Част първа основни характеристики на летищата дял първи общи положения и данни за летище

1. данните, които се обявяват за летищата;

2. физическите характеристики на летищата;

3. ограничаването и отстраняването на препятствията;

4. визуалните аеронавигационни средства на летищата;

5. визуалните средства за обозначаване на препятствията;

6. визуалните средства за обозначаване на зоните за ограничено използване;

7. оборудването и инсталациите на летищата;

8. аварийните и други служби на летището;

9. ограничаване на въздействието на летището върху околната среда.

(2) Характеристиките се отнасят за всички летища за обществено ползване съгласно чл. 15 на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, освен когато е посочено друго.

(3) Спецификациите за цветове на наземните аеронавигационни светлини, маркировките, знаците и таблата са посочени в Приложение № 1, освен когато е посочено друго.

(4) Изискванията в тази наредба съответстват на стандартите и препоръчителните практики (SARPs) на Международната организация за гражданска авиация (ИКАО).

(5) Характеристиките, съдържащи се в част пета “Вертолетни летища” се отнасят за:

1. вертолетни летища, които се използват от вертолети, извършващи международни превози;

2. зоните, предназначени за ползване от вертолети, намиращи се на летища, предназначени за ползване от самолети;

3. вертолетни операции, които се провеждат на летища, предназначени за ползване от самолети.

Раздел II

Кодово обозначение на летище

Чл. 2. (1) В съответствие с характеристиките на самолетите, за които е предназначено дадено летищно съоръжение, се използва кодово обозначение на летището, съдържащо кодов номер и буква.

(2) Кодовото обозначение се състои от два елемента:

1. първият елемент е номер, зависещ от разчетната за типа самолет дължина на летателната писта;

2. вторият елемент е буква, основаваща се на разпереността на крилата на самолета или разстоянието между външните колела на основния колесник.

(3) Кодовата буква и номера на кодовото обозначение на летището, който е избран за целите на проектирането на летище, се определят според характеристиките на самолета, за който се оразмерява летищното съоръжение, като първо се определят самолетите, за които е предназначено летището, а след това се определят двата елемента на кодовото обозначение.

(4) Числата и буквите на кодовото обозначение на летището имат следните стойности, определени в таблица 1:

1. кодовият номер за първия елемент се определя от колона 1 на таблица 1, като се избира кодовият номер, съответстващ на най-голямата стойност на разчетна дължина на летателното поле за типа самолети, за които е предназначена писта за излитане и кацане (ПИК);

2. кодовата буква за втория елемент се определя от колона 3 на таблица 1, като се избира кодовата буква, която съответства на най-голямата разпереност или най-голямото разстояние между външните колела на основния колесник, в зависимост от това, кое отговаря на по-висока кодова буква на самолетите, за които е предназначено съоръжението.

(5) За летателните площадки, разположени на земната повърхност по отношение повърхностите за ограничаване на препятствията, маркировка, указателни знаци и аварийно-спасително и противопожарно осигуряване, се прилагат изискванията за летища с кодови обозначения, съгласно таблица 1.
Таблица 1

Кодово обозначение на летищата

Кодов номер	Дължина на летателната писта	Кодова буква	Разпереност на самолета	Разстояние между външните колела на основния колесникa
1	по-малка от 800 m	A	до 15 m, но не включвайки 15 m	до 4, 5 m, но не включвайки 4,5 m
2	от 800 m до 1200 m, но не включвайки 1200 m	B	от 15 m до 2 4m, но не включвайки 24 m	от 4,5 m до 6 m, но не включвайки 6 m
3	от 1200 до 1800 m, но не включвайки 1800 m	C	от 24 m до 36 m, но не включвайки 36 m	от 6 m до 9 m, но не включвайки 9 m
4	1800 m и повече	D	от 36 m до 52 m, но не включвайки 52 m	от 9 m до 14 m, но не включвайки 14 m
		E	от 52 m до 65 m, но не включвайки 65 m	от 9 m до 14 m, но не включвайки 14 m
		F	от 65 m до 80 m, но не включвайки 80 m	от 14 m до 16 m, но не включвайки 16 m
*а - разстояние между външните страни на основния колесник

Глава втора

Данни за летище

Раздел I

Аеронавигационни данни
Чл. 3. (1) За всяко летище се поддържа и публикува в сборника „Аеронавигационна информация и публикация” база данни по отношение на:

1. географските координати (аеронавигационни данни);

2. контролната точка на летището;

3. надморската височина на летището и пистите;

4. разчетната температура в района на летището;

5. размерите на летището и свързаната с тях информация;

6. носимоспособността на изкуствените настилки;

7. площадката за предполетна проверка на висотомерите;

8. обявените дистанции;

9. състоянието на работната площ и свързаните с нея съоръжения и средства;

10. преместването на въздухоплавателно средство, загубило способност да се придвижва само;

11. аварийно-спасителното и противопожарно осигуряване;

12. системите за визуална индикация на глисадата;

13. координацията между доставчика на аеронавигационно обслужване и летищната администрация;

14. друга информация, която се изисква по Наредба № 20 от 24.11.2006 г. за удостоверяване експлоатационната годност на граждански летища, летателни площадки, системи и съоръжения за наземно обслужване, за лицензиране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване и за достъпа до пазара по наземно обслужване в летищата (обн., ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм. и доп., бр. 49 от 2007 г.).

(2) Летищната администрация за граждански летища за обществено ползване, а за летища, които не са за обществено ползване и летателните площадки – собственикът на летището или съответно на летателната площадка, предоставят на доставчика на аеронавигационно обслужване, данните за летището за публикуване в Сборника „Аеронавигационна информация и публикация” в съответствие с изискванията на Наредба № 15 от 15.04.2011г. за аеронавигационно информационно обслужване (обн., ДВ, бр. 37 от 2011 г.).

(3) Степента на точност и интегритет на аеронавигационните данни свързани с летища е необходимо да е в съответствие с изискванията на таблици от 1 до 5 на приложение № 7 на Наредба № 11 от 05.05.1999 г., обн, ДВ, бр.50 от 1999 г. за обслужване на въздушното движение във въздушното пространство на Република България, издадена от министъра на транспорта.

(4) Точността на публикуваните аеронавигационни данни следва да съответства на изискванията, посочени в таблици 1-5 в приложение № 7 на Наредба № 11, отчитайки установените процедури от изградената система за качество.

(5) Изискванията за точност на аероннавигационните данни се базира на 95 процента пълнота, като за това е необходимо да се определят три вида данни за местоположение:

1. измерени точки (праг на пистата за излитане и кацане, местоположения на навигационни средства и др.);

2. изчислени точки (математически пресмятания на базата на известни измерени точки или на точки в пространството, контролни точки и др.);

3. обявени точки (точките по границата на района за полетна информация - РПИ, и др.).

(6) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” контролира интегритета на аеронавигационните данни от момента на измерване им до изпращането им до крайния потребител.

(7) Изискванията към интегритета на аеронавигационните данни се определят от потенциалния риск, който произтича от изкривяване на данните и от използването на конкретен елемент от тях, като се прилага следната класификация и нива на интегритет на данните:

1. критични данни (ниво на интегритет 1 x 10^-8), при които съществува голяма вероятност при използването на изкривени критични данни безопасното продължаване на полета и кацането на въздухоплавателното средство да бъдат съпроводени със значителен риск и възможност от катастрофа;

2. съществени данни (ниво на интегритет 1 x 10^-5), при които съществува малка вероятност при използването на изкривени съществени данни безопасното продължаване на полета и кацането на въздухоплавателното средство да бъдат съпроводени със значителен риск и възможност от катастрофа;

3. рутинни данни (ниво на интегритет 1 x 10^-3), при които съществува много малка вероятност при използването на изкривени рутинни данни безопасното продължаване на полета и кацането на въздухоплавателното средство да бъдат съпроводени със значителен риск и възможност от катастрофа.

Чл. 4. (1) Защитата на електронните аеронавигационни данни при тяхното съхранение или пренос се осигурява чрез циклична контролна сума (CRC).

(2) Осигуряването на нивото на интегритет на критичните аеронавигационни данни по чл. 3, ал. 6 се осъществява с използване на 32-битов CRC алгоритъм.

(3) Осигуряването на нивото на интегритет на съществените аеронавигационни данни по чл. 3, ал. 6 се осъществява с използване на 24-битов CRC алгоритъм.

(4) Осигуряването на нивото на интегритет на рутинните аеронавигационни данни по чл. 3, ал. 6 се осъществява с използване на 16-битов CRC алгоритъм.

(2) Степента на точност на работата на терен е такава, че произтичащите оперативни аеронавигационни данни за фазите на полет следва да бъдат в максимални отклонения по отношение на определен отправен релеф, както е посочено в таблиците на Приложение № 2.

(3) В допълнение към превишението спрямо средното морско ниво (геоида) за конкретни изследвани позиции от земната повърхност, геоидната вълна (по отношение на елипсоида на WGS-84) за позициите, посочени в Приложение № 2 се определя и предоставя за публикуване в сборника „Аеронавигационна информация и публикация” на доставчика на аеронавигационно обслужване.

Чл. 6. Грегорианският календар и универсалното координирано време (UТС) се използват като отправна система във времето.
Раздел III

Eксплоатационна годност на летища
Чл. 7. (1) Летищната администрация уведомява авиационните оператори и другите лица извършващи дейности на летището, че към момента на издаване или заверяване на удостоверението за експлоатационна годност на летището от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, то отговаря на изискванията за експлоатационна годност на летищните съоръжения и тяхното функциониране, и гарантира, че те ще бъдат поддържани за периода на валидност на удостоверението за експлоатационна годност.
(2) Процесът на удостоверяване експлоатационната годност включва непрекъснато наблюдение и проверка на спазването на изискванията.

(3) При удостоверяване експлоатационната годност на летище ГД “ГВА” изпраща информация до доставчика на аеронавигационно обслужване за публикуване в сборника „Аеронавигационна информация и публикация” (AIP).

(4) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” удостоверява експлоатационната годност на летища за обществено полване и летални площадки в съответствие с изискванията на тази наредба и на другите нормативни актове, въвеждащи изискванията на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ICAO).

Чл. 8. (1) При подаване на заявление за издаване на удостоверение за експлоатационна годност за летище, кандидатът предоставя за одобряване ръководство за управление и експлоатация, обхващащо цялата информация отнасяща се до местоположение на летището, средства, обслужване, оборудване, оперативни процедури, организация и управление, включващо система за управление на безопасността.

(2) Изискванията за изготвяне на система за управление на безопасността (СУБ), осигуряваща организиран и правилен подход в управлението на безопасността на летището от летищния оператор, се съдържат в Наръчника за управление на безопасността (Safety Management Manual (SMM) (Doc 9859)) и в Наръчника за сертифициране на летища (Manual on Certification of Aerodromes (Doc 9774)).
Раздел IV

Управление на безопасността
Чл. 9. (1) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” изготвя програма по безопасност с цел постигането на приемливо ниво на безопасност при дейностите на летищата, съгласно Приложение № 3.

(2) Приемливите нива на безопасност се определят от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”.

(3) Указания за изготвяне на програми за безопасност и за определяне на приемливи нива на безопасност се съдържат в Наръчника за управление на безопасността (Safety Management Manual (SMM) (Doc 9859).

Чл. 10. (1) Съгласно програмата за безопасност на ГД „ГВА” летищата, притежаващи удостоверение за експлоатационнa годност, въвеждат система за управление на безопасността, одобрена от ГД „ГВА”, която да отговаря на изискванията за осигуряване поддържането на безопасността съгласно приложение № 4.

(2) Системата за управление на безопасността следва да:

1. определя риска;

2. осигурява коригиращи действия за поддържане на установеното ниво на безопасност;

3. осигурява продължителен мониторинг (наблюдение) и постоянна оценка на постигнатото ниво на безопасност;

4. цели създаване на постоянен напредък и подобряване на общото ниво на безопасност;

5. съдържа стратегия за избягване на нерегламентирано навлизане на ПИК „Runway Incursion”, с отчитане на трафика и условията на видимост;

6. съдържа програма за обучение по Система за управление на безопасността (SMS), Човешкият фактор (Human Factor), включващи оценка на риска.

(2) Рамката за въвеждане и поддържане на системата за управление на безопасността се съдържа в Приложение № 4, като указанията за изготвянето й се съдържат в Наръчника за управление на безопасността (Safety Management Manual (SMM) (Doc 9859).

(2) Контролната точка на летището се разполага в близост до първоначалния или планирания геометричен център на летището, като това местоположение остава неизменно.

(3) Местоположението на контролната точка на летището се измерва и обявява в градуси, минути и секунди и се обявява за публикуване в сборника „Аеронавигационна информация и публикация”.
Раздел VI

Надморска височина на летище и ПИК

Чл. 15. (1) Надморската височина на летището и вълната на геоида в точка на ПИК се измерват с точност до 0,5 m и се обявяват за публикуване в сборника „Аеронавигационна информация и публикация”.

(2) За летища, предназначени за неточен подход за кацане на ВС, надморската височина и вълната на геоида на всеки праг и на крайните участъци на ПИК, както и на произволни междинни точки с по-големи разлики в нивелетата се измерват с точност до 0,5 m и се обявяват за публикуване в сборника „Аеронавигационна информация и публикация”.

(3) За ПИК, оборудвана за точен подход за кацане, надморската височина и вълната на геоида на праговете, на крайните участъци на ПИК, и най-голямата надморска височина на зоната за приземяване на ПИК се измерват с точност до 0,25 m и се обявяват за публикуване в сборника „Аеронавигационна информация и публикация” (AIP).

(4) При определяне на вълната на геоида се използва съответната система координати.

(2) Разчетната температура на въздуха в района на летището представлява средномесечната температура, изчислена на основата на максималните денонощни температури за най-горещия месец от годината (месеца с най-висока средномесечна температура).

(3) Разчетната температура се осреднява в течение на най-малко 5 години.

Раздел VII

Физически данни за летище и съпътстваща информация
Чл. 17. (1) За всяко съоръжение, разположено на летището, се измерват и предоставят следните данни:

1. за ПИК:

а) истинският азимут с точност до една стотна от градуса;

б) цифровото обозначение, дължината, широчината, разположението на изместения праг на ПИК, с точност до най-близкия метър;

в) наклонът, типът на повърхността, типът на ПИК, а за ПИК, оборудвана за точен подход за кацане по категория I – наличието на зона, свободна от препятствия, ако съществува такава;

2. за летателна писта – дължина и широчина с точност до най-близкия метър и тип на повърхността на:

а) пистата за излитане и кацане;

б) крайни участъци за безопасност (КУБ);

в) крайни участъци за спиране (КУС);

3. за пътеките за рулиране (ПР) – обозначение, широчина и тип на повърхността;

4. за перона – тип на повърхността, местостоянки на ВС;

5. за границите на диспечерското обслужване на въздушното движение;

6. за участъка, свободен от препятствия – дължина с точност до най- близкия метър, профил на земната повърхност;

7. визуалните средства на схемите за подхода при кацане, маркировката и светосигнални средства на ПИК, ПР и пероните, други визуални средства за ориентация и управление на ПР и пероните, включително светлините на местата за изчакване при рулиране и "стоп" линиите, както и разположението и типа на системите за визуално присъединяване с телескопичните ръкави;

8. за разположението на всяко летищно място за проверка на VOR и неговата радиочестота;

9. за разположението и обозначаването на стандартните маршрути за рулиране;

10. за разстоянията с точност до най-близкия метър между курсовия радиомаяк и глисадния радиомаяк, съставящи системата за кацане по прибори (ILS), или азимутната и ъгломестната антени на микровълновата система за кацане (MLS) и съответните краища на ПИК.

(2) Географските координати на всеки праг се измерват в градуси, минути, секунди и стотни от секундите и се обявяват за публикуване в сборника „Аеронавигационна информация и публикация”.

(3) Географските координати на точките по осевата линия на съответната ПР се измерват в градуси, минути, секунди и стотни от секундите и се обявяват за публикуване в сборника „Аеронавигационна информация и публикация”.

(4) Географските координати на всяка местостоянка на ВС се измерват в градуси, минути, секунди и стотни от секундите и се обявяват за публикуване в сборника „Аеронавигационна информация и публикация”.

(5) Географските координати на по-значителните препятствия в зоните на подходите при кацане и излитане, както и в зоната за полет по кръга и околностите на летището се измерват в градуси, минути, секунди и десети от секундите.

(6) За публикуване в сборника „Аеронавигационна информация и публикация” се обявява и височината на най-голямото препятствие, закръглена до цяло число метри, типът, маркировката и светлинната индикация (ако има такава) на съществените препятствия.

(7) Информацията се представя във вид на карти, подходящи за подготовката на сборници за аеронавигационна информация и публикация.
Раздел VIII

Носимоспособност на изкуствените настилки

Чл. 18. (1) Носимоспособността на изкуствените настилки се определя и обявява в сборника „Аеронавигационна информация и публикация”.

(2) Носимоспособността на изкуствената настилка, предназначена за въздухоплавателно средство на перона (на местостоянка на самолета) с маса по-голяма от 5700 kg, се определя по метода „Класификационно число на ВС класификационно число на настилката (ACN - PCN)” с представяне на следните данни:

1. класификационно число на настилката (PCN);

2. тип на настилката за определяне на ACN - PCN;

3. категория на носимоспособността на земната основа;

4. категория на максимално допустимото налягане в гумите или величината на максимално допустимото налягане в гумите на ВС;

5. метод на оценка.

(3) Въздухоплавателните средства с класификационното число ACN, равно или по-малко от обявеното класификационно число на настилката PCN, могат да използват тази настилка с отчитане на ограничения на налягането в гумата или на пълната излетна маса на дадения тип въздухоплавателно средство (посочените типове въздухоплавателни средства).

(4) Носимоспособността на настилката може да бъде обявявана с точност до една десета, а ако носимоспособността на настилката се поддава на значителни сезонни колебания – могат да бъдат представени различни значения на PCN за различните сезони.

Чл. 19. (1) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” определя стандартните процедури, свързани с метода ACN – PCN за определяне ACN на въздухоплавателно средство и определя критериите за регулиране на използването на настилките от въздухоплавателните средства, класификационното число ACN, на които е по-голямо от обявеното класификационно число на тази настилка PCN.

(2) За определяне на ACN изкуствената настилка се класифицира като еквивалентна на твърда или еластична конструкция.

(3) Информация за типа на настилката за определяне на ACN-PCN, категорията на носимоспособността на земната основа, категорията на максимално допустимото налягане в гумите на ВС и метода за оценка се представят съгласно приложение № 5.