Частна физиология на цнс гръбначен мозък



Дата09.12.2017
Размер225.22 Kb.
Частна физиология на ЦНС

Гръбначен мозък.

ЦНС е изградена от нервни и глиални клетки. Нейните структури са специализирани да получават и анлизират информация чрез рецепторите за външната и вътрешната среда, да запазват обработената информация, да изпращат сигнализация към т.нар. ефекторни органи. ЦНС включва главният и гръбначният мозък. Те са изградени от сиво – съставено от телата и дендритите на невроните и бяло мозъчно вещество – съставено от аксоните им. Сивото мозъчно вещество представлява невронните тела и дендритите, обединени в различни структури – мрежи и ядра.

Гръбначният мозък е разположен в гръбначномозъчния канал. Представлява нервна връв с дължина около 45см. По цялата дължина на гръбначния мозък отпред и отзад се намират предна (по-дълбока) и задна (по-плитка) бразда, които го разделят на две симетрични половини. На всяка половина се намират по две слабоизразени бразди: предно-странична, от която излизат предните коренчета на гръбначномозъчните нерви /ГМН/ и задно-странична, в която влизат задните коренчета на ГМН. Гръбначният мозък има сегментен строеж, като от всеки сегмент излиза по една двойка гръбначномозъчни нерви. Общият брой сегменти е 31. Според местоположението си са: 8 шийни, 12 гръдни, 5 поясни, 5 кръстцови и 1 опашен.

Гръбначният мозък е изграден от бяло(бмв) и сиво мозъчно вещество(смв). Бмв е съставено от нервни влакна и се разполага периферно. Смв, съставено от телата на нервните клетки и дендритите им се намира в средата. При напречен срез на смв се вижда характерната му форма, наподобявоща пеперуда. СМВ има предни и задни рога, а в гръдните и първите поясни сегменти и странични рога. Двете половини на сивото мозъчно вещество са свързани чрез напречно разположено смв, в средата на което се намира централен канал.

В предните рога, клетките по функция са соматомоторни. В задните рога са свързочни. От двете страни на гръбначния мозък се намират спинални възли, които съдържат лъжливоеднополюсни нервни клетки. Аксоните на тези клетки образуват задните коренчета на гръбначномозъчните нерви. По функция лъжливоеднополюсните клетки са соматосетивни. В странините рога се разполагат средни по големина многополюсни клетки, които по функция са висцеромоторни. Техните аксони влизат в състава на предните коренчета на гръначномозъчните нерви и достигат симпатиковите възли. Клетките в страничните рога са център на симпатиковия дял на вегетативнаа нервна система.

Гръбначния мозък е обвит от три мозъчни обвивки – твърда, паяжиновидна и мека. Между тях се заграждат цепковидни пространства, изпълнени с мастна тъкан, кръвоносни съдове, лимфна и гръбначномозъчна течност. 


Функции на гръбначния мозък. Проводна функция. Възходящи и низходящи нервни пътища.

Специфичният строеж на гръбначния мозък осигурява двете основни функции- проводна и рефлексна. Проводната функция се осъществява от бялото мозъчно вещество и се изразява в свързването на отделни сегменти на гръбначния мозък с главния мозък и провеждането на постъпилите възбуждения във възходяща и низходяща посока.

Бялото мозъчно вещество чрез двете странични бразди се дели на три снопа нервни влакна: преден, заден и страничен. Всеки сноп има собствени снопчета, съставени от нервни влакна, свързващи различните сегменти на гръбначния мозък, които се разполагат непосредствено около сивото мозъчно вещество. Освен тях във всеки сноп се намират и дълги миелинизирани нервни влакна, които образуват възходящите и низходящите мозъчни пътища.

Основните пътища в нервната система са два вида – сетивни и двигателни. Сетивните пътища представляват снопчета от влакна, започващи от различните снопове бяло мозъчно вещество на гръбначния мозък. Снопчетата са възходящи, като пренасят сетивна информация от различни части на тялото през гръбначния мозък към главния мозък. По-важни са :

Снопчета на Гол и на Бурдах – започват от задния сноп бяло мозъчно вещество, насочват се нагоре към продълговатия мозък, като завършват в ядра на продълговатия мозък. Това са снопчета за допир и настиск от горните и долните крайници. Снопчета на Флексиг и Гауерс – започват от страничния сноп бяло мозъчно вещество на гръбначния мозък, сетивни са, носят информация от рецептори в костите, мускулите, ставите, сухожилията ( от целия двигателен апарат на човека). Посоката им е към малкия мозък. Снопчето на Флексиг преминава през продълговатия мозък, след което навлиза в малкия мозък (т.нар. долни малкомозъчни крачета). Снопчето на Гауерс преминава през продълговатия мозък, продължава нагоре през моста, през средния мозък, след което навлиза в малкия мозък (през т.нар. горни малкомозъчни крачета).
Снопче на Едингер – започва от страничния сноп бяло мозъчно вещество, върви възходящо, като минава през продълговатия мозък, моста, средния и междинния мозък. То е сетивно, като носи информация за температура и болка.

Двигателните пътища са за два вида дейност – осъзната и неосъзната. Първата се осъществява от т.нар. пирамидна система, а втората от т.нар. извънпирамидна система. Пирамидната система се формира от гигански по размер клетки, намиращи се в задната част на челния дял пред централната бразда на мозъчната кора /моторна зона/. Аксоните на тези неврони се спускат през целия мозъчен ствол (низходящо). На границата с гръбначния мозък 80% от тях се кръстосват, а 20% не се кръстосват. Кръстосаните влакна навлизат в противоположната половина на гръбначния мозък, като преминават през неговия страничен сноп, некръстосаните 20% влакна слизат на същата страна на гръбначния мозък, като преминават през неговия преден сноп. Влакната завършват върху моторните неврони на предните рога. Пирамидният път е за волевата двигателна дейност.

В извънпирамидната система се включват различни снопчета от влакна, започващи от мозъчните структури, разположени под кората на главния мозък и завършват директно или индиректно върху спиналните двигателни ядра. Например, от червеното ядро на средния мозък (пътят се нар. руброспинален), от тектума на средния мозък (пътят се нар. тектоспинален), от равновесните ядра в моста (вестибулоспинален път), от маслината в продълговатия мозък (оливоспинален). Всички тези снопчета са низходящи, двигателни, но за неосъзната, неволева стереотипна дейност с рефлексен характер.

Рефлексната функция на гръбначния мозък. Осъществява се от сивото мозъчно вещество,разположено централно. В предните рога на смв на отделните сегменти на гръбначния мозък се намират двигателни центрове, осигуряващи двигателната активност на тялото и крайниците. В страничните рога на някои от сегментите на гръбначния мозък са локализирани центрове на вегетативни рефлекси, разширяващи зениците, за сърцето и кръвоносните съдове, за потните жлези, гладките мускули на бронхите и др. Рефлексните центрове в гръбначния мозък са под контрола на по-горе разположените отдели на ЦНС.

Отдели на главния мозък:

Продълговат мозък и Варолиев мост. Рефлексна функция.

Главният мозък е изграден от 5 структури, функциониращи взаимозависимо. В посока от гръбначния мозък нагоре това са: продълговат мозък, Варолиев мост, малък мозък, среден мозък, междинен мозък и краен мозък. Главният мозък има същите обвивки като на гръбначния мозък. Средният мозък, мостът и продълговатият мозък се обединяват в т. нар. мозъчен ствол (според някои учени тук се включва и междинният мозък).



Продълговатият мозък има форма на пресечен конус, обърнат с върха към гръбначния мозък. Разделя се от него посредством кръстовището на пирамидите (или от мястото на излизане на първата двойка гръбначномозъчни нерви), а от варолиевия мост – чрез дълбока напречна бразда. Продълговатият мост има предна и задна повърхност. От двете страни на срединната надлъжна цепнатина на предната повърхност има по едно надлъжно възвишение, образувано от низходящите влакна на пирамидния път – пирамиди. Отстрани на пирамидите има по едно овално възвишение – маслини. Задната повърхност се дели на горна и долна част. Горната участва в образуването на ромбичната ямка. В долната от двете страни на задната надлъжна бразда, се намират по 2 снопчета възходящи влакна. Задните малкомозъчни крачета свързват продълговатия с малкия мозък. Те са чифтно цилиндрично снопче от нервни влакна. Продълговатият мозък е съставен от сиво и бяло мозъчно вещество. Бялото е в периферията. Изградено е от преминаващите оттук снопчета нервни влакна на Гол, Бурдах, Флексиг, Гауерс и Едингер (възходящи) и на рубро-, текто-, вестибулоспиналния път. Тук завършват снопчетата на Гол и Бурдах, от тук започват оливоспиналните пътища. Сивото мозъчно вещество е изградено от ядрата на последните 4 чифта черепни нерви, ядрата на Гол, Бурдах и оливата. В продълговатия мозък се намират дихателният, съдодвигателният център, центърът на сърдечната дейност и голям брой рефлексни центрове (храносмилателни и защитни).

Варолиевият мост се намира в основата на мозъка, между продълговатия и средния мозък. Предната му повърхност е с влакнест строеж (напречни влакна), има плитка надлъжна бразда, в която преминава основната артерия на мозъка. Задната повърхност участва в изграждането на ромбичната ямка. В по-голямата си част се състои от бмв, смв е под формата на ядра, разположени в дълбочина. Част от низходящите влакна превключват и тръгват в напречна посока, образувайки средните малкомозъчни крачета , свързващи моста с малкия мозък.  В моста се намират ядрата на V, VI, VII и VIII черепни нерви. Проводната функция на продълговатия мозък и моста се дължи на това, че през тях минават всички пътища, свързващи гръбначния мозък с централните мозъчни структури и обратно. Осъществяват се и двупосочни връзки със средния мозък, таламуса, хипоталамуса, малкият мозък и мозъчната кора.

Среден мозък. Рефлексна функция. Средният мозък е разположен между моста и междинния мозък.Отделен е от моста чрез дълбока напречна бразда. Изграден е от 3 части: четирихълмие, покрив и големомозъчни крачета. 

а) Четирихълмие. Представлява четириъгълна пластинка с 4 възвишения. Горните 2 са рефлексни центрове на зрението, а долните 2 на слуха. От хълмчетата започват снопчета, отиващи към междинния мозък; 

б) Покривът е разположен в средата. Тук с намират ядрата на ІІІ и ІV ЧН / черепни нерви /, парасимпатиковото ядро за акомодация на окото, червеното и черното чифтни ядра, които са част от екстрапирамидната система. През покрива минават възходящи и низходящи снопчета. По средата на покрива премнава водопровода на Силвий – канал, свързващ ІІІ с IV мозъчно стомахче; 

в) Мозъчни крачета. Те са две цилиндрични снопчета от низходящи пътища, свързващи мозъчната кора, моста, ядрата на ЧН, продълговатия и гръбначния мозък.



Състои се от бяло и сиво мозъчно вещество. Бялото изпълнява проводна функция, а сивото е обособено във вид на ядра.

Функции:

1. В четирихълмието се намират центровете на ориентировъчните зрителни и слухови рефлекси, на акомодация, на зеничния рефлекс.

2.Покрив – ядра: червено ядро участва в регулацията на тонуса на скелетните мускули и поддържане на определена поза; черното ядро регулира дъвкането и гълтането, при човека регулира и прецизните двигателни рефлекси на пръстите на ръцете; Ядрата на ІІІ и ІV ЧН регулират движенията на очните ябълки.

Функционална морфология на малкия мозък. Рефлексна функция.

Малък мозък. Разполага се зад моста и продълговатия мозък и под тилните дялове на полукълбата на крайния мозък Съставен е от две малкомозъчни полукълба, свързани с междинна част - “червей”.

Устройство на малък мозък:

1. Кора на малкия мозък – повърхността на малкия мозък е изградена от сиво мозъчно вещество; набраздена е от многобройни напречни плитки бразди, които го разделят на отделни малкомозъчни дялове; в повърхностно разположената кора клетките са подредени в три слоя:

- молекулярен;

- ганглиен;

- зърнест;

2. Вътрешна част на малкия мозък – под кората; изградена е от бяло мозъчно вещество; при сагитален пререз наподобява разклонено дърво, откдето и названието му “дърво на живота”.

3. Четири чифтни ядра на малкия мозък, разположени сред бялото вещество, които са свързани функционално с неговата кора.

Чрез три двойки снопчета, наречени малкомозъчни крачета (предни, средни, задни), малкият мозък се свързва съответно със средния мозък, с Варолиевия мост и с продълговатия мозък.

Функции на малкия мозък:

- рефлекси за запазване на равновесие, положението на тялото в пространството и координация на движенията; 

- регулира съкращението на мускулите;

- поддържане на тонуса на скелетните мускули.

Функционална морфология на междинния мозък. Рефлексна функция.

Междинният мозък се намира пред средния мозък, изцяло е покрит от двете полукълба на крайния мозък. Състои от две основни части: зрителни хълмове (таламус) и подхълмие (хипоталамус). Зрителният хълм е голямо чифтно образувание, с форма и големина на гълъбово яйце. Изградено е от сиво мозъчно вещество. Пластинки от бяло мозъчно вещество го разделят на три зони, в които има около 40 ядра – специфични и неспецифични.

Подхълмието е комплекс от образувания, разположени под таламуса. Включва:

а) две сисовидни телца – от сиво мозъчно вещество; те са подкоров обонятелен център;

б) сивата върга – пластинка от сиво мозъчно вещество с много ядра – рефлексни центрове на основните жизнени функции; надолу се продължава във фуниевидно образувание, за което се залавя хипофизата;

в) зрителното кръстовище – мястото, в което се кръстосват влакната на зрителния нерв.

Най-голямата и най-съществената структура на подкоровите сетивни системи е таламуса. В таламуса се събират всички сетивни пътища. През него преминават всички аферентни нервни пътища с изключение на обонятелните, които достигат до кората на главния мозък - КГМ. Таламусът събира информация за външната и вътрешната среда и я предава на КГМ.

Хипоталамусът управлява всички процеси, свързани с поддържане на хомеостазата - постоянство на вътрешната среда, като участва активно в регулацията на ендокринните жлези, но също така участва в регулацията на телесната температура, на

водно-солевия баланс, на половото съзряване, на цикъла сън-бодърстване. В хипоталамуса се намират центрове, регулиращи глада и ситостта.

Хипоталамусът осъществява тези разнообразни влияния, като влияе върху основната жлеза - хипофизата, контролирайки синтезата и секрецията наповечето й хормони, които пряко регулират поддържането на хомеостазата на организма.


Кора на големите полукълба на крайния мозък.Електрическа активност на кората. Корови зони. Функции.

Кората на големите полукълба на крайния мозък е най-сложно устроена., развита е при птиците и бозайниците т.е. в организми с постоянна телесна температура. Кората на големите полукълба при човека е изградена от приблизително 14 милиарда неврони, които образуват 6 слоя.

Чрез отвеждащи електроди от кората могат да се регистрират потенциали с различна форма, честота и амплитуда.Това означава, че коровите неврони проявяват разнообразна активност.Тези потенциали дават информация за коровите неврони, изучаването на колебанията, на взаимоотношенията на тези потенциали разкрива интимната природа на процесите в КГМ и механизмите на тези процеси. Записването на коровата електрическа активност се нарича електроенцефалограма / ЕЕГ /, която е основен метод за изучаване функциите на коровите неврони. ЕЕГ-вълните възникват в резултат на сумиране на възбудните постсинаптични потенциали - ВПСП и задръжните постсинаптични потенциали - ЗПСП. Различават се четири основни вида електрически колебания – алфа, бета, делта и тета ритми. Алфа ритъмът се характеризира със сравнително високочестотни и с малка амплитуда колебания. Тези колебания се регистрират при физически и умствен покой, в легнало положение и затворени очи, но не по време на сън. Бета ритъмът се отличава с още по-висока честота и по-ниска амплитуда от алфа ритъма. Това е работен ритъм, регистрира се при активно състояние на организма. Тета ритъмът се характеризира с по-голяма амплитуда и с по-ниска честота от алфа ритъма. Наблюдава се по време на сън, при лека наркоза и при хипоксия. Делта ритъмът е с най-ниска честота и с най-висока амплитуда. Регистрира се при дълбок сън, дълбока наркоза и при преминаване на организма от едно състояние в друго. Според характера на ЕЕГ-вълните може да се съди за това дали нормално протичат процесите в КГМ или има някакви нарушения.

Във функционално отношение кората е разделена на три основни зони: сетивни, асоциативни и моторни. Сетивните съответстват на рецептивните полета т. е. при дразнене на определени рецептори възниква определено усещане. Установена е локализацията на отделните усещания. Асоциативните зони са разположени по периферията на сетивните. В тези зони се осъществява обединяване на получената информация в отделните сетивни зони. До сетивната зона достигат импулси от точно определено рецептивно поле, а до асоциативната зона достигат импулси от всички рецептивни полета. Рзрушаването на дадена сетивна зона води до загуба на определено усещане, докато разрушаването на асоциативната зона води до загуба на способността за преценка на усещането. Моторните зони съдържат най-големите клетки на кората - гигантските пирамидни клетки, аксоните им образуват пирамидните пътища, които се спускат към гръбначния мозък.

В мозъчната кора добре са проучени шест мозъчни зони – двигателна, сетивна, зрителна, слухова, вкусова, обонятелна.  Пет от тези зони са сетивни, а една е двигателна. Мозъчната кора има главно сетивна функция.

Зони в кората на главния мозък: 

- соматосетивна – намира се в теменния дял, до нея достига информация от повърхността на тялото и от вътрешните органи;

- зрителна - намира се в тилния дял, до нея достигат проекции от ретината на очите, информация от очите;

- слухова – намира се в слепоочния дял, получава информация от Кортиевия орган на вътрешното ухо;

- обонятелна – намира се в слепоочния дял, до нея достига информация от обонятелната лигавица на носа, до тази зона се намира и вкусовата зона, която получава информация от вкусовите рецептори на езика и устната кухина;

- двигателна – намира се в задната част на челния дял пред централната бразда – характерни за тази зона са гигантските клетки на Бец, чиито аксони образуват пирамидния път, осигуряващ волевата двигателна активност.

Относителна площ се пада на коровите клетки, които са свързани със скелетните мускули, извършващи точни движения - мускулите на ръката, на езика, на устните, на лицето т.е. тези мускули, които са ангажирани при човека с писмената и говорната/устна/ реч.

Функции на мозъчната кора. Рефлексна. Безусловна рефлекси. Видове рефлекси. 

Безусловните рефлекси се появяват веднага след раждането на детето, структурните им основи се формират още през вътреутробния период. Имат значение на запазването на живота. Безусловните рефлекси са вродени, всички индивиди притежават едни и същи безусловни рефлекси. Те са постоянни, имат постоянна рефлексна дъга. Безусловните рефлекси са функция на подкоровите образувания, при осъществяването им взема участие и мозъчната кора. Могат да се проявяват като единичен елементарен акт или като сложна верига от рефлексни прояви, като края на всеки един от тях включва изпълнението на следващия. Такива безусловни рефлексни прояви се наричат инстинкти. Характерна особеност на инстинктите е, че те могат да бъдат включвани от външни дразнители и от вътрешни промени на самия организъм. Видове безусловни рефлекси (БР):

1. Двигателни - те осъществяват преразпределението на мускулния тонус при поддържане на определена поза и при координирането за двигателните реакции;  

2. Висцерални – те поддържат вътрешната среда в определени физиологични граници (поддържане на хомеостаза); 

3. Адаптивни – имат приспособително значение. Най-често са защитните и ориентировъчни рефлекси.

Според биологичното значение БР се делят на:

- Хранителни – включва всички прояви, свързани с търсенето, откриването и приемането на храната;

- Отбранителни – всички онези прояви, които водят до отдалечаването или отстраняването на дразнения с увреждащо действие. Такива са мигане, кихане, кашляне; 

- Полови – представляват сложни поведенчески реакции, свързани с намирането на партньор, създаване на поколение и грижи за неговото отглеждане; 

- Ориентировъчни – те се включват при промяна на външната или вътрешната среда. Характерно е, че те имат външен израз – насочване на ушите, очите, въртене на главата. Заедно с това се наблюдават и някои вегетативни реакции (дихателни, сърдечно-съдови и други). Характерна особеност е тяхното участие при многократно появяване на дразнителя. При осъществяването на ориентировъчни рефлекси вземат участие и висшите нервни центрове. 
Висша нервна дейност /ВНД/. Условни рефлекси - характеристика, рефлексна дъга. Временна връзка
ВНД е присъща само за животни, които имат развита КГМ и някои подкорови структури. Такива са животните с постоянна телесна температура. ВНД е дейност на КГМ и близкото подкорие, представлява условнорефлекторната дейност на организма. Условният рефлекс представлява реакция на организма, протичаща при определени условия т.е., когато върху организма действат два дразнителя - единият предизвиква безусловен рефлекс, а другият е индиферентен т.е. не предизвиква безусловен рефлекс. За да се образува условен рефлекс е необходимо да се изгради временна връзка между невроните, включени в дъгата на безусловния рефлекс и невроните, които участват в изграждането на условния рефлекс. За осъществяване на УР важно значение има КГМ, тъй като през мозъчната кора преминава дъгата на условния рефлекс.

Условните рефлекси / УР / са придобити, индивидуални и временни. Те са функция на мозъчната кора. 

Условия за възникване на УР:

- да има условен /индиферентен/ дразнител, който да съвпада за известно време с безусловно подкрепяне;

- двата дразнителя трябва да действат едновременно, но с прекъсвания;

- индиферентният дразнител да изпреварва безусловният /със секунди/ т.е. има сигнално значение;

- при изработване на УР мозъчната кора да е в бодро състояние;

- мозъчната кора да не бъде ангажирана със странични дразнители;

- условният дразнител трябва да действа с достатъчно голяма сила (надпрагова); - условният дразнител да е с по-малко биологично значение, отколкото

безусловния.

Видове условни рафлекси:

1.Според биологичното значение – хранителни, защитни, полови и др.

2. Според естеството на условния дразнител:

- естествени – изграждат се на базата на естествен условен дразнител (вид и миризма на храната, звуци и т.н.). Изработват се много бързо и остават трайно фиксирани още от момента на раждането;



- изкуствени – изработват се на базата на условни сигнали, които нямат пряко отношение към безусловния дразнител – светлина, звук. Те се изработват бавно и бързо угасват при неподкрепяне.

При многократно повтаряне на съчетанието условен дразнител и безусловно подкрепяне се създава особена, нетрайна връзка между нервните центрове - временна връзка, която представлява нов функционален път. Временната връзка и условните рефлекси са в основата на обучението и запаметяването.

Биологично значение на условните рефлекси. Чрез условните рефлекси, организмът има по-богати възможности за адаптиране, по-съвършено приспособяване към условията на средата.
Нервна регулация на вегетативните функции. Вегетативна нервна система/ВНС/. Вегетативни рефлекси.
ВНС като неделима част от НС регулира и управлява дейността на всички органи, които участват в осъществяването на вегетативните функции на организма. Функционално ВНС се дели на симпатиков и парасимпатиков дял, които са тясно свързани помежду си, макар и да имат противоположно действие върху функциите на органите. Вътрешните органи получават двойна инервация, което има съществено значение за финото регулиране на дейността им.

Центровете на парасимпатикуса се намират в главния мозък и в кръстцовия отдел на гръбначния мозък, а на симпатикуса – в гръдния и поясния отдел на гръбначния мозък. От центровете излизат нервни влакна /вегетативни неврони/, чиито тела са разположени в нервните центрове. Посредством нервните влакна се отправят командни импулси към вътрешните органи. Тези импулси променят дейността на органите /усилват или потискат/. Центровете на ВНС се контролират от висши вегетативни центрове - хипоталамуса на междинния мозък, ивичестото тяло и КГМ.

Не всеки вътрешен орган има двойна инервация. Симпатиковите влакна инервират всички органи и тъкани, докато парасимпатиковите не инервират скелетната мускулатура, кръвоносните съдове и матката.

Вегетативните нервни пътища се различават от соматичните / т.е. двигателните нервни пътища /. Еферентната им част има двуневронна структура, докато соматичните имат едноневронна. Вегетативните неврони в състава на вегетативния път не са единствени, те са първите неврони. Достигат до вегетативния ганглий, в който образуват синапс с клетъчното тяло на втория вегетативен неврон, а неговият аксон достига до инервирания орган. Ганглиите, в които се превключва възбуждането от първия във втория неврон на симпатикуса е разположен извън ЦНС и инервираните органи, докато ганглиите на парасимпатикуса лежат в инервираните органи.

Физиологичните свойства на ганглиите показват, че за тях са характерни свойствата на нервните центрове в ЦНС. В ганглиите могат да се сумират ВПСП и ЗПСП, от което следва трансформиране на импулсния поток, достигащ до тях.

Биологично значение на свойствата на ганглиите. Те трансформират импулсния поток, така че понижават неговия интензитет т.е. в постганглионарната нишка честотата на импулсните потоци се понижава и до инервираните органи не могат да достигнат мощни вълни, което би било фатално за тях.

Вегетативните нервни влакна се характеризират със свойства, които в някои отношения са различни от тези на соматичните. Вегетативните нервни влакна са с по-малък диаметър, много от тях са амиелинови, провеждат възбуждането с по-ниска скорост, имат по-ниска възбудимост и по-дълъг рефрактерен период, в синапсите на вегетативните влакна се отделят различни медиатори.

Освен вътрешните органи, вегетативна инервация имат и скелетните мускули, макар и по-слабо изразена.Симпатиковите нервни влакна, инервиращи скелетните мускули подпомагат трофиката на мускулите и по този начин поддържат и възстановяват тяхната съкратителна дейност.

В адаптацията голямо значение има ВНС, КГМ има контролираща роля. Доказателство за това е възможността да се образуват условни рефлекси на функции на вътрешни органи - на храносмилане, на сърдечна дейност и др.
Възприемане на дразненията. Сетивни системи / анализатори /. Обща характеристика на рецепторите и възбуждането им. Зрителна сетивна система.
Рецепторите представляват по произход нервни клетки за възприемане на дразнения от външната или вътрешната среда. Чрез рецепторите в различни органи, организмът има възможност да получава богата информация за състоянието на външната и вътрешната среда и да реагира на промените в средата, а това означава да оцелява. Рецепторите са високоспециализирани клетки за възприемане на определен вид енергия / светлинна, звукова и др. / и към този дразнител имат висока възбудимост. Всеки дразнител носи енергия, с която действа върху рецепторите. От тази енергия на дразнителя, в рецепторите възникват Ед, които деполяризират мембраните им и безпрепятствено се предават в целия организъм и до ЦНС. Когато тези импулси достигнат до ЦНС, по-точно до КГМ, то тогава дразненето се превръща в усещане, ако тези импулси не достигнат до ЦНС не възникват усещания. Благодарение на усещанията по-нататък се формират възприятия и представи - сетивно отражение на предметите и явленията от средата.

Според разположението си рецепторите биват:

- екстерорецептори- възприемат дразнения от външната среда;

- интерорецептори- възприемат дразнения от вътрешната среда;

- проприорецептори- възприемат дразнения от опорно-двигателния апарат.

Според вида на дразнителя рецепторите биват: фото-, фоно-, термо-, механорецептори и др.

Според вида на усещането рецепторите биват: зрителни, слухови, обонятелни и др.

Дразнителят деполяризира мембраната на рецепторите, при което в тях навлизат натриеви йони, отварят се потенциалзависими натриеви канали и в резултат на деполяризацията върху мембраната се генерира рецепторен потенциал - Ер, а не Ед.

Ер е подобен на локалния отговор т.е. не се подчинява на закона „за всичко или нищо” и следователно зависи от силата на дразнителя, не се разпространява и може да се сумира. Ер е много продължителен, не изчезва за милисекунди, а продължава минути, дори часове стига да действа дразнителя. Когато дразнителят е достатъчно силен т.е. прагов, то възникналият Ер ще може да предизвика възникване на Ед т.е. съществува критична стойност на Ер, при която възниква Ед в рецептора и в нервното влакно.Тази критична стойност на Ер съответства на праговата сила на дразнителя.

Анализаторът включва три части: периферна, проводяща и централна, които са структурно и функционално свързани.Това са периферно разположените рецептори, свързаните с тях сетивни неврони и разположените в главния мозък центрове - подкорови и корови, последните са най-важни, тъй като в тях се осъществява висш анализ и синтез на дразненията.

Зрителна сетивна система

4/5 от информацията се получава от зрителните рецептори. Окото съдържа два различни функционални апарата: 1. апарат на светлочувствителни клетки, чрез които се улавят светлинни дразнители, трансформира информацията за светлинни дразнители в потоци от от нервни импулси, които по зрителния нерв достигат до ЦНС; 2. оптичен апарат, чрез който светлинните лъчи се коригират по интензитет и фокусират върху светлочувствителните клетки, за да се получи ясен образ на предмета. Чрез оптичният апарат се формира образа на наблюдавания педмет. Състои се от роговица, леща , стъкловидно тяло, предна и задна очна камера. Лещата има най-съществено значение, има възможност да променя пречупващата си способност по отношение на светлинните лъчи, тъй като се намира в капсула, около която е разположен ресничест мускул. При съкращаване на този мускул, капсулата се „освобождава” и дебелината на лещата се увеличава т.е. нейната пречупваща способност нараства – при близко гледане, обратно при отпускане на мускула капсулата се събира, лещата се сплесква и пречупваща способност намалява - при далечно гледане. Този процес на изменение на пречупваща способност на лещата се нарича акомодация.

Образът се формира и чрез регулиране на интензитета на постъпващите в лещата лъчи, което става чрез зеницата, която също може да се променя. Зеничният отвор е ограничен от кръгов мускул, инервиран от парасимпатикови влакна и множество радиални мускулчета, инервирани от симпатикови влакна. Под действие на светлината се съкращава кръговият мускул и се отпускат радиалните мускулчета - зеницата се свива. При съкращаване на радиалните мускулчета, кръговият мускул е отпуснат - зеницата се разширява. Зеницата осигурява оптимален интензитет, за да може образът да се фокусира върху ретината.

Ретина - вътрешната обвивка на окото, в която се намират зрителните рецептори, нерви клетки, а в дъното й има пигментен слой, този тъмен пигмент улавя лъчите, след като преминат през светлочувствителните клетки, не им позволява да се разсейват. Зрителните рецептори са два вида: пръчици и колбички, които са изградени от: периферен сегмент, богат на силно сплеснати мембранни мехурчета, съдържащи светлочувствителен пигмент; вътрешен сегмент, в който се намират клетъчните органоиди; ядрен - в който се намира клетъчното ядро и завършва със синаптичен сегмент, който образува контакт с разклоненията на зрителния нерв. Пръчиците се възбуждат от различни интензитети на светлината, докато колбичките се възбуждат от светлинни лъчи с различна дължина на вълната. И при двата вида рецептори върху външният сегмент действат светлинните лъчи, като повлияват зрителният пигмент. Фотопигментът при пръчиците и колбичките съдържа белтък - опсин и нискомолекулно съединение, най-често алдехид - ретинал, производно на витамин А. Ретинал+опсин образува пигмента родопсин в пръчиците, който под действие на светлината се разпада. В колбичките пигментът е йодопсин. В резултат на това разпадане във външният сегмент, възниква Ер в мембраната на клетката, като Ер не е деполяризиращ, а хиперполяризиращ / за разлика от другите рецептори /.

При покой, на тъмно пропускливостта на мембраната за Na-йони е повишена и мембраната е деполяризирана т.е. няма Еп, а Ед; в синапсният контакт се отделя непрекъснато задръжен медиатор и по този начин по-нататък не текат импулси. Под въздейстие на светлината Na-пропускливост силно се понижава, пропускливостта за К-йони е висока и поради излизането на К- йони мембраната се хиперполяризира. От тази хиперполяризация спира отделянето на задръжния медиатор, именно хиперполяризацията на мембраната представлява Ер.

Колбички осигуряват цветното зрение, което е характерно само за приматите – от бозайниците; за птиците; за някои риби и за дневните насекоми. Според трикомпонентната теория на цветното зрение колбичките са 3 вида в зависимост от съдържанието на зрителния пигмент. Едни от тях са чувствителни към дължина на вълната 435 нм т.е. синьо, други са чувствителни към светлина с дължина на вълната 535 нм т.е. зелено и трети са чувствителни към светлина с дължина на вълната 620 нм т.е. червено.

Когато попадне светлина с дължина на вълната около 435 нм се възбуждат само тези клетки в обсега за синьо. Ако светлината е с дължина на вълната около 500 нм се получават три различни степени на възбуждане: най-високо - в зеления компонент; по-слабо - в синия и най-слабо в червения. От смесването се получава уникален цвят, уникален импулсен поток, който се насочва към ЦНС.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Фиг. 1 . Сагитален срез на главния мозък



Фиг. 2. Ядра на хипоталамуса



Фиг.3 . Функционални зони на кората на главния мозък




Фиг.4. ЕЕГ-вълни



Фиг.5. Рефлексни дъги на ниво гръбначен мозък

Табл. 1. Характеристика на соматичната и вегетативната нервна система





Фиг. 6. Акомодация



Фиг.7. Чувствителност на окото към светлината. Човешкото око възприема малка част от електромагнитния спектър – т. нар. видима светлина



Фиг8. Ход на светлинните лъчи в нормално око (а), в късогледо око без корекция (b) и в далекогледо око без корекция (c).






Фиг.9. Тест на Ишихара


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница