Черноморска пъстърва



Дата27.05.2017
Размер87.85 Kb.
#22152
Черноморска пъстърва

Все още се среща в Черно море. С въдица се лови инцидентно на рибка или на скарида в заливи около брега на места с каменисто дъно. Има мастна перка, а опашният плавник няма никаква стреловидност, задният му край е като отрязан равно с ножица. На дължина достига 80–90 см, а на тегло 7–8 кг. Всяка година при хващане на морска пъстърва избухват спорове. Рибата е толкова рядка, че дори въдичарите от крайбрежието ни я взимат за случайно "попаднала" в морето американка или балканка. За въдичарите обаче научните спорове не са така важни, главното за тях е да познават добре партньора си в риболова, за да има емоции в излетите. По-надолу ще представим особеностите на пъстървовите риби общо, едновременно с речната пъстърва, защото американската пъстърва и сивенът, които все пак се ловят редовно с въдица, като риболовни обекти не се отличават толкова много помежду си, за да се налага отделно представяне на стръвта, такъмите и начините за ловене. Речната пъстърва няма точно установени размери и тегло. При нея те са в силна зависимост от големината на потока, който обитава, и от количеството храна. Освен това, ако химическата реакция на водата е киселинна, тя видимо изостава в ръста си. Идеалната вода за нея е слабоалкалната. Така започваме да разбираме, че хич не е случаен фактът, че пъстървите достигат сериозни размери в реки, които тръгват от карстов извор. Тук обаче има и още едно обяснение освен алкалната вода – постоянната температура. Това е много важно за пъстървата, защото тя освен че обича студените планински води, не понася резките промени в температурата им. Тогава рибата престава да се храни, а при по-голяма промяна може да получи температурен шок и да загине. В карстовите води обаче има почти постоянна температура през цялата година. Това обяснява не само защо най-добрите пъстървови развъдници се строят под карстовите извори, но и огромните размери на препарираната речна пъстърва от река Златна Панега в нашия природонаучен музей. На практика в планинските потоци дължината на балканката рядко надхвърля 20–30 см, а теглото трудно достига към килограм. В по-голям вир или водоем с много храна са възможни и срещи с балкански пъстърви над 5 кг. Рибата има окръглено тяло с отлична обтекаемост. Тя е най-бързият обитател на нашите води – достига до скорост на плуване 40–50 км/ч. Главата є е солидна, устата е голяма, а здравите челюсти са осеяни със ситни зъбки. Очите са големи, оцветени в златисто. Сега обаче в Уелс намериха пъстърва с червени очи и искат да я обявят за друг, нов пъстървов вид – ето още един задаващ се спор. Перките є са хармонично поставени и добре развити, особено мощен е опашният плавник, с която рибата може дори да се изхвърли високо над водата. Характерна за пъстървовите риби е и малката мастна перка, която се намира между гръбния и опашния плавник. Люспите на балканката са ситни, а окраската є варира силно в зависимост от местообитанието и дори от преобладаващата храна, която може да промени и цвета на месото на рибата – бял или розов. Гърбът на нашите балканки може да се опише като златисто-кафяв, масленозелен, сивкаво-бронзов, а понякога и доста сивкав. С възрастта настъпва известно потъмняване. Страните са златисто-зеленикави, а коремът изсветлява. Най-вече отстрани, но и по гърба и корема, рибата е "посипана" с малки петна и точки. Те са червени, оранжеви, черни, черно-кафяви. Често под червените петна е "подложен" и син ореол. Току-що извадената от водата риба е прекрасна – тя е шарена, пъстра като... пъстърва. На въздух обаче яркостта на шарките є видимо се изгубва много бързо. Речната пъстърва се храни изключително с животински организми. Тя е толкова лакома, че нищо, което е достатъчно голямо, за да го лапне, не може да се чувства в безопасност край нея. Личинки на насекоми, летящи насекоми и бръмбари, червеи, ручейници и мамарци, лещанки и други рибки, малките пъстърви, жабчета, мишки – всичко това е добре дошло. Но ако мръвките не са достатъчно, пъстървата без свян може да налети и на най-обикновен хляб. Национален рекорд – от 1976 година дъгова американска пъстърва с тегло 7,3 килограма.
            При пъстървов риболов захранването е възможно само когато ще се лови американка, и то не в река, а в езеро или язовир. В родопските ни водоеми като Смолянските езера, яз. "Доспат" и яз. "Васил Коларов" често се захранва с кускус, топки омесен хляб, а най-добре с накиснати гранули от близките рибовъдни стопанства. Макар и рядко, има и въдичари, които захранват със смляна ситна риба, предимно морска цаца, суров далак или черен дроб. Дозираното захранване или по-скоро подхранването с бял или кълцан торен червей е възможно и при зимния риболов. В такъв случай може да се приеме, че се захранва не само за американка, но и за възможна среща с балканска пъстърва от същия водоем. След като неотдавна у нас бе премахната забраната да се лови пъстърва на естествена стръв, сега трябва да се започне с това, което си остава забранено. При риболов на пъстърва е абсолютно забранена употребата на естествен хайвер. Това означава, че всички други видове жива стръв са позволени, включително специалният въдичарски изкуствен хайвер или капсулките от витамин А и рибено масло. В ранната пролет, след като свърши размножителната забрана за пъстървите от началото на февруари, се започва с най-достъпното – с бял и торен червей, кускус. После стръвта се разнообразява, предлагат се ларви, ручейници, земни червеи, летящи насекоми, мухи, пчели, светулки, бръмбари, дребни с продълговато тяло рибки. От тях най-подходяща е лешанката – Phoxinus phoxinus, наричана и циганка, която рядко достига на дължина повече от 8–10 см. Тя е естествената храна на пъстървата, защото живее заедно с нея в най-студената речна зона и малките планински потоци. След лешанката като добра жива стръв за пъстърва идва ред на гулеша – Noemacheilus barbatulus, който също обитава горната зона на реките и високите язовири – "Доспат", "Тошков чарк". След тях вече може да се използва щипок – Сobitis taenia, кротушки, уклейки и други подходящи по форма и размер рибки.
            Изборът на екипировка за излет на пъстърва предполага отговор поне на един въпрос – дали ще ловим в река или във водоем. Ако ще ловим в язовир или езеро, можем да вземем по-дълъг телескоп – 4–5 метра от средната класа с добра и сигурна плувкаджийска макара. С тези такъми в повечето случаи може да се замята на леко с плувка и жива стръв, както и на дъно с хранилка. При преминаването от единия към другия стил най-добре е да сменим шпулата на макарата с по-сигурно влакно. За речен риболов поради неминуемото провиране през крайбрежните шубраци е по-подходящ по-компактен прът. Дължината на телескопа в този случай рядко надминава 3 метра. При излет в потоци е важен дори външният вид на пръта. Никелирани гривни на водачите, ярки цветове и шарки могат да ни провалят риболова, защото зорката пъстърва ще ги види отдалеч и ще се притаи в укритието си. За спинингов риболов и във водоем, и в поток оборудването си е едно и също. Блеснарски къс двуколенен прът от 1,80 до 2,30 метра е добър избор, особено ако е с подчертано чувствителен връх. Екшънът на тези специални пръти за блесна и булдо е от 4 до 15 грама според размера на блесната. За балканска пъстърва обикновено се работи с №0, №1 и по-рядко с №2. За американка се започва от №2 и се стига до №3. По-добри са въртящите се блесни, но и клатушките могат да се пробват, особено в езера и язовири. Възможна е и употребата на малки 3–5 см воблери, които в езера и язовири могат да ни изненадат приятно. Макарата в случая също не бива да бъде от най-евтините безлагерни модели. Многобройните изнурителни замятания искат здрав, балансиран и високооборотен уред от известен производител, който няма да ни подведе нито при огромните претоварвания от целодневното въртене, нито при евентуален удар на голяма, бърза и борбена риба. За риболов на изкуствена муха с шнур у нас се използват главно едноръчни леки параболични пръти с дължина 8 – 9,5 стъпки, оборудвани с ръчна макара. Шнуровете се избират според вида на мухите – сухи или потъващи, и нужната дистанция на замятане.
            Класическият риболов на пъстърва НА ПЛУВКА е възможен вече в поуспокоената част на планинските реки или във водоем. Идеалното място за тази позната техника е замятането срещу отсрещната скалиста страна на голям речен вир. Утежняването може да се направи или на основното влакно с комбинация от сачми, или на допълнителен повод с близко групиране на сачмите. Последният монтаж е за потоци с по-бързи води. Той осигурява в тях отлично "планиране" на опънатата от течението линия малко над камъните по дъното. Основното влакно е в границите на 0,16 – 0,18 с повод 0,14, а куките са според стръвта от №10 до №6. Риболовът НА ПОЛУТЕЖКО е типична мренаджийско-пъстървова техника. При него се работи с основно влакно 0,20, на което се нанизва подвижно олово или защипва едра сачма. Вече под нея е поводът със стръвта, най-често земен червей, ручейник или едро насекомо. Такъмът се замята в началото на вира и контролирано се води по течението. Стръвта се търкаля "свободно" по дъното и това притъпява бдителността на пъстървата. За по-добро засичане към върха на пръта може да се завърже парче бял капрон или на около метър над водата да се фиксира т. нар. влашка плувка. Предназначението и на двата показателя е по-добре да отбелязват необичайните вибрации на линията. НА ТЕЖКО вече се работи с по-усилена линия. Основното влакно тук е от 0,20 до 0,28. Поводите обаче са тънки – 0,16, с куки от №8 до №5. Обикновено за тежест се разчита на запълнената с кускус или хляб спирала на хранилката. А за стръв често се слага топче стиропор. Комбинацията е с доказан ефект на родопските язовири. При спининговия риболов линията е поне 0,18 заради по-голямото натоварване и усукване на влакното. Мухите за булдото са черни или кафяви от №14 нагоре, а блесните, клатушките, туистерите и воблерите се подбират според големината на местните риби.
            Ударът на пъстървата е рязък и силен. Атаката в река е стремителна, с бързо налапване на стръвта и последващо бягство към укритието. Дори в езеро или язовир този сценарий се повтаря, като бягството към укритието тук просто означава в посока към дълбокото. На полутежко кълването се изразява с едно или две силни почуквания направо на върха на пръта. Това обаче става предимно в мътни води, когато бдителността на подозрителната риба е притъпена. При бистри води по-скоро има внезапно задържане на линията с вибрация на влакното и засичането се прави тогава. При риболов на тежко най-често пъстървата се самозасича и навежда върха на пръта. Ударът е и твърде рязък, за да позволява някаква друга реакция от въдичаря освен вдигането на пръта и започване на ваденето.
            Устата на балканката, американката и сивена е здрава и засичането им може да е по-твърдо. Освен това при риболов на изкуствени примамки това се налага и поради факта, че не може да се изчаква нагълтване на стръвта. По-рязкото засичане в случая ни подсигурява срещу твърдите челюсти на рибата, в които куката ни трябва да проникне. Именно това обстоятелство обаче е в основата на многото откачания при риболов на пъстърва. Затова засичането се прави с повече сила и рязко.
            Чак при този елемент става ясна разликата между еднакви на размер пъстърва и друга риба. Съпротивата започва още в мига на засичането. Обикновената реакция е силен порив към дъното, но има и изненади, при които убодената риба тръгва направо нагоре и се изхвърля над водата. По-едрите парчета се носят в дълбините с ярост, но "друсат" линията по-малко от по-ситните екземпляри. Характерно за рибата е и широкото размахване на главата, което има за цел да отхлаби за момент напрежението на линията и да ослаби болката.
            Независимо от споровете по въпроса най-доброто за пъстървовия риболов си остават въртящите се блесни с обла лъжичка. Изглежда, вибрацията е много важна за разпалването на агресивността на рибата. Пъстървите особено в река стриктно охраняват територията си от натрапници и завоеватели. Често те атакуват блесната именно като акция на отбрана, а не като преследване на храна. Това обяснява изненадващата резултатност на блеснарството дори в дни, когато сме се издънили на всякаква стръв. Воблерите също не бива да се пренебрегнат, особено ако искаме да хванем риба с по-значителни размери. Подобно нещо при риболова с булдо няма, но там се разчита на вечерното гонене на летящи насекоми, на което пъстървата просто не може да устои.
            Заради изискванията си към водите, които обитават, пъстървите ни канят на места с омайна хубост. Нагоре в планините, далеч от шума и суетата на нервния ни живот. Риболовът им най-често е свързан със значителни преходи в пресечена местност, а често и с безброй пресичания на руслото на потока. Шубраци, драки и бързеи с хлъзгави камъни правят от речния ни излет истинско приключение. И обратното – широката панорама на едно планинско езеро или язовир ни изпълват със спокойствие, което не можем да намерим никъде другаде. Вълшебен риболов. Несравнимо силен противник, при това зорък, бдителен и мълниеносен. Понякога след края на някоя изнурителна борба в речен вир оставаме без сили и без дъх и трябва да седнем, защото краката ни треперят от напрежението и вече не ни държат. Страхотни емоции, каквито може да има само в схватката с достоен противник. С една дума казано, от всички наши рибешки бойци на пъстървата подобава да носи "черния пояс". Тя е красива, хармонична, но и с първичната сила на трениран боец. Интересното е, че самите американци през последните десетина години са най-големите почитатели на речната пъстърва, която там се внася от Европа. Откривайки нейната ненадмината борбеност, сега те са зарибили половината си реки с нея за сметка на собствената си американка. Независимо от вродената си предпазливост обаче пъстървата както никоя друга риба илюстрира необходимостта от изкуствено поддържане на запасите. Ако няма редовно зарибяване, запасите на една река се стапят за година-две. Пъстървата просто показва, че при днешните техники и тактики в риболова водните обитатели нямат шанс, ако човекът не подпомага възстановителните сили на природата.
            Още в началото да сме наясно – гледаната изкуствено пъстърва няма нищо общо с дивата си посестрима. Хванатата в река или езеро риба няма никакъв страничен привкус. Тя няма и рибен дъх, а лек сладко-кисел дъх на мъх и мокра папрат. Цветът на месото зависи както от киселинността на водата, така и от преобладаващата естествена храна. Той е или кремаво-бял, или розов като на сьомгата. Малките риби се пържат цели, като е по-добре да се топнат в рядко тесто като за палачинки, отколкото да се овалват в галета или брашно. По-големите риби могат да се пекат на скара, но е още по-хубаво направо върху дървесна жар. Най-едрите американки стават и за опушване над тлеещи стърготини от иглолистно дърво – смърч. Тогава месото им се превръща в деликатес като пушената сьомга. Хайверът на пъстървите е едър до 4 мм в диаметър на зрънцето. Суров, той е бледожълт, но след като узрее осолен, добива характерния червено-оранжев вид на сьомга хайвера, с който дели мегдан и като вълшебно предястие.
Каталог: wp-content -> uploads -> 2013
2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България
2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита
2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика
2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава
2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г
2013 -> Йордан колев ангел узунов
2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване
2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил
2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница