Част първа основи на отбраната на република българия

 

ЧАСТ ПЪРВА

 

Глава първа

 

Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с отбраната и с въоръжените сили на Република България.

(2) Гражданите на Република България са длъжни да вземат участие в отбраната на страната.

(3) Държавата се грижи за гражданите, пострадали при или по повод отбраната на страната.

Чл. 3. (1) Отбраната е част от националната сигурност и представлява система от дейности за укрепване на мира и сигурността, за запазване на националните ценности и за поддържане на въоръжените сили, икономиката и населението в готовност за действия, както и за действия в условия на кризи и във време на война.

(2) Отбраната има за цел:

1. защитата и запазването на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на страната;

2. създаването на вътрешно- и външнополитически условия за гарантиране на националната сигурност;

3. защитата на населението от природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания в страната и в чужбина.

(3) Отбраната на Република България се осъществява от въоръжените сили, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация, организациите и гражданите.

1. планиране на отбраната;

2. (отменена);

3. разработване на стратегически, оперативни, мобилизационни и други мирновременни и военновременни планове;

4. разработване и изпълнение на научно-технически програми и планове;

5. изграждане и поддържане на система за управление на страната и въоръжените сили за работа във време на война;

6. изграждане, подготовка и всестранно осигуряване на въоръжените сили и поддържането им в бойна и мобилизационна готовност;

7. водене на разузнаване и контраразузнаване;

8. охрана на държавната граница на Република България;

9. подготовка и поддържане на националното стопанство в готовност за работа във време на война;

10. изграждане на необходимите отбранителни и защитни съоръжения за войските и населението;

11. оперативна подготовка на територията на страната;

12. подготовка и осъществяване на териториалната отбрана;

13. подготовка на населението за действие при извънредни обстоятелства и във време на война;

14. използване на въоръжените сили съгласно Конституцията и законите на страната;

15. защита на населението и националното стопанство при извънредни обстоятелства и във време на война;

16. осъществяване на сътрудничество с други държави и международни организации;

17. военно-патриотично възпитание;

18. обучение и възпитание на личния състав на въоръжените сили.

Чл. 6а. (1) Планирането на отбраната е дейност за определяне и осигуряване на необходимите човешки, финансови и материални ресурси, както и разпределянето им с цел неутрализиране на рисковете и заплахите и за постигане целите на националната сигурност и отбраната на страната.

(2) Планирането на отбраната включва и разработването на планове и програми в областите на колективната сигурност и отбрана, международното военно сътрудничество и в изпълнение на задълженията на Република България по силата на международни договори, по които тя е страна.

(3) Планирането на отбраната се извършва въз основа на:

1. Концепцията за национална сигурност на Република България;

2. Военната доктрина на Република България;

3. Военната стратегия и други стратегически концепции;

4. Бялата книга на отбраната;

5. директиви, планове и програми за изграждане и развитие, подготовка и използване на въоръжените сили, икономиката, населението и отбранителната инфраструктура;

6. държавния военновременен план и плана за териториалната отбрана.

Чл. 7. (1) Въоръжените сили на Република България се състоят от формирования, окомплектувани с личен състав, оръжие, бойна и друга техника, имущество и средства за управление, подготвени за осъществяване на възложените им от Конституцията и този закон функции по гарантиране на националната сигурност.

(2) Въоръжените сили включват Българската армия и другите формирования в Министерството на отбраната, Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана.

(3) При изпълнение на задачите, възложени им по този закон, въоръжените сили използват оръжия, бойна, специална и спомагателна техника и прилагат военните си и други умения, похвати и действия в съответствие с конвенциите по международното хуманитарно право, по които Република България е страна.

Чл. 8. Върху въоръжените сили се упражнява граждански контрол от предвидените в Конституцията и този закон органи.

Чл. 9. Във въоръжените сили официалният език е българският. При изпълнение на воинските задължения ползването на българския език е задължително.

Чл. 10. (1) Военната служба е държавна служба с особено предназначение, която се изпълнява съгласно Конституцията и закона.

(2) Лицата, изпълняващи военна служба, са военнослужещи.

(3) Военнослужещите се ползват с всички права по Конституцията и законите, доколкото друго не е предвидено в този закон.

Чл. 11. (1) Военнослужещите при изпълнение на служебните си задължения са неприкосновени и се намират под защита на закона.

(2) Неприкосновеността на военнослужещите се изразява в специалната защита на живота и здравето им от закона.

(2) Законът има действие и по отношение на юридическите лица, регистрирани по българското законодателство.

 

Глава втора

ИКОНОМИЧЕСКИ ОСНОВИ НА ОТБРАНАТА

 

Чл. 13. (1) Икономическите основи на отбраната включват:

1. финансово осигуряване на дейностите в областта на отбраната и на въоръжените сили от държавния бюджет;

2. предоставяне на държавни и общински имоти и имущество за целите на отбраната и за въоръжените сили;

3. (отменена);

4. (отменена);

(2) Финансовото и материално-техническото осигуряване на отбраната и въоръжените сили включва:

1. текуща издръжка на въоръжените сили;

2. производство, ремонт, доставки на въоръжения и техника, оборудване и друго имущество;

3. проектиране и извършване на капитално и отбранително строителство, изграждане и поддържане на военната част от единната система за управление, за ранно предупреждение, отразяване на кризи, планиране и управление на отбраната при положение на война, военно положение или извънредно положение;

4. дейност по материалното и техническото осигуряване на отбраната и въоръжените сили;

5. управление на недвижими имоти и движими вещи - държавна собственост, предоставени на Министерството на отбраната;

6. осъществяване на международно икономическо и научно-техническо сътрудничество в областта на отбраната;

7. социални и обслужващи дейности;

8. контрол върху производството, сертификацията и атестирането на въоръжения и друга специална продукция;

9. подготовка на въоръжените сили за участие в превантивната и непосредствената защита на населението, провеждане на спасителни и неотложни аварийно-спасителни работи при природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания по ред, определен със закон;

10. обучение и възпитание на личния състав на въоръжените сили;

11. други дейности, свързани с осигуряването на отбраната и въоръжените сили.

(3) Управлението на финансовите ресурси включва:

1. единен контрол за ефективното разпределяне на ресурсите;

2. прилагане на системата за планиране и програмиране на бюджетните разходи;

3. използване на трезорна система, обхващаща разпоредителите с бюджетни кредити.

(2) По изключение предмет на договорите по ал. 1 могат да бъдат имоти - публична държавна собственост, при условие че те се използват съобразно предназначението им и не се препятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени.

(2) В приходната част на бюджета на Министерството на отбраната постъпват и средствата от:

1. продажби, извършвани по реда на Закона за държавната собственост, на недвижими имоти, обявени за имоти - частна държавна собственост, управлявани от Министерството на отбраната;

2. продажби, извършвани по реда на Закона за държавната собственост, на обекти на незавършено строителство, изграждани от Министерството на отбраната, нуждата от които е отпаднала;

3. продажба на ненужно въоръжение и техника, оборудване и други движими вещи;

4. таксите по Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба;

5. сумите от светлинните такси по Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България;

6. глобите по чл. 303 - 309а;

7. таксите, събирани по Закона за държавните такси, за извършване на действия и услуги и за издаване на документи, дубликати и преписи от документи от Министерството на отбраната;

8. приходите от услуги, отдаване под наем и извършване на съвместна дейност с движими и недвижими вещи, предоставени за управление на Министерството на отбраната;

9. приходите от правото на използване на изобретения или от разпореждане с патенти по чл. 19 от Закона за патентите, на които собственик е Министерството на отбраната;

10. приходите от дарения.

(3) Финансовото осигуряване на дейностите по подготовка и поддържане на националното стопанство за работа във военно време се извършва от държавния бюджет.

Чл. 16. Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана се финансират от държавния бюджет.

Чл. 17. Разходната част на бюджета на Министерството на отбраната се разработва по пълна бюджетна класификация и се приема от Народното събрание най-малко в следните направления:

1. разходи за текуща издръжка;

2. инвестиционни разходи за ново въоръжение и техника, капитални ремонти и модернизация на наличното въоръжение и техника и други капиталовложения в областта на отбраната;

3. разходи за научноизследователска и развойна дейност в областта на отбраната;

4. разходи за финансово осигуряване на националната гвардейска част.

Чл. 18. (Отменен).

Чл. 19. (Отменен).

Чл. 20. (Отменен).

Чл. 21. (Отменен).

Чл. 22. (1) Въоръжените сили спазват законите и другите нормативни актове относно опазването и съхранението на земята и околната среда.

(2) Министерският съвет може да разрешава отклонения от изискванията към техническите и другите параметри на бойната техника, както и към осъществяваната дейност при учения и други военни мероприятия.

(3) След провеждане на мероприятия по оперативната и бойната подготовка и друга военна дейност министерствата и ведомствата, в състава на които има въоръжени сили, осигуряват рекултивация на ползваните земеделски земи и други имоти за сметка на собствения си бюджет съгласно изискванията на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.

Чл. 23. (1) За подготовката и работата на националното стопанство във военно време Министерският съвет приема общ държавен военновременен план и военновременен проектобюджет.

(2) За изпълнението на военновременния план се определят, изграждат и поддържат производствени мощности и необходимите държавни резерви и национални военновременни запаси.

(3) Мощностите за военно време могат да се използват пълно, частично или да не се използват в мирно време.

(4) Поддържането на мощностите по военновременния план, които пълно се използват в мирно време, е за сметка на организациите и търговските дружества, които ги управляват и стопанисват.

(5) Мощностите по военновременния план, които се използват частично или не се използват в мирно време, се поддържат пропорционално или изцяло за сметка на държавния бюджет по ред, определен от Министерския съвет.

Чл. 24. Министърът на отбраната може да образува или да дава съгласие за участие в търговски дружества с имущество - частна държавна собственост, предоставено за управление на Министерството на отбраната.

 

Глава трета

 

Раздел I

 

Чл. 25. Ръководството на отбраната и Въоръжените сили на Република България се осъществява съгласно Конституцията и законите на страната от:

1. Народното събрание;

2. президента на републиката;

3. Министерския съвет.

 

Раздел II

 

Чл. 26. Народното събрание:

1. решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир;

2. разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън територията на страната, когато изпълняват задачи с военен или военнополитически характер;

3. разрешава пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея, когато изпълняват задачи с военен или с военнополитически характер;

4. обявява военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на президента или на Министерския съвет;

5. ратифицира и денонсира със закон международните договори с военен характер;

6. приема с решение концепцията за националната сигурност и военната доктрина по предложение на Министерския съвет;

7. приема дългосрочни програми за развитието на въоръжените сили;

8. определя средствата от държавния бюджет, необходими за осигуряване на националната сигурност и отбраната на страната;

9. определя числеността на Въоръжените сили на Република България по предложение на Министерския съвет;

10. осигурява необходимата нормативна уредба за създаване на военизирани и други формирования за гражданска защита и за изпълнение на хуманитарни задачи при бедствия и аварии;

11. упражнява парламентарен контрол върху дейностите, свързани с отбраната и въоръжените сили, в рамките на Конституцията;

12. открива, преобразува и закрива военни академии и висши военни училища.

 

Раздел III

Президент на републиката

 

Чл. 27. Президентът на републиката е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България.

1. утвърждава стратегическите планове за действия на въоръжените сили;

2. привежда въоръжените сили или част от тях в по-висока степен на бойна готовност;

3. обявява обща или частична мобилизация;

4. назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява офицери с висши военни звания.

Чл. 29. При военен конфликт или война президентът на републиката съгласно Конституцията и този закон:

1. обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението;

2. координира външнополитическите усилия за участие в международните организации и структури за сигурност с цел прекратяване на военния конфликт или на войната;

3. ръководи Върховното главно командване, издава актове за подготовката на страната и въоръжените сили за война и за водене на военни действия;

4. привежда в изпълнение военновременните планове по предложение на Министерския съвет;

5. въвежда ограничителен режим върху информацията, свързана с отбраната на страната;

6. внася предложение в Народното събрание за сключване на мир.

Чл. 30. (1) С въвеждането на военно положение, обявяване на война или с фактическото започване на военните действия президентът формира Върховно главно командване.

(2) Върховното главно командване подпомага върховния главнокомандващ при ръководството на отбраната и въоръжените сили.

(3) Върховното главно командване включва министър-председателя, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи, министъра на транспорта и съобщенията, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на транспорта и съобщенията, началника на Генералния щаб и други лица, определени от върховния главнокомандващ.

 

Раздел IV

 

Чл. 31. (1) Министерският съвет осъществява общото ръководство на въоръжените сили.

(2) Министерският съвет ръководи изграждането, подготовката и всестранното осигуряване на въоръжените сили и поддържането им в бойна и мобилизационна готовност.

Чл. 32. Министерският съвет:

1. ръководи и осъществява военната политика на страната;

2. разрешава изпращането и използването на български войскови единици извън територията на страната за изпълнение на хуманитарни, природозащитни, образователни, спортни и други задачи с мирен (невоенен) характер, без оръжие;

3. разрешава изпращането и използването на отделни невъоръжени военнослужещи извън територията на страната за изпълнение на официални или представителни задачи, произтичащи от международни договорености на Република България;

4. разрешава изпращането и използването на военна техника и екипировка извън територията на страната;

5. разрешава пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея, когато изпълняват задачи с мирен (невоенен) характер, освен ако в закон не е предвидено друго;

6. ръководи и координира планирането на отбраната на страната;

7. приема плановете за организационно изграждане на въоръжените сили и мобилизационните планове, както и плана за териториална отбрана;

8. приема решения за обмен на информация в интерес на интеграционната политика на страната, включително съставляваща държавна и служебна тайна, със страни и международни организации, с които има подписани и влезли в сила споразумения за взаимна защита на секретната информация;

9. приема по предложение на министъра на отбраната общ държавен военновременен план и възлага изпълнението му, както и решение за провеждане на стратегическия преглед на отбраната;

10. приема военновременен проектобюджет по предложение на министъра на финансите и го внася за утвърждаване от Народното събрание;

10аслед утвърждаване и въвеждане в действие от Народното събрание на военновременния бюджет на страната организира неговото изпълнение чрез Министерството на финансите и Българската народна банка, държавните органи и общинската администрация;

11. ръководи и контролира производството и търговията с военна продукция и продукция със специално предназначение;

12. определя нормативи и ред за натрупване, съхраняване и използване на суровини и материали за военно време;

13. осъществява общото ръководство на мобилизацията на въоръжените сили и привеждането на страната от мирно на военно положение;

14. организира дежурство и оповестяване за привеждане от мирно на военно положение и за бедствия и аварии;

15. открива, преобразува и закрива факултети, филиали, институти и колежи към военните академии и висшите военни училища и военнонаучни организации и определя техния статут въз основа на искане на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство;

16. (отменена);

17. утвърждава изисквания към транспортната, енергийната, съобщителната и складовата система, населените места и стопанските обекти в съответствие с нуждите на отбраната;

18. (отменена).

19. приема Правилника за кадрова военна служба и други нормативни актове, свързани с отбраната и въоръжените сили на страната;

20. прави предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на висшия команден състав на въоръжените сили и за удостояване на офицери с висши военни звания;

21. приема нормативни актове, свързани с помощта и грижата на държавата за гражданите, пострадали при или по повод отбраната на страната.

Чл. 32а. От името на Министерския съвет министър-председателят на Република България ежегодно внася в Народното събрание доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили.

Чл. 33. Министерският съвет може да създава служби за подпомагане осъществяването на функциите му в областта на отбраната и въоръжените сили.

 

Раздел V

 

Чл. 34. (1) Министърът на отбраната ръководи и отговаря за провеждането на държавната политика в Министерството на отбраната и в Българската армия.

(2) При изпълнение на правомощията си по този закон министърът на отбраната се подпомага от:

1. началника на Генералния щаб на Българската армия;

2. заместник-министрите на отбраната.

(3) При изпълнение на правомощията си министърът на отбраната се подпомага от политически кабинет по смисъла на Закона за администрацията.

(4) Министърът на отбраната, заместник-министрите и другите членове на политическия кабинет са цивилни лица.

Чл. 35. (1) Министърът на отбраната ръководи Министерството на отбраната и осъществява граждански контрол върху Българската армия, като:

1. ръководи планирането на отбраната в Министерството на отбраната и в Българската армия;

2. съставя проект на държавния бюджет в частта му за Министерството на отбраната;

3. разпределя бюджета на Министерството на отбраната и ръководи финансовото и материално-техническото осигуряване на Българската армия;

4. ръководи кадровата политика и отговаря за окомплектуването на Българската армия с личен състав и за подготовката на офицерските кадри;

5. ръководи дейността по осигуряване на информация в интерес на отбраната и националната сигурност;

6. осъществява общо ръководство на военното образование и на научноизследователската дейност;

7. съгласувано с министъра на образованието и науката прави предложения за откриване, преобразуване и закриване на военни академии, висши военни училища, факултети, филиали, институти и колежи към тях, както и военнонаучни организации;

8. ръководи осъществяването на здравната политика в Министерството на отбраната и в Българската армия;

9. осъществява международно сътрудничество в областта на отбраната;

10. ръководи и осигурява социалната политика;

11. ръководи дейностите в областта на военната стандартизация, кодификация и сертификация;

12. разрешава участието на войскови единици от Българската армия при овладяване и преодоляване на последиците от природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания по ред, определен със закон;

13. контролира дейностите по създаване на безопасни и здравословни условия на труд в Министерството на отбраната и в Българската армия;

14. ръководи дейността по опазване на държавната и служебната тайна в Министерството на отбраната и в Българската армия;

15. прави предложение до Министерския съвет за назначаване на офицер с висше офицерско звание на длъжността началник на Генералния щаб на Българската армия;

16. утвърждава щатовете на Министерството на отбраната и на Генералния щаб на Българската армия;

17. назначава и отзовава представителите на Министерството на отбраната в международни организации, военните аташета и аташетата по отбраната и служителите в службите към тях, както и ръководи тяхната дейност;

18. ръководи информационната и издателската дейност на Министерството на отбраната и връзките с обществеността;

19. ръководи военната полиция и военното контраразузнаване;

20. определя реда за разследване на авиационни произшествия с български военни въздухоплавателни средства, както и на чуждестранни военни въздухоплавателни средства на територията на страната;

21. ръководи и контролира съвместно с министъра на транспорта и съобщенията използването на въздушното пространство за военни цели;

22..) утвърждава списък на военните летища, на които могат да се приемат чуждестранни военни въздухоплавателни средства;

23.) утвърждава списък на военни летища, които могат да бъдат определени за запасни летища на български граждански въздухоплавателни средства, изпълняващи международни и вътрешни обществени превози;

24. определя реда за регистрация на въздухоплавателните средства на въоръжените сили в Регистъра за държавните въздухоплавателни средства на Република България и организира воденето на въздухоплавателните средства на въоръжените сили в него;

25. съгласува разрешенията за прелитане на чуждестранни военни въздухоплавателни средства над територията на страната;

26. издава правилници, наредби, инструкции и заповеди и отговаря за правното осигуряване на Министерството на отбраната и на Българската армия;

27. ръководи дейностите по подпомагане и грижи за гражданите, пострадали при или по повод отбраната на страната;

28. отговаря за стопанисването и управлението на държавните военни имоти;

29. ръководи спортната дейност и отговаря за развитието на материалната спортна база.

(2) Министърът на отбраната внася в Министерския съвет след разглеждане в Съвета по отбраната:

1. проект за военна доктрина на страната;

2. проект на план за организационното изграждане на Българската армия;

3. предложение за назначаване и освобождаване на висшия команден състав и за удостояване на офицери с висши военни звания в Министерството на отбраната и в Българската армия;

4. проект на общ държавен военновременен план;

5. предложение за обявяване на обща или частична мобилизация;

6. проект на план за териториална отбрана;

7. проект на Военна стратегия;

8. проект на програми за изграждане и развитие на Българската армия;

9. предложение за провеждане на стратегически преглед на отбраната.

1. приема офицери на военна служба и присвоява първо офицерско звание в Министерството на отбраната и в Българската армия;

2. повишава в по-горно звание, понижава в звание и освобождава от военна служба офицери в Българската армия;

3. (отменена).

(2) Министърът на отбраната повишава в по-горно звание, понижава в звание и освобождава от военна служба офицери от Министерството на отбраната и подчинените му звена.

Чл. 37. Министърът на отбраната приема и освобождава офицерите на кадрова военна служба във военните съдилища и във военните прокуратури по решение на Висшия съдебен съвет.

Чл. 38. (1) Информация в интерес на отбраната и националната сигурност се добива, обработва, анализира, съхранява и предоставя от служба "Военна информация".

(2) Служба "Военна информация" е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на отбраната.

(3) Дейността на служба "Военна информация" се регламентира с правилник на Министерския съвет, а организационно-щатната структура на службата се утвърждава от министъра на отбраната.

Чл. 39. (1) Към министъра на отбраната се създава Съвет по отбраната като съвещателен орган.

(2) Членове на Съвета по отбраната са началникът на Генералния щаб на Българската армия, заместник-министрите на отбраната, първият заместник-началник на Генералния щаб и началниците на главни щабове на видовете въоръжени сили.

(3) В заседанията на Съвета по отбраната по решение на министъра на отбраната могат да участват и други длъжностни лица.

(4) Съветът по отбраната разглежда:

1. актуални въпроси на военната политика на страната;

2. военните аспекти на концепцията за национална сигурност и военната доктрина на страната;

3. структурата и функциите на Министерството на отбраната;

4. бюджета на Министерството на отбраната;

5. плана за организационното изграждане, структурата и числеността на Българската армия;

6. материално-техническото и медицинското осигуряване на Министерството на отбраната и на Българската армия;

7. финансовото, материалното и социалното осигуряване на личния състав на Министерството на отбраната и на Българската армия;

8. предложения за назначаване и освобождаване на висшия команден състав и за удостояване на офицери с висши военни звания;

9. други въпроси от компетентността на министъра на отбраната.

(5) Министърът на отбраната информира върховния главнокомандващ за заседанията на Съвета по отбрана.

(2) Структурата и организацията на дейността на служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" се определят с правилник на министъра на отбраната.

(3) Служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" има следните функции:

1. осигурява защитата на Министерството на отбраната и на Българската армия от действия на чужди специални служби, организации и лица, насочени срещу тяхната сигурност;

2. извършва дейности за опазване на реда в Министерството на отбраната и в Българската армия, за предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления, извършени в Министерството на отбраната и в Българската армия, и за издирване на извършителите им;

3. извършва охрана на мероприятия, обекти и лица в Министерството на отбраната и в Българската армия;

4. осигурява контрола по спазването на правилата за движение по пътищата от водачите на военни превозни средства и от организирани групи от военнослужещи;

5. извършва дейности по събиране, обработване, съхраняване, анализиране, ползване и предоставяне на информация, свързана с поддържането на реда и сигурността в Министерството на отбраната и в Българската армия.

(4) Служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" осъществява функциите си по отношение на:

1. личния състав от Министерството на отбраната и от Българската армия при или по повод изпълнение на служебните им задължения;

2. лица, извън посочените по т. 1, които са участвали в извършването на престъпления с тях, както и за предотвратяване на деяния, насочени срещу реда и сигурността в Министерството на отбраната и в Българската армия;

3. чуждестранни лица, когато това е предвидено в международни договори с военен характер, по които Република България е страна.

(5) При осъществяване на функциите си служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" си взаимодейства с другите държавни органи в кръга на тяхната компетентност.

Чл. 40а. (1) Органи на служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" са лицата от личния й състав, които имат законоустановени правомощия и чрез които службата осъществява функциите си, както и извънщатните служители.

(2) Правомощията на извънщатните служители по ал. 1 се определят от министъра на отбраната.

(3) Органите по ал. 1 удостоверяват правомощията си със служебен знак и/или със служебна карта.

(4) Органите по ал. 1 са длъжни по всяко време да изпълняват задълженията си за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление и да оказват помощ на лица, пострадали от престъпления или при нещастни случаи, както и на тези, които се намират в безпомощно състояние.

(5) Държавните органи, юридическите лица и гражданите оказват съдействие на органите по ал. 1 при изпълнение на функциите им.

Чл. 40б. (1) При осъществяване на функциите си органите на военната полиция имат следните правомощия:

1. да извършват оперативно-издирвателна дейност посредством специфични способи и средства, както и чрез използване на специални разузнавателни средства по ред, установен със закон, и чрез привлечени като доброволни сътрудници военнослужещи и граждани при условия и по ред, определени с наредба на министъра на отбраната;

2. да задържат до 24 часа лицата по чл. 40, ал. 4, които са извършили престъпление или които след надлежно предупреждение съзнателно пречат на военнополицейски орган да изпълни служебните си задължения, нарушават обществения ред и не прекратяват своите действия след предупреждение, както и отклонилите се от военна служба и от местата за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода";

3. да извършват процесуално-следствени действия по предварителни проверки за събиране на достатъчно данни за образуване на предварително производство по реда, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс;

4. да разкриват и участват в разследването на престъпления от общ характер, извършени на територията на военните поделения и обекти, както и от лицата по чл. 40, ал. 4 при условията и по реда, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс;

5. да издават разпореждания до лицата по чл. 40, ал. 4 и да предупреждават устно или писмено лицата, за които има достатъчно данни да се предполага, че ще извършат престъпление или нарушение на реда и сигурността на Министерството на отбраната и на Българската армия;

6. да призовават в служебните си помещения лицата по чл. 40, ал. 4 при осъществяване на правомощията си;

7. да събират и съхраняват информация за извършване на полицейска регистрация на лицата по чл. 40, ал. 4, за които има данни, че са извършили престъпление от общ характер, по ред, определен от министъра на отбраната съгласувано с министъра на вътрешните работи;

8. да извършват проверки за установяване на самоличността и действия по идентификация на лицата по чл. 40, ал. 4, за които има данни, че са извършили престъпления или нарушения на реда в Министерството на отбраната и в Българската армия;

9. да извършват личен обиск на лицата по чл. 40, ал. 4, които са извършили престъпление или които след надлежно предупреждение съзнателно пречат на военнополицейски орган да изпълни служебните си задължения, нарушават обществения ред и не прекратяват своите действия след предупреждение, както и на отклонилите се от военна служба и от местата за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода";

10. да използват физическа сила и помощни средства, както и оръжие като крайна мярка при изпълнение на служебните си функции, само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на отбраната.

(2) Физическата сила, помощните средства или оръжието се използват след задължително предупреждение, с изключение на случаите на внезапно нападение, съобразно конкретната обстановка и при вземане на всички мерки за опазване на живота и здравето на лицата, срещу които са насочени.

1. осъществяват наблюдение и контрол на лица, обекти и дейности, свързани със заплахи за сигурността на Министерството на отбраната и Българската армия;

2. прилагат и ползват разузнавателни способи и средства при условия и по ред, определени от министъра на отбраната;

3. привличат граждани към доброволно сътрудничество по ред, определен от министъра на отбраната;

4. могат да предупреждават устно или писмено лицата по чл. 40, ал. 4, за които има достатъчно данни, че ще извършат престъпление или нарушение срещу сигурността на Министерството на отбраната и на Българската армия;

5. използват специални разузнавателни средства при условия и по ред, определени със закон;

6. упражняват контрол и издават задължителни предписания по опазване на фактите, сведенията и предметите, съставляващи държавна или служебна тайна, в Министерството на отбраната и Българската армия;

7. събират, обработват и използват данни за проверка на факти, лица и обекти, свързани със сигурността на Министерството на отбраната и на Българската армия;

8. в кръга на своята компетентност могат да изискват информация от държавни органи, командири и началници на поделения, обекти и учреждения на Министерството на отбраната и от Българската армия и от други лица във връзка със защитата на сигурността на Министерството на отбраната и на Българската армия;

9. предоставят чрез министъра на отбраната информация на висшите органи на държавната власт и държавното управление, както и на други държавни органи, организации и лица по нормативно установен ред.

(2) Министерството на отбраната е юридическо лице на бюджетна издръжка.

 

Глава четвърта

УЧАСТИЕ НА ДРУГИ ОРГАНИ И ОРГАНИЗАЦИИ В

ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Чл. 42. (1) Държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация разработват и поддържат в готовност за изпълнение план за мобилизация, военновременен план и план за привеждане от мирно на военно положение.

(2) Органите по ал. 1 участват в разработването на плана за териториалната отбрана и в неговото изпълнение.

(3) Плановете по ал. 1 и 2 се утвърждават по ред, определен от Министерския съвет.

(4) Държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация планират средства в годишните си бюджети за провеждане на отбранително-мобилизационни мероприятия и други мероприятия по отбраната.

Чл. 43. (Отменен).

Чл. 44. Министърът на вътрешните работи съгласувано с министъра на отбраната поддържа в състояние на бойна и мобилизационна готовност националните и териториалните служби на Министерството на вътрешните работи за изпълнение на военновременните им задачи.

Чл. 45. Министърът на финансите:

1. съгласувано с компетентните държавни органи и с Българската народна банка разработва методика за съставяне и изпълнение на военновременния бюджет и я внася в Министерския съвет за утвърждаване;

2. въз основа на приетия общ държавен военновременен план изготвя и изпраща бюджетни насоки и указания до държавните органи и общинската администрация относно съставянето на проектите на военновременните им бюджети.

Чл. 46. (Отменен).

Чл. 47. Българската народна банка:

1. разработва правила и нормативи за осигуряване дейността на банковата система във време на война;

2. съгласувано с министъра на отбраната и началника на Генералния щаб разработва военновременен план и план за привеждане на банковата система за работа във време на война;

3. осигурява и поддържа военновременен резерв в национална и чуждестранна валута.

1. разработва проекти на нормативни актове за поддържане и използване на железопътния, автомобилния и водния транспорт, както и на гражданската авиация във време на война и ги внася в Министерския съвет;

2. извършва подготовка на железопътния, автомобилния и водния транспорт, както и на гражданската авиация за привеждането им от мирно на военно положение и поддържа мобилизационната готовност на формированията;

3. организира и ръководи подготовката на пощенската и далекосъобщителните мрежи за привеждането им от мирно на военно положение и за съобщително осигуряване на въоръжените сили на страната в мирно и във военно време;

4. определя със заповед условията и реда за използване на далекосъобщителните мрежи при обявяване на режим "военно положение" или режим "положение на война";

5. организира изграждането и поддържането на транспортните и съобщителните обекти за нуждите на отбраната, осигурява и поддържа военновременните запаси и мощности в транспортната и съобщителната мрежа.

1. водят военния отчет на наборниците, резервистите и техниката; осъществяват и съдействат за подготовката на набора и извикването му във въоръжените сили; организират оповестяването, събирането и доставянето на мобилизационните ресурси за войсковите части;

2. осигуряват денонощно дежурство и оповестяване при мобилизация, военно положение, положение на война и при бедствия и аварии;

3. осигуряват устойчива работа на стопанството на съответната административно-териториална единица във време на война;

4. подготвят и разпределят трудовите ресурси, необходими за военно време;

5. при обявяване на мобилизация или война изпълняват възложените им задължения от органите за ръководство на отбраната;

6. организират и ръководят мероприятията за защита на населението и националното стопанство при военен конфликт, война, бедствия и аварии;

7. осигуряват в битово и функционално отношение дейността на специализираните органи от Министерството на отбраната за работа с мобилизационните ресурси и наборниците;

8. водят на отчет пострадалите при или по повод отбраната на страната.

(2) Средствата за изпълнение на възложените задачи по ал. 1 ежегодно се осигуряват от държавния бюджет.

(2) Организацията на дейността, функциите и съставът на съветите по сигурността се определят с акт на Министерския съвет.

(2) Организациите и учрежденията при обявяване на мобилизация или положение на война привеждат в действие изпълнението на плановете по ал. 1.

(3) Организациите и учрежденията организират защита на работниците и служителите при война, бедствия и аварии.

Чл. 55. Организациите и учрежденията, на които не са възложени задачи за военно време и не разработват военновременен план:

1. при обявяване на мобилизация оповестяват резервистите и осигуряват техниката с мобилизационно назначение;

2. организират защитата на работниците и служителите при война, бедствия и аварии.

Чл. 56. Ведомствата, организациите и учрежденията предоставят на военните окръжия и органите по отбранително-мобилизационната подготовка необходимата информация за водене на военния отчет и подготовката на страната за отбрана.

 

Глава пета

 

Чл. 57. (1) При въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения се обявява "положение на война".

(2) За начало на режима "положение на война" се приема часът и денят на обявяването на войната или времето на фактическото започване на бойните действия.

(3) За край на режима "положение на война" се приема обявеният час и ден за прекратяване на военните действия, а в случай на продължаването им след обявения час и ден - времето на тяхното фактическо прекратяване.

(4) След обявяване на режим "положение на война" в страната и във въоръжените сили се пристъпва към изпълнение на задачите съгласно военновременните планове.

(5) В случай на внезапно въоръжено нападение или нахлуване на чужди войски на територията на страната въоръжените сили предприемат всички необходими мерки за отблъскване на нападението, без да чакат обявяване на война.

(6) Щетите, произтичащи от действия в интерес на отбраната в условията на режим "положение на война", не подлежат на обезщетяване.

Чл. 58. (1) При заплаха от въоръжено нападение или война на територията на цялата страна или на част от нея се обявява режим "военно положение".

(2) За начало на режима "военно положение" се приема часът и денят на обявяването му, а за край - часът и денят за обявяване на режим "положение на война" или отменянето на режим "военно положение".

(3) След обявяване на режим "военно положение" се пристъпва към изпълнение на частта от военновременните планове, съответстваща на степента на заплахата.

Чл. 59. (1) Положение на война и военно положение се обявяват с решение на Народното събрание или указ на президента на републиката по установения в Конституцията ред и се оповестяват по всички средства за масово осведомяване.

(2) В акта за обявяване на положение на война или военно положение се посочват нормативните актове, които влизат в сила или се отменят.

(2) При обявяване на положение на война и военно положение решенията на органите за ръководство на отбраната са задължителни.

(2) Извънредно положение се обявява с решение на Народното събрание или с указ на Президента на републиката по установения в Конституцията ред и се оповестява по всички средства за масово осведомяване.

(3) За начало на режима "извънредно положение" се приемат часът и денят на обявяването му, а за край - часът и денят на отменянето на режима.

(4) В решението или в указа по ал. 2 се определят задачите, числеността, срокът за използване и ръководство на съответните войскови единици от въоръжените сили.

 

Глава шеста

МОБИЛИЗАЦИЯ. ОТБРАНА И ОХРАНА НА ДЪРЖАВНАТА

ГРАНИЦА. ТЕРИТОРИАЛНА ОТБРАНА

 

Чл. 61. (1) Мобилизацията е комплекс от мероприятия за преминаване на въоръжените сили и други формирования от мирновременен към военновременен състав и организация.

(2) Мобилизацията може да бъде обща или частична.

(3) Обща мобилизация се извършва в случай на:

1. внезапно въоръжено нападение или нахлуване на чужди войски на територията на страната;

2. обявяване на режим "положение на война";

3. заплаха от въоръжено нападение или война и обявяване на режим "военно положение" за територията на цялата страна.

(4) Частична мобилизация се извършва при обявяване на режим "военно положение" за част от територията на страната и при други случаи, изискващи провеждането на мобилизация.

(2) Охраната на въздушното пространство на Република България се осъществява от Българската армия.

(3) Отбраната на държавната граница, териториалното море и въздушното пространство на страната се осъществява от Българската армия с участието на Граничната полиция.

(4) Режимът на плаване на корабите в териториалното море, вътрешните води, пристанищата и рейдовете по смисъла на ал. 3 се определя от министъра на отбраната съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията.

(5) Режимът на полетите за военни цели във въздушното пространство на Република България се определя от министъра на отбраната съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията.

(6) Контролът над въздухоплаването във въздушното пространство на Република България по смисъла на ал. 1 и 3 за спазване на установения режим и основните правила за провеждане на полети се осъществява от Българската армия съгласно правилник, утвърден от Министерския съвет.

(2) Териториалната отбрана има за цел създаването на условия за изпълнение на функциите на въоръжените сили по отбраната на страната, осигуряване на вътрешния ред и сигурност, както и осигуряване функционирането на националното стопанство.

1. прикритие на държавната граница със съседни държави, неучастващи във военния конфликт;

2. охрана и отбрана на стратегически обекти на територията на страната;

3. борба с въздушни десанти, с диверсионно-разузнавателни и терористични групи;

4. поддържане и възстановяване на съобщителната инфраструктура;

5. техническо прикритие и възстановяване на транспортните комуникации;

6. поддържане на обществения ред и вътрешната сигурност извън зоната на военните действия;

7. организиране на военнопленнически лагери;

8. провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи.

(2) Конкретните задачи и съставът на териториалната отбрана се определят в плана за териториална отбрана.

(2) С обявяването на режим "положение на война" или "военно положение" Президентът на Република България назначава Командването на териториалната отбрана и определя неговите функции.

 

ЧАСТ ВТОРА

ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Глава седма