Частна езикова гимназия с изучаване на чужди езици “Джордж Байрон”

Ч
астна езикова гимназия с изучаване на чужди

езици “Джордж Байрон”

гр.Варна, ул.”Д-р Борис Божков” №1, тел: 630-808

e-mail: byron_school@abv.bg

/Анушка Аспарухова/

     Към причините за проявите на агресия – обществени, междуличностни и вътрешно-личностови фактори, можем да прибавим и следните особености на социалната ситуация:

   - Ситуацията на преход, поставяща под натиск традиционни модели за възпитание и

дисциплиниране на поведението при подрастващите;

  - Интензивно информационно общуване, изместващо възможността за автентично

общуване и въвеждащо агресивни модели на себеутвърждаване;

  - Нереформираните социализиращи институции (семейство, детска градина, училище,университет), акцентиращи основно върху контрола и дисциплината при връзката си с подрастващите;

  - Липсата на цялостни програми за осигуряване на родителите и педагогическите

      Според национално изследване на агенция „Alpha Research”(2013) сред факторите, отговорни за агресията при децата са дисциплината в училище, материалните различия между децата, усещането за ненаказаност. Най-голям процент е насилието при деца от 11 до 14 – годишна възраст – почти 30% от случаите. Според 79,4 % от анкетираните родители, дисциплината в училище и родителският контрол трябва да се повишат, за да се преодолее агресията. Според 22% от анкетираните, човек може да изпита самоуважение, чрез насилие. Според 35% от учениците, насилието е фактор за политическа власт, а 24% от децата смятат, че агресията и насилието осигуряват лесен начин на живот. Мнението на децата по-скоро изразява нагласите в обществото, коментират специалистите.            

     Невъзможността за юношата да намери адекватна на собствената си индивидуалност, социално значима изява, може да провокира антисоциалност. Когато детето е оставено само на себе си се създават обективни условия за девиация на поведението му.

1. 
   Проблемът за агресията и неговия контекст
   

- групов натиск върху юношата

- страх да не изглежда слаб или победен

- тестване на граници и отхвърляне на авторитети

- юношата изправен пред въпроса за своята идентичност (кой съм аз, кой съм аз в групата).

-опасност от дифузни (неясни) представи за самия себе си.

    От една страна юношите трябва да интегрират драстичните промени на тялото и своето ново тяло в една нова „картина за себе си”. От друга страна в търсене на своята самостоятелност те напускат битието си на малки деца и започват да оспорват родителския авторитет като първо и последно основание на света, сравнявайки го с другите, критикувайки го и постепенно отчуждавайки се от него. Тези трудни задачи предизвикват смут, объркване, тревожност и агресивност, които много често могат да се маскират като рисково поведение и антисоциални прояви.

   Юношеството е период на непокорство, промени и уязвимост, който може да показва

увеличение в честотата и средствата за прояви на агресия, насилие и друго рисково поведение.Юношеството е труден етап на обърканост и анархи:

- Веднъж това са извънредно сигурни и в себе си доминиращ тип деца, които използват агресивността си за да се налагат;

 - В друг случай това са хиперактивни деца, склонни към прояви на ярост;

- Следващ случай е на деца, които са по-скоро боязливи, нерешителни и скептични спрямо непознатите и чуждите хора;

    Факторите, които влияят върху проявите на агресия са разнообразни:

- Неумението да се преценяват намеренията на другите в повечето случаи е съпроводено с агресивно поведение.Юношите, които действат агресивно, гледат на света като подозрителен и враждебен.

- Нормите и ценностната система на самия индивид. Една и съща ситуация, различните индивиди могат да възприемат по различен начин – за едни тя може да е стресираща, а за други нормална.Установена е пряка връзка между агресията и чувството на вина след агресията. При агресивните индивиди почти липсва угризение или чувство на вина, докато по-малко агресивните показват неодобрение на собствената постъпка след нараняване на друг човек.

 -Неправилните модели на възпитание в семейството. Някои родители неправилно възпитават в агресия, като поощряват отмъщение или показват свое агресивно поведение, което се копира от децата им. Установено е също, че липсата на родителски контрол е свързана с високо ниво на престъпност,посегателство върху частна собственост и конфликти между децата и връстниците им, между учители и ученици. Индивидите се учат като наблюдават останалите, било то преднамерено или случайно - това е процес, познат като моделиране чрез подражание. Децата оформят начина си на поведение, моралните си ценности, лични предпочитания и дори някои навици чрез подражание. Те се учат от обкръжението си - семейство, приятели, книги, учители, списания, музика и медии. Децата свикват да се държат така, че да пасват с околната среда.

2. 
   Предпоставки (подкрепители), формиращи личността на юношата.
   

   Формирането на личността в периода на юношеството е процес на постоянно влияние на социалните подкрепления над индивида. В случаите, когато социалните подкрепители –вниманието, поощрението, чувството за привързаност от страна на околните, отсъстват или са в противоречие с общоприетите норми и ценности (противостоят на морала), тогава са налице предпоставки за формирането на личност (социално-негативен тип), която има вътрешната готовност за антисоциална или противоправна реализация. Следователно безспорно е влиянието на основните източници за формиране на идентичността – референтната група и „значимият друг”.

В периода на юношеството голямо значение оказва и процесът на социално сравнение: процес на оценяване на личностовите особености, стил на поведение, външност, реакции и общо усещане за Аз-а при съпоставка с околните. Голяма част от юношите се смятат за неуязвими и виждат в рисковото поведение просто възможност за себеизява и демонстрация на независимост.

     Вероятността за проява на депресивни и стресови реакции през юношеската възраст са много индивидуални, но могат да се обобщят в:

-негативно отношение към външния вид, отказ да се приеме естественото биологично съзряване на организма;

 -прекалена склонност към самокритика и неудовлетвореност от постиженията или фиксиране само върху неуспехите;

-неблагоприятна обстановка в семейството – проблеми с психическото здраве на родителите, развод, икономически затруднения, родители в чужбина;

-слаба популярност сред връстниците;

-нисък успех в училище;

-липса на самочувствие.
1.3. Рискови фактори – предиктори на агресивно и антисоциално поведение на юношите.
      Наблюдава се все по-осезателно снижение на възрастовата граница при извършването на първите прояви на агресия и насилие в юношеството. Повечето от половината от всички насилствени прояви сред младите хора започват от средата до късното юношество.    

     Рискови фактори могат да бъдат открити в индивида, в средата, в индивидуалната способност да се отговори на потребностите или изискванията на съответната среда. Едни включват семейството, други - съседската среда, училището или групата на връстниците или приятелите.

   Антисоциалните нагласи и мотиви, включително враждебността по отношение на полицията и позитивните нагласи по отношение на насилието са по-важни предиктори сред юношите, отколкото сред децата, но техният ефект остава малък. Антисоциалното поведение продължава да имат малък ефект върху извършителството на насилие в юношеството.

Други неблагоприятни семейни условия, представени като рисков фактор според някоиизследвания се откриват в семейните конфликти. Макар родителите да могат да влияят върху поведението на юношите, те много често го правят по-скоро индиректно. Типът приятели, които ще изберат младите например, зависи от отношенията, които имат със своите родители (Patterson & Yoerger 1997). В част от семействата особено в тези с ниска култура и социално положение, децата израстват в атмосфера на нравствен и социален вакуум, където житейската практика е унищожила границата между „добро“ и „зло“, доколкото мнозинството от тях ежедневно са на ръба на закона, а много често - извън него. Възпроизвеждането на модела на насилие е начин за идентифициране с родителите и проява на героизъм и себеутвърждаване сред своите. Това ни връща към социално-демографските характеристики на родителите - образование, доходи, семеенначин на живот. Всичко това рефлектира в поведението на децата в училище – въввзаимоотношенията им с техните връстници и приятели, в проявите им в обществото.На тази основа говорим за уязвими и морално застрашени деца.

   Емоционалната атмосфера в семейството по уникален начин формира детската психика и поведение. Оказва се, че неблагоприятният семеен климат пряко или косвено тласка малолетните и непълнолетните към ситуации и среда, стимулираща девиантно поведение. Най-уязвими към риск от насилие са децата, които считат, ч

 - За тях е по-лесно да споделят своите проблеми с човек, външен на семейството,

отколкото с родителите;

 - Членовете на семейството са по-близки с други хора извън семейството, отколкото

помежду си;

 - У дома всеки следва своя собствен интерес;

- Принципите и законите в семейството е трудно да бъдат разбрани;

 - Боят е оправдано средство за убеждаване.

       От друга страна «училището» е определяща и оценяваща институция, създаваща неравност (деление, йерархия, определяща за «успеха» или «провала» на отделния ученик). По този начин самата институция, неизбежно създава условия, които могат да предизвикат агресивно поведение. Това ни изправя пред въпроса – какво може училището да направи в посока превенция иредуциране на агресивното поведение; какво могат да направят учителите и дали те от своя страна са подготвени да се изправят пред този проблем (дали имат образование, квалификация, инструметариум). От решаващо значение е взаимодействието между трите главни действащи лица – учители, ученици и родители, и техните начини на свързване един с друг, които могат да варират - от партниране през

конфликти и борба, за това кой е по-добрият родител/или по-добрият възрастен до изключване на другата страна. Едно добро партниране редуцира и може да бъде превантивно спрямо тези прояви, защото създава обща рамка, общи правила, единомислие на възрастни, сигурност, стабилност. Едно лошо партниране само по себе си е достатъчно условие за засилване на проявите на агресия, вътрешно конкуриране, създаване на конфликти, възможности за манипулация от страна на учениците и т.н.

    Агресивните прояви и насилието сред подрастващите са тясно свързани с условията, които пораждат конфликти в социалната среда. В българското училище в последните години се наблюдава тенденция към засилване на агресивните прояви .    

    Насилието може да се прояви в най – разнообразни форми – от дрязги и обидни забележки до нанасяне на физически травми, дори и убийство. Затова най-точна дефиниция за насилието е, че това е всяко поведение, което нарушава правата на друг човек. Насилие има дори в случаи, когато човек не осъзнава това.

Факторите, които провокират агресия или насилие в ученическата общност са:

 • Вътрешноличностната агресивност на самите ученици, зависеща от индивидуалните им особености. Тя се обостря по време на кризата на юношеския период.;

 • Предшестващ жизнен опит на учениците ,свързан с проява на агресия и насилие или наблюдаване на подобни действия;

• Непознаване на методи за ненасилствено разрешаване на конфликти

 • Традиции в училищната общност, провокиращи и стимулиращи агресия и

Насилие

1. 
   Цели на стратегията и приоритети за развитие
   

 Основна цел: Превенция на агресивното поведение при ученици , учители, служители и родители в училище и въвеждане и използване на нетрадиционни методи и похвати за

ограничаване на агресивните прояви – в т.ч. тренинги, ролеви игри, извънкласни дейности по интереси, както на учителите, така и на децата и юношите.

 Приоритети за развитие:

 1) Осигуряване на обществена подкрепа в превенцията на агресивното поведение при учениците в гимназията  В рамките на този приоритет са залегнати цели, насочени към подобряване прилагането в практиката на действащи нормативни документи – на местно и национално ниво, които кореспондират с конкретни мерки и дейности за подобряване на дисциплината в училищата, както и работа по превенция на агресивни прояви сред децученицитеата и юношите.

  2) Подобряване на диалога между ученици, учители, служители и родители, както и обединяване на усилията им в превенцията на агресивни прояви - Този приоритет обединява цели, мерки и дейности, които ще способстват за повишаване на доверието на децата и учениците към техните възпитатели, учители и родители, изграждане на отношения на партньорство и взаимопомощ, и най-вече на взаимна нетърпимост към прояви на агресивно поведение;

          
Специфични цели:
 Приоритет 1: Осигуряване на обществена подкрепа в превенцията на агресивното поведение на учениците в гимназията

1. 
   Повишаване на ефективността на прилаганите санкциониращи мерки на местно ниво при прояви на агресивно поведение;
   
2. 
   Повишаване на ролята на учениците при превенция на насилието и при вземане на решения за налагане на санкции за провинили се ученици.
   

1. 
   Изграждане на капацитет за превенция на агресивното поведение по отношение на наличният човешки ресурс:
   
2. 
   Повишаване на квалификацията, знанията и уменията на учители и родители за справяне в ситуации на конфликт, породени от агресивно поведение.
   
3. 
   Дейности по организиране и провеждане на обучения, тренинги, ролеви игри и прилагането на нестандартни похвати и форми на обучение, чрез емпатия и съпреживяване.
   
4. 
   Организирането на съвместни мероприятия,пътувания с участието на родители,ученици и учители, което ще подобри диалога и ще обедини усилията на всички заинтересовани страни в превенцията на агресията.
   

       ІV. Описание на интервенциите

1. 
   Мерки и дейност
   

 - повишаване на познанията на учениците  в сферата на  гражданското образование,

-получаване на информация за норми, правила,модели на поведение и овладяване на умения да се  разпознава агресията в различните й проявления;

- създаване на условия за активно и равнопоставено участие на ученици и родители

при изготвяне на вътрешните правила, регламентиращи училищния живот;
 1.2.  Мерки на ниво училище :

 -  обследване и анализ на нивото на агресията в училище;

- обучения и консултации - информиране и консултиране на родителите за особеностите в психо-физиологичното развитие на техните деца; обученията се правят по време на тематични родителски срещи; организиране на тренингови групи с ученици с установени агресивни прояви.

-  подобряване на системата на дежурства и изготвяне на принципи за реагиране при конкретни ситуации на проява на агресия между учениците в училище;   

 -  подобряване на комуникацията и взаимодействието между училищната и родителската общности