният дял на физическия труд, нараства умственото натоварване на човека. Развиват се източ­ниците и каналите за информационно натоварване и комуникация между хората, появяват се специфични ситуации и проблеми при използването на техниката. В следствие на грешки и пропуски при проектирането и конструирането, редица експлоатационни харак­теристики на техниката и условията на работната среда влияят отрицателно върху здравословното състояние и работоспособност на човека. Човекът днес работи в дефицит на реално време, повишени са изискванията към точността и надеждността на двигателните му реакции, влошава се зрението и се разстройва координацията на движенията му. Като цяло нарастват динамиката, нервно-психичес­кото напрежение, емоционалният стрес и преумората; увеличават се сърдечносъдовите, раковите и професионалните заболявания. Мнозина от хората се отнасят безразсъдно към своя мозък, тровят се с наркотици, оглушават се с шум и се лишават от нормален сън.



Човешки фактор, ергономия и инженерна психология

В условията на глобално технологично развитие главната преобра­зуваща сила си остава човекът с неговия начин на живот, дейност, психика и социално общуване. Проектирането и изграждането на дейността на съвременния „технологизиран човек”, разглеждана като система “Човек – Машина”, се извършва чрез регламентирано и целенасочено отчитане на човешкия фактор. Човешкият фактор е интегрална характеристика, обединяваща особеностите на човека – генетични, анатомични, психологични, социални и др., които опре­делят в голяма степен и отношенията между Човека и Машината в системата “Човек – Машина – Среда”[38].

Научното направление, което има задача да изследва, проектира и организира дейността на Човека, съобразно човешкия фактор, е ергономията и нейното централно звено – инженерната психология.

Ергономията е комплексна наука за трудовата дейност на човека. Обект на ергономичните изследвания е влиянието на материалната среда върху Човека, в която той живее и работи, в това число и техническите съоръжения и технологии, както и начините на тяхното използване и поддържане. Целта на ергономията е хуманизиране и повишаване ефективността на човешкия труд чрез съгласуване на конструктивните и функционалните характеристики на техническите компоненти и организацията на трудовата дейност с особеностите и възможностите на човека [9, 24, 30, 41]. Това налага обединяване и взаимно проникване на знания и постижения от разнообразни научни области, обобщени в следните три групи:


  • хуманитарни и антропологични науки (изучаващи чове­ка): анатомия и антропометрия, физиология, психология, физиология на труда, психология на труда;

  • математически и технически науки: математика, механи­ка (биомеханика), математическо моделиране, математи­ческа статистика, кибернетика, автоматика, техническо проектиране и конструиране;

  • социално-икономически науки – социология на труда, икономически теории за ефективност на трудовата дейност.

Определения за ергономия [15].


Ергономия – думата има гръцки произход: ergon – труд (работа), nomos – закони; така ергономия може „да се преведе” като закони, правила, норми за труда.

В най-широк смисъл на думата ергономията е наука за оптимизи­ране дейността на човека;

В по-тесен смисъл ергономията може да се дефинира като:


  • Наука за човешкия фактор при проектиране, конструи­ране и функциониране на системата “Човек – Машина – Среда“;

  • по-кратко – наука за оптимизиране на дейността на системата “Човек Машина Среда”.

Обект на ергономията и инженерната психология е дейността на Човека в системата “ Човек Машина Среда “.

Предмет на ергономията и инженерната психология са факторите, които влияят върху дейността на човека в системата “Човек – машина – среда“.

Задачи на ергономията и инженерната психология – оптимизиране на дейността на човека.

Критерии за оптималност в ергономията:

  • високи резултати в конкретната човешка дейност;

  • запазване здравето на човека;

  • творческо развитие на човека.

Инженерна психология


Основна част от дейността на човека в системите “Човек – Машина” е обработване на информацията – възприемане, осмисляне, вземане на решение и извършване на адекватни управляващи действия. Специфичните задачи на инженерната психология се конкретизират до подобряване дейността на човека чрез оптимизиране на информационните процеси и вземането на управляващи решения. Системите “Човек – Машина” имат такива “контактни звена” за обмяна на информация между човека и техническото съоръжение независимо от степента на развитието им. Във всеки отделен случай има различни решения за разпределение на функциите между човека и машината, което е задача на инженерната психология [10].

Инженерната психология е наука за оптимизиране на информационното взаимодействие между човека и машината в системата “Човек Машина Среда“ и се явява централно звено – ядро на ергономията.

В етапа на проектиране на системата е наложително на човека да се възлагат не само задачи, които все още не могат да бъдат механизи­рани и автоматизирани, а и такива, които изискват от него креатив­ност и творчество и стимулират развитието на способностите му [11].

Изходни предпоставки, налагащи необходимостта от инженерно-психологическо проектиране, са:

Ефективността на дейността зависи както от обективни фактори като външни условия на машината и средата, така и от субективни фактори като професионална квалификация, опит, мотиви и др.

Нараства бързо количеството и степента на сложност на информацията, предназначена за обработка от човека в съвремен­ните системи ”Човек – Машина”.

Резултатите от дейността (постиженията) са неравномерни в течение на целия работен интервал, което изисква оптимизиране на колебанията им в допустими граници.

Наблюдение и контрол на състоянието на човека може да се осъществява с помощта на специални индикатори и управленски устройства.

Оптимизиране на вида и характеристиките на средствата за представяне на информация чрез отчитане на психологически, технически и икономически показатели.

В редица случаи инженерната психология се разглежда като поддисциплина на психологията на труда [8, 18]. Корените на инженерната психология могат да се търсят в експерименталната психология на труда. Човекът се разглежда като “даден”, с неговите физиологични и психологични възможности, а Машината се раз­глежда като “търсеното” [26]. Известно е становището на някои автори [10, 11, 35] за инженерната психология като междинна – стикова – научна дисциплина, възникнала на границите на психо­логията и техническите науки. Психологията и техниката са твърде далечни по своята самостоятелна същност области. В първата преобладават качествени критерии, а във втората – количествени. Съвременното развитие на техниката и технологиите предпоставя интегрирането на тези две научни области. Налага се и психоло­гичните характеристики да приемат количествено измерение, дан­ните за човека да бъдат по-точни за проектирането на сложните условия на трудова дейност [37].



1.1.2. Човешкия фактор и групи ергономични изисквания

Човешкият фактор включва множеството от анатомични, физио­логични, психофизиологични, психологични и социални характерис­тики на Човека, които определят неговите възмож­ности и ограничения за редица жизнени и трудови дейности.

Основните групи човешки фактори се отчитат при съблюдаване на съответните ергономични изисквания.



Антропометрични изисквания. Произтичат от формата, размерите и масата на човешкото тяло и неговите части при статично и динамично положение. С реализирането на антропо­метричните изисквания се осигурява рационална, удобна и здравос­ловна поза, оптимални параметри на работното място, като работни и зрителни зони, за конкретния контингент от хора, според собстве­ните им антропометрични параметри – пол, възраст, ръст тегло и др.

Физически и физиологични изисквания. Произтичат от необхо­димостта за осигуряване на основни жизнени функции на човека като движения, дишане, кръвообращение. Отнасят се до възмож­ностите за извърш­ване движения (с ръцете, краката) с определени характеристики като сила, скорост, точност, обхват. Целта е осигу­ряване на условия за нормална двигателна (мускулна) дейност на човека, оптимално функциониране на вътрешните му органи, системите за дишане, кръвообращение и др. Физиологичните изисквания се предявяват към размерите на работното място с оглед осигуряване на прос­транство за движения, към теглото на преносимите машини, инстру­менти и др., към усилията за включване, изключване или завъртане на различни органи за управление – клавиши, превключватели, лостове, ръчки и др.

Хигиенни изисквания. Определят безвредните и безопасни условия на обитаемост, жизнеспособност и работоспособност на човека. Хигиенните изисквания обуславят ролята на средата и се регла­ментират в санитарно-хигиенни нормативи и препоръки. Тези изисквания включват отчитане на фактори като: температура, влажност, атмосферно налягане, движение, замърсеност и токсич­ност на въздуха, осветление, шум, вибрации, радиоактивност, магнитно и електрическо поле и др.

Психофизиологични (сензорни) изисквания. Произтичат от функционал­ните характеристики на анализаторите на човека (зрителен, слухов, тактилен и т.н.). Това са прагове и диапазони на чувствителност; времеви и информационни характеристики за приемане и преработване на информация и др. Психо­физиологичните изисквания се предявяват към средствата за представяне на информация. Например: доброто възприемане на зрителна информация от екрани, дисплеи, книги и др., зависи от размера, формата, яркостта, контраста, цвета, пространственото положение на букви, цифри, фигури и други знаци.

Психични изисквания. Произтичат от характеристиките на човеш­ката психика като внимание, памет, мислене, емоции, чувства, воля, темперамент, характер, способности и др. Психични изисквания се предявяват към организацията на информационния обмен между човека и машината, към разработването на режими на труд и отдих на човека, към професионалната му подготовка, подбор и квали­фикация, т.е. към цялостната организация и управление на човеш­ката дейност.

Естетически изисквания. Обхващат закономерностите и изисква­нията по проектиране и организиране на дейността на човека съоб­разно законите на естетиката и функционалността. Тук се включват изисквания към формата на технологичните обекти и изделия като рационалност, информационна изрази­телност и пластичност, цялост­ност на композицията и др.; изисквания за цветова организация и за вида на покритията; за графичните елементи; фирмения знак и др.

Социални изисквания. Обхващат възможностите и потребностите на човека за социален контакт, общуване и развитие в група, екипи, общности.
1.1.3. Направления в развитието на

ергономията и инженерната психология

Ергономията и нейното основно ядро – инженерната психология въз­никват и се развиват в граничната област между техническите и пси­хологическите науки. В такава връзка са представени и основните групи направления на развитието им, а именно: методологично, ин­женерно-психологично, системотехническо, организационно [14, 24].



Методологичното направление включва в себе си установяване, утвърждаване и дефиниране:

  • на предмета и задачите на ергономията и инженерната психология;

  • на мястото на научното направление “Ергономия и инже­нерна психология” в системата от други науки;

  • разработване на методологичен апарат (принципи и методи) за изследване.

Инженерно-психологично направление е свързано с изучаване особе­ностите на Човека, които имат съществено значение във взаимо­действието “Човек – Машина” [18]. Основни задачи са:

  • Изучаване на психологични и психофизиологични харак­теристики на човека-оператор. Това включва: законо­мерностите по приемане и преработване на информа­цията; процесите на паметта, мислене, внимание и др.

  • Психологичен анализ на дейността на човека-оператор: общи закономерности, видове операторски дейности, роля на различните психични процеси в дейността на оператора.

  • Оценка на извършваната от човека дейност по показатели като: бързодействие, точност, надеждност, ефективност.

  • Изучаване на функционалното състояние на човека по време на работа. Разработване на методи за изследване състоянието на работоспособност на човека и поведението му при въздействието на различни фактори.

Системотехническото направление включва решаването на инженерно-технически и психологични проблеми по построяването на системата “Човек – Машина” в следните групи задачи:

  • Разработване на ергономични и инженерно-психологични принципи за проектиране и конструиране на интерфейса на машината (техническите елементи, с които човек работи) – средства за представяне на информация, органи и пултове за управление, работни места.

  • Ергономично проектиране на системата “Човек – Машина”, което включва отчитане на човешкия фактор, дефиниране на задачите в различните стадии на проектиране, разра­ботване на принципи, методи и критерии за разпре­деление на функциите между човека и машината, проек­тиране дейността на човека при различни нива на управ­ление на системата.

  • Разработване на принципи, методи и критерии за оценка на надеждността и ефективността на системата “Човек – Машина”.

Организационното направление включва решаване на редица важни задачи, засягащи функционирането на реални системи “Човек – Машина” като:

  • Професионална подготовка на човека-оператор за работа със система “Човек – Машина”, което предполага разра­ботване на указания за професионален подбор, обучение, тренировка, формиране на операторски екипи и организа­ция на взаимодействието между тях.

  • Обезпечаване на оптимална организация на работа в аспектите технологичен график, режим на труд и отдих, създаване на безопасни условия за работа.

  • Организация на груповата (екипната) дейност, изискваща разработване на критерии за психологична съвместимост в групата, анализ на ефективността на общата дейност, взаимодействие на хората от различните нива на управление.

  • Медико-биологични и психологични мерки за повиша­ване ефективността на дейността на човека-оператор.

Разгледаните направления в развитието на ергономията и инженер­ната психология са в известна степен условни. Така представени, се очертава периметъра от задачи на научната област – инженерна психология и ергономия.

Друг подход за конкретно решаване на ергономични проблеми е според отрасъла на функциониране на СЧМС [5]:






Фиг. 1.1. Направления в развитието на ергономията
Промишлена ергономия. Представлява научно-приложно направле­ние за човешкия фактор при проектиране и създаване на промишлени системи “Човек – Машина – Среда“. Обект на промиш­лената ергономия е дейността на човека в промишлените СЧМС, а предмет са факторите, които влияят върху тази дейност. Главна задача на промишлената ергономия е оптимизирането на дейността на човека в промишлената СЧМС.

Транспортна ергономия. Представлява научно-приложно направле­ние за човешкия фактор при проектиране и създаване на транспорт­ни системи “Човек – Машина – Среда“. Обект на транспортната ергономия е дейността на човека в транспортните СЧМС, а предмет – факторите, влияещи върху тази дейност. Главна задача на транспортната ергономия е оптимизирането на дейността на човека в транспортната СЧМС.

Бързото развитие на науката и техниката доведе до съществени изменения в транспортните СЧМС. Последните се специализират в самостоятелни класове като: автомобилни, железопътни, самолетни, космически и т.н. Към човешкия фактор и дейността на човека в тези системи се предявяват специфични изисквания, което доведе до специализирането на транспортната ергономия.



Медицинска ергономия. Представлява научно-приложно направление за човешкия фактор при проектиране и създаване на медицински системи “Човек – Машина – Среда”. По аналогия с разгледаните направления медицинската ергономия има за обект дейността на човека в медицинските СЧМС, а предмет са факторите, които влияят върху тази дейност. Главна задача на медицинската ергономия е оптимизирането на дейността на човека в СЧМС.

Педагогическа ергономия. Изучава човешкия фактор при проектира­не и създаване на педагогически системи “Човек – Машина – Среда”. Неин обект е дейността на човека в тази система, а предмет – факторите, влияещи върху тази дейност. Педагогическата ергономия разглежда проблемите по проектиране, създаване и използване на компютъризираните средства и системи за обучение и контрол, за създаване на комфортни условия в учебните зали, аудитории, лаборатории, по организацията на процесите на обучение и контрол и др. Главна задача на педагогическата ергономия е оптимизирането на дейността на човека в педагогическите СЧМС.

Хронологично развитието на ергономията по десетилетия може да се представи и така: военна ергономия (50те години); промишлена ергономия (60те); ергономия на стоките за широко потребление (70те); интерфейс човек – компютър и ергономия на програмното осигуряване (80те) и когнитивна и организационна ергономия


(от 90те) [42].




Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница