Част шеста: човекът срещу системата – политическите жестове на Марлена Ливиу
Изтегляне 0.75 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Румяна Узунова
- Шишман Методиев, Алцек Топалов и Марлена Ливиу
- Р. Узунова
- Женски глас
- Марлена Ливиу
| Част шеста: ЧОВЕКЪТ СРЕЩУ СИСТЕМАТА – политическите жестове на Марлена Ливиу
Глава 1. Историята Обръщение към българския народ на група етнически турци от Варна (чете Румяна Узунова) Румяна Узунова: Чувате, драги слушатели, в какво състояние е телефонната връзка на България със света. Освен очевидното селективното прекъсване на разговори, често по линията има толкова много шум, че магнетофонният запис не е годен за излъчване. За това ми се падна честа да прочета едно обръщение на група етнически турци от Варна. Тяхната позиция е така добре изразена, че коментарът не е необходим. Ето текста: „Обръщение към българския народ. Обръщаме се към всички добри и честни хора в България, с които разделяхме десетилетия и покрив, и хляб, и радости, и болки, с които рамо до рамо градихме бъдещето на нашите деца, на всички деца. Ние се обръщаме с голямата надежда, че доверието, което внезапно по неведоми пътища бе разрушено между нас, отново ще бъде възстановено. От 1985 година една желязна и непоклатима ръка поставя пред целия български народ били и не били исторически данни, само и само омразата като огромна бетонна стена да застане между турци и българи. И кой знае защо след неколкостотин години едва ли не ние се оказваме виновни и отговорни за онова, което други непознати и неизвестни за нас са вършели по българските земи преди толкова време. Средствата за масова информация погрешно осведомяват българския народ, че ние сме тръгнали оръжие да крадем, общини да превземаме, българи да убиваме. Но кажете ми как може да сторим това? От къде толкова смелост от хора, на които са отнети елементарни човешки права? Ние не можем да разговаряме на матерен език, не можем да се назоваваме с имената, дадени ни от нашите родители, не представляваме личности в обществото, дори не можем да празнуваме спокойно без репресии семейните си празници. Ние сме бити, преследвани, затваряни без съд и присъда. Ние нямаме нищо против българския народ, който също страда, защото и неговите човешки права са отнети под една или друга форма. Ние желаем да живеем с него в мир, разбирателство и единство както това правихме и преди, без разбира се, да се отричаме от своята националност, език и култура. Ние определено се борим не срещу народа, не срещу нашите близки колеги и приятели българи, а срещу една неразумна безчовечна политика, която е отнела имената ни и е заличила всяка диря от демокрация, както за нас – турците, така и за целия български народ. Нашите позиции са ясни и ние не се отказваме от тази борба, която, както до сега така и за напред, ще продължаваме да водим и с мирни средства. Ние не желаем да напуснем земята, на която сме се родили и отгледали своите деца, а ние искаме тук в България да бъдат върнати имената ни, тук да живеем и се трудим свободно, да ни бъде дадена възможност да упражняваме малцинствените си човешки права без санкции и репресии. Ние сме уверени, че ако спечелим тази борба за възстановяване на демокрацията в страната, то и целият български народ ще спечели. От името на група етнически турци от град Варна, ние изказваме благодарност на Независимото дружество за защита на човешките права, които в такъв тежък за нас момент се яви в наша подкрепа. Ние се надяваме, че нашият глас, макар слаб и потиснат, ще достигне до Парижката конференция по правата на човека, че най-после нашата истина, която е истината на един цял народ, ще възтържествува. Група етнически турци от град Варна.” (31.05.1989 г., ролка № 378) Присъда по дело № 1244 на Варненския окръжен съд срещу Шишман Методиев, Алцек Топалов и Марлена Ливиу Румяна Узунова: Ето, включих. Малко по-бавничко и от начало… Марлена Ливиу: Признава подсъдимите Алцек Радев Топалов, роден на 7 юни `53а год. в с. Старейшино, Хасковска област, живущ в гр. Варна, български гражданин със средно образование, женен, неосъждан, ЕГН … Р. Узунова: Малко по-височко… М. Ливиу: … Подсъдимият Шишман Тодоров Методиев, роден на 12 май `41а год. в с. Тодорово, Разградска област, живущ в гр. Варна, български гражданин с основно образование, ЕГН…, разведен, осъждан; и Марлена Октавиан Ливиу, родена на 10 януари `44а год. в гр.Толбухин, живуща в гр. Варна, българска гражданка с висше образование, енергетик, неосъждана, неомъжена, безпартийна, с ЕГН… Р. Узунова: По-високо, по-високо… М. Ливиу: … Неосъждана, неомъжена, безпартийна, с ЕГН (…) за виновни в това, че през м. май `89а г. чрез радиостанциите Би Би Си и “Свободна Европа”, с изготвено от тях Обръщение към българския народ съзнателно са разгласили неверни твърдения, които са от естество да създадат недоверие към властта и нейните мероприятия и да внесат смут в обществото; поради което, и на основание чл. 273 във вр. /не знам какво е това!) чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК им налага наказания както следва: на подсъдимите Алцек Топалов и Марлена Ливиу - лишаване от свобода в срок по 6 месеца при първоначален лек режим, а на подсъдимия Шишман Методиев - лишаване от свобода за срок от 10 месеца, която да изтърпи при първоначален лек режим и осъжда подсъдимите да заплатят солидарно направените по делото разноски – по отделно по 78 лева в полза на държавата Зачита предварителното задържане на подсъдимата Ливиу, считано от 11 юни до 16 юни вкл. Присъдата може да се обжалва в 7 дневен срок. Мотиви… Р. Узунова: Ето, готово, включих… Мотивите кажете… Марлена Ливиу: … Мотиви: по отношение на подсъдимите Алцек Радев Топалов, Шишман Тодоров Методиев и Марлена Октавиан Ливиу е въведено от ВРП /какво е ВРП не знам!/ Варненски районен прокурор обвинение по чл. 273, във вр. с чл.20, ал. 2 от НК затова, че през м. май 89а г. чрез радиостанции Би Би Си и “Свободна Европа” с изготвено от тях Обръщение към българския народ съзнателно са разгласили неверни твърдения, които са от естество да създадат недоверие към властта и нейните мероприятия…, нейните мероприятия… /да,/ и да внесат смут в обществото. Разпитани на предварителното производство, подсъдимите Топалов и Ливиу признали отчасти своята вина, омаловажавайки значението на неверните твърдения в изготвения от тях документ, а подсъдимият Методиев не се е признал за виновен. В последната си дума подсъдимият Топалов заяви пред съда, че независимо от наложеното му наказание, също няма да промени неговата обич към България и неговите деца. Подсъдимият Методиев моли съда да има предвид, че неговото семейство се намира зад граница. /Така./ ... А подсъдимата Ливиу моли съда да бъде оправдана… След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка: Извършващото се преустройство на социалистическата система в НРБ, разгръщането на процесите на демократизация, приетите последни закони от Народното събрание: Закона за българското гражданство и Закона за задграничните паспорти, които бяха приети във връзка с изискванията, с Договореностите, постигнати между европейските страни на Виенската среща, участник в която бе и нашата страна; гласността и плурализма /…/ на линията в съответствие с Юлската концепция, създаде предпоставка за образуване на неформални сдружения. Отделни антисоциалистически настроени и осъдени в миналото за противодържавни престъпления лица, възползвайки се от създалите се условия, започнаха да се организират за провеждане на противообществена дейност под официално издигнатите лозунги за подпомагане на преустройството, гласността, защитата на човешките права и пр. Те прикриват истинските си цели... Р. Узунова: Така… М. Ливиу: … за дестабилизиране на социализма и елиминиране ръководната роля на БКП… Р. Узунова: Така… М. Ливиу:… Това намери потвърждение в някои от програмните документи на различни неформални структури. Особена активност в това отношение прояви Република Турция, която започна грубо вмешателство във вътрешните работи на НРБ. Под прякото въздействие на възникналите през последните години неформални структури, влиянието на западната пропаганда и провежданата от Турция антибългарска кампания отделни лица с възстановени имена преминаха от нелегална към открита форма на противопоставяне, към създаване на дружества, лиги и други, като предприеха действия за тяхното официално представяне. Под влияние на тези фактори в някои райони на България през май 1989 г. възникнаха масови безредици, към които бяха провокирани българските мюсюлмани. Грубо нарушаване на обществения ред бе извършено в редица населени места на Варненска, Разградска и Хасковска област. Възползвайки се от това положение в страната, западните информационни централи като Дойче Веле, Би Би Си и особено “Свободна Европа” непрекъснато излъчваха информация в ефира, получавайки я от различни източници, от западните специални служби и други, с цел дестабилизирането на политическото положение вътре в страната. Използването на лъжливи твърдения, че Законът за задграничните паспорти въобще няма да се приложи, че същият има ограничено действие по време, място и категории граждани, че новоизградения режим за пътуване в чужбина ще има временен характер доведе до сериозни затруднения, до напускане на страната от българите-мюсюлмани. Именно в тази обстановка на смут, на политическо и социално напрежение, решили да дадат и своята дан и подсъдимите Топалов и Методиев - лица с открити протурски националистически позиции… С цел създаване на недоверие към властта и нейните мероприятия, считайки, че могат да постигнат това с разгласяване на неверни твърдения; излагайки собствена интерпретация и оценка на положението в страната, те решили да изпратят до западни радиостанции съставено от тях Изложение. Чувствайки се недостатъчно сигурни в граматическото оформление на материала, който искали да изготвят, решили да потърсят съдействието на друго лице. Подсъдимият Методиев се познавал и поддържал приятелски отношения с подсъдимата Марлена Ливиу, която по-късно в неговия дом се запознала с подсъдимия Топалов и затова решили и двамата да се обърнат към нея. Предварително подсъдимият Методиев набелязал на един лист по точки какво трябва да засегне Обръщението, а подсъдимият Топалов заедно със своята съпруга, отивайки в дома на подсъдимата Ливиу, го предал, като същата обещала, че след два - три дни материалът ще бъде готов. Защо именно към нея се обърнали двамата подсъдими? Същите се считали за членове на т. нар. НДЗПЧ в България, а подсъдимата Ливиу търсела начин за встъпване в това Дружество. Пред тях и други протурски настроени лица тя показвала своето нихилистично отношение към съществуващите в страната порядки и неуважението си към социалистическата законност. Получавайки в най-общ вид поръчката за написването на т. нар. „Обръщение към българския народ”, някъде около събитията в някои райони на България след 20и май 1989 г. тя фиксирала изложението и го оформила стилово и граматически и според нейните виждания и разбирания на проблемите. Същото го написала в два екземпляра на ръка и под индиго, като така написаното Обръщение било предадено на подсъдимия Топалов. В това Обръщение, наред с останалото, били включени и написани редица неверни твърдения, които са от естество да създадат недоверие към властта и нейните мероприятия и да внесат смут в нашето общество. Използвайки точно този момент в нашата страна, подсъдимата Марлена Ливиу била включила умишлено и тенденциозно неверни твърдения като представяне пред българския народ и пред цялата световна общественост на несъществуващи исторически факти с оглед израстване на омраза между хората. 2. Българите-мюсюлмани не представлявали личности в нашето общество; 3. Българите-мюсюлмани били преследвани и затваряни без съд и присъда. 4. Човешките права на българския народ били от дни. 5. Твърдението, че политиката, която се провеждала от България била неразумна, безчовечна, заличила всякакви следи от демокрация; 6. Твърдението, че българите-мюсюлмани били подлагани на репресии /…/ за осъществяване на своите човешки права. Така, както е написано Обръщението, се остава с впечатлението, че същото е изготвено от името на група етнически турци от гр. Варна и изрично била посочена ролята на т. нар. Независимо дружество, с което се целяло конфронтиране с властта и създаване на такова недоверие към нея /…/ и което се отнася към възможността сама да решава своите мероприятия. Неверността на твърденията, записани в Обръщението, прозирала преди всичко в категоричността на крайно отричане на редица достойнства и постижения на нашия социален живот и строй: това, че човешките права на българския народ били отнети, че българите-мюсюлмани не представлявали личности и били подлагани на репресии, че политиката била безчовечна и неразумна. Формата на съставяне на материала също била избрана неслучайно, като се има предвид текстовото /…/ и по предназначение едно такова Обръщение, имащо за адресати една аудитория, един народ още повече, че този материал е предаден /…/ да бъде ангажирано чрез радиопредаване /…/ Проявеното отричане в цитираните по-горе твърдения доказват прекия умисъл за извършване на престъпление. За да придаде привидно по-голяма достоверност на инкриминирания материал, подсъдимата Ливиу, както впоследствие Топалов и Методиев включили в Обръщението елементи от /…/ за последните събития в страната. Така изготвеното Обръщение е било предадено от Ливиу на Топалов; същият го предал на /…/, от чийто домашен телефон Методиев предал текста на Обръщението по радиостанция Би Би Си, представайки себе си и другите подсъдими съавтори. От своя страна, след ден - два подсъдимата Ливиу се свързала по телефона с радиостанция “Свободна Европа” и в разговор с Румяна Узунова е продиктувала пълния текст на Обръщението. Самата подсъдима не отрича, че неколкократно е водила разговори и се познавала с Румяна Узунова, като й диктувала свои стихове. Първият контакт с радиостанция “Свободна Европа” осъществила от кабинета на главния счетоводител на предприятието, в което работела: текстилен комбинат „Първи май”, като си дала домашния телефон. Румяна Узунова приела Обръщението и впоследствие и двете радиостанции го излъчили също, като по този начин го разгласили широко на слушателите из страната и чужбина. Такава била и целта на тримата подсъдими. Р. Узунова: … на тримата подсъдими? М. Ливиу: Да… При съдебното дирене и тримата подсъдими в своите обяснения изразиха становище, че основната цел на изготвянето и излъчването в ефира на това Обръщение е да се спрат слуховете, че по време на безредиците, станали в определени райони на България, имало убити деца българчета от турци. Подсъдимата Ливиу заяви, че за нея това Обръщение било като литературно произведение, че е емоционална натура и че като поета Яворов, откликнал на времето към съдбата на арменците, така искала да откликне относно етническия проблем. Тя смята, че е вложила свои виждания и разбирания по проблемите, като не отрича, че българите-мюсюлмани са имали равни права, че от тях има доста лекари, преподаватели, със забележка обаче, че в Българската народна армия от тях няма офицери с висше образование. По отношение на липсата на демокрация отговори, че има субективно мнение, но че имала впечатление за себе си… /Това не е верно!/… Не е мислила, че с написването и излъчването в ефира на това Обръщение ще се създадат смутове. И тримата смятат, че съдържанието на това Обръщение неправилно се е изтълкувало - не така, както те са искали, но мислят, че са допринесли за това, че българският народ сега да живее по-спокойно: по обяснение на подсъдимия Методиев. Малка критичност прояви подсъдимият Топалов, заявявайки, че пресилено е записано в Обръщението за човешките права на българския народ, че липсват такива и че са отнети. Действително подсъдимият Методиев има право да внася субективизъм в това Обръщение, тъй като през `67а г. е бил осъден на 5 години лишаване от свобода затова, че като съизвършител с други лица е проповядвал антидемократична идеология и държали антидемократична литература, както и за разгласяване на обидни, клеветнически и неверни твърдения срещу НРБ… /Така…/ Въпреки, че не искаха да отрекат очевидни факти, тримата подсъдими в обясненията си омаловажават значението на неверните твърдения, акцентирайки на общо хуманната и благородна цел, която са си били поставили, като поддържат оценката си за коментираните по-горе факти. Видно от горе изложеното, от обясненията на подсъдимите, независимо от тяхната позиция, от показанията на разпитаната свидетелка Калина Стоянова, която е контактувала с подсъдимите и е присъствала на проведен разговор между Ливиу и Румяна Узунова, както и самата тя също е говорила по телефона, че в България няма правосъдие, от свидетелските показания на Христова и Топалова, чиито показания бяха прочетени на основание чл. 279, ал. 1, т. 4 от НПК, тъй като и двете съпруги на подсъдимите в момента се намират на екскурзия в Турция, от приложените писмени доказателства към следственото дело, протоколите за претърсване и изземване на инкриминираните материали, озаглавени „Обръщение към българския народ”, приложената графологическа експертиза, които взаимно се допълват, се установява по безспорен начин, че от субективна и обективна страна са осъществили престъпление с акт на чл. 273 от НК. Тримата подсъдими са действали при общностен умисъл, тъй като непосредственият съставител на Обръщението - подсъдимата Ливиу, и останалите двама подсъдими прекрасно са разбирали неверността на техните твърдения и престъпността в своите позиции и действия. И тримата подсъдими реализирали деянието в условията на съизвършителство, като всеки един от тях е участвал според своите възможности. Подсъдимата Ливиу преценява това, тъй като носи наказателна отговорност за предадени неверни твърдения на чужда радиостанция, а не затова, че контактува с такава, още повече, че не веднъж е водила разговори с Румяна Узунова за свои литературни произведения, за което, естествено, не може и не е наказателно отговорна. Подсъдимите са действали с пряк умисъл, техните обяснения за общо хуманитарна цел и за доброто на България се отхвърлят от съда като несъстоятелни, тъй като неверността на определени, ясно изразени твърдения в Обръщението водят до съвсем конкретен резултат, което пряко засяга властта на страната, като създава недоверие в нея и постига действителен смут в общественото съзнание, особено в някои неустойчиви лица. Причини: подчертан национализъм у подсъдимите Топалов и Методиев, несъгласието им с мероприятията на народната власт, неуважение към законите в страната от тримата, като при подсъдимата Ливиу то е формирано на базата на някои лични неудачи и несъгласие по някои въпроси с ръководството на предприятието; деформиране на възгледите им под влияние на западните средства за информация, особено под влияние на събитията у нас. Тяхната нагласа точно в този момент на активно съдействие и подържане на смут в средата на българските мюсюлмани съдът, като прецени въз основа на чл. 54 от НК изключително високата обществена опасност на този род деяния, от друга страна - обществената опасност на самите дейци; а от друга страна чистото им съдебно минало, като Топалов е бил осъждан по чл. 343, ал.1 от НК и реабилитиран, а подсъдимият Методиев, осъждан по член /но не мога да разбера…/ № 2167… може би на Разградски - Рз ОС. /Да…/ За цитираните по-горе престъпления на 5 години лишаване от свобода, също реабилитиран. Добрите им характеристични данни по местоработата им и добре /…/ поставяните му производствени задачи от предприятието за инжинерингова дейност – Варна; проявявал се като дисциплиниран работник, но в същото време проявявал актозно отрицателно отношение към народната власт. За Методиев: работил в различни предприятия, като събраните характеристични данни го очертават като много добър, изпълнителен производственик, тих и скромен, с добра квалификация, като по последната му месторабота: РМЗ – гр. Девня, стругар 7 разряд, цеховото ръководство дава изключително добра характеристика за него; като по време на работа колективът разбрал, че провежда гладна стачка: от 25 май `89а г. до 30 май `89а г. и независимо от проведените разговори с представители на цеховото и заводското ръководство, той е проявил твърдост. Така… За подсъдимата Ливиу: от 19 години работи като енергетик в предачен цех на текстилен комбинат “Първи май”, Варна, като характиристичните й данни са противоречиви. В представените от самата нея производствени характеристики от `89а г. същите са изключително положителни, а от приложената характеристика на следственото дело се установява, че същата е участвала в рационализаторското дело и оборудването в цеха и е компетентна, както е отбелязала, че при аварийни ситуации е оставала и извън работно време за тяхното отстраняване, а в същото време е имала лоша трудова дисциплина, имала системни закъснения и ранни излизания от работа… Румяна Узунова: Какви излизания? … Марлена Ливиу: … и с поведението си давала лош пример на подчинените си. Колективното мнение е, че е морално неуравновесена личност. Семейното положение на подсъдимите Топалов - с две деца и Методиев – разведен, но живее на семейни начала с бившата си съпруга и двете си деца, като и двете съпруги със семействата се намират в момента в Турция; а от друга страна - мотивите за извършване на инкриминираното деяние, … поради което им наложи наказанието, както следва: на подсъдимите Топалов и Ливиу - минимума на определеното от закона наказание лишаване от свобода от по 6 месеца, което да се изтърпи при първоначален лек затворнически режим; за подсъдимия Методиев - около средния размер, имайки предвид неговото най-дейно участие в инкриминираното деяние и неговата личност: лишаване от свобода със срок от 10 месеца, което да се изтърпи при лек затворнически режим. Независимо, че няма законна пречка за приложение на чл. 66 от НК, съдът намира, че така наложеното наказание… наложените наказания на подсъдимите следва да бъдат изтърпяни ефективно, тъй като само по този начин ще се изпълнят целите на наказанието - както на генералната, така и на частната претенция. Тези наказания биха въздействали възпитателно, така и предупредително както върху подсъдимите, така и на неустойчивите лица на наш`то общество. Подсъдимите се осъждат да заплатят солидарно направените по делото разноски в размер на 78 лева. Зачитат се предварителното задържане на подсъдимата Ливиу, считано от 11 юни до 16 юни вкл. Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си. Районен съдия… дата… Р. Узунова: Районен съдия кой? М. Ливиу: Районен съдия Искра Желязкова; Р. Узунова: Дата? М. Ливиу: Момент сега…Е, дата… Датата е петък, 18и август… Р. Узунова: А отгоре какво пише? … Присъда, номер или какво?… М. Ливиу: Вижте какво, номер не пише. Пише: град Варна, 18и, осми месец,… така… В името на народа, Варненски районен съд, първи състав… така… постанови… Районен съдия Искра Желязкова, Константин Ананиев, Стайка Цанева - тези двамата са съдебните заседатели, да… секретарка Пенка Бонева, прокурор Борислав Люцканов, състав на дело 1244 от `89а година… Така. Р. Узунова: Добре… (21.08.1989 г., ролка № 37) Глава 2. Приятелите А) разкази на приятелки – туркини от Варна Анна Манолова: Можем да започваме. Женски глас: Да, заповядайте… Марлена Ливиу: Добър вечер, Узунова. А. Манолова: Добър вечер. Не е Узунова. Анна Манолова е на телефона. Марлена Ливиу: Анна Манолова ли? Добре. А. Манолова: Няма значение. Женски глас: Жена му на Хасан Федаилов Алиев се обажда. Гюлсюн Мехмедова Неджебова съм. Миналата година направиха на мъжа ми капан. И щяха, нали, на 8и март да го пуснат в Запада, в западните страни. Дори, нали, като ме извика един от Държавна сигурност – заедно бяхме с мъжа ми – каза: „Ще ви пуснем във Франция ли…, в Запада, във Франция ли, в Западна Германия ли ще живеете!”. Обаче, накратко, му направиха капан и го осъдиха две години, като престъпник го изкараха. Два пъти осъден политически, трети път – излежал в Белене, и тоз път нарочно, от Държавна сигурност, органите на ДС му направиха капан. Безвинен е, няма вина, не е виновен, обаче… Каталог: public -> arhiv -> rumyana uzunova rumyana uzunova -> Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия rumyana uzunova -> Съкращения и означения rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите rumyana uzunova -> Част І: Паралелни светове rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите Глава ІІІ. Насилието Бюрокрацията като инструмент за насилие rumyana uzunova -> Част четвърта: насилието като отказ от диалог rumyana uzunova -> За архива на Румяна Узунова и за ‘89а година „Бъди този, който отваря врати за други!” rumyana uzunova -> Іv. Отпорът на гражданите Индивидуалните протестни актове rumyana uzunova -> Румяна Узунова (18 1936 – 16 1995) Биoграфична справка Изтегляне 0.75 Mb. Сподели с приятели:
|