“Не бързай. Ти наистина ли знаеш, какво означава тя?”

“Не бързай. Ти наистина ли знаеш, какво означава тя?”

В основата на забраната на убийството лежи известното библейско положение, затова, че човек е създаден по образ и подобие на Всевишния. Поради това, убийството не е нищо друго освен дързък и открит бунт против Твореца. Казано е в Талмуда: “Този, който убие, дори и една душа – унищожава целия свят. А този, който спаси дори само една душа – спасява целия свят”.

Малко отклонение. На страниците на руско-езичната преса понякога могат да се срещнат съвършено нелепи обвинения: за това, че репатрирани, които са се заселили в религиозен квартал, не могат да викат “бърза помощ” в събота и някъде даже колата на “бързата”, която отивала при болен по спешен случай, ортодоксалните я замервали с камъни. Забележете: тези, които изливат подобни лъжи върху невинните глави на читателите, нарушават важната общочовешка заповед: “не лъжи”. Но за тази забрана ние ще поговорим друг път, а сега за забраната да се убива.

Когато е заплашен човешки живот Тора отменя всички съботни ограничения. За да се даде пример не трябва да се ходи много далеч. Обърнете внимание – кой пристига за родилка в събота? При това не само в религиозните квартали. Цялата бригада “бърза помощ”, включително и шофьорът и санитарят се състои от хасиди - истински с пейоти (религиозните плитки по слепоочията, бел. на бълг. прев.) и кипи (носената от евреите шапчица на главата). Понякога можете да видите, как религиозен евреин прекъсва съботния си покой и сам води жена си в родилното отделение.

Защото е забранено да се подлага на опасност живота. При даряването на Тора, Десетте заповеди са били издълбани на два каменни скрижала и поставени по двойки една срещу друга. Заповедта “не убивай” е съседна с първия закон “Аз съм Всевишния”. Получава се, че нарушаването на тази заповед, т.е. убийството, означава по същество - отрицание на Твореца на Вселената.

“Не убивай”! – е една от трите заповеди, за които е казано: “Умри но не го прави”. (В същата тази група влизат забраните за идолопоклоничество и на някои видове прелюбодеяния.) Какво означава това? Ако ти кажат: “Убий този човек и ако ти не го убиеш ще убием теб”, - трябва да отговориш: “Нима моята кръв е по-червена от неговата? С други думи, следва да предпочетете собствената си гибел пред убийството по принуда. Иначе знай, че ти ще извършиш престъпление  нарушиавайки забраната за убийство.

Заповедта “не убивай” ни се струва очевидна и разбираема. Но на практика тук има не малко тънкости. Тъй като светът е устроен сложно и се състои не само крайности, а от много нюанси. Да вземем дори и най-модерното днес явление евтаназия. Някои неизлечимо болни хора или хора страдащи от депресия, декларират своето право доброволно да си отидат от живота, за да могат по-бързо, да се избавят от мъченията и чувството на обреченост. Намериха се даже лекари, които въпреки професионалната етика (въпреки, че днес тя е променливо нещо) и хипократовата клетва, се специализират в оказването на “помощ” на такива болни.

Тора категорично осъжда евтаназията, както и каквато и да е друга форма на самоубийство. Независимо, че самоубийството по нищо не се различава от убийството. Тук се отнасят случаите, когато умъртвяването на тежко и безнадеждно болен човек, когато вече не е способен да решава своята съдба и се извършва по молба на неговите близки, които не могат да понасят неговите страдания.

Нека да бъдем честни. При атеистичен поглед върху света е много трудно да се обясни, защо е необходимо да се спасява човек, който обременява обществото и семейство си и поради това, самият той не желае повече да живее. Но еврейската традиция оценява по друг начин тази ситуация. Тя казва, че човек има безсмъртна душа, че появата на тази душа в нашия свят не е случайна, както не е случайна всяка нейна проява във всеки момент от нейния живот. Нашето битие е изпълнено с дълбок смисъл. Да поемем върху себе си ролята на Създателя,  да решаваме, кога човек трябва да напусне земята, Тора смята за престъпление.

Даже ако човек лежи в безсъзнание или тежко се измъчва от болка, всяко активно действие насочено към ускоряване на неговата смърт дори и с една секунда се разглежда, както убийство. А за убийство йудаизма изисква наказание по принципа “мяра за мяра”, т.е в дадения случай – “висшата мярка”.

Нека веднага да се уговорим. Ако трябва ли да се произнесе смъртно наказание на убиеца, Тора налага на еврейския съд цяла редица от ограничения и предпазни мерки, за да се изключи съдебна грешка, можеща да доведе до убийство на невинен. Даже в епохата на Храма, когато на съда е било дадено право да произнася смъртни наказания, да се реализира това право на практика, т.е. да бъде осъден човек на смърт е било невероятно трудно. Санедринът (Върховния еврейски съд) произнасъл само една смъртна присъда за 70 години е наречен в Талмуда “кървав”.

Още един сериозен проблем на днешния ден са абортите. Абортът също се счита за убийство, ако няма опасност за живота и душевното здраве на бъдещата майка. Под опасност за душевното здраве се разбират не битовите усложнения, предизвикани от непланираното появяване на детето, а напълно конкретни и сериозни психически заболявания. Всеки отделен случай е необходимо да се консултира с лекар и компетентен равин, специализирал се в подобни въпроси.

Заповедта “не убивай” изисква също така да се избягват ситуации, които могат да предизвикат убийство. Ако вие виждате, че някой се готви да подложи на опасност своя живот или живота на други хора, вие сте длъжни да направите всичко, за да го спрете.

Като пример нека вземем най-разпространения случай. Да допуснем, че след обилен “запой” ваш приятел се опитва да седне зад кормилото на автомобил. Разбира се той дори и не си е помислил да убива, когото и да било, но е очевидно, че в такова състояние той се превръща в потенциален убиец или самоубиец, което според Тора е еднакво престъпно. Поради това наше задължение е да му попречим, да се отправи на път. Затова е разрешено да се използват всички средства – уговорки, хитрост, физическо въздействие дори и до това да се извика полиция.

В Исраел и другите развити страни автомобилът се е превърнал отдавна в най-разпространеното средство за непреднамерено убийство. По исраелските пътища стана печална норма безразсъдното каране с нарушаване на всички закони за управление – неспазване ограниченията за скоростта и прочие очевидни положения на неспазване на пътните правила. Поради това не е чудно, че в резултат на автомобилни аварии у нас по пътищата са загинали повече хора от загиналите във всички арабско-исраелски войни взети заедно. Още един път напомняме: ако нас ни вози някой смелчага, не трябва да се стесняваме, да му направим забележка. Трябва да го спрем, да му попречим. Да направим всичко, което е по силите на човек. С това самите ние не само да предотвратим възможна трагедия, но и да изпълним една от най-важните заповеди на Тора: “Не убивай!”

И все пак йудаизма е далече от пацифизма. Още повече, че той счита тази идея за аморална. В Тора има една особена заповед за предотвратяване на убийството: “Не стой пред кръвта на ближния”.  Между впрочем в нея влиза задължението навреме да се спре потенциалният убиец. Този, който не прави това, фактически поощрява престъплението. Ако е възможно да се спре убиеца, без да се убива, то така и трябва да се постъпи. С други думи в този случай просто е забранено да бъде убиван. Но ако е очевидно, че “хуманите” методи не дават резултат, то е необходимо да се отиде на крайната мярка за пресичането му.

Убийството е разрешено също в следните случаи. При самозащита: ако някой посяга на живота ви, вие сте длъжни да го изпреварите, да убиете този човек (ако друго спасение няма), преди той да реализира своето престъпно намерение.

Върху човек, който изпълнява присъдата на съд, също не се разпространява заповедта “не убивай”.

Разрешено е да се убива противника на война, защото войната се счита колективна форма на самозащита.

Заповедта “не убивай” има връзка с предишната заповед за почитане на бащата и майката. Казано е: този който е материално обезпечен, но не помага на своите стари нуждаещи се родители е подобен на убиец. В същото време тази заповед ни предпазва от друга крайност: например, на обичащия син, ревниво пазещ честа и достойнството на родителите си, му е забранено да посяга на живота на тези, които са им нанесли обида, а родителите от своя страна не трябва да изискват отмъщение за това от своите деца.

Заповедта “не убивай” се разпростира на всички хора: евреи и неевреи, мъже и жени. Тя влиза в Седемте заповеди на Ной, дадени на цялото човечество много преди Синайските откровения и даряването на Тора.

Известно е едно, че ако една заповед ни се дава повторно, то това означава, че в нея е добавено нещо. В еврейската традиция заповедта “не убивай” тясно се отнася към забраната за публично оскърбление на човек.    Талмудът подробно обясняват, че става дума за престъпление, което се приравнява на кръвопролитие – ако оскърблението е било нанесено в присъствието на достатъчно голямо количество хора (10 човека и повече).

Впрочем, публичното оскърбление е пагубно не само за жертвите, колкото преди всичко за самия обиждащ. Еврейската традиция казва: за този, който публично е унизил ближния си, душата му не напуска ада.

Ние използваме думата “ад”, но в еврейския речник няма такова понятие, а има понятието геийом. При това последното няма нищо общо с ада в християнската представа. Той има друга функция. Нашата традиция твърди, че след смъртта на човек неговата безсмъртна душа напуска тялото и отива на Съд. (Колкото и да е чудно, това явление е потвърдено от редица съвременни изследвания в разни области на медицината и психологията.) В хода на “съдебното разбирателство” пред душата, като на кино, преминават картините на нейния земен живот. Тя вижда всички извършени от нея постъпки, добри или лоши и напълно осъзнава своята отговорност, за тях пред Твореца. Лошите постъпки предизвикват в нея мъчително-силно чувство за срам и съжаление. Този срам е “адския огън”. Той пречиства душата, избавя я от духовните последствия на негативните действия. След този процес на очистване, душата напуска гейнома и продължава своето развитие.

Ако на Съда се изяснява, че нейния владетел през живота си публично е унижавал хората и своевременно – т.е. още по време на живота си не се е разкаял, то душата може завинаги да остане в гейнома. Перспективата, съгласете се съвсем не е радостна.

В заповедта “не убивай” има още няколко важни аспекти. Между впрочем към убиец се приравнява и този, който лишава ближния си от възможността да заработва, за да е жив, а така също и този, който няма право да издава постановления в областта на еврейския закон, но въпреки това го прави, поемайки върху себе си такава функция.

Но в това правило има и обратна страна. Този, който има правото да издава съдебни решения и учи хората на Тора, но не го прави също се приравнява към убиец. Защото мъдростта и знанията удължават живота на човек в този и бъдещия свят. Поради това, да лишаваш хората от жизнено важни сведения е също тежко престъпление, което граничи с нарушаване на заповедта “не убивай”.

Седма заповед.

“Не бъди блудница…”

В съветските училища на уроците по обществознание и биология тази тема обикновено се е пропускала, въпреки,че въпросите за пола играят в нашия живот изключително важна роля – толкова важна, че Тора ги е включила в Десетте заповеди.

Еврейската традиция твърди, че първият човек (праобраз на цялото човечество, “архитип” на хората) по начало е бил създаден не като еднополово същество, а от мъж и жена едновременно. След сътворението Всевишният разделил Адам на две отделни личности – мъж и жена. Главната особеност на брачния съюз се състои в това, че се възстановява първичното единство, заключено в нашата природа. И ако мъжът и жената спазват еврейските закони за семейната чистота, то по време на тяхната близост се реализира максимално възможното проявление на Б-жественото присъствие. Това е много високо ниво на духовност; на по-високи степени днес могат да се издигнат само единици. И след като интимната близост има толкова висока степен на святост и чистота, нарушаването на законите регулиращи тези отношения, води до максимално “замърсяване” с много тежки последствия. Не е случайно, че именно сексуалната сфера става източник на нецензурирани изрази на почти всички езици. Достатъчно да се смени “плюсът” с “минус” и най-благородната енергия дадена на човек го събаря, като неумеещ да използва тази енергия в бездната на грубиянството и пошлостта.

Както вече се каза в предишните статии, всяка заповед като, че ли има два диапазона за прочитане: тя има тесен и широк смисъл. В тесния смисъл заповедта “не прелюбодействай” означава забрана за връзка между омъжена жена и друг страничен мъж. В този контекст нейното нарушение наказва със смърт и мъжа и жената. “Що за диващина! – ще се възмути светският читател. – Разбира се да се изневерява на мъжа не е хубаво нещо и не е красиво. Измяната си е измяна. Но смъртно наказание?..”

Въображението на такъв човек веднага рисува картината, как би изглеждала религиозната държава, която живее по законите на Алах: “ Това ще бъде по-ясно - Иран!” При сегашните нрави опашката на ешафода от неверни жени и техните любовници би се проточила на много километри. Тогава ще се наложи да се обявява допълнителен набор в училищата за палачи…

Не се вълнувайте. Въвеждайки смъртното наказание за редица тежки престъпления, включително и прелюбодеянието, Тора е установила изключително тежки условия за нейната реализация на практика. Даже в древността, когато за евреите е функционирал Върховния съд (Санедрин), да се изпрати човек на смърт е било възможно само при наличието на двама “кашерни” свидетели, които да потвърдят престъплението, което те са видели със собствените си очи(!), при това нарушителят е трябвало да бъде предупреден предварително, непосредствено преди престъплението и да е дал, да се разбере, че е разбрал предупреждението, но въпреки това се готви да действа.

На практика цялата сцена би трябвало да изглежда приблизително така. Разбирайки за готвеното престъпление, например за намерението на омъжена еврейка да измени на своя мъж евреин, свидетелите и казват, че за това се предвижда смъртно наказание и получават отговора от нея: “Да, аз зная, но на мен ми е все едно!” След това те лично присъстват при извършване на това забранено деяние – не просто да се намират с нарушителите в една затъмнена стая, - не, те трябват да видят всичко със своите очи! (Косвено свидетелство не се приема за произнасяне на смъртна присъда.) При това свидетелите трябва да направят всичко, което зависи от тях, за да предотвратят назряващото престъпление. Съгласете се, че е трудно да се прелюбодейства и да се пазиш от двама настойчиви свидетели. Не е удивително, че за да се стигне до смъртна присъда чрез съда за двама прелюбодейци би било възможно с огромно усилие. Поради това смъртното наказание, за което се говори в Тора, приложимо в нашия случай има съвсем друго значение.

Тук, както и при много от други случаи, свързани с произнасяне на висшата мярка за наказание, се подразбира, че за човек е по-добре да умре, отколкото да причини на душата си раната, която носи прелюбодеянието.

Работата не е само в съпружеската измяна. Например, какво ще кажете, ако омъжена жена реализира съжителство с друг мъж, с пълното знание и дори съгласие на съпруга си? Има ли такива случаи? Има. Така и тази връзка също се счита за прелюбодеяние и също необратимо вреди на душата. Съгласието на мъжа изобщо с нищо не променя нещата. Той може да и даде развод, но не може да поощрява подобни връзки.

Детето, появило се на този свят в следствие от подобна забранена връзка, се счита за незаконородено (мамзер на ивр.). Върху него се налагат цяла редица от сериозни ограничения, - например то не може да встъпва във брак с другите евреи, ако те не са също мамзери (от мъжки или женски пол). Но от друг страна мъдреците казват, че ако мамзерът води праведен начин на живот, то той може да се сравнява с Първосвещениците в духовното си развитие. Както виждаме нито един човек не е лишен от възможността за лично усъвършенстване, какъвто и да е неговия произход и каквито и страшни да са били греховете на неговите родители.

Тъй като в древността мъжът е можел да има няколко жени, извънбрачната връзка на женен мъж с неомъжена жена, макар и да е била забранена, не е имала отношение към забраната “не прелюбодействай” и не е водела до смъртно наказание. В този смисъл Тора е предявявала по-строги изисквания към омъжените жени в сравнение с женените мъже. Да се спрем на този момент. Известно е, че при йудаизма степента на отговорност е пропорционална на духовното ниво на човека. Но това не означава ли, че жената, която Тора обявява, че е натоварена с по-висока степен на отговорност от тази на мъжа стои на по-високо ниво? Действително именно така твърди Устната Тора. И поради това мъжете имат всички основния да се оплакват от дискриминация по полов признак. Тора е по-снизходителна към тях, защото на практика се счита, че в някои аспекти мъжа е “по-близо до маймуната”, в сравнение с жената.

Погледнете сега незаконите връзки в по-широк контекст. Тора осъжда редица интимни контакти, за всеки от които съществува отделна забраняваща заповед. Ето някои от тях.

Забраната на хомосексуализма. До неотдавна тази връзка повсеместно се смяташе за аморална и в много страни се преследваше законодателно. Но сега ситуацията се промени. Исраелските съдебни органи и част от обществеността, чието мнение се формира от средствата за масова информация, вече не считат за осъдителни хомосексуалните отношения.

Това се потвърждава от постановлението на телавивския съд. Партньор на армейски офицер, умрял от болест получава чрез съда статус на вдовица на покойника и право за получаване на пенсия

Забелязващата се тенденция, абсолютно противоречи на еврейския морал. Опасността идва не толкова от това, че се легализират противоестествени връзки, а защото неизбежно се губят всички нравствени ориентири. Произнасяйки подобни решения, съдът просто се дискредитира в очите на значителната част от населението: губи се доверието към него, хората започват да проявяват неуважение и към другите негови решения.

В разширената концепция за забраната “не прелюбодействай” влизат също така забраната за кръвосмешение и съжителство с близки родственици, а така също и забраната за скотоложество.

       Всички приведени варианти на полови отношения се обединяват от един важен момент. Обществения морал толкова здраво е внедрил в съзнанието на хората, че кръвосмешението и скотоложеството са мерзки и противоестествени, че много от хората даже не се опитват, да попитат самите себе си: какво в същност в тях е не позволено? Ако тенденцията към подобно поведение е “програмирана” от природата (данните да кажем са записани в гените), то защо те трябва да се изкореняват със силата на волята?

И действително, достатъчно е да се обърнем към историята, за да видим: че в миналото такива връзки са били много разпространени сред много народи дори и при тези, които са се считали за еталон на цивилизованост и култура и даже са ставали норма за подражание за следващите поколения – гърците и римляните например. В някои африкански племена традицията на кръвосмешение и скотоложеството се срещат и днес. Ние вече писахме за това, колко тази тема е била актуална в древността. Преди две хиляди години при евреите е съществувал закон, който е забранявал да се продават овце на неевреи. Защо? – ще попитате вие. Отговаряме: за да не се спомага скотоложеството.

Днес когато границите на позволеното са пометени, когато понятията добро и лошо, “прилично” и “неприлично” са безнадеждно смесени, когато обществото в най-добрия случай прави универсална формулата: “прави, каквото искаш, само не пречи на другите, не им причинявай болка, неприятности и материални загуби”, - опитай се да обясниш, защо съжителството с козела или овцата – е мерзост, която трябва да се забрани. И вие много бързо ще откриете, че да се обясни подобна забрана не е лесно, а даже е по-трудно, от колкото да обосновеш например, важността да се съблюдава еврейската съботата. Не се изненадвайте, на вас просто не ви се случвало да се срещнете с хора, на които се налага да се доказват такива неща.

Откъснати от Тора, всички тези забрани се превръщат в празни стереотипи, против които така напористо и успешно се борят “прогресивно мислещите интелектуалци”. Нека напомним, че йудаизма се отнася към порочните връзки, така като се е отнасял преди сто, хиляда, три хиляди години: по-добре да умреш от колкото да нарушиш!  Вътрешната същност на човек остава неизменна, а пагубните последствия от аморалните постъпки, които той извършва, са еднакво гибелни за неговата душа независимо, в каквато и да е епоха и в каквото и да е общество да е живял.

Освен “наложената” на света забрана за скотоложеството, еврейската традиция казва, че за човек е лош всеки разврат, всички негови прояви. В Тора направо е казано: “Да няма блудници от дъщерите на Исраел и да няма блудници от синовете на Исраел”(Дварим 23:18).

В брака, както вече казахме, интимните отношения са в състояние да доведат съпрузите до високи нива в духовността и максимална хармония. Но днес за съжаление сексът стана най-разпространеното средство за нанасяне върху себе си, а и на партньора тежки емоционални и душевни рани. На мен като психотерапевт много често ми се е налагало да се сблъскам с това…

Осма заповед.

Не кради себе си

Тези, които смятат, че религиозните традиции за остарели и примитивни, по всяка вероятност имат предвид заповедта “не кради”, която в нашия цивилизован свят отдавна се е трансформирала в друга заповед – “гледай да не те хванат”.

Както виждаме, в дадената заповед има  две особености: кражбата като такава и насилието върху човешката личност. Забраната за кражба на имущество е отразена в няколко заповеди на Тора и подробно е разработена в Устната традиция. Дори, когато някой не е хванат, а е решил да се разкае е задължен да върне откраднатото, а понякога ако той не се е разкаял, попада в ръцете на правосъдието и трябва да заплати освен това глоба, размерите на която зависят от вида и обстоятелствата, при които е извършена кражбата.

Когато се запознаеш с тези правила, създадени преди тридесет и три столетия, в миналите “диви” времена, неволно се удивяваш, колко са обмислени и по-хуманни в сравнение с аналогичните закони, действащи в по-младите религии и съвременните ни общества. Ислямът, както е известно, предвижда да бъде отрязана ръката на крадеца. В Съветския Съюз за “разхищения в особено големи размери” даваха “най-много”. В Исраел, както и в другите демократични страни, младият и начинаещ (а възможно и случаен) крадец го затварят в затвора, където той попада в ръцете на “професионалисти”, които са способни, да го обучат на всички премъдрости на “занаята” и след това излиза на свобода вече, като “специалист”.

Накратко, много преди да се приеме Всеобщата декларация за правата на човека “жестоките” евреи „от слух” са знаели, какво е това хуманизъм и цивилизовано отношение към хората.

Но как са постъпвали с крадеца в случаите, когато той не е могъл да се разплати за кражбата?

Тогава са го продавали в робство.

И тук нашата цивилизованост се възмущава: “Какво! Робство?! Да запишем точка за робство в съвременните си закони?”

Не се плашете, става дума не за това робство, за което сме учили в уроците по история. След учебниците, робството в нашите представи се асоциира с пълно безправие, жестоко издевателство и безчовечна експлоатация. Робът – по определение е собственост на стопанина. Той може да прави с него, каквото поиска: да го продаде, да го измъчва, да издевателства над него, да го мори от глад или даже да го убие. Робът няма нито семейство, нито любов, нито дом, нито чест. Той е вещ, а не е човек. Ние знаем, че така е било при гърците, римляните, древните германци, древните ацтеки и почти сегашните американци и руснаци. Спомнете си “Чичо Томовата колиба” - тръпки те побиват!

В йудаизма под робство се разбира съвсем друго. Провинилият се евреин, опетнил се с кражба, равнинският съд е предавал за “превъзпитание” в добро, честно и благочестиво семейство, където той е отработвал причинената щета, а заедно с това се е учил на праведен начин на живот. Срокът на това робство не е бил повече от седем години. След изтичане на срока робът, съгласно закона получавал щедър подарък и излизал на свобода. Условията на задържането на роба далеч не са били “робски”. Тора изисква на “роба да му бъде добре при теб”, Устната традиция обяснява: не трябва да се унижава роба; неговата работа трябва да бъде строго регламентирана, да не е безсмислена и да не е унизителна за неговото лично достойнство. За уважителното отношение към роба в еврейския дом свидетелства, например, твърдението: “ако имаш в дома си една възглавница – дай я на роба си”.

Обобщавайки многобройните изгоди и привилегии от подобен род, Устната традиция прави многозначителен извод: “Купувайки си роб, ти си купуваш господар”.    

Въпреки, че робството никога не е било приятно (каквото и да си говорим, защото е свързано с ограничение на свободата), би било полезно за новите репатрианти, пристигащи в Исраел да сравнят условията, в които някои от тях са принудени да работят в историческата си родина, с правилата за роба, предписани от Тора и да решат, кое общество е по-хуманно и справедливо…

Забраната за кражба, под това Тора има предвид не само простите и вулгарни кражби в магазина или опита да се „облекчи” джоба на своя ближен. Крадец се счита и така наречения “мъкнещ”, този, който регулярно и без разрешение взима от работното си место писалка, плик, гвоздеи… Забранено е да се “взимат” даже малки и малоценни вещи, на когото и да принадлежат те – на възрастен или на дете, богат или беден, евреин или неевреин, на държавата или на транснационална компания или на дребен собственик.

В категорията кражба влизат много и разнообразни явления, толкова порочни и разпространени в нашия живот. Забранено е да се използват вещи дадени за временно съхранение, например велосипеда на съседа или неговата месомелачка. Не трябва да се използва чужда собственост без изричното разрешение на собственика, дори и  да имаме твърдото намерение да я върнем “цяла и съхранена”.

Забранено е да се взима, каквото и да е чуждо дори на шега, защото в този същия момент ние се превръщаме в несмешни крадци.

 Има още едно важно обстоятелство, което често не се взема под внимание. Категорично е забранено да се купува и съхранява нещо, което е откраднато. Ако дадена вещ ви се струва подозрителна или продавачът Ви моли да не разказвате на никой за тази си покупка, по-добре е да се откажете от нея.

За кражба се счита и присвояването на интелектуална собственост: плагиатството в литературата, самоволното присвояване на чужди авторски права. Обаче е позволено да се копират страници от книга, ако не се готвите да ги използвате с търговска цел.

Този, който в основата на свой доклад или печатна статия влага чужда идея, но не посочва нейния автор, с това той извършва действие, което е близко до кражбата. Крадец може да бъде наречен и немарливият учещ се в учебно заведение, което съществува с пари на спонсори. Ако той лошо се занимава или пропуска занятия то този човек може да бъде обвинен в кражба на чужди пожертвования.

Ще приведем още няколко разновидности на кражбата. Не трябва да се подбужда никой, към напразна загуба на пари. Не трябва да се вземат пари от родителите без тяхното разрешение – това също е кражба. Този, който е бил свидетел на кражба и си е замълчал се счита за съучастник на крадеца.

Забранено е също да се крадат мнения и чувства на други хора. Какво означава това? Кражбата на мнения и чувства – това са такива действия и изказвания, които подбуждат другите хора да имат за Вас по-високо мнение или по-топло чувство към вас, което вие, извинявайте, не заслужавате.

Да приведем пример. Наш познат ни моли, да му окажем някаква услуга или помощ. Ние решаваме въпроса с едно телефонно позвъняване, а след това му казваме: “Ти знаеш ли, какво ми е струвало това? Колко време и сили загубих за твоята работа?” Всички чувства на благодарност, които той ще изпитва към нас след тези думи се смятат за откраднати. Това е класически случай, когато лъжата се превръща в кражба.

Забранено е да се предлага на човек храна или подарък, когато е очевидно, че  ще се откаже,  в случая, ако подобна фалшива щедрост служи само за една цел – да се издигне престижа и авторитета ти в очите на другите. Пред нас е една от разновидностите на кражба на мнение.

Ако ние предлагаме услуга от вежливост или за да поддържаме добри отношения, то това е разрешено даже и в случаите, когато е гарантиран отказа. Спомнете си разговора между двамата герои от филма “Брилянтната ръка”. Единият видимо ветеран от затворите и лагерите, говори на другия: “Ако дойдете при нас в Колима, заповядайте”. Поканата е малко привлекателна, но от гледна точка на еврейския закон в нея няма нищо срамно.

И така кражбата, като явление е изключително многолика.

Като пример ще посочим необходимостта от своевременното връщане на дължими пари, ако разбира се  разполагаме с тях. Освен това работодателят няма право да задържа заплатата на работника. За това съществува и отделна заповед.

Лъжата се смята за форма на кражба, защото лъжецът краде от хората най-ценното нещо, което те имат – правилното виждане на света.

Още един важен момент. Забранено е да се шуми, когато обикновено хората спят или си почиват. Кражбата на сън се счита за тежък грях, защото за разлика от материалната загуба,  не можем да възмездим пострадалия за часовете, които той не е доспал по наша вина.

За особено сериозни престъпления йудаизма смята кражбата от представителите на така наречените “слаби слоеве на обществото” : бедняка, сирака, вдовицата, човек присъединил се към йудаизма (смяната на средата винаги се отразява особено тежко).

Категорично е забранено да се краде чуждото време: да се заставят хората да чакат без особена нужда и особено да се пилее работно време – да се пие кафе, говорят празни приказки по телефона (в последния случай нарушителят довежда работодателя до допълнителни парични разходи). Не може да се оправдаваш с уговорки от типа: на мен и без това ми плащат малко, заставят ме да работя повече, фирмата „бълха я ухапала” и т.н.

Темата за осмата заповед е обширна; тя засяга, както ежедневната ни реалност, така и философските дълбочини на живота ни. Тора ни казва: всичко, което съществува в света е създадено от Всевишния, проявява Неговата същност и следователно принадлежи на Него.

Един път Всевишният попитал евреите, чрез пророк: “Вие видели ли сте езичниците да крадът от своите идоли? Такова нещо не може да стане. Тогава защо вие крадете Мен, вашия Творец? За какво става дума, за каква кражба? Всевишният продължил: “ Десетата част от вашия доход Ми принадлежи. Аз ви я давам за цдака. Защо вие я присвоявате тайно?”

От векове евреите са отдавали десет процента от своите доходи за помощ на болните и бедните, за издържане на синагогите и учебните заведения и за други важни и достойни цели. Това се нарича цдака, помощ за безимотните, дума образувана от корена „цедек”, справедливост. Да се помага на бедните е и самата справедливост, на която се крепи света. Но с какво да помагаме, когато на самите нас всичко, както се казва едва ни стига? Възможността да помагаме на другите ние също получаваме от Всевишния. Десетата част от дохода ни това не е пожертвование от нашия джоб, а това, което изначално не ни принадлежи. Това е капитала, който ни е даден, за да изпълним заповедта  за помощ на ближния. И ако ние не го отделяме и не го отдаваме на другите хора, то от гледна точка на традицията ние крадем! Крадем от другите. И преди всичко крадем от Твореца. Защото той ни е дал това за съвсем други цели, а не за лично ползване.

Две думи за природата. Сред съветските хора е разпространен възгледа за дивата природа, като за нещо безстопанствено, “ничие”. Навярно поради това много, от тях така пренебрежително, а понякога и откровено хищнически се обръщат към нея. За да се спаси все пак нещо, обществените организации призовават към съвестта на обикновените хора, като им обясняват, че чистия въздух е нужен за дишане, горите и насажденията за храненето и други жизнено важни нужди за живота, чистата незамърсена вода – за здравето, всичко това заедно е за естетиката и затова не замърсявайте нищо, не чупете и не унищожавайте. Но само от такива призиви се получава малък ефект, защото няма истински стимули за грижа и охрана на природата.

Еврейската традиция казва, че всичко, което живее и расте в горите, на поляните, в долините и планините, морето, небето и на земята е собственост на Твореца; то е Б-жествено и естетично и по своята вътрешна същност. Затова с нея трябва да се отнасяме грижовно и разумно. Пример за такова отношение може да служи следващия епизод. Един път двама мъдреци вървели по пътя и си говорили. Единият от тях машинално скъсал листо от крайпътно дърво. Другият с упрек възкликнал: “Какво направи? Та това е кражба!” Да отбележим, че да се къса листо от дърво или да се счупи клонка от дърво е възможно само ако има конкретна необходимост; да се прави това ей така е забранено.

Впрочем смята се, че този, който яде без да произнася благослоение върху храната, все едно я взима без да е получил “разрешение”.

Заповедта “не кради” се оказва толкова очевидна, че още през XVIII – XIX век френските просветители за пръв път предлагат да се заменят Б-жествените заповеди с “общочовешки договор” и за тази заповед са съчинили такава формулировка: “ти не кради – и тебе няма да те крадат”. И на всички ще им бъде добре. Нима това не е гласът на здравия разум! Но просветителите и енциклопедистите не отчитат един важен фактор. Какво ще стане с личната изгода, която почти винаги превишава обществения интерес? Егоизмът е присъщ на природата на човек. Не случайно съвременните демократични държави са добавили към “общественият договор” за незаслужената част на личната изгода - затвор.

Оказва се, че без морал (или както обичаха да казват съветските лидери в предишната епоха – човешкия фактор), е безсилна и най-съвършената в света юридическа система. Безсилието се обяснява с три главни причини:

1) Прокурорите и съдиите са също хора. Ако те са лишени от морални принципи е лесно да бъдат подкупени.

2) Да откраднеш и продадеш можеш всичко – ако се научиш да заобикаляш положенията в закона. Днес, например с голямо търсене се откроява информацията. Да бъде предпазена тя от кражба е много трудно.

3) В съвременното общество на всеобщо благоденствие и всепозволеност крадат много – даже понякога ни се струва, че всички, а както е известно не можеш всички да санкционираш.

Исраелската, в това число и руско езичната преса обича да пише за случаите на кражба и разхищение в религиозните среди. Нямам думи, когато краде вярващ евреин, тогава това е два пъти по отвратително, защото към обикновеното престъпление той добавя греха на оскверняването на Името на Всевишния в очите на невярващите хора. Особено възмутителни са случаите, когато човек с външни признаци на религиозност, лъже репатрианти използвайки тяхната неопитност и доверчивост.

Обаче проблемът на нашето общество се състои в това, че всяка негова група критикува другите групи, без да забелязва своите недостатъци. Нима са малко лъжите и измамите в самата среда на репатриантите? Нима при нас няма фиктивни разводи, с цел да се получат повече предимства и фиктивни бракове с неевреи (за приличен рушвет). Някои хора идват в Исраел само, за да получат “кошница с благини” и да се върната с нея в къщи. Други взимат кредити и изчезват, принуждавайки гарантите си, като правило също репатрианти, както и самите тях, да се разплащат за техните дългове. Всичко това е злостна кражба при най-тежките обстоятелства.

Ние вече писахме, че заповедите на Тора отразяват обективната реалност. Крадецът си остава крадец, даже ако той не е хванат. Това означава, че със своето престъпно поведение той е навредил първо на себе си, нарушил е своята вътрешна структура, подкопал е в своята душа някаква важна основа – накратко станал е друг човек. За да ликвидира нанесената загуба, той е длъжен да върне откраднатото или да заплати компенсация, да се извини пред Всевишния, да се ориентира какво става в него и да се промени дотолкова, че да не се повтори направеното, дори да се окаже в това положение, което го подтикнало към кражбата.

Секуларният морал казва, че кражбата вреди на обществото. Тора твърди, че да се краде е лошо и преди всичко за самия крадец.


Девета заповед.
"Изкорени злото от своята среда”

Продължаваме беседата за Десетте заповеди. Днес ще се занимаваме с деветата по ред заповед: “Не се отзовавай за ближния си с лъжесвидетелство”.

За да може едно свидетелство да бъде признато за истинско, то трябва да удовлетворява редица строги изисквания. В съда може да говори само за това, което си видял със собствените си очи от началото до края. Не трябва да се измисля, доказва, интерпретира и коментира видяното – даже дреболиите, още повече главните детайли. Важно е да се знае, че дори свидетелят да говори самата истина, съгласно думите на други хора, неговото свидетелство се приема за лъжливо.

Впрочем, можеш да станеш лъжесвидетел без да си казал нито една дума. В Талмуда е приведен такъв пример. Равин говори на своя ученик: “На теб ти е известно, че аз нито един път в живота си и никого не съм лъгал и никога няма да излъжа, даже ако на мен ми обещаят планини от злато. Еди кой си ми дължи пари и аз имам свидетел, че той ми е длъжник. Но един свидетел е недостатъчен. Затова те моля: ела в съда, само ела и не говори нищо. Когато длъжникът види, че аз съм довел двама души, той ще ги приеме за мои свидетели и ще си признае за неплатения дълг”. Талмудът заключава: такава на пръв поглед, невинна хитрост е забранена, защото равинът фактически призовава ученика си към лъжесвидетелство, дори и да е пасивно.

Да, заповедта “не се отзовавай за свой ближен с лъжливо свидетелство” е строга и безкомпромисна. И това е разбираемо. Та нали от честността на свидетеля зависи решението на съда, а това означава и съдбата на участниците в процеса. Както се вижда от приведения пример, да се лъже в съда е забранено даже в името на възстановяване на истината и справедливостта.

От друга страна лъжесвидетелстването се счита не само, като “съчинение” на факти, но и като скриване на истината от съда. За лъжесвидетелстване се е предвиждало сурово наказание: “Ако съдиите са разследвали добре и се окажело, че този свидетел – е лъжлив свидетел,  ако някой лъжливо обвини своя брат, то направете му това, което е замислял той да направи на своя брат и изкорени злото от своята среда”. (Дварим 19:18-19)

Тора смята лъжесвидетеля за безусловен злодей, който е можело даже да убият, ако неговия донос е довел до убийство на невинен човек.

Какво е това донос и какви страшни последствия той може да донесе ние с вас много добре знаем. В Съветския Съюз милиони хора паднаха жертва на “революционната бдителност” на доносчици и подлеци. За доносничество не само, че не наказваха, а точно обратното – поощряваха. Даже  най-близки хора понякога си нямаха доверие един на друг.

Така, че Тора изисква: не се занимавай с доносници, т.е. с тези които дават лъжливи показания за ближните си; дръжте децата си далеч от тях, за да не се научат от тях на лъжи и подлости.

Тук се налага едно важно уточнение. Всичко, което ние говорихме за съда и свидетелските показания, се отнасят за справедливото съдопроизводство, осъществявано по вечните закони на Тора. Ако съдът по начало е несправедлив, тъй като се ръководи от порочни закони или ние предварително сме се уверили, че наказанието няма да съответства на тежестта на постъпката или обратното, осъденият ще бъде наказан особено жестоко и по варварски начин, тогава не трябва да се свидетелства в такъв съд. А в някои случаи следва да се постараем, да дадем в такъв съд лъжливи показания, ако това може да помогне, да се предотврати съдебна разправа. Още повече дори може ако е необходимо да се излъже, ако съдът има намерение да изпрати на смърт не престъпника, а невина жертва на юридически произвол.

Да се върнем към темата. И така ние установихме, че справедливото правосъдие е едно от най-важните условия за нормално функциониране на всяко общество. Поради това Тора включва съдопроизводство в Седемте заповеди на синовете на Ноах, дадени на цялото човечество.

Разбира се на нас ни е известно, че светските и религиозни хора по различен начин гледат на ролята на съда и неговите възможности. Първите, които са далеч от вярата в Тора, вярват, че съдът е единствения обществен механизъм, който е призван да стои на стража на законността и е способен да възстанови справедливостта. Евреите на Тора също смятат, че съдът е длъжен да води делото честно, добросъвестно и да се стреми към обективно разследване и произнасяне на справедлива присъда. Но те си дават сметка, че това не е винаги възможно. Та нали съдиите също са хора: на тях им е трудно да отчетат всички аспекти и тънкости на делото, те мога да не знаят нещо. Понякога грешките и съдебните злоупотреби са неизбежни. Поради това еврейският Върховен съд (Санедрин), съществуващ в епохата на Храма, се е ръководил в своята дейност от един строг принцип: по-добре е по грешка да бъде оправдан престъпник, отколкото да се накаже невинен.

Тъй като всеки религиозен човек (не само евреин) знае, какво казват думите на Лермонтов: “Има Б-жи съд. Има страшен Съдия: Той чака; Той е недостъпен за звъна на златото, всички мисли и дела Той знае предварително”.

Окончателният и истински справедлив съд предстои на всеки от нас след, като напуснем живота, въпреки, че и тук на земята нито една наша постъпка не остава без последствие.

Що се отнася до нашия земен, еврейски съд, то без да гледаме на това, че по време на съдебното разследване е недопустимо даже и най-малкото изкривяване на истината, още повече до началото на съдебното разследване при следствието се разрешават за изясняване на всички обстоятелства по делото, да се използват професионални прийоми, различни уловки и хитрости, но само в тези случаи, когато има основание да се смята, че заподозреният не говори истината.

Ще приведем пример. Един път при един от водещите религиозни авторитети на нашето поколение, равин Шломо-Залман Оербах, починал преди няколко години, дошла съпружеска двойка. Жената твърдяла, че е получила от мъжа си гет, разводно писмо, но го загубила. Мъжът решително възразявал: че никакъв гет не е давал на жена си. В хода на беседата рав Оербах почувствал, че жената лъже въпреки, че обичайно при такива конфликти повече вярват на жената. Поради това равинът я попитал: “Кажете, как мина вашия развод? Например, на сватбата вие обиколихте около мъжа си, стоящ под хупата, седем пъти обратно на часовниковата стрелка. А сега, като получихте гет, вие обиколихте ли около него седем пъти в другата посока или не? Жената се разтревожила и неуверено произнесла: “Да, аз помня, как го обходих в обратната страна, но колко пъти не броих”. С това лъжлата се провалила: при развода не се правят никакви обходи.

Обърнете внимание, в текста на деветата заповед по открит начин съда не се споменава, което показва нейния по-широк смисъл. Получава се така, че в по-широк смисъл, Тора забранява да се лъжесвидетелства не само в съда, но и в ежедневния живот. Освен тази базова заповед съществуват още няколко мицвот, които забраняват лъжата, измамата в различните и форми и проявления, например: “Не вярвай на лъжливи слухове, не поддържай злодея – за да не станеш лъжесвидетел” (Шимот 23:1). Има още едно указание: “Не крадете, не отричайте истината и не се лъжете един друг” (Вайкра 19:11).

Ежедневната, така да се каже битова лъжа също е лъжесвидетелстване. Такъв вид лъжа ние ще представим под вида на девет категории забранени от Тора, отрицателното значение на които, за съжаление, до сега никак не е остаряло. Да разкажем за тях.

     1) Лъжа, която води до материална загуба. Разбира се не за този, който е съчинява, а за този срещу когото е насочена. Тук се отнася отказа на паричен дълг, задържане на работна заплата под различни предлози, неизпълнение на финансови задължения, особено за неплащане на наемен труд. Именно за подобни действия е казано: “Не крадете, не отричайте истината и не се лъжете един друг”.

Тора казва също: ”Ако ще продавате или купувате, каквото и да е от свой ближен не се лъжете един друг.” (Ваикра 25:14). Вечна и много актуална заповед. В нея става дума за забрана на всички видове лъжи в търговията: в теглото, в сметката, в използване на неточна мярка и теглилка. Освен това, продавачът може да каже на купувача, че стоката му струва повече от колкото е действително. Разрешено е да се казва: “Ето моята цена. За по-малка цена аз няма да ви продам.” Тук се отнасят и опитите да се скрие дефект в стоката. Например, забранено е да се скрива, че продаваната или даваната под наем от Вас квартира “тече”. Преди сделката стените и може отново да се боядисат, за да се подобри вида и се премахне плесента, придавайки на квартирата “търговски вид”, но при едно условие: купувача трябва да знае за това. Това се отнася и до информацията за неприятен съсед, който се увлича да свири нощем на саксофон или изяснява семейните си взаимоотношения с хвърляне на домашната посуда.

Така също не трябва да се мами купувача относно мястото на производство на стоката и името на фирмата производител – например да се скрие, че “японският” магнетофон не е бил сглобен в Япония. Такъв вид лъжа е особено порочен и е подобен на кражба. Тора решително забранява да се дезинформират хората, - евреите или неевреите в еднаква степен.

В категорията на лъжата, която води до материални загуби влиза и мошеничеството, което по същество представлява стремеж да се завладее чужда собственост, когато на законния владетел на тази собственост се съобщава лъжлива информация в резултат, на което мошеника придобие право на владение.

Безусловно е забранено, в средствата за масова комуникация, да се разпространява дезинформация, - например, когато журналистите съзнателно подриват репутацията, както на отделните хора, така и на цели групи от населението; примерно в Исраел – на репатриантите, религиозните общини, бежанците от Етиопия и т.н. Такава “теза”, тиражирана в десетки хиляди екземпляри или предавана по радиото или телевизията, т.е. ориентирана към най-масовия потребител създава възможност за особено тежки социални последствия.

     2) Тора еднозначно забранява и тази неистина, която носи вреда не веднага, а след време и може да се превърне в голяма загуба. Така, някои лъжци извоюват в хората голямо доверие към себе си и след това използват това доверие за користни цели. Пред Висшия съд те ще отговарят не само за загубите, които ще понесат измамените, но и за първоначалната лъжа, която е позволила на измамника да достигне своята цел.

     3) Срещат се и такива форми на лъжа, които не нанасят преки вреди, но пречат на жертвата да получи изгода. При това причините за подобни лъжи могат да бъдат най-различни: завист, жажда за отмъщение, стремеж да се заработи от лъжа. Такива ситуации са разпространени в политиката, икономическата конкуренция и всекидневния живот, например, при постъпване на работа, предвижване по служебната стълбица и т.н. В тази категория влизат и лъжите с цел да се завоюва разположението на влиятелни лица, за да се постигнат протекции, да се получат някакви привилегии, преимущества или подаръци – за сметка на това другите хора да бъдат пренебрегнати! Тора безусловно осъжда лицемерието и ласкателството, които съпътстват подобни форми на лъжи. Като нагледни примери затова могат да послужат думите на един от героите в пиесата на Шварц (за правилността на цитата не гарантирам): “Извинете за прямотата, кралю, но вие сте гениален човек!”

     4) В отделна категория влизат случаите на умишлено, но на пръв поглед безвредно изкривяване на действителността, фантазьорството, което можем условно да наречем синдром на барон Мюнхаузен. Като правило фантазьорите не причиняват на никого материални загуби, нито в настоящето, нито в бъдещето. Те лъжат “заради изкуството”. Не рядко те има съвсем конкретни цели: самореклама, привличане на вниманието към собствената персона, търсене на популярност.

Можем да дадем съвет: организирайте вечери на устното творчество, но нека хората да знаят, че вашите потресаващи разкази и истории са подправени с голяма доза измислици. Или започвайки да съчинявате поредната приказка, дайте на слушателите да разберат, че не всичко което казвате е истина.

     5) Забранено е да се дава обещание, ако предварително знаеш, че то няма да бъде изпълнено. Забраната е категорична, даже ако за тази лъжа има “благородна мотивация”: в желанието си човек да не огорчава хората с отказ, човек се стреми да съхрани добрите си отношения с хората и се опитва да поддържа репутацията си на всесилен човек, умеещ да помага и т.н.

     6) Счита се за лъжливо и преднамерено нарушаване на обещанието. Поради това Тора изисква скрупульозна точност и изпълнителност на всички дела. По-добре въобще да не се дават обещания, отколкото след това да се нарушават.

     7) Категорично е забранено да се лъже ближния, с цел да се завоюва неговото разположение, да се поставяш в по-добра светлина. За тази измама, която е известна под името “кражба на мнение” ние говорихме в предишната глава, посветена на заповедта “не кради”. Например не трябва да каниш човек на гости, когато знаеш предварително, че той ще ти откаже, - само, за да укрепиш репутацията си на щедър и гостоприемен човек. Но можеш да го поканиш от вежливост или за запазване на добрите отношения. Там където е прието да се говори при раздяла “заповядайте на гости” и се смята за фраза, която никой с нищо не се ангажира и тогава може да се постъпва така даже от гледна точка на Тора. Главното е никой да не бъде въведен в заблуждение!

     8) Не трябва да се хвалиш с качества, способности и възможности, които на практика не притежаваш (в духа на гоголовия Хлестаков). Не трябва така също и да преувеличаваш своите знания, да си приписваш длъжности, звания, титли при преговори с потенциален работодател. Това не е само “кражба на мнение”, но и забранен прийом за борба с другите претенденти за вакантната длъжност.

     9) Тора забранява лъжата не само при говоренето, но и в другите и форми: писмена, печатна, жестове, мимики, артикулации.

Преди да завършим с категорията лъжа, да направим още няколко забележки.

Тежък порок е да се лъже по навик, без конкретна цел и без изгода. Ако ви попитат, как да стигнем до улица Шолом –Алейхем или проспект Джавахарал Неру, а вие не знаете, наберете мъжество да отговорите: “Аз не зная. Попитайте някой друг”. В противен случай вие не само ще изпълните ролята на Сусанин от едноименната опера на Глинка, но и ще се научите да лъжете за дреболии.

Забранено е не само да се лъже, но и да се слушат чужди лъжи. В Тора е казано: “Отдалечавай се от всяка лъжа”.

Но има и много редки изключения, когато трябва да се лъже, да кажем, за да се спаси невинен човек и то не е само позволено, а е необходимо. Има и други случаи от подобен род: разрешено е да излъжеш мошеник, за да не станеш жертва на неговата лъжа. Но не трябва да лъжете този, който ви е ощетил, за да му отмъстите, след като вече сте ощетен. И още по-недопустимо е да действате, както се посочва в известните поговорки: когато живееш с вълци трябва да виеш като вълк; както постъпват с мен така и аз ще постъпвам с другите. Даже ако виждам, че всички около мен лъжат, аз все едно не съм длъжен да се присъединя към тях заради собственото си душевно равновесие.

Във всеки нормален човек лъжата предизвиква истинско отвращение. Това потвърждава, че заповедите на Тора не са изкуствени; те изразяват самата същност на човек. Та нали всеки от нас, бидейки творчески човек е способен да излъже така, че никой да не забележи лъжата, но чувството за вина и гадост към самия него може да живее години, отравяйки съществуването, нима ни е потребно това?

Още няколко примера, когато е разрешено да не се казва истината. Може да не се казва истината, за да се помирят хора, които са се скарали; например, казвайки на една от страните в конфликта:”Знаеш ли той много съжалява, че те е обидил”, - даже, ако няма никакви съжаления в действителност.

Безусловно се разрешават образни преувеличения в експресивни думи, като например: “Аз ти казвах хиляди пъти!” Разрешено е да се казва: “Не плачи сине ще намерим твоите десет шекела.” – даже, ако плачещото детето не ви е роднина.

Не трябва да се разказва за щедростта и гостоприемството на човек, на някой, който може да злоупотреби с неговата добрина, даже ако от Вас се изисква пряк отговор.

Когато ви помолят да съобщите някаква новина с елемент на рехилут (невинна сплетня, клюка), то по-добре е да излъжете, отколкото да давате истински сведения. Материална загуба от такава лъжа няма да последва, а мирът е най-важен. Също така можеш да говориш неистини за себе си от скромност – като подценяваш своите знания, способности и постижения. Но излишно да ги преувеличаваш, както знаем не трябва.

Заповедта “не лъжесвидетелствай” от никой не се оспорва – но кой от нас напълно я изпълнява? Тя засяга най-болното място на съвременното ни общество – неговия морален упадък, който се проявява преди всичко в разпространението на различни форми на лъжи на всички нива от правителствените инстанции до взаимоотношенията в семейството.

Тора ни дава ориентири, които ни позволяват да избегнем лъжата. Затова, как да стане това на практика ще поговорим друг път.

Ние завършваме серията от статии за Десетте заповеди. Последната десета заповед гласи : ”Не пожелавай дома на ближния си”. Не пожелавай жената на ближния си, нито роба му, нито робините му, нито бика му, нито магарето му, нищо, което е на твоя ближен” (Шимот 20:14).

На практика, Тора изисква още повече: не само да се подтиснат забранените желания, но да се държим така, като че ли те все едно не са възникнали. Възможно ли е такова нещо?

Преди да отговорим на този въпрос, е необходимо да видим, как и под влияние на какви фактори се формират нашите желания. Това общество, в което живеехме, решително отхвърляше всякакви форми на истинско духовно търсене или даже дълбок самоанализ, наричайки това интелигентско самовглъбяване. Зад това презрително високомерие се криеше точна идеологическа постановка за единомислие, без която не беше възможна политическата благонадеждност: ако строителят на най-прогресивното и справедливо общество започне много обстоятелствено да се задълбава в своята душа, то какво добро може да очаква, че ще открие в нея, нещо което е излишно и в разрез с партийните постановки, с тезисите на последния конгрес; ще започне да задава “не тези” въпроси и ще се превърне в дисидент.

Тора се отнася към вътрешния свят на човек по друг начин. Еврейските мъдреци, прекрасно ориентирани в човешката психология са казвали, че човек е способен не само да потиска емоциите си, но и ефективно да ги управлява.

Но нека още от началото да се разберем. Какво точно ни е забранено да “желаем”? Тора изобщо не забранява да се желае доброто, нужното, полезното. Да допуснем, че на мен ми харесва жената на моя съсед или автомобила му, тогава аз бих могъл да си кажа: “На мен много би ми се искало да имам подобна жена и автомобил от същата марка”. В това желание няма нищо срамно.

Но категорично е забранено да желаеш именно това, което има съседа ти: неговата жена и неговия автомобил. Нарушител на тази заповед се счита даже този, който се стреми да получи чужда, харесала му вещ дори по законен начин: без да я краде, без да я взима насила, а да я купи с пари. Той моли, настоява, досажда: “Продай ми тази ваза. За какво ти е на теб? Аз добре ще ти платя”.

Защо желаем понякога точно тези вещи, а не подобни на тях, искаме тези, които принадлежат на другите хора? За това има няколко причини. Най-често желанието да се вземе чуждото е предизвикано от завист. Завистта казва: “Светът е устроен несправедливо спрямо мен разбира се. Този “кадилак” трябва да е мой. Но поради някакво недоразумение той се владее от моя съсед. Аз имам право да стигна до справедивостта и още повече до възстановяването и”.

Завистта е тясно свързана и с друго чувство, тласкащо хората към грабеж и кражба. Това е отмъщението. Попадайки в зависимост на най-долните инстинкти, мъстящият жадува да унизи по-преуспелия, талантливия или богатия човек, да го лиши дори само от част от това, което той притежава.

Да поясня с пример от моята лекарска практика в Канада. Един пациент ми призна, че той има интимни отношения с жената на своя началник.

“За какво ви е това?” – поинтересувах се аз.

Отговорът беше много неочакван: “Този подлец има всичко: красива жена, положение, пари, вила. А аз нямам нищо! И освен това трябва да превивам пред него гръб от изгрев до залез. Така, че поне тук да спечеля…”

Нищо добро от това отмъщение не излезе. “Леката” интрижка завършва с унижение и тежко душевно разстройство. Наложи се моя пациент да се лекува от депресия и това не беше всичко. Такава е цената на отмъщението.

На основата на такива чувства, като завист и мнителност, лежи както вече казахме представата за несправедливото устройство на света. Тора възразява: така само ти се струва; на практика светът е построен справедливо, в него няма случайности. На всеки от нас първоначално са предоставени оптимални условия за духовно и емоционално развитие. Всички атрибути, които са ни необходими затова, или вече са на лице (но ние понякога не го забелязваме), или ще бъдат дадени в бъдеще, или трябва да се научим как да ги вземем.

Ако на вас ви се поиска да имате даден предмет, да допуснем антикварна ваза, която притежава съседа ви, приятеля ви или някой познат, попитайте себе си, действително ли този предмет ви е толкова необходим. Често се случва така,  че не е толкова важен самият предмет, колкото статуса на приложението му. На нас не ни е нужен “ролс-ройс", а уважението в очите на обкръжаващите, които ни виждат зад волана на този престижен автомобил. Именно уважението!

А ако погледнем по-дълбоко, то ще се окаже, че на нас ни липсва самоуважение. Ето за какво ние действително мечтаем. От тук и комплекса за малоценност, от които ние всички в една или друга степен страдаме, тежкото усещане, че без “ролс-ройс” за нас няма живот.

Човек трябва да се научи да изпитва уважение, към самия себе си, такъв какъвто е без „джентълменския набор” от стоки, услуги и връзки, даващи му място в “висшето” общество. Ако това умение се придобие, то ще отпадне и необходимостта от “ролс-ройса”.

Всичко, казано по-горе е вярно и по отношение към дълбоко скритото в нас усещане за недостиг на любов към нас самите. Много често страдаме и тук поради самоизмама, приемайки за любов ненавистта си към себе си. Тази ненавист се компенсира с егоизма, т.е. желанието да уредя себе си за сметка на другите, за да покажа самолюбието си, защото чувствам абсолютна необходимост да получа нещо важно или ценно: престиж, обществено положение или накрая вещ която ще ми донесе любовта на окръжаващите ме.

Човек става роб на своите илюзии. Той е готов на всичко, но чувството, което той жадува, така и не идва. Защо? Първо защото, ако човек не обича себе си, то той не е способен да почувства обичта на другите. И второ неправедните методи за придобиване на нови блага, го заставят още повече подсъзнателно да презира себе си. Кръгът се затваря.

Случва се понякога на нас действително да не ни стигат, някакви материални атрибути за духовно и емоционално издигане. На нас ни е нужно да направим още нещо, използвайки наличните си възможности. Понякога това е непосредствено обръщение към Всевишния за помощ.

Но защо е необходимо да го молим? Та нали Творецът е всезнаещ: Той и без нашите молби знае прекрасно, какво е необходимо за нашето развитие. Тук се задействат два важни принципа: свободата на избора и “мяра според мяра”.

Когато човек моли, той демонстрира своята готовност и желание да получава недостигащите му блага от Твореца. И Всевишния откликва на неговата молба. Впрочем понякога молбата остава без отговор. Не защото Всевишният се отказал от натрапчивия молител: нищо ще минеш и без него (Това, което действително не ни се полага, ние няма да получим независимо дали се молим или не.)

Той просто иска да ни каже: можеш да го вземеш сам, отиди и си го вземи; знай, че въпреки че Аз съм винаги с теб свиквай да действащ самостоятелно. Това е и целта към която се стремят всички добри родители: да научат децата си да взимат правилни решения без странична помощ. Ако искаш да имаш автомобил, какъвто има съседа – иди учи се, работи и получи това, което ти се полага във вид на заплата, а не като подарък.

Тора е мъдра. Тя казва: това, което ти принадлежи никой не може да ти го вземе, а това, което не е твое ти все едно няма да успееш да задържиш.

Има и други причини, които подбуждат хората да се интересуват от чуждата собственост. Моля, няма такъв човек, който поне един път през живота си да не се е замислил за смисъла на битието. Защо живея? Какво искам от живота?

Разказват такъв анекдот. Двама евреи прочели във вестника за смъртта на един милиардер. Единият пита: “Как мислиш, колко ли е оставил?” Вторият му отговаря: “Не се вълнувай всичко е оставил”.

Всеки от нас, атеист или вярващ знае, че всичко придобито ще се наложи да остави в този свят. Поради това атеистът се стреми да задоволява своите ежеминутни желания, да има всичко тук и сега. Такава философия поражда конкуренцията. На атеиста му се струва, че той участва в напрегнатата жизнена гонка, че някой го е изпреварил и върви по петите му. От тук е завистта, чувството за неудовлетворени амбиции и желанието обезателно, каквото и да става да се получи това, което имат другите. За да ги догони и победи.

Там където го има Всевишният, смисълът на живота се свежда до друго. Вярващият човек се стреми преди всичко към духовно и емоционално израстване. Материалното благосъстояние не е цел за него, а средство за постигане на по-висок идеал. Тук няма място за конкуренция. Човек няма за какво да се стреми да стане най-богатия на гробището. Неговата цел не е богатство, не са почестите, а неотклонно възхождение към върховете на духа. Той просто няма с кой да се конкурира - освен със самия себе си.

Рав Зуша: “Аз не се страхувам, че във Висшия съд ще ме попитат: защо ти не си бил, като Моше Рабейну? Та аз не съм се родил да бъда него. Аз се страхувам от друг въпрос: защо ти не си бил такъв, какъвто би могъл да бъде рав Зуша?”

Уместно е да се приведа думите на великия равин-кабалист Аризал (Ицхак Лурия), който е живял в Цфат, преди повече от четири века. Той е писал: “Никога и на никой не завиждай. Ако някой е надарен повече от теб, то това означава, че той е работил над своите способности много години или даже много предишни животи”. С други думи този, който иска да се сравнява по ум и талант с гениите, трябва да вложи не  по-малко сили и време за своето развитие.

Но да се върнем към нашата заповед. И така на нас ни е забранено да пожелаваме чуждото. Но по какъв начин човек може да “не желае”?

За човек е присъщо да се стреми към тези неща, които както той смята ще му доставят удоволствие, при условие, че цената която е готов да заплати, не му се струва висока. Далеч не всички удоволствия ни прелъстяват. Ние знаем например, че за използването на наркотици трябва да платим твърде висока цена (да платим не толкова с пари, колкото със здраве, а понякога даже с живота си), и поради това ги избягваме.

Една известна поговорка гласи: безплатни обяди няма. Това не е съвсем така. Ние получаваме “безплатни обяди” от Твореца, при това в голямо изобилие и разнообразие, въпреки, че не винаги ги забелязваме и ценим. Но откраднатите обяди, за който не се е наложило да платим много висока цена – такива обяди действително не съществуват.

Как да изработим в себе си такъв възглед върху света, че да не желаем чуждото никога и при никакви обстоятелства? Как да променим мирогледа си?

Преди всичко трябва да изработим в себе си определена проницателност.

Лично на мен в този план ми провървя. Професията на психотерапевт ми дава възможност да се доближа близко до съдбата на много хора, да видя непарадната страна на живота, неговата обратна страна, скрита от окръжаващите и често от самите тях. Та нали, за да се помогне на човек, да се намери причината за неговите страдания, е необходимо да се стигне до самите корени. Моите пациенти ме научиха на една много важна истина: неблаговидните постъпки неизменно водят до тежки последствия, за тези които ги извършват.

От една страна, човек го мъчи съвестта. Ако той се старае да не забелязва нейните угризения, неговата душа загрубява, а страданията само се усилват. Но покрай самобичуването има и още един реален духовен механизъм, който действа на принципа “мяра за мяра”: негативния ефект от лошите постъпки неизбежно се връща към човек, като бумеранг.

Моя опит, като хипнотерапевт, потвърждава това, което казва от векове еврейската традиция: човек не живее само един път на този свят и ако той не е изпълнил жизнената си задача, то той се връща на земята в друго превъплъщение (инкарнация).

В тази статия аз не си поставям задачата да доказвам реалността на инкарнацията и миналите животи. Ще посоча само няколко общоизвестни явления, описани в литературата.

       1. Известни са случаи, когато хора намиращи се под хипноза си “спомнят” езици, на които преди не са говорили;

       2. Много хора разказва за реални събития от други епохи, за които те не биха могли да знаят от сегашния си живот и за които има независими потвърждения: документи, летописи, археологични данни;

       3. Известни са много прецеденти, когато двама различни човека, без да са се наговаряли да разказват за едни и същи епизоди от съвместен минал живот, като посочват еднакви подробности.

По тази тема са написани не малко книги и монографии. Само на английски език са над двеста.

Наблюдавайки посочения феномен в своята лекарска практика, аз всеки път се убеждавам, че на хората се налага напълно да се разплащат за постъпките си извършени в този или предишен живот. От своя личен опит и опита на другите лекари искам да предупредя: нито едно наше действие не остава без последствие, нито едно престъпление не се случва без да се върне. Този, който вижда тази причинно-следствена връзка никога няма да претендира за чужда собственост.

В заключение е уместно да се приведат думите на известния равин Шимон Рафаел Гирш: “Оценяй своя живот не по това, колко си придобил, а по това, колко добри дела си направил.”