Част първа основни характеристики на летищата глава първа общи положения и данни за летище

1. данните, които се обявяват за летищата;

2. физическите характеристики на летищата;

3. ограничаването и отстраняването на препятствията;

4. визуалните аеронавигационни средства на летищата;

5. визуалните средства за обозначаване на препятствията;

6. визуалните средства за обозначаване на зоните за ограничено използване;

7. оборудването и инсталациите на летищата;

8. аварийните и други служби на летището;

9. ограничаване на въздействието на летището върху околната среда.

(2) Характеристиките в тази наредба, освен когато изрично е посочено, се отнасят за всички летища за обществено ползване съгласно чл. 15 на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване.

(3) Освен ако не е посочено друго, спецификациите за цвят дадени в Приложение № 1 към Наредба 14 се прилагат навсякъде, където се посочва даден цвят в тази Наредба.

(4) Стандартите и общите изисквания в наредбата съответстват на стандартите и препоръчителните практики (SARPs) на Международната организация за гражданска авиация (ИКАО).
Кодово обозначение на летище

Чл. 2. (1) В съответствие с характеристиките на самолетите, за които е предназначено дадено летищно съоръжение, се използва кодово обозначение на летището, съдържащо кодов номер и буква.

(2) Кодовото обозначение се състои от два елемента:

1. първият елемент е номер, зависещ от разчетната за типа самолет дължина на летателната писта;

2. вторият елемент е буква, основаваща се на разпереността на крилата на самолета или разстоянието между външните колела на основния колесник.

(3) Кодовата буква и номер на кодовото обозначение на летището, който е избран за целите на проектирането на летище, се определят според характеристиките на самолета, за който се оразмерява летищното съоръжение, като първо се определят самолетите, за които е предназначено летището, а след това се определят двата елемента на кодовото обозначение.

(4) Числата и буквите на кодовото обозначение на летището имат следните стойности, определени в Таблица 1:

1. кодовият номер за първия елемент се определя от колона 1 на таблица 1, като се избира кодовият номер, съответстващ на най-голямата стойност на разчетна дължина на летателното поле за типа самолети, за които е предназначена писта за излитане и кацане (ПИК);

2. кодовата буква за втория елемент се определя от колона 3 на таблица 1, като се избира кодова буква, която съответства на най-голямата разпереност или най-голямото разстояние между външните колела на основния колесник, в зависимост от това, кое отговаря на по-висока кодова буква на самолетите, за които е предназначено съоръжението.

(5) Летателните площадки разположени на земната повърхност по отношение повърхностите за ограничаване на препятствията, маркировка, указателни знаци и аварийно-спасително и противопожарно осигуряване се приравняват с изискваниятя към летища с кодови обозначения съгласно Таблица 1.

Таблица 1

Кодово обозначение на летищата

Кодов номер	Дължина на летателната писта	Кодова буква	Разпереност на с-та	Разстояние между външните колела на основния колесникaa
1	по-малка от 800 m	A	до 15 m, но не включвайки 15 m	до 4, 5 m, но не включвайки 4,5 m
2	от 800 m до 1200 m, но не включвайки 1200 m	B	от 15 m до 2 4m, но не включвайки 24 m	от 4,5 m до 6 m, но не включвайки 6 m
3	от 1200 до 1800 m, но не включвайки 1800 m	C	от 24 m до 36 m, но не включвайки 36 m	от 6 m до 9 m, но не включвайки 9 m
4	1800 m и повече	D	от 36 m до 52 m, но не включвайки 52 m	от 9 m до 14 m, но не включвайки 14 m
		E	от 52 m до 65 m, но не включвайки 65 m	от 9 m до 14 m, но не включвайки 14 m
		F	от 65 m до 80 m, но не включвайки 80 m	от 14 m до 16 m, но не включвайки 16 m
*а - разстояние между външните страни на основния колесник

Раздел II

Данни за летище
Аеронавигационни данни

Чл. 3. (1) За всяко летище се поддържа и публикува в сборника "Аеронавигационна информация и публикация" база данни по отношение:

1. географските координати (аеронавигационни данни);

2. контролната точка на летището;

3. надморската височина на летището и пистите;

4. разчетната температура в района на летището;

5. размерите на летището и свързаната с тях информация;

6. носимоспособността на изкуствените настилки;

7. площадката за предполетна проверка на висотомерите;

8. обявените дистанции;

9. състоянието на работната площ и свързаните с нея съоръжения и средства;

10. преместването на въздухоплавателно средство, загубило способност да се придвижва само;

11. аварийно-спасителното и противопожарно осигуряване;

12. системите за визуална индикация на глисадата;

13. координацията между службите за аеронавигационна информация и летищната администрация;

14. друга информация, която се изисква по Наредба № 20 от 24.11.2006 г. за удостоверяване експлоатационната годност на граждански летища, летателни площадки, системи и съоръжения за наземно обслужване, за лицензиране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване и за достъпа до пазара по наземно обслужване в летищата (обн., ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм. и доп., бр. 49 от 2007 г.).

(2) Летищната администрация за граждански летища за обществено ползване, а за летища, които не са за обществено ползване и летателни площадки – собственикът на летище, предоставят на доставчика на аеронавигационно информационно обслужване, данните за летището за публикуване в сборника "Аеронавигационна информация и публикация" в съответствие с изискванията на Наредба № 15 от 15.04.2011г. за аеронавигационно информационно обслужване (обн., ДВ, бр. 37 от 2011 г.).

(3) Изчисленията и докладването на аеронавигационни данни за летища се извършват съгласно изискванията за точност и интегритет посочени в таблици 1 – 5 от Приложение № 2, като се спазват установените процедури на системата за качество.

(4) Изискванията за точност на аеронавигационните данни се основават приблизително на 95 % достоверност на предаваната информация, като се определят три вида данни за местоположение:

1. точки, които се измерват (пример: праг на ПИК);

2. точки, които се изчисляват (математически изчисления спраямо известни измерени точки в пространството, фиксирани);

3. обявени точки (пример: точки на границата на район за полетна информация).

(5) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” контролира интегритета на аеронавигационните данни от момента на измерване или произхода им до изпращането им до крайния потребител.

(6) Изискванията към интегритета на аеронавигационните данни се определят от потенциалния риск, който произтича от изкривяване на данните и от използването на конкретен елемент от тях, като се прилага следната класификация и нива на интегритет на данните:

1. критични данни (ниво на интегритет 1 x 10^-8), при които съществува голяма вероятност при използването на изкривени критични данни безопасното продължаване на полета и кацането на въздухоплавателното средство да бъдат съпроводени със значителен риск и възможност от катастрофа;

2. съществени данни (ниво на интегритет 1 x 10^-5), при които съществува малка вероятност при използването на изкривени съществени данни безопасното продължаване на полета и кацането на въздухоплавателното средство да бъдат съпроводени със значителен риск и възможност от катастрофа;

3. рутинни данни (ниво на интегритет 1 x 10^-3), при които съществува много малка вероятност при използването на изкривени рутинни данни безопасното продължаване на полета и кацането на въздухоплавателното средство да бъдат съпроводени със значителен риск и възможност от катастрофа.

(2) Осигуряването на нивото на интегритет на критичните аеронавигационни данни по чл. 3, ал. 6 се осъществява с използване на 32-битов CRC алгоритъм.

(3) Осигуряването на нивото на интегритет на съществените аеронавигационни данни по чл. 3, ал. 6 се осъществява с използване на 24-битов CRC алгоритъм.

(4) Осигуряването на нивото на интегритет на рутинните аеронавигационни данни по чл. 3, ал. 6 се осъществява с използване на 16-битов CRC алгоритъм.

(2) Степента на точност на работата на терен е такава, че произтичащите оперативни аеронавигационни данни за фазите на полет следва да бъдат в максимални отклонения по отношение на определен отправен релеф, както е посочено в таблиците на Приложение № 2.

(3) В допълнение към превишението спрямо средното морско ниво (геоида) за конкретни изследвани позиции от земната повърхност, геоидната вълна (по отношение на елипсоида на WGS-84) за позициите, посочени в Приложение № 2 се определя и предоставя за публикуване в Сборника “Аеронавигационна информация и публикация” (AIP) на доставчика на аеронавигационно информационно обслужване.

Чл. 6. Грегорианският календар и универсалното координирано време (UТС) се използват като отправна система във времето.
Глава втора

УДОСТОВЕРЯВАНЕ ЕКСПЛОАТАЦИОННА ГОДНОСТ НА ЛЕТИЩА
Чл. 7. (1) Когато на едно летище му бъде издадено или заверено Удостоверение за експлоатационна годност, летищната администрация уведомява авиационните оператори и другите опериращи организации, работещи на летището, че към момента на издаване или заверяване на Удостоверението за експлоатационна годност от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, летището отговаря на изискванията, касаещи съоръженията и функционирането им, и че гарантира за поддържането им за периода на валидност на Удостоверението за експлоатационна годност.

(2) Процесът на сертифициране включва непрекъснато наблюдение и проверка на спазването на изискванията.

(3) При сертифициране на летище се изпраща информация до доставчика на аеронавигационно информационно обслужване за публикуване в сборника "Аеронавигационна информация и публикация" (AIP).

(4) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” сертифицира летища за обществено полване и летални площадки в съответствие с изискванията на тази Наредба, както и на други нормативни актове представляващи регулаторна рамка и съответстващи на изискванията на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ICAO).

(5) Регулаторната рамка е необходимо да включва установяването на критерии и процедури за сертифициране на летища и летателни площадки.

Чл. 8. (1) При подаване на заявление за издаване на удостоверение за експлоатационна годност за летище, кандидатът предоставя за одобряване ръководство за управление и експлоатация, обхващащо цялата информация отнасяща се до местоположението на летището, средства, обслужване, оборудване, оперативни процедури, организация и управление, включващо система за управление на безопасността.

(2) Изискванията за изготвяне на система за управление на безопасността (СУБ), осигуряваща организиран и правилен подход в управлението на безопасността на летището от летищния оператор се съдържат в Наръчник за управление на безопасността (Safety Management Manual (SMM) (Doc 9859)) и в Наръчник за сертифициране на летища (Manual on Certification of Aerodromes (Doc 9774)).

(2) Приемливите нива на безопасност се определят от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”.

(3) Указания за програми за безопасност и за определяне на приемливи нива на безопасност се съдържат в Наръчник за управление на безопасността (Safety Management Manual (SMM) (Doc 9859)).

Чл. 10. (1) Летищата, притежаващи удостоверение за експлоатационнa годност въвеждат система за управление на безопасността с цел осигуряване поддържането на безопасността съгласно Приложение № 4.

(2) Системата за управление на безопасността отговаря на изискванията в Приложение № 4 и следва да:

1. определя риска;

2. осигурява коригиращи действия за поддържане на установеното ниво на безопасност;

3. осигурява продължителен мониторинг (наблюдение) и постоянна оценка на постигнатото ниво на безопасност;

4. цели създаване на постоянен напредък и подобряване на общото ниво на безопасност;

5. съдържа стратегия за избягване на нерегламентирано навлизане на ПИК “Runway Incursion”, с отчитане на трафика и условията на видимост;

6. съдържа програма за обучение по Система за управление на безопасността (SMS), Човешки фактор (Human Factor), включващи оценка на риска.

(2) Рамката за въвеждане и поддръжка на системата за управление на безопасността се съдържа в Приложение № 4. Указания за СУБ се съдържат в Наръчник за управление на безопасността (Safety Management Manual (SMM) (Doc 9859)).

(2) Контролната точка на летището се разполага в близост до първоначалния или планирания геометричен център на летището, като това местоположение остава неизменно.

(3) Местоположението на контролната точка на летището се измерва и обявява в градуси, минути и секунди и се обявява за публикуване в сборника “Аеронавигационна информация и публикация” (AIP).

Надморска височина на летище и ПИК

Чл. 15. (1) Надморската височина на летището и вълната на геоида в точка на ПИК се измерват с точност до 0,5 m и се обявяват за публикуване в сборника “Аеронавигационна информация и публикация” (AIP).

(2) За летища, предназначени за неточен подход за кацане на ВС, надморската височина и вълната на геоида на всеки праг и на крайните участъци на ПИК, както и на произволни междинни точки с по-големи разлики в нивелетата се измерват с точност до 0,5 m и се обявяват за публикуване в сборника “Аеронавигационна информация и публикация” (AIP) .

(3) За ПИК, оборудвана за точен подход за кацане, надморската височина и вълната на геоида на праговете, на крайните участъци на ПИК, и най-голямата надморска височина на зоната за приземяване на ПИК се измерват с точност до 0,25 m и се обявяват за публикуване в сборника “Аеронавигационна информация и публикация” (AIP).

(4) При определяне на вълната на геоида се използва съответната система координати.

(2) Разчетната температура на въздуха в района на летището представлява средномесечната температура, изчислена на основата на максималните денонощни температури за най-горещия месец от годината (месеца с най-висока средномесечна температура).

(3) Разчетната температура се осреднява в течение на най-малко 5 години.
Физически данни за летище и съпътстваща информация

Чл. 17. (1) За всяко съоръжение, разположено на летището, се измерват и предоставят следните данни:

1. за ПИК:

а) истинският азимут с точност до една стотна от градуса;

б) цифровото обозначение, дължината, широчината, разположението на изместения праг на ПИК, с точност до най-близкия метър;

в) наклонът, типът на повърхността, типът на ПИК, а за ПИК, оборудвана за точен подход за кацане по категория I – наличието на зона, свободна от препятствия, ако съществува такава;

2. за летателна писта – дължина и широчина с точност до най-близкия метър и тип на повърхността на:

а) пистата за излитане и кацане;

б) крайни участъци за безопасност (КУБ);

в) крайни участъци за спиране (КУС);

3. за пътеките за рулиране (ПР) – обозначение, широчина и тип на повърхността;

4. за перона – тип на повърхността, местостоянки на ВС;

5. за границите на диспечерското обслужване на въздушното движение;

6. за участъка, свободен от препятствия – дължина с точност до най- близкия метър, профил на земната повърхност;

7. визуалните средства на схемите за подхода при кацане, маркировката и светосигнални средства на ПИК, ПР и пероните, други визуални средства за ориентация и управление на ПР и пероните, включително светлините на местата за изчакване при рулиране и "стоп" линиите, както и разположението и типа на системите за визуално присъединяване с телескопичните ръкави;

8. за разположението на всяко летищно място за проверка на VOR и неговата радиочестота;

9. за разположението и обозначаването на стандартните маршрути за рулиране;

10. за разстоянията с точност до най-близкия метър между курсовия радиомаяк и глисадния радиомаяк, съставящи системата за кацане по прибори (ILS), или азимутната и ъгломестната антени на микровълновата система за кацане (MLS) и съответните краища на ПИК.

(2) Географските координати на всеки праг се измерват в градуси, минути, секунди и стотни от секундите и се обявяват за публикуване в сборника “Аеронавигационна информация и публикация” (AIP).

(3) Географските координати на точките по осевата линия на съответната ПР се измерват в градуси, минути, секунди и стотни от секундите и се обявяват за публикуване в сборника “Аеронавигационна информация и публикация” (AIP).

(4) Географските координати на всяка местостоянка на ВС се измерват в градуси, минути, секунди и стотни от секундите и се обявяват за публикуване в сборника “Аеронавигационна информация и публикация” (AIP).

(5) Географските координати на по-значителните препятствия в зоните на подходите при кацане и излитане, както и в зоната за полет по кръга и околностите на летището се измерват в градуси, минути, секунди и десети от секундите.

(6) За публикуване в сборника “Аеронавигационна информация и публикация” (AIP) се обявява и височината на най-голямото препятствие, закръглена до цяло число метри, типът, маркировката и светлинната индикация (ако има такава) на съществените препятствия.

(7) Информацията се представя във вид на карти, подходящи за подготовката на сборници за аеронавигационна информация и публикация.
Носимоспособност на изкуствените настилки

Чл. 18. (1) Носимоспособността на изкуствените настилки се определя и обявява в сборника “Аеронавигационна информация и публикация” (AIP).

(2) Носимоспособността на изкуствената настилка, предназначена за въздухоплавателно средство на перона (на местостоянка на самолета) с маса по-голяма от 5700 kg, се определя по метода „Класификационно число на ВС класификационно число на настилката (ACN - PCN)" с представяне на следните данни:

1. класификационно число на настилката (PCN);

2. тип на настилката за определяне на ACN - PCN;

3. категория на носимоспособността на земната основа;

4. категория на максимално допустимото налягане в гумите или величината на максимално допустимото налягане в гумите на ВС;

5. метод на оценка.

(3) Въздухоплавателните средства с класификационното число ACN, равно или по-малко от обявеното класификационно число на настилката PCN, могат да използват тази настилка с отчитане на ограничения на налягането в гумата или на пълната излетна маса на дадения тип въздухоплавателно средство (посочените типове въздухоплавателни средства).

(4) Носимоспособността на настилката може да бъде обявявана с точност до една десета, а ако носимоспособността на настилката се поддава на значителни сезонни колебания – възможно е да бъдат представени различни значения на PCN за различните сезони.

Чл. 19. (1) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” определя стандартните процедури, свързани с метода ACN - PCN за определяне ACN на въздухоплавателно средство, и определя критериите за регулиране на използването на настилките от въздухоплавателните средства, класификационното число ACN на които е по-голямо от обявеното класификационно число на тази настилка PCN.

(2) За определяне на ACN изкуствената настилка се класифицира като еквивалент на твърда или еластична конструкция.

(3) Информация за типа на настилката за определяне на ACN - PCN, категорията на носимоспособността на земната основа, категорията на максимално допустимото налягане в гумите на ВС и метода за оценка се представят съгласно Приложение № 5.
Площадки за предполетна проверка на висотомерите

Чл. 20. (1) На територията на летището се изграждат една или повече площадки за предполетна проверка на висотомерите.

(2) Площадките за предполетна проверка на висотомерите могат да се разполагат и на перона, като се допуска целият перон да се използва като площадка за проверка на висотомера.

(3) Надморската височина на площадката за предполетна проверка на висотомерите се измерва като средна надморска височина на участъка, върху който тя е разположена, с точност до метър.

(4) Надморската височина на произволна част на площадката за предполетна проверка на висотомерите се ограничава до 3 m от средната надморска височина на тази площадка.

1. разполагаема дължина за разбег (take-off run available - TORA);

2. разполагаема дължина за излитане (take-off distance available - TODA);

3. разполагаема дължина за прекъснато излитане (accelerate-stop distance available - ASDA);

4. разполагаема дължина за кацане (landing distance available - LDA).

(2) Обявените дистанции по ал. 1 се определят съгласно приложение № 6.

(2) Информацията по ал. 1 се обновява постоянно, като за измененията на наблюдаваните условия се съобщава незабавно.

1. строителни или ремонтни работи;

2. наличие на неравна или разрушена повърхност на ПИК, ПР или перона;

3. наличие на сняг, киша или лед на ПИК, ПР или перона;

4. наличие на вода на ПИК, ПР или перона;

5. наличие на снежни купове или навявания в непосредствена близост до ПИК, ПР или перона;

6. наличие върху ПИК или ПР на течни химикали за предотвратяване или отстраняване на заледяването;

7. наличие на други временни препятствия, включително паркираните самолети;

8. отказ или прекъсвания на работата на части или на всички визуални средства на летището;

9. отказ на основния или резервния източник на електрозахранване.

(2) За изпълнение на изискванията на ал. 1 и на чл. 22 летищната администрация или или собственикът на летището (за летища, които не са за обществено ползване) осигуряват огледът на работната площ да се прави най-малко един път на ден за летища с кодов номер 1 и 2 и най-малко четири пъти на ден - за летища с кодов номер 3 и 4.

(3) Огледът на работната площ се провежда съгласно изискванията на Приложение № 7.

1. влажна – повърхността си изменя цвета вследствие наличието на влага;

2. мокра – повърхността е пропита с вода, но няма застояла вода (локви);

3. частично наводнена – забелязват се участъци с локви вода;

4. изцяло наводнена – забелязва се значителна площ, покрита с вода.

(2) Летищната администрация осигурява обявяването на информация за това дали ПИК или част от нея може да бъде хлъзгава в мокро състояние.

(3) Пистата за излитане и кацане или част от нея се определя като хлъзгава в мокро състояние тогава, когато измерванията на спирачния ефект показват, че сцеплението на повърхността на ПИК (определено чрез устройство за непрекъснато измерване на сцеплението) е по-малко от минималното равнище на сцепление, равно на 0,3.

Чл. 25. (1) Летищната администрация или собственикът на летище (за летища, които не са за обществено ползване) осигурява измерването на спирачния ефект и разпространява информация за минималното равнище на сцеплението за обявяваните условия на хлъзгава ПИК, както и за използвания тип измерващо устройство.

(2) Когато се предполага, че ПИК може да стане хлъзгава при необичайни условия, се провеждат допълнителни измервания.

(3) Когато допълнителните измервания по ал. 2 показват, че ПИК или част от нея е станала хлъзгава се предоставя информация за сцеплението на повърхността на ПИК.
Сняг, киша или лед на ПИК

Чл. 26. (1) В зимни условия летищната администрация осигурява постоянно наблюдение за състоянието на ПИК с оглед предаване на информация за наличие на сняг, киша или лед върху ПИК, както и за обявяване на резултатите от измерване на спирачния ефект съгласно Приложение № 7.

(2) Когато върху ПИК има сух сняг, мокър сняг или киша се прави оценка на средната дълбочина на слоя на всяка третина от ПИК с точност приблизително до 2 сm за сух сняг, 1 сm за мокър сняг и 0,3 сm за киша.

(3) Данните за състоянието на пистата и спирачния ефект се разпространяват със SNOWTAM и NOTAM, оформени според изискванията на Наредба № 15 от 13.04.2011 год. за аеронавигационното информационно обслужване.

Чл. 27. (1) С оглед изпълнение на изискванията на чл. 26, ал. 1 летищната администрация осигурява:

1. ежегодно тариране на уреда за измерване на спирачния ефект в условията, определени от производителя;

2. отговорно длъжностно лице, което да следи непрекъснато състоянието на ПИК и прогнозата за метеорологичната обстановка на летището с оглед предприемане на незабавни мерки за измерване на спирачния ефект при необходимост.

(2) Отговорното длъжностно лице по ал. 1, т. 2 предприема мерки за установяване на спирачния ефект на ПИК:

1. при всеки оглед на работната площ в съответствие с изискванията на Приложение № 7;

2. при всяка промяна на метеорологичните условия, която би могла да доведе до влошаване на спирачния ефект на ПИК;

3. при информация, получена чрез органа, отговорен за обслужване на въздушното движение на летището, или от екипаж на кацнало ВС, за констатирано при кацането отклонение от обявения спирачен ефект.

(3) В резултат на огледа на състоянието на работната площ и измерването на спирачния ефект отговорното длъжностно лице подготвя и предава на службата за полетно информационно обслужване на летището SNOWTAM/NOTAM, в който обявява състоянието на работната площ, резултатите от измерването на спирачния ефект и интервала от време, през който летището или негови части ще бъдат затворени за провеждане на полети поради почистване на ПИК, извършване на ремонтно-възстановителни работи или наличие на недопустими препятствия.

(2) Наличните възможности за преместване на въздухоплавателно средство, загубило способност да се движи само, може да се обявят за най-голям тип самолет, за който летището разполага с налично оборудване за преместване му.

(2 ) Равнището на защита се обявява чрез категорията на аварийно- спасителната и противопожарната служба, определена според изискванията на чл. 439 – чл. 476 на тази наредба и Наредба № 3 от 25.05.2009 г. за аварийно-спасителното осигуряване на гражданските летища (обн., ДВ, бр. 44 от 2009 г.).

(3) Всички изменения в равнището на защита, осигурявано на летището в областта на спасяването и борбата с пожари, се съобщават от летищната администрация на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администарция” и оперативно на органа, отговорен за полетното информационно обслужване на летището, за обявяване и предаване на необходимите сведения на кацащите и излитащите самолети. Когато подобно изменение в посоченото равнище отпадне, посочените органи се информират незабавно.

(4) В резултат на изменение на количествата пожарогасителни вещества, средствата за техните доставки или броя на персонала за обслужване на оборудването и т.н., се изменя и равнището на нормално осигуряваната защита на летището.

(5) Изменението се отразява, като смяна на категорията на аварийно-спасителната и противопожарната служба на летището.
Системи за визуална индикация на глисадата

Чл. 30. При инсталирането на система за визуална индикация на глисадата е необходимо да се осигури предоставяне на следната информация:

1. обозначения номер на съответната ПИК;

2. тип на системата съгласно чл. 196, ал. 1 за разполагането на АТ - VASIS, PAPI или APAPI се указва страната на ПИК, на която са поставени светлините – на лявата или дясна страна;

3. когато оста на системата не е успоредна на осевата линия на ПИК, се указва ъгълът и направлението на изместване – вляво и вдясно;

4. номинален ъгъл (ъгли) на глисадата. За T-VASIS или AT-VASIS това е ъгъл θ съгласно формулата на фиг. 20, а за PAPI и APAPI това е ъгъл (B + C) ÷ 2 и съответно (A + B) ÷ 2, както е показано на фиг. 22;

5. минимална височина/и на очите над прага на сигнала (сигналите) "Самолетът е на глисадата!", както следва:

а) за T-VASIS или AT-VASIS – това е най-малката височина, на която само фланговия хоризонт/и са видими;

б) допълнителни височини, на които фланговия хоризонт/и плюс един, два или три лампови елемента при снижение се откриват пред очите, могат също да бъдат указани и докладвани, ако такава информация би била от полза за въздухоплавателното средство използващо подхода.

в) за PAPI – това е монтажният ъгъл на третия елемент от ПИК минус 2′, т.е. ъгъл B минус 2′,

г) за APAPI – това е монтажният ъгъл на следващия елемент от ПИК минус 2′, т.е. ъгъл A минус 2′.

1. информация за статуса на сертифициране на летищата и условията на летището (съгласно чл. 7, чл. 8 и чл. 22 до 30 включително);

2.оперативното състояние на съответните съоръжения, обслужване, навигационни средства в техния район на отговорност;

3. всякаква друга информация от оперативно значение.

(2) Между отговорните служби в летищните администрации се изисква тясно сътрудничество с цел осигуряване на навременното предоставяне на информация към доставчика на аеронавигационно информационно обслужване.

(3) Значителни промени в аеронавигационната информация са тези, които оказват влияние върху карти и/или компютърни навигационни системи и тяхното публикуване се извършва чрез системата за регулиране и контрол на аеронавигационната информация (AIRAC) в предварително междурародно установените от ИКАО AIRAC фиксирани дати на влизане в сила и съгласно Наредба № 15 за аеронавигационно информационно обслужване.

(4)Летищната администрация или собственикът на летище/вертолетно летище предоставя необработена информация/данни по ал. 1 на доставчика на аеронавигационно информационно обслужване 14 дни преди предоставянето й за одобрение от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администарция” съгласно процедурите в Наредба № 15 от 13.04.2011 год. за аеронавигационното информационно обслужване.